Мотиви
към присъда по НОХД 1986/85г
Производството
е образувано въз основа на внесен обвинителен акт.
Обвинението е против А.П.С. ***, след като е бил осъден с решение № 1065/ 17.12.2010
г. по гр. дело № 4202/ 2010 г. по описа на PC - Пазарджик, влязло в сила на
17.12.2010 г., да издържа свои низходящи - децата си А.А.С., ЕГН ********** и И.А.С.,
ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен представител Л.И.С., както и със
спогодба за увеличаване на размера на дължимата издръжка, постигната по гр.д. №
2439/ 2012 г. по описа на PC - Пазарджик, влязла в законна сила на 14.12.2012
г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 21 месечни вноски по 240 лв. за периода м. февруари 2017 г.-м.
октомври 2018 г. включително, общо за сумата от 5 040 лв. като деянието е
извършено повторно - престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал.
1 от НК.
В съдебно заседание
обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура Пазарджик,
който пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание, при отчитане на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства.
Подсъдимият
се признава за виновен.
Районният
съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в своята
съвкупност, предвид чл. 301 от НК, по свое вътрешно убеждение и ръководейки се
от закона, установи:
Подсъдимият
А.С. сключил граждански брак със свид. Л.С.
на 21.07.2000г. От брака им на ***г. се родило детето А.А.С., а на ***г. се
родило детето И.А.С..
Бракът
между С. и свид. С. бил прекратен с Решение №1065 от 17.12.2010г., постановено
по гр. дело №4202/10г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик. Съгласно
посоченото решение, упражняването на родителските права спрямо децата И. и А.
било предоставено на свид. Л.С., а бащата Ал. С. бил осъден да плаща месечна
издръжка в размер на по 80.00 лева за всяко едно от децата. Решението е влязло
в законна сила на 17.12.2010г.
След
влизане в сила на съдебното решение подсъдимият не изпълнил задължението си по
плащане на дължимата издръжка, поради което свид. С. сигнализирала Районна
прокуратура Пазарджик, резултат от което е присъда №276/24.11.2011 г. по
НОХД№1306/2011г.,влязла в законна сила на 10.12.2011 г. за престъпление по чл.
183, ал.1 от НК , с която му е наложено наказание „пробация“, изтърпяно на
21,06,13г.
По
силата на одобрена от Районен съд спогодба от 06.12.2012г. по гр.дело
№2439/2012г., размерът на издръжката, която С.се съгласил да заплаща бил
увеличен на по 120,00лв. месечно за всяко дете поотделно. Съдебното Определение
по гр.дело №2439/2012г. на РС-Пазарджик влязло в сила на 14.12.2012г.
Поради
осъществено от страна на обв.С. бездействие, по отношение на вмененото му
задължение за плащане на издръжка на двете си деца - за периода от месец януари
2012г. до месец декември 2012г. включително, с присъда №31/31.01.201 Зг.,
постановена по НОХД№2258/2012г., РС-Пазарджик признал обвиняемия С. за виновен
в извършване на престъпление по чл.183 ал.4 във вр. ал.1 във вр. чл.28 ал.1 от НК и му наложил наказание „Пробация" и „Обществено порицание".
Присъдата по посоченото НОХД влязла в законна сила на 16.02.2013 г.
По НОХД 41/15 на ПРС подсъдимият бил признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 183, ал.4 вр. ал.1 от НК и му
било наложено също наказание пробация - за срок от една година по двете
задължителни мерки по чл. 42, ал.2 т.1 и 2 от НК и по т.6 - 150 часа за една
година.
С присъда по НОХД 281/17 подсъдимят бил признат за виновен в
извършване на престъпление о чл. 183, ал.4 вр. ал.1 от НК и му бил наложено
наказание пробация по двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал.1
т.1 и 2 от НК.
Независимо
от влязлата в сила последна осъдителната присъда, подсъдимият продължил да не изпълнява задължението си за
плащане на издръжка на малолетните си деца- не изпълнил задължението си за
времето от м. февруари 2017 г. до м. октомври 2018 г. включително, или за общо
21 месечни вноски по 240 лв. (по 120 лв. за всяко от двете деца) за периода м.
февруари 2017 г.-м. октомври 2018 г. включително, общо за сумата от 5 040 лв.
Поради
това и за това съзнателно неизпълнение на паричното задължение е предаден на
съд за пореден път за престъпление по чл. 183 НК, но за конкретния нов период
на неплащане и неиздължен в рамките му размер, при по-тежката поради
предходното осъждане квалификация на чл. 183, ал.4 вр. ал.1 от НК.
Инкриминираните факти Съдът прие въз основа на събраните по делото напълно
непротиворечиви и взаимнодопълващи се доказателства.
Установено
е, че със съдебно
решение по гр. д. № 4202/10г. на РС Пазарджик е одобрена спогодба и влязла в сила 17.1210г. . ,
с която са предоставени родителските права върху децата, родени от брака между
подсъдимия и свидетелката, на последната
като тяхната майка и законна представителка, като подсъдимият бил осъден да заплаща издръжка в размер на по 80 лева месечно – за всяко от тях.
Установено е също, че след
влизане в сила на съдебното решение подсъдимият не изпълнил задължението си по
плащане на дължимата издръжка, поради което свидетелката сигнализирала Районна
прокуратура Пазарджик, резултат от което е присъда №276/24.11.2011 г. по
НОХД№1306/2011г.,с която му е наложено наказание „пробация“, изтърпяно на
21,06,13г.
По силата на одобрена от Районен
съд спогодба от 06.12.2012г. по гр.дело №2439/2012г., размерът на издръжката,
която С. се съгласил да заплаща бил увеличен на по 120,00лв. месечно за всяко
дете поотделно. Съдебното Определение по гр.дело №2439/2012г. на РС-Пазарджик
влязло в сила на 14.12.2012г.
Следва ново осъждане - поради осъществено от
страна на обв.С. бездействие, по отношение на вмененото му задължение за
плащане на издръжка на двете си деца - за периода от месец януари 2012г. до
месец декември 2012г. включително, с присъда №31/31.01.201Зг. по
НОХД№2258/2012г. и влязла в сила на 16,02,13г. РС-Пазарджик признал обвиняемия С. за виновен
в извършване на престъпление по чл.183 ал.4 във вр. ал.1 във вр. чл.28 ал.1 от НК и му наложил наказание „Пробация" и „Обществено порицание".
Последващите осъждания на пробация са по НОХД
41/15 и по НОХД 281/17, по които наказанията са изтърпени , но без да имат
заложения поправителен и възпиращ ефект .
Настоящото дело е поредно за
бездействие от страна на подсъдимия като длъжник - морален и юридически на своите
две непълнолетни деца , на които дължи ,чрез тяхната майка и законна
представителка, издръжка за всяко в посочения горе размер .
Подсъдимият, както признава и сам
в обясненията си, не е плащал въобще присъдената като издръжка сума . Обективна
невъзможност да изпълнява това си задължение поради липсата на доходи от
трудова дейност не засяга безспорните изводи за обективната съставомерност на
инкриминираното престъпно деяние, като следва да се обсъждат само и евентуално
при отмерване на наказанието.
Установено е от признанията на
подсъдимия и показанията на св. С., че в инкриминирания период подсъдимият,
който е знаел за произтичащото от съдебния акт решение задължение на издръжка,
дължими в срокове, размери и по начин, които също са му известни, въобще не е изпълнявал задължението си за погасяване на срочното задължение по
изплащане.
Съдебният акт, от който произтича
неизпълненото парично задължение, е
влязъл в сила на 14,12,12г. и липсва изпълнение от страна на длъжника. Касае се
до постановено съдебно определение, с което е постигната съдебна спогодба между
страните по делото - подсъдимият и неговата бивша съпруга св. С..
Подсъдимият е знаел за
задължението си – известни са му били размерите и падежите, като съзнателно не
е изпълнявал задължението си.
Обясненията му за липсата на обективни причини за неиздължаване на
сумите не засягат съставомерността на деянието.
Деянието е обективно и
субективно съставомерно за инкриминирания период и сума, като същото е
извършено при ,условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК – и тъй
като е извършено след като с влязла в сила на присъдата по посочените горе дела
е осъден за престъпление по чл. 183 , ал.4 вр. Ал.1 1 от НК . Поради и това и
правилната квалификация на настоящото деяние е също по чл. 183, ал.4 вр. Ал.1
от НК, като подсъдимият е съзнавал, че върши деянието, след като вече е осъден
с влязла в сила присъда за престъпление от същия вид.
По настояване на майката и
законна представителка на дата св. С. бе осигурен един по-дълъг период от
време, в който подсъдимят да може да погаси паричното си задължение към децата
си . въпреки забавата той изплати до 20,06,19 целият инкриминиран размер.
На това основание Съдът при, че следва да
приложи нормата на чл.3 и да не му наложи наказание. Вярно е, че систематиката
я поставя преди тази по ал.4, която предвижда квалифицирания и установен в
случая състав. От друга страна обаче престъплението е в раздела Престъпления
против барака и семейството . С него директно се засягат правата на родните
деца на подсъдимия да получават
определена месечна парична сума като издръжка, за да им бъде осигуряван
подходящ за възрастта и нуждите им живот. За тези деца се грижи тяхната майка и
свидетел по делото, чието единствено настояване бе да получи средствата за
децата, за да ги гледа и възпитава. При положение, че подсъдимият изпълни
изцяло паричното си задължение и не са последвали вредни последици за
получаващите издръжка ( такива данни не дава от св. С. ), се прие, че на
подсъдимия следва да се предостави възможност да продължава да полага труд и
добива доходи, за да изплаща издръжката за двете си деца ч( което е изцяло в
техен интерес) , поради което на основание ал.3 на чл. 183 от НК не му се
наложи наказание.
По изложените
мотиви Съдът постанови присъдата си, която обяви на страните като разясни възможостите
и сроковете за нейното обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: