РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 07.12.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX
гр. състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина
Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5322 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца „Мост финанс мениджмънт” АД
твърди, че на 01.11.2012г. е бил сключен договор за малък паричен заем CASH- 10046175 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Р.М.Д. по
силата на който дружеството е предоставило на последната 500 лева. Била
сключена застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 20 лева. Годишният
лихвен процент по кредита бил 211,71%, а ГПР- 682,13%. Задължението е следвало
да бъде погасено за 42 седмици при седмична вноска от 25 лева и общо плащания
за 1050 лева. По данни на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД ищцата е заплатила
по договора вноски на стойност 325 лева. Първата пропусната вноска била на
08.02.2013г. и на 01.03.2013г.
На 14.10.2015г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Мост финанс мениджмънт” АД бил сключен договор за
цесия с който било прехвърлено на последното дружество правата на първото по
договор за малък паричен заем CASH-
10046175, който са в
общ размер 906,36 лева, от които 421,57 лева главница, 303,43 лева договорна
лихва и 181,36 лева неустойка за забава. След датата на предсрочната
изискуемост „Мост финанс мениджмънт” АД начислява на ищцата и законна лихва за
забава върху главницата от датата на
обявяване на предсрочната изискуемост
(01.03.2013г.) до 02.06.2017г. в размер на 181,36 лева. Цесионера
изпратил съобщение до длъжника за извършената цесия, което обаче не било
получено.
Ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 3630/2017г. за вземанията, които придобил по договора
за цесия, но ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което се
иска установяване на вземането по заповедта за изпълнение.
Освен това, в условията на
евентуалност, ако бъдат отхвърлени исковете за установяване на вземането по
заповедта за изпълнение, ищецът
предявява осъдителни искове за процесните суми.
Ответникът не депозира отговор на
исковата молба. Явява се в съдебно
заседание и признава, че е взела заем от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
като твърди, че е плащала до едно време, но спряла да плаща малко преди да се
издължи до край, тъй като останала без работа.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане за което е издадена заповед
за изпълнение. Материалноправното основание на вземането е по договор за цесия
с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД.
От фактическа страна съдът намира
за установено следното:
На 01.11.2012г. е бил сключен договор между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Р.М.Д. за
потребителски кредит за сумата 500 лева. Към задълженията на ответницата е
калкулирана и застраховка „защита на плащанията“ в размер на 20 лева. Кредита е
предоставен при годишен лихвен процент 211,71% и годишен процент на разходите
682,13%, като е следвало да бъде изплатен на 42 седмични вноски по 25 лева.
По делото се установи, че правата
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД са надлежно прехвърлени на ищеца по делото
„Мост финанс мениджмънт” АД, като цесията е съобщена в хода на настоящото
производство с връчването на исковата молба с приложенията на ответницата.
Съдът счита, че договореният
годишен процент на разходите от 682,13% противоречи на добрите нрави, поради
което е нищожен. Типичното възнаграждението по договорите за кредит е
възнаградителната лихва, като законодателят е предвидил, че лихви могат да се уговарят до размер,
определен от Министерския съвет (чл.10 от ЗЗД). Министерския съвет обаче не е
определил максимален размер на възнаградителната лихва, поради което съдебната
практика приема, като ограничение на нейния размер, критерият „добрите нрави“.
Примери за такива разрешения са:
„Уговорената
лихва е възнаграждение за ползуване на известен капитал - парична сума. Но
волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер,
допустим от закона според чл. 10, ал. 2
от ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран в нашето
законодателство. Критерий за извършване преценка за това следва да бъде
законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. С оглед
изискването на закона при договаряне между страните да не се накърняват добрите
нрави, следва да се приеме, че именно те налагат максималния размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави
са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради
това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и
се съобразяват с тях. За противоречащи
на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелствуване на друг. Приема се, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва
е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава.“-
Решение № 906
от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.
„С оглед
изискването на закона при договаряне между страните да не се накърняват добрите
нрави следва да се приеме, че именно те налагат максималния размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави
са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради
това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и
се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с
които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използува се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелствуване на друг.“- Решение № 1270 от 9.01.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 5093/2007 г., II г. о.
С течение на времето, кредиторите
започват да включват във възнаграждението по договори за кредит и множество
такси, което налага въвеждането на понятието „годишен процент на разходите“.
Годишния процент на разходите представлява възнаграждението за ползването на
кредита поради което за него са валидни същите разрешения, като тези за
възнаградителната лихва, що се касае до съответствието с добрите нрави. С оглед
повишената защита на потребителите законодателят въвежда ограничение на
годишния процент на разходите по договорите за потребителски кредит до петорния
размер на законната лихва- чл.19 ал.4 от Закона за потребителския кредит. Тази
норма е въведена през 2014 година и не намира пряко приложение към договора за
кредит сключен от ищцата, но тя би могла да даде приблизителен ориентир за
обществено приемливия размер на годишния процент на разходите по договори за
потребителски кредит.
