Определение по в. гр. дело №2195/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4771
Дата: 16 октомври 2025 г. (в сила от 16 октомври 2025 г.)
Съдия: Деница Славова
Дело: 20253100502195
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4771
гр. Варна, 16.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100502195 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 49210/03.06.2025г., подаден от Х.
К. К., ЕГН **********, с адрес: град Варна, ул. „Димитър Станчев“ № 11, ет.
2, ап. 2 против Решение № 1750/16.05.2025г. по г.д.№ 20243110112874 по
описа за 2024г. на ВРС, 50 състав, в ЧАСТТА, с която съдът:
ОСЪЖДА бащата Х. К. К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА в полза на
детето А. Х. К., ЕГН **********, чрез неговата майка Р. Ш. К., месечна
издръжка в размер на 500 (петстотин) лева, считано от датата на предявяване
на иска до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж до
пето число на месеца, за който се дължи издръжката, платима по следата
банкова сметка на майката: IBAN: BG06 UNCR 7000 1598 0284 02, за
разликата от 300лв. до 500лв.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът
необосновано е определил издръжка за детето в размер на 800лв., като се е
позовал на статистически данни за издръжка на едно лице, различно от дете на
9 години, каквото е детето на страните. Въззивникът отрича детето да има
разходи над обичайните, доколкото не ходи на извънкласни занимания, и
1
счита, че не се нуждае от минималния размер на издръжката по чл. 142 ал. 2 от
СК. Счита, че не е ясно и защо ВРС е преценил, че бащата има възможност да
заплаща издръжка в размер на 500лв. и е игнорирал факта, че ищцата работи
на две работи. Твърди, че от няколко месеца ответникът не работи и не
получава възнаграждение. Освен това заплаща наем, тъй като в семейното им
жилище живеят майката и детето. Сочи, че изплаща 5 кредита, три от които са
изтеглени за закупуване на жилището, което обитават съпругата и детето му.
Посочва, че закупува дрехи на сина си.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в
посочената част и да отхвърли иска за издръжка за сумата над 300лв. Моли за
присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който излага становище за правилност и
законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че ответникът
получава висок доход, но същият е неофициален. За това свидетелства факта,
че закупува дрехи на сина си на висока стойност. Подчертава, че фирмата, в
която е бил осигурен бащата, е била негова собственост, а в последствие е
прехвърлена на майка му с цел да бъде лишен същият от доказан законен
доход. Х. работи в Германия и притежава ½ от лек автомобил. По време на
брака е закупен и друг апартамент, собственост на страните (?). Фактът, че Р.
работи на две работи, за да издържа сина си, тъй като ответникът отказва да
дава издръжка, не следва да се тълкува в нейна вреда. Кредитите, изтеглени по
време на брака се покриват от Р.. Същата плаща и всички разходи за сина си и
за жилището, което обитават съвместно. Счита, че следва да бъде отчетена и
инфлацията.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението и за
присъждане на разноски.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения, с оглед на което производството по нея подлежи на разглеждане в
открито съдебно заседание.
По направените доказателствени искания:
В отговора на ВЖ са направени доказателствени искания да бъде
2
изискана от МВР Варна, сектор КАТ, информация: има ли регистрирани леки
автомобили на името на Х. К. К. ЕГН **********, да бъде извършена
служебна справка НБД за Х. К. К. ЕГН **********, от която да се установи
лицето Зейнеп Х. Хасан, майка ли е на въззивника, да бъдат приети като
писмени доказателства по делото следните документи: 3 броя разписки за
заплатени ел. и ВиК услуги, касов бон за закупени артикули за А. и договор от
22.05.2025г. за продажба на дружествени дялове.
Доколкото в производството се засягат интересите на дете, за които
съдът следи служебно, то за допускане на доказателства пред въззивната
инстанция не е налице преклузията по чл. 266 от ГПК. Исканите доказателства
са относими към възраженията на страната по предмета на делото и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна. Поради това следва
да бъдат уважени доказателствените искания на страната.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
49210/03.06.2025г., подаден от Х. К. К., ЕГН **********, с адрес: град Варна,
ул. „Димитър Станчев“ № 11, ет. 2, ап. 2 против Решение № 1750/16.05.2025г.
по г.д.№ 20243110112874 по описа за 2024г. на ВРС, 50 състав.

НАСРОЧВА производството по делото за 17.11.2025год. от 9.30 ч., за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.

ДА СЕ ИЗИСКА от МВР Варна, сектор КАТ, информация: има ли
регистрирани леки автомобили на името на Х. К. К. ЕГН **********, на
основание чл. 186 от ГПК.

ДА СЕ ИЗВЪРШИ служебна справка в НБД за родствени връзки на Х.
К. К. ЕГН **********, от която да се установи кое лице е майка на
въззивника, на основание чл. 186 от ГПК.
3

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
следните документи: 3 броя разписки за заплатени ел. и ВиК услуги, касов
бон за закупени артикули за А. и договор от 22.05.2025г. за продажба на
дружествени дялове.

НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4