№ 432
гр. София, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Х.С.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20231110203154 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 685558-F 667942 от
10.01.2023 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП-София, с което
на „БСБ Ойл“ ЕООД, с ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 228940.16 лева, за нарушение на чл. 176в, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 1,
вр. чл. 180в, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В жалбата се правят подробни оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление (НП). При условията
на алтернативност се поддържа основания за приложението на чл. 28 от
ЗАНН. С оглед на всичко това се иска цялостната отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, не се представлява и не изразява
допълнително становище по делото.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез своя процесуален
представител оспорва жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.
Претендира присъждането на разноски по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 15.07.2022 г. на дружеството – жалбоподател му е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че при
извършена проверка е било констатирано, че на 01.10.2021 г. дружеството е
подало 3 броя електронни документи за доставка (ЕДД) на горива, на обща
стойност 63963.70 лева и ДДС в размер на 12792.74 лева. Прието е, че
дружеството е било длъжно в 7-дневен срок преди възникване на данъчното
събитие да внесе обезпечение в пари, държавни ценни книжа или в
безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок от една година пред
компетентната териториална данъчна дирекция на НАП в размер на 20 на сто
от общата стойност на данъчните основи, над 25 хил. лева, като дружеството
е било длъжно да представи обезпечението към 24.09.2021 г., но не го е
сторило – нарушение на чл. 176в, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на жалбоподателя е била наложена
имуществена санкция в размер на 228 940.16 лева, за нарушение на чл. 176в,
ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 180в, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения
се установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото. От показанията на
свидетелката С. М. – актосъставител (л. 14 от делото), както и от писмените
доказателства по делото (л. 30-75 от делото на РС-Ботевград), се установява,
че дружеството-жалбоподател е извършило облагаеми доставки на горива,
като данъчното събитие е възникнало на 01.10.2021 г. и в 7-дневен срок преди
данъчното събитие не е предоставил необходимото по закон обезпечение.
Доказателствените източници относно тези обстоятелства са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги
кредитира като достоверни, а същите не се и оспорват от страните.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
2
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 176в, ал.
5, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС, като на 01.10.2021 г.
дружеството е подало 3 броя електронни документи за доставка (ЕДД) на
горива, на обща стойност 63963.70 лева и ДДС в размер на 12792.74 лева.
Дружеството е било длъжно в 7-дневен срок преди възникване на данъчното
събитие да внесе обезпечение в пари, държавни ценни книжа или в
безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок от една година пред
компетентната териториална данъчна дирекция на НАП в размер на 20 на сто
от общата стойност на данъчните основи, над 25 хил. лева, като дружеството
е било длъжно да представи обезпечението към 24.09.2021 г., но не е сторило
това.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се
налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
неправилно е изчислил, респ. наложил имуществена санкция. Видно от
твърденията в АУАН и НП релевантната дата на данъчното събитие са
доставките на горива извършени от данъчно-задълженото лице на 01.10.2021
г. – подадените от дружеството 3 броя ЕДД. Описаната в тях данъчна основа
е била в размер на 63963.70 лева а дължимото ДДС е било в размер на
12 792.74 лева. Именно в размера на дължимия и необезпечен ДДС е следвало
да бъде определен размера на имуществената санкция (по арг. от чл. 180в, ал.
1 от ЗДДС), и като е определил по-висок размер от този АНО е приложил
неправилно материалния закон, поради което атакуваното НП следва да бъде
изменено, като се намали размера на имуществената санкция, съобразно
изложеното в настоящия абзац. След извършване на нарушението са
последвали законодателни промени, но в случая не оказват влияние на
отговорността на нарушителя, поради което и на основание чл. 3, ал. 2, вр. ал.
1 от ЗАНН, следва да намери приложение, разпоредбата, действала по време
на извършеното нарушение.
3
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението (сравнително високата
стойност на необезпеченото ДДС) и на нарушителя (че същият е неизряден
данъкоплатец, въпреки сериозните обороти, които е имал), както и от
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, процесният
случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
други такива нарушения, поради което и не са налице основанията за
приложението на маловажния случай. Всичко това сочи на типична степен на
обществена опасност, както на нарушението, така и на нарушителя, поради
което именно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в случая.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е неправилно - незаконосъобразно в санкционната му част,
поради което следва да бъде изменено, а в останалата му част потвърдено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 685558-F 667942 от 10.01.2023
г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП-София, с което на „БСБ
Ойл“ ЕООД, с ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на
228940.16 лева, за нарушение на чл. 176в, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 180в,
ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, КАТО НАМАЛЯВА
ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ от сума в размер на 228940.16 лева на
сума в размер на 12 792.74 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
4
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, „БСБ Ойл“ ЕООД, с ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Национална агенция по приходите,
сума в размер на 80 лева, дължими за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5