Годишния процент на разходите в
договора на ищцата е 682,13%, което представлява над 66 пъти размера на
законната лихва. Видно от приложения погасителен план при заплащане на
началните вноски от по 25 лева, главницата се намалява с по по-малко от 5 лева
след всяка вноска. Т.е. от вноска в размер на 25 лева над 20 лева са
възнаграждение за кредитора и под 5 лева е върнатата главница. Тези параметри на договора категорично не
съответстват с добрите нрави във смисъла посочен по-горе, поради което
договорените възнаграждения са нищожни и не се дължат. Недължима е договорната
лихва от 303,43 лева, като заплатените възнаградителни плащания със изплатените
от ответницата вноски са недължими и следва да се зачетат като погасяване на
главницата.
Ищецът не сочи договорна клауза
въз основа на която претендира неустойка и съдът не успя да установи такава в
приложения договор за кредит. Доколкото
заповедта за изпълнение е издадена за неустойка, то е недопустимо в настоящото
производство да се установява дължимостта на законна лихва за периода до
издаване на заповедта за изпълнение. Предвид изложеното вземането за неустойка
също не съществува.
По отношение на дължимия размер
на главницата съдът намира следното:
В исковата молба се сочи „първата
пропусната вноска по кредита е на 08.02.2013 … като е погасил общо 13 вноски…“.
От признанието за заплащане на 13 вноски се установява, че ответницата е
заплатила 325 лева по договора за кредит. Изложени бяха съображения за
нищожност на уговорките за възнаградителни плащания (лихви, такси, разноски по
отнускане и обслужване на кредита и др.) поради което съдът приема, че с платените
вноски ответницата е погасила 325 лева главница и към датата на предсрочната
изискуемост (01.03.2013г.) е дължала главница в остатъчен размер 175 лева.
Съгласно практиката на СЕС, дело
№ 472/11, националният съд е длъжен да следи служебно за недействителни клаузи
в потребителските договори.
Предвид изложеното вземането на ищеца
съществува до размера на 175 лева главница със законната лихва от 06.06.2017г.
до окончателното изплащане, в който размер следва да се уважи, а над него да се
отхвърли. В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск, като от
исковата молба става ясно, че ищецът предявява осъдителната претенция в случай,
че съдът приеме, че съобщаването на цесията не може да бъде зачетено по
установителния иск. Това условие не се е осъществило, като съдът приема, че
съобщаването на цесията следва да бъде зачетено и по установителния иск на
основание чл. 235 ал.3 от ГПК, предвид което съдът не дължи произнасяне на по
евентуално предявеният осъдителен иск.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в исковото производство се произнася
с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение.”
В заповедното производство е
издадена заповед за изпълнение за сума в общ размер 906,36 лева, а общият размер на дълга, който се установява е
175 лева. Предвид частичната основателност на претенцията направените разноски
в заповедното производство от 75 лева следва да се присъдят съразмерно на
уважената част от иска в размер на 14,48 лева. В настоящото производство
дължимата държавна такса е 75 лева, като заплатените допълнително 25 лева са
във връзка с неразгледания осъдителен иск поради което не следва да се
присъждат. Съдът определя възнаграждението за юрисконсулт по делото в размер на
75 лева, предвид това, че последният не се е явявал в съдебно заседание. Така
разноските на ищеца в настоящото производство, които биха му били присъдени при
пълно уважаване на претенциите са в общ размер 150 лева и предвид изхода на делото
следва да му се присъдят 28,96 лева. Мотивиран така съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
съществува вземането на „Мост финанс мениджмънт” АД, ЕИК ********* със съдебен адрес ***, срещу Р.М.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** за заплащане
на следните суми:
- 175 лева представляваща главница по
договор за малък паричен заем от 01.11.2012г. сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, което вземане е било прехвърлено на „Мост финанс мениджмънт” АД с
договор за цесия от 14.10.2015г. със законната лихва за периода от 06.06.2017г,
за което вземане е била
издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 3630/2017г. на РРС, като отхвърля
иска за съществуване на вземането над уважения размер.
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на „Мост финанс
мениджмънт” АД, ЕИК ********* със съдебен адрес *** за установяване на вземания
на дружеството срещу Р.М.Д., ЕГН **********, с адрес *** в размер на 303,43 лева договорна лихва за
периода 09.11.2012 до 28.03.2013г. и за неустойка за забава от 01.03.2013г. до
02.06.2017г. в размер на 181,36 лева по договор за малък паричен заем от
01.11.2012г. сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, което вземане е било
прехвърлено на „Мост финанс мениджмънт” АД с договор за цесия от 14.10.2015г. и за които вземания е била издадена заповед
за изпълнение по ч.г.д. № 3630/2017г. на РРС.
ОСЪЖДА Р.М.Д., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати „Мост финанс мениджмънт” АД, ЕИК ********* със съдебен адрес ***
разноски по ч.г.д. № 3630/2017г. на РРС в размер на 14,48 лева, както и
разноски по настоящото дело в размер на 28,96 лева.
Решението е постановено при участието на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, бл.14, като трето лице помагач на страната на „Мост финанс мениджмънт”
АД.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/