№ 503
гр. С., 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110128827 по описа за 2021 година
Ищецът ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД твърди, че на 10.11.2020 г., в срока на застрахователното
покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“, е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования мотокар (машина). Поддържа,
че щетите са на стойност 1690,23 лева, като в този размер е изплатил застрахователно
обезщетение, след което в негова полза е възникнало регресно взеМ.е срещу прекия
причинител на вредата за платеното обезщетение. Твърди, че към деня на ПТП деликвентът
е бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка „Гражданско отговорност“
при ответното дружество. Поддържа, че и след покана ответникът не е заплатил регресния
дълг, поради което го претендира в пълен размер, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяване на иска – 25.05.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната
страна в съдебно заседание.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва иска по основание и размер, като счита, че ПТП е
настъпило при различен механизъм и застрахованият при ответника водач на ПС не е
виновен за произшествието. Поддържа, че липсва причинно-следствена връзка между ПТП и
описаните щети, както и че размерът на изплатеното застрахователно обезщетение е
прекомерно завишен и не отговаря на действителната стойност на вредите. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната
страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1690,23 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за отстраняване вредите на мини челен товарач „Б. С 650“, с рег. № ......,
причинени от пътно-транспортно произшествие, станало на 10.11.2020 г., в гр. С., в района
на строителен обект „М.“ № 16, по вина на водач на товарен автомобил „М. ТГА“ с рег. №
....., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.
1
За възникване на регресното взеМ.е по иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното взеМ.е.
С оглед твърденията на страните по делото, с доклада на съда по чл. 146 от ГПК са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 10.11.2020 г.
между водач на ПС, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, и водач на МПС,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП,
както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на пострадалия в размер на
1690,23 лева. Изложеното се потвърждава от представените по делото писмени
доказателства (двустранен констативен протокол за ПТП; свидетелство за регистрация на
земеделска и горска техника; фактура, издадена на „ТС-ТРАНС-88“ ООД и платежно
нареждане за платена сума от посоченото дружество на „Мегатрон“ ЕАД; доклад по щета и
преводно нареждане; справка от електронната система на Гаранционен фонд), както и от
приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ и събраните гласни доказателства.
Обстоятелството, че ищецът е изпратил регресна покана до ответника, която е получена на
22.03.2021 г., се установява по делото от предстената и прета разписка на лист 22.
Спорни между страните остават обстоятелствата дали застрахователното събитие е
настъпило вследствие на виновното и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач на товарен автомобил и дали претендираното обезщетение отговаря на
действителната стойност на претърпените вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесното ПТП е настъпило
на 10.11.2020 г. около 11:30 ч. в гр. С. между товарен автомобил „М. ТГА“ с рег. № ..... и
мини челен товарач „Б. С 650“, с рег. № ...... в района на строителен обект „М.“ № 16. От
приетия по делото Двустранен констативен протокол за транспортно произшествие и от
заключението на изслушаната и приета по делото САТЕ, изготвена от вещото лице Й., на
която съдът дава вяра като компетентно изготвена и безпристрастна, се установява, че ПТП
между двете превозни средства се е осъществило при движение на заден ход на товарен
автомобил „М. ТГА“ с рег. № ....., който осъществил удар в задната част на намиращия се
зад него мини челен товарач „Б. С 650“, с рег. № ......, който в този момент извършвал
подравняване на скални маси. От разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно
заседание се установява, че сумарната скорост на двете превозни средства, с оглед липсата
на увреждания освен тези по капака на „Б. С 650“, с рег. № ......, е била ниска – около 5-6
км./час, както е възможно ПТП да е настъпило както при стационарно положение на
товарния автомобил „М. ТГА“, така и в хипотеза, ако той е спрял. Според вещото лице и
двата механизма на настъпване на ПТП са възможни и не е налице технически способ, чрез
който да се установи кое от двете превозни средства е било в движение и дали някое от тях е
било спряло.
Обстоятелството, че и двете превозни средства са били в движение съдът намира за
установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
От показанията на свидетеля К. Г. Б., водач на застрахован при ищеца мини челен
товарач „Б. С 650“, с рег. № ......, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се
установява, че ПТП се е случило на строителна площадка на буферен паркинг на бул.
„Монтевидео“, който обект бил м., при движение на двамата водачи назад, който механизъм
кореспондира със заключението на вещото лице Й. по изслушаната и приета по делото СТЕ.
Свидетелят заявява, че по време на инцидента той подравнявал земна маса и гледал през
предното стъкло на товарача, а товарният автомобил следвало да изчака извършване на тази
М.евра, преди да навлезе в зоната на работа на товарача и да изсипе скална маса, което той
2
не направил.
От показанията на свидетеля П. СП. СТ. преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от
ГПК, се установява, че е участвал в ПТП, като в противоречие със свидетеля Б., твърди, че
управляваният от него камион е бил в спряло положение, задниците на двете превозни
средства са били една към друга и двамата са карали назад, като той е видял управляваната
от Б. машина и спрял, а водачът на „Б. С 650“ – не е.
С оглед противоречивите показания на двамата свидетели, съдът дава вяра на
показанията на свидетеля К. Г. Б., тъй като намира същите за обективни, безпристрастни и
кореспондиращи с отразеното в приетия по делото Двустранен констативен протокол за
транспортно произшествие за настъпилото процесно ПТП на 10.11.2020 г., от който се
установява, че водачът на товарен автомобил „М. ТГА“ с рег. № ..... – П. СП. СТ., е посочил,
че същият е виновен за настъпилото ПТП. Двустранният констативен протокол е подписан
от двамата водачи, както неговата автентичност не е оспорена и оборена в процеса,
напротив - при предявяване на документа в съдебно заседание С. е потвърдил, че подписът е
негов, поради което съдът приема, че събитието е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника товарен автомобил,
който не е положил дължимата грижа да обезопаси движението си назад и извършваната от
него М.евра на строителната площадка, с което е причинил имуществени вреди – чл. 45 от
ЗЗД. От страна на ответника не са ангажирани доказателства, оборващи презумпцията по чл.
45, ал. 2 ЗЗД, поради което съдът намира, че произшествието е реализирано поради вина на
водача на товарен автомобил „М. ТГА“ с рег. № ......
Съгласно заключението на вещото лице по САТЕ, констатираните щети върху мини
челен товарач „Б. С 650“ се намират в пряка причинно-следствена връзка със
застрахователното събитие, като към момента на настъпване на ПТП за отстраняването им
на база средни пазарни цени са били необходими 2135,03 лева, като между страните не е
спорно и се установява от приетите писмени доказателства, че ищецът е заплатил сумата от
1690,23 лева за ремонтните дейности, извършени по мини челен товарач, поради което за
ответника е възникнало задължение да я възстанови на ищеца. Ето защо претенцията на
ищцата е основателна за сумата от 1690,23 лева, поради което предявеният иск е
основателен и като такъв следва да бъде уважен, като ответникът следа да бъде осъден да
заплати на ищеца 1690,23 лева ведно със законната лихва върху главницата от дата на
подаване на исковата молба в съда – 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на взеМ.ето.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищецът. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 67,61 лева - държавна
такса (л. 6 по делото), 250 лева – депозит за вещо лице (л. 48 по делото), 40 лева – депозит за
свидетел (л. 70 по делото), както и възнаграждение за един адвокат в размер на 348 лева,
платено на адвоката по банков път, което се установява от представените на л. 80 и л. 81 по
делото доказателства съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, а основанието за възникването на взеМ.ето не се
оспорва.
Ето защо, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди сумата в
общ размер на 705,61 лева за разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „С.Ш.“ № 67А, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление в гр. С., пл. „П.“ № 5, на основание чл. 411 от КЗ, сумата от
1690,23 лева, представляваща застрахователно обезщетение за отстраняване на вредите по
3
мини челен товарач „Б. С 650“, с рег. № ......, причинени от пътно-транспортно
произшествие, станало на 10.11.2020 г., в гр. С., в района на строителен обект „М.“ № 16, по
вина на водач на товарен автомобил „М. ТГА“ с рег. № ....., чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 25.05.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „С.Ш.“ № 67А, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление в гр. С., пл. „П.“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 705,61 лева - разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4