Р
Е Ш Е Н И Е
№
I - 52 14.06.2018 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, II-ро
гражданско отделение, I-ви
въззивен състав, на тринадесети юни две хиляди и
осемнадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Ани
Цветанова
като разгледа
докладваното от младши съдия Сияна Димитрова
въззивно
гражданско дело № 752 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
постъпила въззивна жалба с вх. № 14606/10.04.2018 г. от ответната страна С.П.Н.,
ЕГН **********, чрез адвокат адвокат Марко Марков от БАК, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 66, ет. 1,, срещу
решение № 516/27.03.2018 г. на Районен съд - Бургас,
постановено по гр.д. № 421/2018 г.
С обжалвания
съдебен акт, първоинстанционният съд е уважил молбата за издаване на съдебна заповед за защита по
реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ на молителя К.Ж.П., ЕГН **********,
действащ в своя защита и защита на малолетния *** на страните Б. К. П., роден
на **.**.**** г., като е постановил в тяхна полза
мерки за защита по повод осъществено над тях домашно насилие около 18,00 часа
на 15.12.2017 г. и около 17,30 часа на 01.01.2018 г. от въззивницата С.Н., с
която молителят е бил в условията на фактическо съпружеско съжителство, като е
задължил Н. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
молителя и малолетното дете; забранил на Н. да приближава жилището на молителя,
местоработата му и местата му за социални контакти и месторабота; задължил Н.
да посещава специализирана програма към ЦОП при Община Бургас „психологическо
консултиране“. С решението е постановено издаване на заповед в посочения
смисъл, като е указано на полицейските органи да следят за изпълнението й, а на
Н. са указани последиците от неизпълнение на заповедта. В полза на молителя са
присъдени съдебни разноски от 410 лева, а Н. е осъдена да заплати в полза на
Държавата 200 лева глоба, както и дължимата държавна такса за производството в
размер на 25 лева. По делото е издадена съдебна заповед от 28.03.2018 г.
Във въззивната
си жалба пред настоящия съд, ответникът по молбата С.Н. обжалва решението като необосновано и неправилно поради съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът
неправилно възприел фактите по делото, тъй като не обсъдил в цялост доказателствата
по делото и кредитирал изцяло само свидетелски показания на свидетелите на
молителя. Твърди се, че необсъдени от съда останали и представени от
ответницата по делото писмени доказателства – медицински удостоверения, от
които се установявало, че молителят е този, който е осъществявал насилие над
ответницата, както по време на фактическото съжителство на страните, така и
след раздялата им. В подкрепа на твърденията си, въззивницата сочи постановено
в нейна полза решение по ЗЗДН, което е влязло в законна сила. Относно
твърдените от молителя актове на насилие, осъществено прямо него и малолетния ***
на страните, въззивницата излага съображения за тяхната недоказаност. Сочи, че
свидетелските показания в полза на тезата на молителя се характеризират с
вътрешна противоречивост, непоследователност и нелогичност. Твърди, че по
делото са събрани доказателства, установяващи, че конфликтът от 01.01.2018 г. е
бил предизвикан именно от страна на молителя и негови близки, чрез отправяне на
заплахи и закани. Нелогичност и недоказаност се сочи и относно обстоятелствата
изложени от молителя досежно твърдения инцидент от 15.12.2017 г., като се
излагат подробни съображения в тази насока. Относно постановената защита на
малолетния *** на въззивницата се твърди, че отношенията между майка и дете са
на загриженост и топлота и този факт се потвърждава от представен по делото
социален доклад. По изложените съображения, въззивницата моли за отмяна на
обжалваното решение.
С въззивната жалба се сочи, че районният съд допуснал процесуално нарушение
и ограничил правото на доказване в процеса на страната, като отказал да допусне
даване на обяснения по въпроси на ответницата от молителя К.П. и допускане до
разпит за установяване характеристичните данни на въззивницата на свидетеля Р.С.С.,
в режим на призоваване. Предвид отказа на първоинстанционния съд за събиране на
обяснения на страна и гласни доказателствени средства, същите са поискани пред
настоящата въззивна инстанция, като се моли, въззиваемият П. и свидетеля С. да
бъдат призовани за явяване в открито съдебно заседание.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна К.Ж.П., ЕГН **********,
чрез адвокат Калин Янев от АК - Бургас, е подала отговор на въззивната жалба, с
който изразява становище, че същата е неоснователна, а обжалвания съдебен акт –
законосъобразен и правилен. Моли за потвърждаване на първоинстанционния акт,
като се оспорват като неоснователни доказателствените искания на въззивницата.
Въззивницата, чрез
процесуалния си представител, в открито съдебно заседание поддържа въззивната
жалба и моли за отмяната на обжалвания акт и присъждане на направените съдебни
разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемият,
чрез своя пълномощник поддържа отговора на въззивната жалба в открито съдебно
заседание и моли за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
поради което е допустима и се явява основателна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, като постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
На основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите на РС -
Бургас, които изцяло споделя относно възприетата фактическа обстановка, а във
връзка с оплакванията по жалбата, като съобрази правните доводи на страните,
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Бургаският
районен съд е бил сезиран с молба за издаване на заповед за защита от домашно
насилие по реда на чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 и т. 3 и чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН от К.Ж.П., ЕГН **********,
лично и в качеството му на настойник на малолетното дете Б. К. П., родено на **.**.**** г., по повод домашно насилие,
осъществено по отношение на него и детето от страна на бившата му фактическа
съпружеска съжителка – С.П.Н., ЕГН **********.
Между страните
не са спорни обстоятелствата, че са съжителствали на семейни начала в периода
от 2009 г. до 2016 г., в жилището на молителя, находящо се на административен
адрес: гр. Б., ж.к. „*.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, както и че страните
имат общо дете – малолетния Б. К. П., упражняването на родителските права по
отношение на което, по силата на утвърдено по съдебен ред споразумение, е
предоставено на молителя. Последните обстоятелства се установяват и от
представени по делото удостоверение за раждане № 0000000***/**.**.20** г. и решение №
269/12.02.2016 г. по гр. д. № 8499/2015 г. по описа на БРС.
Не се спори и че
след фактическата раздяла на страните отношенията им са станали силно конфликтни,
като за проявя на физическо насилие от страна на молителя по отношение на въззивницата
Н. е издадена Заповед за защита № 62/16.10.2017 г. по гр.д. № 4433/2016 г. по описа на БРС,
която е приложена по делото.
По делото се
съдържа и съдебномедицинско удостоверение № 20/27.01.2016 г., издадено от ординатор
в отделението по съдебна медицина при МБАЛ Бургас, от което е видно, че
освидетелстваният К.П. е с установени драскотини по лицето и крайниците, за
които е съобщил, че са настъпили от упражнено му на 23.01.2016 г. физическо
насилие от страна на съпругата му.
Представени са и
три броя съдебномедицински удостоверения, съгласно които освидетелстваната С.Н.
е била установена с различни увреждания по лицето, тялото и крайниците, за
които е съобщила да са и били причинени от молителя на датите съответно 07.04.2014
г., 06.07.2016 г. и 22.01.2016 г.
Видно от
представената по делото Декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, молителят е
декларирал, че на 15.12.2017 г., около 18,00 часа е взел малолетния Б. от детска
градина „И.“ в гр. Б., като излизайки
от градината заедно с О. В. и нейното дете пред тях изскочила въззивницата Н.
заедно със своя баща. Посочва се, че въззивницата заплашвала, обиждала и
посягала на молителя, поради което молителят и детето Б. побягнали, а Н. ги
подгонила. Пред бл. 53, вх. 1 в ж.к. „Изгрев“ молителят помолил за помощ
присъстващи на място хора, които застанали между страните. От случая молителят
и детето изпитали силен страх, уплаха и стрес. От същата декларация се
установява, че на 01.01.2018 г., около 17,30 часа, на спирката на МБАЛ Бургас,
от страната на ж.к. „Зорница“, въззивницата изскочила пред молителя и започнала
да го заплашва, обижда и да му посяга. Молителят потърсил помощ от човек на
спирката и избягал заедно с баща си към колата им, а въззивницата го подгонила
заедно с родителите си, като продължила да го заплашва и обижда. От случая
молителя заявява, че изпитал силна уплаха и изпаднал в стрес.
От представена
служебна бележка изх. № 70/11.12.2017 г. от детска градина „И.: гр. Б. се установява,
че през 2016/2017 г. детето Б. К. П. е посещавало подготвителна група за
задължителна предучилищна подготовка.
Видно от
постановление от 31.01.2018 г. на РП – Бургас, за инцидента от 15.12.2017 г. е
бил подаден сигнал от въззивницата и баща й, но прокуратурата е отказала да
образува наказателно производство.
Представено и
свидетелство за съдимост на С.Н., от което се установява, че същата е
неосъждана.
По делото е
изготвен социален доклад от ДСП Бургас, съгласно който се установява, че за
малолетния Б. се полагат основно грижи от молителя и неговата майка, като му е
осигурена добра семейна среда, изградени емоционални връзки със семейството, а
майката С.Н. сътрудничи при възпитанието, обучението и образованието на детето,
както и изразява желание и готовност за полагане на грижи за отглеждането и
възпитанието на детето, като заявява, че разполага с необходимите условия за
това. Поради изразени притеснения на страните относно психологическото
състояние на детето му е била предоставена социална услуга „Индивидуална работа
с психолог“.
Видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели – Ж. П. – *** на молителя, Д. Н. – ****
на въззивницата, П. Н. – **** на
въззивницата, М. Б. – **** на въззивницата,
ценени от настоящата инстанция през призмата на чл. 172 от ГПК, предвид близостта на свидетелите със страните, се
установяват две групи обяснения за процесните инциденти, като близките на
молителя еднозначно сочат за агресор въззивницата Н., а близките на Н. намират,
че насилието се поражда от страна на молителя.
Свидетелите Р. Н.,
О. В. и Р. Д. от друга страна не се намират в родствени връзки със страните и
се явяват очевидци на случаите. В показанията си свидетелят Н. твърди, че е възприел
отправени т страна на Н. към молителя заплахи и обиди при случая от 01.01.2018
г., както и видял Н. ударила молителя по рамото. Свидетелката В. заявява пред
съда, че инцидентът на 15.12.2017 г. е започнал с нападение от страна на Н.,
заплахи и физическа саморазправа с молителя. На същия случай, пред блок 53 в
ж.к. „Изгрев“ заявява да е присъствал и свидетеля Д., който възприел агресивно
поведение от страна на Н. към молителя и свидетелката В.
Горната фактическа
обстановка е била правилно установена от първоинстанционния съд, като на база
на правилно установените факти, правилно е бил приложен законът досежно
допуснатата защита на молителя и малолетното дете.
Пред въззивния
съд са изслушани обяснения на молителя П. и е разпитан свидетел на
въззивницата. Молителят заявява, че въззивницата Н. разполага с ключове за
входа, в които се намира жилището му. Свидетелката Р.С. от своя страна дава
положителни сведения за отношенията на въззивницата с малолетния Б. от лични
наблюдения.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на решението, съдът намира следното:
Твърдените във
въззивната жалбата оплаквания за незаконосъобразност на първоинстанционния акт,
свързана с неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, са
неоснователни.
По отношение на
основния предмет на правния спор, следва да се посочи, че съгласно легалната
дефиниция на чл. 2 от ЗЗДН, домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Съгласно ал. 3 от същата
разпоредба за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко
домашно насилие, извършено в негово присъствие. Защита по ЗЗДН може да търси
всеки пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата,
изчерпателно посочени в чл. 3 от Закона. Целта на закона е да даде възможност
на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице, е необходимо да се изследва въпросът дали по отношение на него
е осъществен акт на физическо или психическо насилие.
Основният спор
по делото е съсредоточен около това, дали поведението на въззивницата покрива
признаците на домашно насилие. За установяване на този правнорелевантен факт в
първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, основно място сред
които заема декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН на пострадалото
лице, която следва да бъде ценена като годно доказателствено средство, на
основание чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, тъй като в нея
се съдържа подробно описание на конкретните действия, извършени във времето около
18,00 часа на 15.12.2017 г. и 17,30 часа на 01.01.2018 г. спрямо молителя и
малолетното дете на страните, които са в достатъчна степен индивидуализирани по
време, място и начин на извършването им. Същата се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила, която следва да бъде опровергана с провеждане на насрещно
главно доказване от ответната страна, което в случая не е налице.
Ответницата Н.
се е позовала на издадена в нейна защита съдебна заповед по повод упражнено по
отношение на нея физическо насилие от молителя, като твърди, че такива случаи е
имало и по време на фактическото съжителство на страните, като отрича да е
проявявала агресия, съобразно изложеното от молителя. Тези твърдения
противоречат на показанията на несвързаните със страните свидетели-очевидци на
инцидентите, които еднозначно заявяват, че именно Н. е отправяла заплахи и
обиди и е посягала на молителя. В същия ред на мисли е разсъждавал и БРС, като
не е ценил с доверие показанията на свидетелите, които се намират в роднински връзки
със страните и внимателно е анализирал тези на останалите свидетели-очевидци,
като е посочил конкретните изрази, които Н. е употребила по адрес на молителя и
които съставляват упражнено по отношение на него домашно насилие. Съдът е
установил посредством свидетелските показанията и присъствието на малолетния Б.
на случаите и неговото емоционално състояние и преживявания. В тази връзка,
следва да се посочи, че ЗЗДН предвижда защитата и за деца от упражнявано по
отношение на тях психическо насилие, като каквото би могло да се определи
твърдяното от П. присъствие на малолетния му ***
на случаите, предвид което и правилно и обосновано съдът, по молба на законния
представител на детето, е постановил и неговата защита.
Тук е мястото да
се посочи, че видно от представените от страните съдебномедицински
удостоверения, изложеното от свидетелите – техни роднини, се касае до дълбоки
конфликтни отношения, както между страните, така и между двете им семейства. Въпреки
това, видно и от заключението на изготвения по делото социален доклад, така и
от показанията на свидетелката С. се установява добрата връзка на всеки от
родителите с детето Б., желанието им да полагат грижи за него и наличието на
кооперативност между тях по въпросите касаещи неговото отглеждане, образование
и възпитание.
Ето защо, с
оглед на събраните по делото доказателства – декларация, писмени и гласни
доказателства - съдът приема за установено по делото, че по отношение на
молителя и малолетното дете Б. е извършен акт на насилие от страна на ответницата.
Действията на Н. съдът квалифицира като самостоятелен акт на физическо,
емоционално и психическо насилие, по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, изразяващо се
в отправяне на заплахи, обиди и проява на агресия по отношение на молителя в
присъствието на малолетното дете.
Настоящият
съдебен състав обаче не намира постановените от БРС мерки за защита за напълно
адекватни, доколкото въпреки всичко горепосочено, в конкретния случай не е
отчетено обстоятелството, че по споразумение между страните малолетния Б. се
отглежда от молителя П. Наложените безсрочни мерки, предвид по-леко укорима
форма на домашно насилие, каквато се явява психическия и емоционален тормоз,
ограничават в прекалено голяма степен контактите на въззивницата Н. с
малолетното и дете и биха създали сериозни пречки за осъществяване на режима й
на лични отношения с него. Самите мерките за защита имат за цел да предотвратят
непосредствен контакт между извършителя и пострадалото лице, а не защитавайки
личните права на един субект да ограничат тези на друг. Мерките се налагат, за
да санкционират поведението на извършилия конкретен вид насилие спрямо личната
сфера на друго лице и да го възпрат за в бъдеще от подобен вид поведение, като
в конкретния случай съдът счита, че така определените спрямо въззивницата мерки
са правилни, но тази по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН се явява прекомерна и не
кореспондира в пълнота с постигането на посочените цели.
Предвид
изложеното, съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която на С.Н. е забранено безсрочно да доближава жилището, местата за
социални контакти и местоработата на молителя, като вместо това бъде
постановена забрана същата да приближава единствено местоработата на молителя
за срок от 6 месеца и на разстояние от 100 метра. По горните съображения и
предвид факта, че правният извод, до който въззивната инстанция достига,
съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, на основание
чл. 271 от ГПК решението на БРС следва да бъде потвърдено е
останала си част.
Пред въззивната
инстанция, въззивницата е заявила изрично претенция за присъждане на разноски в
нейна полза. Съобразно изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, такива се дължат в полза на въззиваемия, но доколкото
не са заявени своевременно, съдът не следва да се произнася по въпроса.
На основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН, настоящето
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 516 от 27.03.2018 г. по гр.д.
№ 421/2018 г. по описа на Бургаски районен съд В ЧАСТТА, с която на С.П.Н., ЕГН ********** се забранява да
приближава жилището на пострадалото лице – К.Ж.П. ***, местата му за социални
контакти и местоработата, И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ЗАБРАНЯВА С.П.Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „*“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***, на основание
чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, да приближава местоработата на пострадалото лице К.Ж.П.,
ЕГН **********, на повече от 100 /сто/ метра и за срок от 6 /шест/ месеца.
Издадената
съдебна заповед за защита да се приведе в съответствие с настоящия съдебен акт,
като препис от нея да се изпрати по реда на чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН на районните
управления на Министерство на вътрешните работи по настоящ адрес на молителя П..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 516 от 27.03.2018 г. по гр.д. №
421/2018 г. по описа на Бургаски районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА С.П.Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „*“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***, на основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас, държавна
такса в размер на 12,50 /дванадесет лева и 50 ст./ лева.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.