Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Нова Загора, 06.04.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новозагорският районен съд в публично съдебно
заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Радка Чолакова, като разгледа
докладваното от съдия ЙОРДАНОВ гр.д. № 289 по описа за 2020 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.439, ал.2 във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен
иск от ищеца Д.В.Р., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника ѝ адв.В.Л. ***
със съдебен адрес:*** против „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. – Франция чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
С.А., клон България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.„Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от Д.Т.Д.
- управител с цена на иска 1464.96 лева.
С исковата молба си молба ищцата Д.В.Р.
твърди, че била сключила с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД договор за
потребителски кредит № PLUS
-01625902 от 06.12.2011 г. за
текущи нужди в размер на 3000 лева и като кредитополучател – ищец в настоящото
производство се задължила да върне ползвания кредит на 28 вноски, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на този договор, от които било
видно, че страните са уговорили, че при непогасяване на две вноски по кредита,
остатъка от вземането на Банката – ответника, става предсрочно изискуемо изцяло.
Посочва се, че от твърдяното от
ответника в настоящото дело в подаденото от ответника Заявление по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 848/2014 г. по описа на Pайонен съд - Бяла Слатина, ищцата била преустановила плащанията
по кредита, като било останало непогасено задължение по кредита в размер на
както следва: 957.55 лв. -
главница, 96.86 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 15.10.2013 г. до 15.04.2014 г. и сума в
размер на 85.55 лв. -
мораторна лихва за периода 15.11.2013 г. до 11.11.2014 г.
Сочи, че от изложеното от
ответника в заявлението, било видно че процесният кредит бил станал изцяло и предсрочно изискуем с лихвите
на 15.11.2013 г., тъй като ищцата не платила дължимата вноска по
кредита на 15.10.2013 г. и на 15.11.2013 г. и следователно на тази дата - 15.11.2013 г., била настъпила
изискуемостта на остатъка от вземането на ответника по този договор - главница
и уговорените лихви.
В исковата молба се разяснява, че
с издаден Изпълнителен лист от 29.01.2015 г. по ч.гр.д. № 848/2014г. по описа
на Pайонен съд - Бяла Слатина, по влязла в
законна сила Заповед за изпълнение № 436/26.11.2014 г., ищцата била осъдена да
заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК ********* с адрес: гр.София -
1715, р-н Младост, ж.к.Младост - 4, Бизнес парк - София, сграда 14, чрез
управителя си, горепосочените суми, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 25.11.2014 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и сума в размер на 325.00 лв. - разноски по
заповедното дело.
В исковата молба се твърди още,
че след издаване на ИЛ, кредиторът /ответника в настоящото производство/ бил
предприел изпълнителни действия като при ЧСИ - Ц.Д., peг. № 900 по регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на
действие Окръжен съд - Враца по молба на последния и представен ИЛ от
29.01.2015 г., на 07.03.2016 г. било образувано ИД № 201/2016 г., а също и че с
Постановление от 22.08.2018 г. на същият ЧСИ делото било прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради настъпила по силата на закона
перемпция. С това постановление обаче, само било прогласено вече настъпилото
прекратяване на производството по изпълнителното дело. От поставения печат на
гърба на ИЛ от ЧСИ - Д. се установявало, че по това дело единственото действие
от ЧСИ е било само действие по образуване на ИД.
В исковата молба се посочва още,
че с Постановление от 19.02.2019 г. на ЧСИ - И.Ц., peг. № 899 по регистъра на Камарата на ЧСИ с район на
действие Окръжен съд - Враца, по молба от 18.02.2019 г. на взискателя „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, с ЕИК *********, чрез пълномощник юрисконсулт - Ц.Х.С.
било образувано ново ИД № 416/2019 г. по описа на ЧСИ, като бил приложен и
процесния ИЛ по делото. На длъжника /ищеца по настоящото дело/ било изпратено
съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 1859/02.02.2017 г., което не
било получено от него.
Ищцата навежда, че независимо от
прекратяването на ИД № 201/2016 г. с постановление от 22.08.2018 г. на ЧСИ - Д.
и образуване на новото дело с постановление на ЧСИ - Ц. - ИД № 416/2019 г. по
описа на ЧСИ, давността по отношение на вземането не била прекъсвана.
На 22.02.2019 г. по
новообразуваното ИД № 416/2019г. по описа на ЧСИ бил наложен „ЗАПОР” с изх. №
3241/22.02.2019 г. на банковата сметка на длъжника /ищеца в настоящото
производство/ открита в „БАНКА ДСК” ЕАД - София, като съобщението за това било
получено на 26.02.2019 г. от банката.
Твърди се, че тъй като не били
извършени изпълнителни действия от 15.11.2013
г. от която дата процесното вземане било обявено и станало изискуемо до 26.02.2019 г., когато бил
наложен запора, не била прекъсвана давността, поради което и с изтичането на
петгодишен период, считано от 15.11.2013 г. /датата от която вземането
било станало изискуемо/ до наложения „ЗАПОР” на банковата сметка
на длъжника открита в БАНКА ДСК - ЕАД - СОФИЯ на 26.02.2019 г. по новообразуваното ИД № 416/2019 г. по описа
на ЧСИ, претенциите за принудително осъществяване на вземанията от кредитора,
вече били погасени по давност. Нещо повече давността по смисъла на чл.110 от ЗЗД във вр. с чл.114, ал.1 от ЗЗД била изтекла още през 2018 г., т.е. преди да
се бъде образувано ИД № 416/2019 г. по описа на ЧСИ - И.Ц., ето защо и всички
извършени действия по новообразуваното дело били невалидни.
След образуването на ИД №
416/2019 г. по описа на ЧСИ - И.Ц., едва на 13.05.2019 г., длъжника Д.В.Р.,
била уведомена по телефона от служител от кантората на ЧСИ, че има образувано
изпълнително дело и тогава Р. узнала за задължението, неговия размер и кой е
взискател по ИД № 416/2019 г. на ЧСИ. Освен това, ищцата била уведомена от ЧСИ
и за това, че следва да заплати посочената сума в ИЛ и при незаплащане на
сумата от последната, ЧСИ ще пристъпи към принудително събиране на задължението.
За уведомяването ѝ по телефона бил съставен протокол от ЧСИ и приложен по
ИД.
В исковата молба се твърди, че в
настоящия случай, правният интерес за ищеца да предяви отрицателен
установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК бил обусловен от предприетите от ЧСИ И.Ц.
изпълнителни действия и липсата на друг ред за защита след влизане в сила на
новия ГПК от 01.03.2008 г., с който значително се стеснил кръга на подлежащите
на обжалване действия на съдебните изпълнители.
Твърди се, че нормата на чл.439,
ал.2 от ГПК била специално уредена защита за длъжника при материална
незаконосъобразност на изпълнителния процес, чрез оспорване с иск на
изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е било издадено
изпълнителното основание. Позовава се на
формираната задължителна съдебна практика /Решение № 99/28.6.2012 г. по т.д. № 667/11 г. на ВКС, II т.о./, съгласно
което по всяко време на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът
имал правен интерес да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото
право, чрез отрицателен установителен иск.
Сочи се, че за да е допустим
иска, следвало да са налице следните положителни процесуални предпоставки:
правен интерес, наличие на изпълнително производство, по което ищеца е длъжник
и факти, изключващи /погасяващи/ изпълнителното основание настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което било издадено
изпълнителното основание - настъпила погасителна давност, какъвто
именно бил настоящия казус.
Визирайки разпоредбите на чл.110
и чл.111, б.„в” от ЗЗД и чл.114 от ЗЗД, конкретизира, че в случая, кредитът бил
обявен за изискуем от ответника на 15.11.2013
г., от която дата била започнала да тече погасителната давност, по отношение на главницата същата изтичала на
15.11.2018 г., а по отношение на лихвите - 15.11.2016 г.
Излага
съображения в подкрепа уважаването на предявения отрицателен установителен иск.
Сочи, че прекъсването на
давността ставало с всяко предприемане на изпълнителни действия за
принудителното изпълнение, т.е. такива с прекъсващ ефект, защото не всички
изпълнителни действия ВКС приемал, че имат такъв ефект. След като заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не прекъсвало давността, за разлика от
исковата молба в исковия процес, не можело да се приеме, че влизането в сила на
заповедта прекъсва давността, както това ставало с влизане в сила на решението
по исков процес, което имало сила на присъдено нещо, и от който момент, и то
ако вземането било съдебно признато, започвал да тече нов петгодишен давностен
срок, в която насока било и Определение
№ 334/24.04.2019 г. по дело № 281/2019 г. на ВКС, ГК, III г.о.
Цитира мотивите на ТР №
2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., т.14 на ОСГТК, в които било пояснено, че ГПК
урежда заповедното производство, като част от изпълнителния
процес и затова подаването на Заявление за заповед за изпълнение не прекъсвало
давността. На молбата за издаване на ИЛ също не можело да бъде придадено
действие да прекъсва давността, поради едностранния характер на производството
за издаване на Изпълнителен лист. Погасителната давност се прекъсвала с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.422, ал.1 от ГПК, предявяването на този иск имал обратно действие, само ако бил спазен срока
по чл.415, ал.1 от ГПК и в този смисъл Заявлението по чл.410 от ГПК от
25.11.2014 г., с обективираната в него Молба за издаване на изпълнителен лист и
самото издаване на Изпълнителен лист от 29.01.2015 г., не били прекъснали
теченето на давността.
Посочва също, че тъй като
взискателя по образувано на 07.03.2016 г. ИД № 201/2016 г. на ЧСИ - Ц.Д., peг. № 900 с район на действие ОС -
Враца, не бил поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство е било прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с постановление на ЧСИ от 22.08.2018 г., поради настъпила т.н.
перемпция по силата на закона на 07.03.2018 г.
След прекратяване на посоченото
ИД с Постановление от 19.02.2019 г. на ЧСИ - И.Ц., per. № 899 с район на действие ОС - Враца, по молба от 18.02.2019г. на
взискателя било образувано ново ИД №
416/2019 г. по описа на ЧСИ, като бил приложен и процесния ИЛ
по делото. По това дело на 22.02.2019 г. бил наложен от ЧСИ „ЗАПОР” с изх. №
3241/22.02.2019 г. на банковата сметка на длъжника открита в „БАНКА ДСК” ЕАД -
СОФИЯ, като съобщението за наложения „ЗАПОР” било получено на 26.02.2019 г. от
банката.
В исковата молба се твърди, че
образуването, по молба от взискателя от 18.02.2019 г. на посоченото по-горе ИД
№ 416/2019 г., по което бил наложен валиден изпълнителен способ с прекъсващ
давността ефект - „запор” на банковата сметка на длъжника, било след изтичане
на давностния срок, поради което и искът с правно основание чл.439 от ГПК се
явявал основателен и следвало да бъде уважен.
Погасителната давност както било
отбелязано по-горе била изтекла по отношение на главницата на 15.11.2018 г., а по отношение на
лихвите – на 15.11.2016 г., а изпълнителното дело № 416/2019
г. по описа на ЧСИ - И.Ц. било образувано след изтичане на погасителната
давност, която в случая била 5 години.
С оглед горепосоченото, ищцата
моли съдът да приеме за установено, че
същата не дължи на ответника вземане в размер на 1464.96 лв., тъй
като то е погасено по давност.
Отправено е и особено
искане съдът да допусне и наложи обезпечителна мярка – спиране на изпълнението
по изпълнително дело № 20198990400416 по описа на ЧСИ И.Ц., рег. № 899 с район
на действие Окръжен съд – Враца.
Ищцата е представила писмени
доказателства и моли да бъдат приети като такива по делото.
Ищцата моли съда да ѝ присъди
направените по делото разноски.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК, по делото е депозиран отговор от ответната страна „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, чрез юрк.П.П., с който се изразява
становище, че иска е недопустим и неоснователен.
Претендира се
предявения срещу ответното дружество иск да бъде отхвърлен изцяло, като
неоснователен и е изложил съображенията си за това:
Сочи, че положителната процесуална предпоставка да
съществува право на иск за заявителя в заповедното производство било подаването
от насрещната страна - длъжника, на възражение по чл.414 от ГПК, с което се
възпрепятства влизането в сила на заповедта. Ако няма подадено валидно
възражение по чл.414 от ГПК, исков процес за установяване на вземането на
кредитора бил недопустим, тъй като заповедта е влязла в сила и въз основа на
това може да бъде издаден изпълнителен лист. Ако обаче било подадено възражение
и то е прието от заповедния съд, но в указания от съда едномесечен срок не се
предяви от заявителя иск по чл.422 от ГПК, то настъпвали последиците
предвидените в чл.415, ал.2 от ГПК - съдът обезсилвал служебно заповедта за
изпълнение и издадения изпълнителен лист по чл.418 от ГПК.
Счита, че с влизането
в сила на заповедта за изпълнение е била прекъсната погасителната давност на вземането
за заявителя, считано от датата на иницииране на заповедното производство, т.е
започнала е да тече нова погасителна давност от 5 години, считано от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за парично изпълнение по чл.410
от ГПК.
Ответникът твърди, че
предвид наложения запор по ИД № 416/ 2019 г. по описа на ЧСИ –И.Ц., с район на
действие Окръжен съд – Враца, се обосновавал извода, че по отношение на
вземането, предмет на настоящия спор, не била изтекла давността по чл.110 от ЗЗД, респективно предявената искова претенция се явявала неоснователна.
Моли съдът да му
присъди юрисконсултско възнаграждение.
С Определение № 444
от 20.07.2020 г. Окръжен съд – Сливен е издал обезпечителна заповед от
04.08.2020 г.
На последното по делото
открито съдебно заседание от 10.03.2021 г. страните, редовно призовани, не се
явяват.
За ищцата се явява
адв.Л., редовно упълномощен от по-рано.
Адв.Л. поддържа
предявения иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК и моли съдът да приеме,
че иска е погасен по давност, тъй като са настъпили обстоятелства, че това
вземане, което се дължи на ответника е погасено по давност. Посочва, че е видно
от самото ч.гр.д., че задължението е обявено за предсрочно изискуемо на
15.11.2018 г. и срока тече от съощаването на страните. Такова производство е
без участие на страни и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Сочи, че
ТР на ВС е, че давността на вземането
тече, когато е изискуемо, а не изпълнителния лист и и.д. № 416/2019 г. по описа
на ЧСИ И.Ц., което е образувано след изтичане на погасителната давност, която в
случая е 5 години. Предвид посоченото моли съдът да отхвърли вземането и да
присъди направените разноски.
От събраните по делото доказателства съдът
установи следната фактическа обстановка:
В подкрепа на твърденията си страните са представили писмени
документи, които съдът приема като доказателства по делото, а именно: Платежни нареждания; Копие от
Съобщение на ЧСИ по ИД № 416/2019 г. по описа на ЧСИ до длъжника Д.В.Р., ведно
с ИЛ от 29.01.2015 г. издаден по ЧГД № 848/2014 г. на PC -
Бяла Слатина; Удостоверение за идентичност на лице с различни имена на л.19 по
делото; Протокол за уведомяване на длъжника по ИД № 416/2019 г. на ЧСИ; Копие
от наложения „ЗАПОР“ на банковата сметка на длъжника от 22.02.2019 г. по
новообразуваното ИД № 416/2019 г. по описа на ЧСИ, открита в „БАНКА ДСК“ ЕАД -
СОФИЯ; Справка за образувани ИД при ЧСИ; Договор за правна помощ и адвокатско
пълномощно; Юрисконсултски пълномощни; ИМ, подадена пред PC - Хасково
на 27.05.2019 г.; Молба за образуване на изпълнително производство пред ЧСИ И.Ц.,
с район на действие ОС - Враца; Отговор подаден пред ОС - Хасково по в.гр.д.
353/2020 г. на ОС – Хасково; НОТИФИКАЦИЯ за презгранично сливане извършено между
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. - Париж вписано в Парижкия Търговски
регистър под peг. №
542 097 02 със седалище в 75009 Париж, бул. Осман 1 и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС" ЕАД, ЕИК ********* издадена от КАНЦЕЛАРИЯ НА ТЪРГОВСКИЯ СЪД В
ПАРИЖ; Протокол с решения на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. - Париж;
Извлечение от Търговския фирмен регистър – Париж.
Безспорно установено по делото е, че
между страните – ищцата Д.В.Р. с ЕГН ********** и
ответника „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ С.А., клон България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.„Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14,
представлявано от Д.Т.Д., като правоприемник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
ЕИК *********, което дружество има статус на „заличен търговец“ в Търговския регистър е бил сключен Договор за потребителски кредит №
PLUS -01625902 от 06.12.2011 г. за текущи нужди
в размер на 3000 лева и тя като кредитополучател се задължила да върне
ползвания кредит на 28 вноски, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията на този договор, а страните по него са уговорили, че при непогасяване
на две вноски по кредита, остатъка от вземането на Банката, става предсрочно
изискуемо изцяло.
От приложено и прието по делото
ч.гр.д. № 848/2014 г. по описа на Pайонен съд - Бяла Слатина е видно, че в
подаденото от ответника Заявление по чл.410 от ГПК, и е била издадена исканата
Заповед за изпълнение на парично задължение № 436 от 26.11.2014 г. за
претендираните суми: 957.55 лв. -
главница, 96.86 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 15.10.2013 г. до 15.04.2014 г. и сума в
размер на 85.55 лв. -
мораторна лихва за периода 15.11.2013 г. до 11.11.2014 г., както и разноските
по това заповедно производство.
Процесният кредит станал изцяло и предсрочно изискуем с лихвите
на 15.11.2013 г., тъй като ищцата не платила дължимата вноска по
кредита на 15.10.2013 г. и на 15.11.2013 г. и на тази дата, е настъпила изискуемостта на
остатъка от вземането на ответника по този договор - главница и уговорените
лихви.
Въз основа на направено искане от
страна на ищеца, да бъде наложена обезпечителна мярка – спиране на изпълнението
по изпълнително дело № 20198990400416 по описа на ЧСИ И.Ц., рег. № 899 с район
на действие Окръжен съд – Враца, Окръжен съд – Сливен с Определение № 444 е
издал обезпечителна заповед от 04.08.2020 г.
С разпореждане от 07.03.2016г.ЧСИ
Ц.Д. рег.№900,район на действие Окръжен съд –Враца е образувала изпълнително
дело №201/2016г. с взискател –ответника в настоящото производство и длъжник –ищеца
на основание процесния ИЛ,издаден от РС-Бяла Слатина по ч.гр.д.№848/2014г.по
описа на същия съд.ЧСИ Д. е прекратила на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК
изпълнителното дело с влязло в сила нейно постановление на 12.09.2018г.
Същият ИЛ е бил върнат на банката
взискател и тя е подала молба за образуването му в друго изпълнително дело и
такова е било образувано от ЧСИ Иванка
Цончева,рег.№899,с район на действие Окръжен съд-Враца под.№20198990400416.Молбата
на банката е от 18.02.2019г.В това изпълнително производство същия ЧСИ е
наложил запор на всички банкови сметки на длъжника/ищеца.
От така
приетото за установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.2 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, искайки да се признае за установено по отношение на
ответника, че ищеца не му дължи сумата 1494.96 лв., представляващи главница,
възнаградителна и мораторна лихва, както и разноски по заповедно производство,
по Договор за потребителски кредит № PLUS - 01625902 от 06.12.2011 г. за текущи нужди в размер на 3000
лева, поради погасяване по давност на вземането.
Съдът намира иска за процесуално допустим,
като предявен от легитимирана страна, в законоустановения срок и при наличието
на правен интерес.
Между страните е била
налице облигационна връзка, свързана с посочения Договор за потребителски кредит.
Съдът е приел събраните писмени доказателства,
които счита за относими, допустими и необходими.
Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
В производството по
предявен отрицателен установителен иск, какъвто е настоящият, доказателствената
тежест за доказване дължимостта на процесната сума пада върху ответника.
Ответникът, следваше
да установи по пътя на главното и пълно доказаване, че ищецът му дължи сумата
от 1494.96 лв.
Относно наведеното от
ответника в отговора на исковата молба, че с влизането в сила на заповедта за
изпълнение е прекъсната погасителната давност на вземането за заявителя,
считано от датата на иницииране на заповедното производство, т.е започнала е да
тече нова погасителна давност от 5 години, считано от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за парично изпълнение по чл.410 от ГПК,
съдът намира следното:
На първо място следва да се съобразим с разпоредбите
на чл.110 от ЗЗД С изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок, чл.111, б.„в” от ЗЗД С изтичане на тригодишна давност се погасяват: вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания и чл.114 от ЗЗД
Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
В конкретния случай от датата на обявяване на
предсрочна изискуемост на процесното вземане – 15.11.2013 г. до налагането на
запор, което е изпълнително действие – на 26.02.2019 г. не е прекъсвана
давността и са изминали повече от 5 години.
Следва да се има предвид, че валидни изпълнителни
действия прекъсващи давността върху вземането са налагане на
запор, възбрана, присъединяване на кредитор, извършване на опис
и оценка на вещ.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки и други подобни.
Съответно ако
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното дело се прекратява по силата на закона, без да е
необходимо съдебният изпълнител да установява това прекратяване (перемпция).
Една от правните
последици на прекратяването на изпълнителното дело е, че няма възможност да се извършват последващи
изпълнителни действия, наложените запори и възбрани се вдигат автоматично
по силата на закона, а освен това принудителното събиране на суми след
прекратяването е незаконно и това може да стане само чрез доброволно изпълнение
от страна на длъжника.
След като вземането
по изпълнителния лист е погасено по давност, длъжникът има възможност да се защити
чрез предявяване на иск, а за да се защити от незаконно принудително изпълнение
има възможност да поиска обезпечение на иска си, чрез налагане на мярка
„спиране на изпълнението”, каквато хипотеза е конкретния спор.
В случая, кредитът е
обявен за изискуем от ответника на 15.11.2013
г., от която дата е започнала да тече погасителната давност, като
по отношение на главницата срока е 5
годишен и тя изтича на 15.11.2018 г., а по отношение на лихвите – 3 годишен или
до 15.11.2016 г.
След като се прецени,
че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност, длъжникът има
възможност да се защити чрез предявяване на иск. За да се защити от незаконно
принудително изпълнение длъжникът има възможност да поиска обезпечение на иска
си чрез налагане на мярка “спиране на изпълнението”. По този начин съдът ще
задължи съдебния изпълнител да се въздържа от извършване на последващи действия
по изпълнението, докато трае съдебния процес по установяване на недължимост на
вземането.
Настоящият съд
напълно споделя изтъкнатите в исковата молба основания за уважаване на
предявения иск,че подаването на Заявление за заповед за изпълнение,както и
молбата за издаване на ИЛ не прекъсват давността, поради едностранния характер
на производството за издаване на Изпълнителен лист.
По тези съображения
настоящия съд намира, че ищеца не дължи на ответника спорната сума и предвид гореизложеното, предявеният
отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски се дължат на ищеца. Отправил е искане за присъждане на разноски.
Следва да му бъдат присъдени такива в размер на 558.60 лв., от които 58.60 лв.
държавна такса и 500.00 лева – адвокатски хонорар/при
липса на възражение за прекомерност/.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Д.В.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ СУМАТА от 1464.96 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и четири лева и
деветдесет и шест стотинки/, от които 957.55 лв. /деветстотин петдесет и
седем лева и петдесет и пет стотинки/ - главница, дължима на основание сключен договор № PLUS - 01625902
от 06.12.2011 г.
за потребителски кредит (паричен)
с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
ЕАД, ЕИК *********, 96.86 лв. /деветдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/
- възнаградителна
лихва за периода от 15.10.2013 г.
до 15.04.2014 г., 85.55 лв. /осемдесет и пет лева и
петдесет и пет стотинки/ - мораторна лихва за периода 15.11.2013 г. до 11.11.2014 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК - 25.11.2014 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сума в размер на
325.00 лв. /триста двадесет и пет
лева/ -
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 848/2014 по описа на Районен съд
– Бяла Слатина, за
което е издаден изпълнителен лист от 29.01.2015 г. и на 19.02.2019 г. е образувано изпълнително дело № 20198990400416 по описа на ЧСИ И.Ц. с район на действие ОС –
Враца, като погасено по давност на основание чл.439, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, НА „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. – Франция чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., клон България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.„Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14,
представлявано от Д.Т.Д. - управител.
ОСЪЖДА „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. – Франция, чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., клон България, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.В.Р., с ЕГН **********, направените по делото
РАЗНОСКИ в размер на 558.60
лв. /петстотин петдесет и осем лева и шестдесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд - Сливен.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: