№ 1462
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело №
20231100900508 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55, АЛ. 1, ПРЕДЛ.
ПЪРВО ОТ ЗЗД, СЪЕДИНЕН ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ
С ИСК ПО ЧЛ. 49, ВР. ЧЛ. 45, АЛ. 1 ОТ ЗЗД И ПРИ УСЛОВИЯТА НА
КУМУЛАТИВНОСТ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49, ВР. ЧЛ. 45
ОТ ЗЗД.
Ищецът “Г.**” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Искър”, ул.
“*******, представлявано от синдика Е. Т., с адрес за призоваване: град
София, ул. „******* I” *******, е предявил на 15.03.2023 г. искова молба
срещу НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 2357/09.12.2016 г. по т.д. №
5257/2015 г. по описа на САС, Търговско отделение, 3-ти състав, след като е
отменено Решение от 07.10.2015 г., постановено по т.д.№ 2930/2014 г. по описа
на СГС, ТО, VI-8 състав, с което е отхвърлена предявената от “ЮЕС -
КОМЕРС” ООД - с. Голямо Градище, област Търговище, молба по чл. 625 от
ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на “Г.**” ЕООД - гр.
София, е обявена неплатежоспособността на “Г.**” ЕООД, ЕИК *******,
определена е начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2013 г., открито е
производство по несъстоятелност на “Г.**” ЕООД, допуснато е обезпечение
чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника, назначен
е временен синдик на дружеството и е свикано първо събрание на
кредиторите.
С Решение № 1708/31.08.2017 г. по т.д. № 2930/2014 г. по описа на СГС,
ТО, VI-8 състав, на основание чл. 710 във връзка с чл. 711 от ТЗ, е обявен в
несъстоятелност длъжникът “Г.**” ЕООД, постановено е прекратяване
1
дейността на предприятието, задължен е длъжникът във фирмата си да прави
добавка “в несъстоятелност”, постановено е прекратяване на правомощията на
органите на длъжника, постановено е лишаване на длъжника от правото да
управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, постановени са обща възбрана и запор върху имуществото
на длъжника, постановено е започване на осребряване на имуществото,
включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното
имущество.
И двете решения са обявени в ТРРЮЛНЦ при Агенцията по вписванията
и подлежат на незабавно изпълнение, съгласно разпоредбата на чл. 634 от ТЗ,
респективно разпоредбата на чл. 714 от ТЗ.
Производството по несъстоятелност на “Г.**” ЕООД /н/ е неколкократно
спирано по реда на чл. 632, ал. 5 от ТЗ и възобновявано след привнасяне на
необходимите разноски по реда на чл. 632, ал. 2 от ТЗ.
Така с Решение № 260961/14.06.2021 г. по търговско дело № 2930/2014 г.
по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, на основание чл. 632, ал.
5, вр. с ал. 1 от ТЗ, производството по несъстоятелност е спряно.
Същото е възобновено с Решение № 260585/19.09.2022 г., постановено по
търговско дело № 2930/2014 г. по описа на Софийски градски съд.
И тези две решения са обявени в ТРРЮЛНЦ при Агенцията по
вписванията.
С Определение № 260250/02.02.2023 г. по търговско дело № 2930/2014 г.
по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, Е. Т. е назначена за
постоянен синдик на “Г.**” ЕООД /н/.
След встъпването й в длъжност – на 08.02.2023 г., при изпълнение на
задълженията по издирване и уточняване на имуществените права на
длъжника, включени в масата на несъстоятелността, тя е установила, че на
06.12.2021 г. (в периода между последното спиране на производството с
Решение № 260961/14.06.2021 г. до неговото възобновяване с Решение №
260585/19.09.2022 г. по т.д. № 2930/2014 г.) - пет години след датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност на “Г.**”
ЕООД /н/, е извършена публична продан по реда на ДОПК. Извършената
публична продан, приключила с постановление за възлагане, е извън
предметния обхват на предявените искове, като способ за принудително
изпълнение върху имуществото на длъжника. Оспорват се
незаконосъобразните действия - извършено в нарушение на закона
разпределение на постъпили суми от публична продан по реда на ДОПК на
собствено на длъжника имущество, които суми подлежат на връщане в масата
на несъстоятелността и разпределени по императивно установения в чл. 722 от
ТЗ ред, както и неправомерно изнасяне и публична продан по ДОПК на
собствен недвижим имот срещу цена четири по-ниска от пазарната му оценка
в производството по несъстоятелност, довело до ощетяване на длъжника чрез
лишаване от възможността за осребряването му в несъстоятелността и от
постъпления в по-голям размер за удовлетворяване на кредиторите с приети и
одобрени вземания. По изп.дело № 22150003548/2015 г. по описа на ТД на
НАП - София, образувано срещу “Г.**” ЕООД, и на основание чл. 253 от
ДОПК, с Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № С210022-
091-0001408/15.12.2021 г. е възложен на купувача Н.Г.К. единственият
недвижим имот от масата на несъстоятелността на дружеството,
2
представляващ: “Поземлен имот, находящ се в гр. София, община Столична,
местност “Княжево”, ул. полк. “Стойно Бачийски”, с площ 4 000 кв.м., с
идентификатор 68134.1896.915.
Посочената в постановлението за възлагане предложена цена от купувача
е в размер на 43 777,99 лева, при начална тръжна цена от 26 959,69 лева, като
купувачът е превел по сметка на ТД на НАП - София с платежно нареждане от
10.12.2021 г. - 38 386,05 лева /доплащане/ и на 30.11.2021 г. - 5 391,94 лева
/депозит/.
Постановлението за възлагане на недвижим имот е вписано в Служба по
вписванията - София под акт № 126, том 260, вх. рег. № 99056 от 21.12.2021 г.,
дв. вх. рег. № 96784.
Постъпилите от публичната продан суми: 5 391.94 лева /депозит участие
в проданта/ и 38 386.05 лева /доплащане на предложената от купувача цена/,
са разпределени за удовлетворяване на публични и частни държавни
вземания, както следва:
1/ Разпореждане изх. № С210022-125-0306964/09.12.2021 г. за
разпределение на постъпили суми по образуваното срещу длъжника по реда
на ДОПК изп. д. № 22150003548/2015 г. по описа на ТД на НАП - София, с
което постъпилата сума от 5,391.94 лева е разпределена за удовлетворяване на
следните вземания:
- 491,52 лв. - за удовлетворяване на частни държавни вземания -
разноски по изпълнението за обява, по документ № *********/22.06.2015 г.;
*********/21.12.2015 г.; *********/ 20.10.2015 г.; **********/20.01.2016 г. и
*********/10.08.2015 г.;
- 4,900.42 лв. - за удовлетворяване главници публични вземания,
възникнали до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, а именно:
ВидВид документ и №:Разпределена сума в
лева:
Задължение:
ДООДекларация, обр.6/0,78
220021404668465/23.05.2014 г
ДООДекларация, обр.6/28,73
220021405413949/19.06.2014 г
ДДСРевизионен акт № **********/10.07.2014 г.4 152,00
ДДСРевизионен акт № **********/10.07.2014 г.698,97
ЗдравноДекларация, обр.6/0,48
осигуряване220021404668465/23.05.2014 г
ЗдравноДекларация, обр.6/12,84
220021405413949/19.06.2014 г
осигуряване
УПФДекларация, обр.6/0,30
220021404668465/23.05.2014 г
УПФДекларация, обр.6/6,32
3
220021405413949/19.06.2014 г
Удовлетворените с посочената сума публични вземания са включени в
Списък на приети предявени вземания на кредиторите на „Г. 81“ ЕООД (н.),
обявен в Търговския регистър на 14.03.2017 г., одобрен с Определение №
4342/11.07.2017 г. по търг. дело № 2930/2014 г. на СГС, и същите са безспорно
приети в производството по несъстоятелност по смисъла на чл. 693 от ТЗ.
2/ Разпореждане изх. № С210022-125-0311559/14.12.2021 г. за
разпределение на постъпили суми по образуваното срещу длъжника по реда
на ДОПК изп. д. № 22150003548/2015 г. по описа на ТД на НАП - София, с
което постъпилата сума от 38,386.05 лева е разпределена за удовлетворяване
на следните вземания:
- 38,386.05 лв. - за удовлетворяване главници публични вземания,
възникнали до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, а именно:
ВидВид документ и №:Разпределена сума в
задължение: лева:
ДООДекларация,обр.6/6,14
220021404668465/23.05.2014 г.
обр.6/
ДООДекларация, 220021405413949/19.06.2014 г.226,42
№
ДДСРевизионен акт **********/10.07.2014 г.4 301,03
№
ДДСРевизионен акт **********/10.07.2014 г.8 600,03
ДДСРевизионен акт **********/10.07.2014 г.№25 044,48
ДДСРевизионен акт **********/10.07.2014 г.№50,71
Декларация,
Здравнообр.6/3,81
220021404668465/23.05.2014 г.
осигуряване
обр.6/
ЗдравноДекларация,101,24
осигуряване220021405413949/19.06.2014 г.
обр.6/
УПФДекларация,2,34
220021404668465/23.05.2014 г.
УПФДекларация,обр.6/49,85
220021405413949/19.06.2014 г.
Удовлетворените с посочената сума публични вземания са включени в
Списък на приети предявени вземания на кредиторите на „Г.**“ ЕООД (н.),
обявен в Търговския Регистър на 14.03.2017 г., одобрен с Определение №
4342/11.07.2017 г. по търг.дело № 2930/2014 г. на СГС, и същите са безспорно
приети в производството по несъстоятелност по смисъла на чл.693 от ТЗ.
Гореописаният недвижим имот, като актив от масата на
4
несъстоятелността на длъжника „Г.**“ ЕООД (н.), е оценен в производството
по несъстоятелност и за същият е била насрочена, в изпълнение на
разрешение, дадено с Определение от 25.04.2018 г. по т.д. № 2930/2014 г. по
описа на СГС, за 11.06.2018 г. продажба по реда на чл.717в и сл. от ТЗ - търг с
тайно наддаване, при начална цена за продажба на имота в размер на 208 788
лв. (двеста и осем хиляди седемстотин осемдесет и осем лева),
представляваща 100% от изготвената пазарна оценка, обявена за несъстояла
се, поради неявяване на наддавачи, след което производството по търговско
дело № 2930/2014 г. е спряно с Решение № 260961/14.06.2021 г.
С исковата молба ищецът предявява:
I. Главен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за
връщане на получена без основание сума в размер на 43,777.99 лева.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 638, ал. 1 от ТЗ, с откриване на
производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства
срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение
на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Изключението по чл. 193, ал. 1 от ДОПК дава възможност на публичния
изпълнител към НАП за имущество, върху което преди откриването на
производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на
публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за
събиране на публични вземания, да се реализира от публичния изпълнител
при условията и по реда на този кодекс.
Съгласно чл. 193, ал. 4 от ДОПК (нова - ДВ, бр. 101 от 2010 г.), ако в
срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на
длъжника публичният изпълнител не е реализирал имуществото по ал. 1, то се
предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството
по несъстоятелност.
В случая 6-месечният срок по чл. 193, ал. 4 от ДОПК, считано от
откриването на производството по несъстоятелност на “Г.**” ЕООД /в
несъстоятелност/, е изтекъл на 09.06.2017 г. След тази дата отпадат
правомощията на публичния изпълнител при НАП по чл. 193 от ДОПК и
имуществото на длъжника - предмет на принудително изпълнение по ДОПК,
се предава от публичния изпълнител на синдика и подлежи на реализация в
производството по несъстоятелност по реда на Глава 46 от Търговския закон.
Ищецът поддържа, че срокът по чл. 193, ал. 4 от ДОПК е еднократен
и не може да бъде подновяван дори при спиране на производството по
несъстоятелност по реда на чл. 632 от ТЗ. Същият е преклузивен, като
след изтичането му няма правно основание за извършване на каквито и
да е действия от публичен изпълнител по реда на ДОПК върху имущество
от масата на несъстоятелността на длъжника, респ. удовлетворяване на
публичните вземания по реда на ДОПК.
Ищецът поддържа, че в нарушение на законовите разпоредби, след
изтичане на срока по чл. 193, ал. 4 ДОПК, в резултат на незаконосъобразните
действия на публичния изпълнител, е извършено разпределение на суми в общ
размер на 43 777,99 лева, с което по реда на чл. 219, вр. чл. 240 от ДОПК са
погасени (удовлетворени) публични и частни държавни вземания, възникнали
до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност,
предявени и приети в производството по несъстоятелност, в нарушение и
заобикаляне на реда, установен в чл. 722 от ТЗ за справедливо
5
удовлетворение на кредиторите.
Сочи, че вземанията, възникнали до датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност (вкл. публичните, предявени или включени
служебно), се предявяват в сроковете по чл. 686, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, за тях
се изготвят списъци по чл. 689 ТЗ, същите се одобряват по реда на чл. 692 от
ТЗ, и се удовлетворяват по реда на чл. 722 от ТЗ. Позовава се и на наличие на
съдебна практика, изрично забраняваща съотнасяне на суми, платени за
публични задължения след датата на решението за откриване на производство
по несъстоятелност, за погасяване на стари неудовлетворени публични
вземания, дори при съгласие на платеца.
В допълнение и по отношение твърдението за извършено неправомерно
удовлетворяване на частните държавни вземания за разноски по изпълнението
(в размер на 491,52 лв.), се излагат доводи за несъобразена мълчаливата
отмяна на нормата на чл.163, ал.2 от ДОПК, с Решение № 2 от 30.03.2000 г. по
конст. дело № 2/2000 г. на Конституционен съд - частните държавни и
общински вземания се събират по общия ред (по реда на ГПК или на ТЗ).
Гореизложеното според ищеца налага извод за незаконосъобразност на
извършеното от публичния изпълнител разпределение на сумата, получена от
проданта на имота на длъжника, при спряно ех lege и прекратено на основание
чл. 225, ал. 1, т. 7 от ДОПК вр. чл. 638, ал.4 от ТЗ изпълнително производство,
поради приемане в производството по несъстоятелност на вземанията на
публичния взискател.
Според ищеца, доколкото към момента на предявяване на иска имотът е
отчужден, но разпределението не е валидно извършено, на връщане
(възстановяване) в масата на несъстоятелността подлежи неговата
равностойност като получената продажна цена.
Ищецът счита, че в случая постъпилата по сметка на НАП сума е
незаконосъобразно разпределена без правно основание, довело до
неоснователно разместване на блага чрез обогатяване на ответника за сметка
на длъжника, поради което се иска ответникът следва да бъде осъден да
заплати/върне на “Г.**” ЕООД - в несъстоятелност, вписано в търговския
регистър и РЮЛНЦ с ЕИК *******, сумата 43 777,99 лева - главница,
получена и разпределена без основание по изп.д. № 22150003548/2015 г. по
описа на ТД на НАП - София, ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаване на исковата молба.
II. Евентуален иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД
за претърпени имуществени вреди в размер на 43,777.99 лева.
Ищецът моли, ако съдът приеме, че не е налице хипотезата на
неоснователно обогатяване, то да осъди ответника за причинени имуществени
вреди в размер на 43 777.99 лева, на осн. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД. Сочи се, че
искът цели ангажиране отговорността от дейност на държавни органи, извън
случаите уредени в ЗОДОВ. В тази връзка, с предявения в настоящото
произодство евентуален иск се претендира обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 43,777.99 лева, причинени от
незаконосъобразни действия на публичен изпълнител при ТД на НАП -
София, пряко съставляващи възложени му такива от работодателя, изразяващи
се в неправомерно разпределение на постъпила от публична продан на имот
цена за удовлетворяване на вземания на публичния взискател в нарушение на
императивни законови разпоредби - установеният в чл. 722 от ТЗ ред, с което е
6
причинил вреди на „Г.**“ ЕООД (н), заобикаляйки реда за справедливо
удовлетворение на кредиторите. Твърди се, наличие на пряка причинна връзка
между незаконосъобразното действие (деянието) и настъпилата вреда, поради
което ищецът моли да бъде осъден ответникът да заплати на “Г.**” ЕООД - в
несъстоятелност, вписано в търговския регистър и РЮЛНЦ с ЕИК *******,
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 43 777,99 лева -
главница, получена в резултат на незаконосъобразни действия от публичен
изпълнител по изп.д. № 22150003548/2015 г. по описа на ТД на НАП - София,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба.
III. Втори главен иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл.45 от ЗЗД
за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 150 000
лева.
С предявения в настоящото производство иск се претендира
обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи,
причинени от незаконосъобразно действие, изразяващо се в неправомерно
изнасяне и публична продан по ДОПК на собствен недвижим имот срещу
цена, четири по-ниска от пазарната му оценка в производството по
несъстоятелност, довело до ощетяване на длъжника чрез лишаване от
възможността за осребряването му в несъстоятелността и от постъпления в
по-голям размер за удовлетворяване на кредиторите с приети и одобрени
вземания.
Според ищеца, отговорността за незаконосъобразни действия на
служители на Националната агенция за приходите, при осъществяване на
незаконосъобразна дейност в кръга на правомощията им, се реализира по
общия исков ред и носи квалификацията на иск по чл. 49, във вр. с чл. 45 от
ЗЗД.
Видно от справка по търговско дело № 2930/2014 г. по описа на СГС,
ТО, VI-8 състав, с определение от 25.04.2018 г. съдът по несъстоятелността по
искане на синдика Ц.Д. е разрешил на синдика да извърши продажба чрез търг
с тайно наддаване по реда на чл. 717в от ТЗ на процесния поземлен имот с
идентификатор № 68134.1896.915.
Видно от обявлението в сайта на Министерството на правосъдието -
Информационна система за производство по несъстоятелност, продажбата в
производството по несъстоятелност е насрочена на 11.06.2018 г. в 12 часа, а
оценката на продаваното имущество и началната цена на поземления имот, от
която следва да започне продажбата, е 208 788 лева.
Съгласно протокол на синдика Ц.Д. към молба с вх. № 88580/26.06.2018
г., продажбата е несъстояла се поради липса на купувачи, след което
производството по търговско дело № 2930/2014 г. е спряно с Решение №
260961/14.06.2021 г.
Видно от одобрените от съда списъци на приетите вземания, предявени
по реда на чл. 685 и съответно на чл. 688, ал. 1 от ТЗ, като приети са включени
публични вземания на кредитора Държавата чрез НАП, възникнали преди
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
От горното ищецът прави извод, че за кредиторите на длъжника “Г. 81”
ЕООД /н/, включително за НАП, като представител на кредитора
Държавата, е афиширано, че процесният поземлен имот, включен в
масата на несъстоятелността на длъжника, се продава от синдика в
производството по несъстоятелност по реда на Търговския закон. И
7
въпреки знанието, чрез възлагане извършването на незаконосъобразни
действия на публичния изпълнител, като служител на НАП, отнемане на
имота от длъжника и неправомерното му отчуждаване чрез публична продан,
„Г.**“ ЕООД (н) е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи чрез лишаване окончателно от възможността да се осребри този актив
на цена, надвишаваща многократно стойността на реализацията му по реда на
ДОПК, и постъпленията да бъдат законосъобразно разпределени по правилата
на чл.722 от ТЗ.
Поради всичко изложено се иска постановяване на решение, с което на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да бъде осъдена Национална агенция за
приходите да заплати на “Г.**” ЕООД (н), ЕИК *******, сумата 43 777,99
лева (четиридесет и три хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и 99
стотинки) - главница, получена без основание по изп.д. № 22150003548 от
2015 г. по описа на ТД на НАП - София, ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на исковата молба.
При условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен иска по чл. 55, ал. 1
от ЗЗД, се иска съдът да постанови решение, с което на осн. чл. 49, вр. чл. 45
от ЗЗД да бъде осъдена Национална агенция за приходите да заплати на
“Г.**” ЕООД (н), ЕИК *******, обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 43 777,99 лева (четиридесет и три хиляди седемстотин
седемдесет и седем лева и 99 стотинки) - главница, получена в резултат на
незаконосъобразни действия от публичен изпълнител по изп.д.№
22150003548/2015 г. по описа на ТД на НАП - София, ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което на осн. чл. 49, вр. чл.
45 от ЗЗД да осъди Национална агенция за приходите да заплати на “Г.**”
ЕООД (н), ЕИК *******, обезщетение за причинени имуществени вреди -
пропуснати ползи, в размер на 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лева) -
главница, получена в резултат на незаконосъобразни действия на публичен
изпълнител по изп.д. № 22150003548/2015 г. по описа на ТД на НАП - София,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба.
Претендира се присъждане в полза на “Г.**” ЕООД /н/ на
направените в настоящото производство разноски. Направено е искане,
на основание чл. 620, ал. 5 от ТЗ съдът да постанови освобождаване от
предварително внасяне на държавна такса.
Ответникът НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес:
гр. София, бул. “*******, чрез А. К., съгласно пълномощно № 106/11.04.2023
г., е депозирал на 27.04.2023 г. отговор на искова молба.
Изразено е становище за недопустимост на исковата молба, поради
следните съображения:
Националната агенция за приходите е създадена със Закона за
Националната агенция за приходите като специализиран държавен орган към
Министъра на финансите и съгласно чл. 2, ал. 2 от същия закон е юридическо
лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София. На основание чл. 3, ал. 1,
т. 10 от ЗНАП агенцията представлява държавата в производството по
несъстоятелност.
Видно от исковата молба, твърдяното от ищеца неоснователно
обогатяване, евентуално претърпени вреди, са причинени от извършена
8
продажба от публичен изпълнител с Постановление за възлагане на недвижим
имот с изх. № С210022-091- 0001408/15.12.2021 г. на недвижим имот,
собственост на длъжника, а именно: поземлен имот с идентификатор
68134.1896.315, находящ се в гр. София, ул. „Полк. Стойно Бачийски“ с площ
4000 кв.м., както и извършено разпределение на получените от продажбата
суми с Разпореждане с изх. № С210022-125-0306964/09.12.2021 г. и
Разпореждане с изх. № С210022-125-0306964/09.12.2021 г.
Предвид горното, ответникът счита, че неоснователно обогатяване и
претърпени вреди не биха могли да бъдат причинени от действия на
агенцията, в качеството й на представител на държавата в производството по
несъстоятелност като кредитор с публични или частни държавни вземания,
тъй като оспорваните действия са извършени от публичен изпълнител в
качеството му на орган по принудително изпълнение в хода на производството
по индивидуално принудително изпълнение по реда на Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс.
Отговорността за вреди от дейност на администрацията е
регламентирана в чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ), съгласно който държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Поради това ответникът
счита, че в случая отговорност на Национална агенция за приходите не може
да бъде ангажирана по реда на чл. 45 и сл. от ЗЗД, а по реда на ЗОДОВ, който
закон е специален спрямо ЗЗД, поради което моли съдът да прекрати
производството по разглеждане на исковата молба като недопустимо.
В случай, че съдът счете предявените от „Г.-81“ ЕООД искове за
допустими, то ответникът оспорва същите по основание и размер:
Посочените по-горе постановление за възлагане и разпореждания,
издадени от публичен изпълнител, представляват индивидуални
административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Административно-
процесуалния кодекс. Не са представени доказателства за обжалване на тези
индивидуални административни актове по административен или съдебен ред,
поради което следва да се приеме, че същите са влезли в законна сила.
С оглед реализация на обезпечения по реда на ДОПК поземлен имот с
идентификатор 68134.1896.315, находящ се в гр. София, ул. „Полк. Стойно
Бачийски“ с площ 4000 кв.м. е бил насрочен таен търг, обявен с издадено
Съобщение за продажба чрез таен търг с тайно наддаване с изх. № С210022-
111-0003806/10.11.2021 г., като същото е надлежно връчено, ведно с издадено
Съобщение с изх. № С210022-162-0003487/10.11.2021 г. на основание чл. 243,
ал. 2 от ДОПК на назначения синдик на дружеството към датата на
провеждане на търга - Ц.Д., която представлява дружеството, доколкото
правомощията на управителните му органи са били прекратени с Решение №
1700/31.08.2017 г., постановено по т. д. № 2930/2014 г. по описа на Софийски
градски съд, с което на основание чл. 710 и чл. 711 от Търговския закон ТЗ)
длъжникът е обявен в несъстоятелност.
След извършената продажба е изпратено уведомително писмо до
синдика, с което същият е уведомен за продажбата на недвижимия имот,
собственост на дружеството, както и че ще бъде извършен въвод във владение,
надлежно връчено на 16.12.2021 г. Длъжникът, представляван от синдика, е
9
могъл да релевира доводи относно незаконосъобразността на извършените
действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК чрез обжалването им
административен/съдебен ред, но не се е възползвал от дадената му законова
възможност. В исковата молба не са изложени твърдения за обжалване на
действията на публичния изпълнител, нито са ангажирани доказателства в
този смисъл.
Процесуалното бездействие на ищеца не следва да бъде санирано чрез
подаване иск от негова страна по реда на ЗЗД, доколкото по този начин се
заобикалят правните последици, произтичащи от влязъл в сила индивидуален
административен акт.
В исковата молба са изложени твърдения, че след изтичането на срока по
чл. 193, ал. 4 от ДОПК производството по индивидуално принудително
изпълнение по реда на кодекса срещу длъжника е прекратено по силата на
закона, поради което действията, извършени от публичния изпълнител след
тази дата били незаконосъобразни. Ответникът счита, че подобен извод не
намира опора както в разпоредбите на ДОПК, така и в разпоредбите на ТЗ.
Действително по силата на чл. 638, ал. 1 от ТЗ с откриване на производство по
несъстоятелност се спират изпълнителните дела срещу имущество на
длъжника, но с изключение на тези по реда на ДОПК, а по силата на чл. 638,
ал. 4 от същия закон спряното изпълнително производство се прекратява
когато вземането на кредитора бъде предявено и прието. В ТЗ не съществува
друго основание за прекратяване на изпълнително производство, а
систематичното тълкуване на двете законови разпоредби води до извода, че
производствата по индивидуално принудително изпълнение по реда на ДОПК
не подлежат на прекратяване, ако същите не са спрени с откриване на
производството по несъстоятелност срещу длъжника.
Предаването на имуществото, върху което са наложени обезпечителни
мерки на синдика след изтичане на 6-месечния срок, определен от чл. 193, ал.
4 от ДОПК, като твърдения за предаване на имуществото по смисъла на
посочената разпоредба не са наведени в исковата молба, няма за последица
прекратяване на изпълнителното производство по реда на кодекса, още по-
малко до отмяна на мерките. Основанията за прекратяване на производството
са изчерпателно изброени в чл. 225, ал. 1 от ДОПК, като действително сред
тях фигурират и други случаи, предвидени в закон, специално основание за
прекратяване на изпълнителното производство по реда на кодекса не
съществува в ТЗ (за разлика от изпълнителните производства по реда на ГПК).
Към датата на извършване на действията по индивидуално
принудително изпълнение производството по несъстоятелност срещу
длъжника е било спряно на основание чл. 632, ал. 5 от ТЗ, т.е. през посочения
период синдикът не е имал възможност да предприеме действия по продажба
на посочения по-горе поземлен имот, поради което единствено публичният
изпълнител е имал възможност да предприеме действия по реализация на
обезпечения по реда на ДОПК актив в хода на индивидуалното производство
по реда на кодекса, съответно да разпредели получените суми за
удовлетворяване на установени по основание и размер публични задължения
на длъжника.
Изложените в исковата молба аргументи, че е недопустимо съотнасяне
на суми, платени за погасяване на публични задължения след датата на
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу
10
длъжника и цитираната съдебна практика в този смисъл не са относими в
конкретния случай, доколкото същите касаят хипотези на доброволно платени
на падежа суми за удовлетворяване на публични вземания по смисъла на чл.
722, ал. 1, т. 7 от ТЗ, а не разпределяне по реда на чл. 219 от ДОПК на суми,
постъпили от предприети действия по принудително изпълнение от страна на
публичния изпълнител.
Ответникът оспорва наведените в исковата молба твърдения, че
длъжникът е претърпял пропуснати ползи поради факта, че имотът е бил
продаван от синдика през 2018 г. по реда на чл. 717в от ТЗ за сумата от 208 788
лв., а е реализиран от публичния изпълнител за сумата от 43 777,99 лв.
Посочената продажба от синдика е била неуспешна поради липсата на интерес
от страна на кандидат купувачи, което безспорно определя горепосочената
начална цена от 208 788 лева като завишена и неадекватна спрямо пазарните
условия. В този смисъл въпросната сума не е и не би могла да бъде измерител
за реалната пазарна стойност. Такава стойност се определя при успешна
продажба на имота, каквато е осъществената от публичния изпълнител
публична продан чрез търг по реда на ДОПК за сумата от 43 477,99 лева. В
допълнение следва да се отбележи и обстоятелството, че оценката на актива,
послужила за определяне на началната цена за продажбата на синдика през
2018 г., безспорно не е актуална към датата на продажбата на имота от
публичния изпълнител, извършена три години по- късно.
Ответникът посочва, че допълнителни аргументи относно
неоснователността на исковата молба ще изложи в случай, че бъде даден ход
по съществото на спора.
Ответникът моли съдът да прекрати производството по разглеждане на
исковата молба, подадена „Г.-81“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от
синдика Е. Т. като недопустимо.
В случай, че съдът счете исковата молба за редовна и допустима, моли
да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во, евентуално чл. 49, във
връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С Решение № 2357/09.12.2016 г. по т.д. № 5257/2015 г. по описа на
САС, Търговско отделение, 3-ти състав, е отменено Решение № 1614 от
07.10.2015 г., постановено по т.д.№ 2930/2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-8
състав, с което е отхвърлена предявената от “ЮЕС - КОМЕРС” ООД - с.
Голямо Градище, област Търговище, молба по чл. 625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност на “Г.**” ЕООД - гр. София и вместо него е
обявена неплатежоспособността на “Г.**” ЕООД, ЕИК *******, определена е
начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2013 г., открито е
производство по несъстоятелност на “Г.**” ЕООД, допуснато е обезпечение
чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника, назначен
е временен синдик на дружеството и е свикано първо събрание на
кредиторите.
11
С Решение № 1708/31.08.2017 г. по т.д. № 2930/2014 г. по описа на
СГС, ТО, VI-8 състав, на основание чл. 710 във връзка с чл. 711 от ТЗ, е
обявен в несъстоятелност длъжникът “Г.**” ЕООД, постановено е
прекратяване дейността на предприятието, задължен е длъжникът във
фирмата си да прави добавка “в несъстоятелност”, постановено е
прекратяване на правомощията на органите на длъжника, постановено е
лишаване на длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановени са обща
възбрана и запор върху имуществото на длъжника, постановено е започване
на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и
разпределение на осребреното имущество.
С Решение № 260961/14.06.2021 г. по търговско дело № 2930/2014 г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, на основание чл. 632, ал.
5, вр. с ал. 1 от ТЗ, производството по несъстоятелност по т. д. № 2930/2024 г.
на СГС, ТО, VI-8 състав, е спряно.
Същото е възобновено с Решение № 260585/19.09.2022 г., постановено
по търговско дело № 2930/2014 г. по описа на Софийски градски съд.
С Определение № 260250/02.02.2023 г. по търговско дело № 2930/2014
г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, Е. Т. е назначена за
постоянен синдик на “Г.**” ЕООД /н/.
По изп.дело № 22150003548/2015 г. по описа на ТД на НАП - София,
образувано срещу “Г.**” ЕООД, на основание чл. 253 от ДОПК, с
Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № С210022-091-
0001408/15.12.2021 г. е възложен на купувача Н.Г.К., следният недвижим имот
от масата на несъстоятелността на дружеството, представляващ: Поземлен
имот, находящ се в гр. София, община Столична, местност “Княжево”, ул.
полк. “Стойно Бачийски”, с площ 4 000 кв.м., с идентификатор
68134.1896.915, представляващ урбанизирана територия с начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване. Теренът е без изградени елементи на
техническа инфраструктура. Имотът е с правилна форма, не ограден, с голямо
лице на тесен асфалтов път. Теренът е силно наклонен, залесен с борова гора, с
граници съседи по скица на АГКК: поземлен имот с идентификатор №
68134.1896.914, поземлен имот с идентификатор № 68134.1896.856, поземлен
имот с идентификатор № 68134.1896.916, поземлен имот с идентификатор №
68134.1896.717, придобит с нотариален акт. Правото на покупка е придобито
чрез покупко-продажба с нотариален акт, вписан в службата по вписванията -
гр. София е акт № 11, том 79, вх. peг. № 33014 от 11.07.2013 г., номер от дв. вх.
рег. 32593. Посочената в постановлението за възлагане предложена цена от
купувача е в размер на 43 777,99 лева, при начална тръжна цена от 26 959,69
лева, като купувачът е заплатил цената, като е превел по сметка на ТД на НАП
- София с платежно нареждане от 10.12.2021 г. - 38 386,05 лева /доплащане/ и
на 30.11.2021 г. - 5 391,94 лева /депозит/. Постановлението за възлагане на
недвижим имот е вписано в Служба по вписванията - София под акт № 126,
том 260, вх. рег. № 99056 от 21.12.2021 г., дв. вх. рег. № 96784.
С молба вх. № на СГС 260828/04.01.2023 г. НАП – гр. София, е
депозирала по т. д. № 2930/2014 г. по описа на СГС копие от Постановление за
възлагане на недвижим имот с изх. № С210022-091-0001408/15.12.2021 г.
12
По делото са представени два броя разпореждания за разпределение на
постъпили суми по образуваното срещу длъжника „Г.**” ЕООД по реда на
ДОПК изп. дело № 22150003548/2015 г. по описа на ТД на НАП - София, а
именно: Разпореждане изх. № С210022-125-0306964/09.12.2021 г. за
разпределение на сумата, в размер на 5 391,94 лв. и Разпореждане изх. №
С210022-125-0311559/14.12.2021 г. за разпределение на сумата, в размер на
38 386,05 лв.
С Писмо изх. № С230022-178-0004573/17.02.2023 г. ТД на НАП –
София, е изпратила на Е. Т. – постоянен синдик на „Г.**“ ЕООД /н/
Разпореждане изх. № С210022-125-0306964/09.12.2021 г. за разпределение на
сумата, в размер на 5 391,94 лв. и Разпореждане изх. № С210022-125-
0311559/14.12.2021 г. за разпределение на сумата, в размер на 38 386,05 лв.
Към доказателствения материал по делото са приобщени писмени
доказателства във връзка с осъществените действия по публичната продан:
Заверено копие на Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с
изх. № С210022-111-0003806/10.11.2021 г. на ТД на НАП – гр. София , по изп.
дело № 22150003548/2015 г.; Заверено копие на Съобщение с изх. №
С210022-162-0003487/10.11.2021 г. на ТД на НАП – гр. София , по изп. дело №
22150003548/2015 г., до „Г.**“ ЕООД /н/, представлявано от синдика Ц.Д.,
относно връчване на съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с
изх. № С210022-111-0003806/10.11.2021 г., ведно с доказателства за
връчването му; Справка от АВ за вписвания, отбелязвания и заличавания по
партидата на „Г.**“ ЕООД, за периода от 01.01.1998 г. до 04.10.2022 г.;
Справка от електронната система по търговско дело № 2930/2014 г. по описа
на Софийски градски съд, TO, VI-8 състав;
Ангажирани са и доказателства за извършени от страна на бившия
синдик на ищеца във връзка с продажбата на недвижимия имот: Молба с рег.
индекс на Министерство на икономиката 94-Ц-33/10.05.2018 г. от Ц.Д. –
постоянен синдик на „Г.**“ ЕООД /н/, относно публикуване на обявление за
насрочена за 11.06.2018 г. продажба на имущество от масата на
несъстоятелността, а именно: Поземлен имот с идентификатор №
68134.1896.915, находящ се в гр. София, ул. „Полк. Стойко Бачийски“;
Протокол за разгласяване от 11.06.2018 г.; Протокол за нестанала
продажба, извършена по реда на чл. 717в от ТЗ на имущество на „Г.**“ ЕООД
/в несъстоятелност/, насрочена с обявление на 11.06.2018 г.; Оценка от
13.04.2018 г. на имот с идентификатор № 68134.1896.915; Молба с вх. № на
СГС 88580/26.06.2018 г., подадена от синдика Ц.Д., по т. д. № 2930/2014 г. по
описа на СГС, ТО, VI-8 състав, относно нестанала продажба на недвижим
имот;
Приети като доказателство са и Молба с вх. № на СГС
6329/19.01.2017 г. от НАП, депозирана по т. д. № 2930/2014 г. по описа на
СГС, ТО, VI-8 състав, за предявяване на вземания в срока по чл.685 от ТЗ;
Списък на предявените и приети вземания на основание чл. 685 от ТЗ в
производството по несъстоятелност на „Г. - 81” ЕООД; Определение №
4342/11.07.2017 г. по т. д. № 2930/2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав,
постановено по реда на чл. 692 от ТЗ.
В изпълнение на Определение № 1779 от 26.05.2023 г. на СГС, ТО, VI-9
13
състав, по т. д. № 508/2023 г. по описа на СГС, на основание чл. 190, ал. 1 от
ГПК, с молба вх. № на СГС 77648/23.08.2023 г., ответникът НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, е представил по делото в цялост
изпълнително дело № 22150003548/2015 г. по описа на публичен
изпълнител при ТД на НАП - София.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа
експертиза, видно от заключението на която пазарната стойност на процесния
поземлен имот, към дата 06.12.2021 г., е кръгло 345 575 лв. /триста
четиридесет и пет хиляди петстотин седемдесет и пет лева/.
С оглед оспорването от ответника НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ на заключението на единичната техническа експертиза, по
делото е допусната тройна съдебно-техническа експертиза, заключението
по която е депозирано по делото на 19.09.2024 г. Съгласно заключението,
вещите лица са приели пазарна стойност на ПИ към 06.12.2021 г. със
закръгление в размер на 297 600 (двеста и деветдесет и седем хиляди и
шестстотин) лева.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
В настоящото производство, Съдът е сезиран с:
Главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата
43 777,99 лева (четиридесет и три хиляди седемстотин седемдесет и
седем лева и 99 стотинки) – представляваща подлежаща на връщане
главница, като получена от ответника без основание по изп.д. №
22150003548 от 2015 г. по описа на ТД на НАП - София, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба.
При условията на евентуалност, а именно - в случай, че бъде отхвърлен
иска по чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, горепосочената сума се
претендира на осн. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, като обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни
действия от публичен изпълнител по изп.д.№ 22150003548/2015 г. по
описа на ТД на НАП - София, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на исковата молба.
В условията на кумулативност, в производството е предявен и иск с
правно осн. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 150 000 (
сто и петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди – представляващи пропуснати ползи,
в резултат на незаконосъобразни действия на публичен изпълнител по
изп.д. № 22150003548/2015 г. по описа на ТД на НАП – София. Сумата
се претендира, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба.
Предвид горното и в съответствие с заявената поредност, по отделните
претенциите, съдът намира следното:
По първия главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД за сумата 43 777,99 лева:
Разяснения по прилагането на правилата на чл.55 ЗЗД за
неоснователното обогатяване са дадени в ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д.
14
№ 1/79 г. Така Пленумът на ВС изрично е посочил, че разграничението между
уредените три фактически състава в разпоредбата на чл.55 ЗЗД и състава по
чл.59 ЗЗД се налага, не само с оглед на правилното подвеждане на различните
случаи под нормата на закона и различните правни последици, но и с оглед на
процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване.
По силата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения. Разпределението на
доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията
на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита
ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи
отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно
възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право,
противопоставимо на претенцията на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, който е получил
нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на цитираната
норма се характеризира с два елемента – получаване на нещо от обогатилото
се лице, което му се дава от обеднялото лице /разместване на материални
блага/, и начална липса на основание за получаването. При неоснователното
обогатяване под основание се има предвид правна връзка, правно отношение,
което да оправдае получаването на имуществото. Основанието по смисъла на
чл.55, ал.1 ЗЗД се тълкува от правната теория и съдебната практика като
наличие на валиден юридически факт, който да оправдае получаването, респ.
обогатяването. Липсата на основание е общ елемент за всички състави на
неоснователното обогатяване. При първия състав по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД
основанието не е налице още при получаването, т.е. налице е начална липса на
основание. Законът отдава значение на самия факт дадено - получено, без да
се интересува от субективния елемент – добросъвестност, вина или знание за
липсата на основание.
Във връзка с изложеното до момента и съобразно с релевантните за
спора факти по иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД разпределението на
доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и
възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на
претендираните права на страните, като при фактическия състав по чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да
въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на
плащането на парична сума, а ответникът – основание за получаването или за
задържане на полученото. При съдебен спор на основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да установи по делото факта, че
е дал имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че
полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че
съществува правно призната причина за разместването на благата, което му
дава право да задържи полученото.
В конкретния случай ищецът претендира връщане на сумата 43 777,99
лева - главница, получена по изп.д. № 22150003548/2015 г. по описа на ТД на
НАП – София. Твърди се, че постъпилата по сметка на НАП сума е
незаконосъобразно разпределена без правно основание, довело до
неоснователно разместване на блага чрез обогатяване на ответника за сметка
на длъжника.
От данните, установени при изясняване на делото от фактическа страна
15
е видно, че по отношение на ищцовото дружеството е налице открито
производство по несъстоятелност, длъжникът също така е бил и обявен в
несъстоятелност, като етапът, на който се намира универсалното
принудително изпълнение е фазата по осребряване на активите, формиращи
масата на несъстоятелност, съответно – разпределение на получените суми по
императивния ред на чл. 722 от ТЗ.
Безспорно по настоящото дело е обстоятелството, че в периода преди
откриване на производството по несъстоятелност, в полза на Държавата са
възникнали публични вземания по смисъла на чл. 162 ДОПК. Не се оспорва и
съществуването на частни държавни вземания, представляващи, разноски по
изпълнението съгласно документи № *********/22.06.2015 г.;
*********/21.12.2015 г.; *********/ 20.10.2015 г.; **********/20.01.2016 г. и
*********/10.08.2015 г.
По отношение на публичните вземания, нормативно установено е, че
същите се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго
(чл.163, ал.1 ДОПК). Публичните вземания могат да се събират и чрез участие
в производство или чрез присъединяване към открито производство по
несъстоятелност на длъжника (чл.164, ал.1 ДОПК). Когато НАП е избрал да
събира публичните вземания в производството по несъстоятелност на
дружеството-длъжник, следва да ги предяви пред съда по несъстоятелността,
като синдикът ги включва в списъците на приетите или неприетите вземания.
За синдика съществува задължение за служебно включване на публичните
вземания, установени с влязъл в сила акт.
Бедспорно установено е и обстоятелството, че че преди откриване на
производството по несъстоятелност на ищеца, за събиране на публични
вземания, взискателят – ответникът НАП, е инициирал производство пред
публичен изпълнител (чл.163 ДОПК).
Същевременно, от данните по делото се констатира, че след
постановяване на акта по чл. 630 от ТЗ, за същите вземания, ответникът се е
възползвал и от възможността, предвидена по реда на 164, ал.1 от ДОПК. Т.е.
публичните вземания са били предявени и приети в производството по
несъстоятелност, като НАП е кредитор на ищцовото дружеството в
съответствие с постановеното по реда на чл. 692 от ТЗ определение на съда по
несъстоятелността. С акта на предявяване на вземането си кредиторът на
практика е заявил желанието си да получи удовлетворяване на претенциите
именно в производството по несъстоятелност, което от своя страна и с оглед
императивните норми на специалния закон, следва да се реализира след
разпределение на осребреното имущество, при изрично съблюдаване на реда,
предвиден по чл. 722 от ТЗ.
Въпреки изложеното обаче, по делото се установява, а и това
обстоятелство не се оспорва от ответника, че същият е получил сума в размер
на 43 777,99 лева, след реализация на принудителен способ – публична
продажба, осъществена в хода не на универсалното принудително изпълнение,
а на индивидуално такова по см. на ДОПК. Получената сума не е преведена,
съответно – не е възстановена по особената синдическа сметка, а е била
директно разпределена по реда на ДОПК, респективно – задържана от
публичния взискател.
Именно наличието или липсата на основание да получи, съответно – да
задържи процесната сума, се явява предметът на настоящия главен иск.
16
Спорният въпрос следва да се разгледа през призмата и анализа на
конкуриращите се принудителни производства, без изрично да са атакува
законосъобразността на определени актове или действия на публичния
изпълнител или на Директора на компетентната териториална дирекция на
НАП. При това положение и предвид обстоятелството, че ищецът е дружество
в открито производство по несъстоятелност, съдът намира, че възможността
за възстановяване на суми по реда на ДОПК (представляващи едни и същи
публични вземания, установени и приети в рамките на две принудителни
производства – индивидуално и универсално), в частност на разпоредбата на
чл.128 ДОПК, е неприложима.
Както бе посочено по-горе, за вземания по чл. 162, ал.1 ДОПК, НАП е
взискател в инициирано по чл. 163 ДОПК преди откриване на производството
по несъстоятелност спрямо длъжника - “Г.**” ЕООД. За същите вземания,
обаче ответникът е и кредитор на ищцовото дружество, чрез използваната
съгласно чл. 164, ал.1 от ДОПК възможност - а именно предявяване, приемане
и заявено съгласие за събирането им в хода на универсално принудително
изпълнение.
Видно от чл. 638, ал. 1 от ТЗ, с откриване на производството по
несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото,
включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл.
193 от ДОПК. С разпоредбите на чл. 193, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК е уредено едно
изключение от разпоредбите на ТЗ относно универсалното принудително
изпълнение при несъстоятелност, като на публичния изпълнител е
предоставена възможност да предприеме действия по реда на специалния
закон по отношение на имуществото на длъжника, върху което са наложени
обезпечителни мерки, съответно е насочено изпълнение, преди откриване на
производството по несъстоятелност. Тази възможност за провеждане на
индивидуално изпълнително производство е ограничена със сравнително
кратък срок - 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелността,
в който срок следва да се реализира имуществото, върху което са наложени
обезпечения. В случай, че това не бъде извършено, съгласно чл. 193, ал. 4
от ДОПК публичният изпълнител следва да предаде служещото за
обезпечение имущество на синдика за реализирането му в
производството по несъстоятелност.
Нормата на чл. 638 ТЗ очертава общо принципно правило, което е
съобразено от ДОПК - арг. от чл. 222, ал. 1, т. 6. Анализът на разпоредбата
на чл. 638, ал. 1 от ТЗ обуславя изводът, че по принцип в момента, в който се
открие производството по несъстоятелност (с решение на съда по чл. 630 от
ТЗ), всички изпълнителни производства (учредени и по ГПК, и по ДОПК), се
спират, ако са насочени срещу имущество, което е включено в масата на
несъстоятелността. Последното следва и с оглед характера на производството
по несъстоятелност, което е универсално. Тази норма съдържа едно
изключение. Изпълнителното производство, образувано от публичния
изпълнител по реда на ДОПК не се спира, ако е насочено срещу имущество на
длъжника, върху което преди откриването на производство по
несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични
вземания, алтернативно, срещу което са предприети от публичния изпълнител
конкретни изпълнителни действия за събиране на публичното вземане – чл.
193, ал. 1 от ДОПК. Целта на разпоредбата е да се даде предимство на
17
изпълнителното производство по ДОПК, но в много тесни хипотези -
единствено при наличие на вече наложени обезпечителни мерки или при вече
предприети действия по принудително изпълнение върху конкретни
имуществени права на длъжника, като в единия случай обезпечителното
производство е висящо към момента на решението за обявяване в
несъстоятелност, а в другия случай изпълнителното производство, учредено
от публичния изпълнител, е висящо към момента на решението на съда за
обявяването на несъстоятелността. Имуществени права на длъжника
(обезпечени преди откриване на производството по несъстоятелност)
първоначално са изключени от масата на несъстоятелността, като едва
при сбъдването на условието по чл. 193, ал. 4 от ДОПК, те се предават се
на синдика за попълване на масата по несъстоятелността, като
реализацията им не може да стане в индивидуалното производството по
ДОПК, а само в универсалното производство по несъстоятелност по ТЗ от
синдика.
Предвид изложеното, съдът намира, че производството по ДОПК се
характеризира с това, че на публичния изпълнител е даден кратък срок, в
който или да предприеме действия по събиране на публичните си вземания
или да предаде имуществото, по отношение, на което са наложени
обезпечителни мерки, за да бъде включено същото в масата на
несъстоятелността. След изтичането на този шест месечен срок,
прекратяването на всички индивидуални принудителни производства,
независимо е било образувано по ДОПК, настъпва ех lege. Това налага и
последващо служебно вдигане на наложените обезпечителни мерки, защото
тяхната функция съобразно чл. 195, ал. 2 от ДОПК е да обезпечат събирането
на публичните задължения в хода на производството по събирането им. Без
оглед на това обаче, дали обезпечителните мерки са вдигнати или не, те са
непротивопоставими на кредиторите в производството по несъстоятелност.
Предназначението им - да гарантират инициираното принудително
изпълнение, се изчерпва с прекратяването на същото. Придадената им от
закона функция се поддържа единствено от висящността на принудителното
изпълнение, извън рамките на което те нямат действие. Хипотезата е
идентична с правните последици на налаганите от съдебния изпълнител
възбрани и запори по ГПК, като обезпечителни мерки, чието действие се
простира до границите на изпълнителното производство. Аргумент в този
смисъл е и даденото от законодателя разрешение с разпоредбата на ал. 4 на чл.
638 от ТЗ, че наложените в прекратеното изпълнителното производство
запори и възбрани, са непротивопоставими на кредиторите на
несъстоятелността. Непротивопоставими на последните са и наложените от
публичния изпълнител обезпечителни на мерки.
Както е посочено по горе, страните не спорят, че ищцовото дружество
“Г.**” ЕООД е било длъжник по изп.дело № 22150003548/2015 г. по описа на
ТД на НАП – София, като и че с Решение № 2357/09.12.2016 г. по т.д. №
5257/2015 г. по описа на САС, ТО, 3-ти състав, е открито производство по
несъстоятелност. От анализираните доказателства се установява, че
публичната продан, осигурила средствата за процесното разпределение
по ДОПК, е реализирана едва на 06.12.2021 г. Т.е., нормативно
установеният с разпоредба на чл. 193, ал.4 от ДОПК 6-месечен срок е
изтекъл на 09.06.2017 г. Това обстоятелство от своя страна, при липса на
18
твърдения и доказателства за реализирани в течение на периода активи в
принудителното изпълнение, е довело до прекратяване ех lege на
изпълнителното производство по ДОПК. Настъпването на последния факт не
са явява обвързано от постановяване на специален акт от страна на публичния
изпълнител. Само по себе си, прекратеното по силата на закона принудително
изпълнение е пречка за законосъобразността на действията на публичния
изпълнител. Същият не е разполагал с правна възможност да осребри актив,
представляващ част от масата на несъстоятелност и то 5 години след
постановяването на Решение № 2357/09.12.2016 г. Лишени от законово
основание са и последващите действия по разпределение директно към
взискателя на суми, тъй като макар и получени от публичната продажба, тези
средства вече принадлежат на ищеца и същите се явяват част от масата на
несъстоятелността, респ. следва да бъдат разпределени по реда, установен в
чл.722 от ТЗ (по която разпоредба НАП се ползва с предимство пред
останалите кредитори). Това е така, тъй като след изтичане на срока по чл.
193, ал. 4 от ДОПК не е налице възможност публичните вземания да се
събират по реда на Кодекса, т.е. не е възможно активно действие от страна на
кредитора. В тази хипотеза конкуренцията между индивидуалното
принудително изпълнение и производството по несъстоятелност е разрешен в
полза на последното като способ за универсално принудително изпълнение.
Публичният взискател няма право да получи плащане за вземания,
възникнали преди датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност и следва да върне полученото. Единствените плащания,
които могат да бъдат извършвани след откриване на производството по
несъстоятелност, са съгласно чл. 639, ал. 1 ТЗ, т.е такива, касаещи вземания,
възникнали след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, каквито обаче не са вземанията, включени в процесното
разпределение. След обявяване на длъжника и в несъстоятелност, плащания
могат да бъдат извършвани само и единствено от синдика при спазване на
редовете, установени в чл. 722 ТЗ.
Лишено от правно основание е и събирането по реда на ДОПК на суми
за погасяването на частни държавни вземания. В случая, предприетото от
публичния изпълнител е в явно противоречие с разпоредбата на чл. 163, ал.2
от ДОПК, а от тук и със забраната, респективно - последиците, предвидени
по смисъла на чл. 638, ал.1 и ал.6 от ТЗ. По отношение реализираното извън
реда на чл. 722 от ТЗ разпределение изцяло относими се явяват вече
изложените по-горе мотиви.
Предвид изложеното съдът намира, че получените от НАП суми в
размер на 43 777,99 лева се явяват такива получени без основание и
подлежат на възстановяване в масата на несъстоятелността. Тъй като в
случая е установена липса на висящо принудително изпълнение (в този см.
аргументите, изложени относно значението и приложението на чл. 193, ал. 4
от ДОПК и чл. 638, ал.1 от ТЗ) и защита срещу незаконосъобразно
разместване на блага не може да бъде осъществена по реда на ДОПК,
допустимата реализация на такава за ищеца съществува именно по
общия ред.
Основателността на главната претенция е обуславяща за изхода на
акцесорната претенция, заявена по чл. 86 ЗЗД, с определен начален
момент на забавата – считано от датата на подаване на исковата молба.
19
С уважаването на главния иск не са налице предпоставки,
обуславящи разглеждането и произнасянето по заявения в условията
на евентуалност иск по чл. 49 вр. 45 ЗЗД за сумата в размер на
43 777,99 лева лв., заявена като обезщетение за причинени имуществени
вреди, като резултат на незаконосъобразни действия от публичен
изпълнител по изп.д.№ 22150003548/2015 г. по описа на ТД на НАП –
София, съединен - с претенция по чл. 86 ЗЗД.
Процесуални предпоставки за разглеждане обаче са налице по
отношение кумулативно съединения (втори главен) иск с правно
основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата в размер на 150 000 (сто и
петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди – представляващи пропуснати ползи, в резултат
на незаконосъобразни действия на публичен изпълнител по изп.д. №
22150003548/2015 г. по описа на ТД на НАП – София.
С оглед позициите на страните, във връзка с така предявения иск с
правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата в размер на 150 000
лева, в производството се очертават следни спорни моменти, а именно във
връзка с допустимостта на иска, съответно – евентуалната негова
основателност.
По въпроса за допустимостта, настоящата съдебна инстанция
намира следното:
Отговорността, съобразно фактическите състави на ЗОДОВ, е резултат
от незаконосъобразно осъществяване на публични функции -
административни и правозащитни от органите на държавата, общините и
съдебната власт.
Нормата на чл.1 ЗОДОВ очертава от обективна и субективна страна
отговорността на държавата и общините за вредите от незаконосъобразните
актове, действия или бездействия на техните органи и длъжностни лица.
Държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. За приложението на разпоредбата е необходимо
наличието на вреда, причинена от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия държавните или общинските органи, които са резултат от тяхната
административна дейност.
Правилата за отговорността за вреди по ЗОДОВ са специални по
отношение на общите правила на чл.45-49 ЗЗД, като разграничителният
критерий за приложимия правен ред е основният характер на дейността на
органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Административните съдилища са компетентни, когато вредите са причинени
при или по повод изпълнение на административна дейност.
Национална агенция за приходите е специализиран държавен орган към
Министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на
публични вземания, и определени със закон частни държавни вземания (чл. 2
ЗНАП). Органи на агенцията са и служителите, заемащи длъжност "държавен
публичен изпълнител", "главен публичен изпълнител", "старши публичен
изпълнител", "публичен изпълнител", "държавен вътрешен одитор", "главен
20
вътрешен одитор", "старши вътрешен одитор" и "вътрешен одитор (чл.7, ал.2
ЗНАП).
По реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани Агенцията отговоря за вредите – в този смисъл
всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, причинени
на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или
бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на
дейността им. Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или
бездействия обаче може да се искат след тяхната отмяна (чл. 19 ЗНАП).
Видно от данните по делото, претенцията на ищцовата страна не
съдържа твърдения за проведена процедура по отмяна на актове и/или на
действия. Същата съставлява искане за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, причинени от
незаконосъобразно действие, изразяващо в неправомерни изнасяне и
публична продан по ДОПК на собствен на несъстоятелното дружество
недвижим имот при цена много по ниска от пазарната му стойност към датата
на публичната продан (06.12.2021 г.), довело до ощетяване на длъжника чрез
лишаване от възможността за осребряването му в производството по
несъстоятелност и от постъпления в по-голям размер за удовлетворяване на
кредиторите с приети вземания. Т.е претенцията е обоснована с доводи за
засегнати права от неправомерни актове и действия, предприети от орган на
държавата.
Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Определение
№35/12.01.2023 по ч.гр.д. №3592/2022 г. на ВКС, II Г.О., по смисъла на чл. 7
КРБ, Държавата отговоря пряко за вреди причинени от незаконни актове или
действия на нейните органи и длъжностни лица и когато тази отговорност не
може да бъде реализирана по реда на ЗОДОВ, при участие в процеса на
съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти,
отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 от ЗЗД. Нормите на
Конституцията имат пряко действие и според цитираната разпоредба на чл. 7
от КРБ, отговорността е на държавата, а не на отделните нейни органи и
длъжностни лица. В случая искът е предявен срещу НАП, в качеството му на
процесуален субституент на Държавата, доколкото последният се явява
възложител на работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, поради което и искът
следва да се приеме за допустим.
Възприетото по-горе, обосновава извод за допустимост на исковата
претенция, и е основание за разглеждане на спора по същество.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази
отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. Според чл. 49 от ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични
виновни действия по чл. 45 от ЗЗД. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е
обективна в смисъл - тя не произтича от вината на възложителя на работата, а
от тази на изпълнителя на същата.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по
21
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
/деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с
него (в този смисъл е ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за
наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието,
вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат
от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
Ищецът в настоящото производство е дружество в открито производство
по несъстоятелност, което се намира във фазата по осребряване на активите,
формиращи масата на несъстоятелността. За единствения собствен на
дружеството Поземлен имот, находящ се в гр. София, община Столична,
местност “Княжево”, ул. полк. “Стойно Бачийски”, с площ 4 000 кв.м., с
идентификатор 68134.1896.915, представляващ урбанизирана територия с
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, е инициирана процедура
по чл. 717 и сл. от ТЗ, в това число - получено надлежно разрешение за
осребряване, оценка на конкретния актив, са били предприети действия по
обявяване, разгласяване и насрочване на първа публична продан в хода на
универсалното принудително изпълнение. Поради неявяване на купувачи,
продажбата е била обявена за нестанала. Данни за насрочване на търг с явна
наддаване по делото липсват. Налице са обаче такива, сочещи двукратно
спиране на производството по реда на чл.632, ал. 5 ТЗ и последващото му
възобновяване (възможност, съществуваща преди изменение на чл. 632 ал.1
изр. последно от ТЗ с ДВ бр. 66/2023 г.).
По време на второто спиране на производството по несъстоятелност,
единствения актив на дружеството, формиращ по същество масата по
несъстоятелността, е бил реализиран принудително чрез публична продан
извън универсалното принудително изпълнение – а именно, чрез действия,
предприети от страна на публичен изпълнител, като орган по изпълнение по
реда на ДОПК и в качеството му служител на ответника. Правна възможност
за реализацията на публична продан по реда на ДОПК, както е посочено по-
горе, липсва. Осъществената от публичния изпълнител продажба е след срока
по чл. 193, ал.4 ДОПК вр. 638, ал.1 от ТЗ, поради което се явява реализира при
прекратено по силата на закона изпълнително производство. Извод в обратен
смисъл не може да бъде изведен от обстоятеството, че производството по
несъстоятелност е било спряно в хипотезата на чл. 632, ал.5 от ТЗ, доколкото
същият, както според момента, така и с оглед условията на настъпването му,
не съставлява предпоставка, променяща последиците от вече изтеклия по см.
22
на чл. 193, ал.4 от ДОПК 6 - месен срок.
Безспорно, а и установено по делото е, че при проведената (въпреки
несъществуващата правна възможност) публична продан по реда на ДОПК,
процесният имот е възложен на участвалия в проданта купувач, като
издаденото в тази връзка с това възлагателно постановление е влязло в сила.
Посоченото очевидно препятства възможността за реализация (осребряване)
на същия актив (в това число и при по-добри условия), в рамките на
универсалното принудително изпълнение. Тази невъзможност от своя страна
осуетява постъпленията на парични средства, които да бъдат разпределени в
съответствие с разпоредбата на чл. 722 от ТЗ. Поради това ищецът търпи
имуществени вреди. Същите са резултат от предприетите спрямо него
противоправни действия, които не биха настъпили, ако публичният
изпълнител, като служител на ответника, при изпълнение на възложеното, бе
съобразил поведението си с императивната норма на чл. 638, ал.1 от ТЗ вр. с
чл. 193, ал.4 от ДОПК и не бе осъществил процесната продажба.
Обезщетението за претърпени имуществени вреди, което се търси с
процесния иск не включва твърдение за претърпяна загуби, а само за вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи. Понятието „пропусната полза“ не е
дефинирано в гражданския закон. В теорията и съдебната практика се приема,
че пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на
кредитора, респективно на третото лице, увредено от деликта. Както при
договорната, така и при деликтната отговорност в закона няма презумпция, по
силата на която пропуснатата полза да се предполага за настъпила. Поради
това доказването на пропуснатата полза в двата случая следва да е еднакво (в
този смисъл е Тълкувателно решение № 3/2021 г. от 13.01.2023 г. ОСГТК на
ВКС)
С предходно тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 3/2012 г. на
ОСГТК на ВКС се приема, че тъй като пропуснатата полза представлява
реална, а не хипотетична вреда, като това предположение винаги трябва да се
изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и
не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването. Разяснено е, че пропуснатата полза е елемент от фактическия
състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на
изрично установена в закона презумпция за настъпването, пропуснатата полза
не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса.
Съобразявайки изложеното по-горе и в съответствие с твърденията,
изложени в исковата молба, съдът приема, че в конкретния случай, пропусната
полза като вреда от процесното непозволено увреждане, произтича от
неправомерната принудителна реализацията (осребряването) на конкретния
недвижим имот на сериозно занижена продажна цена, т.е - на такава
многократно под действителната пазарна оценка за същия към датата на
осъществената публична продан.
Видно от представеното по делото възлагателно постановление изх. №
С210022-091-0001408/15.12.2021 г., недвижимият имот находящ се в гр.
София, община Столична, местност “Княжево”, ул. полк. “Стойно Бачийски”,
с площ 4 000 кв.м., с идентификатор 68134.1896.915, представляващ
урбанизирана територия с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
е възложен на купувача при предложена цена в размер на 43 777,99 лева, като
началната тръжна цена е била в размер на 26 959,69 лева.
23
Същевременно, от приетите по делото експертизи (съдът кредитира
тройната СТЕ, като обективно и компетентно дадена), се установява, че към
06.12.2021 г. (т.е. датата на която е проведена проданта по реда на ДОПК),
пазарната оценка на имота е 297 600 лева. Близка до тази стойност е и цената,
при която стартирала през 2018 г., разрешената с Определение от 25.04.2018 г.
по т.д. № 2930/2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 продажба по реда на чл. 717в
от ТЗ на процесния поземлен имот с идентификатор № 68134.1896.915.
Една от целите на универсалното принудително изпълнение е
справедливото удовлетворяване на всички кредитори. За постигане на същата,
водещ критерий при реализация на активите, включени в масата на
несъстоятелността, е осребряването при най-добрите пазарни условия, в
частност – на действителната пазарна цена. Поглед върху последната се
формира след задълбочен професионален анализ на пазара, включващ оглед
за състоянието на актива и проверка на текущите условия, при сравнение на
потенциален интерес, отнесен към реализираните наскоро продажби на
подобни активи, в същата или близки териториални райони или зони.
Предвид това и с оглед обстоятелството, че към 06.12.2021 г. установената
пазарна оценка на актива е в размер на 297 600 лева, съдът приема, че
възможността на реализацията му на тази стойност е реална. С
принудителното отчуждаване на актива по реда на ДОПК, обаче тази
възможност е отнета за ищеца, като активът е оценен и предложен за
десетокпатно по-ниска цена от действителната пазарна цена.
Поради това съдът приема, че ищецът, представляван от синдика на
дружеството, е претърпял вреди. Последните носят характеристиката на
пропуснати ползи и в случая възлизат в размер, далеч надвишаващ
исковата претенция (като разлика между пазарната цена и цената, за
която е реализиран имотът). Доколкото в производството не е направено
надлежно изменение в цената на иска, предявеният по реда на чл. 49 вр. 4
от ЗЗД, като приет за основателен, следва да бъде уважен само до размера,
заявен с исковата молба, а именно – за сумата от 150 000 лева.
Основателността и на тази главната претенция е обуславяща за изхода на
акцесорната претенция, заявена по чл. 86 ЗЗД, с определен начален момент на
забавата – считано от датата на подаване на исковата молба.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на дело и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на торените по делото разноски.
Искането за присъждането им е направено своевременно. Представен по
делото е Списък по реда чл. 80 ГПК, както и доказателства за тяхното
извършване. Предвид така изложеното, съдът намира, че в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в пълния им заявен размер, именно – 500
лв., представляващи разноски за депозит за СТЕ.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските за
дължимата държавна такса, която с оглед цената на предявените искове, съдът
определя в размер на 7 751,12 лева.
Водим от горното, СЪДЪТ
24
РЕШИ:
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес:
гр. София, бул. “******* да заплати на “Г.**” ЕООД /в несъстоятелност/,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична
община, район “Искър”, ул. “*******, представлявано от синдика Е. Т., с
адрес за призоваване: град София, ул. „******* I” ******* на основание чл.
55, ал.1, предл. първо от ЗЗД сумата 43 777,99 лева (четиридесет и три
хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и 99 стотинки) –
представляваща главница, получена и разпределена без основание по изп.д. №
22150003548/2015 г. по описа на ТД на НАП - София, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
15.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения в условията на
евентуалност от “Г.**” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Искър”, ул. “*******, представлявано от синдика Е. Т., с адрес за
призоваване: град София, ул. „******* I” ******* против НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес: гр. София, бул. “******* иск с
правно основание чл. 49 вр. 45 ЗЗД са сумата от 43 777,99 лева
(четиридесет и три хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и 99
стотинки) – представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 15.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес:
гр. София, бул. “******* да заплати на “Г.**” ЕООД /в несъстоятелност/,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична
община, район “Искър”, ул. “*******, представлявано от синдика Е. Т., с
адрес за призоваване: град София, ул. „******* I” *******, на основание чл.
49 вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати
ползи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 15.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес:
гр. София, бул. “******* да заплати на “Г.**” ЕООД /в несъстоятелност/,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична
община, район “Искър”, ул. “*******, представлявано от синдика Е. Т., с
адрес за призоваване: град София, ул. „******* I” *******, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща
сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес:
гр. София, бул. “******* да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата в размер на 7 751,12 лева (седем хиляди седемстотин петдесет и един
25
лева и 0,12 ст.), представляваща дължимата пред първоинстанционния съд
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
26