№ 2080
гр. София, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110137797 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. И. С., в качеството на
собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост – на
***********, находящ се в гр. ********** Предявен е иск с правно основание чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решение на етажната собственост от посочения адрес, взето на
общо събрание на собствениците, проведено на 12.06.2022 г. В исковата молба се
твърди, че на 05.06.2022 г. управителният съвет на етажната собственост свикал с
писмена покана от същата дата и при обявен в същата дневен ред извънредно общо
събрание на етажната собственост за 12.06.2022 г. от 10:00 часа. Протокол за поставяне
на поканата за събранието бил съставен и подписан на 05.06.2022 г., а ищцата била
уведомена за свикването на събранието чрез имейл, изпратен на 06.06.2022 г.,
съдържащ съставената покана. Общото събрание било проведено на 12.06.2022 г. от
11:00 часа при кворум от 44,53 % идеални части от общите части на входа. По т. 3 от
дневния ред на събранието било взето решение за разпределение на разходите за
управление и поддръжка на общите части на етажната собственост „по вид имот със
съответния коефициент по вид имот“, подробно описани в исковата молба. Ищцата
счита, че така взетото решение било незаконосъобразно, тъй като противоречало на
императивни правни норми, включително относно свикването и провеждането на
1
общото събрание. Оспорва да са били налице предпоставките за свикване на
извънредно общо събрание, както и да са спазени изискванията за неговото обявяване и
провеждане относно наличието на кворум, председателстването на събранието и
съдържанието на протокола. Поддържа, че процесното решение противоречало на
нормата на чл. 51 ЗУЕС, установяваща начина на разпределяне на разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост. Въз основа на
изложените доводи е отправено искане за уважаване в цялост на предявения иск за
отмяна на процесното решение в оспорената му част и за присъждане на сторените по
делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени за отговор на ответната
страна, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв. Ответната страна сочи, че
предявеният иск бил недопустим, тъй като имал за цел заобикаляне установения в
закона преклузивен срок за обжалване на предходно решение на общото събрание на
етажната собственост. Страната твърди, че на 12.06.2021 г. било проведено общо
събрание, на което било взето решение разпределението на разходите за управление и
поддръжка на общите части на сградата да се извършва чрез прилагане на определен
коефициент съгласно броя на стаите в съответния самостоятелен обект. Това решение
било взето единодушно от присъствалите на събранието собственици, включително и
от ищеца, и не било обжалвано в законоустановения срок. На 14.03.2022 г. ищцата
отправила искане до управителя на етажната собственост за отмяна на това решение,
като в тази връзка на 10.04.2022 г. било проведено ново общо събрание, което не
успяло да гласува предложението. Поради това в дневния ред на процесното общо
събрание бил включен като точка начинът на разпределение на разходите за
управление и поддръжка на общите части на сградата. Оспорва се наличието на
различия между решението на общото събрание, взето на 12.06.2021 г. и това от
12.06.2022 г. Излагат се и възражения за неоснователност на исковата претенция. Сочи
се, че при свикването и провеждането на събранието не са допуснати нарушения на
ЗУЕС, включително, че са били налице предпоставките за свикване на извънредно
общо събрание. Оспорва се твърдението, че атакуваната част от процесното решение
противоречала на разпоредбата на чл. 51 ЗУЕС. Отправено е искане за отхвърляне на
исковата претенция като неоснователна и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно допустимостта на иска:
Във връзка с възражението на ответника за недопустимост на предявения иск
2
поради наличието на нововъзникнал факт, а именно взето от общото събрание ново
решение с идентичен предмет, следва да се посочи, че са налице две хипотези, при
които решението на общото събрание на етажната собственост преустановява
действието си. Първата е отмяната му по съдебен ред, поради нарушаване на
процедурата по приемането му или поради неспазване на императивни правни норми,
а втората – приемане от общото събраните на етажната собственост на ново решение,
по силата на което предходното преустановява действието си. Това се отнася и до
решенията, приети на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС за определяне размера на
паричните вноски за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Когато в производство по чл. 40 ЗУЕС решението на ОС на ЕС бъде отменено от съда
като неправилно поради постановяването му в противоречие със закона, Етажната
собственост не може да прилага занапред това решение, нито предходно такова с
идентично съдържание, а трябва да съобрази поведението си с предписаното от съда,
като проведе ново Общо събраните, на което съответните решения бъдат
преразгледани и съобразени с разпоредбите на специалния закон (така – Решение №
313 от 07.04.2020 г. по гр. дело № 1332/2019 г. на IV ГО на ВКС).
