№ 94
гр. Никопол, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галя В. Наумова
при участието на секретаря Вероника С. Бебенова
като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело №
20224420100096 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.422 от ГПК
Производството по делото е образувано по депозирана исковата молба от „***”
ЕАД гр. София, чрез адв.З.Ц. от САК против М. Г. Г. от ***, общ.Никопол в която се
твърди, че между страните бил сключен Договор за мобилни услуги №
*********/23.12.2016г., съгласно който на ответника в качеството му на клиент е
предоставен мобилен номер ***. С допълнително споразумение № ********* към договор
за мобилни/ фиксирани услуги от 21.07.2017г., същият бил изменен, т.к. влязъл в сила нов
абонаментен план, и на ответника – клиент е предоставен мобилен телефонен апарат
SAMSUNG Galaxy J5 2017 Blue.
Твърди, се, че за периода м.март 2018г. – м. юни 2018 г. ищцовото дружество издало
3 бр. фактури, както следва 1/ фактура № **********/05.03.2018г. за сумата от 100.37лв., от
която след като е била приспадната надвнесено плащане, останала дължима сумата от
29.05лв., и 2/ фактура № **********/05.04.2018г., на обща стойност 25.21лв. с включен
ДДС. Поради изпадане в забава на ответника – абонат да заплати така издадените фактури,
ищцовото дружество прекратило предсрочно договора за мобилни услуги сключен с
ответника, по вина на последният, за което начислили и неустойка на ответника, в размер
на 206.57лв., за което била издадена и 3-тата, фактура № **********/05.06.2018г.
определена, в съответствие с условията на спогодба между КЗП и ищцовото дружество,
постигната по гр.д. № 15539/2014г., и гр.д. № 16476/2014г. по описа на Софийски градски
съд. Излага се , че общата стойност на неплатените задължения на ответника възлизат на
сумата от 260.83лв., за която сума ищеца се е снабдил със Заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК , издадена по ч.гр.д. № 532/2021г. по описа на НРС, връчена на длъжника по
1
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и ищецът предявява настоящият иск. Моли съда
да постанови решение, по силата на което по отношение на ответницата да бъде признато за
установено, че съществува вземането на ищцовото дружество по така издадената заповед за
изпълнение.
В законния едномесечен срок, ответникът, действащ чрез назначения му от съда
особен представител, адм.И.И. от ПлАК не е депозирал отговор на ИМ. В с.з., чрез адв.И.И.,
изразява становище, че иска е вероятно основателен предвид представените доказателства.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа и правна страна следното:
Безспорно по делото е, че по ч.гр.д.№ 532/2021г. на РС Никопол , по реда на чл.410
от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу
ответника, за сумата от общо 260.83лв., ведно със законна лихва от 06.10.2021г., до
окончателното изплащане, както и за извършените по делото разноски, връчена по реда на
чл. 47 ал. 5 от ГПК, което вземане произтича от цитираните по – горе фактури.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени
доказателства, че между ищцовото дружество и ответника е налице валидни облигационни
отношения, основаващи се на сключен Договор за мобилни услуги №
*********/23.12.2016г., изм. с допълнително споразумение № *********/21.07.2017г., Няма
спор, че договорът представлява търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено
чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ /търговска сделка при общи условия/ на
индивидуален договор от 23.12.2016 г. за предоставяне на обществени електронни
съобщителни услуги, както и че по силата на същия, ищецът, като доставчик, се задължил
да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа,
срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги.
Ответника, не е оспорил процесните фактури, като и в хода на съдебното дирене
същият не е ангажирала доказателства, установяващи факта на погасяване на задължението
му по същите.
При преценката на така събраните писмени и гласни доказателства съдът намира, че
са налице предпоставките на чл. 422, от ГПК, вр. чл.228 от Закона за електронните
съобщения, а именно: между страните по делото съществува облигационно отношение,
произтичащо от договор за търговска продажба, в изпълнение на което ищецът е
предоставил на ответника обществени електронни съобщителни услуги, от които е
останала неизплатена сумата в размер на общо 54.26лв., с ДДС/от които сума в размер на
29.05лв., претендирана като част от дължимата по фактурата от 05.03.2018г. и сумата от
25.21лв. по фактурата от 05.04.2018г./ и до настоящия момент ответникът не е заплатил
същата.С оглед на гореизложеното предявеният установителен иск иск се явява основателен
и следва да бъде уважен изцяло, за сумата от общо 54.26лв., дължима по фактура №
**********/05.03.2018г. и по фактура № **********/05.04.2018г.
С исковата си молба ищеца е предявил при условията на обективно кумулативно
съединяване на исковете и претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
Видно от процесният договор, който е представен по делото, в същият е предвидена
2
дължима от абоната неустойка, в случай на прекратяване на договора по вина или по
инициатива на потребителя. В подобни хипотези, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ-карта до края на срока на всеки от договорите, както и разликата между цената на
устройството без абонамент..
По делото, не се установи обаче, съобразно разпределената доказателствена тежест,
че процесният договор е бил прекратен предсрочно от ищцовото дружество на твърдяното
основание. Прекратяването на договора представлява волеизявление от страна по
изправната страна по договор, по силата на което се прекъсва налична облигационна връзка,
по вина на неизправната страна. Не са налице доказателства, обективиращи подобно
волеизявление от страна на ищеца, поради което не са налице предпоставките за възникване
на задължение на абоната за плащане на претендираната неустойка. Самият доставчик, в
приетите от него общи условия прави разграничение между ограничаване на предоставените
услуги и прекратяване на договора.
Предвид гореизложеното, депозираната претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Ищцовото дружество претендира разноски в заповедното и в исковото производство в
общ размер на по общо 385лв. за всяко от тях, съобразно представеният списък приложен на
л.53 по делото. Предвид размера на уважената част от иска на ищеца следва да се присъди
сумата в размер на 101.12лв., по заповедното производство и в същият размер по исковото
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на
М. Г. Г. с ЕГН **********, че ДЪЛЖИ НА и „***“ ЕАД с ЕИК ***, сумата от общо
54.26лв., явяваща се сбор от задължения по фактура № **********/05.03.2018г. и
фактура № **********/05.04.2018г, издадени по Договор за мобилни услуги №
*********/23.12.2016г., изм. с допълнително споразумение № *********/ 21.07.2017г.,
сключен между страните, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 272/07.10.2021 г. по ч.гр.д. № 532/2021 г. по описа на
НРС, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск, за сумата от 206.57лв.,
представляваща неустойка при прекратяване на договора, за която сума е издадена фактура
№ **********/05.06.2018г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. Г. Г. с ЕГН ********** да заплати на „***” ЕАД гр. София,
направените деловодни разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част
от исковете в размер на 101.12лв.
ОСЪЖДА М. Г. Г. с ЕГН ********** да заплати на „***” ЕАД гр. София,
направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 532/2021г. на НРС, съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 101.12лв.
3
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________
4