Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на тринадесети
април, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина
Добрева- Кочовски,
като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 1244 по описа за 2021г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Ищцата Ц.З.М. поддържа твърдение, че на 19.11.2012г.
сключила със сина си - ответника И.И.Б. Договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за предоставяне на издръжка и гледане, който договор бил
обективиран в Нотариален акт № 54, том І, рег. № 1892, дело № 51 от 2012г. на
нотариус В.К.-Т.с рег. № 444 при НК и район на действие СРС, по силата на който
му прехвърлила правото на собственост върху собствената си ½ идеална
част от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №
32, с местонахождение в гр. София, ж.к. „******. Според твърдението на ищцата,
в период от около две години и половина преди предявяването на иска, ответникът
предприел поведение, с което не изпълнявал надлежно договорните си задължения.
Според становището на ищцата, ответникът бездействал, не полагал достатъчно
грижи за нея, не й предоставял необходимата издръжка, когато тя имала нужда от
такава, а при това – ищцата била принудена да търпи обидни изявления от
ответника и от жената, с която той живеел на съпружески начала в процесното
жилище, заедно с ищцата. При изложените фактически твърдения, ищцата претендира
да бъде постановено разваляне на сключения между нея и ответника Договор за
издръжка и гледане срещу прехвърляне на недвижим имот от 19.11.2012г., който е
обективиран в Нотариален акт № 54, том І, рег. № 1892, дело № 51 от 2012г. на нотариус
В.К.-Т.с рег. № 444 при НК и район на действие СРС, поради виновно неизпълнение
на ответника. В случай на уважаване на иска, ищцата претендира за осъждане на
ответника, да й заплати направените от нея съдебни разноски.
Ответникът И.И.Б. оспорва основателността на предявения
иск. Поддържа тезата, че след сключването на договора непрекъснато е предоставял
и продължава да предоставя надлежно изпълнение на ищцата, в изпълнение на процесния
договор, поради което от фактическа страна не били налице основания за неговото
разваляне. Сочи, че в действителност живеел в едно жилище с ищцата. При това, за
да постигне съществено подобряване на битовите условия в жилището, което
обитавали и той и ищцата - ответникът
със свои средства осъществил ремонт на жилището, поемал изцяло общите консумативни
разноски, произтичащи от ползването на процесното жилище: разходи за
електроенергия, за топлинна енергия, за вода, за местни данъци и такси. При
това, ответникът твърди, че ежемесечно предоставял пред свидетели сумата от 400 на ищцата, за да подпомага
издръжката й. Сочи, че отношенията между него и ищцата били влошени, едиствено
с оглед личния му избор на партньорка, с която той желаел да живее на
съпружески начала също в процесното жилище. При изложените фактически
твърдения, доколкото отрича тезата за ненадлежно изпълнение на договора за
издръжка и гледане, ответникът моли за отхвърляне на иска и не претендира за
осъждане на ищцата да му заплати направените съдебни разноски, тъй като декларира,
че желаел да запази добрите си отношения с нея.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетия като доказателство Нотариален акт № 54, том І, рег. № 1892, дело № 51 от 2012г. на нотариус В.К.-Т.с
рег. № 444 при НК и район на действие СРС се установява обективираното
в него съгласие на страните по сключения Договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за предоставяне на издръжка и
гледане от 19.11.2012г., за прехвърляне на притежаваните
от Ц.З.М. ½ идеални части от недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 32, със застроена площ от 61, 56 кв.м. и местонахождение
в гр. София, ж.к. „******. Срещу получените ½ идеални части от описания
недвижим имот, ответникът И.И. Б.поел насрещно задължение - да поеме
гледането и издръжката на прехвърлителката, осигури на прехвърлителя нормален и
спокоен живот, какъвто последния е водила до сключването на договора,
включително до края на живота й.
Приетите като доказателства ЕР на ТЕЛК № 0115/010/170111
на І МБАЛ и Епикриза от Втора клиника по вътрешни болести на Токуда Болница
София мотивират извода, че ищцата страда от хронични заболявания на дихателната
система и опорно двигателния апарат, определящи 50% намалена работоспособност.
Приетото като доказателство Разпореждане №
21192375741/01.07.2019г. на ръководител на Пенсионен отдел при НОИ установява,
че към 2019г. ищцата е получавала
пенсия за осигурителен стаж и възраст сумата от 219, 43 лева. За размера на пенсията,
която получава ищцата към момента на приключване на съдебното дирене не са
представени доказателства, но е обществено известен фактът на значително
увеличение на размера на всички пенсии, поради тяхното преизчисляване през
периода на 2022-2023г.
В дадените пред съда показания, свидетелят К.И.Б.
заявава, че е познава страните по делото и има трайни впечатления от
отношенията помежду им, доколкото е син на ищцата и брат на ответника. Според
впечатленията на свидетеля, ответникът полагал необходимите грижи за ищцата,
съдействал й за посещение при лекар, ремонтирал изцяло жилището, в което и тя
живеела, предоставял й парични средства. Свидетелят заявява, че брат му
(ответника) предоставял фактически грижи за майка си (ищцата), като подчертава
/цит./„не виждам проблем между брат ми и майка ми, но виждам напрежение между
жената на брат ми и майка ми, тоест, проблемът е изцяло извън страните по това
дело..“. При това свидетелят уточнява, че не е присъствал на конфликт между
ищцата и жената на брат му (ответника), но забелязвал, че отношенията между
споменатите две жени били хладни и те избягвали да контактуват помежду си.
Според свидетеля, майка му обитавала отделна, самостоятелна стая в апартамента,
където по нейно желание съхранявала и храната си.
Като доказателства по делото са приети преписи-
извлечения от банкова сметка *** / лист 196-275 от делото/, от чието съдържание
може да се установи движението на паричните средства, които е получавала ищцата
от посочените в тези счетоводни книжа наредители.
Заключението на приетата без оспорване съдебно-
икономическа експертиза мотивира извода, че общият размер на средствата, които
са били необходими за издръжка на ищцата са както следва: 481 лева месечно-
през 2018г.; 517, 83 лева месечно през 2019г.; 518, 33 лева месечно – през
2020г. и 586, 83 лева месечно – през 2021г.
В открито съдебно заседание на 20.10.2022г. пред
настоящия състав на съда, лично ищцата Ц.З.М. заяви изрично, че тя живее в едно
жилище с ответника, не заплаща разходи за електричество, вода и топлинна
енергия, но тези разходи се заплащат именно от сина й И.И.Б..
Като доказателства по делото са приети и други писмени
доказателства, които съдът не обсъжда, доколкото ги намира за неотносими към
предмета на делото.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Повдигнатият пред съда правен спор засяга
действието и изпълнението на договор за прехвърляне на собственост върху
недвижим имот, срещу насрещно задължение за осигуряване на издръжка и социално-
битова асистенция (гледане) на прехвърлителя от приобретателя.
С оглед изразените процесуални позиции на страните
и събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът счита, че
разрешаването на спора следва да бъде съобразено преди всичко с типичната
специфика на договора, която оказва твърде съществено влияние върху естеството
на правата и задълженията на страните. Само през призмата на специфичните
особености на този договор, следва да бъде извършена и преценката за
основателността на иска, с оглед твърденията за неизпълнение, като основание за
разваляне на договора.
Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане е от категорията на ненаименованите договори (contracta
inominata).
Възможността за сключването му се основава на договорната свобода – руегламентирана
в чл. 9 от ЗЗД. Макар да не е изрично уреден в позитивното право - този тип договор се среща
често в практиката и по повод на това е бил обсъждан многократно в правната
теория и в съдебната практика.
Договорът е двустранен и възмезден – доколкото всяка от страните по
него дължи на другата страна осъществяване на една престация. Характерът на престацията
следва да е изрично уговорен в договора,
понеже липсва позитивно правна уредба на договорното съдържание на този тип
договори. Пак по същата причина, обективираното в договора съгласие между
страните, относно характера и обема на престацията, има изключително важно
значение за изясняване на неговото съществено съдържание, а от тук и за
преценка на изпълнението на договора, при възникване на правен спор в такава
насока.
Договорът е алеаторен и това е най- съществената му
правна характеристика, защото сочи, че грижите и издръжката, които една от
страните се е задължила да предостави на другата страна са една относителна величина и обем, доколкото не могат да бъдат
определени още при възникване на правоотношението – нито от гледна точка на тяхната
продължителност, нито на тяхната интензивност. Определяем за надлежното
изпълнение на договора е всъщност крайният
резултат – гарантиране на определено ниво на материален жизнен стандарт за
кредитора, в случай на немощ старост, болест или друг фактор, който би могъл да
повлияе негативно на условията на живот, каквито кредиторът е имал преди да
сключи договора.
Нуждата от грижи и издръжка следва да се преценява
конкретно, съобразно обективните обстоятелства и не може да възникне само по
волята и възможностите на кредитора. Важно е да се отбележи също, че изпълнението
на това задължение по принцип е обусловено от оказване на съдействие от страна
на кредитора.
В контекста
на изложеното, съдът съобрази, че сключения между страните в спора договор за издръжка и гледане от 19.11.2012г. е
породил правно действие тоест, ответникът е бил длъжен да осъществи грижи и да
предостави издръжка на ищцата тогава и в такъв обем, че да й осигури нормател и
спокоен живот, какъвто е водила и до сключването на договора, защото именно за такъв обем от грижи и издръжка страните
са се уговорили.
Внимателният анализ на събраните в хода на
съдебното дирене гласни и писмени доказателства, мотивираха извода, че ищцата Ц.М.
е получила необходимото и предвидено в договора изпълнение от страна на сина си
– ответника И.Б..
В този контекст, на първо място следва да се
отчита, че в лично изявление пред настоящия съд – ищцата заяви, че не отрича
полаганите от страна на сина й И. грижи. При това, ищцата М. заяви, че живее в
едно жилище със сина си И. и при това всякакви разходи, които са свързани с
ползването и поддържака на жилището са били поети и продължават да бъдат
поемани именно от ответника.
За паричните средства, с които ответникът е
подпомагал ищцата не са събрани преки доказателства, а само косвени, но при
това, съдът намира, че и такъв тип доказателства са достатъчни, като се има
предвид твърде близката родствена връзка между страните по делото (майка и син)
и факта, че те съжителстват в едно жилище.
Същите обстоятелства - насочващи към извод за
полаганите от страна на ответника грижи към ищцата и за техния адекватен обем -
посочи в показанията си и свидетеля К.Б. (син на ищцата и брат на ответника).
Показанията на този свидетел съдът кредитира напълно - отчитайки едновременно твърде
близката му родствена връзка с всяка от страните по делото и същевременно близките
му, непосредствени и трайни социални контакти с всяка от страните по делото. В
този смисъл, съдът приема, показанията на свидетеля К.Б. разкриват обективната
истина за изпълнението на процесния договор и биха могли да обяснят генезиса на
обективно влошените отношения между страните, създаващи предпоставки за възникване
на съдебния спор.
Събраните по делото доказателства мотивират
категоричен извод, че въпреки напредналата си възраст, но благодарение на
своите доходи и с активната финансова и социално- битова подкрепа на своя син –
ответника И.Б., ищцата е живеела в нормални битови условия и е разполагала с
необходимите средства за издръжка, които са били в такъв обем, че нейният
обичаен жизнен стандарт обективно не е променен към влошаване. За да поддържа този стандарт, ответникът е
предприел необходимите усилия и е сигурявал необходимите грижи.
Впрочем, кредитирайки показанията на свидетеля К.Б.
и отчитайки направените в хода на делото лични изявления на ищцата, съдът
формира вътрешно убеждение, че източник на спора в действителност са неудовлетворителните
социални контакти, които са били установени между ищцата от една страна и
брачната партньорка на ответника. Наличието на достатъчно позитивизъм в тези
отношения обаче, не представлява значимо
според закона, достатъчно основание за разваляне на вече сключения договор за
издръжка и гледане.
Настоящият състав на съда напълно споделя
вижданията на ищцата Ц.М., че нехармоничните лични социални отношения, между
нея и брачната партньорка на ответника повлияват негативно върху собственото й
усещане за удовлетвореност и спооен живот. Ето защо, хармонизирането на тези
отношения следва да бъде основен приоритет на ответника И.Б. за в бъдеще, от
гледна точка на етичните и нравствени норми в обществото.
На плоскостта на правната обвързаност между
страните по делото обаче, в тежест на ответника не може да се вмени юридическо
задължение да създаде и поддържа хармонични лични отношения между ищцата и
трето лице, поради което съдът не констатира твърдяния в исковата молба факт на
неизпълнение на договора.
По всички изложени съображения, предявения иск
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При този изход на съдебния спор, съдебни разноски
не следва да се присъждат, тъй като пред съда ответникът изрично заяви, че не
претендира присъждането на съдебните разноски, които са били направени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от Ц.З.М. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. С.С.,*** срещу И.И.Б. с ЕГН ********** и съдебен адресат адв. Х.Х. ***
иск с правно основание чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения помежду им Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за предоставяне на
издръжка и гледане от 19.11.20212г. обективиран в Нотариален акт № 54, том І,
рег. № 1892, дело № 51 от 2012г. на нотариус В.К.-Т.с рег. № 444 при НК и район
на действие Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба на
заинтересованата страна, пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от
връчване на препис от него.
СЪДИЯ: