Р Е Ш Е Н И Е
№
05.04.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№6993/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Пред ПлРС е
депозирана искова молба от „ПЛЕВЕНСКИ ХЛЯБ ПАК” ЕООД, представлявано от ***,
против „П.Х.” ООД- в несъстоятелност, представлявано от М.Ш.- синдик, с която
се твърди, че ищецът е собственик, на товарен автомобил, Фолксваген Туарег, с рег.№ ЕН ***, въз основа на влязло в сила
постановление за възлагане от 17.07.2016г по изп.
дело №269/2016г по описа на ЧСИ ***, влязло в сила. Твърди се, че цената на
автомобила и всички такси, са надлежно заплатени. Твърди се, че автомобилът е
бил предишна собственост на „П.х.” ООД- в несъстоятелност. Твърди се, че на
21.02.2017г., процесният автомобил, е бил иззет от
общински паркинг Плевен, по твърдения, че е собственост на П.х. ООД и към
датата на исковата молба е задържан по ДП №348/2017г, пр. пр.№ 849/2017г. по
описа на РП- Плевен, без основание. Твърди се, че в постановлението за
прекратяване на наказателното производство, по ДП№348/2017г. на РП- Плевен, е
постановено, че процесният автомобил, се запазва като
веществено доказателство, до решаване на спора по реда на ГПК и влизане в сила
на решението. Моли съдът да признае за установено спрямо ответника „П.Х.” ООД-
в несъстоятелност, представлявано от М.Ш.- синдик, че ищецът е собственик на
товарен автомобил, „Фолксваген Туарег”, с рег.№ ЕН ***,
въз основа на постановление за възлагане от 17.07.2016г по изп.
дело №269/2016г по описа на ЧСИ ***.
В срока за
отговор, отв. „П.Х.” ООД- в несъстоятелност,
представлявано от М.Ш.- синдик, изразява становище за допустимост и
основателност на предявеният иск. Посочва се, че по т.д.№ 229/2016г. по описа
на ОС- Русе, е открито производство по несъстоятелност на „П.Х.” ООД, с начална
дата на неплатежоспособност 31.12.2015г, е допуснато обезпечение чрез
налагането на запор и възбрана върху имуществото на търговеца. Посочва се, че с
решение №11/25.01.2018г, отв. „П.Х.” ООД, е обявен в
несъстоятелност. Не се оспорва факта на образуването на изп.
дело №269/2016г по описа на ЧСИ ***, и факта, че спрямо процесния автомобил, е
проведено успешно принудително изпълнение. Не се оспорва факта, че след изплащане на цената, в размер на
5745лв., в полза на ищеца е издадено постановление за възлагане от 17.07.2016г., с което му е
възложен автомобила. Не се оспорва факта, че постановлението за възлагане, е влязло в сила. Твърди се,
че процесния товарен автомобил, не е
част от масата на несъстоятелността на ответника, тъй като производството по
несъстоятелност е открито след придобиването му. Твърди се, че между страните
не съществува правен спор относно принадлежността на правото на собственост върху
автомобила. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявеният иск.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, на основание закона и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
С определение №4923/13.12.2018г,
производството по делото е частично прекратено, на основание чл. 130 от ГПК,
против посоченият ответник П.н.Р. като недопустимо. Определение е влязло в
законна сила.
По делото се установява, видно от
представеното свидетелство за регистрация част І, че процесния товарен
автомобил „Фолксваген Туарег”, с рег.№ ЕН ***, рама №
W***, към 01.10.2010г., е бил собственост
на отв. „П.Х.” ООД. По делото се установява също, че
с постановление от 25.09.2017г., за прекратяване на наказателно производство
№348/2017г по описа на РП-Плевен, образувано срещу неизвестен извършител, за
престъпление по чл. 346, ал.1 от НК, вещественото доказателство- процесния
товарен автомобил, на основание чл. 113 от НК, е запазен по досъдебното
производство, до решаване на спора по реда на ГПК и влизане на съдебния акт в
сила. В мотивите на постановлението, е посочено, че са налице претенции от две лица- страните в
настоящето производство, за връщане на
автомобила, иззет като веществено доказателство по образуваното
досъдебно производство, което обуславя приложението на чл. 113 от НК за запазване
на същия.
По делото е прието в заверено
копие, след направена констатация за идентичност с оригинал, на
постановление за възлагане на движими
вещи, от 17.07.2016г, по изп. дело №20168160400269 по
описа на ЧСИ Иван ***, въз основа на което, на ищеца „ПЛЕВЕНСКИ ХЛЯБ ПАК” ЕООД,
е възложен процесния товарен автомобил Фолксваген Туарег”,
с рег.№ ЕН ***, рама № W***, за сумата от 5745лв. в постановлението е посочено, че вещта е изнесена на
публична продан от 10.06.2016 до 10.07.2017г., собственост на „П.Х.” ООД. Посочено
е също, че цената от 5745лв. е заплатена, ведно с дължимите такси и разноски,
от страна на купувача „ПЛЕВЕНСКИ ХЛЯБ ПАК” ЕООД, което, е обусловило издаването
на представеното постановление за възлагане. Съдът констатира, че в самото
постановление е посочено, че подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от
връчването му на страните, поради което, направеното в него отбелязване, че е
влязло в сила на датата на издаването му-
17.07.2016г, не отговаря на
обективната действителност. Доколкото обаче, от страна на ответника-
длъжник по изпълнителното дело, и активно легитимирана страна да заяви своите
възражения, в отговора на ИМ изрично
посочва, че това постановление не е обжалвано и същото е влязло в сила, както и
с оглед на твърдението, че процесния автомобил не е част от масата на
несъстоятелността на ответното дружеството,
въпреки липсата на писмени доказателства за това, съдът приема, че представеното по делото постановление за
възлагане е влязло в сила и е породило своите правни последици. В случая,
съобразно съдържанието на постановлението за възлагане, съдът установи, че продажбата
на процесния автомобил, е извършана по правилата на публичната продан на
недвижим имот, съобразно нормата на чл. 474, ал.5 от ГПК. Съобразно цитираната
норма, съдебния изпълнител предава
владението на вещта, след като цената бъде платена. Съдът констатира, че в
самото постановление се съдържа изявление на ЧСИ за заплащане на цената от
страна на купувача „ПЛЕВЕНСКИ ХЛЯБ ПАК” ЕООД, чрез представител ***Г., и факта
на предаване и приемане на вещта /процесния автомобил/ от същата, в
състоянието, в което е описана и годна за
употреба по предназначение. Изложеното в постановлението за възлагане
кореспондира с нормата на чл. 496, ал.1 от ГПК, съобразно която, в публичната
продан, постановление за възлагане се издава, след внасяне на цената от страна
на купувача.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявеният положително установителен
иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено
спрямо ответника „П.Х.” ООД- в несъстоятелност, представлявано от М.Ш.- синдик,
че ищецът ПЛЕВЕНСКИ ХЛЯБ ПАК” ЕООД, е собственик на процесния товарен автомобил
Фолксваген Туарег”, с рег.№ ЕН ***, рама №W***.
Следва в полза на ищеца да бъдат
присъдени направените по делото разноски, съобразно представеният списък на
разноските по чл. 80 от ГПК- или сумата от 2500лв.; от страна на ответника няма
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
Съдът намира, че разноски следва да бъдат присъдени само за един адвокат- арг. чл. 78, ал.1 от ГПК, независимо от факта, че в с.з. на
18.03.2019г, ищецът се представлява и от адв.- Н. ***от
АК- Ловеч, с уговорено възнаграждение 3335лв. Следва да се отбележи, че в пълномощното няма данни
уговореното възнаграждение да е заплатено, а съдът присъжда само действително направените
разноски- ТР№6/2012г, т.1. Съдът намира, че направеното в отговора на ИМ възражение
от страна на ответника, за прилагане на
нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК, възлагане на разноските на ищеца, за неоснователно. Цитираната норма
предвижда, че разноските по делото се възлагат на ищеца, ако ответникът признае
иска и ако с поведението си не е дал повод за завеждането на делото, които
следва да са в кумулативна даденост. Смисълът на разпоредбата на чл. 78, ал.2
от ГПК е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото
поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е
условие за упражняване на субективни права на ищеца-в случая положителен установителен иск за собственост по реда на чл. 124, ал.1
от ГПК, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка от нормата- в т.
см. Определение № 111/14.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 815/2016 г., III г.
о., Определение № 709/28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о. В
случая, сезирането на съда е условие за упражняване субективните права на ищеца
и той не разполагат с друг ред за защита
на правата си, при установената фактическа обстановка- запазване на процесния
автомобил по ДП №348/2017г по описа на РП-Плевен, до решаване на спора за собствеността му, с влязло в сила съдебно
решение. Следва да се посочи, че не е необходимо да са налице виновни и противоправни действия на ответника, тъй като отговорността
за разноските по делото е обективна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, спрямо ответника „П.Х.” ООД- в
несъстоятелност, ЕИК *********, представлявано от М.Ш.- синдик, ЧЕ „ПЛЕВЕНСКИ
ХЛЯБ ПАК” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от ***, Е СОБСТВЕНИК на следната движима вещ: ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ „Фолксваген Туарег”,
с рег.№ ЕН ***, рама № W***, цвят черен, дизел.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, от ГПК, „П.Х.” ООД- в несъстоятелност, ЕИК *********, представлявано
от М.Ш.- синдик, ДА ЗАПЛАТИ НА „ПЛЕВЕНСКИ ХЛЯБ ПАК” ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от ***, сумата от 2050лв. съставляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчване на съобщението, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: