РЕШЕНИЕ
№………./11.07.2019 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VI-2 състав, в публично заседание състояло се на пети юли през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдията
Маджев търг. дело № 741/2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявен от П.НА Р.Б.иск с правна квалификация чл. 155, т.
3 от Търговския закон (ТЗ) за прекратяване на „К.П.“ ЕООД, ЕИК********, поради
липсата на вписан управител в продължение на повече от 3 месеца.
В исковата молба прокурор при СГП твърди, че в прокуратурата е постъпил
сигнал, подаден от Директора на ТД на НАП – София, за предприемане от СГП на
действия по прекратяване на „К.П.“ ЕООД, ЕИК********, на основание чл. 155, ал.
3 от ТЗ. В сигнала се посочвало, че едноличния собственик на капитала и
управител на ответното дружество е починал на 07.10.2015 г. Установените двама
законни наследници на починалото лице са извършили волеизявления за отказ от
наследство оставено от наследодателя им – П. Божинов, който приживе имал
качеството на управител на ответното дружество.
Липсвали и данни за друг назначен управител след смъртта на последния
вписан такъв, и това продължавало в течение на повече от три месеца. Това
фактическо положение покривало хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ и налагало
прекратяване на дружеството.
С определение от 30.04.2019 г. на дружеството-ответник е предоставена
правна помощ, тъй като от вписванията в търговския регистър не се установява
дружеството да има органен представител.
От назначения му особен представител – адв. М.Д., в срока по чл. 131 от ГПК, е депозиран отговор на исковата молба, като с него се оспорва предявения
за разглеждане конститутивен иск за прекратяване на търговско дружество.
Отбелязва се, че от вписаните обстоятелства по партидата на „К.П.“ ЕООД, ЕИК********
и обявените отново там актове се установява, че дружеството е било учредено
през 2013 г., като едноличен собственик на неговия капитал е македонска
гражданка. Отсъствали данни за това, че починалия през 2015 г. Б. е притежавал
дялове от капитала на „К.П.“ ЕООД, а обратно за същия било видно, че е излъчен
единствено за управител на дружеството, което се потвърждавало и от наличния
сред документите представяни по проведени регистърни производства пред АВ –
договор за възлагане на управление. Следователно според особения представител
на ответника без всякакво значение за дружествените работи били осъществените
откази от наследство от страна на наследниците по закон на починалия – П. Б.,
тъй като последния не притежавал имуществени права в коментираното дружество
/дружествени дялове в капитала/, а имал единствено мандатно правоотношение със
същото, по което правата и задълженията не били от категорията на наследимите.
Изразени са резерви по отношение на това, че посочените в ИМ лица имат
качеството на наследници по закон или завещание на починалия – П. Б., защото
документите представени към ИМ не били годни да установяват релевантна
родствена връзка по смисъла на ЗН. Отделно от това един от сочените наследници
– М.Т., която е заявила отказ от наследство изобщо не е била сред кръга на
лицата призовани да наследяват починалия П. Б., и в този контекст извършения от
нейна страна отказ от наследство бил нищожен и не могъл да породи целените с
него правни последици. Възразява се и по това, че извършеното през м.04.2015 г.
вписване на промяна в обстоятелството свързано с лицето осъществяващо
представителство на „К.П.“ ЕООД, а именно определянето за такъв на П. Б. е
опорочено, тъй като не било направено въз основа надлежно взето решение от
лицето притежаващо собствеността в капитала на ответника, а обратно тези
промени се реализирали без знанието и съгласието на македонската гражданка
имаща качеството на едноличен собственик на капитала на дружеството, чието
прекратяване се иска. Особеният представител назначен за да представлява
ответника в инициираното срещу него исково производство сочи, че съображенията
му за манипулиране на вписванията свързани с избора на П. Б. за управител на „К.П.“
ЕООД се подкрепят и от това, че към 2015
г. соченото лице е било на 67 г. и е имало постоянен адрес в гр. Криводол,
което създавало сериозно съмнение в това същия да е пътувал регулярно до гр. София за да се грижи
за дружествените дела на ответника с оглед качеството му на негов законен
представител. Подозрения са изразени и във връзка с психическото и физическо
здраве на лицето вписано за управител, като се има предвид, че около половин
година след тези събития същия е починал. Застъпва се схващането, че независимо
от осъщественото през 2015 г. вписване на
промяна в обстоятелството кой да осъществява функциите на управител, то
документите въз основа на които това е сторено вероятно са компрометирани и не
установяват фактите, които са възпроизведени в тях. Предвид изложеното
предявения за разглеждане иск трябвало да бъде отхвърлен от сезирания с него
съд.
В проведеното съдебно заседание прокурор – А.от СГП е заявил, че поддържа
изложеното в исковата молба и моли за постановяване на решение за прекратяване
на ответното дружество, като се приеме да са налице предпоставките на чл. 155,
ал. 1, т 3 ТЗ.
На свои ред определения да представлява ответника в настоящото производство
особен представител – адв. Д. изцяло се придържа към първоначалните си
съображения за неоснователност на претенцията, като акцентира върху евентуално
опорочено вписване на последния управител на ответника, който впоследствие е
починал и заради което от СГП се настоява за прекратяване на дружеството.
Подчертава се, че сбъдването на юридическия факт свързан с прекратяване на
учредено търговско дружество не настъпва по силата на закона с простото
изтичане на 3-месечния срок без вписан управител, а напротив то се предхожда от
провеждането на нарочно съдебно производство в пределите на което е необходимо
да се съберат достатъчно надеждни доказателства за причините даденото
дружеството да е без управител, както и със задължението на съда да осигури
нормалното функциониране на юридическото лице. Като аргумент за това, че дори в
случаите на прекратяване на дружеството заради невписан управител е изтъкнато
правилото на чл. 274, ал. 1 ТЗ, което урежда възможността дружеството да
продължи да извършва дейността си. Ако все пак съдът намери за основателна
претенцията на ищеца, то се посочва, че спрямо „К.П.“ ЕООД трябва да стартира
производство по ликвидация.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Към исковата молба е приложен Препис-извлечение от акт за смърт издаден от
СО-Район „Лозенец“ на 28.03.2019 г., от съдържанието на който удостоверителен
документ се установява, че физическото лице – П. К.Б.е починало на датата
07.10.2015 г.
Установява се от справка по публичния Търговски регистър, че след
учредяването му през 2013 г. търговско дружество – „К.П.“ ЕООД е имало един
едноличен собственик на капитала в лицето на Г.В., чуждестранен гражданин на Р.
Македония. По отношение на законните представители на същото се констатира, че дружеството
е имало последователно вписани за управител, следните лица : за периода от
03.12.2013 г. до 08.04.2015 г. – Г.В.; и за периода от 08.04.2015 г. до настоящия
момент – П. К.Б..
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъжда събраните в
рамките на протеклото исково производство доказателства отнасящи се до
идентификацията на наследниците по закон на вписания за управител на ответника
– П. К.Б., както и до извършените от тях откази от наследство, което същия е
оставил след неговата смърт, защото посоченото лице няма качеството на
съдружник в „К.П.“ ЕООД, респективно не е бил титуляр на собственост върху
дялове от капитала му, което означава, че неговите наследници изобщо не са
легитимирани, дори и да имат желание да продължат дейността на дружеството - „К.П.“
ЕООД по смисъла на чл. 157, ал. 1 ТЗ. Единственото правоотношение, което е
обвързвало П. К.Б.и „К.П.“ ЕООД е мандатно такова, по силата на което той е
излъчен за законен представител на ответното търговско дружество. С настъпване
на неговата смърт мандатното правоотношение се прекратява, тъй като то е строго
лично /учредено е с
оглед качествата на личността/.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 3 от ТЗ по иск на прокуратурата
търговското дружество може да се прекрати, ако няма вписан управител в
продължение на повече от три месеца. Законодателят е дал правомощия на
Прокуратурата да предяви иск за прекратяване на дружеството в случай, че
последното няма вписан управител в продължение на най-малко 3 месеца. Тук е
важно да се отбележи, че хипотезите на починал управител – физическо лице се
приравняват на тези на невписан такъв, и това е така, защото след смъртта на
управителя автоматично води до прекратяване на неговите правомощия, тъй като
няма субект, които да ги упражнява. Така макар и формално да е налице вписване
на управител в ТР, то смъртта на същия поставя началото на срока по чл. 155,
ал. 1, т. 3 ТЗ и необходимостта в рамките на същия от страна на едноличния
собственик на капитала да бъде определен и заявен за вписване нов управител. По
делото няма сведения от Г.В.в качеството й на единствен притежател на
дружествените дялове в „К.П.“ ЕООД да са предприети действия преследващи
подобен резултат, а напротив и към момента дружеството съществува в правния мир
без да има управител, които да осъществява оперативното му управление и да
представлява дружеството в отношенията му с трети лица, въпреки, че последния
вписан такъв – П. Божинов е починал през 2015 г. Това състояние е продължило за
период надхвърлящ изисквания от закона минимален тримесечен срок. Предвид
горното съдът заключава, че са налице в тяхната съвкупност законните
предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване
на дружеството – „К.П.“ ЕООД.
Аргумент за обратното не следва от въведеното от особения представител на
ответника възражение, че процедурата по вписване на П. К.Б., като управител на „К.П.“
ЕООД е била компрометирана. Най-напред оспорването на извършените вписванията
на промени в обстоятелства по партидата на търговски дружества водена в ТР се
осъществява по специален ред установен от законодателя в нормата на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.
Няма данни подобно производство да е било провеждано и вписаното обстоятелство
по избор на П. К.Б., като управител на ответното дружество да е било признато с
придобил стабилитет съдебен акт за нищожно, недопустимо, или несъществуващо. Инцидентно
установяване на подобни опорочавания на вписването не е възможно да става в
отделни производства, вкл. и в такова по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ. И това е
така, защото единствено позитивните решения по искове с предмет чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ предизвикват, като правна последица заличаване на извършеното вписване
на съответното обстоятелство в регистъра – чл. 30 ЗТРЮЛНЦ. Дори обаче да се
допусне, че подобно процесуално изследване е възможно в рамките на настоящия
исков процес, то по делото няма събрани никакви доказателства, че посоченото
обстоятелство е нищожно, недопустимо, или несъществуващо. И на последно място
ако все пак се допусне, че особения представител на ответната страна е прав в
разсъжденията си, че вписването на П. К.Б., като управител на ответника е
компрометирано и не следва да се взема предвид, то тогава дружеството „К.П.“
ЕООД следва да се смята за такова с овакантен пост на управителя, считано от
08.04.2015 г., когато - Г.В.е била заличена, като такава. Респективно от този
момент до сега е изтекъл период надвишаващ многократно от установения от
законодателя 3-месечен такъв, докогато следва да се предприемат действия по
вписването на лице, което да осъществява законното представителство на
търговското дружество останало без управител. Този факт сам по себе си също
покрива предпоставките за прилагане нормата на чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ.
Според нормата на чл. 274, ал. 1 ТЗ „Когато дружеството е прекратено поради
изтичане на срока или по решение на компетентните дружествени органи, те могат
да решат да се продължи дейността му, ако не е започнало разпределение на
имуществото. Тази разпоредба се прилага и при прекратяване на дружество с
ограничена отговорност по чл. 155, т. 3, както и на акционерно дружество - по
чл. 252, ал. 1, т. 6.“. Очевидно е, че посредством тази норма законодателя е
установил правен механизъм за случаите, когато е било открито производство по
ликвидация по волята на компетентните органи да се продължи дейността на
дружеството, като производството по ликвидация се прекрати и дружеството да възстанови
пълния си обем правосубектност, какъвто е имало преди момента на прекратяването
му. Тоест за едноличния собственик на капитала на „К.П.“ ЕООД е осигурена
законодателна гаранция, че при нейно желание макар и вече прекратено,
дружеството ще може да възстанови своята дейност, стига производството по
ликвидация да не е стигнало до фазата свързана с разпределение на имуществото
на дружеството.
В контекста на изложените правни мотиви СГС намира, че предявения иск е
доказан в своето основание и трябва да бъде уважен, като спрямо „К.П.“ ЕООД
бъде постановено прекратяване на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ.
При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса, чиито размер възлиза на сумата от 80,00 лв., съответно на назначения особен представител на ответника адв. М.Д. е изплатено възнаграждение в
размер на сумата от 300,00 лева от бюджета на съда, то съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК,
разноските за производството следва да се възложат в тежест на ответното
дружество.
Воден от горното съдът, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иска, предявен от Софийска градска прокуратура, търговско
дружество – „К.С.“ ЕООД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Триадица“, ул. „Княз *******.
ОСЪЖДА „К.С.“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Триадица“, ул. „Княз *******, да
заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата 380 (триста и осемдесет) лева, от която 80 лева - държавна такса и 300
лева - заплатено от бюджета на съда възнаграждение на назначен особен
представител на дружеството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на
решението в сила, заверен препис от него да се изпрати служебно на АВ - ТР за
обявяване и откриване на производство по ликвидация.
СЪДИЯ :