Решение по дело №209/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 септември 2020 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20207260700209
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№594

гр. Хасково, 28.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Хасково

в открито съдебно заседание на осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                 СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

 

при участието на секретаря Гергана Мазгалова, 

постави за разглеждане докладваното от съдия А. Митрушева

адм. д. № 209/2020 г. по описа на Административен съд - Хасково  

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

 

Делото е образувано по жалба на А.М.М., ЕГН: **********,***, срещу Заповед № H-84/06.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 65 от ЗОС и чл. 18, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково на Общински съвет – Хасково, е наредено изземването на недвижим имот, общинска собственост, представляващ апартамент № 2*, находящ се на ул."И." № 8-**, вх. Б, ет. 4 в гр.Хасково.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Нарушена била разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като оспорващият не бил уведомен по надлежния ред за започващото административно производство, като по този начин не му била предоставена възможност да участва в него, с което било нарушено правото му на защита. Нарушена била и нормата на чл. 35 от АПК, защото актът бил издаден, без фактическата обстановка да била изяснена обективно и в пълнота и без да била предоставена възможност на адресата на акта за възражения. Навеждат се доводи и за нарушение във формата на административния акт. Заповедта била немотивирана. От изложеното в нея не ставало ясно с какъв срок на действие бил договорът за наем на имота и какъв бил предметът му. По отношение на имота не били посочени идентификатор, площ и граници. Не било ясно и кои точно наемни отношения се прекратяват със заповедта, кой наемател не отговаря на чл. 5, ал. 1, т. 2 от наредбата, като не било посочено и за коя наредба ставало дума. Освен това, ако се имала предвид Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково, то същата съдържала три хипотези, а в случая не било ясно коя точно от тях била налице според административния орган. Не можело да се разбере и на кого точно била връчена процесната заповед. Не били посочени и факти относно начина на упражняване на фактическата власт върху имота. Нарушена била разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от ПАК, тъй като в заповедта липсвало словесно описание на фактите и обстоятелствата, довели до наличие на основания за издаването ѝ. В акта не бил посочен и начинът, по който щяло да се осъществи изземването на имота. На следващо място, жалбоподателят посочва, че се намира в тежко материално и здравословно положение. В тази връзка предварително изпълнение на заповедта, преди приключване на производството, било несъизмеримо с възможните значителни непоправими вреди, които можело да настъпят от изпълнението на акта. Това щяло да засегне негови права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за това. В този смисъл нарушен бил принципът на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. С оглед този принцип, органът следвало, преди да издаде акта си, да проучи възможностите за настаняването на лицето в друго жилище. Твърдението за нарушение на материалния закон се обосновава с това, че договорът за наем на недвижимия имот, обект на оспорената заповед, не бил изтекъл, тъй като заповедта за прекратяването му била нищожна.

По изложените съображения се иска отмяна на оспорения административен акт. Претендират се разноски по делото. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от пълномощник на оспорващия.

 

Ответникът – Кмет на Община Хасково, в съдебно заседание се представлява от пълномощник, който не оспорва жалбата. Моли съдът да постанови решение, съгласно постановеното решение по адм. д. № 208/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково.

 

Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 

Във връзка с изтичане срока на договора за наем с формуляр рег. индекс 94 А-2073-1 от 13.08.2019г. (л.14) жалбоподателят А.М. *** конкретно посочени документи.

На 12.09.2019г. е проведено заседание на комисията по чл. 9, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково, резултатите от което са обективирани в  Протокол № 14 от същата дата. В т. IV от протокола е посочено „разглеждане на документи, подадени от лицето А.М.М. във връзка с изтичане на срока на договора му за наем на общинско жилище, находящо се в гр.Хасково на ул.“И.“ № *-**, вх. *, ет. *, ап. **. Взето е решение, което гласи, че договорът за наем на лицето се счита за прекратен и няма да бъде продължен, поради това, че същото притежава поземлен имот и не отговаря на условията за настаняване в общинско жилище, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково на Общински съвет – Хасково.

На 02.10.2019 г. Кметът на Община Хасково издава Заповед № Н-332, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 17, ал. 2, чл. 17, ал. 1, т. 7 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Община Хасково, във връзка с чл. 10, т. 9 от Договора за наем на общински жилищен имот и Протокол № 14/12.09.2019 г. на Комисията по жилищно настаняване при Община Хасково, прекратява наемното правоотношение с А.М.М. за недвижим имот, находящ се в гр.Хасково на ул.“И.“ № *-**, вх. *, ет. *, ап. **  и постановява жилището да се освободи в срок до тридесет дни от датата на получаване на заповедта. Видно от направеното върху заповедта отбелязване, настоящият жалбоподател е получил административния акт на 04.10.2019г., което удостоверил с подписа си.

Заповед № Н-332/02.10.2019 г. е оспорена от А.М.М. с жалба рег.индекс: 94 А-2073-2 от 10.10.2019г. пред Кмета на Община Хасково. Впоследствие заповедта за прекратяване на Договора за наем на общински жилищен имот е обжалвана пред Административен съд – Хасково, който с Решение № 205/05.06.2020г., постановено по адм. дело № 208 по описа на съда за 2020г. отменя административния акт. Решението на съда е влязло в законна сила на 19.06.2020г., видно от обективираното върху съдебния акт надлежно отбелязване.

