№ 157830
гр. София, 14.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Частно гражданско
дело № 20231110159014 по описа за 2023 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 14.12.2023 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На четиринадесети декември две хиляди двадесет и трета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 59014 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от А.С.В., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *************, офис
1
сграда ***********, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение против Т. А. Т., с ЕГН **********, от гр.
****************, за сумата от 555,96 лв., представляваща главницата по договор за
паричен заем № ****** от 15.12.2021 г., сключен между „С.К. и Т. А. Т., и приложение № 1
от 15.08.2022 г. към договор за цесия от 26.08.2021 г., сключен между „С.К. и А.С.В., сумата
от 28,56 лв. - договорна лихва за периода от 29.12.2021 г. до 23.03.2022 г., сумата от 257,59
лв. – обезщетение за забава за периода от 30.12.2021 г. до 25.10.2023 г., със законната лихва
върху главницата от 26.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 14.12.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 555,96 лв., представляваща главницата по договор за
паричен заем № ****** от 15.12.2021 г., сключен между „С.К. и Т. А. Т., и приложение № 1
от 15.08.2022 г. към договор за цесия от 26.08.2021 г., сключен между „С.К. и А.С.В., сумата
от 28,56 лв. - договорна лихва за периода от 29.12.2021 г. до 23.03.2022 г., със законната
лихва върху главницата от 26.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
за направените по делото разноски в размер на 52,06 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
257,59 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.12.2021 г. до 25.10.2023 г., съдът намира
следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за потребителски кредит 15.12.2021 г., който намира правното си основание в чл. 9
от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда
да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното
производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът
намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на
страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в
договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на
Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на
потребителите. Претенцията за присъждане на лихва за забава след прехвърляне на
вземането без наличие на данни за прехвърляне на подобно вземане с договора за цесия,
съдът намира, че е в противоречие със закона, което обосновава и вероятна основателност
на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице
2
предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл.
410 от ГПК за посочената сума следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на А.С.В., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
*************, офис сграда ***********, представлявано от изпълнителния директор
Ю.Х.Ю., против Т. А. Т., с ЕГН **********, от гр. ****************, за сумата от 257,59
лв. /двеста петдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/ – обезщетение за забава за
периода от 30.12.2021 г. до 25.10.2023 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3