ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40906
гр. София, 15.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20231110109987 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, район
Младост, бул.“Цариградско шосе“ № 111 П, представлявано от юрисконсулт Х. П. против Е.
А. К., гражданин на Р Ф, родена на ******** година, живуща в град Н., ул.(АДРЕС).
С исковата молба са заявени обективно съединени осъдителни претенции с правна
квалификация чл.430, ал.1 и ал.2 от Търговския закон във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди Е. А. К., гражданин на Р Ф,
родена на ******** година, живуща в град Н., ул.(АДРЕС) да заплати на „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
София, район Младост, бул.“Цариградско шосе“ № 111 П, в качеството на кредитор по
Договор № ***-***/24.10.2013 година за предоставяне на ипотечен банков кредит за
покупка на недвижим имот, следните суми, представляващи вземания с настъпил падеж по
Договора за кредит, които към 25.01.2023 година са в общ размер на 22 138.99 евро
(двадесет и две хиляди сто тридесет и осем евро и деветдесет и девет евроцента), от които:
дължима падежирала главница: 10004,46 евро, ведно със законна лихва върху
претендираната падежирала главница считано от датата на входиране на исковата молба в
съда 26.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, непогасена договорна
лихва, начислена за периода 25.06.2015г. - 25.01.2023г. включително, дължима на основание
т. 1.6.1 от Договора за кредит - 5543.99 евро, обезщетение за забава за просрочените
плащания по главница, за периода 25.06.2015г.-25.01,2023г. включително, дължима на
основание т. 1.7 от Договора за кредит - 6590.54 евро.
Ищецът описва като обстоятелства, на които основава претенциите си, че между между
„Юнионбанк ЕАД, чийто универсален правоприемник е „Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК *********, в качеството на Кредитор от една страна и Е. А. К., в качеството на
Кредитополучател, е сключен Договор № ***-***/24.10.2013 година за предоставяне на
ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот. Твърди се, че в договора за кредит
страните са се съгласили, че лицето К. С. Т., с ЕГН **********, с адрес - град Я. ул.
(АДРЕС) е пълномощник на Кредитополучателя, като е оправомощен да получава всякаква
1
кореспонденция връзка е изпълнението и неизпълнението на договора, в това число и
документи свързани със съдебни производства.
Описва се, че по силата на сключеният договор Банката предоставя на
кредитополучателя банков ипотечен кредит в размер на 12 800,00 евро (дванадесет хиляди и
осемстотин евро) за покупка на недвижим имот, находящи се в комплекс ****“, а именно:
„САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 57491.508.119.1.39 (петдесет и
седем хиляди четиристотин деветдесет и едно, точка, петстотин и осем, точка, сто и
деветнадесет, точка, едно, точка, тридесет и девет), който съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед РД- 18-36/29.04.2009год. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение - Заповед КД-14-02-
1645/30.11.2009г. на Началника на СГКК-Б., е с адрес - гр. П., н.к.****, П. ***, вход А, етаж
3 (три), апартамент АЗ 14 (буква «А» триста и четиринадесет), намира се в сграда № 1
(едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 57491.508.119 (петдесет и седем
хиляди четиристотин деветдесет и едно, точка, петстотин и осем, точка, сто и деветнадесет),
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1
(едно), с посочена в документа площ от 38,19 кв. м. (тридесет и осем цяло и деветнадесет
стотни квадратни метра), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
57491.508,119.1.40 (петдесет и седем хиляди четиристотин деветдесет и едно, точка,
петстотин и осем, точка, сто и деветнадесет, точка, едно, точка, четиридесет) и
57491.508.119.1.37 (петдесет и седем хиляди четиристотин деветдесет и едно, точка,
петстотин и осем, точка, сто и деветнадесет, точка, едно, точка, тридесет и седем); под
обекта - 57491.508.119.1.25 (петдесет и седем хиляди четиристотин деветдесет и едно, точка,
петстотин и осем, точка, сто и деветнадесет, точка, едно, точка, двадесет и пет): над обекта -
57491.508.119.1.53 (петдесет и седем хиляди четиристотин деветдесет и едно, точка,
петстотин и осем, точка, сто и деветнадесет, точка, петдесет и три), Ведно със следните
идеални части: 4,56 кв.м. (четири цяло и петдесет и шест стотни квадратни метра) идеални
части от общите части на сградата, както и ведно със съответстващия процент идеални
части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата.“.
Твърди се, че ответникът, като кредитополучател е просрочил 92 (деветдесет и две)
вноски по главница, съгласно погасителен план - Приложение № 1 към Договора за кредит,
които са подробно описани в исковата молба. Твърди се, че са просрочени и 92 (деветдесет и
две) вноски по лихва, подробно описани в исковата молба.
Сочи се в исковата молба, че с договора страните са се споразумели – така по смисъла
на т. 9.3.11 във връзка с т. 1.13 от Договора за кредит - в случай на образувано съдебно
производство по спор възникнал във връзка със сключването, изпълнението, тълкуването
или прекратяването на договора посочения в договора адрес да се счита за съдебен адрес по
смисъл на ГПК за връчване на призовки и съобщения от съда.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит – така т.10.11, че
приложимото право към договора е действащото българското законодателство, всички
неупоменати в договора и неуредените изрично в договора въпроси се прилагат съответните
разпоредби на ЗКИ, наредбите за прилагането му и всички други относими нормативни
актове на Р.България и Общите условия за кредитиране на банката.
Съгласно т.10.12 от процесния договор за кредит – всички възникнали спорове по
повод изпълнението или тълкуването на договор ще се решават между страните чрез
преговори, а ако това е невъзможно, ще се уреждат от изключителен, окончателен и
обвързващ арбитраж на Арбитражния съд към БТПП, като мястото на всеки арбитраж ще
бъде в град София и езикът български.
При горното, настоящия съдебен състав следва да обяви, че спорът между страните не
му е международно подсъден и прекрати производството по делото, при следните
аргументи:
2
В казуса ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от Закона за
защита на потребителите. Съдът приема, че ответникът, като кредитополучател е такова
физическо лице, което е сключило договора не за да извършва търговска или професионална
дейност, като не се и твърди, договорът да е бил сключен от това физическо лице в рамките
на неговата търговска или професионална дейност, като последното и не се установява от
съдържанието на договора.
Не може да се спори, че ответникът не е български гражданин, както и не е гражданин
на държавна – член на Европейския съюз.
Не се спори, както и ищецът сам сочи, че ответникът живее извън страната ни – на
посочен в Р Ф адрес, а от извършената от съда справка в НБД “Население“ се установява, че
това лице никога не е имало регистриран адрес в страната ни. Това дава основание да се
приеме, че ответникът няма обичайно местопребиване в държавата ни.
По аргумент от чл.19, ал.1 от ГПК в случаите на спор с потребител, какъвто е
настоящия случай не е допустимо спорът да бъде решен от арбитражен съд.
По смисъла на чл.113 от ГПК – исковете на и срещу потребители се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ
адрес – по постоянния
Съгласно чл.117, ал.1 от ГПК опредЕ.та от закона подсъдност не може да бъде
изменяна по съгласие на страните, като по аргумент от чл.117, ал.3 от ГПК – договорът за
избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е
сключен след възникването на спора, какъвто договор в казуса не е представен.
Съдът не може да приеме, че с уговореното при подписването на процесния договор за
кредит – в т.10.11, относно приложимост на българското законодателство представлява
уговорка относно подсъдността на споровете възникнали след подписването на договора,
какъвто е настоящия казус. Същият извод не може да бъде оборен и от уговореното в т.
9.3.11 във връзка с т. 1.13 от Договора за кредит, съгласно който страните са се съгласили, че
в случай на образувано съдебно производство по спор възникнал във връзка със
сключването, изпълнението, тълкуването или прекратяването на настоящия договор
посочения в договора адрес да се счита за съдебен адрес по смисъл на ГПК за връчване на
призовки и съобщения от съда. Категорично е, че ответникът няма постоянен адрес в
Р.България, като не може да се приеме, че ответникът е лице с неизвестен адрес. Така по
аргумент от чл.117, ал.2 от ГПК – съгласно който чл.117, ал.1 от ГПК може да се предяви по
адрес на пълномощник, когато лицето - ответникът е с неизвестен адрес и няма обичайно
местопребиваване в страната ни.
Ищецът иска от съда да приема, че казусът следва да бъде разгледан от български съд
– на основание чл.4, ал.1, т.2 от Кодекса на международното частно право.
Вярно е, че според нормата на чл. 4, ал. 1 от КМЧП на българските съдилища са
международно подсъдни случаите, в които: 1/ответникът има обичайно местопребиваване,
седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си
управление в Република България или 2/ ищецът или молителят е български гражданин или
е юридическо лице, регистрирано в Република България. В този смисъл е несъмнено, че
международната компетентност на българския съд не е обвързана от кумулативното
наличие на визираните в т. 1 и т. 2 на цитираната разпоредба предпоставки, доколкото всяка
една от тях съставлява самостоятелно основание за упражняване на националната ни
юрисдикция, и такава предпоставка в условията на алтернативност. При това ще се следва,
че ищецът – българско юридическо лице винаги ще може да предяви иск срещу чужденец –
физически или юридическо лице пред национален съд, извън случаите на приложимост на
Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, съгласно който другата
3
страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата
членка, където потребителят има местоживеене.
Не може да се спори обаче, че за производствата от и срещу потребители следва да се
прилага разпоредбата на чл.95 от КМЧП. Тази норма, обаче описва приложимото
материално право – уговореното между страните, но не определя процесуалния ред за
разглеждане на споровете между страните по потребителския договор.
Следва съдът да приложи разпоредбата на чл.16 от КМПЧ, според която българските
съдилища са компетентни по искове на потребител освен в случаите по чл. 4 и когато той
има обичайно местопребиваване в Република България и са налице условията по чл. 95, ал.
2 от КМЧП.
С оглед на горното и като се има предвид, че съгласно чл.28 от КМЧП
международната компетентност се проверява служебно от съда, настоящият съдебен състав
приема, че предявения иск не му е международно подсъден.
Като се съобрази разписаното в чл.16 и чл.95 от КМЧП се следва, че в случай като
настоящия – когато ищецът е българско юридическо лице, ответникът – потребител, който
няма обичайно местопребиване в страната ни, между страните не е налице договор за избор
на приложимо право след възникване на спора, спорът не е подведомствен на български съд.
В този смисъл и съдебната практика - Определение № 349 от 29.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 449/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева, Определение № 263051 от
4.05.2022 г. на СГС по гр. д. № 6699/2017 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.15 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА, че българският съд не е международно компетентен по исковете,
предявени с искова молба от на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, район Младост, бул.“Цариградско шосе“ №
111 П, представлявано от юрисконсулт Х. П. против Е. А. К., гражданин на Р Ф, родена на
******** година, живуща в град Н., ул.“(АДРЕС), въз основа на която е образувано гр.дело
№ 9987/2023 година по описа на Софийски районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 9987/2023 година по описа на Софийски
районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4