Р Е Ш Е Н И Е
31.12.2019 г.
гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, 16-ти граждански състав, в открито заседание на 08.11.2019 г. в
състав:
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
при секретаря:
ИВАНКА ПАНЧЕВА
разгледа
гражданско дело № 3973/2019 г. по описа на съда.
Производството
е образувано по иск, предявен от Община Белово срещу М. Х.К. ***, за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца сумата 11661 лв. главница и 116,18 лв. лихва
за забава за периода от 15.07.2013 г. до 20.08.2013 г., представляваща
обезщетение за ползването на 149,5 дка земеделски земи, собственост на Община
Белово, през стопанската 2012/2013 г.
В
исковата молба се твърди, че при проверки, предприети през 2012 г. в изпълнение
на задълженията на кмета за стопанисване
и управление на общинските имоти, било установено, че земеделски поземлени
имоти се обработват и заявяват пред ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция за
подпомагане по СЕПП (схема за единно плащане на площ) неправомерно, без
надлежно сключени договори за наем, аренда или съвместно ползване с общината.
Резултатите от проверките били отразени в протокол от 19.10.2012 г. Едно от
лицата, ползващи такива земи без сключен договор и без съгласие на общината
собственик, била ответницата, която ползвала общински земи с площ 149,5 дка,
намиращи се в землището на с. М.К., като ги била заявила и пред РА за
подпомагане чрез директни плащания. Претендираното обезщетение от 11661 лв. е
определено като трикратния размер на средното годишно рентно плащане за предходната
година, определен с решение на общинския съвет за всички землища на Община
Белово с изключение на онези, за които има официални данни от Областна дирекция
„Земеделие“. Общината ищец е мотивирала този начин на определяне на обезщетението
с чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Тя твърди, че К. е била предупредена с писмо, че ако
не внесе доброволно в дадения и срок сумата 4724,20 лв., представляваща
еднократния размер на годишното плащане за ползваните от нея земи, срещу нея ще
бъде издадена заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ и дължимата сума ще бъде вече в
трикратен размер – 11661 лв. Ответницата не платила сумата 4724,20 лв. и на
26.06.2013 г. кметът на общината издал заповед, с която на осн. чл. 65, ал. 1
от Закона за общинската собственост във връзка с чл. 34, ал. 4 от ЗСПЗЗ наредил
изземване на земите и със същата заповед на осн. чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ К. била
задължена да внесе сумата 11661 лв. Ответницата е отказала да получи заповедта
и не е платила сумата.
Искът
е с правно основание чл. 59 от ЗЗД, съответно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихвите
за забава.
Ответницата
чрез своя пълномощник оспорва иска. В отговора на исковата молба се прави
подробен преглед на относимите според нея нормативни актове – ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ,
Регламент 73/2009 (ЕО) и пр. Излагат се доводи за това, че заповедта по чл. 34
от ЗСПЗЗ за изземване на имоти не поражда вземане на общината към адресата, а
само дава възможност на последния по своя преценка да избере дали да внесе
посочената сума, за да спре изпълнението на заповедта, която след това може да
бъде отменена, но при отказ да заплати сумата тя не може да бъде търсена от
него на основание заповедта, а единствено се изземва принудително имотът; сочи
се и съдебна практика по този въпрос. Ответницата освен това твърди, че
„собствеността на земята е без правно значение, щом тя се обработва и не
пустее“ – според нея това следва от нормите на Регламент 73/2009 (ЕО) и на чл.
3, ал. 1 от Наредба 5/10.03.2010 г. на министъра на земеделието и храните. В
отговора се сочи и че общинският съвет няма компетентност да определя размера
на средното годишно рентно плащане, решението му за определяне на този размер е
нищожно и нищожността следва да се вземе предвид служебно от съда на осн. чл.
17, ал. 2, изр. 1 от ГПК по реда на косвения съдебен контрол за валидност. С
отговора се отрича и на ответницата да е била връчвана заповедта, като се
заявява, че заповедта за изземване е издадена след приключването на стопанската
2011/2012 г., подписаните двама свидетели за отказа никога не са се срещали с
ответницата, а и чл. 61 от АПК не предвижда удостоверяване на връчване с двама
свидетели; за започването на административното производство ответницата не е
била уведомена, както изисква чл. 26 от АПК – всичко това е едно основание
съдът да установи материалната незаконосъобразност на заповедта от 25.06.2013
г. На последно място в отговора се сочи, че част от същите земи, които са
предмет на заповедта за изземване, са били отдадени под наем от общината с
договор от 11.05.2012 г. за срок до 12.09.2012 г., т.е. за същата стопанска
година, на И.Т. от с. Г., общ. Белово срещу наемна цена от 12,14 лв. на декар,
но въпреки това ищецът претендира, освен получената наемна цена, и сумите по
настоящото дело.
Искът
е предявен като установителен, но впоследствие е изменен в осъдителен, тъй като
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 18.09.2013 г. е била
обезсилена от заповедния съд поради непредявяването на иска в едномесечния срок
по чл. 415 от ГПК.
Настоящото
разглеждане на делото е второ поред в първата инстанция. Предходното
първоинстанционно решение е било обезсилено от въззивния съд, тъй като с него
районният съд, отхвърляйки иска, е приел, че той се основава единствено на
заповедта по чл. 34 от ЗСПЗЗ, и се е произнесъл за това, че тя не поражда
облигационно задължение, но не е разгледал твърденията в исковата молба за
ползване от ответницата на общински земи без основание и формулираното във
връзка с това искане за заплащане на обезщетение за неправомерно ползване на
тези земи.
При
второто разглеждане на делото е направено от ищцовата страна искане за
допускане на изменение на главния иск, като размерът му бъде намален от 11661
лв. на 3887 лв. Изменението не е допуснато от съда.
В
открито заседание ищецът чрез пълномощник поддържа иска по основателност, като
счита, че при определянето на размера на обогатяването следва да се вземе
предвид средното годишно рентно плащане, тъй като, видно от събраните по делото
доказателства ОД „Земеделие“ не е изпълнила задължението си по §2е от ДР на
ЗСПЗЗ да определи съответното средно рентно плащане.
Ответницата чрез пълномощник оспорва
главния иск за размера над 29,14 лв., евентуално 62,40 лв., а иска за лихвата
за забава – изцяло, поради липса на изложени факти за началната му дата и недоказаност
на размера. В писмена защита излага подробни доводи. Сочи, че по делото са
събрани доказателства, че част от имотите, предмет на заповедта от 25.06.2013
г., се намират в землището на с. Г., а не в това на с. М.К., и така излизат извън
предмета на исковата молба, в която се сочи, че се иска обезщетение за имоти в
землището на с. М.К.; от останалите земи, намиращи се в землището на М.К., само
4 от посочените в заповедта на кмета имоти не са отдадени под наем на И.Т. и от
тези 4 имота се твърди ответницата да е ползвала части с обща площ 2,4 дка.
Само за тези 2,4 дка следва да се уважи искът и ако се вземе за основа наемната
цена по договора с Т. от 12,14 лв. на декар, той следва да бъде уважен за 29,14
лв., а ако за основа се ползва определената от общината стойност от 26 лв. на
декар, искът следва да се уважи до размер 62,40 лв. Сочи съдебна практика на
Пазарджишкия окръжен съд по два сходни случая – въззивни граждански дела
146/2015 г. и 160/2016 г., по първото от които се е произнесъл с решение и ВКС
– решение 18 от 28.02.2017 г. по к.т.д. 3248/2015 г. на І т.о., и заявява, че в
цитираните решения става дума отново за претенция на Община Белово за
обезщетение за неправомерно ползване на земи, част от които са отдадени под
наем отново на И.Т., като и по двата случая съдът е приел, че за отдадените под
наем имоти няма обедняване на общината – дори имотите да са били обработвани
неправомерно, вредите биха настъпили за наемателя, а не за общината.
Единствената разлика е, че за основа при изчислението на обезщетението за
останалите земи при липса на данни за пазарната наемна цена или определен от ОД
„Земеделие“ размер на средно рентно плащане в първия случай е използвана
наемната цена по договора с И.Т., а във втория – определеният от общината
размер на средно рентно плащане.
От писмените доказателства и двете
заключения на изслушаното вещо лице – агроном и оценител на земеделски земи, се
установяват следните факти:
През 2012 г. ответницата М. К.
подала до ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция заявление с УНР 555141 за
регистрация и подпомагане с приложена към него справка на имотите, в които
заявителката декларирала, че осъществява стопанска дейност.
С писмо от 07.03.2013 г. ответницата
била уведомена от общината, че при проверка в съответния регистър на лицата,
заявили директни плащания на площ, е установено, че ответницата е декларирала
като обработвани от нея 181,7 дка имоти, собственост на общината, и била
поканена да заплати за това 4724,20 лв. Писмото било връчено на същата дата
чрез нейния съпруг.
На 25.06.2013 г. кметът на Община
Белово издал заповед за изземване по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ на земеделски
имоти. В нея под формата на таблица са посочени общо 35 позиции с номера
(идентификатори) по кадастралната карта, обща площ на всеки имот и площ на
застъпване със заявеното за подпомагане от ответницата, т.е. частите от
имотите, които са заявени от нея пред ДФ „Земеделие“ и които са предмет на изземване.
Посочените идентификатори на поземлени имоти са общо 27, т.е. става дума
всъщност за 27 поземлени имота, но някои от тях са посочени на части на отделни
редове в заповедта, тъй като съответните части са били подадени за регистрация
от ответницата в ДФ „Земеделие“ като отделни имоти. За всички имоти в
съответната колона от таблицата е посочено, че се намират в землището на с. М.К..
По същия начин, с идентификатори, обща площ, площ на застъпване и посочване на
землището на с. М.К., са описани имотите в исковата молба. Сборът на площите на
застъпване е 149,500 дка.
Всички части от имоти (площи на
застъпване), предмет на заповедта от 25.06.2013 г. и на исковата молба,
съвпадат със земеделските площи, заявени за ползване от ответницата в
заявлението с УНР 555141.
С писмен договор от 11.05.2012 г.
Община Белово е отдала под наем на И.А.Т.от с. Г. за срок до края на текущата
стопанска година общински имоти с обща площ 21553,136 дка, описани в приложение
№ 1 към договора, срещу обща цена 261617,27 лв., платима до 28.02.2013 г.
Самото приложение е озаглавено „Приложение № 1 към ... Община Белово, землище М.К.,
ЕКАТТЕ 48903 А.Земи“ и съдържа списък на земеделски имоти.
8 от 27-те имота (11 позиции от
таблицата) се намират в действителност в землището на с. Г., а не на с. М.К..
За тях общата площ на застъпване е 45,700 дка.
Останалите 19 имота (24 позиции) се
намират в землището на с. ****и за тях общата площ на застъпване е 103,800 дка.
От тези 19 имота 15 са предмет на договора за наем с И.Т., като при тях общата
площ на застъпване възлиза на 101,400 дка. От намиращите се в землището на с. ****имоти
само 4, с обща площ на застъпване 2,400 дка, не са отдадени под наем на И.Т..
На 28.02.2013 г. общинският съвет на
Община Белово взел решение, с което определил размер от 26 лв. на средното
годишно рентно плащане за всички землища на общината с изключение на онези, за
които има официални данни от ОД „Земеделие“. Решението било мотивирано с
липсата на информация от ОД „Земеделие“ за по-голямата част от землищата в
общината.
Без значение за изхода на делото е
дали заповедта от 25.06.2013 г. е била връчена на ответницата, както и дали тя
страда от пороци, водещи до нейната нищожност. От значение е само дали
посочените в нея, съответно в исковата молба имоти са били ползвани от
ответницата през стопанската 2012/2013 година.
Заявяването на имотите за
подпомагане от ответницата е белег за това, че тя е ползвала имотите към този
момент. Това не се опровергава от останалите доказателства по делото, в това
число от представения договор за наем. Договорът за наем се отнася за текущата
към май 2012 г. стопанска година, т.е. за 2011/2012 стопанска година (до
30.09.2012 г.), а и в него не се сочи, че имотите са били реално предадени на
наемателката. Още по-малко от текста му може да следва, че наемателката, а не
ответницата, ги е държала към октомври 2012 г. или юни 2013 г. Самата ответница
не оспорва изрично твърдението на общината за ползване на имотите, а се
защитава с други способи. Затова съдът приема за установен факта, че през
стопанската 2012/2013 г. имотите са ползвани от нея.
При така установените факти съдът
направи следните правни изводи:
От това, че част от имотите се
намират в землището на с. Г., не следва, че те не са предмет на иска. От
исковата молба става напълно ясно за кои имоти става дума, допуснатата грешка
не е от естество да доведе до неяснота или до промяна на предмета на иска.
Установява се, че всички имоти са
били ползвани без основание (такова не се твърди, нито се доказва) от
ответницата през стопанската 2012/2013 г.
Нито
от Регламент 73/2009, нито от Наредба 5/2010 г. следва, че собствеността на
земите е без значение с оглед преценката дали е налице неоснователно
разместване на блага, т.е. че всяко лице има право да ползва произволно чужди
имоти, без да дължи на собственика обезщетение за това, стига само да ги
обработва.
Въпросът
в чие имущество настъпва вредата – на наемателя или на собственика наемодател,
ако ползваната без основание вещ е отдадена под наем, също е без значение за
конкретния случай, тъй като не се доказва, че срокът на договора на общината с И.Т.
е продължен след края на стопанската 2011/2012 г., докато спорът по настоящото
дело се отнася за следващата стопанска година.
Следователно
ответницата дължи обезщетение за неоснователното ползване на всички 149,500 дка.
Размерът
му би следвало да се определи в размер средната пазарна цена за периода и за
конкретните имоти. Данни за нея обаче по делото няма. Средно годишно рентно
плащане за землищата на селата ****и Г. не е било определяно по реда на
§ 2е от ДР на ЗСПЗЗ от ОД „Земеделие“. Общинският съвет няма правомощия да
взема решение за определянето му, а по делото няма данни каква точно информация
за пазарните цени е ползвал общинският съвет (ако изобщо е ползвал), за да се
спре на стойност от 26 лв. на декар. Стойността на обезщетението следва да се
определи в такъв случай по начина, възприет от ВКС в решение 18 от
28.02.2017 г. по к.т.д. 3248/2015 г. на І т.о., съответно от Пазарджишкия окръжен съд по в.гр.д. 146/2015 г.: това
е цената за декар по договора с И.Т. – 12,14 лв. на декар, тъй като други данни
за пазарна цена по делото изобщо няма. Така изчислено, обезщетението възлиза на
1814,93 лв.
Лихва
за забава върху обезщетение за неоснователно обогатяване поначало се дължи
съобразно общото правило – след поканата за изпълнение. На ответницата е била
връчена такава покана (макар и отнасяща се за по-голяма площ и по-голяма сума)
още на 07.03.2013 г. Към този момент обаче стопанската година, за която се
отнася обезщетението, още не е била изтекла, а определеното годишно рентно
плащане или наемна цена за земеделска земя обичайно се отнасят за цялата стопанска
година и не могат да се делят на части пропорционално на отделните месеци или
дни, тъй като типичното ползване на земеделски земи не може да се извършва за
произволен по-малък срок, а дори ползването от третото лице да се прекрати преди
края на стопанската година, обедняването на собственика не става по-малко, тъй
като той не би могъл да засее земята едва в края или в средата на стопанската
година. При това положение и лихва върху определеното обезщетение, вкл. само
върху част от него, според настоящия състав на съда не би следвало да се дължи
за времето до 30.09.2013 г. – този срок се обхваща от самото обезщетение.
Законна
лихва следва да се присъди от деня на предявяването на осъдителния иск –
22.01.2014 г.
Разноските по делото следва да се
разпределят съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.
Ищцовата страна прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на адвоката на ответницата. Тези разноски
наистина не надвишават съществено минимума по Наредба 1 на ВАС от 879,83 лв. за
всяка инстанция, в това число отделно при връщане за ново разглеждане, но като
съвкупност представляват съществена сума и би следвало присъдените разноски да
бъдат намалени до минимума за всяка инстанция, или разноски за адвокатско
възнаграждение да се присъдят съразмерно на 3489,49 лв. вместо на 3850 лв., или
вместо 4140 лв. общата сума на разноските на ответницата да се приеме за
3779,49 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда
ответницата М. Х.К., ЕГН **********,***, да заплати на ищеца Община Белово, ЕИК
*********, сумата 1814,93
лв., представляваща сума, с която ответницата неоснователно се е обогатила за
сметка на ищеца в резултат на ползване на 149,500 дка земеделски земи,
собственост на ищеца, намиращи се в землищата на селата ****и Г., през
стопанската 2012/2013 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от
22.01.2014 г. до пълното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата
над 1814,93 лв. до пълния претендиран размер от 11661 лв., както и иска за
лихва за забава върху сумата за периода от 15.07.2013 г. до 01.08.2013 г. в
размер 55,18 лв. и за периода от 01.08.2013 г. до 20.08.2013 г. в размер 61,67
лв.
Осъжда М. Х.К. *** разноски по
делото в размер 271,32 лв.
Осъжда
Община Белово да заплати на М. Х.К. разноски по делото в размер 3197,08 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: