ПРОТОКОЛ
Година 2019, 10.05.
град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Наказателен състав
на десети май две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГОСПОДИНОВА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ЕВГЕНИ ДЖИМЕРТОВ
ЕЛЕНА РУНЕВА
Секретар: Румяна Анчева
Прокурор: А. Ангелов
сложи за разглеждане докладваното от съдия ГОСПОДИНОВА
НОХД № 227 по описа за 2019 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Производството е по чл.248 от НПК
– разпоредително заседание.
Явяват се:
Подсъдимият А.Й.К. – редовно
призован от предходно съдебно заседание, се явява лично и с упълномощения си
защитник адв. Росен Кожухаров от Адвокатска колегия - Бургас.
Подсъдимият Д.А.П., редовно
призован, се явява лично и с упълномощените си защитници - адв. Веселина Василева
и адв. Събин Дучев от Адвокатска колегия - Бургас.
Явява се пострадалият Х.Г.Я., редовно
призован и с повереника си адв. Иван Киселичков от Адвокатска колегия – Бургас.
За Окръжна прокуратура - Бургас се
явява прокурор А. Ангелов.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че е постъпила
молба в предходното съдебно заседание от пострадалото лице Х.Я., че желае да се
конституира в настоящото производство като граждански ищец и частен обвинител.
АДВ. ВАСИЛЕВА: Прилагам доказателства,
за които бяхме задължени в предходно заседание относно неявяването на подсъдимия Д.П., относно родствената
връзка с лицето С. Н. С., както следва: Удостоверение за раждане и препис-извлечение
от акт за смърт на лицето С. Н. С., за наличие на уважителни причини за отсъствието
на подсъдимия П. в съдебно заседание.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема представените доказателства за наличие
на уважителни причини по отношение отсъствието на подс.П. в предходно съдебно
заседание.
АДВ. КИСЕЛИЧКОВ: Представям и моля
да приемете , представил съм и на страните копия - граждански иск против
подсъдимите, с който претендираме за неимуществени вреди. Уточняваме, че желаем
сумата да ни бъде изплатена солидарно от двамата в размер на 38000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 11.02.2010г., както и желаем да бъдем конституирани
като частни обвинители в настоящото съдебно производство.
СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ИСКАНЕТО НА КОНСТИТУИРАНЕ КАТО ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН
ОБВИНИТЕЛ В ПРОЦЕСА:
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искането
от страна на пострадалия за конституиране в качеството на частен обвинител е
основателно и моля да бъде уважено. Считам, че искането на пострадалия за предявения
граждански иск да бъде разгледано в настоящото наказателно производство също за
основателно. Моля да приемете гражданския иск и конституирате пострадалия в качеството
на граждански ищец.
АДВ. КОЖУХАРОВ: Намирам, че
искането за конституиране на лицето Х.Я. в качеството на частен обвинител в настоящия
процес е направено своевременно от лице, което има качеството на пострадал,
предвид което няма процесуална пречка това искане да бъде уважено.
Противопоставям се обаче на искането да бъде конституирано същото лице в
качеството на граждански ищец, като считам, че ако гражданският иск бъде приет,
това ще доведе до хипотетична възможност за отлагане на съдебното заседание, с
оглед доказване на ищцовата претенция. Аргумент за това ми твърдение черпя от
представения ми в днешното съдебно заседание граждански иск, това е на последната
страница, последния абзац, там е посочено следното: „Моля да ми бъде дадена
възможност да ангажирам доказателства, с които ще установя времетраенето на търпените
от мен болки и страдания, периода на възстановяването и състоянието ми към
момента с оглед трайното увреждане на говора и психиката ми“. Именно тези
обстоятелства ме карат да мисля, че макар и своевременно предявен, този
граждански иск не следва да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящото
наказателно производство и в тази насока ще Ви моля това искане да бъде оставено без уважение,
разбира се следва да бъде оставено без уважение искането на лицето за конституирането
му в качеството му на граждански ищец. Благодаря Ви!
АДВ. ВАСИЛЕВА: Аз също считам, че
искането за конституиране на сочения за пострадал и частен овинител е своевременно
предявено и съответно няма процесуална пречка същият да бъде конституиран като
частен обвинител.
Изцяло споделям становището по
отношение на гражданския иск, макар и на други основания. На първо място - недопустимо
и на следващо - при условията на алтернативност неоснователно. Имайте предвид
твърдението и посочването на дата, на която се твърди, че е пострадал, а именно
2010г., към днешна дата е изтекла абсолютната погасителна давност за предявяване
на гражданска претенция, затова считам, че е недопустим. При условията на
алтернативност, считам за неоснователен, именно поради съображенията, които
бяха изложени от страна на адв. Кожухаров, това би могло да затрудни единствено
и само наказателното производство, тъй като има искане, направено в самия граждански
иск за ангажиране на нови доказателства, които са свързани с доказване на
претърпени неимуществени щети. В този смисъл считам, че следва да бъде уважено единствено
и само искането за конституиране на Х.Я. като частен обвинител, като искането
за конституирането му като граждански ищец, моля да бъде оставено без уважение.
АДВ. ДУЧЕВ: Не се противопоставям
за конституирането на Х.Я. в настоящото наказателно производство като частен обвинител.
Противопоставям се за конституирането му като граждански ищец, като считам, че евентуално
конституирането му би затруднило разкриването на обективната истина по делото, тъй
като за да се докаже тази претенция, трябва да се ангажират нови доказателства,
които тепърва ще бъдат събирани.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата
на страните, счита, че искането на пострадалия Х.Я. за конституиране като частен
обвинител е своевременно предявено, същият има качеството на пострадало лице, с
оглед на което следва да бъде конституиран в настоящото съдебно производство
като частен обвинител.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА Х.Г.Я. с ЕГН **********
като частен обвинител в настоящото съдебно производство.
Относно предявения граждански иск
и искането за конституиране като граждански ищец на пострадалото лице, съдът намира,
че разглеждането на гражданския иск би затруднило и препятствало ефективното и
бързо приключване на наказателния процес, с оглед депозираното с молбата искане
за събиране на допълнителни доказателства, с оглед доказване на гражданската си
претенция за претърпени неимуществени вреди. Пострадалото лице има процесуална
възможност да предяви своите претенции пред гражданския съд след приключване на
настоящото дело.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на
пострадалото лице Х.Г.Я. ЕГН ********** да бъде конституиран като граждански
ищец в настоящото съдебно производство.Не приема за разглеждане в настоящия
наказателен процес предявения от пострадалия Я. граждански иск за претърпени
неимуществени вреди.
Като повереник на частния
обвинител Х.Я. се явява адв. Киселичков от Адвокатска колегия - Бургас.
СЪДЪТ ЗАПИТВА страните по хода на разпоредителното заседание:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното
заседание, моля да се разгледат въпросите, относно разпоредителното заседание.
АДВ. КИСЕЛИЧКОВ: Да се даде ход
на разпоредителното заседание.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Х.Я.: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. КОЖУХАРОВ: Няма процесуални
пречки, моля да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. ВАСИЛЕВА: Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
АДВ. ДУЧЕВ: Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
Съдът намира, че към настоящия
момент няма процесуална пречка за даване ход на разпоредително заседание, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО
ЗАСЕДАНИЕ.
ДОКЛАДВА делото и ПРИСТЪПВА към
обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК, както следва:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или
спиране на наказателното производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване
на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници;
4. налице ли са основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила;
5. разглеждането на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация;
6. взетите мерки за процесуална принуда;
7. искания за събиране на нови
доказателства;
8. насрочването на съдебното заседание и
лицата, които следва да се призоват за него.
СТАНОВИЩЕ
ПО Т.1:
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на
настоящия съд.
АДВ. КИСЕЛИЧКОВ: Считам, че делото е подсъдно
на Окръжен съд - Бургас.
АДВ. КОЖУХАРОВ: Считам, че делото е подсъдно
на Окръжен съд - Бургас.
АДВ. ВАСИЛЕВА: Считам, че делото е подсъдно
на Окръжен съд - Бургас.
АДВ. ДУЧЕВ: Делото е подсъдно на Окръжен съд
- Бургас.
Съдът, след като изслуша становището на
страните, намира, че действително настоящото съдебно производство, образувано
по обвинения за извършени престъпления ,които са подсъдни за разглеждане пред Окръжен съд –
Бургас, предвид възведените обвинения в обвинителния акт и следва да бъде
разгледано от Окръжен съд - Бургас.
СТАНОВИЩЕ
ПО Т.2:
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не са налице основания
за прекратяване или спиране на наказателното производство.
АДВ. КИСЕЛИЧКОВ: Считам, че понастоящем няма основания
за прекратяване или спиране на наказателното производство.
АДВ. КОЖУХАРОВ: Няма основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
АДВ. ВАСИЛЕВА: Не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
АДВ. ДУЧЕВ: Считам, че не са налице основания
за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Съдебният
състав, след като изслуша становището на страните, счита, че липсват основания
за прекратяване или спиране на наказателното производство.
СТАНОВИЩЕ
ПО Т.3:
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните права, довело до ограничаване
на процесуалните права на обвиняемите и на пострадалия.
АДВ. КИСЕЛИЧКОВ: Не са допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, което да доведе
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите и пострадалия.
АДВ. ВАСИЛЕВА: Аз считам, че
е налице допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, което е отстранимо такова, което ограничава правото ни
на защита, като ще обоснова своето виждане по въпроса.
Видно от определение от 18.12.2018 г. по НОХД
№ 948 от 2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, съдебният състав е прекратил
съдебното производство и е върнал делото на Окръжна прокуратура за отстраняване
на допуснати нарушения в хода на досъдебното производство, които са били
съществени и са ограничили правото ни на защита. В следствие е внесен нов обвинителен
акт, въз основа на който е образувано наказателно общ характер дело № 227 от 2019
г. по описа на Окръжен съд – Бургас, но запознавайки се със същия и съобразявайки
се с изискванията, които са в Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ВКС, считам,
че макар формално да са изпълнени указанията на съдебния състав, то така
изготвения и внесен отново в съдебна фаза обвинителен акт, отново не отговаря
на императивните изисквания на чл. 246 от НПК, като желая да насоча Вашето внимание
на определени обстоятелства, които кореспондират с това, което изложих преди
малко пред Вас.
На първо място - в обстоятелствената
част на обвинителния акт, описвайки фактическата
обстановка и аргументирайки участието на определени лица в определени събития,
държавното обвинение говори за К.М. и като за обвиняем, и като за свидетел. В
крайна сметка, ние не можем за разберем какво е процесуалното качество на К. М.,
което обърква подготовката ни, адекватна такава за защита в настоящото производство.
Очертавайки фактическа обстановка, държавното обвинение не е посочило мястото, на
което твърди, че обвиняемите в съучастие са извършил престъпление по смисъла на
чл. 142 и забележете едва за първи път на стр. 7 от обвинителния акт, се
посочва бистро „Понтевсин“, докато преди това описвайки всяко едно от действия
и бездействия на лицата, се говори само за дървено заведение - кафе. В крайна сметка,
кое е мястото, за което се твърди, че е осъществен състава на чл. 142? За нас отново
не става ясно и това препятства защитата.
На следващо, но не на
последно място се констатират противоречия
в обстоятелствената част на обвинителния акт, които имат важно значение за определяне
фигурите на подбудител и извършител. Точно това имах предвид, когато споменах и
изложих пред Вас, че формално до известна степен са изпълнени указанията на съдебния
състав, но не до такава степен, че на нас да ни стане ясно начина, по който
двете обвиняеми лица, в случая двамата подсъдими, са взаимодействали помежду си,
с оглед окачествяване единия като подбудител, другия като извършител. Излагайки
фактическата обстановка на стр. 3 от обвинителния акт, за дадени указания от
страна на А.К. към Д.П. и съответно от
страна на К. към М., в случая пак отварям една скоба - не казвам дали М. е
обвиняем или свидетел, и отново не са изложени факти за дадени разяснения и
указания от сочения за подбудител А.К. към моя подзащитен Д.П.. Едва след твърдението,
че подзащитният ми П. е извършил престъпленията, които са подробно описани в
обвинителния акт, на л. 8 и на л.9 от същия, подбуден от К., съвсем
декларативно прокурорът се задоволил само да посочи „наредил на обвиняемите П. и
М.“ - това е на последния ред от страница втора на л. 8 „чрез разяснения –
разяснил на М. и П.“ – това се намира на л.9 от обвинителния акт, ред 5-6
отгоре надолу, без да посочва кога и как е дал тези разяснения на П.. Т.е., имаме
едно разминаване в това, което е изложено в обстоятелствената част на
обвинителния акт, с това, което се намира като диспозитив на обвинение.
Всичко изложено от мен ограничава правото ми
на защита на мен и моя подзащитен, поради което аз ще Ви помоля да прекратите
съдебното производство и отново да върнете делото на представителя на Окръжна
прокуратура - Бургас, за да се отстранят тези нередовности. Благодаря Ви!
АДВ. ДУЧЕВ: Подържам казаното от колежката - адв. Василева. Искам само да
допълня, че към датата на инкриминираното деяние, нашият подзащитен единствено е
познавал лицето М., не е познавал нито К., нито В.Т., нито М.Т.. Не става ясно от
обвинителния акт в какво се изразява точно неговото участие в изпълнителното
деяние, имайки предвид, че при отвеждането на пострадалия към офиса, нашият
подзащитен е откарал към гарата приятелката на пострадалия. Същият не е
участвал в самото изпълнително деяние. Поддържам казаното от адв. Василева.
АДВ. КОЖУХАРОВ: Аз напълно се
солидаризирам с казаното от адв. Василева, тъй като в по-голямата част от
нейното изложение, се съдържаха и обстоятелства, които имат пряко касателство не
само по отношение на нейния, но и по отношение на моя подзащитен.
Аз имам аналогично искане, като
ще изтъкна в допълнение само един аргумент, който е свързан с моя подзащитен –
подсъдимия К.. На л. 10 от обвинителния акт, на практика абзац втори, започва с
думите: „Обвиняемият А.К., е извършил престъпление …..“ и т.н., за да се стигне
в същия абзац до следното изречение, цитирам: „…там обвиняемият К. приел докарания
пострадал в офиса си, не се противопоставил на заставането на обвиняемите…“
отварям една скоба, отново се появява фигурата на обвиняемия М. „и П. зад пострадалия,
в непосредствена близост до тялото на пострадалия“ и обърнете внимание, това
бездействие, непротивопоставяне, представлява искане и съгласие с факта на
лишаването от право на свободно придвижване на докарания в неговия офис
пострадал и желание на обвиняемия да се случи това. Да разбирам ли, че формата,
за която се твърди, че е осъществено престъпление от страна на моя подзащитен в
случая е бездействие? Ако е осъществено чрез бездействие, то би следвало прокуратурата
да посочи от къде произтича задължението му за предприемане на дължимо
поведение, т.е. на действие. Кой акт, кой закон, какво е нарушил моят
подзащитен, на мен не ми става ясно.
Нещо повече, следващото изречение
започва с думите: „С тези действия на помагачество …“ и т.н., само, че това
изречение в началото противоречи на предходното изречение, т.е. следващото изречение
започва с думите: „С тези действия на помагачество…“, а в предходното изречение
се твърди „това бездействие …“ и т.н. В тази насока тук аз считам, че има
вътрешно противоречие, което всъщност представлява нарушение на правото на
защита по отношение на факта какво е становището на обвинението и ние не знам в
какво всъщност сме обвинени – в действие или бездействие. В останалата част,
както споменах, подкрепям тезата на колегите и се присъединявам към тяхното
искане. Благодаря Ви!
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА: Считам
исканията от страна на защитата за
неоснователни. Обвинителният акт, според мен като обвинител, е достатъчно
подробно мотивиран според разбиранията на прокурора, относно установените към
фазата на досъдебното производство факти. Останалите изложени доводи от страна
на защита са обстоятелства, които ще бъдат проверени в бъдещия съдебен процес с
всички възможни доказателствени средства, които има в наказателния процес. От
фазата на досъдебното производство прокурорът е счел, че следва да опише такава
фактическа обстановка, каквото е. Съществени нарушения, които да са ограничили
правото на защита на подсъдимите, а именно да разберат в какво са обвинени, не
са допуснати. Това дали защитата разбира обстоятелствената част на обвинителния
акт и дали й е изгодно да разбере фактите и обстоятелства, изложени в
обвинителния акт, аз не мога да ценя към този момент, това е мнение на
защитата, възможно е и защитата до последната съдебна инстанция така и да не разбере
за какво става въпрос.
Относно посочването в
обстоятелствената част на обвиняемия К.М., за всички е известно, включително и
на защитата, че във фазата на досъдебното производство, това лице е участвало в
процесуалното качество на обвиняем, по отношение на което наказателното производство
е приключило с постигнато споразумение, а към настоящия момент е свидетел по
делото, пак въз основа на процесуалния
закон, който допуска това. Абсолютно никакво процесуално нарушение не е факта,
че на определени места това лице е било записано като обвиняем, защото наистина
е бил такъв, и на определени места е като свидетел, тъй като той наистина към
този момент е свидетел по делото. Аз така съм счел и така съм го написал. Моите
изявления, които правя е, че това не е процесуално нарушение. Това, че като съм
писал обвинителния акт чрез исказа си съм го написал така, така съм го написал,
дори не съм мислил дали допускам грешка или не, защото той наистина е участвал
в това качество. Ако прецените с Вашия съдебен акт, че това е техническа
грешка, има си процесуален ред, по който може да дадете указания да бъде
отстранена, макар, че аз считам, че това не е техническа грешка.
АДВ. КИСЕЛИЧКОВ: Няма да
взема становище.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Я.: Няма да взема
становище.
Настоящият съдебен състав, след като изслуша
становищата на страните, счита, че действително обвинителният акт не отговаря
на изискванията на чл. 246 от НПК и не е съобразен с основните положения на ТР
№ 2 от 2002г. на ВКС. Главното предназначение на обвинителния акт е да
формулира така обвинението, че да определи, както предмета на доказване,т.е да
изложи фактите, които обуславят съставомерността на деянията от обективна и
субективна страна, така и да се изложат факти
конкретизиращи точно и конкретно
участие на обвиняемия или обвиняемите в съответните деяния. В конкретния
случай липсват изложени факти и обстоятелства, както и конкретика, относно съставомерните признаци на
престъпленията,както от обективна така и от субективна страна ,както и относно
конкретните действия обективиращи участието на двамата подсъдими в
инкриминираните престъпления, които обстоятелства съществено ограничават
правото на защита на двамата подсъдими.
Бургаска окръжна прокуратура е повдигнала
обвинения срещу А.К. за три извършени престъпления по чл. 142, ал.2 НК, чл.
142а, ал. 4 вр.ал.1 НК и чл. 129, ал. 1 НК, като по първите две на същият е
повдигнато обвинение като подбудител
и помагач ,а по третото само в качеството
на подбудител в съучастие с Д.П.,който
е обвинен за същите престъпления, като различна е само формата му на участие ,
а именно –извършител.
Подбудителството е форма на интелектуално
участие в престъплението, което се изразява във формиране на умисъла у извършителя.
Подбудител съгласно чл. 20 ал. 3 от НК е този, , който умишлено е склонил
другиго да извърши престъпление. Подбудителството всъщност е склоняване,
въздействие върху психиката на извършителя по начин, че у последния да възникне
решение желано и целено от подбудителя за извършване на престъпление. За да
може да се обоснове тази форма на интелектуално участие на К. като подбудител,
следва в обвинителния акт да бъдат изложени точни, конкретни факти - по какъв
начин, точно с какви действия конкретно той е въздействал върху психиката на
подсъдимия П. така, че у него да се формира умисъл да извърши тези
престъпления. Такива факти по делото няма изложени, напротив, налице са факти,
които сочат, че между К. и П. не е осъществяван никакъв контакт по никакъв
начин, а изцяло контакта е осъществяван от К. само със свидетеля К.М..
Съдът констатира,че в обстоятелствената
част на обвинителният акт липсват факти,
които да сочат на конкретни действия по склоняване от подс.К. конкретно върху
подс.Д.П. да извърши отвличане на св.Я. с цел същия противозаконно да бъде
лишен от свобода. Не са изложени факти,които
установяват , че е формирана
общност на умисъла между подс.К. и подс.П. за осъществяване на тези деяния.
Инкриминираните в обвинителният акт факти посочват единствено, че подс.К. се е
обадил на св. К.М.,като го е помолил да отиде и да заведе св.Я.
***,за да го изчака,тъй като той пътувал от Пловдив за Бургас.Липсват каквито и
да е факти,че К. е осъществявал някаква връзка и изобщо контакт ,чрез
който да е склонявал подс.Д.П. да
извърши престъпленията, да е
извършил конкретни действия по
мотивиране и формиране на умисъл върху
извършителя П. да извърши отвличане на св.Я..
Съдът констатира противоречия между
обстоятелствената част на обвинителния акт и
диспозитива на същия , досежно участието на подс.К. в престъпната
съучастническа деятелност като подбудител и помагач, липса на изложен
конкретен механизъм на извършване на
действията по склоняване към извършване на престъпления от страна на К. към П.
и по даване на съвети и разяснения.
В обстоятелствената част на обвинителния акт
изрично е посочено, че К. е контактувал
по телефона с М., давал му е съвети, разяснения, къде се намира пострадалия Я.,
с кого разговаря в момента , какво трябва да направи, като никъде няма изложени
факти, К. да е осъществил някакъв контакт или някакъв вид въздействие върху
подс.П.,с което да го мотивира да извърши инкриминираните престъпления, още
повече, че са изложени факти, че подс.К.
е пътувал в този момент от Пловдив за гр.Бургас .В този смисъл не става
ясно по какъв начин и с какви действия /подбудителството се осъществява
задължително чрез действия/ К. е контактувал или разговарял лично с подсъдимия П. или е извършил изобщо някакви действия, които
да могат да мотивират у П. решение да извърши отвличане и противозаконно
лишаване от свобода.
В този смисъл съдът приема за основателни
възраженията на защитата за наличие на противоречия в рамките на
обстоятелствената част,така също и между обстоятелствената част и диспозитива
на обвинението. Тези противоречия пречат подсъдимите да разберат точно и ясно
участието си в престъпната деятелност ,респективно да организират адекватно
защитата си.
В обстоятелствената
част на обвинителния акт, изрично на стр. 3 прокуратурата е посочила, че
свидетелят М. и подс.П. се срещнали и
св.М. му казал какво иска от тях подсъдимият
К., а именно да изчакат един човек да излезе от заведението и да го
заведат до офиса на К. ***.Излагат се твърдения, че М. е казал на подс.П. какво
трябва да се прави ,като всъщност от изложените факти се установява,че М. е
подбудил към извършване на престъпление подсъдимия П., а не К.,което
противоречи на диспозитива на обвинението.
Изведнъж за първи
път в диспозитива се появява твърдение, че К. ,извършил първите
две деяния,като се посочва изпълнително деяние
„казал“ на двамата обвиняеми М.,който в обвинителния акт има фигурата на
свидетел и обвиняем и на подс.Д.П.,без в обстоятелствената част да става ясно
конкретно по какъв начин и кога К. е говорил лично с подс.П. и как го е
мотивирал да извърши престъпленията,а
именно да отвлече пострадалото лице Я. с цел противозаконно да го лиши от
свобода ,както и да лиши противозаконно Я. от свобода. В обстоятелствената част
липсват посочени изрично действия от страна на К., насочени към П., с цел мотивиране
конкретно П., да извърши тези престъпления и да се формира общност на умисъла
между двамата. Безспорно това нарушение ограничава процесуалните права не само
на К., но и на П., защото и П. е затруднен да разбере в какво точно се изразява
участието му по повдигнатите обвинения и да организира защитата си. Липсват
факти по какъв начин К. се е обадил на П.,кога
и как му е казал да заведат човек в офиса му.
Липсват изложени
факти и относно наличие на съставомерната субективна цел по чл.142 НК,а тази цел към отменената
редакция на НК, действаща към инкриминирания момент,по която е и повдигнатото
обвинение е задължителен елемент от
субективната съставомерност на това
престъпление, тъй като тя се явява специална цел на дееца и следва да се
изложат факти от прокуратурата установяващи нейното наличие.
Относно новото
обвинение ,възведено с настоящия обвинителен акт за участие на К. в първите две престъпления и като
помагач съдът счита , че и относно тази част от обвинението са налице съществени пороци, непълноти и
противоречия в обстоятелствената част. Няма посочено нито едно действие или
бездействие от страна на К., с което той да е съветвал, да е помагал или
разяснявал конкретно на П. какво да
прави,къде да отиде, как да разпознае пострадалия, как да го отвлече и къде да
го закара. Липсват данни за пряк контакт между двамата подсъдими, липсват факти
, които да обосноват общност на
умисъла, който да обективира и субективната страна в последствие на
двамата подсъдими.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обвинителният акт не
изпълва изискванията на чл. 246 от НК и на
ТР № 2 от 2002г. на ВКС. Същият страда от непълнота, неяснота и противоречия
както в самата обстоятелствена част ,така и между обстоятелствена част и
диспозитива, които следва да бъдат отстранени ,тъй като са отстраними съществени процесуални
нарушения. Подсъдимите трябва конкретно,
ясно и точно да знаят в какво са обвинени и точно в какво се изразява тяхното
участие – с какви действия са участвали в тези престъпления. От настоящия
обвинителен акт не става ясно какви са конкретните действия обективиращи
участието на двамата подсъдими в престъпната деятелност, липсват факти за
формиран общ умисъл между двамата подсъдими-съучастници, липсват факти за
склоняване и въздействие от страна на К.
върху П. за извършване на тези
престъпления. Липсват факти за осъществен контакт по какъвто и да е начин между
двамата подсъдими, от които да се изяснят обективните съставомерни признаци на
деянията.От изложените факти в обстоятелствената част се установява, че
свидетеля М. е мотивирал и склонил
подсъдимия да извърши двете престъпления,да изчакат пострадалия и да го
заведат в офиса на К., а диспозитивът сочи на други обективни факти – сочи се,
че К., е мотивирал и въздействал върху П., да отвлече Я. ,той му е разяснявал и
давал съвети лично къде трябва да отиде, какво трябва да направи. Съдът не може
да преодолее тези противоречия в хода на съдебното производство, тъй като би
ограничил съществено процесуалните права на подсъдимите изначално да разберат
конкретно в какво са обвинени, поради
което тези противоречия и непълноти следва да се отстранят чрез връщане на обвинителния
акт на прокуратурата.
Именно по тези съображения съдът счита,че са нарушени и ограничени правата на подсъдимите да разберат точно и конкретно обвиненията,в
които са обвинени и да организират защитата си,което е съществено нарушение на
процесуалните правила.Следва да се отстранят
констатираните от съда противоречия в
обвинителния акт,както и посочените по-горе непълноти и неясноти.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.249 ал.2 вр.ал1 вр.чл.248 ал.1 т.3 ,Бургаски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД № 227/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас.
ВРЪЩА делото на
Окръжна прокуратура - Бургас за отстраняване на допуснатите нарушения, посочени
от съда.
Определението
подлежи на обжалване и протест пред Бургаския апелативен съд в седмодневен срок
по реда на Глава 22 от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СТАНОВИЩЕ
ПО Т.4:
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че са налице основанията
за разглеждане на делото по реда на особените правила.
АДВ. КИСЕЛИЧКОВ: Считаме, че не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.
АДВ. ВАСИЛЕВА: Считаме, че не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.
АДВ. ДУЧЕВ: Считаме, че не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.
АДВ. КОЖУХАРОВ: По принцип са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, но защитата
няма искане в тази насока.
Съдът, след като изслуша становищата на
страните, намира, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила, предвидени в НПК.
СТАНОВИЩЕ
ПО Т.5:
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по точка пета. Не
са налице основанията за разглеждане на делото при закрити врати, привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация.
АДВ. КИСЕЛИЧКОВ: Аз също нямам искане по
точка пета, не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
АДВ. ВАСИЛЕВА: Нямам искания по точка пета,
не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на
съдебни следствени действия по делегация.
АДВ. ДУЧЕВ: Не са налице основания за разглеждане на
делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия
по делегация.
АДВ. КОЖУХАРОВ: Не са налице основания за
разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или
съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник
и извършването на съдебни следствени
действия по делегация.
Съдът намира, че липсват основания за
разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или
съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник
и извършването на съдебни следствени действия по делегация.
СТАНОВИЩЕ
ПО Т.6:
ПРОКУРОРЪТ: Към момента няма взета мярка за неотклонение,
няма основание за вземане на мярка за неотклонение.
АДВ. КИСЕЛИЧКОВ: Няма основание за вземане
мярка за неотклонение.
АДВ. ВАСИЛЕВА: Няма основания за вземане на
мярка за неотклонение.
АДВ. ДУЧЕВ: Няма основание за вземане на
мерки за неотклонение.
АДВ. КОЖУХАРОВ: Няма основание за вземане на
мерки за неотклонение.
СЪДЪТ, след като
изслуша становището на страните, счита, че предвид обстоятелството, че по
отношение на подсъдимите няма взети мерки за неотклонение към настоящия момент,
както и други ограничителни мерки, не следва да се произнася по този въпрос.
СТАНОВИЩЕ
ПО Т.7:
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за
събиране на нови доказателства, освен
искането ми е да ми бъде предоставен препис от настоящия протокол.
АДВ. КИСЕЛИЧКОВ: Нямам искания за събиране на
нови доказателства.
АДВ. ВАСИЛЕВА: На този етап нямам искания за
събиране на нови доказателства.
АДВ. ДУЧЕВ: Нямам искания за събиране на нови
доказателства.
АДВ. КОЖУХАРОВ: Нямам искания за събиране на
нови доказателства.
Съдът, след като изслуша становищата на
страните, констатира, че няма искания за събиране на нови доказателства.
Относно направеното изявление на
прокуратурата за предоставяне препис от протокола, съдът следва да уважи
искането ,като същия ще бъде предоставен в законния тридневен срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 14:30 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: