Р Е Ш Е Н И Е
№ ...../ .......
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ХХХІV – ти
състав, в публичното заседание
на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
при
секретаря Г. Владимирова, като разгледа докладваното от съдията Елена ЯНАКИЕВА адм.
дело № 401 на Административен съд - Варна по описа
за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „ДАНУЕЙ БГ“ ООД, с ЕИК *********, представлявано от Д.А.Б. –
управител на дружеството, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р – 03000317007899-091-001/27.07.2018
г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта, с която с
Решение № 295/19.11.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - Варна при Централното управление /ЦУ/ на
НАП същият е потвърден и изменен като са потвърдени задължения в общ размер на
98380,37 лв., от които по Закона за
корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за 2012 г., 2013 г., 2015 г. и 2016 г.
главница в общ размер на 23903,09 лв. и лихва в размер на 5442,47 лв. и по
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за 46 данъчни периода, при
което за ревизираното лице са установени задължения в общ размер на 69034,81
лв., от които главница в размер на 54799,31 лв. и лихви в размер на 14235,50
лв.
В съдебно заседание, проведено на 24.06.2019 г., процесуалният представител
на оспорващото дружество прецизира жалбата с изрична молба /л.41 – 45 от
делото/ като сочи, че оспорва Ревизионния акт изцяло в частта досежно допълнително
установените задължения по ЗКПО за 2012 г. в размер на главницата 3940,03 лв. и
лихви в размер на 2130,00 лв., за 2013 г. – в размер на главницата 14,48 лв. и
лихви в размер на 9,56 лв., за 2015 г. – в размер на главницата 6174,68 лв. и
лихва в размер на 1454,76 лв. и за 2016 г. в размер на главницата 13773,90 лв.
и лихва в размер на 1848,15 лв., а в частта относно установените задължения по
ЗДДС го оспорва за потвърдените задължения за 40 данъчни периода, както следва:
д.п. 01.2012 г. – главница 1927,00 лв. и лихви 1264,63
лв.; д.п. 02.2012 г. – главница 928,99 лв. и лихви 602,06 лв.; д.п. 03.2012 г.
– главница 1900,05 лв. и лихва.и 1214,78
лв.; д.п. 04.2012 г. – главница 956,11 лв. и лихви 603,20 лв.; д.п. 05.2012 г.
– главница 1650,00 лв. и лихви 1026,55 лв.; д.п. 06.2012 г. – главница 612,33
лв. и лихви 375,78 лв.; д.п. 07.2012 г. – главница 108,33 лв. и лихви 65,53 лв.;
д.п. 08.2012 г. – главница 108,00 лв. и лихви 64,39 лв.; д.п. 01.2013 г. –
главница 48,84 лв. и лихви 29,56 лв.; д.п. 03.2013 г. – главница 8,35 лв. и
лихви 4,48 лв.; д.п. 06.2013 г. – главница 50,95 лв. и лихви 26,04 лв.; д.п.
03.2015 г. – главница 108,33 лв. и лихви 36,13 лв.; д.п. 04.2015 г. – главница
108,33 лв. и лихви 35,23 лв.; д.п. 06.2015 г. – главница 263,04 лв. и лихви
113,36 лв.; д.п. 08.2015 г. – главница 1073,24,24 лв. и лихви 328,09 лв.; д.п.
09.2015 г. – главница в раз 882,89 лв. и лихви в размер на 276,33 лв.; д.п.
10.2015 г. – главница 3309,57 лв. и лихви 909,28 лв.; д.п. 11.2015 г. главница
1657,20 лв. и лихви 440,22 лв.; д.п. 12.2015 г. – главница 1679,33 лв. и лихви
431,62 лв.; д.п. 01.2016 г. – главница 1667,58 лв. и лихви 414,15 лв.; д.п.
02.2016 г. – главница 493,69 лв. и лихви 118,65 лв.; д.п. 03.2016 г. – главница
1409,50 лв. и лихви 326,59 лв.; д.п.
04.2016 г. – главница 2233,01 лв. и лихви 501,08 лв.; д.п. 05.2016 г. – главница
1852,71 лв. и лихви 397,86 лв.; д.п. 06.2016 г. - главница 1445,51 лв. и лихви
298,36 лв.; д.п. 07.2016 г. – главница 3769,62 лв. и лихви 745,27 лв.; д.п.
08.2016 г. – главница 1771,74 лв. и лихви
335,18 лв.; д.п. 09.2016 г. – главница 1799,01 лв. и лихви 330,14 лв.; д.п.
10.2016 г. – главница 3007,79 лв. и лихви 518,04 лв.; д.п. 11.2016 г. –
главница 2647,78 лв. и лихви 433,97 лв.; д.п. 12.2016 г. – главница 2415,41 лв.
и лихви 374,55 лв; д.п. 01.2017 г. – главница 3391,85 лв. и лихви 497,51 лв.;
д.п. 02.2017 г. – главница 2251,19 лв. и лихви 312,69 лв.; д.п. 03.2017 г. –
главница 1956,26 лв. и лихви 254,87 лв.; д.п. 04.2017 г. – главница 1452,58 лв.
и лихви 177,08 лв.; д.п. 05.2017 г. – главница 550,40 лв. и лихви 62,38 лв.;
д.п. 06.2017 г. – главница 228,97 лв. и лихви 24,04 лв; д.п. 07.2017 г. –
главница 732,21 лв. и лихви 70,59 лв.; д.п. 08.2017 г. – главница 249,21 лв. и
лихви 21,87 лв и д.п. 09.2017 г. – главница 325,47 лв. и лихви 25,87 лв., както и в частта, с която
за д.п. 10.2017 г. оспореният РА е изменен и е установен нов размер на
задълженията по ЗДДС в размер на главницата от 1766,67 лв. и е начислена лихва
за просрочие в размер на 125,15 лв.
С оглед на направените пояснения се налага извод, че установените с РА
задължения по ЗДДС за д.п. 10.2013 г.,
д.п. 03.2014 г., д.п. 07.2014 г., 09.2014 г. и 05.2015 г., представляващи лихви
в общ размер на 22,35 лв. не са оспорени, поради което в тази част РА е влязъл
в законна сила и не е част от предмета на настоящото съдебно производство.
Изложените в жалбата доводи имат характер
на такива за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания РА. На първо място се оспорва
приложената от ответника процедура по чл.122 от ДОПК като се твърди, че не са
били налице материалните предпоставки за провеждане на ревизионното
производство по този ред. По отношение приложението на ЗКПО счита, че органите
на приходната администрация не са анализирали всестранно и задълбочено
обстоятелства, които са релевантни за изхода на ревизионното производство,
каквито например са отношенията между ревизираното дружество „ДАНУЕЙ БГ“ ООД и свързаното лице „ДАНУЕЙ -1“
ЕООД. От оспорения РА не ставало ясно въз основа на какви факти ревизиращият
екип е определил данъчната основа, въз основа на която е определен размерът на
дължимия от дружеството корпоративен данък за периода 2012 година – 2016 година.
Оспорени са и констатациите на ответника досежно установените с РА задължения
по ЗДДС за спорните периоди. Твърди наличие на противоречие в правните изводи
на ответника доколкото от една страна се твърди, че ревизираното дружество не е
извършвало транспортни услуги, подробно описани на стр. 14 – 16 от РА, тъй като
не притежава необходимия за това лиценз, респективно – не са признати разходи
за тях, но независимо от това са установени допълнителни задължения по ЗДДС във
връзка с доставката на същите услуги. Оспорват се изводите на приходната
администрация за дължимост на данък по ЗДДС върху приходи от договори за наем на
транспортни средства, сключени между ревизираното лице „ДАНУЕЙ БГ“ ООД в качеството на наемодател от
една страна и свързаното с него лице
„ДАНУЕЙ -1“ ЕООД в качеството на наемател от друга страна, с твърдението, че
посочените договори за наем не отразяват действителните отношения между
страните. Развити са доводи, че неправилно органите на приходната администрация
са начислили ДДС в размер на 900 лв. по фактура № **********/ 12.10.2017 г. досежно
„отпадък от излязло от употреба превозно средство“. Оспорени са и изводите на
ответника относно начисления данък по фактура № 336/24.02.2012 г. с данъчна
основа 546,00 лв. и 0% ДДС, издадена на „СЧ РЕСАЙКЪЛ ИНТЕРНЕЙШАНЪЛ“ СРЛ с VIN RO22389937, доколкото е направено заключение, че доставката е
осъществена на територията на страната, а не извън нея, поради което същата е
облагаема със ставка 20 %. В жалбата са
изложени доводи и досежно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците „МЕТРО
КЕШ ЕНД КЕРИ - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „ПЕТРОЛ“ АД, „РОМПЕТРОЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, „ХАН АСПАРУХ – ТРАНСПОРТ“ ЕООД, „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, „ОМВ
БЪЛГАРИЯ“ ООД, „ДИЗЕЛОР“ ЕООД, „САМ И Г“ ЕООД, „ХАН ОМУРТАГ“ АД, 4ТРЕЙДНЕТ
ВАРНА“ ЕООД, „ОЙЛ ТРЕЙД 78“ ЕООД и др., като основно се оспорват изводите на
данъчната администрация, че закупените стоки по фактурите от тези доставчици не
са свързани с икономическата дейност на ревизираното дружество, както и че
отразените в част от посочените фактури покупки на гориво не са използвани за
целите на извършваните от дружеството облагаеми доставки.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуален представител на дружеството, който в хода на производството се
отказва от пълномощието за представителство, на осн.чл.36 ГПК. Не е представено
становище по съществото на повдигнатия правен спор.
Ответникът по жалбата – Директорът на
дирекция ОДОП – гр.Варна, оспорва жалбата, като излага становище за нейната
неоснователност.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата приема, че същата е допустима, като депозирана в съда след като е изчерпана
възможността за оспорване по административен ред пред директора на дирекция
ОДОП – гр. Варна при ЦУ на НАП. Оспорването е направено в предвидения за това
преклузивен срок, пред териториално и материално компетентния съд, с оглед на
което се налага извод, че жалбата е процесуално допустима и следва да се
разгледа от съда по същество.
Въз основа на събраните доказателства
по делото, разгледани по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбата на
чл.160 от ДОПК, настоящият съдебен състав приема за установено следното от
фактическа страна:
Ревизията на „ДАНУЕЙ
БГ“ ООД е започнала въз основа на издадена Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000317007899-020-001/15.11.2017 г. във връзка с
Постановление изх. № 39668 от 07.11.2017 г. на Софийска Районна прокуратура по
досъдебно производство 446/2017 г. на СО -СГП по прокурорска преписка №
39668/2-17 година. Първоначално издадената ЗВР е изменена с последваща ЗВР
№ Р-03000317007899-020-002/23.02.2018 година.
Предмет и обхват на ревизията са задълженията на „ДАНУЕЙ
БГ“ ООД относно: 1/ наличието на
задължения по ЗДДС за периода 01.01.2012 год. – 31.10.2017 год.; 2/ наличието
на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2012 година до
31.12.2016 година. С цитираните ЗВР е определен и персоналният състав на
ревизиращия екип – Р.М.С. – главен инспектор по приходите (ръководител на
ревизията) и Мария Иванова Василева – старши инспектор по приходите.
Резултатите от ревизията са обективирани в
Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000317007899-092-001/ 11.05.2018 г., съставен в
срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. РД е връчен на данъчно задълженото лице на
хартиен носител на 01.06.2018 година. С молба вх.№ 22503-51 от 06.06.2018 г.
представляващият ревизираното лице е поискал удължаване на срока за подаване на
възражения срещу РД. Молбата е уважена като компетентният орган е определил нов
срок за подаване на възражения срещу констатациите в РД – до 13.07.2018 година.
В посочения срок не са постъпили възражения.
Ревизията е приключила с РА № Р – 03000317007899-091-001/27.07.2018 г., издаден на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК от С.С.А. на длъжност Началник сектор „Ревизии“
в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията, и Р.М.С. на
длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, определена за
ръководител на ревизията. С акта на „ДАНУЕЙ БГ“ ООД
са установени допълнителни задължения в размер на 99344,12 лв., от които за корпоративен
данък за 2012 год., за 2013 год., за 2015 год. и за 2016 год. в общ размер на
главницата 23903,09 лв. и лихва за просрочие в размер на 5442,47 лв., както и
задължения по ЗДДС за 46 данъчни периода от 01.01.2012 год. до 31.10.2017 год.
в общ размер на главницата 55699,31 лв. и лихва за просрочие в общ размер
14299,25 лв.
Цитираните по-горе в изложението ЗВР, РД и
РА са издадени като електронни документи, подписани с квалифициран електронен
подпис. Тези документи са представени по делото от ответника на оптичен носител
в проведеното на 22.05.2019 г. открито с.з. Компетентността на органите, издали
и съставили посочените актове в хода на ревизионното производство, както и
валидността на положените от тях електронни подписи, не са оспорени от процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател. След извършената служебна проверка на
компетентността на органите, издали упоменатите актове съдът приема, че е
безспорно доказана.
Ревизионният акт е оспорен по
административен ред пред директора на дирекция ОДОП – гр. Варна при ЦУ на НАП.
Производството по чл.152 и следващите от ДОПК е приключило с издаване на
Решение 295/19.11.2018 г. С него РА е изцяло потвърден в частта досежно
установените задължения за корпоративен данък, а в частта на допълнително установените
задължения по ЗДДС РА е изменен единствено по отношение на д.п. 10.2017 г.
доколкото в хода на административния контрол е установено, че за същия период
ревизиращите незаконосъобразно са начислили данък в размер на 900 лв. по
фактура № **********/12.10.1017 год. С оглед на това посочената сума е
приспадната за посочения данъчен период, в следствие на което главницата за
същия период е намалена от 2666,67 лв. на 1766,67 лв., респективно – намален е
и размерът на лихвата за просрочие от 188,90 лв. на 125,15 лв.
Установено е, че ревизираното лице „ДАНУЕЙ
БГ“ е юридическо лице с правноорганизационна форма ООД с капитал 5000 лв.
Съдружници с равни дялове в капитала на дружеството са А.Д.Б. и Д.А.Б. като
последният е упълномощен да представлява дружеството. През ревизираните периоди
ревизираното лице е декларирало следните дейности: 1/ 2012 г. и 2015 г. -товарен
автомобилен транспорт; 2/ 2013 г. и 2014 г. – спомагателни дейности; 3/ 2016 г.
– ремонт на машини и оборудване с общо и специално предназначение.
От справка в търговския регистър е
установено, че Д.А.Б., представляващ ревизизираното лице, е едноличен собственик
на капитала на „ДАНУЕЙ 1“ ЕООД и едноличен собственик на капитала на „ДАНУЕЙ“ ООД до 21.08.2015 г., след която
дата капиталът на това дружество е продаден на лицето Д.Г.Б..
В хода на ревизионното производство са извършени множество процесуални
действия, подробно описани в т. II на Ревизионния доклад / л. 2044 – л. 2123 от
ревизионната преписка/. За установяване на относимите факти на основание чл.
37, чл.53 и чл.56 от ДОПК до ревизираното лице е
изпратено ИПДПОЗЛ №
Р – 03000317007899-040-001/ 20.11.2017 г. /л. 16 от ревиз. преписка/, връчено на дружеството по електронен
път на 22.11.2017 г. С него от ревизираното лице е изискана търговската и
счетоводна документация за периода от 01.01.2012 год. до 31.10.2017 година. Във
връзка с искането на 27.11.2017 г. Д.А.Б., в качеството на управител на „ДАНУЕЙ
БГ“ ООД, е представил на ревизиращите Протокол за претърсване и изземване в
условията на неотложност от 03.11.2017 г., съставен на основание чл.161, ал.2
от НПК и е пояснил, че изисканите документи не се намират при него, тъй като са
иззети.
За нуждите на ревизионното производство до Софийска градска прокуратура е
изпратено Писмо изх.№ 22503/12.01.2018 г. /л. 207 от преписката/, с което
ревизиращият екип е поискал да му бъде предоставен достъп до счетоводната и
търговска документация на „ДАНУЕЙ БГ“ ООД, както и копия на доказателствата,
събрани по реда на НПК по досъдебно производство 446/2017 поописа на СО – СГП,
прокурорска преписка № 39668/2017 год., които са от значение за определяне на
данъчните задължения на дружеството във връзка с предмета и обхвата на
откритото ревизионно производство.
С друго писмо изх.№ 22503/19.03.2018 г. /л.210 от преписката/ Следствен
отдел – СГП са уведомени от ревизиращият екип, че им е осигурен достъп до
събраните в досъдебното производство документи, като за това процесуално
действие е съставен Протокол № 1193896/ 28.02.2018 г. Предвид големия обем от
доказателства е възникнала необходимост на ревизиращите да бъдат предоставени
копия от конкретно посочени документи и е изискано същите да бъдат представени
от СО-СГП. Искането е удовлетворено. Копия на изисканите документи са
представени на органите на приходната администрация, което се удостоверява от
писмо вх.№ 22503-38/05.04.2018 г. /л. 209 гръб/, заведено в ТД на НАП, офис -
Добрич. Установено било, че сред представените документи липсват счетоводни
справки и регистри на ревизираното лице „ДАНУЕЙ БГ“ ООД.
С последващо писмо изх.№ 22503-036/05.04.2018 г. /л.213 от преписката/
ревизиращите са изискали от СО-СГП да им бъде предоставено копие от техническа
експертиза на технически носители, иззети от ревизираното лице с Протокол за претърсване и изземване в условията на
неотложност от 23.11.2017 г., а именно – лаптоп марка DELL
INSPIRIN N 51 10 сер. № CXYNJP1,
лаптоп марка HP PAVILION, сер.№ CNF8440S1J, хард диск WD сер. № WCA V5C222285. До съставяне на РД изисканата техническа
експертиза не е представена. Липсват доказателства такава информация да е
представена и до приключване на производството по чл.152 и сл. от ДОПК.
В хода на ревизията е установено, че „Ник консулт
2016“ ЕООД, чрез представляващата дружеството М.С.Д., е подавал от името на
ревизираното лице „ДАНУЕЙ БГ“ ООД Справки-декларации
/СД/ по ЗДДС, както и декларации по чл.92 от ЗКПО, Декларации обр.1 и обр.6. за
ревизирания период. Във връзка с това до „Ник консулт 2016“ ЕООД е отправено ИПДСПОТЛ изх. № Р – 03000317007899-041-010/ 14.03.2018 г. /л.192 от преписката/, с което е изискано да
се представят счетоводни регистри на ревизираното лице, първични счетоводни
документи. Изискана е информация кое е лицето, упълномощило „Ник консулт
2016“ ЕООД да представлява ревизираното лице пред данъчната администрация и в
какво негово качество е сторил това. В представените от М.С.Д.писмени обяснения
/л.190, гръб/ е посочила, че е била упълномощена да представлява „ДАНУЕЙ БГ“
ООД от управителя на дружеството – Д.А.Б., съгласно нотариално заверено
пълномощно 23364/04.11.2008 г. В обясненията си М. Д. е посочила, че цялата счетоводна
документация, счетоводни справки и регистри, трудово досие и др. ежемесечно са
предавани на управителя на „ДАНУЕЙ БГ“ ООД Д. А. Б.. На него са връчвани всеки
месец приходните и разходните фактури на дружеството. Пак той е лицето, което е
сключвало договори от името на ревизираното лице, и лицето, което е оперирало с
банковите сметки на дружеството.
Предвид гореизложеното ревизиращите са приели, че счетоводните документи –
приходни и разходни документи, счетоводни регистри, трудови досиета и други
следва да се намират при управителя на „ДАНУЕЙ БГ“ ООД
– Д. А. Б.. Такива обаче не са представени от него във връзка с изпратеното му
ИПДПОЗЛ от 20.11.2017 г. Такива справки и регистри не са установени и сред
документите, предоставени от ОС-СГП във вид на копия. С оглед на това
ревизиращият екип е формирал извод за наличието на основание за провеждане на
ревизията по особения ред, предвиден в чл.122 и следващите от ДОПК по смисъла
на т.4, ал.1 от цитираната разпоредба – липсва или не е представена счетоводна
отчетност, съгласно Закона за счетоводството.
От доказателствата по делото се установява, че на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на ревизираното лице е връчено Уведомление изх. № Р –
03000317007899-113-001/ 04.01.2018 г. /л.257 от преписката/, с което
ревизираното дружество е уведомено, че основата за облагане с корпоративен
данък за периода 01.01.2012 г. – 31-12-2016 г. и данък върху добавената
стойност за периода 01.01.2012 г. – 31.10.2017 г., ще бъде определена по реда на
чл.122 от ДОПК. В тази връзка на ревизираното лице е указано, че може в
14-дневен срок от получаване на Уведомлението да представи становище и
доказателства. Със същия акт е връчено и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК изх. № Р – 03000317007899-139-001/04.01.2018 г. /л.255 от преписката/, а
така също и ИПДПОЗЛ изх. № Р – 03000317007899-040-002/ 04.01.2018 г. /л. 262 от
преписката/. С последното от дружеството е изискано да представи декларации по
чл.124, ал.3 от ДОПК за всяка една от ревизираните години и Декларация по
чл.62, ал.5 от Закона за кредитните институции. Не е установено посочените
документи да са били приети от ревизиращото лице на посочения от него
електронен адрес, поради което са му връчени по реда на чл.32, ал.6 от ДОПК. В указания срок не са представени
изисканите декларации, не са представени и други документи и обяснения във
връзка с образуваното ревизионно производство.
В хода на ревизионното производство са направени следните относими към
предмета на делото фактически констатации:
По ЗКПО
Въз основа анализа на всички доказателства, събрани в хода на ревизионното
производство, ревизиращият екип е установил наличието на фактури, издадени от
ревизираното лице „ДАНУЕЙ БГ“ ООД, в които са
отразени съответно стойност на доставката, получател и предмет на доставката и
извършени плащания както и брутните приходи по години, подробно описани на стр.
46 – 66 от РД. Установени са приходи във връзка с
извършени от ревизираното лице продажби както следва: за 2012 г. – 41300,13
лв.; за 2013 г. – 3836,35 лв.; за 2014 г. – 4091,97 лв.; за 2015 г. – 78411,50
лв. и за 2016 г. – 190588,89 лв.
За правилното установяване на данъчната основа за облагане с корпоративен
данък ревизиращите са анализирали движението по банковите сметки на
ревизираното лице във връзка с извършени плащания от негови контрагенти за
извършени доставки на стоки и услуги, а така също и на други постъпления по
сметките на търговското дружество. От анализа установили, че в сметката на
„ДАНУЕЙ БГ“ ООД в банка ДСК ЕАД са постъпвали суми от застрахователни
дружества, за които като основание за превода е посочено „обезщетение за щета“.
Тези суми са приети от органите на приходната администрация като приход, който
разпределен по години, е в следните размери: за 2012 г.
– 163,68 лв., за 2013 г. – 387,69 лв., за 2014 г. – 949,55 лв., за 2015 г. –
233,33 лв. и за 2016 г. – 3,98 лв.
Във връзка с установяване на относимите доказателства ревизиращите са
анализирали намиращите се сред иззетите документи два договора за наем на
превозни средства, сключени от ревизираното лице „ДАНУЕЙ
БГ“ ООД в качеството на наемодател от една страна и свързаното с него лице
„ДАНУЕЙ 1“ ЕООД от друга страна в качеството на наемател. Първият договор за
наем е от 13.03.2015 г. /л.1496 – 1494 от преписката/, а вторият – от
01.08.2015 г. /л.1524 – 1522 от преписката/. Предмет и на двата договора са
едни и същи превозни средства – 1/ влекач марка MERCEDES модел ASTROS 1843 с рег. № *** и 2/ ремарке марка WANHOLL с
рег. № ***. Съгласно чл.10, ал.1 от договора от 13.03.2015 г. същият е за срок
от 2 месеца, считано от датата на предаване на превозните средства. В този
договор страните са уговорили размер на дължимия наем 650,00 лв., която подлежи
на плащане в брой, както и че всички разходи за ползване на превозните средства
ще бъдат за сметка на Наемателя (чл.4, ал.2 от договора).
Видно от съдържанието на втория договор (01.08.2015 г.), превозните средства се предоставят на наемателя без
екипаж и без задължение за извършване на услугите по управлението и
техническата им експлоатация. Страните
са се договорили, че превозните средства ще се ползват за извършване на
транспортни услуги на юридически и физически лица като всички разходи за
ползването им са за сметка на наемателя. Договорена е наемна цена от 1300 лв.,
платима в брой. В този случай договорът е сключен за срок от 5 /пет/ години,
считано от датата на предаване на превозните средства.
Във връзка с цитираните договори за наем на транспортни средства
ревизиращият екип е установил, че в транспортните документи /товарителници за
транспорт на територията на страната и в международните товарителници/,
представени в хода на извършените насрещни проверки, както и тези, съдържащи се
сред доказателствата по досъдебно производство № 446/2017 г., като превозвач е
вписан „ДАНУЕЙ 1“ ЕООД като изрично е посочено, че транспортът се осъществява с
превозните средства, които са предмет на посочените по-горе договори за наем.
С оглед горните установявания ревизиращите са формирали извод за наличие на
приходи на ревизираното лице от наемни отношения както следва /л. 70 от РД/:
|
|
2015 г. /в лв./ |
2016 г. /в лв./ |
2017 г. /в лв./ |
|
Приходи от наем на превозни средства |
7800,00 |
15600,00 |
13000,00 |
След анализ на всички събрани доказателства ревизиращият екип установил
приходи на ревизираното лице за ревизирания период както следва:
|
Период |
Приход от
продажби /в лв./ |
Получени
обезщетения за вреда /в лв./ |
Приходи от
наем на превозни средства /в лв./ |
Общо приходи /в лв./ |
|
2012 г. |
41300,13 |
163,68 |
0 |
41463,81 |
|
2013 г. |
3836,35 |
387,69 |
0 |
4224,04 |
|
2014 г. |
4091,97 |
949,55 |
0 |
5041,52 |
|
2015 г. |
85264,47 |
233,33 |
7800,00 |
93297,80 |
|
2016 г. |
190588,89 |
3,98 |
15600,00 |
206192,87 |
|
01.01.
–31.10.2017 |
82865,00 |
0,00 |
13000,00 |
95865,00 |
В хода на ревизията е установено наличието на фактури за ревизирания период
за доставка на материали, гориво и услуги, в това число и за транспортни
услуги, като е определен общият им размер по години както следва:
За 2012 год. – 172,04 лв.
За 2013 год. - 1938,54 лв.
За 2014 год. – 3588,62 лв.
За 2015 год. – 54384,77 лв.
За 2016 год. – 150580,90 лв.
При определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък
органите по приходите не са признали като разходи за дейността на ревизираното
дружество следните фактури /групи фактури/:
1/ Фактури, по които РЛ „ДАНУЕЙ БГ“
ООД не е посочено като получател, а като такъв са посочени свързаните лица
„ДАНУЕЙ 1“ ЕООД и „ДАНУЕЙ“ ЕООД. Това са
фактури, издадени от доставчиците „Франсизкуп В“ ООД,
„Мобилтел“ ЕООД и „Нис петрал“ ЕООД. Общият размер на непризнатите разходи по
тази група фактури по години е: за 2015 год. – 1741,69 лв.; за 2016 год. 665,75
лв. и за 2017 г. – 258,27 лв.
4/ Фактура № **********/22.03.2016 г. , издадена от доставчика „Фактор-П“
ЕООД с предмет на доставката „полуремарке“ на стойност 8300,00 лв. Като
основание да не признае обективираната във фактурата сделка за разход на
„ДАНУЕЙ БГ“ ООД органите на приходната администрация са посочили, че тя не
представлява пряк разход за дружеството съгласно Националните счетоводни стандарти.
5/ Фактури за доставка на гориво от доставчиците „Лукойл България“ ЕООД,
„Петрол“ АД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Хан Аспарух – транспорт“ ЕООД, „Шел
България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Дизелор“ ЕООД, „САМ и Г“ ЕООД, „Хан
Омуртаг“ АД, „Трейднет Варна“ ЕООД, „Ойл трейд 78“ ЕООД, „Нис петрол“ ЕООД.
Фактурите за досткавка на гориво са на обща стойност по години както следва:
За 2015 год. – 22626,44 лв.
