№ 2297
гр. Пловдив, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330205351 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4723828, издаден от ОД на
МВР- Пловдив, с който на С. И. К. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600,00 /шестотин / лева за нарушение
на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП.
С жалбата и с допълнителна писмени бележки , жалбоподателят
действащ чрез процесуалния си представител – адв. С. поддържа конкретни
доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания ЕФ, като моли
за неговата отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
неоснователността на жалбата, като моли обжалвания ЕФ да бъде потвърден
като правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
1
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 09.04.2021 г., в 19.09 часа,
на път II-64, км. 49 + 800, посока Труд , при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В26 от 60 км/час и при отчетен толеранс в полза на
водача от минус 3 км/ч, МПС с рег. № **** се движело с установена
наказуема скорост от 97 км/ч. и наказуемо превишение 37 км/час.
Собственик, на когото е регистриран автомобилът е С. И. К.
.Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ATCC
CORDON M-2 MD1196
Посочената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за
обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. При
процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви
съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен това е налице и
пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този който се забелязва
на статичното изображение. Налице е пълна идентичност и между
автомобила, посочен в ЕФ и автоматично разпознатия номер, означен на
гърба на изисканото и представено по делото статично изображение.
- от приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното
МПС,като по това обстоятелство не се спори.
Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично
да се посочи, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна
отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе
отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на
режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС
статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния
водач.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по два
алтернативни механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, като за
всяко отделно управление на МПС, с декларация посочи кое е действителното
лице, което го е извършило, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай
издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на
2
посоченото лице.
Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на МПС
по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на
вътрешните работи на регистриран ползвател, в който случай на основание
чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи регистрирания
ползвател и ЕФ се издава направо на негово име, като в този случай именно
той се ползва от правомощието по чл. 189, ал.5 ЗДвП да посочи с декларация
действителното лице, което е управлявало МПС, ако е било различно от него.
В конкретния случай жалбоподателят не се е възползвал от нито един
от двата алтернативно предвидени способа, поради което именно той е
санкциониран в качеството си на регистриран собственик и не може да
оспорва авторството на деянието в процеса по обжалване на ЕФ.
Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат именно толеранс от - 3 %, въпреки, че в ЕФ е допусната
техническа грешка и е отразено -3 км/час, вместо -3%. В този смисъл следва
да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща
проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни
условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 % .
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на
участък от пътя.
В случая от приложения протокол за проверка 4-С-ИСИС/12.02.21г.при
3
който е направена проверка за съответното АТСС и е дадена оценка за
неговата годност.Която съгласно писмо с изх.№10300-6397 от 31.03.2021г. е
даден и срока на тази годност- а именно 1 година.Тоест извода е ,че към
датата на измерване- 09.04.21г. същата попада в посочения срок на годност. В
тази връзка довода в жалбата и в съдебно заседание относно недоказана
годност на измервателното устройство е оборен по категоричен начин.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /след
изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018 г./ изисквания за законосъобразност на
използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
ATCC CORDON M-2 MD1196
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка с Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.;
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата
на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018 г., вече е отпаднало изискването
мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова
информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
При спазване на изискванията за законосъобразно използване на АТСС,
правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил въведено с
пътен знак В26 ограничение на скоростта за движение извън населено място,
с което е реализирал състава на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са
надлежно описани в ЕФ - разрешена скорост, въведена с пътен знак В26,
наказуема скорост (получена като от установената скорост на снимковия
материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо превишение,
рег. № на МПС, с което е допуснато нарушението, регистриран собственик
на МПС.
В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП,
ЕФ се издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните работи,
4
който в случая се явява спазен.
По служебна инициатива на съда по делото бяха събрани доказателства,
че процесният пътен участък- път II-64, км 49+800, посока север попада в
обхвата на действие на законосъобразно поставен знак В26, въвеждащ
ограничение на скоростта от 60 км/час.
Посоченото обстоятелство се установява и от полученото писмо от
стопанина на пътя – ОПУ Пловдив. Пътният знак е бил наличен към датата на
извършване на нарушението.
Посочената от ОПУ-Пловдив информация в писмото се кредитира от
съда и се цени като доказателство за законосъобразното поставяне и
физическо наличие на знака В26 към момента на извършване на нарушението.
Тук обаче следва да бъде отбелязан и възприет довода на
пълномощника на жалбоподателя,че е налице процесуално нарушение при
изготвяне на процесния фиш, а именно приложената санкционна норма - чл.
182, ал.4 ЗДвП, не е коректна .Както е посочено в жалбата , а и в съдебно
заседание –същата касае повторност при извършване на нарушението . В
конкретния случай никъде в електронния фиш не е описано ,че съответното
нарушение е повторно такова ,за да бъде приложена именно тази санкционна
норма.По този начин при неправилно определяне на санкционната норма са
нарушени съществено правата на жалбоподателя.И това е така ,тъй като
същия с определянето на наказанието разбира,че се касае за повторност на
нарушението,без това да е било отбелязано нито в описателната част на
ЕФ,нито в диспозитивната такава.
Ето,защо издадени ЕФ и оспорван в настоящето производство следва да
бъде отменен като незаконосъообразен и неправилен.
По разноските
По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в
пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен на лист 10-11, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в
брой.Не е налице прекомерност ,освен с подаване на жалба срещу
електронния фиш е налице участие и в съдебно заседание.Поради ,което
5
следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер от 300 лв.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд,
XVІІ н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 4723828, издаден от ОД на
МВР- Пловдив, с който на С. И. К. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600,00 /шестотин / лева за нарушение
на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на С. И. К.
ЕГН**********сумата от 300 лева,представляваща направени разноски по
делото за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6