Р       Е       Ш     Е      Н       И       Е

гр. Пазарджик, 09.12.2020г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на дванадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Мария Кузева и в присъствието на прокурора …………………………..., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №2809/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

По реда на чл.422 ГПК е предявен установителен иск с материалноправна квалификация по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.228, ал.1 ЗЕС за съществуване на част от вземането по издадена заповед за изпълнение до размера на 349,52лв. – цена на далекосъобщителни услуги /при издадена заповед за 966,60лв./, ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 09.08.2018г. до плащането, който иск е съединен при условията на кумулативно обективно съединяване с осъдителни искове: по чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата от 49.59лв. – неустойка по чл.1, ал.3 от договор за лизинг, сключен на 03.09.2014г. и по чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 567.49 – дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 11.07.2015г.

Ищецът „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. „Младост 4“, бизнес парк „София“, сграда 6 основава иска по чл.422 ГПК на твърдението, че е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника Т.А.К. с ЕГН ********** ***, произтичащо от договор за мобилни услуги, сключен на 03.08.2013г. със срок на действие до 03.08.2015г., изменен с допълнително споразумение от 11.07.2015г. със срок на действие до 11.07.2017г., по който ответникът се явява потребител на мобилни услуги посредством мобилен номер *** при абонаментен план по програма „Резерв 13,99лв.“ с месечна абонаментна такса в размер на 11,66лв. Твърди още, че между страните е сключен и втори договор за мобилни услуги от 03.09.2014г. със срок на действие до 03.09.2016г., по който ответникът се явява потребител на мобилни услуги посредством мобилен номер *** при абонаментен план по програма „Globul Web & Talk 13,99лв.“ с месечна абонаментна такса в размер на 13,99лв.

Ищецът поддържа, че в изпълнение на двата договора е предоставил уговорените мобилни услуги, а ответникът не е заплатил тяхната цена за периода 01.05.2016г. – 31.08.2016г. в размер на 349,52лв. съгласно фактура №**********/01.06.2016г. със срок на плащане 16.06.2016г., фактура №**********/01.07.2016г. със срок на плащане 16.07.2016г. и кредитно известие №**********/01.08.2016г.

Ищецът твърди още, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №3281/2018г. на РС – гр.Пазарджик за сумата 966,60лв. – цена на услугите. Поради нейното връчване на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, иска от съда да установи съществуването на вземането по заповедта за изпълнение до размера на 349,52лв., ведно с лихвата за забава върху тази главница от подаване на заявлението в съда до плащането.

На следващо място, ищецът твърди да е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника, произтичащо от договор за лизинг, сключен на 11.07.2015г., по който е предоставил на ответника ползването на мобилно устройство марка „Samsung Galaxy S6 32GB gold“ срещу обща лизингова цена от 1186,57лв., платима на 23 месечни лизингови вноски по 51,59лв., а ответникът не е изпълнил задължението да заплати лизинговите вноски за периода м. септември 2016г. – м. юни, 2017г. в общ размер на 567,49лв.

Твърди, че между страните е сключен и втори договор за лизинг от 03.09.2014г., по който е предоставил на ответника за срок от 23 месеца ползването на мобилно устройство марка „Samsung Galaxy S5 White“ срещу обща лизингова цена от 1140,57лв., платима на 23 месечни лизингови вноски по 49,59лв., а ответникът не сключил предвидения от страните договор за придобиване на лизинговата вещ срещу допълнителната цена от 49,59лв. и същевременно не е върнал същата на лизингодателя, поради което дължи неустойката по чл.1, ал.3 от договора, която е в размер на 49.59лв.

 Иска осъждането на ответника да му заплати общо 617,08лв. по двата договора за лизинг.

Претендира деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът Т.А.К., представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК в лицето на адв. М.И. ***, оспорва сключването на договорите за мобилни услуги и за лизинг при твърдение, че не са подписани от ответника. Оспорва предоставянето на мобилните услуги и на лизинговите вещи, за които ищецът претендира заплащане. Предявява възражение за нищожност поради техния неравноправен характер на всички клаузи от договорите, на които се позовава ищеца. Предявява възражение за погасяване на задълженията по давност.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Относно установителния иск по чл.422 ГПК:

Активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.

Предмет на иска по чл.422 ГПК може да бъде и част от вземането по заповедта за изпълнение, а непредявяването на иск за разликата не води до недопустимост на исковата претенция. Правните последици от непредявяването на иск по чл.422 ГПК за цялото вземане се свеждат до частичното обезсилване на заповедта за изпълнение в непредявената част на основание чл.415, ал.5 ГПК.  

За основателността на установителния иск по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличието на договор за далекосъобщителни услуги, по който е предоставил на ответника уговорените услуги за съответния период, размера на дължимата цена и настъпването на нейната изискуемост. При установяване на горното ответникът следва да установи положителния факт на плащането на цената.

Установява се от представените от ищеца писмени доказателства: договор за мобилни услуги, сключен на 03.08.2013г. със срок на действие до 03.08.2015г., изменен с допълнително споразумение от 11.07.2015г. със срок на действие до 11.07.2017г., че мобилният обератор „Космо България мобайл“ ЕАД (със сегашно наименование „Теленор България“ ЕАД) се е задължил да предостави на ответника електронни съобщителни услуги посредством мобилен номер *** при абонаментен план по програма „Резерв 13,99лв.“, срещу заплащане на месечна абонаментна такса от потребителя, чийто размер първоначално е бил 13.99лв., а през процесния период е в размер на 11,66лв.

На следващо място се установява от представените от ищец писмени доказателства: договор за мобилни услуги, сключен на 03.09.2014г. със срок на действие до 03.09.2016г., че ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответника електронни съобщителни услуги посредством мобилен номер *** при абонаментен план по програма „Globul Web & Talk 13,99лв.“, срещу заплащане на месечна абонаментна такса от потребителя в размер на 13,99лв.

Договорите са сключени при общи условия на оператора /ОУ/ в сила от 10.09.2010г. Срокът им е 24 месеца. Цената е уговорена при съответния стандартен месечен абонамент с вкл. ДДС, а след изчерпване на лимита - съгласно приложена ценова листа за стойността на услугите над абонаментния план. Уговорено е фактурирането на потреблението да става ежемесечно до 1-во число на следващия месец. В чл.26 и 27 от ОУ към индивидуалния договор е предвидено заплащането да става въз основа на издадената фактура и в указания в нея срок, но не по-късно от 18 дни след датата на издаване.

Съдът счита, че договорите за мобилни услуги са действителни и валидно обвързват страните по всяко от двете правоотношения. Същите имат минимално изискуемото съдържание по чл.228, ал.1 ЗЕС. Направеното от особения представител на ответника оспорване на тяхната автентичността е неоснователно, тъй като видно от заключението на съдебно почерковата експертиза, договорите са подписани от ответника Т.А.К..

Изпълнението на двата договора от страна на ищеца се установява от приетата съдебно техническа експертиза, от която е видно, че през процесния период от 01.05.2016г. до 31.08.2016г. в системата на оператора на мобилната мрежа са налични данни за предоставени електронни съобщителни услуги за мобилен номер *** и мобилен номер ***, които са предмет на догорите. През част от отчетните периоди не е отчетено потребление на трафични данни, което се обяснява от вещото лице с решението на потребителя да не се възползва от услугата. Последното обаче не освобождава потребителя от задължението да заплаща на оператора уговорената месечна абонаментна такса за всеки мобилен номер, тъй като съгласно чл.23, б. „б“ от приложимите ОУ, същата представлява цената за осигуряване на достъп до услугите по договора и покрива разходите на оператора за поддръжка на мрежата в готовност.

От заключението на СИЕ се установява, че за претендирания в исковата молба период от 01.05.2016г. до 31.08.2016г. общата цена на предоставените мобилни услуги за двата мобилни номера е в размер на 46лв. Същата е отразена в 4 бр. фактури, наред с други задължения на ответника, както следва: ф-ра №**********/01.06.2016г. за отчетен период 01.05.2016г. – 31.05.2016г. със срок на плащане до 16.06.2016г.; ф-а №**********/01.07.2016г. за отчетен период 01.06.2016г. – 30.06.2016г. със срок на плащане 16.07.2016г.; кредитно известие №**********/01.08.2016г. за отчетен период 01.07.2016г. – 31.07.2016г. със срок на плащане 16.08.2016г. и ф-а №**********/01.09.2016г. за отчетен период 01.08.2016г. – 31.08.2016г. със срок на плащане 16.09.2016г.

Цената на мобилните услуги е изискуема, тъй като към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 09.08.2018г., е настъпил падежът за плащане по всяка от фактурите. Ответникът не е представил доказателства за плащането.

Въз основа на горното съдът формира извод, че за ответника е възникнало задължение да заплати на ищеца цена за предоставени мобилни услуги по двата договора в общ размер на 43лв., което не е погасено по давност, тъй като към датата на подаване в съда на заявлението по чл.410 ГПК – 09.08.2018г., срокът на погасителната давност за периодични плащания по чл.111, б. „в“ ЗЗД не е бил изтекъл за нито едно от фактурираните задължения. Ето защо установителният иск по чл.422 ГПК следва да се уважи до размера на 43лв. и да се отхвърли за разликата до предявения размер от 349.52лв.  Върху присъдената главница се дължи и законна лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до плащането.

Тъй като за разликата над 349.52лв. ищецът не е предявил установителен иск за съществуване на вземането, то на основание чл.415, ал.5 ГПК издадената заповед за изпълнение №1792/13.08.2018г. по ч.гр.д. №3281/2018г. на РС - Пазарджик следва да се обезсили частично над размера от 349.52лв. до 966.60лв. – цена за мобилни услуги, както и относно вземането за обезщетение за забава за периода 17.09.2016г. – 31.07.2016г. в размер на 183,38лв.

Относно иска по чл.91, ал.1 ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ:

От ищеца е представен договор за лизинг, сключен на 03.09.2014г. между „Космо България мобайл“ ЕАД (със сегашно наименование „Теленор България“ ЕАД) и ответника Т.А.К., по който дружеството е поело задължението да предостави на ответника за временно и възмездно ползване за срок от 23 месеца мобилно устройство марка „Samsung Galaxy S5 White“ срещу обща лизингова цена от 1140,57лв., платима на 23 месечни лизингови вноски по 49,59лв., дължими от лизингополучателя в сроковете и при условията, уговорени в договора за мобилни услуги между същите страни от същата дата – 03.09.2014г. В чл.1, ал.2 от договора е предвидена възможност за лизингополучателя да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство срещу допълнителната сума от 49.59лв., чрез сключване на договор за изкупуване на устройството най-малко 10 дни преди изтичането на договора за лизинг, или да върне лизинговата вещ на лизингодателя след края на лизинговия договор. В чл.1, ал.3 от договора страните са уговорили неустойка при неизпълнение на горните задължения в размер на 49.59лв., която лизингополучателят дължи, ако писмено откаже да придобие собствеността върху лизинговата вещ при уговорените условия или ако не я върне на лизингодателя. Крайният срок на договора е изтекъл 03.08.2016г.

Изпълнението на задължението на лизингодателя за предоставянето на лизинговата вещ на ответника е удостоверено в чл.4 от договора за лизинг, съгласно който с подписването на договора лизингополучателят декларира, че е получил устройството и то е годно за употреба съобразно неговото предназначение. От приетата съдебно почеркова експертиза се установява, че договорът е подписан от ответника Т.А.К..  Следователно на основание чл.345, ал.1 ТЗ вр. чл.233, ал.2, предл. 1 ЗЗД за ответника е възникнало задължението да плати уговорените лизингови вноски и да придобие лизинговата вещ срещу заплащането на уговорената допълнителна цена за нея или да я върне на лизингодателя, а при неизпълнение  - да заплати на същия компенсаторната неустойка по чл.1, ал.3 от договора.

Срокът не договора за лизинг е изтекъл, а ответникът не е представил доказателства да е придобил лизинговата вещ чрез писмен договор за изкупуване с ищеца, нито е представил доказателства за връщането на лизинговата вещ на лизингодателя. Затова същият дължи на ищеца сумата от 49,59лв., явяваща се неустойка за неизпълнението. При това положение осъдителният иск се явява основателен и следва да се уважи в предявения размер.

Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника за погасяване на вземането по давност. Вземането за неустойка е възникнало с изтичане срока на договора за лизинг на  03.08.2016г. и е безсрочно, поради което се счита за изискуемо от момента на възникването – чл.69, ал.1 ЗЗД. От този момент тече и давността за неговото погасяване, която е 5-годишната по чл.110 ЗЗД и не е била изтекла към датата на подаване на исковата молба в съда – 08.07.2019г.

Относно иска по чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ:

За уважаването на този иск ищецът следва да установи сключването на договора за лизинг и предаването на лизинговата вещ, както и размерът на дължимите вноски и тяхната изискуемост. При установяване на горното ответникът следва да докаже положителния факт на плащането на вноските.

Представен е договор за лизинг, сключен на 11.07.2015г. между „Теленор България“ ЕАД и ответника Т.А.К., по който ищецът е поел задължението да предостави на ответника за временно и възмездно ползване за срок от 23 месеца мобилно устройство марка „Samsung Galaxy S6 32GB gold“ срещу заплащането на лизингова цена в размер на 1186.57лв., платима от ответника на 23 месечни лизингови вноски по 51.59лв. Падежът на лизинговите вноски съвпада с падежа за заплащане на цената за предоставените мобилни услуги – чл.3, ал.2 от договора за лизинг и чл.6, ал.5 от ОУ към него. В случая това падежната дата на месечната фактура, но не по-късно от 18-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи вноската. Срокът на договора е 23 месеца, считано от датата на неговото сключване, т.е. 11.06.2017г.

Изпълнението на задължението на лизингодателя за предоставянето на лизинговата вещ на ответника е удостоверено в чл.4 от договора за лизинг, съгласно който с подписването на договора лизингополучателят декларира, че е получил устройството и то е годно за употреба съобразно своето предназначение. От приетата съдебно почеркова експертиза се установява, че договорът е подписан от ответника Т.А.К.. Следователно на основание чл.345, ал.1 ТЗ вр. чл.233, ал.2, предл. 1 ЗЗД за ответника е възникнало задължението да плати уговорените лизингови вноски. Ищецът претендира заплащането на  лизинговите вноски от м. септември 2016г. до крайния срок на договора, които са 10 на брой. Същите са с настъпил падеж към момента на подаване в съда на исковата молба. Техният общ размер е 510.59лв. /10 вноски х 51.59лв./. Ответникът не е представил доказателства за плащането.

Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника за погасяване на вземането по давност. Падежът на най-старото задължение е настъпил на 16.10.2016г. /съгласно падежната дата от фактурата/, а погасителната давност за периодичните плащания по чл.111, б. „в“ ЗЗД е 3 години и не е била изтекла към датата на подаване на исковата молба в съда – 08.07.2019г.

Установява се възникнало в тежест на ответника изискуемо задължение в размер на 510.59лв. по сключения между страните договор за лизинг. Ищецът претендира вземане в по-голям размер от 567,49лв. Затова искът следва да се уважи до размера на 510.59лв. и да се отхвърли за разликата до 567.49лв.

По разноските:

Ищецът е представил доказателства за направени разноски в размер на 831.30лв., от които 186.30лв. платено възнаграждение за един адвокат, 125лв. внесена държавна такса за производството, 200лв. депозит за възнаграждение на особен представител по чл.47, ал.6 ГПК и 320лв. депозит за възнаграждение на вещите лица по СИЕ и СТЕ. От тях съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъдят 518.75лв.

Ответникът следва да заплати по сметка на РС – Пазарджик сумата от 205лв., представляваща изплатено от бюджета на съда на основание чл.83, ал.1, т.5 ГПК възнаграждение за вещо лице по съдебно почерковата експертиза, назначена по искане на особения представител, тъй като оспорването на изследваните документи е прието за неоснователно.

На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на 211.30лв. От тях съразмерно с уважената част от иска по чл.422 ГПК следва да се присъдят 26лв. 

 

 

 

      

 

 

 

 

          По изложените съображения съдът        

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответникът Т.А.К. с ЕГН ********** *** дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. „Младост 4“, бизнес парк „София“, сграда 6, сумата от 43лв. – цена на мобилни услуги, предоставени за периода 01.05.2016г. – 31.08.2016г. в изпълнение на договор за мобилни услуги от 03.08.2013г., изменен с допълнително споразумение от 11.07.2015г. със срок на действие до 11.07.2017г. за мобилен номер ***  и договор за мобилни услуги от 03.09.2014г. със срок на действие до 03.09.2016г. за мобилен номер ***, ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 09.08.2018г. до плащането, за което вземане е издадена заповед №1792/13.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №3281/2018г. по описа на РС-Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 43лв. – цена на мобилни услуги, до предявения размер от 349.52лв.

ОБЕЗСИЛВА на основание чл.415, ал.5 ГПК заповед №1792 от 13.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №3281/2018г. по описа на РС-Пазарджик за разликата над 349,52лв. до 966,60лв. - цена на далекосъобщителни услуги, както и за сумата от 183,38лв. – лихва за забава за периода 17.09.2016г. – 31.07.2018г.

ОСЪЖДА ответника Т.А.К. с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. „Младост 4“, бизнес парк „София“, сграда 6, на основание чл.91, ал.1 ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ, сумата от 49.59лв. – неустойка по чл.1, ал.3 от договор за лизинг, сключен на 03.09.2014г.

ОСЪЖДА ответника Т.А.К. с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. „Младост 4“, бизнес парк „София“, сграда 6, на основание чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ, сумата от 510.59лв. - лизингови вноски по договор за лизинг от 11.07.2015г., дължими за периода от м. септември 2016г. до м. юни 2017г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над 510.59лв. до предявения размер от 567.49лв.

ОСЪЖДА ответника Т.А.К. с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. „Младост 4“, бизнес парк „София“, сграда 6 съдебни разноски  по делото в размер на 518.75лв. и съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №3281/2018г. на РС – Пазарджик в размер на 26лв.

ОСЪЖДА ответника Т.А.К. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Пазарджик сумата от 205лв., представляваща изплатено от бюджета на съда на основание чл.83, ал.1, т.5 ГПК възнаграждение за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

                                              

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: