РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 513
гр.Пловдив, 10 . 03 . 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав , в открито заседание на двадесет и трети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
3178/2020г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Н.А.К.,***, представляван от адв.Ат.Б.
оспорва Заповед № 2372з-392/19.11.2020г., издадена от ЗАМ. Директор на ОД МВР –
Пловдив, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“, за срок от
шест месеца, в качеството му на главен инспектор, началник на Шесто РУ -
Пловдив при ОД МВР – Пловдив.
Становища на страните :
- Жалбоподателят оспорва заповедта
като неправилна и незаконосъобразна с искане за отмяната й. Поддържа се и липса
на компетентност на органа – издател : Съгласно чл.204 т.4 ЗМВР, наказанията по
чл. 197 ал.1 т.1-3 се налагат със заповеди на ръководителя на структурите по
чл.37 от закона – гл.инспектор К. заема длъжност Началник на РУ и съгл.
длъжностна характеристика и законова нормативна уредба е под прякото ръководство
и подчинение на Директора на ОД МВР, поради което оспорената заповед е издадена
от некомпетентен орган. В тази вр. докладът е адресиран до Директора, заповедта
за извършване на проверка е на директора, а заповедта за налагане на наказание
е издадена от Заместник Директора. Изтъкнато е, че липсва изрично посочена
разпоредба, която да е нарушена и конкретика относно това – кои точно
разпоредби по отношение служебната дейност са нарушени според
дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/. В случая е посочено основание за
дисциплинарната отговорност – действия, насочени към ограничаване на
подчинените, но отсъства конкретна нарушена разпоредба, което ограничава
правото на защита. Счита са за неясно в какво се изразява „неспазването на
служебните правомощия” и не е посочено кое точно правомощие не е спазено от
жалбоподателя. Заявено е, че липсват мотиви, тъй като отсъства твърдение за
нарочно ограничително устно разпореждане на ръководителя, което да е
препятствало подчинените при изпълнение на правата и задълженията им. Липсва
яснота в какво се състои ограничаването им и как то конкретно е дало израз в
самите действия на подчинените. В тази вр. не са налице мотиви в какво се
състои неотработването на сигнала от страна на подчинените и какво е следвало
да бъде изискуемото поведение на служителите или ръководителя, което като не е
извършено, е довело до посоченото нарушение. Обжалваната заповед не съдържа
достатъчно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението –
формулировката „действия, насочени към ограничаване на подчинените” е обща и
широко посочена, без да е изяснена пряката връзка с деяние, което представлява
дисциплинарно нарушение „неспазване на служебните правомощия”. Възражението на
жалбоподателя не е коментирано в мотивите на оспорената заповед, вкл. не са
проверени всички факти и обстоятелства, което опорочава крайните изводи в
заповедта. Действията на гл.инсп.К. не са съставомерни и не представляват
неспазване на служебните правомощия – той не е давал устно разпореждане на
подчинените си да изготвят само докладна записка без да се отработи
своевременно сигнала, още повече, че той вече е бил отработен, а нов сигнал не
е имало. Подчинените му са изпратени на място и им е указано да реагират
своевременно на сигнала, което са направили – дали са устно предупреждение и са
получили информация, че заведението не работи като такова, като на следващия
ден жалбоподателят е положил дължимите усилия. Посоченото поведение, което се
твърди да е ограничаващо подчинените, логично следва да се изразява в конкретно
отрицателно изявление на началника на Шесто РУ, каквото отсъства в случая.
Твърди се, че гл.инспектор К. не е давал разпореждане служителите да не
извършват конкретни действия или да не отработват сигнала. Посочено е, че
заповедта се опира на думата „само”, като се акцентира, че устното разпореждане
на Началника давало указания „само да се изготви докладна записка относно
сигнала”, като подобно разпореждане би представлявало неспазване на служебните
задължения, ако ръководителят имаше задължение винаги да дава пълни и
изчерпателни указания по телефона на своите подчинени при посещението на всеки
сигнал в денонощието. В този случай неизчерпателните указания биха могли да
бъдат нарушение, но дори тогава не представляват ограничаване на правата на подчинените
– по ЗМВР не е необходимо и задължително началникът да дава изрични
разпореждания на своите подчинени, за да извършват те ежедневно служебните си
задължения. Те имат задължения и правомощия, които следва да изпълняват, като в
случая началникът е получил неочаквано
телефонно обаждане от свой подчинен в 2 часа сутринта, когато не е бил на
работното си място, а у дома. В краткия разговор не са му изложени всички
обстоятелства, поради което той оправдано е дал разпореждане и е изпратил
служителите на проверка с изискване да докладват за резултата. Твърдението в
заповедта за разпореждане да се изготви „само докладна” не са доказани и не е
установено по безспорен начин подчинените на гл.инспектор К. да са извършили
нарушение като не са изпълнили служебните си задължения.
Поддържа се, че не са отчетени
обективните данни по преписката : т.нар. заведение не е работило като
обществено заведение, а като помещение,
в което собственика е празнувал рождения си ден и не е било отворено за обслужване
на граждани; полицаите са издали устно разпореждане съгл. чл.65 ЗМВР, като
законът не ги задължава да издадат непременно писмено такова; не е отчетена
разликата във времето, обаждането на Б. към началника е след реакцията на
автопатрула в 1,45ч., тоест след като патрула вече е направил устно
предупреждение и е получил информация, че заведението не работи като такова. К.
е уведомен едва след второто посещение, поради което законосъобразно е изискал
изготвяне на докладна с обобщение на случая. Обектът – ресторант е бил
затворен, тъй като е бил почивен ден и предоставен под наем за частни цели,
поради което не е била нарушена заповедта на Министъра на здравеопазването, при
което са налице единствено твърдения, свързани с шума, който не е бил замерен и
няма показания за прекомерен шум.
Твърди се, че не са конкретизирани и
индивидуализирани лични действия, респект. бездействия, с които държавният
служител не е изпълнил точно, добросъвестно и безпристрастно служебните си
задължения и какви конкретно служебни задължения е нарушил. Нарушена е и
разпоредбата а чл.206 ал.2 ЗМВР – при определяне на наказанието наказващият
орган не е обсъдил задълбочено тежестта на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено във вр. с цялостното поведение на държавния служител, който
по време на службата си няма наложени дисциплинарни наказания, а многократно е
награждаван. Поради това не е налице еквивалентност между тежестта на
нарушението, настъпилите вредни последици и наложеното наказание.
В ход по същество пълномощникът на
жалбоподателя се позовава на събраните по делото доказателства и поддържа
съображенията от жалбата, които счита за доказани.
- Ответникът Заместник Директор ОД МВР
– Пловдив оспорва жалбата чрез процесуален представител. В ход по същество
гл.юрисконсулт Д.П. поддържа законосъобразност на оспорената заповед – издадена
при спазване на административнопроизводствените правила, правилно прилагане на
закона и съобразена неговата цел. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В писмено становище е заявено, че
жалбата е изцяло неоснователна и събраните по делото доказателства не
установяват твърденията за незаконосъобразност на оспорената заповед. Счита се,
че данните от преписката установяват категорично, че Н.К. дал устно разпореждане
на автопатрул 464 да изготвят само докладна записка относно посетен сигнал за
силна музика и шум в ресторант Сохо на 03.11.2020г. С това си действие
жалбоподателят е ограничил подчинените си служители при изпълнението на
служебните им задължения. Според представителя на ответника събраните
доказателства нямат отношение към изясняване на фактическата обстановка и не
внасят съмнение в установената такава при извършване на дисциплинарната
проверка. Последващите действия не променят факта на несвоевременното
отработване на сигнала, което е в резултат на даденото разпореждане от
жалбоподателя. Поведението на жалбоподателя правилно е квалифицирано като
нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194 ал.2 т.3 ЗМВР. Спазена е
процедурата, предвидена в закона и подзаконовите нормативни актове, вкл. са
взети предвид тежестта на нарушението, формата на вината и цялото поведение на
служителя.
Окръжна Прокуратура – Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 АПК, на 02.12.2020г. от адресат на неблагоприятен индивидуален
административен акт. Оспорената Заповед № 2372з-392/19.11.2020г. е връчена
лично на гл.инспектор Н.К. на 19.11.2020г. /чл.210 ал.2 ЗМВР/, удостоверено с
подпис и име на оспорващото лице, л.9.
1. Фактически и правни основания за
издаване на заповедта : Приложени са чл.194 ал.2 т.3 / “неспазване на
служебните правомощия“ /, чл.200 ал.1 т.13, пр. 1-во ЗМВР /”действия, насочени
към ограничаване…на подчинените при упражняване на дадените им права или при
изпълнение на задълженията им”/.
Според обстоятелствената част на
оспорената заповед : След проверка по реда на чл.205 ал.2 ЗМВР, назначена със
Заповед № 317з-9425/04.11.2020г., е установено, че на 03.11.2020г. около 1,45ч.
при проведен телефонен разговор с младши експерт И.Б., главен инспектор Н.К.,***,
е дал устно разпореждане за автопатрул 464 в състав – младши експерт С.С.,
командир на отделение и младши инспектор Д.Ш., старши полицай /водач на патрулен
автомобил/ към Шесто РУ – Пловдив, да изготвят само докладна записка относно
посетен сигнал от тях на 03.11.2020г. за силна музика и шум от ресторант Сохо,
в гр.Пловдив, бул.Санкт Петербург № 131, а в рамките на работния ден да се
вземе отношение.
Отразено е, че след получаване и в
изпълнение на устното разпореждане на началник Шесто РУ при ОД МВР – Пловдив,
предадено чрез младши експерт И.Б. – дежурен по график с рег.№
3389р-14409/27.10.2020г., не са своевременно отработили сигнала на място, а
именно : заведението е продължило да работи след 24.00ч. на 02.11.2020г. в нарушение
на чл.11 ал.2 от Наредба за осигуряване на обществения ред, има нарушение на
нощната тишина, за което са издадени устно предупреждение за намаляване на
музиката и последващо разпореждане за спирането й и прекратяване на работата на
заведението, но същите не са били изпълнени от управителя Н.А., както и не са
представени поисканите документи за удължено работно време на заведението. В
изпълнение на устното разпореждане на гл.инспектор Н.К., служителите на
автопатрул 464 не са изпълнили служебните си задължения при отработването на
сигнала, а именно : не са съставили писмено разпореждане съгл. чл.64 ал.1 ЗМВР,
както и АУАН за неизпълнение на устно полицейско разпореждане съгл. чл.64 ЗМВР,
а също така и действия на основание чл.72 ал.1 т.2 ЗМВР спрямо управителя на
Сохо - Н.А..
Деянието е квалифицирано на
дисциплинарно нарушение по см. на чл.194 ал.2 т.3 ЗМВР, за което на основание
чл.200 ал.1 т.13 пр.1-во ЗМВР, се налага дисциплинарно наказание „порицание”.
Същото е наложено за срок от шест месеца от ЗАМ.Директор на ОД МВР - Пловдив, след
: запознаване със Справка № 438р-24427/17.11.2020г. от извършена проверка със
заповед № 317з-3987/15.05.2020г. /техническа грешка в номер и дата на
заповедта, която е от 04.11.2020г./, становище рег.№ 438р-24773/19.11.2020г. и
материалите от дисциплинарната преписка; преценка на събраните доказателства;
приемане на писмени сведения/възражения на гл.инспектор Н.К. – УРИ
3389р-15040/06.11.2020г., УРИ 438р-24342/16.11.2020г. и УРИ
3389р-15641/18.11.2020г., в които жалбоподателят отрича да е „издавал
разпореждане или указание” на служителите от Шесто РУ-Пловдив, „да не
изпълняват служебните си задължения при реагирането на сигнал, подаден от
гражданин за нарушаване на спокойствието на обществото от ресторант Сохо, което
е негова защитна позиция; съобразяване изложените доводи в Справка рег.№
438р-24427/17.11.2020г. на комисията, извършила проверка, относно основанията
за търсене на дисциплинарна отговорност от служителя; вземане предвид тежестта
на нарушението - не е тежко нарушение на
служебната дисциплина, настъпилите от него вредни последици – несвоевременно
отработване на място на сигнал за силна музика и шум, като са засегнати
обществени отношения, вкл. обстоятелствата, при които е извършено деянието –
дадено устно разпореждане за изготвяне само на докладна записка при
отработването на сигнал за силна музика
и шум от заведение Сохо, както и формата на вина – непредпазливост – небрежност
– служителят не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на вредните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, така и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата, обективирано в кадрова
справка рег.№ 317р-16536/17.11.2020г., от която е установено, че Н.К. по време
на службата си многократно е награждаван с „писмена похвала” и „обявяване на благодарност” и с
„почетен знак на МВР III степен”,
няма наложени дисциплинарни наказания и на основание чл.204 т.4 вр. чл.194 ал.2
т.3 вр. чл.197 ал.1 т.3 вр. с чл.200 ал.1 т.13 пр.1-во вр. с ал.2 ЗМВР.
2. Оспорената заповед е издадена от ЗАМ.Директор
на ОД МВР – Пловдив по отношение жалбоподателя, заемащ длъжност главен
инспектор, Началник на Шесто РУ – Пловдив, за дисциплинарно наказание по чл.197
ал.1 т.3 ЗМВР /кадрова справка, л.76 – към момента жалбоподателят заема
длъжност Началник I степен на Шесто РУ – Пловдив при ОД МВР-Пловдив от
01.08.2017г./. Съгласно разпоредбата на чл.204 т.4 ЗМВР : „Наказанията се налагат
със заповеди от : т.4 служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за
наказанията по чл. 197, ал.
1, т. 1 – 3.”. Длъжността Директор ОД МВР, старши комисар е според Заповед
№ 8121з-140 от 24.01.2017г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите
в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, изд. от Министъра
на вътрешните работи, IX Областни дирекции на МВР, IX.1 – ОД МВР,
Районни управления – висша ръководна спрямо длъжността началник РУ, главен
инспектор, която също е ръководна. Във вр. с указания към ответника за
установяване компетентността на органа, издал оспорения административен акт, е
представено и прието заверено копие от Заповед № 317з-4200 от 09.07.2019г. на
Директора на ОД МВР – Пловдив /л.140/, с която са делегирани правомощия и
определени функции на Зам.-Директора на ОД МВР – Пловдив, на основание чл.18
ал.1 т.1 и ал.2 от Правилник за устройството и дейността на МВР и чл.43 ал.4 и
ал.5 ЗМВР. Съгл. чл.18 ал.1 т.1 и ал.2 от Правилник за устройството и дейността
на МВР : Областните дирекции на МВР се ръководят от директори, които: 1.
осъществяват общото и непосредственото ръководство, като ръководят, планират,
организират и отговарят за дейността на областните дирекции; При изпълнение на
функциите си директорите на областните дирекции могат да се подпомагат от
заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със
заповед на съответния директор. Според чл. 43 ал.4 и ал.5 ЗМВР : „(4) В
изпълнение на правомощията си по ал. 3 директорите на областните дирекции
издават заповеди.; (5) При изпълнение на функциите си директорите на областните
дирекции могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват
функции по управление, възложени им със заповед на директора.”. С цитираната
заповед Директорът на ОД МВР – Пловдив е възложил на заместник-директор ОД МВР
– Пловдив функции по управление, които не са относими към дисциплинарните
производства : „1.1. Да осъществява общото ръководство като организира,
методически ръководи и контролира
цялостната дейност на отделите : Криминална полиция, Икономическа полиция,
Охранителна полиция и Разследване, както и на сектор Оперативен анализ и
полицейска статистика и сектор Базова научно-техническа лаборатория при ОД МВР
– Пловдив по направление на дейност, ръководейки се от нормативните документи и
разпорежданията на ръководството на МВР, ОД МВР и горестоящите органи; 1.2. Да
осъществява оперативното взаимодействие с други структури на МВР и
специализираните държавни органи, участващи в борбата с престъпността, в
охраната на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по
пътищата; 1.3. Да осъществява оперативно взаимодействие с други държавни органи
на държавната власт и местното самоуправление; 1.4. Да подпомага действията на
структурите на ОД МВР при бедствия, аварии и други извънредни ситуации,
възникнали на територията й; 1.5. Да издава заповеди в изпълнение на
правомощията си на предходните точки и предвидените от закон или нормативен акт
случаи.; 1.6. Да осъществява контрол по отношение възнагражденията на вещи лица
по съдебни производства, разследвани в структурните звена на ОД МВР – Пловдив и
да утвърждава издаваните постановления”. Преписката съдържа и Заповед №
317з-9664/16.11.2020г. относно допълнение на заповед № 17з-4200/09.07.2019г.,
посредством т.1.7 : „Да налага дисциплинарни наказания по чл.204, ал.1 т.4 от ЗМВР на служителите от Областна дирекция на МВР – Пловдив”, изд. от Директор ОД
МВР – Пловдив /л.10/. В тази вр. се съобрази, че нормата на чл.204 ЗМВР не
съдържа възможност за делегиране на правомощия в частта й по т.2, 3 и 4.
Единствената възможност за определяне на длъжностно лице, различно от титуляра е
предвидена в т.1 от чл.204 ЗМВР – „Наказанията се налагат със заповеди от: министъра
на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на
министерството – за всички наказания по чл. 197
за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности
и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието
"уволнение" за главния секретар на МВР;”. Следва да бъде посочено
също, че според чл.204 т.3 ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди на
ръководителите на структурите по чл.37 ЗМВР, каквато структура е ОД МВР /чл.37
ал.1 т.2 ЗМВР/ - „…за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски
длъжности – наказанията по чл. 197, ал.
1, т. 1 – 3;”. Нормата на чл.204 ЗМВР в частта й по т.2, 3 и 4 не
предвижда делегиране на правомощия от титуляра на друго лице, поради което
единствената възможност за издаване на заповед за налагане на дисциплинарното
наказание от зам.директор ОД МВР - Пловдив би била при заместване на директор
ОД МВР – Пловдив с арг. от Т.Р.№ 4 / 2004г. по т. д. № ТР-4/2002г. на Общото събрание
на съдиите на ВАС – „Заместването се извършва в случаите, когато лицето,
титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези
случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на
административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият
титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения
период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като
върши това от името на замествания орган.”. Оспорената заповед е издадена не от
заместващ орган, а от оправомощен от титуляра орган в хипотеза на делегирани
правомощия /функции по управление/, каквато ЗМВР не съдържа в чл.204 т.2, 3 и 4.
Според Т.Р.№ 4 / 2004г. по т. д. № ТР-4/2002г. на Общото събрание на съдиите на
ВАС –„ Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за
определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и
преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от
правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава
административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в
чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва
за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от
фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта
от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата
страна. Възможността за делегиране на административни правомощия се
характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира
правомощия, които не притежава; не могат
да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична
компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия,
не може да ги предоставя другиму.”. Оспорената заповед не е издадена в хипотеза
на заместване поради фактическо отсъствие на титуляра, а оправомощаването за
издаване на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания по чл.204 т.4 ЗМВР
е в противоречие със закона.
Компетентността на
лицето издало обжалвания акт, съдът проверява служебно, при съобразяване
основанията за обявяване нищожност на административния акт : нарушаване
изискванията за компетентност, пълна липса на правно основание, невъзможен
предмет и др. според спецификата на случая, както и мотивите на ТР № 2 от
14.05.1991 г. по гр.д. № 2/1991г.на ОСГК на ВС, според които: „Компетентността
не следва да се разглежда като количествено понятие - сбор (обем) от
правомощия, отдадени на определен орган, а на основата на общото учение за
правосубектността. Издаденият от държавен орган в нарушение на специалната му
правосубектност административен акт е недействителен (нищожен) и не поражда
правни последици.“. Компетентността на всеки административен орган е нормативно
определена. Делегирането на материална компетентност и съответните правомощия
за осъществяването й от определен административен орган на друг административен
орган е възможно само в рамките, установени в съответната правна норма /Т.Р. №
4 от 22.04.2004г. на Общото събрание на съдиите от ВАС/. Следва извод за
нищожност на обжалваната заповед. Нищожният
акт не може да бъде саниран, нито по-късно настъпили факти могат да го направят
действителен.
В тази насока се
отбелязва, че Заповед № 317з-9425/04.11.2020г. за извършване на проверка по
получени данни за извършено дисциплинарно нарушение и установяване на неговия
извършител, е издадена от „ЗА Директор на ОД на МВР – Пловдив”, комисар Д.С.
/л.13, 14/, съгласно Заповед № 317з-9371/04.11.2020г. Заповедта от 04.11.2020г.
не е представена по делото в подкрепа на теза за издаване на оспорената заповед
при заместване. Ответникът не поддържа издаване на обжалвания административен
акт в хипотеза на заместване.
3. В допълнение - за дисциплинарното
производство :
На основание чл.205 ал.2 ЗМВР е издадена Заповед № 317з-9425/04.11.2020г. за извършване на проверка по
получени данни за извършено дисциплинарно нарушение и установяване на неговия
извършител /л.13, 14/ - от ”ЗА Директор на ОД МВР Пловдив”, съгласно Заповед №
317з-9371/04.11.2020г. : за изясняване на постъпили предварителни данни /сигнал
317000-18409/03.11.2020г./, за това, че
на 02.11.2020г., около 23.56ч. в гр.Пловдив, И.С. от гр.Пловдив е подал сигнал
на ЕЕН 112 за силна музика и шум от заведения на бул.Санкт Петербург в гр.Пловдив
и полицейските служители на Шесто РУ-Пловдив, не са взели адекватно отношение
при посещението си на място и отработване на подадения сигнал – нарушение на
служебната дисциплина по см. на чл.194 ал.2 т.1 и т.2 ЗМВР. Проверката е
възложена на определена комисия, която за резултата от проверката да изготви писмена
справка, която да се докладва в срок до 27.11.2020г. с конкретизиран извършител
на дисциплинарните нарушения, нарушените разпоредби, тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, формата на вина и определяне на съответното
дисциплинарно наказание за извършено деяние и правно основание. Н.К. е запознат
със заповедта на 16.11.2020г. /л.14 гръб/ .
Справката е представена с рег.№
438-24427 от 17.11.2020г. /л.15 и сл./ - адресирана е до Директор ОД МВР –
Пловдив, но е приета от Зам директора. При проверката било установено, че на
02.11.2020г. около 23,56ч. И.С. сигнализирал от дома си на тел. 112 за силен
шум, музика и пеене от някое от заведенията на бул.Санкт Петербург № 131. Час
по-късно силната музика е продължавала и С. със съпругата си отишли на място,
където констатирали, че в ресторант Сохо има купон с дива чалга със силни
децибели. В 01.13ч. на 03.11.2020г. С. повторно позвънил на ЕЕН 112, за да
попита защо заведението работи и няма ли полицейски служители да го спрат. В
този момент видял, че се приближава полицейски автомобил рег.№ ****, който
спрял пред заведението и няколко минути по-късно направил маневра да си тръгва,
без шумът да е спрял. С. пресрещнал полицейския автомобил, за да попита защо си
тръгва, като полицаи Ш. и С. заявили, че за трети път правят забележка тази
вечер на заведението и щели да отразят случая в докладна до Началника на Шесто
РУ-Пловдив. В сведение от 09.11.2020г. С. допълнил, че силната музика
продължила до след 04.00ч. на 03.11.2020г. Същият предал с протокол три броя
дискове с направени видеозаписи с мобилен телефон от него и съпругата му през
конкретната вечер. Комисията изискала на 05.11.2020г. от началника на Шесто
РУ-Пловдив заверени копия от дневник за получени съобщения, докладни записки от
извършената за денонощието ППД, график на нарядите и график на дежурните по
управление и ръководство, изготвени документи
вр. с посетени сигнали за нарушаване на нощната тишина и обществения
ред. От представените документи са установени ППД на територията на Шесто РУ за
периода от 20.00ч. на 02.11.2020г. до 08.00ч. на 03.11.2020г. – Св.С. и Д.Ш.;
мл. оперативен дежурен ОДЧ – И.Б. и дежурен по управление /време на
разположение/ на 02.11.2020г. – И.Т.. Сигналът е отразен от мл. оперативен
дежурен И.Б. с данни за изпратен АП – 464, охраната предупредена да се намали
музиката и да се затворят вратите. „Изготвена ДЗ”. В докладни записки от
03.11.2020г. и от 04.11.2020г. служителите отразили, че на 03.11.2020г. за
времето от 00.00ч. до 02.00ч. многократно са били изпратени от ОДЧ на бул.Санкт
Петербург № 131 в гр.Пловдив, ресторант Сохо по сигнал за висока музика и шум
от заведението. На място са разговаряли с управителя на заведението Н.А., който
е предупреден, а по-късно му е разпоредено устно да не нарушава обществения ред и нощната
тишина. Върху докладна записка рег.№ 3389р-14783/03.11.2020г. Началникът на
Шесто РУ-Пловдив поставил резолюция да се извърши незабавна проверка по
отношение на ресторант Сохо, както и по отношение действията на полицейските
служители. Със заповед №
3389з-311/03.11.2020г. на Началника на Шесто РУ е образувана проверка по реда
на чл.205 ал.2 ЗМВР срещу полицейските служители С. и Ш.. На 04.11.2020г. инспектор Н.М. , ПИ в Шесто
РУ-Пловдив, е съставил АУАН против Н.А., управител на ресторант Сохо – за
неизпълнение на устно полицейско разпореждане да преустанови музиката в
ресторанта и да затвори заведението. АУАН от 04.11.2020г. е съставен и против
лицето В.Р. за нарушение на заповед на министъра на здравеопазването. Ресторант
Сохо няма издадено становище от РЗИ за издаване на удостоверение за удължено
работно време и е работил без да е въведен в експлоатация. Според сведение от Д.Ш.
– при първото посещение в обекта са предупредили устно управителя на заведението
Н.А. да намали музиката. Същият заявил, че ще я намали и обяснил, че в
ресторанта има частно парти. При второто посещение около 01.30ч. са разпоредили
устно на А. да спре музиката, но същият заявил, че няма да я спре. Поискали
документи за удължено работно време, каквито не им били представени. Ситуацията
била докладвана на ОДЧ при Шесто РУ-Пловдив и служителите изчакали
разпореждане. Дежурният Б. по телефона
им разпоредил да изготвят докладна записка по случая, без да предприемат други
мерки. Ш. предложил да съставят писмено разпореждане и да извикат на място екип
на СПС, но Б. им казал, че това ще се извърши на другия ден. Св.С. представил
сведение, според което са посетили заведението два пъти и информация, сходна на
тази от Ш.. С. заявил, че преди да се обадят на ОДЧ имали намерение да съставят
протокол по чл.65 ЗМВР, но след разговора с ОДЧ изчакали указания. Б. им звъннал
и заявил, че след разговор с началника на РУ, трябва да се състави докладна за
случая. И.Б. е представил писмено сведение, според което във вр. с конкретната
ситуация, е уведомил дежурния по управление, инспектор И.Т. и началника на РУ. Началник
К. разпоредил да напишат подробна докладна записка. И.Т. посочил, че е
разпоредил да се изпрати на място АП за взимане на отношение по случая и да се
уведоми началника на РУ. К. е посочил,
че на 03.11.2020г. около 01.45ч. е уведомен от дежурен ОДЧ Б. за случая и
запознат, че е изпратен АП-464 със служителите С. и Ш., както и за устното им
разпореждане по чл.64 ал.2 ЗМВР. К. разпоредил на Б. служителите на АП да
изготвят докладна по случая. На следващия ден е възложил проверка относно
нарушения на общински наредби и заповеди на министъра на здравеопазването и
издал заповед за започване на дисциплинарно производство относно действията на
полицейските служители.
При тези данни, комисията приела, че
гл.инспектор К. е бил уведомен по надлежния ред от ОД Б. за получените сигнали
и е издал разпореждане „посетилия МП екип от Шесто РУ – Пловдив да не взима
отношение на място и да не се преустановяват правонарушенията, а за случая да
бъде изготвена докладна записка.”. За справката Н.К. е уведомен на
18.11.2020г., л.19. За запознаване с материалите от извършената проверка К. е
поканен за запознаване на 18.11.2020г.,
л.105.
На 16.11.2020г. жалбоподателят е
поканен за даване на писмени обяснения във вр. със Заповед №
317з-9425/04.11.2020г., л.24. В сведение от 16.11.2020г. /л.28/ Н.К. поддържа
изложеното в негово сведение от 06.11.2020г. В сведението от 06.11.2020г. /л.32,
33/ Н.К. е представил подробна информация относно проверката, като е заявил, че
на 03.11.2020г. около 01,45ч. е бил уведомен по обилен телефон от дежурен при
ОДЧ полицай Б. за получените два сигнала и извършеното до момента от наряда. К.
е посочил, че е разпоредил на ОДЧ служителите от АП да изготвят докладна записка
по случая и на 03.11.2020г. около 08.00ч. е разпоредил изготвената докладна записка
да бъде регистрирана в деловодството и възложил спешна проверка – допълнителна
по случая относно нарушения на общински наредби и заповеди на министъра на
здравеопазването. На същия ден със заповед е разпоредил започване на
дисциплинарна проверка относно действията на служителите от АП – 464 С. и Ш..
Съставени били АУАН - за неизпълнение на
устно полицейско разпореждане на Н.А. и на В.Р.. Събрана е информация относно
заведението от община Пловдив, ОДБХ, РЗИ, ПОИ, вкл. е изготвена докладна
записка относно проведени беседи с граждани, живущи на ул.Архимандрит Евтимий”,
които заявили че на въпросната дата нямат спомен да са чули силна музика от ресторант Сохо,
която да смущава тяхното спокойствие. Със сведенията на Н.К. /писмени
обяснения/ е запознат зам.директор ОД МВР-Пловдив.
С възражение от 18.11.2020г. К. е
изразил несъгласие с изводите в справката от 17.11.2020г., като е отрекъл да е
нарушил чл.200 т.13 ЗМВР и не е ограничил служителите при упражняване на
правата им. Посочено е, че не е давал
разпореждане до никой от служителите да не изпълнят служебните си задължения,
следващи при реагиране на сигнал за нарушаване на спокойствието и обществения
ред. Заявено е, че е разпоредил да се
реагира своевременно на сигналите и за извършените действия да се изготви
докладна записка.
В Становище от комисията за проверка /л.114/ е посочено
относно възражението на К., че същото не съдържа нови факти и
обстоятелства. Отразено е, че
полицейските служители представили сведения, според които имали намерение и
мотивация да изпълнят служебните си задължения с цел качествено отработване на
сигнала, но разпореждането на гл.инспектор К. за изготвяне на докладна е
действие, насочено към ограничаване или затрудняване на подчинените при
упражняване на дадените им права или при изпълнение на задълженията им.
4. В хода на съдебното производство са
събрани писмени доказателства, като според длъжностна характеристика на младши
оперативен дежурен в ОДЧ /л.147 гръб и сл./, същият няма задължения да
уведомява началника на РУ при осъществяване на дейността си, а управлява и
контролира дейността на подчинените структури на територията на областта при
сигнали, получени в средата на националната система за спешни повиквания на
единен европейски номер 112 и връща информация за приемане на инциденти и при
констатиране на проблеми в направлението на работата информира писмено
началника на групата и предлага конкретни действия за тяхното разрешаване. Според
утвърдена процедура относно ежедневната дейност на служителите от „Оперативно
дежурна част” при Шесто РУ Пловдив – същите има право да информират
ръководството на Шесто РУ-Пловдив по съответния ред при промяна на оперативната
обстановка, а при получаване на сигнали за различни по характер извънредни
ситуации – поддържат постоянна връзка с ръководството на Шесто РУ-Пловдив.
5. Съгласно чл. 205 ЗМВР,
дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено
дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. В разглеждания случай правилно
е приложена нормата на чл. 205 ал.2 ЗМВР: За изясняване на постъпилите данни
и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно
наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок
за нейното приключване. В хода на проверката са изпълнени предвидените
изисквания в ЗМВР за процедурата и нормите, гарантиращи правата на
проверяваното лице.
Според чл.
195 ал.1 ЗМВР :
Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. ; чл. 196 ал.1 - Дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя. ; ал.2 - Дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган. Справката относно извършената проверка е с рег.
номер от 17.11.2020г., а становището на комисията относно допълнителното
възражение на Н.К. е от 19.11.2020г., с които данни зам.директор ОД МВР – Пловдив е запознат на двете дати.
Заповедта е издадена на 19.11.2020г.
Съгласно чл.206 ал.1 ЗМВР :
„Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения,
освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде
изслушан или да даде писмени обяснения.”. Съответно, според чл.27 от Инструкция
№ 8121з-470 / 27.04.2015г. : „Дисциплинарнонаказващият орган приема с резолюция
даденото от държавния служител писмено обяснение по образец. Отбелязват се
датата, длъжността и името на дисциплинарнонаказващия орган.”. Задължението е
еднозначно и изпълнено в случая. Разпоредбата на чл.206 ЗМВР осигурява
възможност на дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени
впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението
му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и
отговорността, като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна
отговорност възможност да изрази становище по случая, да обясни поведението си
и да представи доказателства.
5.1. Дължимата писмена форма на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е спазена, но от една страна,
както се поддържа в жалбата – не е посочено кои точно разпоредби по отношение
служебната дейност са нарушени според дисциплинарно-наказващия орган, а от
друга - фактическите констатации не съответстват с установените факти според
информацията от преписката и в частност - отразеното в Справката /л.16 гръб/ -
комисията приела, че гл.инспектор К. е бил уведомен по надлежния ред от ОД Б.
за получените сигнали и е издал устно разпореждане „посетилия МП екип от Шесто
РУ – Пловдив да не взима отношение на място и да не се преустановяват
правонарушенията, а за случая да бъде изготвена докладна записка.”. В
обстоятелствената част от заповедта е направено позоваване на Справката, при което
следва, че дисциплинарно-наказващият орган е възприел посочената констатация,
макар да не е вписана изрично в заповедта, която констатация не съответства на
събраните данни и сведения за случая и на практика представлява извод на
проверяващите, който не се основава на обективни факти. Разпореждането за
съставяне на докладна записка не съдържа указания за невзимане на отношение на
място и за непреустановяване на правонарушенията. К. е уведомен след второто
посещение, поради което законосъобразно е изискал изготвяне на докладна с
обобщение на случая. Вярно е, че Началникът на Шесто РУ-Пловдив би могъл да
разпореди предприемане на конкретни действия за преустановяване на нарушенията,
но в случая той не е ограничил подчинените си, които от една страна имат преки
задължения при осъществяване на дейността си, а от друга – право на преценка за
всяка конкретна ситуация, като в случая са предупредили устно, след което са
издали устно полицейско разпореждане, което е основание за съставяне на АУАН и
издаване на НП. Същевременно изготвянето на докладна записка е необходимо, тъй
като информацията в докладната е основание за съставяне на съответни АУАН за
нарушения на Наредбата за осигуряване на обществения ред на община Пловдив,
както и за нарушение на министерската заповед. Докладната записка има
съществено значение, той като представя фактите, възприети непосредствено от
полицейските органи.
Единствено отсъствието на разпореждане
за действия, преустановяващи нарушението, би могло да е пропуск на началника на
Шесто РУ-Пловдив, но не са налице убедителни доказателства, обосноваващи извод
за действия, насочени към ограничаване на подчинените при упражняване на
дадените им права или при изпълнение на задълженията им – чл.200 ал.1 т.13
пр.1-во ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание „порицание”.
Неправилно по същество ответникът квалифицира действията на началника на Шесто
РУ-Пловдив, предприети на същия ден в работно време - като последващи и
непроменящи фактите, съответно обосноваващи извод за дисциплинарно нарушение.
Предприетите действия в работно време са част от започналата проверка по
сигналите и хронологично са последващи, но имат пряко отношение към законосъобразно
приключване на действията по проверката и по-конкретно – съставяне на АУАН за
съответни административни нарушения, респект. издаване на НП или други актове
по ЗМВР. В конкретната ситуация, при възприемане възможността за осведомяване
на началника на Шесто РУ – Пловдив и в извънработно време по реда на
процедурата относно ежедневната дейност на служителите от „Оперативно дежурна
част” при Шесто РУ Пловдив – в хипотеза на промяна на оперативната обстановка,
като пропуск на началника би могло да се определи единствено отсъствието за
пряко устно разпореждане за предприемане на действия за преустановяване на
нарушението, но разпореждането за съставяне на докладна записка е от съществено
значение за приключване на проверката по сигналите. Пропускът не е обвързан с
конкретно основно задължение от длъжностната характеристика на жалбоподателя,
за да внесе яснота в квалификацията „неспазване на служебните правомощия“ по
см. на чл.194 ал.2 т.3 ЗМВР. Тоест, административният акт не е обоснован от
фактическа страна, за да бъде прието, че е налице съответствие между фактически
основания и приложени норми.
5.2. Дисциплинарно - наказващият орган
има задължение да събере всички относими за случая доказателства - както
обвинителни, така и защитни. Същият не е обвързан със становището на комисията
за проверка, а следва съгласно чл. 206 ал. 4 ЗМВР самостоятелно в рамките на правомощията си да оцени всички
събрани в хода на производството доказателства преди да постанови акта си.
Самостоятелната преценка на ДНО произтича от правомощията му, но не съответства
на установените в дисциплинарното производство факти и обстоятелства, поради
което изводът за нарушение по чл.200 ал.1 т.13 пр.1-во ЗМВР, не е обоснован. Приложеният
вид дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на нарушението, вкл. при
съобразяване информацията за служебното поведение на жалбоподателя – наградите
почетен знак на МВР – III
степен, многократно – Обявяване на благодарност и Писмена похвала, като не са
му налагани дисциплинарни наказания.
Изложеното в допълнение не преодолява
извода за нищожност на оспорената заповед. Не е заявена претенция за присъждане
на съдебни разноски от страна на жалбоподателя.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.211 пр.3-то ЗМВР , съдът
Р Е Ш И :
Обявява за нищожна Заповед №
2372з-392/19.11.2020г., издадена от ЗАМ. Директор на ОД МВР – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :