Решение по дело №4326/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 292
Дата: 23 април 2021 г.
Съдия: Вера Светославова Найденова
Дело: 20204430104326
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Плевен , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вера С. Найденова
като разгледа докладваното от Вера С. Найденова Гражданско дело №
20204430104326 по описа за 2020 година
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** и ***, чрез адв.И.А. от
ПАК, против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано
от ***. В молбата се твърди, че ищцовото дружество експлоатира инсталация за
рециклиране на отпадъци от опаковки, като подаването на материал се и5звършва
посредством два вертикални шнека. Твърди се, че поради възникване на технологични
износвания на първоначално инсталираните шнекове е взето решение за тяхната
подмяна с новоизработени такива със същите параметри на работа. Сочи се, че
изработването и монтажа на шнековете е извършено от дружеството-ответник, но при
включването им в работен цикъл се установила лоша изработка, която не позволява
работа в параметри, равни или близки до първоначалните шнекове. Твърди се, че
въпреки многобройните покани за отстраняване на недостатъците, респективно за
подмяна на шнековете, изработващото ги дружество не е предприело никакви
действия. Твърди се, че установяването на тези недостатъци е извършено в процедура
по реда на чл.207 от ГПК. Твърди се, че в производството по обезпечение на
доказателства е констатирана разлика в себестойността на единица готова продукция
преди и след въвеждане в експлоатация на изработените от ответника шнекове. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
му заплати сумата от 5000,00 лева /частичен иск от 21 530,00 лева/, представляващи
обезщетение за пропуснати ползи за периода януари 2020 г. – март 2020 г.
включително; сумата от 5000,00 лева /частичен иск от 14 481,68 лева/, представляващи
обезщетение за пропуснати ползи за периода април 2020 г. – юли 2020 г. включително
1
и сумата от 5000,00 лева /частичен иск от 12 771,60 лева/, представляващи недължимо
платено възнаграждение по договор за изработка. Претендират се и сторените
разноски. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи претенциите.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.М.Б. от
ПАК, в който сочи, че исковете са недопустими и неоснователни. Оспорва се
твърдението на ищеца, че са изработени шнекове. Сочи се, че изпълнената поръчка е за
заваряване на нови витки и фланци върху тръба, предоставена от ищеца, като
описаното във фактура №**********/10,01,2020 г. касае 2 бр. изработени винтови
линии и 2 броя ремонтирани винтови линии, които са различни от визираните в ИМ.
Сочи се, че плащането на фактурата е извършено след преглед на изпълнението по
заварките. Твърди се, че представените с исковата молба Оферта от 28,08,2019 г.,
проформа фактура №177/30,10,2019 г. и фактура №3102/26,11,2019 г. са неотносими
към делото, тъй като касаят други търговски отношения между страните за цилиндри
на ревизионни отвори. Твърди се, че категорично договорката не е била за изработка
на нов шнек, а за ремонт на шнек. Сочи се, че предмет на поръчката е било заваряване
на нови витки и фланци върху тръба, собственост на ищеца, като ответникът не е
извършвал демонтаж и монтаж на шнека, доставка на тръбата, върху която са заварени
витките, монтиране на ремонтираните винтови линии в кожуха, не са присъствали на
пускането на съоръжението. Твърди се, че в срока по чл.265 от ЗЗД рекламация не е
правена, нито е върнат винта за установяване наличието на евентуални недостатъци по
заварките. Претендират се разноски. В с.з. проц.представител на ответника моли съда
да отхвърли исковете. В писмена защита, представена в определения от съда срок,
ответникът развива подробни съображения, идентични с изложените в отговора на
ИМ, за отхвърляне на исковете.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено
следното от фактическа страна:
От представената в заверено копие Оферта /изпратена по ел.поща/ от 28,08,2019
г., от ответното дружество, се установява, че същата е за ремонт на шнек 14 м., като е
посочена цена на сегментите – 7003,00 лева, срок на доставка – 4-5 седмици, и
прогнозна цена за ремонта – около 2000,00 лева. Посочено е, че цената се базира на
подмяна с нова тръба и фланци.
От представеното копие на фактура №**********/15,10,2019 г. с доставчик
ответника и получател ищеца е видно, че същата обективира даден аванс за сегменти за
шнек 14 м. и е на стойност 8403,60 лева с ДДС /без ДДС 7003,00 лева/. Същата е
платена на 15,10,2019 г., видно от представеното платежно нареждане /извлечение от
интернет банкиране/.
2
От представеното копие на фактура №**********/10,01,2020 г. с доставчик
ответника и получател ищеца е видно, че същата е за изработка на винтови линии – 2
бр., ремонт на винтови линии – 2 бр., фрезова услуга, и след приспадане на платения
аванс фактурата е на стойност 4620,00 лева. Същата е платена на 14,01,2020 г., видно
от представеното платежно нареждане /извлечение от интернет банкиране/.
От представената в заверено копие Оферта /изпратена по ел.поща/ от 28,10,2019
г., от ответното дружество, се установява, че същата е за цени на два вида цилиндри за
шнек - първия вид с цена 620,00 лева за брой, а втория – 1120,00 лева за брой.
От представеното копие на проформа фактура №**********/30,10,2019 г. с
доставчик ответника и получател ищеца е видно, че същата е за изработка на цилиндри
за шнек - 2 бр., и е на стойност 1488,00 лева.
От представеното копие на фактура №**********/26,11,2019 г. с доставчик
ответника и получател ищеца е видно, че същата е за изработка на цилиндри за шнек -
2 бр., и е на стойност 1488,00 лева. Същата е платена на 25,11,2019 г., видно от
представеното платежно нареждане /извлечение от интернет банкиране/.
От представеното по делото копие от Протокол с посочени дати 06,01,2020 г. и
10,01,2020 г. към фактура 3159, е видно, че в същия са описани вложени материали –
52 бр. витки на стойност 7748,00 лева /изрично е посочено, че фланците и тръбите са
на клиента/, както и извършените дейности – шлосер, стик. и заварка – 60 ч. по 35,00
лева, стругарска услуга – 6 ч., шлосер – 20 ч., струг – 1,75 ч. Посочени са и
допълнителни дейности – заварка на витки – 2 бр. и ремонт на витки – 2 бр.
От представения мемориален ордер №2/10,01,2020 г. се установяват
счетоводните записвания по фактури 3159/10,01,2020 г. и 3055/15,10,2019 г., както и
записването на витки на стойност 7742,80 лева.
От представената разпечатка от кореспонденция по ел.поща между ответника и
трето на делото лице се установява предложената доставната цена за витките.
От заключението, изготвено по допусната комплексна експертиза в
производството по обезпечение на доказателства – ч.гр.д.№1362/2020 г. на ПлРС, се
установява следното:
1/в техническата част: ВЛ е установило, че при честота на тока 25 Hz, във
вертикалните винтови транспортьори се появяват вибрации, следва задръстване и
аварийно спиране на транспортьорите. За да се осигури нормална работа, честотата на
тока се регулира в границите 17 Hz – 21 Hz, което осигурява обороти на дозиращия
3
хоризонтален шнек от средно 3,5 мин., поради което е налице намаляване на
производителността на входа с около 30%. ВЛ е посочило, че за да се намалят
амплитудите на вибрациите, конструкцията на винтовия транспортьор с дължина 6297
мм. е допълнително укрепена с две обтягащи метални въжета и положението на долния
опорен лагер е било коригирано. ВЛ не е дало отговор на въпроса идентични ли са
техн.параметри и параметрите на работа на новоизработените шнекове с параметрите
на оригиналните вертикални шнекове, монтирани на инсталацията, тъй като не е
представена подобна информация за нуждите на експертизата. За да се отговори точно
на този въпрос ВЛ е посочило, че са му нужни конструктивна документация на
оригиналните шнекове и на изработените от ответника, контролно замерване на
размерите на шнековете – което предполага демонтирането им /а това не е сторено/,
технологията на изработването от ответника. Посочва се, че демонтирането на
шнековете ще прекъсне работата на технологичната линия и не е направено. Според
ВЛ причина за констатираните проблеми в работата на ремонтираните шнекове може
да бъде – грешка в геометрията на шнековете, или отклонение на взаимното
разположение на повърхнините и осите – радиално биене, отклонение от
цилиндричност, отклонение от праволинейност на осовата линия на тръбния
вал/огъване на тръбата/, несъосност на лагерните възли, грешки в технологията на
заваряването на сегментите към тръбния вал. ВЛ сочи, че към момента на огледа
вертикалните тръбни винтови транспортьори се използват, но при намалена със средно
30% производителност. ВЛ сочи, че без замервания няма как да се посочи дали е
възможно да се приведат в работно състояние ремонтираните вертикални шнекове.
Доколкото ВЛ няма информация за материалите, от които са изработени оригиналните
шнекове, поради което не може да отговори на въпроса какъв е полезният срок на
използване на същите, съизмерим със изработените от ответника. ВЛ не е установило
стойността на отклонението от съосност на новоизработените вертикални шнекове в
следствие изкривяването на тръбите, около които са заварени витките, тъй като това не
може да бъде установено без демонтиране и замерване. Отново поради липса на
замерване ВЛ не може да отговори на въпросите дали новоизработените шнекове могат
да работят с капацитета на оригиналните; дали вложените сегменти отговарят на
официалната техническа документация и производствените чертежи; дали отговарят по
геометрия и състав вложените сегменти на оферираните с офертата от 28,10,2019 г.;
какви, колко и къде са отклоненията в праволинейността на основния вал; възможно ли
е след корекции на проблемните участъци винтовите линии да работят. ВЛ сочи, че
централното компютърно управление на инсталацията позволява регулиране на
оборотите на входящия дозиращ хоризонтален шнек, а по този начин и на
производителността на шнека. На ВЛ не са предоставени старите, износени шнекове за
оглед и замерване. В с.з. ВЛ *** заявява, че констатациите са индикативни, тъй като
демонтажът изисква време и съответно – блокиране на работата на инсталацията. ВЛ
4
сочи, че в горния край на тръбата има сериозно „биене“, но причините, които водят до
това са само предположения.
2/в икономическата част – ВЛ, на база заключението от техническата част за
намален капацитет на инсталацията с 30%, сочи, че се променя себестойността на
единица продукция, тъй като за производството на същата са направени постоянни
разходи /ел.енергия,трудови възнаграждения, осигурителни вноски, МДТ, охрана,
амортизация, наем техника, застраховки/, които са част от себестойността на готовата
продукция; с едни и същи постоянни разходи се произвежда по-малко продукция, от
което следва увеличаване на себестойността й. ВЛ е посочило постоянните разходи за
месеците януари, февруари и март 2020 г. ВЛ е изчислило, че за м.януари – от
16,01,2020 г. до 31,01,2020 г. произведената продукция е 225,045 тона, при пълна
мощност е следвало да бъде 321,49 тона, при постоянни разходи от 36 856,09 лева;
себестойността на готовата продукция е 163,77 лева за тон, а при пълна мощност би
следвало да бъде 114,64 лева за тон, или разликата е 49,13 лева на тон, или за периода
общо е 11 056,83 лева. За м.февруари произведената продукция е 129,021 тона, при
пълна мощност е следвало да бъде 184,32 тона, при постоянни разходи 25 033,86 лева;
себестойността на готовата продукция е 194,03 лева за тон, а пи пълна мощност би
следвало да бъде 135,82 лева за тон, или разликата е 58,21 лева на тон, общо за периода
е 7 510,16 лева. За м.март – от 01,03,2020 г. до 10,03,2020 г. произведената продукция е
19,901 тона, при пълна мощност е следвало да бъде 28,43 тона, при постоянни разходи
9879,81 лева; себестойността на готовата продукция е 496,45 лева за тон, при пълна
мощност би следвало да бъде 347,51тона, или разликата е 148,93 лева на тон, общо за
периода е 2963,94 лева. В с.з. ВЛ И. заявява, че за м.декември 2019 г. /преди извеждане
на шнековете/ произведената продукция е 469,201 тона, без да е наясно колко са
работните дни, за половината месец януари 2020 г. продукцията е 225,045 тона, и на
практика сравнявайки двата месеца няма разлика в произведената продукция.
От заключението на ВЛ по изговената по настоящото дело СИЕ се установява в
табличен вид произведената продукция, каква би следвало да бъде при пълна мощност,
постоянните разходи, себестойността на готовата продукция, каква е следвало да бъде
при пълна мощност, каква е разликата за тон, и за периода /помесечно/ общо. ВЛ е
посочило, че заплатените от ищеца фактури във връзка с произвеждането на
вертикалните шнекове са на обща стойност 14 271,60 лева.
От представената в последно с.з. в заверен превод от англ.език фактура за
закупуване на инсталацията, част от която са процесните шнекове, се установява, че
същите са закупени за сумата от 2 141 510,25 евро.
От показанията на св.*** – счетоводител в ответното дружество, се установява,
5
че първоначално са дали на ищеца оферта за изработване на шнек, но се е стигнало
само до услуга – заварка на витки /сегменти/ върху тръба. Според свидетелката в
поръчката, която е попълнена, изрично е посочено, че услугата е само за заварка и
стиковка на самата витка, като сегментите са на отделен ред. Според свидетелката
ответната фирма само е заварила витките, след което ищецът е изпратил представител,
който ги е огледал, след което платили фактурата. Според свидетелката в протокола са
отразени и други услуги /стругарски/, които са извършени на ищеца и които не са
предмет на делото. Сочи се, че тръбите, на които са заварявани витките, са доставени
от ищеца, заедно с фланците, които се свързват към вътрешната тръба, на която са
заварени витките.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с правно основание вр.чл.264, ал.1 и ал.2 вр.чл.265, ал.1, предл.2 от ЗЗД
С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи
нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.
Съгласно чл.266 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата
работа.
С оглед представените доказателства съда приема, че между страните е било
налице валидно облигационно правоотношение, възникнало от договор за изработка,
представляващ двустранен, консенсуален, възмезден договор, като липсва законово
изискване същият да е сключен в писмена форма. По силата на този договор,
изпълнителят следва да изпълни възложения му трудов резултат от възложителя, а
последният е длъжен да плати възнаграждение.
С оглед събраните доказателства – протокол към фактура 3159, от 06,01,20 г. и
10,01,20 г. /който протокол не беше оспорен от ищеца по надлежния ред/ и
показанията на свидетелката Станчева, съдът приема, че уговорката между страните е
била само за извършване на заварка на витките към тръба /винт/, собственост и
предоставена от ищеца, както и куплиране на фланците към тези тръби, а не изработка
на целия шнек. Това е и житейски логично, с оглед представената фактура за
закупуване на винтовия транспортьор, от която се установява, че цената му е
многократно по-висока.
Възложителят следва да плати за извършената работа, ако тази работа е приета от
него. Съгласно чл.264, ал.1 и 2 от ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
6
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се
появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя
веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел
недостатъците. Приемането на работата обхваща както едно фактическо действие –
реалното получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно
действие – одобрение на изработеното, т.е. признание, че то действително съответства
на възложеното с договора. Ако възложителят има възражение за неправилно
изпълнение, то той следва да го заяви при приемането, съгласно разпоредбата на 264,
ал.2 от ЗЗД /в този смисъл е решение №5 от 15.03.2010 г. по т.д.№390/2009г., І т.о./. В
настоящия случай съдът приема, че изпълнението на услугата /заварката на витките и
куплирането на фланците/ е било прието без възражения от възложителя. В тази връзка
следва да бъде отбелязано, за доводите на ищеца в исковата молба, че многократно са
отправяли покана до изпълнителя за отстраняване на видимите недостатъци,
респективно за подмяна на целите шнекове с други, останаха изцяло недоказани.
Според настоящия съдебен състав, такива недостатъци на извършената услуга не се
установяват и от заключението на ВЛ по техническата част от изготвената в
производството по чл.207 от ГПК експертиза. Както в заключението, така и в с.з. по
ч.гр.д.№1362/2020 г. на ПлРС ВЛ е заявило, че причините за констатираните вибрации,
т.нар.“биене“ в горната част на тръбата-транспортьор, може да са най-различни и без
демонтаж и обследване не могат да бъдат установени точно. Ищецът с отказът си да
демонтира съоръжението за оглед от ВЛ на практика е създал пречки за събиране на
допуснатите доказателства и не следва да черпи права от това свое неправомерно
поведение. Следва да се отбележи, че от заключението на ВЛ икономист, изготвено по
настоящото дело, се установява, че през м.май 2020 г. /когато е извършен оглед от ВЛ
инженер ***/ инсталацията на ищеца е работила само ЕДИН ден, поради което е било
напълно възможно и без заплаха за поизводствения процес винтовия транспортьор
/който видимо е работел неправилно, с вибрации/ да бъде демонтиран и да се даде
възможност на ВЛ да извърши необходимия оглед, чрез който да установи какви са
причините за констатираните вибрации, довели до намаляване на производителността
на инсталацията. Според съда, при липса на категорична констатация за причините,
поради които една от инсталациите вибрира, не може да се приеме, че това е
недостатък /или отклонение от поръчката/ на извършената услуга по заварка на витки
и съответно, от възложителя не може да се претендира заплащане на разходите,
необходими за поправката, или намаление на възнаграждението.
Освен всичко гореизложено, съгласно константната съдебна практика,
обективирана например в решение №138/17,10,2011г. по т.д. №728/2010 г. на 2-ро
търг.отд. на ВКС, решение №42/15,04,2010 г. по т.д. №593/2009 г. на 2-ро търг.отд. на
ВКС, решение №166/26,10,2010 г. на 2-ро търг.отд. на ВКС, решение №65/16,07,2012 г.
7
по т.д. №333/2011 г. на 2-ро търг.отд. на ВКС, ако възложителят е подписал издадената
от изпълнителя фактура, тя е отразена в счетоводните регистри на търговското
дружество - възложител и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен
кредит, е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи. В
процесния случай Възложителят е ЗАПЛАТИЛ същите непосредствено след
издаването им /съгласно данните от заключението на ВЛ по СИЕ/. Ето защо съдът
приема, че Възложителят е приел фактически изпълнените работи.
За пълнота следва да се отбележи, че когато възложената работа е извършена с
недостатъци, за възложителя се поражда потестативното право да избере една от
алтернативно предвидените в чл.265, ал.1 от ЗЗД възможности, като отговорността на
изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на недостатъците и
отражението им върху годността на изработеното. По принцип, недостатъците на
престирания резултат – предмет на изработката, не погасяват задължението на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него,
които следва да бъдат упражнени по реда на чл.265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени,
могат да доведат или до намаляване на размера на възнаграждението или до отлагане
изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е
допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение. В настоящия случай, с исковата молба е
изложено възражение за неточно изпълнение в качествено отношение, но няма
представени доказателства, че изпълнителят е бил уведомен за посочените
недостатъци. За да запази правата си по чл.265 от ЗЗД, възложителя следва да прояви
активност и да прегледа извършената работа при предаването, респективно приемането
й – при констатирани явни недостатъци или отклонения - такива, които са видими при
обикновен преглед на работата, възложителят е длъжен да направи всичките си
възражения пред изпълнителя незабавно при предаване на работата; при наличието на
скрити недостатъци или отклонения - такива, които не могат да бъдат установени при
обикновен преглед на извършеното, възраженията следва да бъдат направени веднага
след откриването им /което също няма данни да е сторено/. Общата законова
отговорност на изпълнителя за недостатъци по ЗЗД съобразно разпоредбата на чл.264
от ЗЗД се преклудира с неуведомяването на изпълнителя незабавно след откриването
на скритите недостатъци от възложителя.
С оглед на изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание
вр.чл.264, ал.1 и ал.2 вр.чл.265, ал.1, предл.2 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан
и следва да бъде отхвърлен.
По отношение исковете с правно основание чл.82 вр.чл.79, ал.1, вр.чл.261, ал.1 от
ЗЗД вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000,00
8
лева /частичен иск от 21 530,00 лева/, представляващи обезщетение за пропуснати
ползи за периода януари 2020 г. – март 2020 г. включително; иск с правно основание
чл.82 вр.чл.79, ал.1, вр.чл.261, ал.1 от ЗЗД вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5000,00 лева /частичен иск от 14 481,68 лева/,
представляващи обезщетение за пропуснати ползи за периода април 2020 г. – юли 2020
г. включително.
Обезщетението по чл.82 от ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение
обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. Елементите на фактическият състав включват
неизпълнение на задължението по двустранен договор по причина, която може да се
вмени във вина на длъжника и изправност на насрещната страна. Отговорността по
чл.82 от ЗЗД е обусловена от настъпване на вреда, която да е в причинна връзка с
неизпълнението. Договорната отговорност за обезщетяване на вредите за
неизпълнението е ограничена до преките и предвидими вреди. Това са вредите
настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнеието и които са
предвидими. Липсата на един от тези елементи е основание за отпадане на
отговорността за обезщетение.
Разпоредбата на чл.82 от ЗЗД сочи, че неизправната страна носи отговорност
само за вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Относно претенциите на
ищеца за пропуснати ползи, предявени частично в размер на 5000,00 лева всяка
/изразяващи се в разлика в себестойността на единица продукция в следствие
намаления капацитет на инсталацията/, следва да се посочи, че за да бъде уважена тази
претенция за пропусната полза, е необходимо да е установено кумулативното наличие
на следните предпоставки: виновно неизпълнение от страна на длъжника на поети
основани задължения по сключен между страните договор, съконтрахентите да са
могли да предвидят, че от това неизпълнение могат да последват за кредитора
имуществени вреди, изразяващи се в реално пропуснати от него ползи, както и да
съществува причинна връзка между неизпълнението /неточното изпълнение/ и
възможността да бъде увеличен имуществено патримониумът на ищеца. Липсата само
на един от тях е основание за отпадане на договорната отговорност за обезщетение. За
определяне на пропуснатата полза трябва да се очертае предполагаемото развитие,
което би имало имуществото на кредитора при изпълнение на договорното задължение
на изпълнителя. Изисква се възложителят сериозно да е могъл да разчита да получи
печалба, с която да увеличи своето имущество. Отговорността на ответника е
обусловена от наличието на причинна връзка между виновното му поведение и
настъпилия за възложителя реално съществуващ като възможност пропуск да увеличи
9
имуществото си.
Както бе посочено по-горе, по делото е било налице валидно облигационно
правоотношение по договор за изработка. При липса обаче на категорични
доказателства, че констатираните вибрации и „биене“ /довели до намаляване на
производствената мощност на транспортьорите и оттам – до увеличаване на
себестойността на единица произведена продукция, съответно до намаляване на
печалбата, която би била реализирана/ са причинени от некачествено изпълнение на
извършените от ответника услуги по заваряване на витки, няма как неговата
отговорност да бъде ангажирана.
Доколкото ищецът не доказа неточно изпълнение на задължението на ответника,
то предявените като частични искове за пропуснати ползи се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото ищецът следва да заплати сторените от ответника
разноски в общ размер на 2340,00 лева, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от *** и ***, чрез адв.И.А. от ПАК, против ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в ***, представлявано от ***, искове с правно
основание чл.82 вр.чл.79, ал.1, вр.чл.261, ал.1 от ЗЗД вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лева /частичен иск от 21 530,00
лева/, представляващи обезщетение за пропуснати ползи за периода януари 2020 г. –
март 2020 г. включително; чл.82 вр.чл.79, ал.1, вр.чл.261, ал.1 от ЗЗД вр.чл.45 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лева /частичен
иск от 14 481,68 лева/, представляващи обезщетение за пропуснати ползи за периода
април 2020 г. – юли 2020 г. включително, и чл.264, ал.1 и ал.2 вр.чл.265, ал.1, предл.2
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лева /частичен
иск от 12 771,60 лева/, представляващи недължимо платено възнаграждение по
договор за изработка, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от *** и ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от ***, сторените по
10
делото разноски в общ размер на 2340,00 лева, съгласно приложения списък по чл.80
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11