Решение по дело №2653/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 128а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.128,ал.1,т.8 от АПК.

Образувано е по искова молба от Н.А.Н. ***, ЕГН **********, с адрес *** за обявяване на нищожността, а в условие на евентуалност за обезсилване на определение № 10401/16.11.2022 г. постановено по адм. дело № 10554/2022 г. по описа на Върховния административен съд. Сочи се, че определението е постановено от незаконен състав, тъй като е следвало да се разгледа от съдии в Седмо отделение на Върховния административен съд вместо от състав в Пето отделение. Сочи се, че определението е постановено в нарушение на чл.172а,ал.2 от АПК тъй като не съдържа становищата на страните, фактите и правните изводи на съда. Моли определението да бъде обявено за нищожно, алтернативно да бъде обезсилено.

Ответникът в производството, оспорва иска чрез процесуален представител главен юрисконсулт Г.и моли да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в иска основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Предмет на иска за прогласяване на нищожност е определение № 10401/16.11.2022 г. постановено по адм. дело № 10554/2022 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила определение № 3061/24.10.2022 г. постановено по адм. дело № 1479/2021 г. по описа на Административен съд-Варна.

Определение № 3061/24.10.2022 г. по адм. дело № 1479/2021 г. на Административен съд-Варна е постановено в производството по реда на Глава Десета, Раздел Четвърти АПК, вр. чл.103,ал.3 от АПК. Образувано е по жалба на Н.А.Н. ЕГН ********** , с която обжалва изричен отказ на директора на ОД на МВР Варна, обективиран в писмо изх. № УРИ 365.000-27067/28.06.2021 г. постановен по негово заявление с вx. № 365000-24895/14.06.2021г. с което на основание чл. 99, т. 2 АПК е поискано възобновяване на производството по волеизявление/ административен акт от 09.12.2019 г. на служители при Второ РУ при ОДМВР Варна/. С посоченият съдебен акт, съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че твърдяното фактическо задържане е осъществено на 09.04.2019 г., а искането на основание чл.99,т.2 от АПК направено на 14.06.2021 г., е след изтичане на установения едногодишен преклузивен срок.

Определението на Административен съд-Варна е оспорено с частна жалба, подадена от Н.Н. до Върховния административен съд. С определение № 10401/16.11.2022 г. постановено от състав на Пето отделение на Върховния административен съд по адм. дело № 10554/2022 г. е оставено в сила определението на първоинстанционния съд.

По допустимостта на иска за обявяване на нищожността на определение № 10401/16.11.2022 г. постановено по адм. дело № 10554/2022 г. по описа на Върховния административен съд:

Съдът е сезиран с допустим и редовен иск за обявяване нищожността на влязло в сила съдебно определение по реда на чл. 128а, ал.1 във връзка с чл.128, ал.1,т.8, предл. първо от АПК, от страна по делото, определението по което се моли да бъде обявено за нищожно. Искът е подаден пред компетентния съд, предвид разпоредбата на чл. 128а, ал. 2 от АПК. Искът за прогласяване на нищожност на съдебен акт е установителен по своя характер и е средство за преодоляване на правен спор между страните участвали в делото, по което е постановен този акт. По тази причина страни в производство по чл. 128а от АПК са страните участвали в делото, по което е постановено определението, чиято нищожност се иска.

Искът за обявяване на нищожност е насочен срещу определение на Върховния административен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на производството по частната жалба на Н., за когото е налице правен интерес от търсената защита. Възможността за подаване на иск по чл. 128а от АПК е безсрочна, поради което искът е допустим, но е неоснователен по изложените по-долу съображения.

По основателността на иска:

Обхватът на съдебната проверка в производството по чл. 128а от АПК се ограничава само до валидността на съдебния акт.

Според Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, задължително за органите на съдебната власт според чл. 130, ал. 2 ЗСВ, както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение.

В настоящия случай атакуваното съдебно определение е постановено от Върховния административен съд, действащ в производство по чл. 229 от АПК, образувано по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд. Определението е постановено от надлежен състав от трима съдии, съобразно чл.217,ал.1 от АПК във връзка с чл.236 от АПК и чл.118,т.1 от Закона за съдебната власт. Съдията-докладчик е определен при налични по делото доказателства за избор на принципа на случайното разпределение.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от Закона за съдебната власт Върховният административен съд има колегии, в които има отделения. Видно от Протокол за избор на съдия докладчик, делото е разпределено между съдиите от Пето отделение на Върховния административен съд, които разглеждат делата по приложението на Закона за Министерството на вътрешните работи ( информация достъпна на официалния сайт на Върховния административен съд- http://www.sac.government.bg/pages/bg/five-section) . Спазени са изискванията за писмена форма и определението е подписано. Съдебният акт е постановен в закрито заседание и съдържа всички реквизити, посочени в чл. 254, ал. 2 от ГПК. Определението съдържа изложение на частната жалба, на фактите и на правните изводи на съда. Мотивите на определението са ясни и непротиворечиви, като в тях са обсъдени изложените в частната жалба на Н. доводи. Постановеният диспозитив е съответстващ на изложените в определението мотиви.

Настоящият състав на съда намира, че твърденията на ищеца за наличие на пороци в съдържанието на съдебния акт не обосновават извод за нищожност. Въпросът за правилността на този съдебен акт, не е от компетентността на настоящия съд, който няма правомощията да извърши такава преценка. Тези възражения не могат да обосноват нищожност на определението.

Предвид изложеното, съдът приема, че определение № 10401/16.11.2022 г. постановено по адм. дело № 10554/2022 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила определение № 3061/24.10.2022 г. постановено по адм. дело № 1479/2021 г. по описа на Административен съд-Варна не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Същото е валидно и постановено в рамките на правомощията на съдебния състав. Поради това, исковата молба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предявеният в условията на евентуалност иск за обезсилване на определение № 10401/16.11.2022 г. постановено по адм. дело № 10554/2022 г. по описа на Върховния административен съд, е недопустим. Предмет на исковото производство по чл. 128а, ал. 1, във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е единствено за валидността на съдебния акт. Преценката за допустимостта на съдебните актове се извършва по реда на инстанционния контрол и е извън обхвата на производството по чл.128а от АПК. Административен съд – Варна не е компетентен да се произнесе по предявения иск за обезсилване на влязло в сила определение и неговата компетентност се ограничава само по предявени искове с правно основание чл. 128а от АПК за обявяване на нищожност на решения и определения , постановени от административни съдилища или от ВАС, не и за обезсилване на влязлото в сила определение, каквото евентуално искане е направено с исковата молба.

Поради изложеното предявеният в условията на евентуалност иск е недопустим и следва да се остави без разглеждане.

Направеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Ищецът е освободен от задължение за внасяне на разноски с разпореждане № 15492/02.12.2022 г. по делото при условията на чл.83, ал.2 от ГПК и не могат да се възлагат разноски в негова тежест , тъй е освободен от заплащането им ,въз основа на постановения съдебен акт.

По изложените съображения , съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Н.А.Н. ***, ЕГН ********** за обезсилване на определение № 10401/16.11.2022 г. постановено по адм. дело № 10554/2022 г. по описа на Върховния административен съд.

В тази част решението подлежи на оспорване с частна жалба в 7-мо дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

ОТХВЪРЛЯ иска на Н.А.Н. ***, ЕГН **********, за обявяване на нищожността на определение № 10401/16.11.2022 г. постановено по адм. дело № 10554/2022 г. по описа на Върховния административен съд.

Решението в тази част подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

	Съдия: