РЕШЕНИЕ
№ 3796
гр. Варна, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20243110100165 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба с отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК от
страна на ищцата Т. Р. Г. от гр. Варна, с пълномощник по делото адвокат П. Н. от АК - Варна,
против „К.к.м.", ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано
от процесуалния представител адв. Пр. П. от АК - София.
Предявен е и насрещен иск с правно основание по чл.240 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД от
страна на „К.к.м.", ЕАД, с ЕИК *** против Т. Р. Г., с цена на иска от 2 256, 92 лв.
В исковата молба ищцата твърди, че на 23.05.2022 г. между нея и ответната страна е
сключен Договор №*** за потребителски кредит тип кредитна линия - КЕШИО, по силата
на който ответното дружество й предоставило в заем сума в размер на 3 000 лв., която тя се
задължила да върне в срок до 23.05.2024 г., на 24 месечни вноски, при лихвен процент от
28,78 % и годишен процент на разходите 49,97 %. В Договора била предвидена такса за
оценка на риска в размер на 360 лв. Посочено било, че тази такса се финансира от кредитора
и се възстановява от кредитополучателя разсрочено с дължимите месечни вноски съгласно
погасителен план, като се включвала в общия размер на усвоената главница по кредита.
Съгласно погасителния план към договора, всяка погасителна вноска била в размер на
185,77 лв., включваща главница и лихва, като първата погасителна вноска била с падеж
23.06.2022 г., а последната под номер 24 с падеж 23.05.2024 г.
Ищцата счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради накърняване
на добрите нрави, защото с него е допуснато значително несъответствие на правата и
задълженията на страните; неравноправно третиране икономически слаб участник в
1
оборота; използване недостиг на материални средства или незнание на едната страна в
правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай това било
допуснато с вменяване на ответницата на задължение за заплащане на такса за оценка на
риска. Ищцата твърди, че по отношение на договора за потребителски кредит следва да се
прилагат правилата на Закон за потребителския кредит, където в чл.10а, ал.1 от ЗПК е
предвидено, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а в ал.2 е посочено, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Също така в чл.10а, ал.4 от ЗПК било предвидено, че
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Ищцата сочи още, че в ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключването на
договора за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на
заема. В настоящия случай не следвало да се събира от потребителя такса или комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, тъй като таксата била
начислена след като кредитът вече бил отпуснат и тя била свързана с основното задължение
на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябвало да са свързани с
него. Претендираната сума за такса за оценка на риска в размер на 360 лв. целяло
недължима облага на кредитора с оглед предоставената в заем сума.
Наред с изложеното ищцата твърди и, че условията и клаузите на процесния договор не
са индивидуално уговорени и е приложима разпоредбата на чл.143, т.5 ЗЗП,
регламентираща, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като такава неравноправна клауза е нищожна. Уговорената с договора такса за оценка на
риска водила до допълнително вземане на кредитора, което се плащало заедно с вноските за
главница и лихва, и до скрито оскъпяване на кредита, поради което тази клауза се явявала
неравноправна и недействителна. Тя противоречала на добрите нрави като уговорка във
вреда на потребителя, целяща заобикалянето на императивната правна норма на чл. 16 от
ЗПК и неоснователно обогатявала на кредитодателя. Поради това ищцата не дължала
заплащане на такса за оценка на риска в размер на 360 лв.
Към датата на подаване на исковата молба ищцата погасила частично задължението си
по договора, като на 15.06.2022 г. заплатила сума в размер на 186 лв.; на 05.07.2022 г. сума в
размер на 1088,64 лв.; на 11.07.2022 г. сума в размер на 185,77 лв.; на 09.09.2022 г. сума в
размер на 185,54 лв.; на 04.10.2022 г. сума в размер на 185,77 лв. Общата сума, заплатена по
договора била в размер на 1831,72 лв., като с нея ищцата погасила дължимата главница и
лихва, но не и такса за оценка на риска.
Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства, ищцата моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че
2
ищцата не дължи на ответната страна сумата в размер на 360 лв., представляваща такса за
оценка на риска, предвидена в Договор №*** за потребителски кредит тип кредитна линия -
КЕШИО от 23.05.2022 г., поради нищожност на клаузата като противоречаща на добрите
нрави и такава в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето. Ищцата моли
съща да й се присъдят направените по делото съдебни разноски.
В представения писмен отговор от ответната страна същата, чрез процесуалния си
представител заявява, че признава иска за недължимост на сумата от 360 лв. Счита, че
разноските по делото не следва да са в нейна тежест, тъй като твърди, че с поведението си
не е дала повод за завеждане на иска. В подадена в хода на делото молба ответната страна,
чрез процесуалния си представител твърди от една страна, че поддържа отговора на
исковата молба, а от друга страна заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер
и моли той да бъде отхвърлен.
В предявения насрещен иск ищцовата страна по този иск твърди, че на 23.05.2023 г. след
като между страните бил сключен договорът за потребителски кредит, ответницата усвоила
главницата по кредита в размер на 3000 лв. Лихвеният процент по кредита бил 28.78 %, а
годишният процент на разходите - в размер на 49,97%. Кредитът следвало да бъде върнат на
24 вноски, всяка в размер на 185.77 лв., като последното, направено от кредитополучателя
плащане било от 04.10.2022 г., след което плащанията по договора били преустановени.
Общият размер на направените плащания по договора възлизали на 743.08 лв. Ищецът
твърди, че представеният по делото документ за извършено плащане от 05.07.2022 г. за
сумата от 1088.64 лв. касае погасени задължения по друг договор, а именно договор № ***.
През 2023г. ответницата сезирала Районен съд-Варна с искане за приемане на установено, че
не дължи сумата от 360 лв. - такса за оценка на риска по този договор за потребителски
кредит.
Ищцовата страна по насрещния иск твърди, че поради непогасяване на формираните
просрочия, възлизащи общо на 2972.32 лв. и неизпълнение на условията по договора, на
основание чл.31 от Общите условия на „К.к.м." ЕАД към договор за потребителски кредит
тип „Кредитна линия" - Кешио и чл. 71 от Закона за задълженията и договорите, обявява
цялото кредитно задължение по договора за изцяло предсрочно изискуемо, преди крайния
срок на погасяване. Твърди, че към 19.02.2024 г. е налице забава в плащанията на 16 броя
месечни вноски, като първата просрочена вноска била с падеж 23.10.2022г. Твърди, че
претендира заплащането единствено на чистата стойност на кредита, като в тази връзка е
формиран и размерът на насрещния иск на сумата от 2256.92 лв. - като разликата между
усвоената главница - 3000 лв. и сбора на заплатеното до момента - 743.08 лв. Уточнява, че
така посочената сума представлява целият размер на претендираните суми по договор за
потребителски кредит № ***.
Предвид така изложените обстоятелства в насрещния иск ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъдите ответницата да му заплати сумата от 2256.92 лв.,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на
окончателното й плащане. Претендира да му бъдат присъдени разноските делото.
3
В отговора на насрещния иск ответницата по него, чрез процесуалния си представител
твърди, че го оспорва. Оспорва твърденията, че кредит е усвоен и че задължението е
изискуемо. Твърди, че е извършено надлежно плащане по договора и липсват данни за
счетоводно отразяване на разпределението на постъпилите при ищеца от ответницата
плащания. Предвид тези обстоятелства моли насрещният иск да се отхвърли.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното:
Установява се от приобщения към писмените доказателства по делото договор от
23.05.2022 г., че на посочената дата между ищцата и ответната страна е сключен Договор
№*** за потребителски кредит тип кредитна линия - КЕШИО, по силата на който ответното
дружество е предоставило на ищцата в заем сума в размер на 3 000 лв., която тя се
задължила да върне в срок до 23.05.2024 г., на 24 месечни вноски, при лихвен процент от
28,78 % и годишен процент на разходите 49,97 %. В Договора била предвидена такса за
оценка на риска в размер на 360 лв. Посочено е, че тази такса се финансира от кредитора и
се възстановява от кредитополучателя разсрочено с дължимите месечни вноски съгласно
погасителен план, като се включвала в общия размер на усвоената главница по кредита.