Предвид изложеното, обстоятелството, че в хода на делото общото събрание на
процесната етажна собственост е взело ново решение, при това с идентично на
оспорваното решение от 12.06.2022 г. съдържание – определяне на размера на
паричните вноски за управление и поддръжка на общите части на сградата,
обективирано в Протокол от 24.06.2023 г. по т. 8 от дневния ред, е ирелевантно за
допустимостта на настоящото производство. Всяко решение на ОС на ЕС може да бъде
предмет на оспорване по реда на чл. 40 ЗУЕС, независимо от това дали впоследствие
ЕС го е отменила, респективно - потвърдила.
По основателността на предявения иск:
Предмет на делото е конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
предявен от М. И. С. срещу собствениците от сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в гр. **********, за отмяна като незаконосъобразно на решение за
разпределение на разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата,
взето на проведено на 12.06.2022 г. общо събрание на етажната собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗУЕС, всеки собственик може да иска
отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание на етажните собственици,
като молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната
собственост в 30-дневен срок от оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7
ЗУЕС. При съпоставка между датата на провеждане на общото събрание – 12.06.2022
г., датата на съобщението за изготвянето на протокола – 17.06.2022 г., и датата на
предявяване на исковата претенция – 12.07.2022 г., се установява, че в процесния казус
преклузивният срок за оспорване решенията на общото събрание е спазен.
3
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни обстоятелствата, че на
12.06.2022 г. е проведено общо събрание на етажната собственост, находяща се в гр.
**********, което е взело решение относно разпределение на разходите за управление
и поддръжка на общите части на сградата, а протоколът от събранието е съставен на
17.06.2022 г., като на същата дата е изпратен на ищцата чрез имейл. Ненуждаещи се от
доказване са още фактите, че поканата за свикване на общото събрание е съставена на
05.06.2022 г., а ищцата е уведомена за свикването на събранието чрез имейл, изпратен
на 06.06.2022 г.
Не е спорно между страните, а и се установява от представения с исковата молба
нотариален акт за продажба на недвижим имот (л. 6 - 10), че М. И. С. е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор ******, представляващ апартамент № В24,
находящ се в процесната сграда в режим на етажна собственост. Изложеното обуславя
надлежната процесуална легитимация на ищеца да оспори процесните решения на
общото събрание на етажните собственици.
За основателността на предявения иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС ищцата трябва да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на твърдените от нея
нарушения при вземането на процесното решение на общото събрание от 12.06.2022 г.,
а при условията на насрещно доказване ответниците трябва да докажат, че атакуваното
решение на общото събрание е съобразено с приложимите императивни законови
норми, съответно – че процесното общо събрание е проведено в съответствие с
изискванията на ЗУЕС. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните е длъжна да
докаже фактите, на които основава своите искания и възражения.
С оглед исковия характер на производството и при спазване принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, предметът на делото е очертан от
изложените в исковата молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от
основанията за отмяна на обжалваното решение на ОС на ЕС, посочени в исковата
молба или добавени по-късно по реда на отстраняване на нередовности в същата или
чрез изменение на иска, каквито в настоящия случай не са налице. Съдът не дължи
извършването на служебна проверка относно спазването на процедурата по свикване и
провеждане на общото събрание. В този смисъл – Решение № 37/20.04.2016 г. по гр. д.
№ 4432/2015 г. на ВКС, І г. о., Решение № 58/25.03.2014 г. по гр. д. № 5704/2013 г. на
ВКС, І г. о.
Съобразявайки изложеното, както и заявените от ищцата оспорвания относно
законосъобразността на провеждането на процесното общо събрание, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 13, ал.1 от ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, която се
поставя на видно и общодостъпно място в сградата не по-късно от 7 дни преди датата
на провеждането му, като датата и часът на поставяне на поканата се отбелязват върху
4
поканата от лицата, свикващи общото събрание, а общо събрание може да бъде
проведено най-рано на осмия ден, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след
поставянето . В процесния случай съдът намира, че не е спазен предвиденият от
закона седемдневен срок, тъй като поканата е поставена на 05.06.2022 г., в 17:30 ч., а
общото събрание е проведено на 12.06.2022 г., тоест на седмия ден, а не на осмия,
каквото е изискването на закона.
Ответната страна в депозирания по делото отговор на искова молба се позовава
на неотложност на събранието, предвид подлежащите на подмяна плъзгачи на
асансьорите в сградата – предмет на обсъждане по т. 6 от дневния ред. Съгласно § 1, т.
16 от ДР на ЗУЕС под неотложен случай следва да се разбира наличие на факти или
обстоятелства, които създават предпоставка за разрушаването на сградата или на
съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части,
инсталации или части от тях или за такова увреждане на сградата или на съседни или
близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или
части от тях, което възпрепятства нормалното използване на сградата или
самостоятелните обекти в нея, както и наличието на факти и обстоятелства, водещи до
опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и други лица. В
обстоятелствената част към посочената точка от дневния ред е пояснено, че плъзгачите
направляват вратите в прага и е добре да се подменят, за да се избегне силен шум и
разклащане на кабината при експлоатация, да не пропадне вратата и да се отдели от
коректния път на движение. Настоящият състав намира, че посочените обстоятелства в
действителност създават предпоставка за увреждане на инсталации или части от тях –
конкретно на плъзгачите на асансьорната уредба, които възпрепятстват нормалното
използване на сградата или самостоятелните обекти в нея, още повече че асансьорът
представлява обща част по естеството си и служи за общо ползване – по аргумент от
чл. 38 ЗС. Наличието на неотложен случай обуславя законосъобразното свикване на
процесното събрание единствено при спазване на изискването това да се осъществи не
по-рано от 24 часа след поставянето ѝ, което в процесния случай е изпълнено.
От приложената по делото снимка на таблото в партерния етаж на един от
входовете на етажната собственост (л. 65) се установява, че поканата е била поставена
на видно и общодостъпно място в сградата. Обстоятелството, че се касае именно до
процесната етажна собственост се потвърждава от наличните останали документи на
таблото, а именно – седмичен график за почистване на сгради **********. Отделно от
това следва да се съобрази, че ищцата не оспорва обстоятелството, че е била уведомена
за насроченото събрание и чрез изпращането на личния имейл на поканата за
свикването му.
Спазването на изискуемия кворум по закон за провеждане на процесното
събрание, респективно – за вземане на оспорваното решение, каквито са наведените от
ищцата възражения, доколкото протоколът не сочел присъствие на лицата, образуващи
5
44,45 % идеални части от общите части на входа, не може да бъде установено в хода на
делото предвид обстоятелството, че списъкът на собствениците и пълномощниците,
присъствали на общото събрание на 12.06.2022 г., находящ се на л. 98 – 102, е
изключен от доказателствения материал по делото с протоколно определение от
21.11.2023 г. Независимо от изложеното, следва да се посочи, че липсва законово
изискване в самия протокол или в отделен документ да се съдържа поименно
изброяване на етажните собственици, които са изразили съгласие с предложените
решения или са гласували против предложено решение, удостоверени с протокола. По
тази причина отсъствието на подобно изброяване както в протокола, така и в
евентуално съставен отделен списък – приложение към него не съставлява нарушение
на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС. Достатъчно е отбелязването на начина, по който са гласували
лицата –„за“, „против“ или „въздържал се“.
Съгласно чл. 16, ал. 2 ЗУЕС Общото събрание се председателства от
председателя или друг член на управителния съвет или от управителя. В случая, видно
от протокола от 12.06.2022 г., ОС е председателствано от ******, посочена като
управител на „*** и пълномощник на ап. 4. От съдържанието на представения по
делото протокол от ОС, проведено на 10.04.2022 г., се установява, че ****** притежава
качеството на представител на „***, с което етажната собственост е сключила договор
за поддръжка и управление на общите части на **********, а конкретно на това
събрание е взето решение и за продължаване на неговото действие, считано от
01.07.2022 г. за срок от 1 година. Предвид липсата на твърдения в противен смисъл,
настоящият състав приема, че протоколът от 10.04.2022 г. се е стабилизирал като
съдържание и доказва с обвързваща етажните собственици и съда доказателствена
сила, че отразените в него действия на ОС и взети решения са извършени съобразно
отразеното в него – така Решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК
на ВКС. На основание чл. 19, ал. 8 ЗУЕС по решение на общото събрание
правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) могат да бъдат
възлагани на физически лица или на юридически лица, които не са собственици.
Поради това съдът приема, че лицето ******, извършвайки действията по
председателстване на процесното ОС, е реализирало представителство на „*** в
качеството му на овластено дружество с правомощията по управление на ЕС. По тези
съображения възраженията на ищцата срещу процесния протокол, касаещи
председателстването на посоченото лице, се явяват неоснователни.
По повод наведеното основание за отмяна на решението по т. 3 от дневния ред,
озаглавена определяне на размера на паричните вноски за разходите за управление и
поддръжка на общите части на сградата, съдът намира следното:
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС /в редакцията , действаща към датата на
провеждане на процесното общо събрание/, разходите за управление и поддържане на
6
общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства
независимо от етажа, на който живеят. Следователно, съгласна действащата през
процесния период правна уредба, разпределението на т. нар. консумативни разходи за
ползването на общите части не се извършва между етажните собственици съразмерно
на притежавания от тях дял в общите части на сградата, а поравно според броя на
лицата (собственици, ползватели и обитатели) в етажната собственост. Нормата на чл.
51 ЗУЕС, в приложимата редакция от 2016 г., не предпоставя възможност за
тълкуване, тъй като е ясна и императивна. Извод в тази насока може да се направи и от
тълкуването разпоредбата на чл. 11, т. 5 ЗУЕС /в предходната му редакция/, в която е
посочено, че правомощие на Общото събрание е определяне размера, но не и начина
на разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части.
Последният е разписан изрично в закона – поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа,
на който живеят (в този смисъл цитираното Решение № 313 от 07.04.2020 г. по гр. д. №
1332/2019 г., IV г. о. на ВКС). Изрично следва да се посочи, че към датата на
постановяване на решението е налице изменение в приложимата законова уредба, като
съгласно новата ал. 9 на чл. 51 ЗУЕС, въведена с ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от
29.09.2023 г., разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на
етажната собственост може да се разпределят по решение на общото събрание на
собствениците или на сдружението по един от следните начини: 1. поравно според
броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят; 2. съобразно процента на
идеалните части на обекта от общите части на сградата, или 3. поравно на
самостоятелен обект. Доколкото обаче се касае за приложение на материален закон,
изменението на който има сила занапред, освен ако законодателят изрично не му е
придал обратно действие, каквато хипотеза в случая не е налице, съдът следва да
приложи материалния закон, действащ към съответния исков период, в случая – към
12.06.2022 г. (датата на провеждане на процесното общо събрание).
Предвид изложеното, решението на ОС, предвиждащо разпределяне на вноските
за управление и поддръжка на общите части по апартамент, т. е. по самостоятелни
обекти, противоречи на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС в редакцията му, действаща към датата на
провеждане на процесното събрание, тъй като в действащата към този момент
нормативна уредба не е предвидено правомощие на ОС да променя начина на
разпределение тежестта на разноските за общите части, а само конкретните размери на
вноските. По тези съображения атакуваното решение от 12.06.2022 г. по т. 3 от
дневния ред, с което се предвижда, че разходите за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост се разпределят в зависимост от определения
коефициент спрямо броя на стаите на съответния самостоятелен обект, следва да се
7
отмени като незаконосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, като в негова полза следва да се присъдят разноски в общ размер на 940 лв.
за държавна такса и за адвокатско възнаграждение. Последното е действително
заплатено на адв. А. Д., видно от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие № 932841 от 12.07.2022 г., представляващ разписка за получената сума (л.
34).
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, по иск, предявен от М. И. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ************* срещу собствениците от сграда в режим на
етажна собственост, находяща се в гр. **********, като незаконосъобразно решение
от 12.06.2022 г. за разпределение на разходите за управление и поддръжка на
общите части на сграда „**********“, находяща се в гр. *************, взето на
проведеното на 12.06.2022 г. общо събрание на етажните собственици от сградата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, собствениците от сграда в режим
на етажна собственост, находяща се в гр. **********, да заплатят на М. И. С., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. ************* сумата от 940,00 лева, представляваща
сторени от ищеца разноски в хода на производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8