За 2016 год. – 72668,20 лв.
За 2017 год. – 21270,18 лв.
Като основание да не бъдат признати за разход на ревизираното дружество
посочените фактури за гориво ревизиращите са посочили това, че от Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ е получена информация, че „ДАНУЕЙ БГ“ ООД
не притежава разрешителни за превоз на товари /лиценз/, както и лиценз на
Общността за извършване на обществен превоз на товари и пътници. В допълнение
към това от справка в ПП „СУП“ относно подадени уведомления от работодател по
чл.62 от КТ е установено, че за периода от 01.01.2012 год. до 31.10.2017 год.
има действащ един трудов договор с код НКПД 33213003 – за длъжност „застрахователен
брокер“. Този трудов договор е сключен на 06.08.2017 г. със срок до 01.12.2017
година. Предвид това е направен извод, че дружеството не разполага с
необходимата кадрова обезпеченост за извършване на транспортна дейност –през
ревизирания период в дружеството няма назначени лица на длъжност „шофьор“ или
други подобни, имащи пряко отношение към икономическата му дейност.
В следствие на множеството процесуални действия, в това число и на
извършените насрещни проверки на контрагентите на ревизираното лице,
доказателства за което са приложени към ревизионната преписка, е установено, че
фактури за извършени транспортни услуги са издавани от ревизираното лице
„ДАНУЕЙ БГ“ ООД, но в транспортните документи за вътрешен и международен
транспорт – пътни листи, товарителници и др., като превозвач е посочено
свързаното лице „ДАНУЕЙ 1“ ЕООД и е положен печат именно от това дружество. В наличните
документи е отбелязано, че транспортните услуги са извършени с транспортните
средства, които са предмет на посочените по-горе в изложението договори за наем
на транспортни средства от 13.03.2015 год. и 01.08.2015 година. Установено е
също, че за извършване на процесните превози ревизираното лице е ползвало
услуги и на други транспортни фирми. Сред документите, съдържащи се по
досъдебно производство № 446/2017 г., ревизиращите не са установили наличие на
пътни листи, издадени от ревизираното лице.
Горните установявания, както и обстоятелството, че в някои от фактурите,
издадени от „ДАНУЕЙ БГ“ ООД, като например към „Добруджански хляб“ АД (л.445 от
преписката), „Евромастер импорт-експорт“ ООД (л.980 от преписката) и др. са послужили като основание ревизиращият екип да
приеме, че извършваните от ревизираното лице услуги не са транспортни, както
се твърди, а спедиторски.
Предвид всички изложени по-горе съображения органите на приходната
администрация са установили и признали разходи по години в следните размери:
За 2012 год. – 2063,56 лв.
За 2013 год. – 3843,04 лв.
За 2014 год. – 5240,38 лв.
За 2015 год. – 31550,97 лв.
За 2016 год. – 68453,84 лв.
С оглед признатите приходи и разходи е формирана данъчна основа за
облагане, респективно – на основание чл.122, ал.4 от ДОПК е установен дължимият от „ДАНУЕЙ БГ“ ООД корпоративен
данък за ревизираните данъчни периоди както следва /всички стойности са
посочени в левове/:
За 2013 г. е установен дължим КД в размер на 38,10 лв.,
от които са внесени 23,62. Посочената в таблицата сума от 14,48 представлява
остатък от дължимия КД.
По ЗДДС
1/ Въз основа на извършените процесуални действия и на събраните в хода на
ревизионното производство доказателства ревизиращият екип е установил, че
ревизираното лице „ДАНУЕЙ БГ“ ООД е издало фактури към различни свои
контрагенти, подробно описани в табличен вид на л. 83 – 85 от РД и на л. 14 –
16 от РА, които не са намерили отражение в дневниците за продажби за
съответните данъчни периоди. ПозоваВайки се на това, както и на основание чл.86,
ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС във вр. С чл. 8, чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС е формиран
извод, че ревизираното лице „ДАНУЕЙ БГ“ ООД дължи
ДДС за извършени облагаеми доставки по конкретно посочените фактури както
следва:
|
Данъчен период |
Дължим ДДС /в лева/ |
|
01.2012 г. |
1927,00 |
|
02.2012 г. |
928,99 |
|
03.2012 г. |
1900,05 |
|
04.2012 г. |
956,11 |
|
05.2012 г. |
1650,00 |
|
06.2012 г. |
612,33 |
|
07.2012 г. |
108,33 |
|
08.2012 г. |
108,00 |
|
06.2015 г. |
140,00 |
|
11.2015 г. |
130,00 |
|
12.2015 г. |
170,00 |
|
04.2016 г. |
140,00 |
|
07.2016 г. |
240,00 |
|
ВСИЧКО |
9010,81 |
2/ Във връзка с цитираните по-горе в изложението договори за наем на
транспортни средства от 13.03.2015 г. и от 01.08.2015 г., сключени между
„ДАНУЕЙ БГ“ ООД и свързаното лице „ДАНУЕЙ 1“ ЕООД, за които няма издадени
фактури, органите на приходната администрация приели, че ревизираното лице не е
отчело приходи от наем, респективно не е отчело ДДС във връзка с извършената
услуга, която е облагаема доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС. Предвид
посочените установявания и изводи, както и на основание чл.86, ал.1 във вр. с
чл.9, чл. 25, ал.1, ал.2, ал.6, т.1, чл.26, ал.1 и чл.67, ал.2 от ЗДДС за
ревизираното лице са определени данъчна основа за облагане и дължим ДДС както
следва: за д.п. 03.2015 г. и д.п. 04.2015 г. – данъчна основа 541,67 лв. и ДДС
за довнасяне (за
всеки един от данъчните периоди) 108,33 лв.; за данъчни периоди от 08.2015 г. до д.п.
10.2017 г. – данъчна основа от 1083,33 лв. и ДДС за довнасяне – 216,67 лв. (за всеки един
от данъчните периоди).
3/ Установяванията, изложени в РА досежно фактура № **********/12.10.2017
г. за д.п. 10.2017 г. с получател по доставката „Одисей 41“ ООД, няма да бъдат
коментирани в настоящото съдебно решение доколкото възраженията на ревизираното
лице по повод на тази фактура са разгледани в хода на административното
оспорване и РА е отменен в тази част с Решение № 295/19.11.2018 година. С оглед
на изложеното и на основание чл.156, ал.1 от ДОПК тези установявания не влизат
в предмета на настоящия правен спор.
4/ В хода на ревизионното производство е установено, че „ДАНУЕЙ БГ“ ООД
упражнило право на приспадане на пълен данъчен кредит по 3 бр. фактури,
издадени от „Рот консулт“ ЕООД, описани подробно на л. 89 в РД и л. 21 от РА, а именно: ф-ра №
**********/ 06.01.2017 г. с ДО 6707,20 лв. и ДДС – 1341,44 лв.; ф-ра №
**********/ 09.01.2017 г. с ДО 7753,60 лв. и ДДС – 155072 лв.; ф-ра №
**********/ 12.01.2017 г. с ДО 6747,51 лв. и ДДС – 1349,50 лева. В тази връзка
е извършена насрещна проверка на контрагента, приключила с издаване на ПИНП №
П-22221018002337-141-001/ 16.02.2018 г. /л. 561 и 560, гръб от преписката/.
Изисканите от доставчика документи и обяснения не са представени. Извършена е
справка в информационната система на НАП, при което е установено, че процесните
фактури са включени в дневниците за продажба на „Рот консулт“ ЕООД и в
подадените от него Справки-декларации за съответните данъчни периоди. При прегледа на документите, предоставени от
СО – СГП, е установено наличието на две от посочените фактури – ф-ра №
10..42/06.01.2017 г. и ф-ра № 10..44/09.01.2017 г. Фактурите са придружени със
стокови разписки и фискални бонове, издадени от доставчика. Съобразено е
обстоятелството, че от нито една от
страните – както ревизираното лице „ДАНУЕЙ БГ“ ООД, така и неговият доставчик „Рот консулт“ ЕООД не са представили за нуждите на
ревизионното производство договори/ анекси, приемо-предавателни протоколи,
експедиционни бележки, документи, удостоверяващи датата и мястото на предаване
на стоката и др. Не е установена
кадровата и материално-техническа обезпеченост на доставчика да извършва
посочените във фактурите доставки. В тази връзка ревизиращият екип е формирал
извод за липса на реални доставки по посочените 3 бр. фактури. В допълнение на
горното и за нуждите на ревизионното производство е извършен анализ на
икономическата дейност на доставчика „Рот консулт“ ЕООД, при което е
установено, че същият е регистриран по ЗДДС считано от 22.03.2016 г. и е
дерегистриран, считано от 09.2017 г. На доставчика е извършена ревизия по ЗДДС.
Същата е приключила с издаване на РА № Р-2221017001328-091/ 01.09.2017 г. (влязъл в законна сила), с който са установени задължения на дружеството в общ
размер 260802,13 лв. в това число – задължения за ДДС по ЗДДС за д.п. 01.2017
г. в размер на 54000,00 лв. главница и лихва – 2985,23 лв., които не са внесени
в държавния бюджет.
5/ Ревизиращите не са признали упражненото от ревизираното лице право на
приспадане на пълен данъчен кредит по 25 бр. фактури, издадени от доставчика
„Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД, подробно описани в табличен вид на л. 92 от
РД и на л. 24 от РА. Като основание за това органите на приходната
администрация са посочили, че предмет на доставка по посочените 25 бр. фактури
са хранителни стоки, козметика и градински принадлежности, които попадат в
приложното поле на ограниченията по смисъла на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС –
стоките са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на
лицето.
6/ Отказано е право на приспадане на пълен данъчен кредит по фактури,
издадени от доставчиците „Франсизкуп“ ООД (3 бр.), „Мобилтел ЕАД“ ООД (5 бр.) и „Нис петрол“ ЕООД (2 бр.) /л. 25 от РА/.
Посочените фактури са предсавени за нуждите на ревизионното производство от СО
– СГП във вид на копия, а от съдържанието им е видно, че получател по тях не е
равизираното лице „ДАНУЕЙ БГ“ ООД, а свързаното лице „ДАНУЕЙ“ ЕООД.
7/ С оспорения РА не е признато право на приспадане на пълен данъчен кредит
по фактури за доставка на гориво, издадени от доставчиците: „Лукойл България“ ЕООД, „Петрол“ АД, „Ромпетрол България“
ЕАД, „Хан Аспарух – транспорт“ ЕООД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД,
„Дизелор“ ЕООД, „САМ И Г“ ЕООД, „Хан Омуртаг“ АД, „Трейднет Варна“ ЕООД и „Ойл
трейд 78“ ЕООД /виж л. 26 – 32 от РА/. Тези изводи на ревизиращия екип са
мотивирани от обстоятелството, че ревизираното лице „ДАНУЕЙ БГ“ ООД не
притежава разрешителни за превоз на товари /лиценз/ и лиценз на Общността за
извършване на обществен превоз на товари/пътници. Дружеството няма назначени
работници – шофьори и други служители за осъществяване на транспортна дейност.
От съдържащите се в ревизионната преписка международни товарителници е
установено, че превозвач е свързаното лице „Дануей 1“ ЕООД. Сключените договори
за наем на транспортни средства не включват клауза, с която наемодателят да е
задължен да поеме разходите за гориво. Не е оборена констатацията, че за
осъществяване на превозни услуги „ДАНУЕЙ БГ“ ООД е ползвало
услуги и на други фирми. В допълнение към вече изложеното ревизиращите са
съобразили и това, че ревизираното лице не е представило, а и сред документите,
събрани в досъдебното производство на СО-СГП, не са установени пътни листи и
тахошайби на ползваните за превоз автомобили, от които документи биха могли да
се установят дата и място на натоварването за всеки конкретен курс, съответно –
дата и място на разтоварване, т.е. не е установен извършен пробег на
автомобилите, въз основа на което, при съобразяване на съществуващите разходни
норми, би могло да се установи разходът
на гориво по конкретните маршрути. Потвърждават се изводите, изложени и в
частта досежно приложението на ЗКПО, че извършваната от ревизираното лице
„ДАНУЕЙ БГ“ ООД икономическа дейност не е транспортна, а спедиторска.
В този ред са установени допълнителни задължения по ЗДДС и са начислени
лихви както следва: д.п. 01.2012 г. – главница 1927,00 лв. и лихви 1264,63 лв.;
д.п. 02.2012 г. – главница 928,99 лв. и лихви 602,06 лв.; д.п. 03.2012 г. –
главница 1900,05 лв. и лихва.и 1214,78
лв.; д.п. 04.2012 г. – главница 956,11 лв. и лихви 603,20 лв.; д.п. 05.2012 г.
– главница 1650,00 лв. и лихви 1026,55 лв.; д.п. 06.2012 г. – главница 612,33
лв. и лихви 375,78 лв.; д.п. 07.2012 г. – главница 108,33 лв. и лихви 65,53
лв.; д.п. 08.2012 г. – главница 108,00 лв. и лихви 64,39 лв.; д.п. 01.2013 г. –
главница 48,84 лв. и лихви 29,56 лв.; д.п. 03.2013 г. – главница 8,35 лв. и
лихви 4,48 лв.; д.п. 06.2013 г. – главница 50,95 лв. и лихви 26,04 лв.; д.п.
03.2015 г. – главница 108,33 лв. и лихви 36,13 лв.; д.п. 04.2015 г. – главница
108,33 лв. и лихви 35,23 лв.; д.п. 06.2015 г. – главница 263,04 лв. и лихви
113,36 лв.; д.п. 08.2015 г. – главница 1073,24,24 лв. и лихви 328,09 лв.; д.п.
09.2015 г. – главница в раз 882,89 лв. и лихви в размер на 276,33 лв.; д.п.
10.2015 г. – главница 3309,57 лв. и лихви 909,28 лв.; д.п. 11.2015 г. главница
1657,20 лв. и лихви 440,22 лв.; д.п. 12.2015 г. – главница 1679,33 лв. и лихви
431,62 лв.; д.п. 01.2016 г. – главница 1667,58 лв. и лихви 414,15 лв.; д.п.
02.2016 г. – главница 493,69 лв. и лихви 118,65 лв.; д.п. 03.2016 г. – главница
1409,50 лв. и лихви 326,59 лв.; д.п.
04.2016 г. – главница 2233,01 лв. и лихви 501,08 лв.; д.п. 05.2016 г. –
главница 1852,71 лв. и лихви 397,86 лв.; д.п. 06.2016 г. - главница 1445,51 лв.
и лихви 298,36 лв.; д.п. 07.2016 г. – главница 3769,62 лв. и лихви 745,27 лв.;
д.п. 08.2016 г. – главница 1771,74 лв. и
лихви 335,18 лв.; д.п. 09.2016 г. – главница 1799,01 лв. и лихви 330,14 лв.;
д.п. 10.2016 г. – главница 3007,79 лв. и лихви 518,04 лв.; д.п. 11.2016 г. –
главница 2647,78 лв. и лихви 433,97 лв.; д.п. 12.2016 г. – главница 2415,41 лв.
и лихви 374,55 лв; д.п. 01.2017 г. – главница 3391,85 лв. и лихви 497,51 лв.;
д.п. 02.2017 г. – главница 2251,19 лв. и лихви 312,69 лв.; д.п. 03.2017 г. –
главница 1956,26 лв. и лихви 254,87 лв.; д.п. 04.2017 г. – главница 1452,58 лв.
и лихви 177,08 лв.; д.п. 05.2017 г. – главница 550,40 лв. и лихви 62,38 лв.;
д.п. 06.2017 г. – главница 228,97 лв. и лихви 24,04 лв; д.п. 07.2017 г. –
главница 732,21 лв. и лихви 70,59 лв.; д.п. 08.2017 г. – главница 249,21 лв. и
лихви 21,87 лв и д.п. 09.2017 г. – главница 325,47 лв. и лихви 25,87 лв., както и в частта, с която
за д.п. 10.2017 г. оспореният РА е изменен и е установен нов размер на
задълженията по ЗДДС в размер на главницата от 1766,67 лв. и е начислена лихва
за просрочие в размер на 125,15 лв.
Съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно-счетоводна експертиза.
Същата се кредитира от съда като дадена обективно, компетентно и
безпристрастно. Оспорена е от процесуалния представител на ответника досежно
отговорите по точки 9, 16 и 17. Заключението по експертизата ще бъде
коментирано по-долу в съдебното решение при излагане мотивите.
При така установеното от фактическа
страна, съдът формира следните правни изводи:
При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК съдът констатира,
че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от
него срок. Процесният РА е издаден от компетентни органи по приходите – органа
по приходите, възложил ревизията – началник сектор „Ревизии“ С.С.А., и ръководителя
на ревизията – гл. Инспектор по приходите Р.М.С.. Оспореният акт е издаден в
предписаната от закона писмена форма и с него са установени задължения за
ревизираното лице за периода, за който е възложена ревизията. С оглед изложеното,
обжалваният РА не страда от пороци, сочещи на неговата нищожност.
Между страните в съдебното производство не се спори, че заповедите за
възлагане на ревизия, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени като
електронни документи, подписани с електронен подпис. В открито съдебно
заседание, проведено на 22.05.2019 г. посочените електронни документи са
представени от процесуалния представител на ответника на оптичен носител – 1
бр. CD и са приети като доказателства по делото /л. 37 от
делото/. Валидността на електронните подписи на издателите на документите не е
спорна. От изложеното следва, че ревизията е възложена редовно и атакувания РА
отговаря на изискването на чл.120, ал.1, т.8 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори, че процесното ревизионно производство се е развило по реда на
чл.122 от ДОПК като основата за облагане с корпоративен данък и по ЗДДС е
определена въз основа на анализ по чл.122, ал. 2 от ДОПК. В тази връзка следва
да се има предвид, че определянето на данъчната основа за облагане с данъци,
како и размерът им, са нормативно установени и следва да се прилагат точно.
Единствено при наличието на някое или на няколко от обстоятелствата, изчерпателно изброени в
чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.4 от същия
Кодекс, на органите по приходите е дадена легална възможност да приложат от
съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта обаче,
основанията по чл.122, ал.1 следва да са безспорно установени и тежестта за
това е на органите по приходите доколкото извършването на облагане по особения
ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваваща
някоя (или няколко) от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК.
В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизията по особения
ред, органите по приходите са приели, че са налице материалните предпоставки на
само едно основание от предвидените в чл.122, ал.1 от ДОПК – това по т.4 от посочената
норма – липсва или не е представена счетоводна отчетност по Закона за
счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на
основата за данъчно облагане.
От доказателствата по делото се установява, че ревизията на „ДАНУЕЙ БГ“ ООД
е започнала със ЗВР № Р-03000317007899-020-001, издадена на 15.11.2017 г. във
връзка с Постановление изх. № 39668 от 07.11.2017 г. на Софийска Районна
прокуратура по досъдебно производство 446/2017 г. на СО -СГП по прокурорска
преписка № 39668/2017 година. Както се посочи и по-горе в изложението, по повод
откритото ревизионно производство до ревизираното лице е изпратено ИПДПОЗЛ № Р
– 03000317007899-040-001/ 20.11.2017 г., с което е изискана цялата
търговска и счетоводна документация на дружеството за ревизирания период - от
01.01.2012 год. до 31.10.2017 година.
В отговор на това искане на 27.11.2017 г. Д.А.Б., в качеството на управител
на „ДАНУЕЙ БГ“ ООД, е представил на ревизиращите обяснения защо не може да
предостави изисканите документи като към обясненията си е приложил Протокол за
претърсване и изземване в условията на неотложност от 03.11.2017 г.,
съставен на основание чл.161, ал.2 от НПК. От изложеното се налага извод, че
още към датата на откриване на ревизионното производство ревизираното лице е
било поставено в обективна невъзможност да съдейства на ревизиращия екип като
му предостави изисканите първични и вторични счетоводни документи и регистри,
тъй като същите са иззети от него още на 03.11.2017 година, както са иззети и
компютрите, на които е водено счетоводството на дружеството. Разглежданият
случай е различен от останалите хипотези на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, когато
ревизираното лице умишлено и съзнателно не съдейства на ревизиращия екип за
установяване на относимите към ревизионното производство факти. Като не е съобразил това ревизиращият екип
необосновано е приел непредставянето на документи като наличие на материалните
предпоставки за провеждане на производството по особения ред, установен в
чл.122 и следващите от ДОПК.
Този извод на съда се подкрепя от обстоятелството, че Уведомление изх. № Р
– 03000317007899-113-001, с което ревизираното дружество е уведомено, че
основата за облагане с корпоративен данък за периода 01.01.2012 г. – 31-12-2016
г. и данък върху добавената стойност за периода 01.01.2012 г. – 31.10.2017 г.,
ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК е изпратено до „ДАНУЕЙ БГ“ ООД на 04.01.2018
година, т.е. преди ревизиращите да са се запознали с документите, съдържащи
се по досъдебно производство 446/2017 по описа на СО – СГП, прокурорска
преписка № 39668/2017 год. Писмо изх.№ 22503 /л. 207 от преписката/, с което
ревизиращият екип е поискал да му бъде предоставен достъп до счетоводната и
търговска документация на „ДАНУЕЙ БГ“ ООД, както и
копия на доказателствата, събрани по реда на НПК, е изпратено до СГП на 12.01.2018
г.
ИПДСПОТЛ изх. № Р – 03000317007899-041-010/ 14.03.2018 г. /л.192 от
преписката/, с което от „Ник консулт 2016“ ЕООД, чрез представляващата
дружеството М.С.Д., е изискано да се представят счетоводни регистри на
ревизираното лице, първични счетоводни документи, хронологично също е изпратено
до адресата след датата, на която ревизираното лице е уведомено, че ревизията
ще се проведе по особения ред.
Изземването на счетоводните документи от ревизирано лице по реда на НПК за
нуждите на досъдебно производство срещу неизвестен извършител, както е в
случая, не е предвидено от законодателя като едно от основанията по чл.122,
ал.1 от ДОПК, за провеждане на ревизията по този ред.
Горното мотивира съда да приеме, че неоснователно и незаконосъобразно
органите на приходната администрация са преминали към провеждане на ревизията
по особения ред без да са били налице категорични доказателства за наличието на
посочената хипотеза на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК. На ревизиращите е било
известно още в началото на ревизионното производство, че представляващия
„ДАНУЕЙ БГ“ ООД не разполага с документите, относими към предмета и обхвата на образуваното
ревизионно производство.
Противоположен би бил изводът на съда, ако беше установено от
доказателствата, че цялата търговска и счетоводна документация на ревизираното лице, в това число и
преносимите компютри, на които е водено счетоводството, бяха иззети по надлежен
ред от органите на досъдебното производство след образуване на ревизионното
производство и след като са били предоставени от РЛ на ревизиращия екип.
Констатираното процесуално нарушение обаче не е достатъчно основание
обжалваният РА да бъде отменен като незаконосъобразен, а следва жалбата да се
разгледа по същество досежно материалната законосъобразност на оспорения
административен акт. Констатираното нарушение води единствено до отпадане на
визираната в чл.124, ал.2 от ДОПК презумпция за доказаност на фактите, изложени
в Ревизионния акт, до оборването им от ревизираното лице по надлежен ред. Тоест
констатираното процесуално нарушение води до промяна в разпределението на
доказателствената тежест, като в този случай върху ответника лежи задачата да
докаже верността на констатациите си.
По ЗКПО
Независимо от констатираното процесуално нарушение, настоящият състав
намира, че в по-голямата си част констатациите на ответника се потвърждават от
приложените по делото доказателства. Жалбоподателят не оспорва, а напротив – потвърждава,
че цялата му счетоводна документация, както и компютрите, на които е водено
счетоводството на ревизираното лице „ДАНУЕЙ БТ“ ООД, са иззети на 03.11.2017 г.
с Протокол за претърсване и изземване в условията на неотложност, съставен на
основание чл.161, ал.2 от НПК. От това следва извод, че всички документи и
доказателства, които дружеството би могло да представи в ревизия по общия ред,
се съдържат в материалите по досъдебно производство 446/2017 поописа на СО –
СГП, прокурорска преписка № 39668/2017 година. Същите са задълбочено
анализирани от ревизиращите и са изложени подробно в Ревизионния доклад.
Съдът по приходната част приема за доказани установените в ревизионното
производство движения по сметките на ревизираното лице, както и получените от
него суми във връзка с обезщетения за щета в размери: за 2012 г. – 163,68 лв.,
за 2013 г. – 387,69 лв., за 2014 г. – 949,55 лв., за 2015 г. – 233,33 лв. и за
2016 г. – 3,98 лв.
Правилно са установени от ответника приходи във връзка с извършени от ревизираното
лице продажби както следва: за 2012 г. – 41300,13 лв.; за 2013 г.
– 3836,35 лв. и за 2014 г. – 4091,97 лева. За посочените години
приходите на дружеството се доказват и от заключението на работилата по делото
съдебно-счетоводна експертиза. Съдът не споделя изводите на ответника досежно установените
приходи за 2015 г. – 78411,50 лв. и за
2016 г. – 190588,89 лв. Този размер на приходите за посочените две години е
формиран като в тях са включени приходите от наем на превозните средства – 1/
влекач марка MERCEDES модел ASTROS 1843 с рег. № *** и 2/ ремарке марка WANHOLL с
рег. № *** по договори с „ДАНУЕЙ 1“ ЕООД по договори от 13.03.2015 г. и от
01.08.2015 г. Както се изложи и по-горе в мотивите, с първия договор, чийто
срок на действие е 2 месеца, страните са уговорили обща цена за ползването на
двете превозни средства в размер на 650 лв., а по втория договор, сключен за
срок от 5 години, уговорената цена е 1300 лв. Видно от съдържанието на самите
договори, страните не са посочили за каква единица време е уговорена цената –
за месец (и за двата договора), за година или еднократно за целия срок на договора (за договора от
01.08.2015 г.). Ответникът е формирал изводите си като е приел, че уговорената цена е за
месец. Предвид обърнатата тежест на доказване, този извод в случая се явява
едно предположение на ревизиращите, което не е категорично доказано – за тези
наемни отношения няма издадени фактури от наемодателя „ДАНУЕЙ БГ“ ООД, както и
други документи, от които да се установи периодичността на плащането. Това е и
причината в изготвената по делото ССчЕ приходи от наем на МПС да не бъдат взети
предвид при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък. Съдът
намира, че посочената цена, по всеки един от двата договора, дори и да не е
получавана ежемесечно, следва да бъде съобразена поне еднократно за 2015
г. – 1950, 00 лв. (650 + 1300). В частта по
ЗДДС тези приходи от наемни услуги и най-вече дължимия във връзка с тях ДДС
следва да бъдат съобразени досежно д.п. 03.2015 г. (ДДС в размер на 108,33 лв.), но да бъдат изключени за д.п. 04.2015 г., както и да се
включат за д.п. 08.2015 (ДДС в размер на 216,67 лв.), а за останалите периоди до края на 2015 г., както и за
цялата 2016 г. и до д.п. 10 2017 г. да бъдат изключени. Във връзка с
твърденията на оспорващото дружество, че действителните отношения между
страните по посочените договори от 13.03.2015 г. и от 01.08.2015 г. за наем на
превозни средства са различни от изложеното в тях, се възприемат от настоящата
инстанция като ирелевантни, тъй като тези твърдения са голословни. Не се излага
становище в каква връзка са съставени тези договори, респективно – не са
представени доказателства за други намерения на страните.
Относно разходната част, подкрепя се от доказателствата по делото
заключението на ответника, че по фактури, издадени от доставчиците „Франсизкуп
В“ ООД, „Мобилтел“ ЕООД и „Нис петрол“ ЕООД за получател по тях са посочени
свързаните лица „ДАНУЕЙ“ ЕООД И „ДАНУЕЙ 1“ ЕООД. С оглед на това обстоятелство основателно
органите на приходната администрация не са признали разходи: за 2015 год. – 1741,69
лв.; за 2016 год. 665,75 лв. и за 2017 г. – 258,27 лв.
Не е установено сред иззетата счетоводна документация наличието на 2 бр.
фактури, издадени от „Неотранс“ ЕООД, с оглед на което основателно и
законосъобразно не е признат разход в размер на 181,65 лв. за 2017 г.
Настоящият състав на съда счита, че основателно не са признати за разход
фактури, издадени от „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД в размер на 280,47 лв.
за 2015 год., в размер на 1045,93 лв. за 2016 год. и в размер на 479,63 лв. за
2017 год. предвид характера на закупените стоки - за хранителни продукти и
козметика. Наложи се в константната практика в последните години извод за
необходимостта да се търси връзка между икономическата дейност на ревизираното
лице и основанието за издаване на фактурите, каквато в конкретния случай не се
констатира. Не могат да се споделят и доводите на търговското дружество-
жалбоподател, че тези разходи имат характер на „социални разходи, предоставени
в натура“ и следва да се считат за разходи за социални придобивки по смисъла на
чл.294 от КТ. От страна на оспорващия не са представени доказателства за
кадровата обезпеченост на дружеството – трудови договори, данни за внасяни
осигуровки и др., поради което защитната теза на оспорващия остава недоказана.
Основателно и законосъобразно не е призната за пряк разход сума в размер на
8300,00 лв. по фактура № **********/22.03.2016 г., издадена от „Фактор-П“ ЕООД
за покупка на полуремарке и не е изчислявана амортизация при определяне на
данъчния финансов резултат на дружеството за същата година. От доказателствата
по делото не се установява как е заведено посоченото полуремарке в счетоводните
баланси на „ДАНУЕЙ БГ“ ЕООД – като дълготраен материален актив /ДМА/ или като
стока.
Оспорващото търговско дружество не твърди и не представя доказателства, че
има издадено валидно разрешително за извършване на превоз на товари или на лиценз
на Общността за извършване на превоз на товари и пътници. Не се твърди и не се
представят доказателства за наличието на кадрова обезпеченост на дружеството да
извършва транспортни услуги – не са представени трудови договори, доказателства
за внесени осигуровки. Подкрепя се от доказателствата по делото извода, че за
целия ревизиран период от 01.01.2012 г. до 31.10.2017 г. има регистриран един
трудов договор с код НКПД 33213003 за длъжност „застрахователен брокер“. Като
се съобрази и това, че сред доказателствата липсват пътни листи, товарителници
и други документи, в които като превозвач да е посочено ревизираното лице
„ДАНУЕЙ БГ“ ООД, основателно ревизиращите са приели, че същото извършва
спедиторска дейност, а не транспортна, съответно – законосъобразно не са признати
разходи за гориво по конкретно посочени фактури. В допълнение следва да се
посочи и това, че в представените договори за наем на превозни средства е
уговорено между страните разходите за гориво да са за наемателя. Предвид това
основателно не са признати разходи за гориво от доставчиците „Лукойл България“
ЕООД, „Петрол“ АД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Хан Аспарух – транспорт“ ЕООД,
„Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Дизелор“ ЕООД, „САМ И Г“ ЕООД, „Хан
Омуртаг“ АД, „Трейднет Варна“ ЕООД и „Ойл трейд 78“ ЕООД.
От изложеното следва, че установяванията на ответника досежно разходната
част при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък
остават непроменени.
С оглед изложеното по-горе, следва установената данъчна основа за облагане
за 2015 г. и за 2016 г. да бъде коригирана като за първата година (2015) от приходната част се извадят приходите от наем за транспортни
средства в размер на 5 850,00 лв. /(1 х 650) + (4 х 1300)/, а за втората (2016) от така установените приходи се извади сумата от 15600,00 лв.,
представляваща неосонвателно начислени приходи от наем на транспортни средства
/12 х 1300/. При тези изчисления данъчната основа за облагане по ЗКПО се изменя
по следния начин и се определя дължим данък по ЗКПО за съответната година:
|
|
Признати приходи |
Признати разходи |
Данъчна основа за облагане |
Дължим корпоративен данък /КД/ |
Лихви |
|
2012 г. |
41463,81 |
2063,56 |
39400,25 |
3940,03 |
2130,00 |
|
2013 г. |
4224,04 |
3843,04 |
381,00 |
14,48 |
9,56 |
|
2014 г. |
5041,52 |
5240,38 |
- 198,86 |
- |
- |
|
2015 г. |
87447,80 |
31550,97 |
55896,83 |
5589,68 |
1316,93 |
|
2016 г. |
190592,87 |
68453,84 |
122139,03 |
12213,90 |
1638,83 |
|
ВСИЧКО |
21758,09 |
5095,32 |
|||
По ЗДДС
Изложените по-горе изводи на съда досежно приложението на ЗКПО са относими
и към тези, досежно приложението на ЗДДС по отношение на извършваната от
ревизираното лице стопанска дейност. Както в хода на ревизионното производство,
така и в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция, не се
установи ревизираното лице „ДАНУЕЙ БГ“ ООД да притежава разрешително/лиценз за
извършване на транспортна дейност, а така също и лиценз на Общността за
извършване на превози на товари и пътници на територията на ЕС. Предвид това
основателни и законосъобразни са изводите на ответника, че извършваната от
ревизираното лице дейност е спедиторска, а не транспортна. Тези изводи на съда
се подкрепят и от намиращите се в делото доказателства, че дружеството-жалбоподател
е ползвало свързаните лица „ДАНУЕЙ“ ЕООД и „ДАНУЕЙ 1“ ЕООД, а така също и други
транспортни фирми за осигуряване на транспортни услуги. Спедиторските услуги са
реално извършени, с оглед на което, неоснователни са възраженията в жалбата за
наличие на противоречия в оспорения в РА, като от една страна се твърди, че дружеството
не извършва транспортна дейност, но от друга - предоставяните от него услуги се
възприемат като реални.
Възраженията, изложени в жалбата в точки 3 и 5 (в жалбата липсва т.4), няма да бъдат коментирани в мотивите на настоящото
съдебно решение доколкото същите не влизат в предмета на делото. Относно
неправомерно начисления ДДС в размер на 900,00 лв. по фактура №
**********/12.10.2017 г. с получател „Одисей 41“ ООД ответникът се е произнесъл
със свое Решение № 295/19.11.2018 г., като оспорването в тази част е изцяло
уважено и РА е изменен – налице е хипотезата на чл.156, ал.1 вр. с ал.3 от ДОПК. Що се отнася до възражението по т.5, то още в хода на производството по
чл.152 от ДОПК е установено, че в РА за д.п. 02.2012 г. не е установен
допълнителен данък по ЗДДС в размер на 109,20 лв. по фактура № 336/24.02.2012
г. с получател СЧ „Ресайкъл Интернейшанъл“ СРЛ с VIN RO 22389937.
Съображенията на съда досежно фактури, издадени от „Метро Кеш енд Кери
България“ ЕООД, както и досежно фактурите от доставчиците на гориво „Лукойл
България“ ЕООД, „Петрол“ АД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Хан Аспарух –
транспорт“ ЕООД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Дизелор“ ЕООД, „САМ И
Г“ ЕООД, „Хан Омуртаг“ АД, „Трейднет Варна“ ЕООД и „Ойл трейд 78“ ЕООД са
подробно изложени в мотивите досежно допълнително установените задължения за
корпоративен данък, поради което не следва да бъдат излагани повторно. След
като доставките по посочените фактури не могат и не следва да се считат за
разход на дружеството предвид подробно изложените мотиви, то основателно и
законосъобразно на основание чл.68, ал.1, т. и чл.69, ал.1 от ЗДДС ответникът
не е признал на оспорващото дружество право на приспадане на данъчен кредит по
тях. Аналогични са съображенията на съда и досежно фактурите, в които за
получател на доставките е посочено някое от свързаните лица – „ДАНУЕЙ“ ЕООД или
„ДАНУЕЙ 1“ ЕООД.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че жалбата е основателна
единствено досежно допълнително установения ДДС за д.п. 04.2015 г. в размер на
108,33 лв. по договора за наем на транспортни средства от 13.03.2015 г., както
и досежно допълнително начисления ДДС в размер на 216,67 лв. за д.п. 09.2015
г., д.п.10.2015 г., д.п. 11.2015 г., д.п. 12.2015 г., за всички 12 данъчни
периода на 2016 г., както и за данъчни периоди от 01.2017 г. до д.п.10.2017 г. (включително). Липсата на
изричен текст в договорите досежно периодичността на заплащането, както и
липсата на фактури за така установените наемни отношения не позволяват да се
установи по категоричен начин, че наем в посочените размери е бил заплащан
ежемесечно. Независимо от това уговорената цена следва да се счита за
категорично платена поне еднократно. Съдът приема като дата на настъпване на
данъчното събитие датата, на която е подписан съответния договор – 13.03.2015
г. и 01.08.2015 г. Следователно ДДС в размер на 108,33 лв. върху данъчна основа
в размер на 541,67 лв. законосъобразно е начислен за д.п. 03.2015 г., но не и
за д.п. 04.2015 г. По аналогични съображения ДДС в размер на 216,67 лв. върху
данъчна основа в размер на 1083,33 лв. следва да се начисли еднократно за д.п. 08.2015 г., както
е сторено в РА, но същият неоснователно е начислен за останалите данъчни
периоди от ревизирания период – до д.п.10.2017 г. включително.
С оглед на изложеното по-горе и в обобщение, обжалваният РА следва да бъде
изменен за посочените данъчни периоди по следния начин:
|
Данъчни задължения /обжалвана част/ в
лв. |
||
|
Главница |
Лихва |
|
|
04.2015 г. |
0,00 |
0,00 |
|
09.2015 г. |
666,22 |
208,52 |
|
10.2015 г. |
3092,90 |
849,75 |
|
11.2015 г. |
1440,53 |
382,66 |
|
12.2015 г. |
1462,66 |
375,93 |
|
01.2016 г. |
1450,91 |
360,34 |
|
02.2016 г. |
277,02 |
66,58 |
|
03.2016 г. |
1192,83 |
276,39 |
|
04.2016 г. |
2016,34 |
452,46 |
|
05.2016 г. |
1636,04 |
351,33 |
|
06.2016 г. |
1228,84 |
253,64 |
|
07.2016 г. |
3552,95 |
702,43 |
|
08.2016 г. |
1555,07 |
294,19 |
|
09.2016 г. |
1582,34 |
290,38 |
|
10.2016 г. |
2791,12 |
480,72 |
|
11.2016 г. |
2431,11 |
398,46 |
|
12.2016 г. |
2198,74 |
340,95 |
|
01.2017 г. |
3175,18 |
465,73 |
|
02.2017 г. |
2034,52 |
282,59 |
|
03.2017 г. |
1739,59 |
226,64 |
|
04.2017 г. |
1235,91 |
150,67 |
|
05.2017 г. |
333,73 |
37,82 |
|
06.2017 г. |
12,30 |
1,29 |
|
07.2017 г. |
515,54 |
49,70 |
|
08.2017 г. |
32,54 |
2,86 |
|
09.2017 г. |
109,07 |
8,66 |
|
10.2017 г. |
1550,00 |
109,80 |
|
ВСИЧКО |
39314,03 |
7420,49 |
За останалите данъчни периоди, които са предмет на настоящото съдебно
производство, оспореният РА следва да се потвърди, а именно:
|
Данъчни периоди |
Данъчни задължения /обжалвана част/ в лв. |
|
|
Главница |
Лихва |
|
|
01.2012 г. |
1927,00 |
1264,63 |
|
02.2012 г. |
928,99 |
602,06 |
|
03.2012 г. |
1900,05 |
1214,78 |
|
04.2012 г. |
956,11 |
603,20 |
|
05.2012 г. |
1650,00 |
1026,55 |
|
06.2012 г. |
612,33 |
375,78 |
|
07.2012 г. |
108,33 |
65,53 |
|
08.2012 г. |
108,00 |
64,39 |
|
01.2013 г. |
48,84 |
29,56 |
|
03.2013 г. |
8,35 |
4,48 |
|
06.2013 г. |
50,95 |
26,04 |
|
03.2015 г. |
108,33 |
36,13 |
|
06.2015 г. |
263,04 |
113,36 |
|
ВСИЧКО |
8670,32 |
5426,49 |
Сумарно изчислени, размерът на установените задължения по ЗДДС възлизат на
60831,33 лв., от които 47984,35 лв. главница и лихви в общ размер 12846,98 лв.
Страните в производството не са претендирали присъждане на разноски, а
такива не се присъждат служебно от съда.
В производството съдът е заплатил разходите по изплащане на възнаграждение
на вещото лице по изслушаната съдебно счетоводна експертиза в размер от 520
лв., дължими от жалбоподателя. С оглед това, той следва да бъде осъден да
заплати посочената сума на Административен съд Варна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен
съд – Варна, ХХХIV състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „ДАНУЕЙ БГ“ ООД, с ЕИК *********,
представлявано от Д.А.Б. – управител на дружеството, Ревизионен акт № Р –
03000317007899-091-001/27.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП – Варна, в частите, потвърдени и изменени с Решение № 295/19.11.2018 г. на
директора на дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП както следва:
По ЗКПО:
За 2015 година – в частта над 5589,68 лв. до пълния размер на главницата от
6174,68 лв., установена с РА, както и в частта на начислените лихви над 1316,93
лв. до установения с РА размер от 1454,76 лв.
За 2016 година – в частта над 12213,90 лв. до пълния размер на установената
с РА главница от 13773,90 лв., както и в частта на начислените лихви над
1638,83 лв. до пълния размер от 1848,15 лв.
По ЗДДС:
За д.п. 04.2015 година – изцяло;
За д.п. 09.2015 година – в частта на разликата на установените задължения над
666,22 лв. до пълния размер на главницата – 882,89 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 208,52 лв. до размера на начислената с РА лихва от 276,33
лв.;
За д.п. 11.2015 г. – в частта на разликата на установените задължения над
1440,53 лв. до пълния размер на главницата от 1657,20 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 382,66 лв. до размера на начислената с РА лихва от
440,22 лв.;
За д.п. 12.2015 г. – в частта на разликата на установените задължения над
1462,66 лв. до пълния размер на главницата от 1679,33 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 375,93 лв. до размера на начислената с РА лихва от
431,62 лв.;
За д.п. 01.2016 г. – в частта на разликата на установените задължения над
1450,91 лв. до пълния размер на главницата от 1667,58 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 360,34 лв. до размера на начислената с РА лихва от
414,15 лв.;
За д.п. 02.2016 г. – в частта на разликата на установените задължения над
277,02 лв. до пълния размер на главницата от 493,69 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 66,58 лв. до размера на начислената с РА лихва от 118,65
лв.;
За д.п. 03.2016 г. – в частта на разликата на установените задължения над
1192,83 лв. до пълния размер на главницата от 1409,50 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 276,39 лв. до размера на начислената с РА лихва от
326,59 лв.;
За д.п. 04.2016 г. – в частта на разликата на установените задължения над
2016,34 лв. до пълния размер на главницата от 2233,01 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 452,46 лв. до размера на начислената с РА лихва от
501,08 лв.;
За д.п. 05.2016 г. – в частта на разликата на установените задължения над
1636,04 лв. до пълния размер на главницата от 1852,71 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 351,33 лв. до размера на начислената с РА лихва от
397,86 лв.;
За д.п. 06.2016 г. – в частта на разликата на установените задължения над
1228,84 лв. до пълния размер на главницата от 1445,51 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 253,64 лв. до размера на начислената с РА лихва от
298,36 лв.;
За д.п. 07.2016 г. – в частта на разликата на установените задължения над
3552,95 лв. до пълния размер на главницата от 3769,62 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 702,43 лв. до размера на начислената с РА лихва от
745,27 лв.;
За д.п. 08.2016 г. – в частта на разликата на установените задължения над
1555,07 лв. до пълния размер на главницата от 1771,74 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 294,19 лв. до размера на начислената с РА лихва от
335,18 лв.;
За д.п. 09.2016 г. – в частта на разликата на установените задължения над
1582,34 лв. до пълния размер на главницата от 1799,01 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 290,38 лв. до размера на начислената с РА лихва от
330,14 лв.;
За д.п. 10.2016 г. – в частта на разликата на установените задължения над
2791,12 лв. до пълния размер на главницата от 3007,79 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 480,72 лв. до размера на начислената с РА лихва от 518,04
лв.;
За д.п. 11.2016 г. – в частта на разликата на установените задължения над
2431,11 лв. до пълния размер на главницата от 2647,78 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 398,46 лв. до размера на начислената с РА лихва от
433,97 лв.;
За д.п. 12.2016 г. – в частта на разликата на установените задължения над
2198,74 лв. до пълния размер на главницата от 2415,41 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 340,95 лв. до размера на начислената с РА лихва от
374,55 лв.;
За д.п. 01.2017 г. – в частта на разликата на установените задължения над
3175,18 лв. до пълния размер на главницата от 3391,85 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 465,73 лв. до размера на начислената с РА лихва от
497,51 лв.;
За д.п. 02.2017 г. – в частта на разликата на установените задължения над
2034,52 лв. до пълния размер на главницата от 2251,19 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 282,59 лв. до размера на начислената с РА лихва от
312,69 лв.;
За д.п. 03.2017 г. – в частта на разликата на установените задължения над
1739,59 лв. до пълния размер на главницата от 1956,26 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 226,64 лв. до размера на начислената с РА лихва от 254,87
лв.;
За д.п. 04.2075 г. – в частта на разликата на установените задължения над
1235,91 лв. до пълния размер на главницата от 1452,58 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 150,67 лв. до размера на начислената с РА лихва от
177,08 лв.;
За д.п. 05.2017 г. – в частта на разликата на установените задължения над
333,76 лв. до пълния размер на главницата от 550,40 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 37,82 лв. до размера на начислената с РА лихва от
62,38 лв.;
За д.п. 06.2017 г. – в частта на разликата на установените задължения над
12,30 лв. до пълния размер на главницата от 228,97 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 1,29 лв. до размера на начислената с РА лихва от 24,04
лв.;
За д.п. 07.2017 г. – в частта на разликата на установените задължения над
515,54 лв. до пълния размер на главницата от 732,21 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 49,70 лв. до размера на начислената с РА лихва от
70,59 лв.;
За д.п. 08.2017 г. – в частта на разликата на установените задължения над
32,54 лв. до пълния размер на главницата от 249,21 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 2,86 лв. до размера на начислената с РА лихва от 21,87
лв.;
За д.п. 09.2075 г. – в частта на разликата на установените задължения над
109,07 лв. до пълния размер на главницата от 325,74 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 8,66 лв. до размера на начислената с РА лихва от 25,87
лв.;
За д.п. 10.2017 г. – в частта на разликата на установените задължения над
1550,00 лв. до пълния размер на главницата от 1766,67 лв. и в частта досежно
лихвите за разликата над 109,80 лв. до размера на начислената с РА лихва от
125,15 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.
ОСЪЖДА ДАНУЕЙ БГ“ ООД, с ЕИК *********, представлявано от Д.А.Б.
– управител да заплати на Административен съд –Варна БУЛСТАТ ********* сума в
размер от 520 / петстотин и двадесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: