№ 479
гр. Варна , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20213100500005 по описа за 2021 година
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. №
282268/17.11.2020г. на ВРС, подадена от З. П. П., ЕГН **********, чрез
пълномощник адв. И. Б. от АК-Бургас, срещу решение № 260859/26.10.2020г.
по гр. дело № 15015/2019г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения
от З. П. П., ЕГН **********, с адрес: *****, иск против А. И. А., ЕГН
**********, с адрес: *****, за установяване дължимостта на сумите, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 4568/12.06.2019 г. по
ч.гр.д. №8954/2019 г. по описа на ВРС, а именно - 7700 лева дължима сума по
издаден от ответника запис на заповед от 07.01.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2019 г. до
окончателното плащане.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон.
ВРС неправилно е приел, че записът на заповед не е редовен и не
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Излага, че падежа на
задължението е изрично посочен – 07.03.2019г. Поради това въззивникът
1
моли решението на Варненския районен съд да бъде изцяло отменено и
вместо него постановено ново по същество, с което предявения иск да бъде
уважен. Моли за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна А. И. А., чрез
пълномощник, в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага
коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното
първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със
събраните в хода на производството доказателства и при правилно
приложение на материалните правни норми. По същество счита решението на
ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за
потвърждаването му и присъждане на разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът се представлява от адв. И. Б. от АК-Бургас, който поддържа
жалбата и моли да бъде уважена, ведно с присъждане на разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззиваемата страна не е взела участие. С молба вх. №2266/05.02.2021г.
пълномощникът на въззиваемата страна адв. К. С. от ВАК моли за отхвърляне
на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по иск с правно
основание правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр. чл.535 и сл.
от ТЗ от З. П. П. против А. И. А. за установяване дължимостта на вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 4568/12.06.2019
г. по ч.гр.д. №8954/2019 г. по описа на ВРС, а именно - 7700 лева дължима
сума по издаден от ответника запис на заповед от 07.01.2019 г., с падеж
07.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.06.2019 г. до окончателното плащане на
задължението, както и за 754 лева разноски.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 07.01.2019 г. ответникът е
издал в негова полза запис на заповед за сумата от 7700 лева, която е следвало
да му заплати на падежа 07.03.2019г. На посочената дата записът на заповед е
2
бил предявен за плащане, но ответникът не е погасил задължението си. По
заявление на ищеца против ответника била издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №8954/2019 г. по описа на ВРС. Заповедта била връчена
на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което кредиторът
предявява иск за установяване на вземането си.
Назначеният на ответника особен представител е подал отговор на
исковата молба. Впоследствие, в срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез
пълномощник адв. Кр. С., е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на предявения иск. Твърди, че записът на заповед е
нередовен, тъй като падежът на плащане не е определен по ясен и
недвусмислен начин. Предвидено е сумата да бъде платена на предявяване и
на конкретна дата - 07.03.2019 г. Твърди, че записът на заповед не му е
предявен, поради което вземането не е изискуемо. Сочи, че записът на
заповед обезпечава изпълнението на сключен между страните договор за
заем, по който уговорената парична сума не му е била предадена, като заявява,
че единствено недобросъвестност от страна на приносителя на ценната книга
е причината документът да не му бъде върнат, след отпадане на основанието
за издаването му. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна
следното:
По ч.гр.д. №8954/2019 г. по описа на ВРС е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № 4568/12.06.2019 г. в полза на кредитор З. П. П.
против длъжник А. И. А. за заплащане на сумата 7700 лева дължима по запис
на заповед от 07.01.2019 г., с падеж 07.03.2019г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2019 г. до окончателното
плащане.
Ищецът е представил в заповедното производство документ, издаден на
07.01.2019 г., с който издателят А. И. А. се е задължил да заплати срещу
представяне на записа на заповед на поемателя З. П. П. сумата от 7700 лева на
падежа 07.03.2019г. В текста на документа е посочен падеж 07.03.2019г.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
3
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. В рамките на тази проверка настоящият
състав намира предявения иск за процесуално допустим, поради което и
дължи произнасяне по същество на спора.
Предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК
вр. чл.535 и сл. от ТЗ има за предмет да се установи съществуването на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК. За успешното провеждане на установителния иск, в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата
за която е издадена заповед за изпълнение.
Въззивният съд намира, че представения запис на заповед е редовен от
външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение задължение на
издателя към поемателя за заплащане на сумата от 7700 лева. В чл.535, т.3 от
ТЗ се изисква падежа да е посочен в съдържанието на документа, поради
което датата 07.03.2019 г., която е в съдържанието му, представлява падеж.
Отбелязването „платим на предявяване без протест и разноски“ не може да се
приеме за втори падеж, още повече, че е извън текста на документа по строго
формалните изисквания на закона.
Записът на заповед е с определен падеж. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т.3 от ТР 1/28.02.2005г. на ВКС по т.д. 1/2004г., за да е
налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването на
записа на заповед за плащане. Поради това е без значение за настоящото
производство дали менителничният ефект е бил предявен за плащане.
С отговора на исковата молба ответникът, сега въззиваем, заявява, че
4
записът на заповед обезпечава изпълнението на сключен между страните
договор за заем, но доказателства за наличието на каузално правоотношение
не са представени по делото. Записът на заповед е абстрактна сделка и
установява задължението за плащане на 7700 лева. Доколкото ответникът
въведе в процеса каузалното правоотношение, но не го доказа, то искът е
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Ето защо обжалваното решение на районния съд се цени като
неправилно, поради което следва да бъде отменено. Предявеният иск следва
да бъде уважен изцяло.
В съответствие с този резултат решението следва да бъде изцяло
ревизирано и по отношение на присъдените разноски. На обсъждане подлежи
релевираното възражение от ответника за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, заплатено в заповедното производство (600 лева)
и в първоинстанционното производство в размер на 715 лева. Изчисления
минимален размер към датата на заплащане на възнаграждението на
основание чл.7, ал.2, т.2 вр. ал.7 от Наредба № 1/2004 г. възлиза на 499.50
лева за заповедно производство и на основание чл.7, ал.2, т.3 в размер на 715
лева за първоинстанционното производство. Заплатените адвокатски
възнаграждения от 600 лева и 715 лева не са прекомерни. Поради това на
ищеца следва да се присъдят направените в заповедното производство
разноски 754 лева, от които 154 лева за заплатена държавна такса и 600
адвокатско възнаграждение. За първоинстанционното производство на ищеца
следва да се присъдят разноски както следва: 154 лева заплатена държавна
такса, 715 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лева депозит за
особен представител, т.е. общо 1169 лева за първоинстанционното
производство. ВРС е определил и изплатил възнаграждение на особения
представител 300 лева, поради което разликата над 300 лева до 718.50 лева
подлежи на връщане. За въззивното производство на ищеца-въззивник следва
да се следва да се присъдят разноски 654 лева, от които 154 лева за заплатена
държавна такса и 600 адвокатско възнаграждение. Общият размер на
разноските (за заповедно, първоинстанционно и въвззивно производства)
възлиза на 2577 лева.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски
5
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260859/26.10.2020г. постановено по гр.
дело № 15015/2019г. по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. И.
А., ЕГН **********, с адрес: ***** дължи на З. П. П., ЕГН **********, с
адрес: *****, вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК № 4568/12.06.2019 г. по ч.гр.д. №8954/2019 г. по описа на ВРС, а именно:
7700 лева дължима сума по издаден от ответника на 07.01.2019г. запис на
заповед, с падеж 07.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 10.06.2019 г. до окончателното плащане на
задължението, на основание чл.422 от ГПК вр. чл.535 и сл. от ТЗ.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН **********, с адрес: ***** да заплати на З. П.
П., ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от 2577 лева (две хиляди
петстотин седемдесет и седем лева), представляваща дължими разноски за
заповедното производство, първа и въззивна инстанции, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6