№ 217
гр. Пловдив, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000615 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260220 от 26.05.2021 година, постановено по т. дело №
941/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, са отхвърлени
предявените от „С. ***“ ЕООД, ЕИК *****, П., ул. К. Р., № **, ет. *, оф. ***,
със съдебен адрес: П., ул. Х., *, ет. * – адв.Д. против „Е. Б. Е.“ ЕАД, ЕИК
****** П., ул. х. г. дV, *** искове за заплащане на:
1.сумата 45 394.78 лв., представляваща разликата между дължимата
преференциална цена на електроенергията, получена от фотоволтаична
централа с обща мощност до 98 kW, построена в УПИ ****** – за
фотоволтаична електроцентрала № ******, по КВС на с. д., местността „ю.“,
община к., област Пловдив и заплатената цена за произведеното и продадено
количество електрическа енергия от „ С. ***“ ЕООД, ЕИК ***** по цени за
излишък в периода 01.11.2016 г. – 30.09.2019 г. по Договор № 984/30.01.2013
г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми
източници както следва:
1
-за ноември 2016г. – 4094.11 лв.,
-за декември 2016г. – 4105.16 лв.,
-за септември 2017г. – 3617.31 лв.,
-за октомври 2017г. – 6440.07 лв.,
-за ноември 2017г. – 3182.13 лв.,
-за декември 2017г. – 3681.03 лв.,
-за септември 2018г. – 2757.41 лв.,
-за октомври 2018г. – 6049.17 лв.,
-за ноември 2018г. – 2565.70 лв.,
-за декември 2018г. – 3025.65 лв.;
-за септември 2019г. – 5877.04 лв.
2.сумата 7603.37 лв. /седем хиляди шестстотин и три лева и 37 ст/,
представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху сумата от 45 394.78 лв. за периода от 01.12.2016 г. до 07.11.2019
г.
Осъдено е „С. *** “ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на „Е. Б. Е.“ ЕАД,
ЕИК ****** сумата 1200 лв. разноски за производството по делото пред
първата инстанция.
Решението е постановено с участието на „Н. ***“ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.С., ул. Т. № *** като трето
лице-помагач на „Е. Б. Е.““ЕАД.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца
„С. ***“ ЕООД с искане за отмяната му и за постановяване на ново решение
по същество, с което да се уважат изцяло предявените искове. Оплакванията
са за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Той счита за
неправилен извода на съда, че за целия период на действие на договор № 984
от 30.01.2013 година е налице установен от КЕВР обем на нетното
специфично производство /НСП/ на произвежданата от обекта на ищеца
електрическа енергия, поради което на основание чл. 31 ал. 5 т. 1 от ЗЕВИ и
чл. 1 от договора ответникът имал задължение да заплаща по
преференциални цени произведената електроенергия до този обем, а над
НСП ответникът следвало да я заплаща по цени за излишък на основание чл.
2
31, ал. 5, т . 2 от ЗЕВИ. В тази връзка жалбоподателят излага доводи, че НСП
не е определено по надлежния ред, след като Решение СП-1/31.07.2015г. на
КЕВР, с което е определено НСП за централи като неговата, е отменено от
ВАС, а Решение СП – 2/06.03.2019г. на КЕВР, с което е определено НСП в
размер, еднакъв с този по отмененото Решение СП-1/31.07.2015 година е
обжалвано, включително и от ищеца.
Жалбоподателят счита, че липсва решение на КЕВР за определяне на
НСП, тъй като след отмяната на Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР
неговите последици са отпаднали с обратна сила, а Решение СП –
2/06.03.2019г. на КЕВР било нищожно поради постановяването му извън
административната компетентност на административния орган и издаването
му като повторен акт по вече разрешен въпрос. В тази връзка се излагат
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от
първоинстанционния съд поради отказа му да спре производството по
делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по
административно дело № 3661/2019 година на АССГ, образувано по жалба
срещу решение СП -2/06.03.2019 година на КЕВР въпреки преюдициалното
значение на този спор по настоящото дело, както и поради отказа за
инцидентно произнасяне по валидността на това решение. Според
жалбоподателя при липса на надлежно определен обем на НСП, цялото
количество електроенергия, произведено от ФЕЦ на ищеца следвало да се
изкупува от ответника по преференциална цена.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ответника „Е. Б.
Е.“ ЕАД с изразено становище за нейната неоснователност. Посочено е, че
първоинстанционният съд правилно с оглед разпоредбата на чл.31 ал.5 от
ЗЕВИ е приел, че по преференциални цени се изкупуват само количествата
електроенергия, произведени от ФЕЦ като тази на ищеца до достигане на
НСП. Счита, че НПС се прилага по отношение на такива ФЕЦ дори след
отмяната на решение на КЕВР № СП-1, че сумите, които са заплатени на
ищеца за произведеното количество електроенергия са заплатени на
основание на договора за изкупуване, сключен между страните, а не на
решение СП- 1, че исковете са неоснователни, тъй като с решение на КЕВР
СП-2 е установен същият обем НСП като този по отмененото решение СП-1,
както и че през определен период, условно наречен „втори период“
енергията, произвеждана от ищеца не е продавана на ответното дружество, а
3
на трети лица, поради което за ответника не е възникнало задължение за
заплащане на произведената през този период електроенергия. Ответникът
сочи, че въпреки оспорването по съдебен ред на Решение СП – 2/06.03.2019г.
на КЕВР, то е действало в отношенията между страните на основание чл.13
ал.9 от ЗЕ и те са били длъжни да се съобразят с него. В този смисъл се
оспорват твърденията за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения. Счита, че дори и оспореното Решение СП – 2/06.03.2019г. на
КЕВР да бъде отменено, то НСП на процесната централа е дори по-малко от
това, установено от КЕВР, за което обстоятелство по делото е прието
заключение на техническа експертиза.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор и от
конституираното трето лице –помагач на страната на ответника „Н. ***“ ЕАД
– гр. София. С него също се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Посочено е, че отмяната на Решение СП-1/31.07.2015г. на
КЕВР не може да доведе до отпадане на императивния законов критерий за
лимит, какъвто представлява икономическия показател НСП, до който
произведената електрическа енергия се заплаща по преференциални цени.
Само по себе си НСП не било ценообразуващ елемент, а икономически
показател за утвърждаване на преференциалните цени и че правилно е прието
от съда, че решение на КЕВР СП-1 е индивидуален административен акт с
декларативен характер, който няма конститутивно действие. Посочва се
също, че Решение СП – 2/06.03.2019г. на КЕВР е прието в изпълнение на §
17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. С него, считано от 31.07.2015г. било установено
НСП на електрическа енергия в размер на 1 188 kWh, въз основа на което е
определена преференциална цена за ФЕЦ с мощност над 30 до 200 kW по т.14
от Решение № Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР. Решение № Ц-18 от 20.06.2016
година било влязло в сила и било стабилен административен акт, поради
което с Решение № СП-2 не можело да се определя или изменя който и да е
от ценообразуващите му елементи. Оспорват се доводите във въззивната
жалба за нищожност на Решение на КЕВР № СП-2/06.03.2019 година поради
издаването му в нарушение на правилото на чл. 177 ал. 2 от АПК, както и в
рамките на недопустимо производство по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.
Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени
искания.
4
Апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу решението,
което са отхвърлени предявените от него искове. При подаването на
въззивната жалба е спазен срока по чл. 259 от ГПК.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна., подадена
е срещу валидно, допустимо и правилно съдебно решение.
Пред Пловдивския окръжен съд са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба срещу „Е. Б. Е.“ ЕАД ищецът „С. ***“ ЕООД
твърди, че е производител на електрическа енергия, като експлоатира
фотоволтаична централа с обща мощност до 98 kWр, построена в УПИ
******- за фотоволтаична електроцентрала № ****** по КВС на село д., м.
„ю.“, общ. к.. Твърди, че е сключил с ответника договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници №
984/30.01.2013г. В чл. 5 ал. 1 от договора било посочено, че
електроенергията се изкупува от купувача по определената от ДКЕВР
преференциална цена съобразно приложимото законодателство в
съответствие с вида на енергийния обект. В чл. 5 ал. 7 от договора било
уговорено, че цената е дължима в срок от 10 дни от получаване на
оригинална фактура, придружена с подписан от продавача протокол за
количеството произведена електрическа енергия. С Решение СП-1 от
31.07.2015г., прието на основание § 17 от ПЗР на ЗИД на Закона за
енергетиката КЕВР установила нетното специфично производство /НСП/ на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в съответните решения на КЕВР, приети до влизане в сила на ЗИД на
Закона за енергетиката. Произвежданата от ФЕЦ на ищеца електроенергия се
изкупувала на цена 567.41 лева/ МWh /без ДДС/, предвидена за електрически
централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW. Позовавайки се на
т.2.14 от Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, ответникът изкупувал
произведената електрическа енергия от ФЕЦ на ищеца по определената
преференциална цена 567.41 лева/ МWh /без ДДС/ до размер на 1 188 кWh, а
количеството произведена енергия над този размер било изкупувано на по-
5
ниски цени. Според ищеца цялото количество произведена от него
електроенергия следвало да бъде изкупено по преференциални цени.
Разликата между реално платените суми и дължимите суми по
преференциални цени за цялото количество електроенергия по месеци била:
за ноември 2016г. – 4094.11 лв., за декември 2016г. – 4105.16 лв., за
септември 2017г. – 3617.31 лв.,за октомври 2017г. – 6440.07 лв., за ноември
2017г. – 3182.13 лв.,за декември 2017г. – 3681.03 лв.,за септември 2018г. –
2757.41 лв., за октомври 2018г. – 6049.17 лв.,за ноември 2018г. – 2565.70
лв.,за декември 2018г. – 3025.65 лв.; за септември 2019г. – 5877.04 лв., или
общо за периода от 01.11.2016 година до 30.09.2019 година възлизала на
45394,78 лева . Дължимата мораторна лихва за забавено плащане на
главниците, съобразно уговорените в договора падежи на съответните
задължения до датата на исковата молба, била в общ размер на 7550 лева. В
исковата молба е посочено, че Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР в
частта му по т.2.14 е отменено с Решение № 4937/20.07.2014г. , постановено
по адм.д. №3247/2016г. на АССГ, потвърдено с Решение №14886/03.12.2018г.
по адм. д. №10757/2017г. на ВАС. Отмяната на решението на КЕВР с
влязлото в сила съдебно решение на административния съд имала обратно
действие и заличава последиците от него, поради което според ищеца
цялото произведено количество електроенергия от ФЕЦ следвало да бъде
заплатено по преференциални цени, а не само до определеното в т.2.14 от
отмененото решение на КЕВР количество.
При така изложените обстоятелства се иска ответникът да бъде осъден
да му заплати общо сумата от 45394,78 лева, представляваща сбор от
разликата между дължимата преференциална цена в размер 567,41 лв./kWh
без ДДС за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200
kW и реално платената цена за произведеното и продадено количество
електрическа енергия от ФЕЦ на „С. ***“ ЕООД в периода от м.ноември
2016 г. до м.септември 2019 г. включително, по договор № 984 от 30.01.2013
г., както и сумата от 7550 лева – обезщетение за забава в плащането на
горното парично задължение за периода от 01.12.2016 г. до 07.11.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът „Е. Б. Е.“ ЕАД оспорва предявеният иск по основание. Не
оспорва сключването на посочения в исковата молба договор №
6
984/30.01.2015 година с ищеца, както и обстоятелството, че ищецът е
производител на електроенергия и експлоатира фотоволтаична централа с
обща мощност до 98 kWр, построена в УПИ ******- за ФЕЦ № ****** по
КВД на село д., м. „ю.“, общ. к.. Не се оспорва и отмяната с влязло в сила
съдебно решение на Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР по т. 2.14, в
чийто обхват попада ФЕЦ на ищеца. Позовава се на последващо решение
на КЕВР № СП-2/06.03.2019г., постановено след отмяната на първото, с което
е определено нетно специфично производство за обекти за производство на
електрическа енергия като този на ищеца, считано от 31.07.2015 година в
същия размер, какъвто е този по отмененото решение, а именно 1 188 кWр.
Оспорва твърдението на ищеца, че за исковия период няма определен обем
на НСП, като се позовава на предварителното изпълнение на решението на
КЕВР.
Ответникът поддържа също, че процесният договор не е действал за
целия исков период от месец ноември 2016 година до месец септември 2019
година включително, а че е действал само през следния период: м. ноември и
м. декември 2016г., от 01.09.2017г. до 14.09.2017г., от 01.09.2018 г. до
20.09.2018г. и от 01.09.2019 г. до 08.09.2019г. /наречен условно в отговора
„първи“ период/. За останалия период, предмет на предявения иск, а именно
от 15.09.2017 г. до 31.12.2017 г. ; от 21.09.2018 г. до 31.12.2018 г. и от
09.09.2019 г. до 30.09.2019 г./ наречен условно „втори период“/ твърденията
на ответника са, че „С. ***“ ЕООД е продавало произведената електрическа
енергия на трети лица – търговци на електрическа енергия с оглед
предоставената му възможност по чл. 31 т. 12 от ЗЕВИ, поради което
договорът за изкупуване не е действал и липсва задължение за ответника да
изкупува електрическата енергия, респ. да я заплаща.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че за първия период разликата
между стойността на произведената електроенергия, изчислена по цена за
излишък и по преференциална цена е тази, посочена от ищеца в исковата
молба. Счита обаче, че за дължимата цена е приложима разпоредбата на
чл.31 ал.5 т.2 от ЗЕВИ, според която по преференциална цена се изкупуват
само количествата електрическа енергия до размера на определеното НСП, а
количествата над този размер – по цена за излишък. Счита, че НСП е
приложимо за процесния обект и след отмяната на Решение № СП-
1/31.07.2015г. на КЕВР, че платените от него суми, са такива, дължими по
7
договора между страните, а не на основание отмененото Решение № СП-1 на
КЕВР, че след отмененото решение е прието ново такова от КЕВР № СП – 2,
с което се установява същото НПС на ФЕЦ като тази на ищеца, считано от
31.07.2015 година и че дори да липсва решение на КЕВР, може да бъде
определено НСП за групата обекти за производство на електрическа енергия
като тези на ищеца. Изложени са подробни съображения във връзка с това
становище.
Ответникът е предявил и обратен иск срещу конституираното трето
лице – помагач „Н. ***“ ЕАД – гр. София – в случай че бъде осъден да
заплати на ищеца претендираните суми.
Становището на „Н. ***“ ЕАД е за неоснователност на главния иск
и на обратния иск, предявен при условие че бъде уважен главния. Сочи, че
искането за заплащане на преференциална цена на произведените количества
електрическа енергия над определеното нетно специфично производство по
смисъла на § 1 т. 29 от ДР на ЗЕВИ противоречи на чл.31 ал.4 от ЗЕВИ /в
сила от 24.07.2015г./.
Счита, че отмяната на т.2.14 на Решение № СП-1/31.07.2015г. няма за
последица отпадане на нетното специфично производство за конкретните
обекти като този на ищеца, тъй като в чл. 31, ал. 5, т. 1, предложение второ от
ЗЕВИ законодателят е посочил изчерпателно кои обекти са изключени от
приложението на НСП, като в тях не попадат ФЕЦ, т.е. идеята на
законодателя не била ФЕЦ да се изключват от действието на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ и по отношение на тях следвало да се прилага НСП. Сочи също, че
след отмяната на т.2.14 на Решение №СП-1/31.07.2015г. КЕВР е приела
Решение № СП-2/06.03.2019г., с което е установила, считано от 31.07.2015г.
нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 1188
кWр, въз основа на което е определена преференциална цена за ФЕЦ с
мощност 30 до 200 кWр в размер на 567.41 лева на мегават час – т.14 от
Решение №Ц-18/20.06.2011г. на КЕВР. Позовава се на обратното действие
на Решение №СП-2/06.03.2019г. на КЕВР и на предварителното му
изпълнение, поради което счита, че е приложимо в отношенията между
страните по настоящото дело. Счита, че това решение има само констативен
характер, тъй като с него се констатират стойности, заложени в предходното
решение и че с него се установяват факти и обстоятелства, касаещи
8
отношения, възникнали преди датата на издаване на акта, които продължават
за съществуват, с оглед сключените между крайните снабдители или
обществения доставчик и производителите на енергия от възобновяеми
източници дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия и че
по аргумент от чл. 32, ал. 3 от ЗЕВИ цената, по която се изкупува не се
променя за срока на договора. Сочи също, че по аргумент от чл. 13, ал. 9 от
ЗЕ изпълнението на решението не се спира, дори да има образувано
производство по неговото обжалване.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка:
Ищецът „ С. ***“ ЕООД е производител на електрическа енергия и
експлоатира фотоволтаична централа с обща мощност до 98 kWр, построена в
УПИ ******- за ФЕЦ № ****** по КВС на село д., м. „ю.“, общ. к..
Между „С. ***“ ЕООД и „Е. Б. Е.“ ЕАД е сключен договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници
№ 984/30.01.2013г. В чл. 5 ал. 1 от договора е посочено, че купувачът ще
изкупува от ищеца произведената активна енергия от възобновяеми
източници по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща в
конкретния случай, съобразно приложимото законодателство в съответствие с
вида на енергийния обект, който се определя от продавача чрез подаване до
купувача на декларация по образец.
Безспорно е между страните, че преференциалната цена за ФЕЦ като
тази на ищеца с мощност 30 до 200 кWр е в размер на 567.41 лева на мегават
час, определена по т.14 от Решение № Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ / с изменението в ДВ бр. 56/2015
година, в сила от 24.07.2015 година/ общественият доставчик, съответно
крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от
възобновяеми източници при следните условия:1.По преференциална цена за
количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на КЕВР; за обектите по чл.
24, т.3 определеното нетно специфично производство на електрическа
енергия не се прилага;
2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата,
9
надхвърлящи производството по т.1.
Тази законова разпоредба е приложима в отношенията между страните,
тъй като е действала през периодите, предмет на предявения по делото иск.
Съгласно пар.17 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за енергетиката /ДВ, бр.56, в сила от 24.07.2015г./ в срок до 31 юли
2015 г. в съответствие със Закона за енергията от възобновяеми
източници Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с
което установява нетното специфично производство на електрическа енергия,
въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните
решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон, като в този
случай чл. 14 от ЗЕ не се прилага.
В т.2.14 от Решение СП-1/31.07.2015г. на ДКЕВР е прието нетно
специфично производство на електрическа енергия в размер на 1188 kWh
при определена цена 567.41 лева/ МWh, без ДДС, предвидена за електрически
централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW, каквато е
процесната ФЕЦ.
Безспорно е между страните, че ответникът е изкупувал по
преференциалната цена от 567.41 лева/ МWh /без ДДС/ произведената от
ищеца електрическа енергия през т.нар. „първи период“ до размер на 1 188
кWh, а количеството произведена енергия над този размер – по цена за
излишък на балансиращия пазар.
В чл. 30 от сключения между страните договор е посочено, че в
случай, че по силата на нормативен или административен акт на компетентен
орган се променят условията, при които се сключва договорът /срок,
преференциална цена и др./ и новите условия са задължителни за страните, те
ще се прилагат в отношенията между страните, без да е необходимо
подписване на допълнително споразумение.
В този смисъл страните са обвързани от цитираната по-горе
разпоредба на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, касаеща изкупуването на електрическа
енергия, произведена от възобновяеми източници, като е въведено нетното
специфично производство като обем, до който ще се ограничава
изкупуването по преференциални цени от крайния снабдител и е прието, че
остатъкът над НСП ще се изкупува по цена за излишък на балансиращия
пазар.
10
С Решение № 14886/03.12.2018 г., постановено по адм. д. №
10757/2017г. по описа на ВАС, IV отделение, е оставено в сила Решение №
4937/20.07.2017г. по адм. д. № 3247/2016 г. на АССГ в частта, с която е
отменено Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР по т. 2. 14 относно
нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на
което са определени преференциалните цени в т.14 от Решение № Ц-18 от
20.06.2011г. на КЕВР, в размер 1188 kWh, при определената цена – 567.41
лв./MWh, без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични модули над 30
kW до 200 kW.
След отмяната на решение № СП-1 от 31.07.2015 година КЕВР
отново е задължена съгласно § 17 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на Закона за енергетиката /ДВ, бр.56, в сила от 24.07.2015г./ да
приеме решение за нетното специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на ЗЕВИ,
включително Решение № Ц-18 от 20.06.2011г.
С Решение № СП-2/06.03.2019г. на КЕВР е определено нетно
специфично производство за обекти за производство на електрическа енергия
като този на ищеца в същия обем като този по Решение № СП-1/31.07.2015г.,
а именно 1 188 кWр, считано от 31.07.2015 година. Срещу това решение на
КЕВР също е подадена жалба от редица търговски дружества, включително
от „С. ***“ ЕООД, видно от справката по адм. дело № 3661/2019 година на
АССГ, което е образувано по тази жалба. С решение № 8239/19.12.2019г.,
постановено по адм. д. №3661/2019г. на АССГ жалбата срещу Решение №
СП-2/06.03.2019г. е отхвърлена.
С Решение № 7152/14.06.2021г. по адм. д. № 4746/2020г. ВАС е
оставил в сила това решение на АССГ. Т.е. към настоящия момент е в сила
Решение № СП-2/06.03.2019г. на КЕВР, с което е установено, считано от
31.07.2015г. нетно специфично производство на електрическа енергия в
размер на 1188 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена
567.41 лв./MWh, без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични модули
над 30 kW до 200 kW. При наличие на вече влязъл в сила съдебен акт, който
следва да бъде съобразен от въззивната инстанция съгласно разпоредбата на
чл. 235 ал. 3 от ГПК и при положение, че въззивната инстанция разглежда
11
спора по същество, оплакванията във въззивната жалба, свързани с
непроизнасянето на първоинстанционния съд по валидността на решение СП
– 2 на КЕВР и с неправилен отказ да се спре производството, вече са
безпредметни и не следва да бъдат обсъждани.
Съдът по настоящото дело е обвързан от влязлото в сила съдебно
решение съгласно разпоредбата на чл.297 от ГПК, според която влязлото в
сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България.
С цитираните по-горе решения на АССГ и на ВАС е прието, че
Решение № СП-2/06.03.2019г. на КЕВР е постановено при съобразяване на
правната регламентация – чл. 31, ал. 5 т. 1 от ЗЕВИ, която разпоредба беше
обсъдена по-горе; § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ (Нова - ДВ, бр. 56 от 2015 г., в
сила от 24.07.2015 г.), с който е дефинирано понятието „нетно специфично
производство на електрическа енергия" - средногодишното производство на
електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, съгласно решението на
КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените
нужди; § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г.) , задължаващ
КЕВР в срок до 31.07.2015 г., в съответствие със ЗЕВИ да приеме решение, с
което да установи НСП на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, приети
до влизане в сила на този закон - 24.07.2015 г. В мотивите на решението на
ВАС е прието също, че решение № СП – 2 на КЕВР е съобразено и с Решение
№ 4937 от 20.07.2017 г., постановено по адм. д. № 3247 по описа на АССГ за
2016 г., оставено в сила с Решение № 14886 от 03.12.2018 г., постановено по
адм. д. № 10757 по описа на Върховния административен съд за 2017 г.
Т.е., че след отмяната на т.2.14 на Решение № СП-1/31.07.2015г. КЕВР
е приела Решение № СП-2/06.03.2019г., за което е установено по съдебен ред,
че е валидно и законосъобразно и с което е установено, считано от
31.07.2015г. нетно специфично производство на електрическа енергия в
размер на 1188 кWр, въз основа на което е определена преференциална цена
за ФЕЦ с мощност 30 до 200 кWр в размер на 567.41 лева на мегават час –
т.14 от Решение № Ц-18/20.06.2011г. на КЕВР.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
12
По отношение на исковите претенции, отнасящи се до следния период:
м. ноември и м. декември 2016г., от 01.09.2017г. до 14.09.2017г., от
01.09.2018 г. до 20.09.2018г. и от 01.09.2019 г. до 08.09.2019г. /наречен
условно „първи“ период/ е безспорно между страните, а и със събраните
доказателства и по-конкретно с приетата от първоинстанционния съд
комплексна техническа и счетоводна експертиза се установява, че ответникът
е заплатил на ищеца произведеното количество електроенергия по
преференциални цени до размера на нетното специфично производство,
определен от КЕВР по обсъдения по-горе начин, а над този размер
електроенергията е заплатена по цени за излишък на балансиращия пазар.
Отношенията между страните са уредени в съответствие с чл. 30 от
сключения помежду им договор и чл. 31 ал. 5 от ЗЕВИ / изм. ДВ 56 от
24.07.2015 година/.
Що се отнася до произведената от ФЕЦ на ищеца електроенергия през
т.нар „втори“ период“, а именно от 15.09.2017 г. до 31.12.2017 г. ; от
21.09.2018 г. до 31.12.2018 г. и от 09.09.2019 г. до 30.09.2019 г. , по делото е
установено с представените договори и фактури / стр. 186 -208/, както и с
приетата комплексна съдебна техническа и счетоводна експертиза, че
електроенергията е продавана на трети лица, различни от ответника „Е. Б. Е.“
АД, а именно „Е. Т. С. И. Ю.“ ЕАД / за периодите от 15.09.2017 г. до
31.12.2017 г. и от 21.09.2018 г. до 31.12.2018 г. / и „Е. М. ЕАД / за периода
от 09.09. 2019 година до 30.09.2019година/. При това положение и с оглед
клаузата на чл. 1.1. от сключения между страните договор ответникът изобщо
не дължи заплащане на електроенергията, продадена на трети за договора
лица. Възможността електроенергията да се продава на трети лица или да се
ползва за собствени нужди е уредена изрично и в закона. В чл.31 ал.12 ЗЕВИ
е предвидена възможност количествата над НСП да бъдат ползвани от
производителите за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти, или
да бъдат продавани по свободно договорени цени и/или на балансиращия
пазар.
При извод за недължимост на главницата, неоснователна е и
акцесорната претенция за заплащане на лихви за забава.
По тези съображения съдът намира, че предявените главни искове са
неоснователни, а първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени, е
13
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Доколкото главните искове са неоснователни, съдът не дължи
произнасяне по предявения обратен иск на „Е. Б. Е.“ ЕАД против „Н. ***
ЕАД, предпоставка за разглеждането на който е уважаването на главните
искове.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция жалбоподателят
„С. ***“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ответника „Е. Б. Е.“
ЕАД направените разноски, които са в размер на 450 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл.
37 от Закона за правната помощ и чл. 25 ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.78 ал.10 от ГПК на третото лице – помагач разноски не се
присъждат.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260220 от 26.05.2021 година,
постановено по т. дело № 941/2019 година по описа на Окръжен съд – град
Пловдив.
ОСЪЖДА „С. ***“ ЕООД, ЕИК *****, П., ул. К. Р., № **, ет. *, оф.
***, със съдебен адрес: град П., ул. В., № *, ет. *, чрез адвокат А.П., да
заплати на „Е. Б. Е.“ ЕАД, ЕИК ****** П., ул. х. г. дV, ***, разноски за
въззивното производство в размер на 450 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено с участието на „Н. ***“ ЕАД – гр. С., ул.
Т.***, ЕИК *********, като трето лице – помагач на страната на ответника по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15