РЕШЕНИЕ
№ 1557
гр. Пловдив, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламена Н. Славова - Милева
при участието на секретаря Габриела Пл. ЙордА.
като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско
дело № 20225330105259 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
бул. „Шести септември” № 250 против Д. А. П., ЕГН: **********, с адрес:
******. Ищецът твърди, че ответникът за периода от 10.10.2018г. до
07.12.2021г. имал задължение към „Водоснабдяване и канализация” ЕООД –
гр. Пловдив за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на
канална вода в размер на 867.08 лева и мораторна лихва към главницата за
периода от 31.12.2018г. до 30.11.2021г. в размер на 101,04 лева за обект,
находящ се в *****. За потребените количества вода са издадени съответни
фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване,
дължима сума и период. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора
като потребител с № *****, а отношенията между дружеството и
потребителите се уреждали от публично известни общи условия.
Количеството предоставени ВиК услуги за процесния период се определяло
съгласно чл. 25, ал. 8 от Общите условия - поради липсващо измервателно
устройство. Сочи се, че предвид неизпълнение на задължението за погасяване
на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство,
по частно гр. дело № 19905/2021 г. на ПдРС, I гр. състав, била издадена
1
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски -
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена
на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен
интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.
Моли исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно 16.12.2021
г., до окончателното погасяване, както направените в производството
разноски съдебно-деловодни и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен
представител - адв. Л. П., е подала отговор на исковата молба, с който се
твърди, че исковете претенции за неоснователни. Сочи се, че от приложените
по делото документи не се установява ответницата да притежава качеството
на потребител на ВиК услуги съгласно действащата нормативна уредба. Не се
установявало ответницата да е собственик, носител на вещно право на
ползване или наемател на процесния имот. Посочва се, че дори и това
обстоятелство да бъде установено в процеса, от представените доказателства
не се установява ответницата да е подписвала известие за неизправен водомер
и необходимостта същият да бъде подменен. В случай че се установи, че
предявеният иск е основателен, то счита, че вземанията от началото на
исковия период до 16.12.2018 г., са погасени с кратката тригодишна давност
като периодични плащания, като в тази връзка прави възражение за изтекла
погасителна давност за сумите по фактури № ***** С оглед гореизложеното
моли за отхвърляне на исковете, а при условията на евентуалност да се
отхвърлят претенциите за главница и мораторна лихва по посочените
фактури. Претендира разноски.
Като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните по
делото доказателства и закона, съдът намира следното.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Така предявените установителни искове са допустими, тъй като след
издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
претендираните суми, длъжникът по ч.гр.д. № 19905/2021г. по описа на ПРС
и ответник в настоящото производство е получил заповедта по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, а заявителят е подал настоящата искова молба в законовия 1-
месечен срок от съобщението.
Предмет на установяване по така предявените искове е наличието на
облигационно отношение между страните, въз основа на факта, че ответникът
2
е потребител на ВиК услуги и предоставянето на такива услуги от ищеца за
процесния обект. На установяване подлежи и обстоятелството, че за
процесния период ищецът в изпълнение на задълженията си извършил
услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в имота на
ответника, отчитането на имота при условията на липсващо измервателно
устройство, изискуемостта на вземането за плащане цената на предоставените
услуги и обезщетението за забава, както и размера на главница (стойността на
доставените услуги) и на обезщетението за забава.
По наличието на облигационно отношение съдът намира следното. Една
от предпоставките за възникване на облигационно отношение между страните
е качеството на ответника на потребител на ВиК услуги, което обстоятелство
е било разпределено в доказателствена тежест на ищеца с доклада по делото.
Ищецът обаче не успява да докаже този факт при пълно и главно доказване.
От приложените две писма от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и
такси“ се установява, че за процесния недвижим имот не е подадена
декларация по чл.14 от ЗМДТ, като за имота изобщо не е открита партида в
масива на Дирекция „Местни данъци и такси“. При това положение, не се
установява ответницата да е собственик или ползвател на недвижимия имот.
За извод за фактическо ползване на имота от ответницата не са достатъчни и
събраните свидетелски показания на инкасатора, отчитал имота – свидетеля
С. М. Същият посочи, че при отчета на имота се снабдявал със сведения от
съседи, че търсеното лице живее на адреса, но не общувал с хора от адреса,
тъй като не е заварвал никого. Свидетелят обаче не можа да посочи конкретно
от кои съседи се е сдобил с тази информация, поради което и същата не може
да бъде проверена. Впечатленията на свидетеля за това, че имотът се ползва
от ответницата, не са преки, а са основани на твърдения на трети лица, които
не са установени по делото. Поради това, тези показания не могат да
постигнат убеденост у съда, че именно ответницата е ползвала имота в
процесния период. Това не могат да сторят и приложените писмени
доказателства, които представляват едностранно съставени от ищеца
документи.
Поради недоказаност на качеството на ответницата на потребител на ВиК
услуги, не се установява между страните по делото изобщо да е възникнало
облигационно отношение по доставка на ВиК услуги, нито да са
предоставяни такива именно на ответницата. Поради изложеното същата не
следва да отговаря за задълженията по доставка на ВиК услуги в имота и
исковете подлежат на отхвърляне.
При този изход от спора, ищецът няма право на разноски. Основателно се
явява, обаче, искането на особения представител за определяне на
допълнително възнаграждение, тъй като делото е било разгледано в три
3
открити съдебни заседания. Съдът определя на особения представител
допълнително възнаграждение в размер на 130 лв. за проведеното трето
заседание на основание чл.47, ал.6 ГПК, вр. с чл.36, ал.2 от ЗА, вр. с чл.7, ал.9
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следва да се укаже на ищеца да представи доказателства за внасяне на тази
сума по депозитната сметка на съда в едноседмичен срок от съобщението,
като в противен случай ще бъде осъден да плати допълнителното
възнаграждение на особения представител.На същия следва да се издаде РКО
за внесената до момента сума по депозита в размер на 300 лв.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с
чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК,
вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че Д. А. П., ЕГН: **********, с адрес: *****, дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните
суми, за които е издадена Заповед № 10745/20.12.2021г. по ч.гр.д. №
19905/2021г. по описа на I гр.с. на ПРС, а именно:
867.08 лева – главница, представляваща задължение за предоставени
услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за периода от
10.10.2018г. до 07.12.2021г. за обект, находящ се в ******, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 16.12.2021г., до окончателното
плащане, както и 101,04 лева – обезщетение за забава върху главницата за
периода от 31.12.2018г. до 30.11.2021г.
ОПРЕДЕЛЯ на особения представител - адв. П., допълнително
възнаграждение в размер на 130 лв., като УКАЗВА на ищеца в едноседмичен
срок от връчване на решението да представи доказателства за внасянето на
тази сума по депозитната сметка на ПРС, като в противен случай ще бъде
осъден да плати възнаграждението на особения представител.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО в полза на особения представител в размер на 300
лв. от сумата по внесения до момента депозит.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4