Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
гр. Бургас, 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание
на четиринадесети
януари, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: М. Николова
при секретаря Гергана Славова и прокурор Андрей Червеняков, като
разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 1337 по описа за
2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 от Административно процесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Б.А.З., с ЕГН: **********, подадена чрез
пълномощник, с която са предявени два обективно съединени иска против Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас, с допълнителни
уточнения на претенциите в молба вх.№ 6941/14.08.2020 год. по описа на
Административен съд – Бургас, както следва: 1. да бъде осъдена ответната страна
да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева за
периода от 23.08.2018 год. до 26.06.2020 год., изразяващи се в значителен
стрес, болки, страдания и унижения, причинени от неправомерни действия на
служители на ответната страна във връзка със съставяне на АУАН и издаване на НП
№ 18-0304-003272/08.10.2018г., отменено като незаконосъобразно с влязло в сила
решение на Районен съд – Н. по АНХД № 269/2020г. по описа на РС-Н.; 2. да бъде
осъдена ответната страна да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 2000 лева за периода от 23.08.2018 год. до 26.06.2020 год.,
изразяващи се в получаване на значителен стрес, болки и страдания, причинени вследствие
поставянето му в невъзможност да управлява МПС, чрез неправомерно отнемане на
свидетелството му за управление на МПС.
В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че на 23.08.2018г. ищецът
бил спрян за контролна проверка, докато управлявал личния си автомобил в гр.С..
В хода на проверката му била връчена Заповед за прилагане на ПАМ – доброволно
предаване на СУМПС в КАТ - С. до решаване на въпроса за неговата отговорност,
издадена на 09.08.2018г. от началник сектор Охранителна полиция при РУ - Н..
Проверяващите му обяснили, че тази заповед е издадена поради това, че той е бил
установен на 09.08.2018г., в к.к.„Слънчев бряг“ да управлява МПС след употреба
на алкохол над 1.2 промила, за което му бил съставен АУАН. На 24.08.2020г. ищецът
посетил РУ-Н., легитимирал се с валидна лична карта, издадена на 13.07.2017г. и
дал обяснения пред разследващ полицай, че на 09.08.2018г. е бил извън
територията на Република България, на почивка в Халкидики. Изложени са и доводи,
че по случая е било образувано досъдебно производство срещу ищеца, в хода на
което било установено, че лицето, на което е издаден АУАН за управление на МПС
след употреба на алкохол, се е легитимирало пред органите на КАТ с издадена на
името на З., но невалидна лична карта от 01.11.2016г., обявена по надлежния ред
за издирван документ и за изгубена от него на 29.06.2017г. с декларация по
чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи. Извършена била
и графическа експертиза, според заключението на която почеркът на лицето,
вписано като получател на АУАН не е идентичен с почерка на ищеца. В исковата
молба се сочи, че образуваното досъдебно производство срещу ищеца е било
прекратено с постановление на прокурор от Районна прокуратура - Н.. Твърди се,
че след като е получил постановлението за прекратяване, през м.09.2019г. ищецът
е поискал от КАТ - С. да му бъде върнато СУМПС, но вместо това му било връчено Наказателно постановление
№ 18-0304-0032720 от 08.10.2018г. на началник сектор към ОДМВР - Бургас, РУ - Н.,
с което му била наложена гроба в размер на 2000 лева и лишаване от право на
управление на МПС за срок от 24 месеца. Изтъква се, че цитираното НП е
обжалвано и отменено с решение на районен съд – Н..
В исковата молба и в молбата уточнение се твърди, че ищецът е претърпял
стрес, болки, страдания и унижение в периода от 23.08.2018г., когато е разбрал,
че срещу него е съставен АУАН до 26.06.2020г. - датата, на която е влязло в
сила решението на районен съд - Н., с което е отменено като незаконосъобразно НП
18-0304-0032720 от 08.10.2018г. на началник сектор към ОДМВР - Бургас, РУ - Н..
Сочи се, че за него се е появила реална заплаха да не загуби работата си и му
се наложило да се унижава пред работодателя си като обяснява нелепата ситуация.
Изгубил нормалния си сън, получавал главоболие и постоянна изнервеност. Поддържа
се, че неимуществените вреди са причинени на ищеца вследствие на това, че
проверяващите и актосъставителя не извършили надлежна проверка на документа за
самоличност, представен им от водача на автомобила, който документ е бил
регистриран по надлежния ред за изгубен и издирван. Твърди се също, че ищецът е
претърпял болки и страдания и в резултат на това, че е бил лишен от възможност
да управлява МПС, считано от 23.08.2018г., когато му е връчена Заповед за налагане
на ПАМ до датата, на която му е връчено СУМПС и са възстановени правата му да
управлява МПС. Излагат се доводи, че в посочения период съпругата му била
бременна и използването на личния му автомобил било крайно наложително.
Работното му място било в другия край на града, поради което отиването и
връщането от работа му отнемало повече време, с което време е било лишено
семейството му. С посочените фактически обстоятелства се обосновават
предявените искови претенции за обезщетение за неимуществени вреди.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца поддържа исковата
молба и направените уточнения. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на
разноски, съгласно представен списък.
В съдебно заседание, ответника - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас, чрез процесуален
представител, оспорва исковете като недоказани по основание и размер и
моли за отхвърлянето им от съда. Излага доводи, че ищецът е съпричинил твърдения
от него вредоносен резултат, тъй като не е изпълнил задълженията си да пази и
съхранява личните си документи, с което е допринесъл за това някой друг да се
възползва от неговата самоличност. Освен това сочи, че тъй като СУМПС е било
изгубено от ищеца, не е осъществено фактическото му предаване и наложената
спрямо него принудителната административна мярка не е била изпълнена. Релевира
възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за недоказаност на исковете
по основание и размер.
Административен съд Бургас, осемнадесети състав, като взе предвид доводите
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено
следното:
Исковете са подадени от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник,
по смисъла на чл.205 от АПК, поради което са
процесуално допустими.
Установява се от представеното по делото Постановление за частично
прекратяване и спиране на наказателното производство, издадено на 29.04.2019г.
от Административен ръководител Районен прокурор на РП – Н., че на 09.08.2018г.
главен полицай при ЗЖУ гр.Бургас и полицейски инспектор при ЗЖУ гр.Бургас,
изпълнявайки служебните си задължения като автопатрул в к.к.„Слънчев бряг“, общ.Н.,
са спрели за извършване на контролна проверка около 04.10 ч. водач на лек
автомобил „Пежо“, модел 607, с рег. №СВ 7736 ВН, движещ се в посока ресторант „***“.
Водачът на превозното средство представил документ за самоличност - лична карта
с № *********, издадена на 01.11.2016 г. от СДВР, с вписани в нея имената на
лицето Б.А.З.,***. Не представил свидетелство за управление на моторното
превозно средство от съответната категория и контролен талон към СУМПС от
съответната категория. Водачът на превозното средство силно лъхал на алкохол,
държал се неадекватно и агресивно към полицейските служители, което наложило
свикване на допълнителен полицейски екип на КАТ за извършване на проверка за
употреба на алкохол и наркотични вещества.
Около 10 минути по-късно, на място пристигнал мл.автоконтрольор при РУ на
МВР - Н., който извършил тестване на водача за употреба на алкохол, посредством
техническо средство Алкотест - Дрегер 7510 с фабричен № ARDN 0053, като същият
отчел наличие на алкохол в дъха 2,06 на хиляда. За така констатираното
нарушение на Б.А.З. бил съставен АУАН Серия Л, бланков № 518975/09.08.2018г. от
автоконтрольор М.. По повод установеното било образувано и бързо досъдебно
производство, провеждано срещу Б.А.З..
На 24.08.2018г. в сградата на РУ-Н. се явил Б.А.З., който се легитимирал с
валидно издаден български документ за самоличност - лична карта с № *********,
издадена на 13.07.2017 г. от СДВР. Той дал показания пред разследващ полицай Р.
Апостолова, че на 09.08.2019г. е бил извън границите на Република България на
почивка в курорт ***. При посещението си при разследващия орган, З. изтъкнал
притеснението си, че някой е използвал личната му карта, която бил изгубил
заедно с портфейла си през месец юни 2017г., за което надлежно сигнализирал 09
РУ-СДВР.
Подадената от Б.З. информация била проверена по способите на НПК. От
представена справка на Началник 09 РУ – СДВР било установено в хода на
досъдебното производство, че в звено БДС при 09 РУ-СДВР е била входирана на
29.06.2017г. декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български
лични документи с № 1690/2017г. от Б.З., с която личната карта с №*********,
издадена на 01.11.2016 г. от СДВР била обявена за изгубена/открадната. На
29.06.2017г. картата била обявена за невалидна и регистрирана като издирван
документ в АИС ИД с № 3384-0016/29.06.2018г. На същата дата - 29.06.2017 г., в
звено БДС при 09 РУ-СДВР било входирано заявление с peг. №7541/2017г. от Б.З.
за издаване на нова лична карта. Новата лична карта на З. била с № *********,
издадена на 13.07.2017г. от СДВР и му била връчена на 14.07.2017г.
В хода на разследването била извършена графическа експертиза от експерт в
БНТЛ на ОД на МВР-Бургас, в резултат на която било установено, че подписите
срещу „нарушител“ в приложените за изследване два броя актове за установяване
на административно нарушение № 518975 от 09.08.2018г. и с № 939026 от 09.08.2018г.
и подписът на призовката от 09.08.2018г. срещу получил и подпис, както и
ръкописният текст „Bassam Assan“ и „Лиулин“ не били изпълнени от Б.А.З.. В хода
на разследването била извършена техническа експертиза от специалист в областта
на техниката/видеозаписите и лицевата идентификация в РУ- Н., в резултат на
която било установено, че представения за експертен анализ видеофайл, записан
на оптичен носител CD-R „Verbatim“ от камера за видеонаблюдение в сградата на
РУ на МВР – Н., е негоден за лицева идентификация на записания образ.
От изискана и представена в хода на досъдебното производство справка в
Централна база-КАТ, било установено, че управляваният на 09.08.2018г. лек
автомобил, марка ***, е собственост на „АУТО ГРУП 2014“ ЕООД, гр.С..
Дружеството е представило договор от 06.08.2018г., с който е отдало под наем
автомобила за периода от 06.08.2018г. до 12.08.2018г. на лицето S. Benjamin, роден
на ***г. със СУМПС № ***.
След анализ на доказателствената съвкупност, прокурорът при Районна прокуратура
- Н., упражняващ ръководство и надзор за законосъобразност върху досъдебното
производство, първоначално започнало и провеждано срещу Б.А.З., приел за
разколебана и недоказана обвинителната теза за авторството на З. в извършено
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради което прекратил делото в тази част.
Досъдебното производство било спряно на 09.08.2018г. до установяване на извършителя на престъплението
от общ характер.
На 28.02.2020г. на ищеца било връчено Наказателно постановление № 18-0304-003272 (л.18 от АНХД № 269/2020г.),
издадено на 08.10.2018г. от началник сектор РУ - Н. към ОДМВР - Бургас, въз
основа на АУАН № Д939026, съставен на 09.08.2018г. от младши автоконтрольор към
ОДМВР - Бургас, РУ - Н. на Б.А.З. за това, че на 09.08.2018г., около 04.10 часа
като водач на лек автомобил марка ***, собственост на „АУТО ГРУП 2014“ ЕООД, гр.
С. ***, посока м-н ***– ресторант „***“, отказал да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или
техните аналози и неизпълнил предписание за химико-токсилогично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техните
аналози. С решение № 174/26.06.2020г., постановено по АНХД № 269/2020г., влязло
в сила на 23.07.2020г. Районен съд - Н. е отменил по жалба на Б.А.З. наказателното
постановление, с което му е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право на управление на МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3, предл.2
от ЗДвП. Мотивите за отмяна на съда са, че от страна на АНО не е доказано по
категоричен начин авторството на нарушението. Съдът се е позовал и на факта, че
образуваното срещу Б.А.З. досъдебното производство е частично прекратено, тъй
като е установено, че подписа, положен срещу нарушител в АУАН № Д939026,
съставен на 09.08.2018г. от младши автоконтрольор към ОДМВР – Бургас не е изпълнен
от Б.А.З..
При така установените факти съдът намира, че предявените искове за
обезщетение за неимуществени вреди са недоказани по основание и размер.
Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага
установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда
от този административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между
тях. При недоказване на което и да е от изброените условия, обезщетение не се
присъжда. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно
изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание
чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този
ред.
По отношение на първия иск за обезщетение за неимуществени вреди, съдът
намира, че е доказана първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразни
действия на служители на ответника във връзка с установяване самоличността на
нарушителя и съставяне на АУАН за управление на автомобил след употреба на
алкохол и издаването на незаконосъобразно НП, с което З. е санкциониран за
нарушение на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, отменено с влязло в сила решение на
РС – Н.. В хода на образуваното досъдебно производство срещу ищеца е безспорно
установено от извършената графическа експертиза, че подписите срещу „нарушител“
в приложените за изследване два броя актове за установяване на административно
нарушение № 518975 от 09.08.2018г. и с № 939026 от 09.08.2018г., подписът на
призовката от 09.08.2018г. срещу получил и подпис, както и ръкописният текст
„Bassam Assan“ и „Лиулин“ не са били изпълнени от него. Ето защо съдът намира,
че проверяващите и актосъставителят не са извършили надлежна проверка за
установяване самоличността на водача, чрез идентификация по признаци на външния
му вид - съпоставяне на неговите отличителни лицеви белези с тези по снимката в
представената им личната карта № *********, с вписани имена Б.А.З.. Не е
извършена и справка за валидност на този документ, при която обективно е могло
да бъде установено, че същият е обявен за изгубен от ищеца, за издирван и
невалиден документ. В резултат на това на ищеца незаконосъобразно е съставен
АУАН за управление на автомобил след употреба на алкохол.
Налице е и отменено като незаконосъобразно НП с влязло в сила решение на Районен
съд - Н., издадено вследствие на незаконосъобразните действия на служители на
ответника да установят по надлежния ред действителната самоличност на
нарушителя, отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.
По делото, обаче не бе доказано наличието на останалите две кумулативно
изискуеми от закона материалноправни предпоставки, за да бъде уважен иска, а
именно настъпване на неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена
последица от сочените незаконосъобразни действия на служители на ответника.
Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
болки, страдания и унижение по повод съставения му АУАН, както и във връзка с
отмененото НП от Районен съд – Н.. Неимуществени вреди са както болките и
страданията, така и всички други негативни преживявания в резултат на
увреждането. Тези вреди за разлика от имуществените, обаче, са част от
психическите преживявания на увреденото лице и като такива имат различни прояви
при всеки човек, в зависимост от темперамента и емоционалността му, съответно подлежат
на установяване във всеки конкретен случай. Не може да се презюмира, че сочените
действия и последвалите ги като резултат актове биха причинили по презумпция неимуществени
вреди от твърдяното естество на всеки един човек.
За изясняване на тази част от спора, по делото е разпитан като свидетел
Росен Т., който е заявил, че познава ищеца от много години. От неговите
показания не се установява действията на служителите на ответника и последвалото
ги съставяне на АУАН и издаване на НП да са се отразили в такава степен и
интензитет върху психиката на ищеца, че да са му причинили неимуществени вреди,
подлежащи на обезщетяване.
Свидетелят е заявил, че ищецът е изживял психически стрес, но породен от
факта, че е останал без СУМПС и без автомобил, когато реално са му били
необходими в исковия период. Поради това той споделил, че има проблеми в
работата – нарушен бил имиджа му пред колегите и работодателя му, той се
затворил в себе си. Споделил, че има проблеми с подновяване на договора му.
Показанията на свидетеля сочат общо за изживян психичен проблем и притеснения
единствено по повод отнемане на СУМПС. Свидетелят не е дал показания, че знае
за съставения АУАН, за образуваното административнонаказателно производство
срещу ищеца. Няма преки впечатления как те са се отразили на отношението на
работодателя и колегите му към него.
Същото се отнася и за показанията на свидетеля Д., колега на ищеца, който е
заявил, че отнемането на СУМПС е създало доста неприятности на ищеца – опетнило
името му пред работодателя, колегите говорили за него, той се притеснявал за
работното си място.
Съдът не кредитира показанията на сочените свидетели за претърпени от ищеца
неимуществени вреди вследствие отнемането на СУМПС, тъй като същите са в
противоречие с данните по делото, че СУМПС не е било фактически отнето от ищеца,
а е било обявено за изгубено от него в нарочно попълнена декларация. Видно от
писмо с вх. №10638/30.11.2020г. (л.61) Б.А.З. е притежавал СУМПС №
*********/06.07.2012г., валидно до 06.07.2022г. за категории „М; В“ от ОПП –
СДВР, което от дата 20.09.2018г. е със статус „невалиден“, причина – „изгубен,
откраднат“. Както става ясно и от писмо вх.№ 9583/04.11.2020г. и представения с
него картон на ЗПАММ, СУМПС на ищеца не е отнето по ЗППАМ № 18-0304-000678/ 09.08.2018г.,
издадена от РУ – Н. при ОД на МВР – Бургас, като същият е попълнил заявление
декларация с № 433200-84690 на 20.09.2018г. в ОПП-СДВР по чл.160 от ЗДвП,
заместваща СУМПС. Същото заявление декларация е върнато на лицето на
28.07.2020г. като му е издаден дубликат на СУМПС № ********* на 03.08.2020г.,
което е със статус валиден.
В тежест на ищеца е при пълно главно доказване да установи настъпването на
реални вреди. За да бъде ангажирана отговорността на държавата не е достатъчно
лицето да посочи принципно някаква сума, с която да определи настъпилите за
него вреди, а да докаже по несъмнен начин, че за него в действителност са
настъпили вреди и техния размер. В случая ищецът не се справи с тази
доказателствена тежест.
Освен това по делото липсват данни заповедта, с която е наложена ПАМ на
ищеца по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП, да е била оспорена и отменена като
незаконосъобразна от съда.
При липса на кумулативно
изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, предявените от ищеца искове са неоснователни и недоказани и следва да
се отхвърлят.
При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния
представител на ответника, на администрацията следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева, определено
съобразно чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/
и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По тези съображения и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд
Бургас, осемнадесети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.А.З., с ЕГН **********,
с адрес: *** против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -
Бургас да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 8000 лева за периода от 23.08.2018 год. до
26.06.2020 год., изразяващи се в значителен стрес, болки, страдания и унижения,
причинени от неправомерни действия на служители на ответната страна във връзка
със съставяне на АУАН и издаване на НП № 18-0304-003272/08.10.2018г., отменено
като незаконосъобразно с влязло в сила решение на Районен съд – Н. по АНХД №
269/2020г. по описа на РС-Н..
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.А.З., с ЕГН **********,
против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас да бъде
осъдена ответната страна да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 2000 лева за периода от 23.08.2018 год. до 26.06.2020 год.,
изразяващи се в получаване на значителен стрес, болки и страдания, причинени
вследствие поставянето му в невъзможност да управлява МПС, чрез неправомерно
отнемане на свидетелството му за управление на МПС.
ОСЪЖДА Б.А.З., с ЕГН: ********** да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас
разноски в размер на 100.00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: