О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…...03.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 20.03.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно частно търговско дело № 382 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 във вр. с чл. 248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна
жалба вх. № 10471/11.02.2019 г. от адв. И.Т.И., в качеството му на
пълномощник на С.Е.Б. против Определение № 348/09.01.2019 г., постановено по
гр.д. № 13745 /2018 г., по описа на PC – Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя
за допълване на разпореждане № 44845/14.11.2018г. в частта му за разноските и
присъждане на разноски в заповедното производство в размер на 36.69 лева в
полза на адв.И. за оказана безплатна правна помощ на длъжника.
Жалбоподателят моли за отмяна на
обжалваното определение като твърди неправилност на атакувания съдебен акт
поради това, че искането е направено своевременно – едновременно с възражението
по чл. 414 от ГПК, като са приложени адвокатско пълномощно, договор за правна
защита и списък на разноските, докато съставът на ВРС неправилно е приел, че
искането е направено за първи път с молбата от 10.12.2018 г. за допълване на
разпореждането, с което заповедта за изпълнение е била частично обезсилена. Моли
за отмяна на определението и за произнасяне на въззивния съд по същество.
Ответникът по частната жалба е
депозирал отговор на същата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Поддържа правилност
на атакувания акт с възражението, че длъжникът е действал противоправно, тъй
като бил длъжен да заяви възражението си за давност своевременно пред кредитора
и би се стигнало до обогатяване на неизправната страна по правоотношението.
За да се произнесе по жалбата,
съдът взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
За да отхвърли като неоснователна
молбата на адв. И.Т.И., в качеството му на пълномощник на С.Е.Б. за допълване
на Разпореждане № 44845/28.11.2018г. и присъждане в негова полза на адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер на 36.69 лева,
на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, ВРС е приел, че искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата в полза на адвоката оказал безплатна правна помощ на
длъжника в производството е направено за пръв път с молбата от 10.12.2018 г.
Според мотивите на ВРС, исканията във възражението и в становището от
30.10.2018 г. са за присъждане на разноски в полза на длъжника С.Е.Б., като
такива не е установено да са действително сторени от длъжника.
Варненски окръжен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред ВРС е
образувано по заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД срещу длъжника С.Е.Б. за сумите
456,87 лева главница и 104,64 лева лихви. След постъпило в срок възражение
отстрана на длъжника съдът е дал указание на заявителя да предяви иск. Поради
постъпили след подаване на заявлението плащания от длъжника в общ размер на
493,72 лева, кредиторът заявил, че вече няма интерес от предявяване на иск и
желае да му бъде издаден изпълнителен лист само за сторените съдебно-деловодни
разноски. С разпореждане от 14.11.2018г. била обезсилена частично издадената в
полза на заявителя заповед за изпълнение за сумата 68,70 лева от общо 561,51
лева, в полза на заявителя са присъдени разноски, а искането на длъжника за
присъждане на разноски е оставено без уважение.
Доколкото не е налице липса на
произнасяне на съда по искането на длъжника за присъждане на разноски, молбата
от 10.12.2018 г. следва да се квалифицира като искане за изменение на Разпореждане
№ 44845/28.11.2018 г. в частта за разноските.
Видно от подаденото от адв. И.Т.И.
в качеството му на пълномощник на С.Е.Б. възражение по чл. 414 от ГПК, в същото
е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, вкл. адв.
възнаграждение. От приложения договор за правна защита и съдействие е видно, че
страните са договорили предоставяне на безплатна правна помощ на осн. чл. 38,
ал. 1, т. 3 от ЗА.
В представения списък с разноски
е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева съгласно Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от
съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2.
От изложеното става ясно, че
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е своевременно направено,
като от приложения договор за правна защита и съдействие е видно, че се касае
за оказана безплатна правна помощ, а не за поето от страната задължение да
заплати адвокатски хонорар. Само в последния случай би намерило приложение
разрешението, дадено с т. 1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В случая, приложение намира чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ето защо жалбата е основателна и
следва да бъде уважена.
Неоснователно е и искането на частния
жалбоподател да му бъдат присъдени разноски за производството по чл. 248 ГПК,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. за оказване на
безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Съгласно чл. 81 ГПК
разноски се присъждат с окончателния акт по делото. Определението по чл. 248 ГПК няма характер на окончателен акт по делото, поради което молбата за
присъждане на разноски за производството по чл. 248 ГПК е неоснователна.
Воден от горното, съдът:
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 348/09.01.2019 г., постановено по
гр.д. № 13745 /2018 г., по описа на PC – Варна, в частта с която е оставено без уважение искането
на С.Е.Б. за изменение на разпореждане № 44845/14.11.2018г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ разпореждане № 44845/14.11.2018 г.
постановено по гр.д. № 13745 /2018 г., по описа на PC – Варна, в частта, с
която е отхвърлено искането за и присъждане на разноски в заповедното
производство в размер на 300 лева в полза на адв. И.Т.И. за оказана безплатна
правна помощ на длъжника, като
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, да заплати
на адв. И.Т.И. – адвокат от ВАК, съд. адрес:***, в качеството на пълномощник и
проц. представител на С.Е.Б. по ч. гр.д. № 13745/2018 г. по описа на ВРС, сумата
от 36,69 лева, представляваща дължими в заповедното производство разноски за
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.