Р Е Ш Е Н И Е
№............................
гр. К.,
09.09.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
К.ски
районен съд, III – ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми юли , две хиляди и двадесета година , в състав :
Председател:
Мая Миленкова
При
Секретаря: Цветанка Александрова
Като разгледа
докладваното от съдия Миленкова АНД № 165,
по описа за 2020 година на
КРС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
„И.
Л.“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Г.Ч.№**,
представлявано от управителя И.Д., чрез
пълномощника адв. М.К. от КАК, със съдебен адрес *** обжалва наказателно постановление № 30-0000627/12.12.2019г.
издадено от ****
ОО“АА“ К., с което НП е наложена
на дружеството на осн. чл. 93,ал.1, т.1
от ЗАвтПр - имуществена санкция в размер
на 2000 лева за нарушение по чл. 19, ал.1,т.1 от Наредба №11/31.10.2002 г. на
МТС. Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат допуснати
нарушения на процесуалните правила и
недоказаност на нарушенията .
Твърди се неправилно прилагане на
материалните норми.
Административнонаказващият орган не изпраща
представител в съдебно заседание , но в придружително писмо ,с което жалбата е
изпратена в съда, изразява становище за неоснователността на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Като
разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
С АУАН № 271124/29.11.2019
г. е ангажирана имуществената отговорност на „И.Л.“ООД, за това че на
посочената в акта дата /19.09.2019 г. / е разпоредил на водача М.Г.да извърши
международен автомобилен превоз на
товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение с товаре4н автомобил - седлови влекач ДАФ ФТ с рег. № КН***ВН от
кат N31, като описаното превозно
средство не било включено в списък към Лиценз на Общността с № 19213 от 18.11.2018 г. Нарушението е установено при извършена
проверка от служители на ОО“АА“ К. – свидетелите В.Г. и В.С. след извършена справка
в информационните масиви на ИА“АА“, С.. На нарушението е дадена правна
квалификация – чл. 19, ал.1, т.1 от Наредба№11/2002 г. на МТС.
АУАН е
предявен и връчен на пълномощник на нарушителя .
Въз основа на съставения АУАН ,
на 12.12.2019 г. АНО издал атакуваното
НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по АУАН. Правната квалификация на нарушенията е
идентична с посочената такава в АУАН – чл.19, ал.1, т.1 от Наредба №11/2002 г.
на МТС. За описаното в обстоятелствената
част на НП административно нарушение на дружеството превозвач е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева, на осн. ч.л.
93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр.
В
хода на съдебното следствие свидетелите на наказващия орган поддържат изложеното в акта.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът намира следното:
Административнонаказателната отговорност на соченото
за нарушител юридическо лице е ангажирана на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, която разпоредба предвижда наказание за водач на МПС, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно
издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, т. е. елемент от
изпълнителното деяние е липсата на документ от посочените в разпоредбата. От
друга страна, деянието, което съобразно описанието му се изразява в „разпореждане
на определено лице да извърши превоз от
описания вид“ с товарен автомобил -
седлови влекач ДАФ ФТ, с рег. № КН***ВН от кат N**, без превозното средство да е включено в списъка
към лиценза на Общността с № 19213/18.11.2018 г., издаден на превозвача "И.Л.“ООД,
е квалифицирано като нарушение по чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Визирната
разпоредба на подзаконовия нормативен акт, въвежда задължението при извършване
на международен превоз на товари в превозното средство да се намира заверено
копие от лиценз на общността, т. е. изпълнителното деяние е неносене на посочения документ, респ.
на документ, който фактически е съществуващ, наличен. По този нормативен текст
е формулирано и обвинението спрямо нарушителя.
Сравнителният анализ на фактическите обстоятелства,
описани в акта и в наказателното постановление, на правната квалификация на
деянието и на приложения административноноказателен състав, сочи на съществено
противоречие, което е основание за материалноправна незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Когато водач извършва международен превоз
на товари с превозно средство, което не е включено в списъка /регистъра/ към
лиценза, издаден на превозвача, извършва нарушение по чл.
6, ал. 1 от ЗАвтП, съотв. по чл.
9, ал. 2 от Наредба № 11/2002 г., но не по чл. 19, ал. 1, т. 1 от
Наредбата. По аргумент от цитираните разпоредби, следва да се приеме, че липсва
лиценз за извършване на международен превоз когато МПС, с което се извършва
превоза, не е включено в регистъра /списъка/ към лиценза, издаден на
превозвача. Съответстващата на така извършеното деяние санкция е тази по чл.
93, ал. 1 от ЗАвтП. Обратно, непредставянето на заверено копие от лиценз на
общността е нарушение по чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредбата и съответстващата му
санкционна разпоредба е тази по чл.
93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози.
В случая, АНО е посочил, че водача извършва
превоза без лиценз, т. е. при изначална липса на лиценз, но е предявил
обвинение за нарушение по чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредбата, въвеждащ задължение
за водача да носи и представя копие от лиценз. Горното сочи на изводи за
противоречие между фактически обстоятелства, правна квалификация и
административна санкция, което поражда неяснота относно обвинението и наказанието
и накърнява правото на защита на обвиненото лице. Същевременно, налагането на
административно наказание за деяние по чл.
93, ал. 1 от ЗАвтП при наличие на обвинение за деяние по чл.
93, ал. 2 от ЗАвтП вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредбата, нарушава
материалния закон и е основание за отмяна на наказателното постановление.
Отделно от горното , дори да бе приложен
правилно материалния закон, то НП отново би било незаконосъобразно поради
неправилно определяне субекта на нарушението. Според начина на изписване на
номрмата на чл. 93 от ЗАвтП субект на нарушението е водачът на
превозното средство, с което се извършва международния превоз, независимо,
че задължението за издадаване на лиценз, респ. за вписване в лиценза на МПС, с
които ще се извършва лицензираната дейност, е за превозвача.
Ангажирайки отговорността на превозвача , а
не на водача АНО е допуснал съществено
процесуално нарушение , което не може да бъде санирано в настоящото съдебно производство.
Съобразно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс / АПК/. Съобразно § 1,
т. 6 от ДР на АПК, "поемане на разноски от административен орган"
е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. От своя страна, чл.
143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която
оспорваният акт е отменен. Процесният случай е именно такъв, предвид което и
съобразно изхода по делото, Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя „И.Л.“ООД
сторените от него разноски за процесуално представителство. Съобразно
представения по делото договор за правна защита и съдействие ( л. 42 от съд.
пр.), договореният и изплатен хонорар от въззивника възлиза на сумата от 300
лв. Същият е адекватен и съразмерен на правната и фактическа сложност на
делото, поради което въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
въззивника пълния му размер.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА НП №30-0000627/12.12.2019г. издадено от **** ОО“АА“ К., с което НП на
„И.Л.“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Г.Ч.№**,
представлявано от управителя И.Д. е
наложена, на осн. чл. 93,ал.1, т.1 от ЗАвтПр, имуществена санкция в
размер на 2000 лева за нарушение по чл. 19, ал.1,т.1 от Наредба №11/31.10.2002
г. на МТС.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" да заплати в полза на И.Л.“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. К., ул. „Г.Ч.№**, представлявано от управителя И.Д. сума в размер от 300 / триста / лева,
представляваща сторени разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.К.
.
Районен съдия :