След подаване на жалба рег.индекс: 94 А-2073-2 от 10.10.2019г., на 06.02.2020г. Кметът на Община Хасково издава оспорената в настоящото производство Заповед № H-84/06.02.2020г., с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 65 от ЗОС и чл. 18, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково на Общински съвет – Хасково, нарежда изземването на недвижим имот, общинска собственост, представляващ апартамент № 2*, находящ се на ул."И." № *-**, вх. *, ет. * в гр.Хасково. Заповедта е мотивирана с това, че с Договор за наем с рег.№ ОС-722/18.10.2018 г., сключен между А.М. *** имотът е бил отдаден за ползване от физическото лице, а със Заповед № Н-332/02.10.2019 г. наемното правоотношение е прекратено, тъй като лицето не отговаряло на чл. 1, ал. 1, т. 2 от Наредбата, а именно: „не притежава жилищен или вилен поземлен имот, имоти в курортни зони и комплекси и във вилните зони към тях“. Отбелязано е, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е връчена лично на 04.10.2019г., от което било видно, че 30-дневният срок от датата на получаване е изтекъл. Посочено е, че до издаване на настоящата заповед лицето владеело имота, без да е налице правно основание за това.

 

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - Кмет на Община Хасково и в рамките на неговите правомощия.

Административният акт отговаря на изискванията за форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК. Същият е издаден при спазване на административно-производствените правила. В връзка с последното, не се споделя изложеното в жалбата становище за нарушена процедура по издаване на акта поради неуведомяване на жалбоподателя за започване на административното производство и за нарушение на чл. 35 от АПК. Със запознаването от страна на оспорващия с издадената заповед № Н-332/02.10.2019г., с която се прекратява наемното правоотношение, същият се счита за уведомен за нейното съдържание, което гласи жилището да се освободи до 30 дни от получаването на заповедта. Така изложеното в този акт има характер на изявление по смисъла на чл. 26 от АПК. От друга страна, дори да се допусне, че е налице нарушаване на правилото за уведомяване, следва да се има предвид, че това не винаги води до съществено нарушение на процесуалните правила. В настоящия случай дори жалбоподателят да е бил уведомен своевременно по надлежния ред за започване на производството по издаване на заповедта, това обстоятелство не би обусловило друг правен извод на Кмета на Община Хасково, във връзка с издаването на оспорения акт в производството по чл. 65 от ЗОС, действайки в условията на обвързана компетентност, при наличието на изброените в правната норма предпоставки. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, възниква задължение за компетентния административен орган, при кумулативно наличие на изброените предпоставки да издаде заповед за изземване. Ето защо, в конкретния случай, дори да се приеме липса на надлежно уведомяване на жалбоподателя по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК, то същото не води до наличието на съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяна на оспорената заповед.

При извършената проверка за материалната законосъобразност на заповедта съдът констатира, че същата е издадена в нарушение на чл. 65 от ЗОС. Съгласно тази разпоредба, заповед за изземване на общински имот се издава при кумулативното наличие на следните предпоставки: предмет на заповедта за изземване да е имот общинска собственост, същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В случая е налице само първата от изброените предпоставки, тъй като е безспорно, че имотът е частна общинска собственост. Административният орган обаче не е доказал наличието на втората предпоставка - имотът, предмет на оспорената заповед, да се владее без правно основание от жалбоподателя. Това е така, тъй като към датата на издаване на атакуваната заповед е налице договор за наем, който не е прекратен по надлежния ред, тъй като срещу акта за прекратяване на наемното правоотношение е била подадена жалба. Следователно оспорващият държи имота на правно основание, което е пречка за издаване на заповед по чл. 65 от ЗОС. Административният акт за прекратяване на наемния договор, на който се е позовал Кметът на Община Хасково е Заповед № Н-332/02.10.2019 г., която е отменена с влязло в сила Решение № 205/05.06.2020 г., постановено по адм. дело № 208 по описа на Административен съд - Хасково за 2020 година. Предвид последното, е налице липса на влязъл в сила административен акт, по силата на който договорът за наем с жалбоподателя да е бил прекратен, преди да се пристъпи към изземване на имота по реда на чл. 65 от ЗОС. Поради това следва да се приеме, че към дата 06.02.2020г., към който момент, съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, се преценява материалната законосъобразност на административния акт, жалбоподателят е притежавал валидно и противопоставимо на Община Хасково правно основание, по силата на което да държи недвижимия имот. Ето защо, съдът приема, че не е била налице втората материалноправна предпоставка за издаването на заповедта и изземването по административен ред на недвижимия имот от жалбоподателя. След като не е бил налице влязъл в законна сила административен акт, с който да е прекратено наемното правоотношение поради обжалването му, не са настъпили разпоредените с издаването му правни последици, а именно: преустановяване на договорната обвързаност между страните. Следователно, както към дата 06.02.2020г., така и към настоящия момент, А.М.М. държи, респективно ползва недвижим имот, общинска собственост, представляващ апартамент № 2*, находящ се на ул. "И." № *-**, вх. *, ет. * в гр.Хасково, на валидно правно основание – Договор за наем с рег.№ ОС-722/18.10.2018 г., сключен между него и Община Хасково, изрично посочен в мотивите на обжалваната заповед.

Следователно, заповедта като издадена при липса на фактическо основание - прекратен договор за наем с влязла в сила заповед на кмета на общината, в нарушение на материалния закон - чл. 65 от ЗОС, следва да се отмени на основание по чл. 146, т. 4 от АПК. В този смисъл, съдът споделя твърдението на оспорващия за нарушение на чл. 35 от АПК, но не по изложените в тази насока аргументи, доколкото от органа не е било съобразено съществено обстоятелство от значение за случая – липсата на влязъл в сила административен акт, с който се прекратява договорът за наем между физическото лице и общината. 

Предвид изхода на спора, жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждане на такива е направено своевременно от страна на пълномощника на оспорващия, а разгледано по същество е и основателно. С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 610 лева, от които 10 лева - платена държавна такса за образуване на производство и 600 лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Заповед № H-84/06.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково.

 

ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на А.М.М., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски в размер на 610.00 (шестстотин и десет)  лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                            

  

   СЪДИЯ: