№ 29.05.2015г. гр. Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, I-ви граждански състав
На 29.04 2015 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Д. Г.
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Петрова
гражданско
дело № 1966 по описа за 2014г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от ЕООД ”Водоснабдяване и
канализация”- гр.Ст. Загора , представлявано от управителя Р Т Р против Д.М.Д. ЕГН ********** ***. В
исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество е открита партида с № 42483
на името на Ф М Т. С откриването й и ползването на съответните услуги между
експлоатационното предприятие и потребителя възникнали договорни отношения, по
силата на които ЕООД "ВиК" се задължавало да доставя питейна вода и
да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да
заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този
на засичането. За това свое задължение абоната бил уведомени по надлежния ред
от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40. ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. За
периода от 01.08.2012г. до 01.02.2014г. на името на Ф М Т имало неизплатени в срок
задължения към дружеството, което представлявало в размер на 913,46лв.,
произтичащи от доставка на питейна вода и отведена канална вода за
горепосочения период, за което имало изготвени квитанции, както и лихви за
забавено плащане в размер на 75,53 лв.. Поради изложеното по - горе срещу Ф М Т
от гр. Казанлък от страна на ищцовото дружество ЕООД „Водоснабдяване и
канализация" - гр. Стара Загора било подадено заявление по реда на чл. 410
от ЕПК. Във връзка с него била издадена заповед № 452/ 14.04.2014г. по ч.гр.д.
№ 685/ 2014г. по описа на Районен съд - Казанлък, с която на длъжника било
разпоредено да заплати на ЕООД „Водоснабдяване и канализация" - гр. Стара
Загора претендираните по-горе, суми. Издадената заповед била обезсилена, поради
обстоятелството, че длъжницата била починала преди завеждането на заявлението
по реда на чл. 410 от ГПК. По ч.гр.д. 685/ 2014г. била предоставена информация
от Д.М.Д. за това, че същият е придобил имота относно, който се претендирало
заплащането на потребена вода, находящ се на в гр. Казанлък още през 2008г.. В молба до В и
К, оператора заявил, че желаел да
заплаща задължението на вноски.Тъй като плащане от негова страна не било
постъпило образувано било ч.гр.д. 1756/
2014г. по описа на Районен съд - Казанлък, по което била издадена заповед №
1099/ 15.09.2014г., с която на Д.М.Д. *** било разпоредено да заплати на
ищцовото дружество сумите: 913,46
лева за главница, 75,53 лева - лихва върху тази сума за периода от 01.08.2012г.
до 01.02.2014г., законната лихва върху главницата от 12.09.2014г. до окончателното заплащане на
сумата и 175 лева, разноски. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК, длъжникът
депозирал възражение срещу издадената заповед. В него твърдял, че не дължи
изпълнение на вземането, като прилагал и документи. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Д.М.Д., ЕГН *******,***, че дължи на ЕООД "Водоснабдяване и
канализация" - гр. Стара Загора, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Румен Тенев Райков сумата 913,46 лева, произтичащи
от доставка на питейна вода и отведена канална вода за периода от 01.08.2012г.
до 01.02.2014г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в
размер на 75,53 лв., предмет на
Заповед № 1099 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.09.2014г., издадена
по ч гр. д. № 1756/2014г. по описа
на КРС. Претендира за присъждане на
направените по заповедното и по настоящото производство разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът
Д.М.Д., чрез назначения му представител адв. Е. А, е депозирал писмен отговор, в който взема становище, че исковете са допустими, но
недоказани.Той твърдял, че бил заплатил по-голямата част от задължението си и
бил останал с впечатлението, че му оставало да заплати сума около 150 лв.
Заявил също така, че бил готов веднага да я изплати. До настоящия момент не
било представено доказателство за това, че е изплатил изцяло задължението си. За
целта адв. А. провела и разговор с адвокат А.С., като представител на ЕООД „В и
К", с молба да съставят споразумение между страните. Разбрала, че не били
постъпили никакви суми от страна на ответника и че споразумение на този етап не
можело да се сключи.Страните, редовно уведомени за датата на съдебното
заседание, чрез процесуалните си представители поддържат изложеното в исковата
молба и в отговора.Ищцовото дружество
оттегли претенцията си за
присъждане на мораторна лихва за периода
от 01.08.2012г. до 01.02.2014г. върху главницата за размера над 62, 60 лв. до претендираните в заповедното производство 75, 53 лв. и в
тази част производството беше
прекратено. Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че в ищцовото дружество е открита
партида с № на адрес гр. К, на името на Ф М Т.
Видно от декларация за идентичност на имената Ф М Т и
Ф Д Т са едно и също лице.
От представеното по делото препис –извлечение от Акт за смърт № 02299 /11.05.1999г. на Община Казанлък се установява, че на
11.05.1999г. Татарова е починала.Видно от представения от страните лихвен лист от 19.03.2014г. за периода от
01.08.2012г. до 01.02.2014г. на името на Ф М Т имало издадени 18 броя фактури
за неизплатени в срок задължения към дружеството, в размер на 913,46лв.
главница, произтичаща от доставка на питейна вода и отведена канална вода,
както и лихви за забавено плащане в размер на 75,53 лв..
Страните не спорят, че за събиране
на задължения ищцовото дружество подало
заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу Ф М Т. Уважавайки заявлението Районен съд – Казанлък
издал заповед № 452/ 14.04.2014г. по ч.гр.д. № 685/ 2014г., с която на длъжника
било разпоредено да заплати на заявителя посочените суми. Издадената заповед
била обезсилена, поради обстоятелството, че длъжницата била починала преди
завеждането на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК. Страните не спорят, че по ч.гр.д. 685/ 2014г
по описа на КРС била предоставена информация от Д.М.Д. за това, че същият е
придобил имота относно, който се претендирало заплащането на потребена вода,
находящ се на в гр. Казанлък още през 2008г.. Това обстоятелство се потвърди
от ищеца в първото заседание по
настоящото дело.
Ищецът представи Общите
условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК ЕООД Стара Загора, одобрени с Решение № . на ДКЕВР на осн. чл.6, ал.1,
т.5 от ЗРВКУ, както и новите такива, одобрени
от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г., и публикувани съгласно изискванията в местен вестник - в. Старозагорски новини, бр. от 27.08.2014г..
В молба с вх. № К – 1217/23.06.2014 г., адресирана
до управителя на ищцовото дружество, ответникът Д. е заявил, че е абонат на
партида № 42483 от 20.06.2014г. желае да заплаща задължението си разсрочено.
От представените от ответника 3 броя касови бележки, квитанция № **********
и 1 бр. справка за плащане се
установява, че на 26.11.2014г., след
предявяване на настоящия иск, ответникът Д. е заплатил сумата от
677, 37 лв. В справката за плащане, издадена му от ищцовото дружество е описано, че със сумата
се погасяват както следва: 449, 10 лв. съдебни разноски по гр. д. №
1966/2014г.; 75, 53 лв. мораторна лихва ; 61, 06 лв. законна лихва и главница в
размер на 91, 66 лв.. В съдебно
заседание ответникът възрази срещу начина на съотнасяне на плащането, като
претендира, че е погасил главницата, а не съдебни разноски. Заяви, че на 26.11.2014г. е заплатил не 677, 37 лв., а 813, 56 лв. или със 136, 59
лв. повече.
За изясняване на спорните въпроси по
делото бе назначена съдебно- счетоводна
експертиза. Вещото лице е
констатирало, че задължението на ответника
към ВиК ЕООД
Стара Загора, за периода 01.08.2012г. до 01.02.2014г. е в размер на 913, 46 лв.. За процесния период са
издадени 18 броя фактури, от които
неизплатени 17 броя. Плащане е постъпило единствено по квитанция № **********/01.09.2012г. в размер на
47, 20 лв.. Вещото лице е изчислило и
мораторната лихва върху
главницата от 913, 46 лв., за
периода от 01.08.2012 г. до 01.02.2014г., която е в размер на 62, 60 лв..
На 26.11.2014г., след завеждане
на исковата молба, ответникът е
платил сумата от 677, 37 лв., като към дата на изготвяне на
експертното заключение / 14.04.2015г./ те са осчетоводени като
плащане по главницата, с
което тя е редуцирана
до 236, 09 лв..
ВиК ЕООД – гр. Стара Загора сезирало
РС- Казанлък със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. 1756/2014г. по
описа на РС- Казанлък била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 1099/15.09.2014г. срещу длъжника Д.М.Д. за неплатени 913, 46 лв. – главница, за периода 01.08.2012г. до 01.02.2014г., представляващи
задължения за ВиК услуги на длъжника с
абонатен № 42483 за имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва от 12.09.2014г. до изплащане на вземането,
лихва за забава в размер на 75, 53 лв., за периода от 01.08.2012г. до
01.02.2014г., както и 175 лв. разноски по производството. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК ответникът,
длъжник в заповедното производство, възразил срещу издадената заповед за
изпълнение, което поражда правния интерес на заявителя - ищец в срока по чл.
415, ал.1 от ГПК да предяви настоящите установителни искове.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира следното от правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Няма спор между страните, че от 2008г. ответникът Д. е
собственик на имот, находящ се в гр. Казанлък, който е закупил от
наследника на Ф М Т, б.ж. на гр. Казанлък, починала на 11.05.1999г.. Между него и В и К оператора е
възникнало валидно облигационно отношение по предоставяне, съответно, ползване
на В и К услуги от момента на придобиване на собствеността върху имота. Така
установеното валидно договорно правоотношение между страните по делото е
продължило да съществува и през процесния период, в който ответникът има
качеството "потребител" на В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т.
2, б. (б) от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, съответно чл. 2, ал. 1, т. 2 от приложимите Общи условия. Безспорно е,
че в процесния период имотът е бил водоснабден, а отчитането на подлежащи на
заплащане В и К услуги се осъществява по партида с клиентски № 42483. Действително
партидата се е водила на починало лице –
Ф М Т, тъй като след закупуване на имота
предишният собственик, наследник на Ф Т,
не е закрил партидата си
/съгласно чл. 64, ал.4 от Общите условия/. След като
по ч.гр. д. № 685/2014г. по описа на КРС са събрани данни от Д.Д., че е собственик на имот в гр. Казанлък, В и К операторът се е
възползвал от възможността, предоставена му съгласно чл. 65, ал.2 от Общите условия и е открил
партида на новия собственик. Цитираната разпоредба е възпроизведена и в чл. 64,
ал.2 от Общите условия, одобрени от ДЕКЕВР с решение № ОУ – 09 от 11.08.2014г..
Съгласно чл. 71, ал.3 от новоодобрените Общи условия новите потребители приемат
общите условия със сключването на писмен договор за присъединяване на водоснабдителните и канализационните системи
или с придобиването на право на
собственост или на ползване върху съществуващ и присъединен към
водоснабдителната и /или канализационната система обект.
Следователно съгласно действащата през
релевантния период нормативна уредба, качеството потребител на В и К услуга е функция
от правото на собственост или правото на ползване върху имот, който е
присъединен към В и К мрежата. С факта на придобиване на собствеността върху
присъединен имот между новия собственик и В и К оператора възниква валидно
облигационно правоотношение, по което В и К операторът се явява доставчик, а
собственикът (ползувателят) на имота - потребител на В и К услуги като
отношенията се уреждат от действащите общи условия. При това положение съдът
намира, че потребител на доставените от ВиК оператора услуги на адрес гр.
Казанлък, през релевантния период се
явява Д.М.Д.
Възражението на Д., че инкасаторката В Я надписвала разходваната питейна вода и подавала фалшиви сигнали остана
недоказано.
Относно размера на дължимата сума, съдът намира, че с
оглед на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да се вземат предвид
фактите настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, а именно извършените след този момент доброволни плащания от
ответника (така Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК). Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза
допусната от настоящата инстанция, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено на 26.11.2014г. ответникът е заплатил
сумата от 677, 37 лв.. След прихващане
на извършеното плащане, остатъкът на задължението за периода от 01.08.2012г. до
01.02.2014г. е в размер на 236, 09 лв. – главница, за която сума искът следва
да бъде уважен, ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от
датата 12.09.2014 г. до окончателното погасяване на задължението, а за
останалата сума до претендираните 913,
46 лв. искът, като погасен поради плащане следва да бъде отхвърлен.
Непогасената лихва за забава е изчислена от вещото лице в размер на 62, 60
лв. за периода 01.08.2012г. до 01.02.2014г.. Съдът констатира, че в хода на
процеса е прието изменение на претенцията по чл. 422 от ГПК във вр. чл. 86
от ЗЗД по размер, като за горницата над
62, 60 лв. искът е оттеглен и
производството в тази част е прекратено. Съгласно задължителните указания дадени с Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, заповедта за изпълнение,
издадено по ч. гр. д. № 1756/2014г. по описа на КРС следва да бъде обезсилена в частта, в
която исковото производство е
прекратено, а именно за горницата над 62,
60 лв. до пълния размер от 75, 53 лв.
Съгласно мотивите по т. 12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство. В настоящия случай, с извънпроцесуалното си
поведение ищецът е дал повод за подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и за предявяване на иска, не е признал същия в хода на исковото
производство, поради което дължи разноски в заповедното производство и в
производството по установителния иск пред първата и въззивната инстанции.
Сторените в заповедното производство разноски са в
размер на 175 лева., от които 150 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв.
държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в настоящото производство общо сумата от 435 лева, от
които сумата 300 лева - адвокатско възнаграждение; 75 лв. – държавна такса; 60
лв. – депозит за вещо лице.
Ищцовото дружество е заплатило адвокатско
възнаграждение в минималните размери, определени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1
и ал.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което възражението на ответника за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар се явява неоснователно.
Воден
от гореизложеното, КРС
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.М.Д. ЕГН ********** *** дължи на ”Водоснабдяване и
канализация” ЕООД - гр.Ст. Загора, представлявано от управителя Румен Тенев Райков, сумата от 236, 09 лв., представляваща
стойността на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 01.08.2012г. до
01.02.2014г., за имот с адрес: гр. Казанлък, с абонатен № 42483, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.09.2014 г. до
окончателното изплащане на задължението,като за разликата над 236, 09 лв. до
претендираните 913,46 лв. главница ОТХВЪРЛЯ
иска като погасен чрез плащане; сумата от 62, 60 лв., представляваща обезщетение за вреди от забава в
плащането на главницата за периода от 01.08.2012г. до 01.02.2014г., всички суми предмет
на Заповед № 1099 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.09.2014г., издадена
по ч гр. д. № 1756/2014г. по описа
на КРС.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 1099 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.09.2014г., издадена
по ч гр. д. № 1756/2014г. по описа
на КРС, в частта за горницата над 62, 60 лв., представляваща обезщетение за вреди от забава в
плащането на главницата за периода от 01.08.2012г. до 01.02.2014г. до пълния заявен
размер от 75, 53 лв., поради прекратяване на производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, Д.М.Д. ЕГН ********** гр. Казанлък, да заплати на ”Водоснабдяване
и канализация” ЕООД - гр.Ст. Загора представлявано от управителя Румен Тенев Райков разноски по заповедното
производство в размер на 175 лева и разноски по настоящото дело в размер на 435
лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ОС – Стара Загора в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: