Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София 19.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IX въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на секретаря Албена Арсова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев в.н.ч.д. № 4608 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С разпореждане № 446551 от 09.07.2018 г. по н.ч.х.д. № 7407/2018 г., по описа на СРС, НО, 121 състав, е прекратено наказателното производство по н.ч.х.д. №
7407/2018 г., по описа на СРС, НО,
121 състав.
В жалбата са развити съображения за неоснователност и немотивираност на
обжалваното разпореждане. Жалбоподателят поддържа, че с тъжбата се търсела
наказателна отговорност от Л. Ч.за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 4 от НК
във вр. с чл. 146 и чл. 147 НК, както и срещу Т.Т., който с бездействието си
бил насърчил подчинената си Ч.да извърши инкриминираните действия. Посочва се,
че инкриминираните деяния били подробно описани в подадената частна тъжба и
допълнението към нея от 28.06.2018 г. Твърди се, че за индивидуализирането на
лицата срещу, които се подавала частната тъжба било напълно достатъчно да бъдат
посочени две или три имена, както и посочването на тяхната длъжността и
служебният им адрес, поради което не било необходимо да се посочват точните им
домашни адреси. Жалбоподателката посочва, че поддържа и претенцията си за
обезщетение за причинените от Л. Ч.и Т.Т. вреди и пропуснати ползи в размер на
33000 евро. В жалбата се посочва, че се оттегля претендираното до момента
обвинение в набедяване по смисъла на чл. 286 от НК, за което щяла да бъде
сезирана допълнително прокуратурата.
В закрито заседание на 01.11.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК
е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание частния тъжител поддържа жалбата, като моли
съда да отмени разпореждането на съда, с което е прекратено частното
производство.
Повереникът на Л. Ч.оспорва жалбата, като счита постановеното определение
за правилно и законосъобразно. Правилно било прието, че не били посочени
обстоятелства, които да осъществяват състав на престъпление, като не били
изпълнение и указанията на съда в тази връзка.
Л. Ч.поддържа своя процесуален представител и няма какво да добави.
Т.Т. няма какво да добави.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата на тъжителката‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционния акт поради следните съображения:
Производството
е образувано по тъжба от 08.05.2018 подадена от Е.Ж.С. срещу отдел „Пътна
полиция“, с директор Т.Т. за престъпление от частен характер срещу тъжителката
на служителката му полицай Л. Ч.както следва: за незаконно задържане за 6
астрономически часа без заповед за задържане и без доказателства, както и
причинен морален тормоз от Л. Ч.; за нарушаване правилата относно връчването на АУАН - т. 4 - чл. 43. ал. 5 от ЗАНН,
тъй като не било връчено четливо копие от АУАН на нарушителя; за набеждаване без
никакви преки или косвени доказателства; за нанесена публична обида и клевета;
за нанесена психологическа травма и морални щети от нанесените публични обиди; за причиняване на
финансови загуби от текущи разходи и пропуснати ползи в резултат на АКТ и
постановление резултат от набеждаване и изготвен с поредица от процесуални
нарушения в размер на 22 959.59 лв. до дата 04.05.2018г и 347.71 лева загуби за
всеки следващ ден забава до разрешаване на случая. С тъжбата е направено искане
сумата по причинените финансови загуби от текущи разходи и пропуснати ползи в
резултат действията на полицай Л. Ч.да бъде възстановена от Началника на отдел „Пътна полиция“, с директор Т.Т. в
пълен размер след приключване на делото или минимум 32 959.59 стотинки
изчислени към дата 04.05.2018г., увеличени с 347.71 лева загуби за всеки ден
забава.
С разпореждане от 10.05.2018 г. по н.ч.х.д. № 7407/2018
г., по описа на СРС, НО,
121 състав на тъжителката е указано в седем дневен срок да
приведе тъжбата в съответствие с изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, а
именно: да внесе д.т.; да посочи данни за физическото лице срещу, което подава
тъжбата; да се посочи на коя дата и какво точно престъпление е извършено срещу
тъжителката; да се посочат обстоятелствата на престъплението, да посочи иска ли
налагане на наказание на конкретно посочен подсъдим; да представи доказателства
за твърдените от нея обстоятелства.
В изпълнение на
дадените указания на съда с молба от 28.06.2018 г., тъжителката е посочила, че
подава тъжбата заедно и поотделно срещу Л. Ч., на длъжност „полицейски инспектор“, отдел „Пътна полиция“ при СДВР и
комисар Т.И.Т., началник на отдел
„Пътна полиция“. Посочва се, че Л. Ч.била извършила спрямо тъжителката набеждаване,
обида и клевета, а Т. Тенчев в качеството си на директор бил проявил небрежност
и бездействие. В молбата е посочено, че Ч.без да разполага с доказателства била
наклеветила тъжителката в извършване на ПТП състояло се на 27.02.2018 г., което
довело до издаването на АУАН Д492553, серия Д/27.02.2018 г., Наказателно
постановление № 18-4332-005644/20.04.2018 г. и заповед за прилагането на ПАМ №
18-4332-001327/28.08.2018 г. По отношение на исканото наказание е посочено, че
се изисква и претендира от съда Л. Ч.да бъде освободена от работа без право на
възстановяване на работа в системата на МВР, както и финансово обезщетение от
нея и финансово съпричастни със случая физически и юридически лица. По
отношение на Т.Т. не е посочено исканото наказание. Направено е искане за
осъждането на Л. Ч.за претърпените преки финансови загуби и пропуснати ползи причинени в
резултат на набеждаването и клеветата в размер на 33067 евро, като в случай, че
същата не можела да заплати сумата, то отговорност следвал ода носят нейния
директор Т.Т. и работодателят ѝ в лицето на отдел „Пътна полиция“, СДВР, МВР. Към
молбата са приложение АУАН № 492553 от 27.02.2018 г., НП №
18-4332-005644/20.04.2018 г., заповед за ПАМ № 18-4332-001327/28.08.2018 г.,
договор за финансов лизинг № 152 от 12.02.2018 г., както и документ за платена
д. т.
След преценка на изложените факти настоящият въззивен състав намира, че
правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото. Съдията-докладчик
е предоставил възможност на тъжителката за отстраняване на нередовностите на
частната тъжба, като е дал точни и ясни указания за уточняване на физическите
лица срещу, които подава тъжбата и индивидуализиране на твърдяното противоправно
посегателство чрез посочване на време и място на извършване на деянието и
конкретните действия, с които се засяга личността на частната тъжителка.
Съгласно разпоредба на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата следва задължително да
съдържа данни за лицето срещу което се подава, с оглед реализиране на неговата
наказателна отговорност, която е лична. В тази връзка неговата самоличност
следва да бъде установена по един несъмнен начин, като лицето бъде
индивидуализирано чрез трите му имена, адрес за призоваване и ЕГН. В тъжбата
обаче по отношение на лицата срещу които се подава са посочени само две имена на
Л. Ч.и три
имена на Т.И.Т., както и длъжностите, за които се твърди от тъжителката, че се
заемат от тях. По този начин първата инстанция няма възможност да идентифицира лицата
и да ги привлече към наказателна отговорност, поради което правилно съдът е дал
срок на тъжителката да отстрани посочените нередовности на тъжбата. Неоснователни
са доводите в жалбата, че предоставените данни били достатъчни за
индивидуализацията на лицата. На първо място твърденията за евентуално заеманите
длъжности от Ч.и Т. по никакъв начин не се явяват индивудуализиращ белег на лицата, за
които се претендира, че са извършили престъпление. На следващо място следва да
бъде посочено, че въпреки обстоятелството, че тъжителката не е знаела данните
на Ч.и Т. същата
не е предприела необходимите действия по установяване на тяхната самоличност,
като дори не се е обърнала към съда с искане издаването на съдебно
удостоверение. Доколкото тъжбата се изготвя изцяло от частния тъжител, той е
лицето, което следва да изготви тъжбата така, че същата да отговаря на
законовите изисквания, посочени в чл. 81 от НПК.
На следващо място следва място не са били отстранени и констатираните
нередовности на тъжбата по отношение на индивидуализиране на твърдяното
противоправно посегателство. В чл. 81, ал. 1, изр.1-во от НПК са регламентирани
изискванията към съдържанието на тъжбата, с подаването на която в законовия
6-месечен срок се поставя началото на наказателното преследване на обвиненото
лице за престъпление от частен характер. Подобно на обвинителния акт - за
престъпленията от общ характер, тя следва да очертае рамките на предмета на
доказване в съдебната фаза на процеса, т.е. в нея следва да се посочат
обстоятелствата на престъплението, в които са включени времето, мястото и
конкретните действия, за които се твърди, че са неправомерно извършени от
дееца. В настоящият случай нито в тъжбата, нито в уточнението към нея са
описани фактически обстоятелства, които да очертават необходимите елементи на
състав на престъпление по НК по отношение на Т.Т.. Не посочва време и място на
извършване на деянието, както и конкретни действия, които накърняват личността на
тъжителката С.. Тъжителката излага общи твърдения за небрежност и бездействие,
което не индивидуализира евентуалните престъпни действия с необходимия
интензитет.
С оглед на гореизложеното и като се вземе предвид, че С. не е изпълнила
указанията за отстраняване на посочените нередовности, правилно и
законосъобразно първата инстанция е прекратила наказателното производство.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното разпореждане, въззивната инстанция не констатира наличието на някакви други основания, които да налагат неговото изменяване или отмяна, поради което и пред вид на посочените съображения, постанови своето решение.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 446551 от
09.07.2018 г. по н.ч.х.д. № 7407/2018 г., по описа на СРС, НО, 121 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.