№ 1746
гр. София, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Воденичарова
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно
гражданско дело № 20231100509139 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 6441/25.04.2023 г. по гр.д. № 62 511/2021 г. по описа на СРС, 85 с-
в, по предявения от Г. И. К. срещу В. С. Г. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е
признато за установено, че ищецът Г. И. К. е собственик на основание покупко-
продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
10, том V, рег. № 14482, дело № 635/2006 г. на нотариус В.В., на 1/2 идеална част от
следните недвижими имоти: дворно място, находящо се в гр. София, община Столична,
район „Овча купел“, съставляващо УПИ VІІ-55, кв. 10, по плана на гр. София, м. „в. з.
Люлин“, с площ от 900 кв. м., при съседи: улица, УПИ VІІІ-57, УПИ VІІ-56, улица,
УПИ VІ- 54, заедно с едноетажна вилна сграда, с площ от около 24 кв. м., състояща се
от стая, кухня и тераса, идентични с поземлен имот с идентификатор № 68134.4324.55
съгласно ККР, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на ИД на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 25.05.2022 г., с адрес: гр.
София, район „Овча купел“, в. з. „Люлин“, с площ 893 кв. м., с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 55, кв. 10, парцел VІІ,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.4324.1066, 68134.4324.1057,
68134.4324.1065, 68134.4324.54, и разположената в него сграда с идентификатор №
68134.4324.55.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.0.009 г. на ИД на
АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо сградата, от 25.05.2022 г., с адрес на
сградата: гр. София, район „Овча купел“, „Люлин“, със застроена площ: 22 кв. м.,
1
етажи: 1, предназначение: постройка на допълващото застрояване, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, като искът е отхвърлен
частично - по отношение на другата 1/2 идеална част от имотите.
С решението на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № 112, том ІІ, рег. № 4446,
дело № 275/2013 г. на нотариус Д.Т. за 1/2 идеална част от посочените имоти.
Решението е постановено при участието на С. Н. Т. като трето лице – помагач
на страната на ищеца.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 138356/17.05.2023 г. на ищеца Г. И. К.
срещу решението в частта, с която предявеният от Г. И. К. срещу В. С. Г. иск по чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик по силата на
договор за покупко-продажба на процесните недвижими имоти, е отхвърлен за ½ ид.ч.
от тях.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Излага, че първоинстанционният съд е стигнал до
неправилни изводи, като е приел, че договор за доброволна делба от 19.10.1990 г. е
нищожен поради липса на форма. В тази връзка сочи, че действително към исковата
молба е приложил само първа страница от договора при пропуск да се преснима
втората, където се намира нот. заверка, но районният съд бил допуснал процесуално
нарушение, като не му е дал указания по чл. 101 ГПК. Излага, че видно от
приложената стр. първа, то върху договора за доброволна делба са положени печат на
Нотариата и марки за таксуване, поради което имало ясни индиции, че документът е
нот. заверен. Прилага договора в цялост и моли да бъде приет като доказателство. В
случай че съдът отмени решението в отхвърлителната част, то моли нот. акт за
придобИ.е на имот по давност, с която се легитимира ответникът, да бъде отменен по
реда на чл. 537, ал. 2 ГПК относно останалите ½ ид.ч. от имота.
Въззиваемият В. С. Г. подава отговор на въззивната жалба от 20.07.2023 г.
Сочи, че същата е неоснователна в обжалваната от ищеца част. Позовава се на
придобивна давност, като излага, че в отхвърлителната част решението е правилно, но
по различни от възприетите от районния съд мотиви. Решението било правилно като
краен резултат в тази част поради придобИ.е на правото на собственост върху имота от
ответника по давност, както своевременно е заявено с отговора на исковата молба.
Ответникът е осъществявал постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено
фактическа власт върху вещта като своя в продължение на 10 години. Противопоставя
се на искането да бъде приет в цялост договор за доброволна делба от 1990 г, понеже
ищецът само го е представил в непълен вид. Ако се приеме като доказателство, то
прави неконкретизирано искане по чл. 193 ГПК, относно което на осн. чл. 101 ГПК на
страната са дадени указания с определението за насрочване на делото пред въззивната
инстанция.
Срещу решението в частта, с която предявеният от Г. И. К. срещу В. С. Г. иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК е уважен за ½ ид.ч. от имотите е подадена в срок въззивна
жалба вх. № 169984/15.06.2023 г. от ответника В. С. Г..
Същият излага, че неправилно районният съд е кредитирал показанията на
свидетелите, водени от ищеца, но не и тези на свидетелите, водени от ответника.
Установявало се, че ответникът е придобил правото на собственост върху имота чрез
оригинерен способ - придобивна давност. Ответникът е осъществявал постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено фактическа власт върху вещта като своя в
2
продължение на 10 години. Владението било установено през 70-те години, като
дядото на ответника го е получил от собственика тогава Г.Т.. Излага, че изявленията на
в.л. по СТЕ относно липсата на ремонтни дейности по вилната постройка от 2003 г. не
следва да се взимат предвид, понеже в.л. е видяла постройката само отвън; това
съставлявали предположения. Ответникът складирал материали в постройката и
построил подпорна стена 2019 г. – 2020 г. Неправилно бил кредитиран свид. Д., която е
заинтересована. Пренебрегнат бил и списък на лица, които декларират с нот.
удостоверени подписи, че ответникът е владелец на имота. Твърди, че ищецът
инцидентно е посещавал имота и не е отблъснал владението на ответника; ищецът не е
обработвал имота и не го използва активно. Ответникът подал заедно със съседите
искане за определяне на вътрешно-регулационните граници на имота, снабдил се с
оценка на имота. Оспорва договор за проектиране, сключен от ищеца с „Б.П.“ ООД.
Оспорва ищецът да е установил фактическа власт върху вещта.
В случай че съдът отмени решението в уважителната част, то моли решението да
бъде отменено и в частта, с която нот. акт за придобИ.е на имот по давност е отменен
по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК относно ½ ид.ч. от имота.
Въззиваемият Г. И. К. подава отговор на въззивната жалба от 03.08.2023 г. Сочи,
че жалбата е неоснователна. Излага, че не са налице текущи ремонтни дейности по
сградата в имота. Оспорва да е извършен ремонт на постройката от ответника през
2003 г. Твърди, че ответникът и баща му са се грижили за имота по възлагане на
собственика. Сочи, че е собственик на имота по силата на договор за покупко-
продажба, а първата ясна демонстрация от страна на ответника за собственическо
поведение е от 2021 г., когато имотът е заравнен от ответника и същият е започнал
строеж на подпорна стена.
С определение № 13767/15.11.2023 г. е приет в цялост /т.е. втора страница/ на
вече представения с исковата молба договор за доброволна делба от 19.10.1990 г.
Въпреки ясните знаци, че документът е таксуван и печата на Нотариата
първоинстанционният съд не е дал указания по чл. 101 ГПК относно представяне на
документа в цялост. Представен е и втори препис от същия, заверен от СлВп. Без
уважение са оставени с изложени мотиви исканията по чл. 193 ГПК относно първа
страница на договора за доброволна делба /преклузия/, както и останалите искания.
Искането по чл. 193 ГПК относно втора страница на договора е уточнено в съдебно
заседание от 07.03.2023 г., като се излага от В. С. Г., че видно от първа страница на
договора /която е била представена в пр-вото пред СРС и с която страната се е
запознала своевременно/, то на тази първа страница е посочен номер на пълномощно
на една от страните в нот. пр-во, който номер съвпадал с номер на удостоверение за
семейно положение. Съдът се произнесъл по искането, което е оставено без уважение.
С писмената защита В. С. Г. сочи, че констативният нот. акт не е бил оборен в
хода на пр-вото. Фактическа власт могло да се установи чрез периодични и
инцидентни посещения на имота, но само ако те сочат на намерение за своене и не са
прекъснати от други лица. Позовава се на Решение № 734 от 12.06.2006 г. на ВКС по
гр. д. № 1526/2005 г., IV г. о.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
3
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо. Предявен е иск от лице, което се легитимира като собственик по силата на
договор за покупко-продажба срещу лице, което се легитимира като собственик по
силата на констативен нот. акт за придобИ.е на същия имот по давност.
Решението следва да се отмени частично като неправилно по следните мотиви.
Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот - поземлен имот с
идентификатор № 68134.4324.55 с площ 893 кв.м. ведно с построената в него сграда с
идентификатор № 68134.4324.55.1 със застроена площ: 22 кв. м., на основание
Нотариален акт за покупко- продажба на имот № 10, том пети, рег. № 14 482, дело №
635/2006 г. от 14.12.2006 г. по описа на нот. В. В., рег. № НК 320. Владението върху
имота му било предадено по силата на самия нот. акт и ищецът се легитимира като
собственик на имота. Праводател на ищеца е привлеченото като трето лице помагач
на страната на ищеца лице С. Н. Т., което не се явява и не изразява становище по
спора. Ищецът представя нот. акт № 92, том дванадесети, дело № 4015/1955 г. от
18.10.1955 г., решение от 14.03.1977 г. по гр.д. № 756/1971 г. по описа на СРС за делба
на имота, нот. акт за дарение на недвижими от рег. № 93, том двадесет и първи, дело
№ 3576/1985 г. от 15.08.1985 г. и договор за доброволна делба с нот. заверка на
подписите от 19.10.1990 г., приет в цялост в хода на въззивното пр-во. С тях се домогва
да докаже линията на правоприемството, довела до придобИ.е от него на процесния
имот по договор за покупко - продажба от м. 12.2006 г. от прекия му праводател С. Н.
Т..
Излага в исковата молба, че имотът е стопанисван необезпокоявано от него, като
имотът не се използва за живеене и не се обитава постоянно /сградата в имота е в лошо
състояние и с предназначение вилна сграда/, но се посещава от ищеца и неговите
близки. Във вилата няма прокарани ток и вода. Имотът бил придобит в следното
състояние – ограден с телена ограда, обрасъл с широколистни и иглолистни дървесни
видове и храсти. Ищецът го декларирал за данъчни цели, заплащал данък за имота.
Сключил договор за проектиране с „Б.П.“ ООД през 2010 г.
През м. 08.2021 г. при посещение на имота с цел отдих сред природата ищецът
установил, че ответникът – собственик на съседен имот, е премахнал телената ограда и
в имота се стори подпорна стена. Направен е изкоп и е положена арматура. Ищецът в
телефонен разговор с ответника установил, че последният също се счита за собственик
на имота.
Ищецът оспорва ответникът да е осъществявал фактическа власт върху имота. В
периода 1990 г. – 2006 г. владението на С. Н. Т. /праводател на ищеца/ било
необезпокоявано, а след м. 12.2006 г. ищецът владее имота като собственик по сделка.
Твърди, че първата ясна демонстрация от страна на ответника за
собственическо поведение е от 2021 г., когато имотът е заравнен от ответника и същият
е започнал строеж на подпорна стена.
Ответникът е собственик на имот в съседство. Легитимира се като собственик на
процесния имот – дворно място и вилна постройка, по силата на придобИ.ето му
давност. Снабдил се е с Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот придобит по давност № 112, том ІІ, рег. № 4446, дело № 275/2013 г. от 22.08.2013
г. на нотариус Д.Т., рег. № НК 041.
Твърди, че владението върху процесния имот било установено през 70-те години,
като дядото на ответника го е получил от собственика тогава Г.Т.; и от тогова до
момента ответникът или неговите наследодатели са осъществявали постоянно,
4
непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено фактическа власт върху вещта като своя в
продължение на повече от 10 години. Между Г.Т. и наследодател на ответника бил
сключен неформален предварителен договор относно имота и било осъществено
плащане. Считано от 1996 г. имотът се владее от ответника. Ответникът почиства
дворното място, сади картофи и лук. Бил извършен ремонт на постройката в имота по
възлагане от ответника от 2003 г. от свид. С. – собственик на съседен имот. През 2007
г. ответникът възложил извършването на сондаж за кладенец. През м. 08.2009 г. между
ответника и свид. С. е сключен договор за възстановяване на ограда. В периода 2003 -
2012 г. ответникът настанил във вилата да живее работник от Ветрен на име И., който и
охранявал имота. Т. к. постройката е без прекарани ток и вода за обитаването й от
работника електричество и вода били осигурявани от имота на ответника. Ответникът
складирал материали в постройката. Също така ответникът през 2019 г. подравнил
терена, като наел багер. През 2020 г. възложил на свид. С. извършването на изкопни
работи за изграждане на подпорна стена.
Наред с това ответникът заплащал данъци на имота и подал заедно със съседите
искане за определяне на вътрешно-регулационните граници на двата съседни имота.
Страните не спорят относно идентичността на имотите, посочени в Нотариален
акт за покупко- продажба на имот № 10, том пети, рег. № 14 482, дело № 635/2006 г. от
14.12.2006 г. по описа на нот. В. В., рег. № НК 320 и в Констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давност № 112, том ІІ, рег. № 4446,
дело № 275/2013 г. от 22.08.2013 г. на нотариус Д.Т., рег. № НК 041, с процесния имот
съгласно представената скица.
Ответникът оспорва ищецът да е установил фактическа власт върху вещта,
понеже липсвал приемо –предавателен протокол към договора, обективиран в нот. акт,
на който се позовава ищецът. Твърди, че ищецът инцидентно е посещавал имота и не е
отблъснал владението на ответника; ищецът не е обработвал имота и не го използва
активно. Сочи, че през 2006 г., когато е придобил имота по силата на сделка, ищецът не
е отблъснал владението на ответника, установено от преди това.
Според ТР от 21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС тъй като
нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то
нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на
собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да
твърди, че титулярът на акта не е собственик Оспорването може да се изразява както в
доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в
опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание. Ако
оспорващата страна не разполага с документ за собственост, то тя носи тежестта да
докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Когато и двете страни в
правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота
/било констативни или такива за правна сделка/, както е в случая, то разпределението
на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.
154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав
на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
Правото на собственост е абсолютно, имуществено, прехвърлимо, сложно и
безсрочно. Като сложно субективно право, то се състои от три правомощия
– владение, ползване и разпореждане. За разлика от него владението и държането
по см. на чл. 68 и сл. ЗС представляват фактически състояния.
Следователно в случая ищецът следва да докаже пълно и главно, че е собственик
на имота по силата на договор за покупко-продажба, като непосредствено след
сключването на договора му е било предадено от продавача и по този начин
установено от ищеца владението върху вещта като едно от правомощията, включени в
5
правото на собственост.
От своя страна ответникът като лице, което твърди, че е собственик на имота на
основание придобивна давност, следва да докаже, че в сочения от него период /1970 г.
– 2021 г./ лично или присъединявайки владението на наследодателите си, е
упражнявал постоянно, непрекъснато, несъмнено и спокойно фактическата власт
върху имота, която го е държал като свой.
Той следва обаче да докаже и твърденията си, че след м. 12.2006 г., когато
ищецът е придобил имота по силата на сделка, ответникът му е отнел фактическата
власт върху вещта и е държал вещта като своя поне 10 години, т.е. поне до 2016 г.
Ответникът се легитимира като собственик въз основа на констативен нотариален акт
за собственост, издаден на 22.08.2013 г. и следователно доказваните пред нотариуса
обстоятелства са били евентуално осъществени в периода преди 2013 г., или за периода
2003 г. – 2013 г. Поради това сочените от ответника негови действия спрямо имота,
които е осъществил за периода 2003 г. – 2013 г., но преди м. 12.2006 г., биха били
относими към твърдения, че имотът е бил придобит по давност от ответника преди м.
12.2006 г. Осъществените преди м. 12.2006 г. действия не са противопоставими на
ищеца като собственик считано от м. 12.2006 г. Ответникът се домогва да докаже, че
ищецът, придобивайки имота през м. 12.2006 г., на първо място не е установил
владението си върху вещта или евентуално на второ място не е прекъснал владението
на ответника като владеещ несобственик /според констативния нот. акт ответникът е
придобил правото на собственост по силата на придобивната давност с изтичане на 10
годишен срок през 2013 г./. Но при доказването от страна на ищеца, че владението на
имота му е предадено със сключване на сделката през 2006 г., то владението на
ответника, ако такова е било установено, би било прекъснато.
Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години и предполага лицето да е
упражнявало постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно фактическата
власт върху имота. Несъмнено е владението, осъществявано по начин, който да
разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя, а явно – когато
намерението на владелеца да свои вещта за себе си е противопоставено на
собствениците. То следва да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да
научи за него, като такова да е достигнало до собствениците на имота. Владелецът
следва да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта, че упражнява
собственически правомощия само за себе си. В този смисъл са Решение № 436 от
21.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2005 г., IV г. о., Решение № 145 от 14.06.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 627/2010 г., I г. о., ГК и Решение № 59 от 12.05.2004 г. на ВКС по
гр. д. № 500/2003 г., I г. о.
По делото са събрани писмени доказателства, изслушано и прието е
заключението на СТЕ относно състоянието на имота и видимите към момента на
огледа от вещото лице ремонтни или изкопни действия в него, изслушани са свидетели.
Установява се от представените от ищеца нот. актове, решения и договор за
доброволна делба от 19.10.1990 г., че ищецът е придобил от собственик на 14.12.2006 г.
правото на собственост върху процесния имот по договор за покупко- продажба. След
приемане като доказателство по делото в цялост на договор за доброволна делба от
19.10.1990 г. с нот. заверка на подписите то доказано по несъмнен начин се явява, че
ищецът е придобил правото на собственост върху целия имот, поради което решението
следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е отхвърлен искът на ищеца
за ½ ид.ч. от имота.
С нот. акт № 92, том дванадесети, дело № 4015/1955 г. от 18.10.1955 г. Т.Т. и
6
Г. Ц.Т. са придобили по договор за покупко-продажба процесните имоти. По този
начин от 1955 г. до 1977 г. Г. Ц.Т. е била собственик на имота наред с Т.Т.. По силата
на решение от 14.03.1977 г. по гр.д. № 756/1971 г. по описа на СРС за делба на имота
на Г. Ц.Т. е възложен в дял друг имот, а процесният имот е възложен дял на П.Т.П.. С
нот. акт за дарение на недвижими от рег. № 93, том двадесет и първи, дело №
3576/1985 г. от 15.08.1985 г. П.Т.П. е дарил на брат си С. Н. Т. ½ ид.ч. от имота.
Другата ½ ид.ч. от имота е останала собственост на П.Т.П.. По силата на валиден
договор за доброволна делба от 19.10.1990 г. с нот. заверка на подписите /л. 8 и л. 64 от
въззивното пр-во/ имотът е поставен в дял на С. Н. Т.. По този начин С. Н. Т. е станал
едноличен собственик на имота и на 14.12.2006 г. по силата на Нотариален акт за
покупко- продажба на имот № 10, том пети, рег. № 14 482, дело № 635/2006 г. го е
продал на ищеца.
Ищецът доказа да е собственик на целия имот по силата на соченото от него
придобивно основание- договор за покупко-продажба.
Видно от самия нот. акт от 14.12.2006 г. със сключването на сделката
продавачът е предал владението върху имота на купувача, ищец и настоящ въззивник.
Това обстоятелство се установява и от показанията на свид. Д., които
правилно са били кредитирани в цялост при отчитане на обстоятелството, че
свидетелят е майка на ищеца. Нейните показания са логични, последователни и
намират опора в останалия доказателствен материал - заключението на СТЕ,
показанията на свид. К. /който единствен не се намира в роднински или
междусъседски отношения със страните по делото за разлика от останалите свидетели/.
Тя дава показания, че през есента на 2006 г. видяла в интернет обявата за
имота във вилна зона „Люлин“, местност „Бонсови поляни“. Извършен бил оглед от
свид. Д. заедно с брокерка с цел евентуална покупка на парцела от сина й Г..
Свидетелката видяла за първи път имота на този оглед. На първия оглед присъствала
само тя, защото тя била активната при избора на имот, а от страна на продавача не
присъствал никой. Имотът представлявал обрасла и необлагородена поляна, сградена
ограда, изпопадали колчета и не се заключвал. Имотът бил видимо занемарен без следи
от човешка дейност и от човешко присъствие. Преди покупката направили огледи, на
които присъствали съпругът и синът й, като ходели със собствен транспорт. Още в
деня на сделката, веднага след като приключили с нотариуса и плащанията, заедно със
С. Т. отишли на място и той им предал владението на имота – не им дал ключове,
понеже имотът не се заключва, а оградата е съборена на места, а им разказал спомени
за този имот от детството си.
По този начин се доказва по несъмнен начин през м. 12.2006 г. с
изповядването на сделката на ищеца да е предадено владението над имота, който по
това време е бил запуснат, обрасъл с храсти и дървета, с телена ограда, съборена на
места, без ток и вода. В имота имало малка къща в лошо състояние, негодна за
обитаване.
Установява се от представени квитанции, че ищецът е заплащал
своевременно, година по година, данъците за имота за периода 2007 г. – 2021 г. Видно
от квитанциите считано от м. 12.2007 г. партидата относно имота се води на името на
ищеца, т.е. той го е декларирал.
От своя страна ответникът на дата 20.09.2021 г./т.е. в хода на делото и след
построяването на подпорната стена/ е заплатил данък за минал период /за 2016 г.,
който не е бил платен от ищеца/, както и данък за 2021 г.
7
Видно от договор за проектиране от 07.04.2010 г. ищецът е възложил на
„Б.П.“ ООД извършването на вертикална планировка и озеленяване относно процесния
имот. Съгласно протокол № 1 към договора с характер на анекс, то след посещение на
имота от ищеца и изпълнителя и установяване състоянието на имота ищецът поел
задължение да почисти терена и да определи вид и място на водоизточника, след което
изпълнителят да пристъпи към проектиране. Поради неизпълнение на тези задължения
на ищеца в срок с анекс № 2 от 12.05.2010 г. по взаимно съгласие на страните
договорът е прекратен.
Своевременно в първо заседание ответникът е оспорил датата на документа.
Ответникът се явява трето лице, на което документът се противопоставя и чийто права
биха били накърнени от евентуално антидатиране на документа, поради което е било в
тежест на ищеца да докаже достоверната дата на документа.
Установява се от показанията на свид. К., представител на изпълнителя, че
през 2010 г. ищецът се свързал с него и сключили договора. Свидетелят познава
имота, понеже му е правил оглед три –четири пъти, от които първия път отишъл в
имота заедно с ищеца, а следващите ходел сам - в работно време, в светлата част на
денонощието. Свидетелят описва имота като стръмно дворно с денивелация между
две улици, с полусрутена ограда и който не се заключвал. Имотът бил видимо
неподдържан и всеки би могъл да влезе в него. Дворът бил обрасъл с храсти и дървета
и свидетелят поставил условие на ищеца да го разчисти, което не е случило, поради
което по взаимно съгласие договорът бил прекратен. Правилно районният съд е дал
вяра на показанията на този свидетел. Те са логични, без противоречия и намират
опора в останалия доказателствен материал. Свид. К. е единственият разпитан по
делото свидетел, който няма роднинска връзка със страните по делото и не живее в
съседство с ответника.
По този начин е доказана достоверността на датата, посочена в договор за
проектиране от 07.04.2010 г. Съдът намира, че на тази дата ищецът е сключил като
собственик договор с „Б.П.“ ООД с цел извършването на вертикална планировка и
озеленяване относно процесния имот, които обаче не се осъществили.
В тази връзка свид. Д. дава показания, че след закупуване на имота през 2006
г. тя и синът й-ищеца, ходели често на имота и имали идеи за развитието и
преобразяването му. Искали да направят нова къща, като бутнат старата. След 2010 г.
свид. Д. ходела в имота поне 2-3 годишно, а ищецът поне 3-4 пъти годишно. След 2010
г. обаче свидетелката Д. била заета да се грижи за възрастните си родители, а на ищеца
се родили деца, поради което осъществяването на идеите за облагородяване на имота
било временно преустановено.
По делото са представени три договора между Б.К. С., разпитан и като
свидетел, и ответника за възлагане на първия да извърши различни услуги. Това са
договор от 24.05.2003 г. за ремонт на покрив /подмяна на дъски и смяна на керемиди,
подмазване на капаци, смяна на улуци водостоци/, шпакловка гипс, боядисване на
стени с латекс и укрепване на стълби /парапети/ за обект в „Бонсови поляни“ – в. з.
„Люлин; договор от 14.08.2009 г. за възстановяване на ограда, изправяне на бетонни
колове и полагане на бодлива тел на адрес във в. з. „Люлин“ и договор от 06.06.2020 г.
за довършителни изкопни работи и изграждане на подпорна стена против свлачище в
процесния имот. Представени са също договор от 05.05.2007 г. между ответника и
К.Г.П. за извършване на сондаж и договор от 18.08.2019 г. между В. С. Г. и К.И.М. за
извършена услуга с багер в процесния имот.
8
Всички тези договори са оспорени своевременно от ищеца относно
достоверността на датата. Ищецът се явява трето лице, на което документът се
противопоставя и чийто права биха били накърнени от евентуално антидатиране на
документа, поради което е било в тежест на ответника да докаже достоверната дата на
документа.
В тази връзка, а и с оглед твърденията на ответника, че е придобил имота по
давност, са разпитани двама свидетели и е изслушано заключението на СТЕ относно
видимото състояние на имота.
Свид. Г. дава показания, че съпругът й има от 1985 г. имот в непосредствено
съседство с процесния. Това е червената къща на снимка № 2 към заключението на
съдебно-техническата експертиза. От 1985 г. свидетелката Г. познава ответника и баща
му. Познава предишната собственичка на процесния имот – Г.. Тя била жива, когато
свидетелката се нанесла в съседния имот през 1985 г. Докато била жива, Г. се грижела
за имота, а ответникът и баща му С. й „помагали“ в окосяването на имота. Г. починала
около 1990 г. Частта от показанията на този свидетел, според която ответникът е
собственик на имота, не съставляват възприети от свидетеля факти, а оценъчни
твърдения и не следва да се коментират. Свидетелката живее със съпруга й постоянно
в имота от 2010 г. Дава показания, че ответникът „се грижи“ за имота, но това отново
не е свидетелство за факт, а оценка, която не обвързва съда. Не знае в периода преди
2010 г. да е имало обява за продажба на процесния имот и да е имало огледи и брокери,
но в този период е работела и не е живеела постоянно в имота. След 2010 г. не е
виждала посетители в имота, но отново този момент съвпада с изоставянето на
инвестиционните намерения от ищеца и от майка му поради семейни причини,
посочени по-горе.
Свид. Г. дава показания, къщичката обитавал един общ работник, когото знае
по малко име – И.. И. живял там, защото е приятел на ответника и му помагал в
строителни неща и за орязване на дървета, особено в горната част около къщичката.
Ответникът пооправил покрива, постегнал къщичката, сменили някакви керемиди, за
да не тече. И. живял в къщурката, но тя била в лош вид, като ответникът му давал ток.
През 2019 г. ответникът започнал да разчистват от дървета и клони долната част на
мястото си – под къщичката. Първо изчистили и орязали дърветата. Започнали изкопни
работи, за да се оправи денивелацията на самото място. Заравняването започнало през
2019 г. или в началото на 2020 г. Ответникът наел работници, които правели това
нещо.
Свид. С. дава показания, че с ответника са приятели, поради което неговите
показания следва да бъдат ценени по реда на чл. 172 ГПК. Оградите на процесния
имот били обикновени телени с бетонови колчета, като там минават много животни и
ги бутат. Затова над 10 пъти свидетелят и ответникът правили огради в имота, като ги
вдигали и ги заздравявали с малко бетон. Ремонтирали са бараката. В нея имало
течове, поради което са извършвали дребни ремонти като „смяна на керемиди и
изгнили дъски“. От 2003 г. ответникът пуснал да живее в бараката едно момче от село
Ветрен – И. И.ов К., защото бил от провинцията и нямал дом. И. живял там в
продължение на 10 години и помагал на цялата вилна зона с обща работа, поради което
всички го познават. Мястото няма вода и ток. Ответникът копал за кладенец, но
нямало вода. Ответникът има къща срещу процесния имот и с маркуч и разклонител
снабдявал И. с вода и ток. Разстоянието между бараката и къщата на В. е 15 – 20 метра,
те са една срещу друга и между тях има улица, по която се движат коли. Маркучът
минавал през една желязна тръба, която била на самия път, а кабелът се опъвал през
9
улицата, като колите минавали през тях, но тъй като това е вилна зона, движението е
малко. Изкопните работи започнали през 2019 г. в имота по възлагане на ответника, а
стената била направена през лятото на 2021 г. Майсторите, които направили
подпорната стена, са приятели на свид. С. и са от село Баня, но не им знае имената,
защото ги знае по прякори.
Според заключението на СТЕ, което съдът напълно кредитира, то процесното
дворното място е с много голяма денивелация. В долната ниска част на имота /откъм
ул. „1001-ва“/ чрез изкопни работи е изпълнено подравняване на терена в лицето към
улицата и е изградена подпорна стоманобетонова стена почти по цялата му ширина,
отделяща стръмната от равната част. Гледано фронтално, вляво преминава
канализационна ПВЦ тръба, а в средата пред подпорната стена има нареден дървен
материал, най-вероятно от декофрирането на стената. Предвид вида на складирания
материал подпорната стена е възможно да е направена преди повече от 1 – 2 години, но
не може да се каже с точност. Не е установено по време на огледа наличието на сонда.
Вилната сграда се намира в горната част на мястото. Тя е на един етаж и е с тераса пред
нея, стъпила на стоманобетонна конструкция от стоманобетонни плочи и колони.
Поради денивелацията под терасата се е обособил навес, където към датата на огледа е
имало складиран дървен материал. Сградата е тухлена постройка с дървен покрив с
керемиди, с черен каратаван, с дървени прозорци, без врата. Входът се осъществява от
няколко стоманобетонни стъпала на терасата, които са покрити и обрасли с
растителност. Тухлената зидария на сградата е силно напукана – с дълбоки пукнатини
по цялата дебелина на зида. Външната мазилка е олющена, а на места – около входната
врата, е започнала да пада. Фасадата на тавана е изградена от дъсчена облицовка още
при построяването на сградата. Касае се за старите дъски, боядисани в зелен цвят,
които са почти изгнили, а на места са счупени или липсват. Според в.л. дъските не са
подменяни от построяването на сградата. Покривът е с пробита дъсчена обшивка и се
вижда небето и липсват керемиди. Вътре в стаята е частично паднала мазилката на
тавана. В мястото има три бора, един дъб и една стара ябълка. В имота няма къде да се
отглеждат земеделски култури, защото в горната част е насип с дървесна растителност,
а в долната е площадка. Оградата на имота е от телена мрежа на бетонни колове, която
не изглежда нова, защото на места е с обрасли храсти и вплетени в нея дървета, а по
двете къси страни оградата е премахната и липсва.
Съдът намира, че показанията на свид. Г. следва да бъдат кредитирани в
частта, според която докато Г. била жива ответникът й помагал с косенето на имота.
Сам ответникът твърди, че владението е предадено от Г. /това е Г. П., която е била
собственик на имота считано от 1955 г. до 1977 г., когато имотът е поставен в дял на
друго лице по силата на делба/ на дядо му и семейството му владее имота в периода
1970 г. – 2021 г.
Настоящата инстанция за разлика от решаващия състав на районния съд
кредитира показанията на този свидетел и в частта, според която в необитаемата къща
в имота е пребивавал работник на име И., който е вършел работа на цялата вилна зона.
В тази част показанията на свид. Г. се подкрепят от показанията на свид. С.. Съдът
кредитира показанията на свид. Г. и в частта им относно изравняването на имота от
ответника и изграждането на подпорна стена считано от 2020 г. нататък. В останалата
им част показанията на свид. Г. съдържат оценъчни твърдения – че ответникът е
собственик на имота, или неконкретизирани сведения за „грижи“ за имота, които не
могат да послужат за формиране на изводи от страна на съда.
Показанията на свид. С. в частта относно изграждането на ограда/подсилване
10
на наличната ограда и ремонт на покрива на къщата не следва да бъдат кредитирани.
Те влизат в пряко противоречие със заключението на вещото лице, според което
оградата на имота е само от две страни и то е порутена, не е подновена и не и с
бодлива тел; къщата е в лошо състояние, с падаща мазилка и небето се вижда през
покрива. По този начин не се доказа тези ремонтни дейности да са извършени. По
същата причина ответникът не доказа достоверната дата на договори от 24.05.2003 г.
за подмяна на дъски и ремонт на покрива и договор от 14.08.2009 г.
Съдът дава вяра на показанията на свид. С. в частта относно временното
пребиваване на работник И. в постройката и относно изграждането на подпорна стена
считано от 2020 г. нататък.
В тази част неговите показания, а и тези на свид. Г. се подкрепят от
множество писмени документи, а именно писмо от СО р-н „Овча купел“ с изх. №
РОК21-ТК00-26-2/12.10.2021 г., според което при проверка от страна на служители по
реда на чл. 223 ЗУТ се установило, че е започнало строителство на подпорна стена и са
извършени изкопни работи, въпреки липсата на разрешение за това /констативен
протокол № 33/28.09.2021 г./ и че строежът е опасен /същия протокол/;
Относно работите, посочени в договор от 05.05.2007 г. между ответника и
К.Г.П. за извършване на сондаж и договор от 18.08.2019 г. между В. С. Г. и К.И.М. за
извършена услуга с багер в процесния имот. На първо място, не се доказа тези работи
да са действително извършени и то в процесния имот. В договора имотът не е уточнен.
Според СТЕ няма следи от сонда. Също така посоченото от свид. С., че ответникът е
копал кладенец в имота, опровергава това ответникът да е възложил на друг тази
дейност. Имотът е без вода и не се доказва да е извършвана подобна дейност. Също
така, датата на документа, оспорена, не е доказана. Договорът е от 2007 г., а в него
съконтрахентът на ответника е посочен съобразно л.к., издадена през 2008 г. Договор
от 18.08.2019 г. също не се доказа да е изпълнен, както и достоверната му дата.
Съдът не обсъжда списъците със свидетели, представени от ответника.
Свидетелските показания се дават пред съда. Следва да се посочи, че част от
посочените лица са дали показания за целта на нот. пр-во.
При анализ на горепосочените доказателства поотделно и съвкупност, на
първо място не се установява в периода 1970 г. – 2003 г. /като е първото твърдение на
ответника за извършени конкретни действия в имота/ ответникът или негов
наследодател да е държал имота. Още по-малко се установява ответникът или негов
наследодател да е държал имота като свой. В периода 1955 г. – 1977 г. целият имот или
част от него е бил собственост на Г.Т.. Според показанията на свид. Г. ответникът и
баща му са й помагали да коси имота. Оказването на помощ на собственика в дейност
по косене, по възлагане на самия собственик, възмездно или не, не съставлява действие
израз на осъществяване на фактическа власт върху имота.
Недоказано остана от страна на ответника за периода 2003 г. – 2013 г.
/период, визиран в констативния нот. акт/ ответникът да е упражнявал постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно фактическата власт върху имота.
Недоказано остана ответникът да е почиствал дворното място и да е садил картофи и
лук. Според показанията на свид. Д. и свид. К. мястото е обрасло с храсти и дървета, а
къщата е с пробит покрив и необитаема. Според СТЕ в имота няма къде да се
отглеждат земеделски култури, защото в горната част е насип с дървесна растителност,
а в долната е площадка. Недоказано остана да е бил извършен ремонт на постройката в
имота по възлагане от ответника от 2003 г. от свид. С. – собственик на съседен имот.
11
Според в.л. покривът на къщата е пробит и се вижда небето. Дори да се приеме, че са
сменени няколко керимиди и изгнили дъски, това не съставлява ремонт. Това са
търпими действия в чужд имот. Недоказано остана през 2007 г. ответникът да е
възложил извършването на сондаж за кладенец и през м. 08.2009 г. между ответника и
свид. С. е сключен договор за възстановяване на ограда, както и тези дейности да са
били осъществени. Мотиви за това по-горе.
Също така, както беше посочено действия, извършени преди м. 12.2006 г., не
могат да се противопоставят на ищеца.
Недоказано остана и в периода 2003 - 2012 г. ответникът да е настанил във
вилата да живее за постоянно работник от Ветрен на име И., който и охранявал имота.
Съдът намира за установено, че в къщата в имота инцидентно е пребивавал
работник на име И., който е вършел работа не само на ответника, на и на други съседи.
Допускането на лице, което жителите на цялата вилна зона наемат за общи работи, да
живее в занемарена къща в имот, чийто собственик не го обитава постоянно, обаче
определено не съставлява действие по установяване на фактическа власт за когото и да
било. Самонастаняването на работника в къщата, дори и със знанието на ответника –
собственик на съседен имот, не съставлява действие по установяване на фактическа
власт от страна на ответника спрямо процесния имот. В тази връзка следва да се
посочи и че къщата е без ток и вода и инцидентното прокарване на кабел през 15 метра
от къщата на ответника до къщата в имота на ищеца, като колите минават през кабела
по пътя, не допуска постоянно живеене в къщата в нормални условия. Съдът намира,
че става дума за кратък престой и то през топлите месеци, което е търпимо действие на
самонастанилия се работник с или без знанието на съседите. Този работник е вършел
работа по двора и стопанството на всички тези съседи и не е имало причина те да се
противопоставят на тези му действия. Категорично не се доказа работникът И. да е
охранявал имота за ответника.
На следващо място, в.л. е установило складирани материали под стрехата на
къщата, но това отново съставлява търпимо действие в чужд имот.
В периода 2013 г. – м. 08.2021 г. също недоказано остана ответникът да е
установил фактическа власт върху имота.
Знанието, че общ работник обитава полусрутената къща на ищеца;инцидентното
посещение на имота от страна на ответника; сменянето на няколко керемиди и
изгнили дъски от ответника в къщата на ищеца; и инцидентното прокарване на ток от
имота на ответника до имота на ищеца не съставляват действия по установяване на
фактическа власт от страна на ответника. Това са търпими действия, които ищецът е
допускал в неговия имот.
Фактически състояния, при които се извършват действия спрямо вещ, но които
не произтичат от договор със собственика, а се извършват с негово съгласие като
търпими, т.к. почиват на близки приятелски или други лични отношения, не
представляват държане по смисъла на чл. 68 ЗС. Търпими според правната теория са
всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително
безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се
извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се
допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност,
добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се
смятат за извършени с неговото съгласие. Пример за такива действия е когато някой
разреши друг да се настани временно да живее в неговата къща (Проф. П. В., Ново
12
вещно право, С. 1995 г., т. 29, стр. 45). Търпимите действия са именно действия, а не
фактическа власт и по това трябва да се различават от държането, а значи и от
владението, поради което и не могат да служат за основание за придобИ.е на владение.
За преустановяването на търпимите действия е достатъчно едностранното изявление
на собственика или владелеца. Така Решение № 483 от 11.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
493/2012 г., I г. о.
Така считано от 1970 г. до 2006 г. ответникът не доказа да е извършвал той или
негов наследодател каквито и да било действия в имота, които да не са били позволени
или възложени от собствениците на имота, които в периода 1955 г. – 2003 г. са се
сменили многократно.
След 2006 г., когато имотът е придобит от ищеца по договор за покупко-
продажба, до м. 08.2021 г. ответникът отново не доказа да е установил фактическа
власт върху имота. За периода 2006 г. – м. 08.2021 г. фактическата власт върху имота е
упражнявана от ищеца.
Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични
посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да
не са прекъсвани от действия на трети лица, респ. да не са смущавани от предявявани
от трети лица претенции. Посещенията в имота, поставянето на колчета, поставяне на
табела, съдържаща изявление за обявяване на имота за продажба, почистването на
имота, предприемането на действия по промяна статута на имота и начина на трайно
ползуване, за издаване на скица и виза представляват действия по осъществяване на
владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС /така Решение № 6 от 22.01.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 2760/2008 г., II г. о., ГК/. Съдът намира за установено ищецът да е владял
непрекъснато имота в периода 2006 г. – м. 08.2021 г.
През м. 08.2021 г. ответникът е възложил на работници да подравнят имота и
е предприел изграждане на подпорна стена. Това се установява от свид. показания,
СТЕ и от писмо от СО р-н „Овча купел“ с изх. № РОК21-ТК00-26-2/12.10.2021 г. и
констативен протокол № 33/28.09.2021 г.
Искът е предявен на 02.11.2021 г., поради което ответникът не е придобил
имота по давност.
Решение № 734 от 12.06.2006 г. на ВКС по гр. д. № 1526/2005 г., IV г. о. се
отнася до друга хипотеза. В случая ответникът се домогва да докаже, че е отнел
фактическата власт на имота от ищеца.
Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът за ½
ид.ч. от имота. Ищецът успешно обори констатациите на нотариуса. Според ТР №
178/30.06.1986 г. по гр.д. № 150/1985 г. на ОСГК с издаването на нот. акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка се поражда спор за
правото на собственост. Собственикът следва да защити правата си по исков ред.
Следва да бъде отменен нот. акт за останалата ½ ид.ч. от имота.
За първоинстанционнто пр-во на ищеца се дължат разноски от още 196 лв. дт,
200 лв. за СТЕ.
Разноски се следват на въззивника Г. К., в размер на 2170 лв., заплатени по
13
сметка според договор от 12.05.2023 г., представено извлечение на л. 10, както и дт от
196,97лв. Адвокатското възнаграждение не е прекомерно предвид разпоредбите на
НМРАВ.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6441/25.04.2023 г. по гр.д. № 62 511/2021 г. по описа на СРС, 85
с-в В ЧАСТТА, с която предявеният от Г. И. К. ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. „*******, срещу В. С. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. *******, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът Г. И.
К. е собственик на основание покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 10, том V, рег. № 14482, дело № 635/2006 г. на
нотариус В.В., на 1/2 идеална част от следните недвижими имоти: дворно място,
находящо се в гр. София, община Столична, район „Овча купел“, съставляващо УПИ
VІІ-55, кв. 10, по плана на гр. София, м. „в. з. Люлин“, с площ от 900 кв. м., при съседи:
улица, УПИ VІІІ-57, УПИ VІІ-56, улица, УПИ VІ- 54, заедно с едноетажна вилна
сграда, с площ от около 24 кв. м., състояща се от стая, кухня и тераса, идентични с
поземлен имот с идентификатор № 68134.4324.55 съгласно ККР, одобрени със
Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот, от 25.05.2022 г., с адрес: гр. София, район „Овча купел“, в.
з. „Люлин“, с площ 893 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 55, кв. 10, парцел VІІ, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 68134.4324.1066, 68134.4324.1057, 68134.4324.1065, 68134.4324.54, и
разположената в него сграда с идентификатор № 68134.4324.55.1 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-74/20.0.009 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо сградата, от 25.05.2022 г., с адрес на сградата: гр. София, район „Овча купел“,
„Люлин“, със застроена площ: 22 кв. м., етажи: 1, предназначение: постройка на
допълващото застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма,
е отхвърлен
и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. И. К. ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. „*******, срещу В. С. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
*******, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът е собственик на
14
основание покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 10, том V, рег. № 14482, дело № 635/2006 г. на нотариус В.В., на 1/2
идеална част от следните недвижими имоти: дворно място, находящо се в гр. София,
община Столична, район „Овча купел“, съставляващо УПИ VІІ-55, кв. 10, по плана на
гр. София, м. „в. з. Люлин“, с площ от 900 кв. м., при съседи: улица, УПИ VІІІ-57, УПИ
VІІ-56, улица, УПИ VІ54, заедно с едноетажна вилна сграда, с площ от около 24 кв. м.,
състояща се от стая, кухня и тераса, идентични с поземлен имот с идентификатор №
68134.4324.55 съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на ИД
на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 25.05.2022 г.,
с адрес: гр. София, район „Овча купел“, в. з. „Люлин“, с площ 893 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 55,
кв. 10, парцел VІІ, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.4324.1066,
68134.4324.1057, 68134.4324.1065, 68134.4324.54, и разположената в него сграда с
идентификатор № 68134.4324.55.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
74/20.0.009 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо сградата, от
25.05.2022 г., с адрес на сградата: гр. София, район „Овча купел“, „Люлин“, със
застроена площ: 22 кв. м., етажи: 1, предназначение: постройка на допълващото
застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност, № 112, том ІІ, рег. № 4446, дело № 275/2013 г.
на нотариус Д.Т. – за 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор №
68134.4324.55 съгласно Скица на поземлен имот № 36321/06.06.2012 г. на СГКК –
София, презаверена на 13.08.2013 г., по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
74/20.10.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „Овча купел“,
Люлин, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с площ 893 кв. м., номер на предходен план: 55,
квартал: 10, парцел: VІІ, при съседни поземлени имоти с идентификатори №
68134.4324.1066, 68134.4324.1057, 68134.434.1065, 68134.4324.54, и за 1/2 ид. ч. от
попадащата в него сграда с идентификатор № 68134.4324.55.1., със застроена площ:
22 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6441/25.04.2023 г. по гр.д. № 62 511/2021 г. по описа на
СРС, 85 с-в в останалата му част.
ОСЪЖДА В. С. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. *******, да заплати на Г.
И. К. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*******, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
както следва: сумата от 396 лв., представляваща разноски по делото в производството
пред СРС, и сумата от 2 366,67 лв. – разноски пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на С. Н. Т. ЕГН **********, като трето лице
– помагач на ищеца Г. И. К. ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването пред
ВКС на РБ.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16