№ 585
гр. Велико Търново, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110102655 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е първоначален иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК
вр. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, съединен в условията на евентуалност с обратен иск с правно
основание чл. 54 вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД срещу трето лице - помагач на страната на
ответника.
Ищецът по главния иск основава претенциите си на твърдения, че е собственик
на обект, разположен на втория етаж /първия жилищен етаж/ в сграда, находяща се в
***, част от който са 3 броя прозорци, разположени на североизточната фасада на
сградата. Ищецът посочва, че ответникът по този иск е възложител на СМР в съседен
имот - УПИ V-*** *** по плана на гр. ***, изпълнител на които е ответникът по
обратния иск. Твърди, че на дати 20.08.2019г. и 18.11.2019г. наетият от възложителя
строител е полагал бетон на строежа, при която дейност е опръскал с бетонна смес
дограмата и стъклопакета на горепосочените три прозореца, вследствие на което те са
станали практически неизползваеми. Ищецът смята, че по този начин лице, за което
ответникът отговаря като възложител, противоправно е увредил негова собственост
при и по повод изпълнение на възложената работа. Ищецът отрича ответникът и
изпълнителят на СМР да са му предлагали почистване на прозорците или заплащане на
обезщетение. Смята, че търпените от него имуществени вреди ще бъдат компенсирани
със сумата от 75 лв., въпреки да твърди, че реалните му вреди са в по – голям размер.
Ищецът посочва, че за тази сума, както и за сумата от 5, 77 лв. – лихва за забава за
периода 18.11.2019г. – 20.08.2021г. се е снабдил със заповед за изпълнение срещу
1
ответника по ч.гр.д. № 2465/2021г. на ВТРС, който е възразил срещу нея в срока по чл.
414 ал. 2 ГПК. По тези съображения ищецът отправя искане до съда да приеме за
установено, че ответникът му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение на
посоченото в нея основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението. Претендира разноски за исковото и заповедното
производство.
С отговора на исковата си молба ответникът по главния иск оспорва същият като
неоснователен и недоказан. Признава, че е налице опръскване на прозорците на ищеца
с бетон, но твърди да е предложил почистването им, за което не му е било оказано
необходимото съдействие от него, като собственик на имота. Във връзка с последното
оспорва и дължимостта на претендираната лихва за забава.
В исковата си молба по обратния иск ищецът по нея е изложил твърдения, че е
възложил извършването на СМР в имота си на ответника по този иск с договор за
строителство от 20.07.2018г. и че негови работници в процесния период м. август
2019г. – м. ноември 2019г. е възможно да са причинили претеднираните от ищеца по
главния иск вреди. Предвид на изложеното и в условията на евентуалност отправя
искане до съда ответникът по обратния иск да бъде осъден да му заплати сумите, за
които е осъден с решението по първоначалния иск, включително и за сторените от
ищеца съдебни разноски за исковото и заповедното производство.
С отговора на исковата молба по обратния иск ответникът оспорва ищецът по
главния иск да е търпял претендираните от него вреди. Възразява, че при извършване
на строителството е взел всички необходими мерки и е съобразил изискванията на
закона, за да не бъде увредено имуществото на трети лица, а в случай, че това стане –
да го поправи незабавно.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Липсва спор между страните, че ищецът по главния иск на основание договор за
дарение е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***.2.1, с
административен адрес гр. ***, ул. ***, който обект е разположен на първи жилищен
етаж в сграда, построена в поземлен имот с идентификатор *** /нот.акт за дарение на
недвижим имот – лист 15/. Не е спорно по делото, че ответникът по главния иск е
собственик на съседен поземлен имот с идентификатор *** /лист 100/, разположен на
североизток от имота на ищеца.
Ответникът по главния иск въз основа на разрешение за строеж №
69/12.04.2018г. /лист 98/ е сключил договор за строителство от 20.07.2018г. /лист 104-
106/ с третото лице - помагач, като му е възложил изграждането на многофамилна
жилищна сграда в собствения си имот. Третото лице - помагач в качеството си на
строител се е задължил да извърши описаните в КСС строителни дейности за срок от
2
12 месеца, като с анекс № 1 от 13.06.2019г. по съгласие на страните този срок е
продължен с още 12 месеца.
Ответникът по главния иск признава извънсъдебно /писмо от 03.12.2019г. до
Община ***, чийто автор потвърждава да е в първото по делото заседание/ и съдебно
/отговор на исковата молба и изявленията му в първото съдебно заседание/, че при
извършване на строителството в неговия имот - УПИ V-***, кв. 56 е опръскана с
бетонова смес /циментово мляко/ североизточната фасада на жилищната сграда
разположена в УПИ IV – *** /имота на ищеца/, включително прозорците на сутеренния
и на първия жилищен етаж, както на входната врата на сутеренния етаж.
Обстоятелство, което се установява от съдържанието на изпратени от Община ***
писма от 27.11.2019г. до страните по делото /листи 50 и 55/, като въпросното
опръскване е констатирано от служители на общината извършили проверка на място.
С посочените писма Община *** е дала указания на ответника по главния иск и на
третото лице – помагач за предприемане на действия по отстраняване на бетонна смес
в едномесечен срок и за използване на предпазна мрежа за обезопасяване на съседните
сгради, при последващи СМР.
От показанията на свид. *** – доведена от ищеца се установява, че на
20.08.2019г. преди обяд е посетила сградата, където е разположен неговия имот, както
и че при полагането на бетон в обекта на ответника с бетон – помпа са опръскани с
бетонна смес цялата североизточна фасада и прозорците на сутеренния и първия
жилищен етажи от сградата. Били опръскани три броя прозорци от имота на ищеца,
като единият от тях е неотваряем. Между двата имота не била поставена предпазна
мрежа, въпреки направеното от пълномощника на ищеца изрично искане за това към
полагащите бетон работници. На 18.11.2019г. отново посетила имота на ищеца и
видяла повече следи от бетонови пръски в сравнение с тези от 20.08.2019г.
От показанията на свид. *** – доведен от ищеца се установява, че сутринта на
18.11.2019г. посетил сградата, където е разположен имота му и видял, че на строежа в
имота на ответника започва да се налива бетон с бетон – помпа, като имало двама
работници, които държали едно платнище, с което се опитвали да предпазят сградата,
където е имота на ищеца. Въпреки това, при изливането на бетона камъчета и пръски
от него попаднали на фасадата и по прозорците на тази сграда, като опръскването било
най – голямо на последния етаж, а на по - долните етажи било по – малко.
От показанията на свид. *** – служител на третото лице – помагач и технически
ръководител на обекта на ответника се установява, че на 20.08.2019г. е изливан бетон
за втората плоча /кота 5, 60м./ с помощта на бетон помпа, при което технологически е
възможно да се опръскат съседните имоти. Свидетелят посочва, че по фасадата и
прозорците на ищеца има бетонови пръски, които няма откъде другаде да се появят,
освен от полагането на бетон в имота на ответника. Тогава имало силен вятър и не
3
били поставили предпазна мрежа, като всъщност такава никога не е била поставяна. Не
е водил разговор за почистване на прозорците с ищеца, а с неговия брат, който му е
пълномощник по делото, но последният отказал достъп до тях. В началото на 2020г.
свидетелят завел служител на почистваща фирма, който огледал и оценил щетите на
150 – 200 лв.
От заключението на изслушаната СТЕ се установява, че е налице опръскване с
бетонна смес на три броя прозорци – дограма и стъклопакети, разположени на
североизточната фасада на обект с идентификатор ***.2.1. Количеството на
опръскването с бетонна смес по стъклата на прозорците е такова, че не пречи за
използването им по предназначение /за достъп на светлина и чист въздух в
помещенията/. Според вещото лице следите от опръскването с бетонна смес могат да се
отстранят от прозорците чрез почистване и не се налага подмяна на стъклопакетите.
Вещото лице е остойностило разходите за почистване в общ размер на 89 лв., като е
съобразило височината на прозорците от нивото на терена /по – голяма от 3 метра/,
наличието на неотваряеми части на два от прозорците и обстоятелството, че третия
прозорец е изцяло неотваряем, което налага изграждането на скеле за достъп до него. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че е изчислила стойността на разходите за
почистване към датата на изготвяне на експертизата и че ако следва да се изчисли към
датата на деликта стойността на разходите следва да се намали с процента на
инфлацията, който е 11 пункта.
От приложеното ч.гр.д. № 2465/2021г. на ВТРС се установява, че за процесните
суми – главница в размер на 75 лв. и законна лихва в размер на 5, 77 лв. за периода
18.11.2019г. – 28.08.2021г., както и законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда, ищецът по главния иск се е снабдил със заповед за
изпълнение № 1008/24.08.2021г. Същата е надлежно връчена на длъжника и ответник
по главния иск, който е оспорил вземанията по нея с подадена в срока по чл. 414 ал. 2
ГПК възражение.
По делото са приложени и други писмени доказателства, включително оферти за
почистване представени от ищеца, които съдът не обсъжда, тъй като не са нужни за
изясняване на фактическата страна на спора.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният първоначален иск по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД
вр. чл. 45 ЗЗД за установяване вземанията на ищеца към ответника е процесуално
допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и
доколкото иска има за предмет посочените в заповедта вземания.
Уважаването на първоначалния иск изисква ищецът да докаже пълно и главно
4
наличието на фактическия състав на гаранционно – обезпечителната отговорност по
чл. 49 ЗЗД. Последната има субсидиарен характер и възниква, доколкото лице, на което
възложителят е възложил известена работа, е причинил вреди на друго лице при и по
повод изпълнението й. Тук възложителят не отговаря лично за своите действия или
бездействия, а за противоправното поведение на прекия причинител на вредата.
Следователно отговорността на възложителя е предпоставена от кумулативното
проявление на всички елементи на генералния /общия/ деликт по чл. 45 ЗЗД –
противоправно деяние, вреда, причинна връзка между тях и вина, като последната се
предполага до доказване на противното /арг. чл. 45 ал. 2 ЗЗД/.
В случая безспорно се установи, че ответникът по главния иск има качеството на
възложител по сключения на 20.07.2018г. договор за строителство, имащ за предмет
изграждането на многофамилна сграда в собствения му поземлен имот в гр. *** с
идентификатор *** по КККР /УПИ V-***, кв. 56 по регулационния план на града/.
Изпълнител по този договор и строител на възложените с него СМР –та е третото лице
– помагач по делото. Тези правни субекти са участници в строителния процес по
смисъла на чл. 160 ал. 1 ЗУТ и отговарят, с оглед изрично предвиденото в закона, за
причинените на трети лица вреди, настъпили в резултат на строителните работи.
Имуществената отговорност на строителя е уредена в чл. 163 ал. 3 ЗУТ и се ангажира
за причинени щети и пропуснати ползи от негови виновни действия и бездействия. По
аргумент от чл. 169 ал. 1 и ал. 3 ЗУТ същият е длъжен при изпълнение на
строителството да предприеме и приложи предпазни мерки в съответствие с
изискванията на нормативните актове и техническите спецификации за опазване
живота и здравето на хората и на тяхното имущество. Следователно строителят при
изпълнение на възложеното му строителство не следва да допуска увреждане на трети
лица и имоти в резултат на извършваните от него строителни дейности /арг. за това е
изводим и от чл. 168 ал. 1 т. 5 ЗУТ/. При наличие на противоправно поведение у
строителя респ. негови работници при и по повод изпълнение на възложените
строителни работи, което е увредило чужди блага и интереси, възниква и отговорност
за възложителя да поправи причинените вреди на основание чл. 49 ЗЗД.
Понастоящем съдебните и извънсъдебните признания на ответника по
първоначалния иск, преценени на основание чл. 175 ГПК, с оглед на установените по
делото обстоятелства въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, водят
до безпротиворечивия фактически извод, че на процесните дати /20.08.2019г. и
18.11.2019г./ служители на третото лице – помагач при изпълнение на възложеното им
строителство са причинили щети на имота на ищеца. Същите при полагане на бетон с
бетон – помпа в имота на ответника са замърсили с пръски от бетонова смес дограмата
и стъклопакетите на три прозореца от жилището на ищеца, разположени на
североизточната фасада на сградата. Замърсяването на тези предмети с бетонови
пръски, макар и да не води до невъзможност за използването им по предназначение
5
/заключение на СТЕ/, безспорно засяга неблагоприятно нормалната им материална
субстанция и намалява тяхната експлоатационна годност и ползвателна стойност.
Констатираното и от вещото лице зацапване на прозорците с бетонова смес изисква
тяхното почистване, за да бъде възстановено нормалното им състояние, което налага
извършването на парични разходи за нейното извършване. Това води до загуба на
актив на имущество и представлява вреда за собственика на вещта. Следователно е
налице увреждане за ищеца, което е причинено от изпълнителя на строителството респ.
неговите служители, тъй като не са взети всички необходими и адекватни мерки за
предпазване на чуждото имущество. Служителите на изпълнителя нито са спрели
полагането на бетон, въпреки силния вятър на първата процесна дата /показания на
свид. ***/, нито са използвали предпазна мрежа със съответните размери, която да
препятства достигането на бетонови пръски до имота на ищеца. Използваното на
втората процесна дата платнище от работниците на изпълнителя очевидно не е
способствало за предпазване вещта на ищеца и по нея отново са попаднали следи от
бетонова смес /показания на свидетелите *** и ***/. В тази връзка в случая е налице
противоправно поведение на служители на третото лице – помагач по делото при
изпълнение на възложеното им от ответника по главния иск строителство, като тяхната
вина се предполага съгласно презумпцията на чл. 45 ал. 2 ЗЗД, доколкото същата не е
оборена в хода на процеса. За да се приеме наличието на противоправно поведение у
изпълнителя на строежа, не е необходимо да е установено кои конкретни негови
служители да действали или бездействали виновно при извършване на СМР /т. 6 и т. 7
от ППВС № 7/59г. на ВС/.
Причиняването на вредоносния резултат от лицето, на което е била възложена
работата в хода на нейното изпълнение, ангажира гаранционно – обезпечителна
отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД. Същият следва да репарира причинените на
ощетеното лице вреди, като му заплати обезщетение, чийто размер се определя към
момента на непозволеното увреждане. В тази връзка дължимото на ищеца по главния
иск обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в стойността на разходите за
почистване на замърсените прозорци не е в размер на 89 лв., тъй като вещото лице е
изчислило тази стойност към датата на експертизата. В съдебно заседание същото е
уточнило, че тази стойност следва да се намали с размер на инфлацията към датата на
деликта – м. ноември 2019г. Видно от статистическите данни в интернет релевантния
процент на инфлацията е 11, 9 пункта, поради което изчислен по реда на чл. 162 ГПК
размера на дължимото на ищеца от ответника по главния иск обезщетение възлиза на
78, 41 лв. Предвид на това и с оглед диспозитивното начало в процеса предявения
главен иск се явява основателен в пълния си размер от 75 лв. Ответникът по него не
твърди да е погасил тази сума, поради което следва да бъде осъден да я заплати.
Възраженията му, че е предложил натурално поправяне на вредите, което не е прието
от ищеца, не може да отрече основателността на исковата претенция. От самия
6
материален закон /чл. 51 ал. 1 изр. 2 и чл. 54 ЗЗД/ следва, че вредите от непозволеното
увреждане се обезщетяват като се плащат пари. В този смисъл е и Решение №
559/10.11.2010г. по гр.д. № 1542/2009г. на III г.о., ВКС. В този съдебен акт изрично е
посочено, че с оглед облигаторния характер на иска по чл. 49 ЗЗД и предвид
насочеността му да обезвреди претърпените от ищеца вреди в резултат на осъществен
деликт, обезщетението, което се присъжда е винаги парично, и не може да бъде
натурално. Според правната доктрина и съдебната практика натуралното поправяне на
вредите може да бъде извършено само по съгласие на кредитора /увредения/ и
длъжника /деликвента/. Натуралното обезщетяване не може да бъде наложено
едностранно от последния, а е необходимо увредения да избере и да се съгласи
задължението за поправяне на вредите да се изпълни по този начин т.е. по друг от
предписания от закона начин /datio in solutum/. В случая не се доказа между страните
по главния иск да има съвпадения на волите вредите от процесното непозволено
увреждане да се поправят в натура. Нещо повече по делото не се установи с нужната за
пълното и главното доказване сигурност, че такова поправяне на вредите е предлагано
на ищеца. Напротив изрично се признава, че такова предложение до него не е
отправяно. Дори да е предлагана материална обезвреда на пълномощника на ищеца, в
качеството му на съсобственик в процесната сграда, след като не е постигнато съгласие
за изпълнение на задължението на ответника по този начин, последният не може да се
освободи до паричния си дълг.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че предявения главен иск по чл. 422 вр.
чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД следва да се уважи изцяло и да се приеме за
установено по отношение на ответника по него, че дължи на ищеца сумата от 75 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от опръскване с
бетонова смес на три броя прозорци /дограма и стъклопакети/, разположени на
североизточната фасада на самостоятелния му обект.
Основателността на главния иск предпоставя основателността и на акцесорната
претенция за лихва. При деликт длъжникът изпада в забава от датата на увреждането и
не е необходимо да бъде канен, за да дължи компенсаторното обезщетение за лихва
/арг. чл. 84 ал. 3 ЗЗД/. В случая се установи, че т вредите по имота на ищеца са
причинени на датите 20.08.2019г. и 18.11.2019г., поради което от последната дата до
20.08.2021г. /датата на иска – арг. чл. 422 ал. 1 ГПК/ ответникът по делото дължи
лихва за забава в размер на 13, 38 лв., изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез
калкулатор за законна лихва. С оглед заявения размер на тази претенция и предвид
диспозитивното начало в процеса, иска за лихви следва да бъде уважен до предявения
си размер от 5, 77 лв. По делото не се доказа забавата на длъжника да се дължи на
неоказано съдействие от страна на ищеца, като по изложените вече съображения, за
такова не може да се приеме несъгласието за натурално поправяне на вредите.
7
Уважаването на главните искове срещу първоначалния ответник до пълните им
предявени размери представлява сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие, което
прави допустимо разглеждането на предявения от същият срещу третото лице –
помагач обратен иск по чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД. Съгласно посочената норма лицето, което
отговаря за вредите, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което
е платил. В случая отговорността на ищеца по обратния иск за поправяне на вреди на
ищеца по гласния иск е за чужди виновни действия. Това са действия на изпълнителя
по процесния договор за строителство спрямо когото възложителя по него има
регресно вземане за платеното на пострадалия, поради увреждането му от поведението
на строителя.
По делото безспорно се установиха всички елементи от регресната отговорност
на ответника по обратния иск, тъй като се доказа, че негови служители при изпълнение
на възложената им от ищеца по обратния иск работа са причинили вреда на ищеца по
главния иск като са замърсили прозорците на североизточната му фасада.
Репарирането на тези вреди изисква заплащане на разходи в размер на 75 лв., както и
лихва за забава за периода 18.11.2019г. – 20.08.2021г. в размер на 5, 77 лв. и до тези
размери е уважена исковата претенция ангажираща гаранционно – обезпечителната
отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД. За тези вземания и до тези размери се явява
основателен и обратния иск, тъй като обема на регресното вземане е стойността на
вреди, заплатени от възложителя като обезщетение респ. е осъден да заплати, като
отговорността на ответника по иска по чл. 54 ЗЗД се разпростира и върху законната
лихва, която ответникът по главния иск следва да заплати. В границите на
отговорността на ответника по обратния иск не попадат съдебните разноски, които
ответникът по главния иск е осъден да заплати на ищеца по него. Предмет на
регресното вземане на ищецът по иска с правно основание чл. 54 ЗЗД е единствено
платеното от него обезщетение на увреденото лице за поправянето на причинените му
вреди. Освен това дължимостта на съдебните разноски по главния иск от възложителя
е следствие и в причина връзка с неговото поведение, поради липсата на доброволно
поправяне на вредите на пострадалия.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че ответникът по
обратния иск следва да бъде осъден да заплати на ищеца по него сумата от 75 лв.,
представляваща регресно вземане за обезщетение за имуществени вреди, за което е
признато за установено, че се дължи от възложителя на пострадалия, ведно със
законната лихва върху главницата от 20.08.2021г. до окончателното й изплащане,
както и законната лихва за периода 18.11.2019г. – 20.08.2021г. в размер на 5, 77 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК претенцията на ищеца
по главния иск за присъждане на разноски за исковото и за заповедното производство
/т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява
8
изцяло основателна. В настоящото производство същият е сторил разноски за
държавна такса в размер на 25 лв., за депозит за вещо лице в размер на 200 лв. и за
възнаграждение на един адвокат в размер на 300 лв. Възражението на ответника по
главния иск за прекомерност на последното е неоснователно, тъй като платения
хонорар от ищеца е уговорен на минималния праг по чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004г. В тази връзка ответника по главния иск следва да понесе изцяло
сторените от ищеца по него разноски за исковото производство в размер на 525 лв.,
както и 325 лв. разноски за заповедното производство. Сам ищецът по обратния иск
посочва, че от общо платения от него в производството хонорар в размер на 300 лв.,
половината касаят защитата му по този иск. Следователно ответникът по главния иск и
ищец по обратния иск при платена по него държавна такса от 50 лв. има право на
разноски в размер на 200 лв., които следва да бъдат заплатени от третото лице –
помагач и ответник по обратния иск.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. 49
вр. чл. 45 ЗЗД, че Н.С.С.., ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. ***, ул. „***, вх. Д
ДЪЛЖИ на Д.Х.З., ЕГН: ********** с адрес гр. ***, ул. *** СУМАТА от 75 лв.
/седемдесет и пет лева/ - главница, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени от опръскване с бетонова смес на три броя прозорци /дограма и
стъклопакети/, разположени на североизточната фасада на самостоятелен обект с
идентификатор ***.2.1., с административен адрес гр. ***, ул. *** /първи жилищен
етаж/, ведно със законната лихва върху главницата от 20.08.2021г. – датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното й изплащане, както и
СУМАТА от 5, 77 лв. /пет лева и 77 стотинки/ - представляваща законната лихва за
периода 18.11.2019г. – 20.08.2021г., за които суми има издадена заповед за изпълнение
№ 1008/24.08.2021г. по ч.гр.д. № 2465/2021г. на ВТРС.
ОСЪЖДА „СТИМА” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. „П. Яворов” № 34 ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.С.., ЕГН: ********** с
постоянен адрес гр. ***, ул. „***, на основание чл. 54 вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД,
СУМАТА от 75 лв., представляваща регресно вземане за обезщетение за имуществени
вреди, за което е признато за установено, че се дължи от Н.С.С.. ЕГН: ********** на
Д.Х.З., ЕГН: ********** по иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр.
49 вр. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 20.08.2021г. – датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното й изплащане,
както и СУМАТА от 5, 77 лв. /пет лева и 77 стотинки/ - представляваща законната
9
лихва за периода 18.11.2019г. – 20.08.2021г., ПРИ УСЛОВИЕ, че тези суми бъдат
заплатени от Н.С.С.. ЕГН: ********** на Д.Х.З., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА Н.С.С.., ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. ***, ул. „***, вх. Д
ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х.З., ЕГН: ********** с адрес гр. ***, ул. *** СУМАТА от 525 лв.
/петстотин двадесет и пет лева/, представляваща направени от ищеца по главния иск
разноски в исковото производство, както и СУМАТА от 325 лв. /триста двадесет и пет
лева/, представляваща направени от ищеца по главния иск разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „СТИМА” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. „П. Яворов” № 34 ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.С.., ЕГН: ********** с
постоянен адрес гр. ***, ул. „***, вх. Д СУМАТА от 200 лв. /двеста лева/,
представляваща направени от ищеца по обратния иск разноски в исковото
производство.
Решението по иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД е постановено при участието на „СТИМА” ООД, ЕИК: ********* – трето
лице – помагач на ответника по главния иск Н.С.С.. ЕГН: **********
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 2465/2021г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10