№ 17284
гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110125283 по описа за 2023 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове
по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.99 ЗЗД, по чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.430, ал.2 ТЗ, вр. чл.99 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ТЗ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
АД моли съда на осн. чл.422, ал.1 ГПК да признае за установено, че
ответникът К. А. С. е задължен да му плати следните суми: на осн. чл.430,
ал.1 ТЗ, вр. чл.99 ЗЗД – 2044,89 лв. – претендирана като задължение за
връщане на получената сума (главницата) по договор за потребителски кредит
24.9.2019 г. между ответника и БАНКА ДСК ЕАД, вземА.ята по който са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 17.6.2020 г. ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.410, ал.1 ГПК по ч.гр.д. №65125/21 г.,
СРС, ГО, 73 с-в – 25.1.2021 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.430, ал.2 ТЗ,
вр. чл.99 ЗЗД - 560,90 лв. - възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит 24.9.2019 г. между ответника и БАНКА ДСК ЕАД,
вземА.ята по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 17.6.2020
г., за периода 24.10.2019 - 12.1.2021 г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл.410, ал.1 ГПК по ч.гр.д. №65125/21 г., СРС, ГО, 73 с-в –
1
25.1.2021 г., до изплащане на сумата и на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 224,44 лв. –
обезщетение за забава за периода 1.9.2020 – 22.10.2021 г.
Ответникът К. А. С. оспорва исковете и моли за отхвърлянето им, тъй
като ищецът не го е уведомил за предсрочната изискуемост на вземането си по
кредита.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства по отделно и
в съвкупност, за да се произнесе взе предвид следното.
Относно иска по чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.99 ЗЗД.
С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при условия и срок, а заемателят
се задължава да ползва сумата събрано уговореното и да я върне след
изтичането на срока чл.430, ал.1 ТЗ; на този текст заемателят плаща лихва по
кредита, уговорена с банката (чл.430, ал.2 ТЗ); договорът за банков кредит се
сключва в писмена форма (чл.430, ал.3 ТЗ). Съгласно чл.99 ЗЗД кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това (ал.1). Прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното (ал.2). Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне (ал.3). Прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на предишния на
последния от предишния кредитор.
Ето защо, искът е обусловен от доказването от страна на ищеца на
договора за кредит между ищеца и третото неучастващо по делото лице,
предоставянето на сумата, предмет на договора, и настъпването на падежа,
както и договора за цесия и съобщенията на кредиторите до длъжника за
извършените цесии.
В настоящия случай от приетия по делото договор 24.9.2019 за стоков
кредит се установява, че БАНКА ДСК ЕАД се е задължил и е предоставил на
ответника кредит в размер на 2399,00 лв. за закупуване на стока от
Технополис България ЕАД, срещу насрещното задължение за да върне тази
сума (главница) заедно с възнаградителна лихва на 24 равни месечни вноски в
2
размер на 159,56 лв., като годишният процент на разходите се равнява на
47,69%.
Не се спори по делото, че ответникът е получил сумата, предмет на
договора и че след подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
за периода 24.9.2019 – 18.8.2020 г. ответникът е извършил плащА.я в общ
размер на 1188,06 лв., от които 572,28 лв. – главница, и 615,78 лв. – лихва.
Непогасена е главница в размер на 2044,89 лв. и 512,58 лв. договорна лихва за
периода 10.6.2020 – 10.9.2021 г.
Безспорно е също и се установява от приетия по делото договор за
цесия, че на 17.6.2020 г. между банката и ищеца е сключен договор за
прехвърляне на вземА.ята по договора за кредит, както и че ищецът е
упълномощен да уведоми длъжника за цесията от името на предишния
кредитор. Ето защо, следва да се приеме, че най-късно с връчване на
преписите от исковата молба с приложенията ответникът е уведомен по реда
на чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД за прехвърлените вземА.я по посочения договор - от
банката на ищеца.
Ето защо, предвид доказване от страна на ищеца на твърденията му за
възникване на вземА.ята му и прехвърлянето им, следва да се приеме че
главният иск е изцяло основателен.
Относно иска по чл.430, ал.2 ТЗ, вр. чл.99 ЗЗД. Съгласно чл.430, ал.2 ТЗ
заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Този иск е обусловен
от доказване на фактите по главния иск по чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.99 ЗЗД,
уговорката за договорна лихва и размерът й, които обстоятелства не се
оспорват по делото. Искът е доказан и по размер с приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, поради което следва да се уважи изцяло.
Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл.86, ал.1 изр.1
ЗЗД). Когато денят на изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му (чл.84, ал.1, изр.1 ЗЗД). Ето защо, този иск е обусловен от
доказване от страна на ищеца на фактите обуславящи главно вземане,
периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.
3
В случая главният иск е доказан по основА.е и размер, периодът на
забава е функция от падежите, които са настъпили за всички вноски по
договора за кредит.
Доколкото предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по
отношение на вече падежиралите към монета на обявяването й вноски, а са
само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила, то и в настоящия случай
длъжникът – ответник по иска, дължи изпълнение на онази част от дълга, по
отношение на която е настъпил падежът, който е договорен между стрА.те.
Съответно за тях дължи и обезщетение за забава. Ето защо, и този иск е
изцяло основателен. От приетата по делото ССчЕ се установява, че е доказан и
по размер, поради което следва да се уважи изцяло.
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът е задължен да плати на ищеца обезщетение за направените
разноски, съразмерно на уважените части от исковете – изцяло – 675,19 лв. –
по настоящото дело и 106,60 лв. – по заповедното ч.гр.д. №65125/21 г. на
СРС, Второ ГО, 73 с-в.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът
К. А. С. с ЕГН: ********** е задължен да плати на ищеца АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НАПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД с ЕИК ********* следните
суми:
на осн. чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.99 ЗЗД – 2044,89 лв. – представляваща
задължение за връщане на получената сума (главницата) по договор за
потребителски кредит 24.9.2019 г. между ответника и БАНКА ДСК ЕАД,
вземА.ята по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 17.6.2020 г.
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410, ал.1 ГПК по
ч.гр.д. №65125/21 г., СРС, ГО, 73 с-в – 25.1.2021 г., до изплащане на сумата;
на осн. чл.430, ал.2 ТЗ, вр. чл.99 ЗЗД - 560,90 лв. - възнаградителна
лихва по договор за потребителски кредит 24.9.2019 г. между ответника и
БАНКА ДСК ЕАД, вземА.ята по който са прехвърлени на ищеца с договор за
цесия от 17.6.2020 г., за периода 24.10.2019 - 12.1.2021 г., ведно със законната
4
лихва от подаване на заявлението по чл.410, ал.1 ГПК по ч.гр.д. №65125/21 г.,
СРС, ГО, 73 с-в – 25.1.2021 г., до изплащане на сумата и
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 224,44 лв. – обезщетение за забава за периода
1.9.2020 – 22.10.2021 г.
ОСЪЖДА ответника К. А. С. с ЕГН: ********** да плати на ищеца
АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НАПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД с ЕИК
207172780следните суми: 675,19 лв. –по настоящото дело и 106,60 лв. – в
заповедното ч.гр.д. №65125/21 г. на СРС, Второ ГО, 73 с-в, съразмерно на
уважените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от
ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването й на стрА.те.
Преписи от решението да се връчат на стрА.те на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5