Съгласно погасителния план към договора, всяка погасителна вноска е в размер на 185,77
лв., включваща главница и лихва, като първата погасителна вноска е била с падеж
23.06.2022 г., а последната под номер 24 с падеж 23.05.2024 г. Представени са също така по
делото Общи условия на „К.к.м.“ ОАД за заеми „Кешио“ и Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
Установява се също така от изявленията на страните, както и от представените 4 броя
разпечатки, удостоверяващи извършени плащания за сумата от 186.00 лв. от 14.06.2022г., за
сумата от 185.77 лв. от 08.07.2022г., за сумата от 185.54 лв. от 09.09.2022г. и за сумата от
185.77 лв. от 04.10.2022г., а така също и от представената от ищеца по насрещно предявения
иск счетоводна справка за получени плащания по Договор за потребителски кредит тип
кредитна линия Кешио № *** от 23.05.2022 г., че общият размер на заплатени суми от
ищцата възлиза на 743.08 лв. Следователно с извършените плащания кредитополучателят Т.
Р. Г. е заплатила частично задължението си по Договор № *** от 23.05.2022г., а именно в
размер на 743.08 лв. Заявено е от ищцата, че тя е заплатила по обсъждания договор и сума в
размер на 1088.64 лв., но съдът счита, че тези твърдения са недоказани, тъй като е видно, че
въпросната заплатена сума касае друг договор, което се установява от посоченото основание
за заплащането й в приложената разпечатка към исковата молба, а именно – Договор №
40003972.
Горепосочените обстоятелства съдът счита за установени безспорно от представените от
страните доказателства, като на база така установените факти съдът счита, че се налагат
следните правни изводи:
Относно предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК:
Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в
4
определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Същият е сключен при
действието на ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от
съда. Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в
потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи
служебно. В този смисъл са и постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС.
По отношение договореното между страните, в сключения между тях договор от
23.05.2022 г. относно дължимата такса за оценка на риска в размер на 360 лв., съдът счита,
че уговорката за такса за оценка на риска не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Според подписания между страните договор, таксата е еднократна, финансира се от
кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл.
10а, ал. 4 ЗПК. Чрез тази клауза реално се въвежда допълнителна такса за услуга, свързана с
усвояване на кредита, каквато е дейността на небанковата институция по разглеждане на
документите и оценяване на платежоспособността, която дейност при това е присъща на
дейността й и е свързана с кредитния риск. Същевременно не се установи по какъв начин е
избрана тази услуга, как е формиран нейният размер. С тази такса съдът намира, че
кредиторът цели да си набави допълнителни плащания, извън предвидените в ЗПК. Не става
ясно въз основа на какви критерии е формиран този необосновано висок размер на същата,
което е допълнително основание да се приеме, че по същество тази уговорена такса оскъпява
по скрит начин кредита. В насока на извода за оскъпяване на кредита е и фактът, че тази
такса не се внася предварително от потребителя, за да получи въпросната услуга (такса за
оценка на риска), нито се приспада от получената сума по кредита, а се дължи наред с нея на
крайния падеж по договора.
Предвид изложеното, съдът счита, че клаузата от договора, предвиждаща заплащането
на таксата за оценка на риска води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните и е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, поради което
и съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП е нищожна. С това съдът приема, че предявеният от ищцата
против ответното дружество иск е основателен и доказан и счита, че като такъв той следва
да бъде уважен, като съдът приме за установено в отношенията между страните, че ищцата
не дължи на ответната страна сумата в размер на 360 лв., представляваща такса за оценка на
риска, предвидена в Договор №*** за потребителски кредит тип кредитна линия - КЕШИО
от 23.05.2022 г.
Относно предявения иск по чл.240 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД:
Предвид установеното обстоятелство, че е налице частично плащане по договора, и с
оглед отправеното от кредитора искане за възстановяване на остатъка от чистата стойност
по кредита в размер на 2256.92 лв., формиран като разлика между отпуснатата сума в
размер на 3000 лв. и заплатената общо в размер на 743.08 лв., то следва посочената сума да
бъде възстановена. Ответницата по насрещният иск не съумя да докаже, че за претендирата
5
сума от 2256.92 лв. е извършила плащане. Релевираното от нея възражение, че по делото
липсват доказателства, че реално сумата по кредита е отпусната и изплатена на
кредитополучателя, съдът счита за неоснователно, доколкото самата ищца с исковата молба
навежда твърдения за кои части по договора е извършила плащания и за кои не, с които
твърдения потвърждава факта, че кредитът е бил реално усвоен. В противен случай би
липсвало основание да бъдат извършвани плащания от ищцата на сумата от 186.00 лв. от
14.06.2022г., за сумата от 185.77 лв. от 08.07.2022г., за сумата от 185.54 лв. от 09.09.2022г. и
за сумата от 185.77 лв. от 04.10.2022г. По тези съображения съдът счита, че усвояването на
кредита е безспорно установено.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявеният от ответното дружество иск е
основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен, като съдът осъди
ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 2256.92 лв. – остатък от неплатена
главница по Договор №***/23.05.2022г. за потребителски кредит тип кредитна линия –
КЕШИО, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба –
19.02.2024г. до окончателното й изплащане.
Относно разноските по делото:
Предвид уважаването на първоначално предявения иск, то на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски
относно този иск, а именно 50 лева държавна такса. На процесуалния представител на
ищцата – адв. П. Й. Н. от АК – Варна, който е осъществил процесуалното представителство
на ищцата по делото при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 400 лева. От ответната страна е направено възражение по чл.78,
ал.5 ГПК, по което съдът не следва да се произнася, доколкото в случая възнаграждението
не е заплатено от страната, а се определя от съда.
Предвид уважаването на насрещния иск в полза на процесуалния представител на
ищеца по насрещно предявения иск също следва да се присъдят направените разноски. От
ответната страна е внесена държавна такса от 90.28 лв. и е заплатено възнаграждение от 525,
69 лв. Не е посочено каква част от това възнаграждение е за предявения насрещен иск,
поради което съдът счита, че следва да присъди половината от платеното адвокатско
възнаграждение, а именно от 262, 85 лв. Следователно общо дължимите на ответната страна
разноски по делото са в размер на 353, 13 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ
ДЪЛЖИ на „К.к.м.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от З.К.Я-А. и Л.О.Т., сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/,
представляваща такса за оценка на риска, предвидена в Договор №*** за потребителски
кредит тип кредитна линия - КЕШИО от 23.05.2022 г.
6
ОСЪЖДА Т. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „К.к.м.“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от З.К.Я-А. и Л.О.Т. сумата от
2256, 92 лв. /две хиляди двеста петдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/ –
остатък от неплатена главница по Договор №***/***г. за потребителски кредит тип кредитна
линия – КЕШИО, ведно със законната лихва от 19.02.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „К.к.м.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от З.К.Я-А. и Л.О.Т. да заплати на Т. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
направените по делото разноски от 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА „К.к.м.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от З.К.Я-А. и Л.О.Т. да заплати на адвокат П. Й. Н., с ЕГН *****, член на
АК – Варна, с рег. №***** адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. /четиристотин
лева/.
ОСЪЖДА Т. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „К.к.м.“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от З.К.Я-А. и Л.О.Т.
направените по делото разноски от 353, 13 лв. /триста петдесет и три лева и тринадесет
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7