Р Е Ш
Е Н И Е № 327
гр.Видин ,
13.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински районен
съд, гражданска колегия в публично
заседание на четвърти юни през
две хиляди и двадесета година , в
състав:
Председател:Нина
Николова
при секретаря М.П.,
като разгледа докладваното от
съдията Николова гр.дело №
2091 по описа за 2019г.,и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „ Т.Б. ”ЕАД гр. С.
срещу М.Д.Д. с адрес *** за установяване задължение на ответника към ищеца за обща сума
от 637.71 лева, представляващи
незаплатена стойност на фактурирани
услуги и лизингови вноски за мобилни устройства, ведно
със законната лихва, и уговорена неустойка в размер 74.97 лева, частично от
565.58 лева за предсрочно прекратяване на договора . Вземанията произтичат от
Договор за мобилни услуги от №********* и Договор за
лизинг от 11.05.2016г. за мобилен номер ********** и мобилен апарат Philips S309 Red , Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг
от 12.05.2016г за мобилен номер ********** и мобилен апарат Telenor Smart II White, Договор
за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 15.05.2016г за мобилен
номер ********** и мобилен апарат Lenovo A1000 Dual,
Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 26.05.2016г за
мобилен номер ********** и мобилно устройство Tablet Alcatel Pixi3 7 Black.
Твърди се, че ответникът е
ползвал предоставените от ищеца услуги ,
но не е заплатил стойността им, поради
което договорът е прекратен едностранно от ищеца и на ответника е начислена
неустойка, като от общия начислен размер от 565.58 лева по фактура, ищецът
претендира сумата 74.97 лева. а остатъчните лизингови вноски са обявени за предсрочно изискуеми, съгласно чл.12 от ОУ
на оператора и договорите за лизинг. По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.№ 647/2019г. на ВРС , издадена е
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК .
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в
срока по същия текст е отговорил, чрез
назначен особен представител. Оспорва се основателността на иска ,без конкретни
доводи. .
На страните е указано в
определението по чл.140 ГПК, че съдът ще се произнесе служебно относно
нищожността на уговорената клауза за неустойка между страните.
По делото са събрани писмени доказателства.
Видинският
районен съд , като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от
фактическа страна: Видно от Договор
за мобилни услуги от №********* и
Договор за лизинг от 11.05.2016г. за мобилен номер ********** и мобилен апарат Philips S309 Red , Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг
от 12.05.2016г за мобилен номер ********** и мобилен апарат Telenor Smart II White, Договор
за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 15.05.2016г за мобилен
номер ********** и мобилен апарат Lenovo A1000 Dual,
Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 26.05.2016г за
мобилен номер ********** и мобилно устройство Tablet Alcatel Pixi3 7 Black се установява възникване и съществуване на облигационни
правоотношения между страните, който факт не е оспорен. Не се оспорват и
фактите, че услугите са ползвани, а устройствата са предоставени на ответника,
за което същият се е задължил да заплаща уговорените цени - месечни абонаментни
такси, лизингови вноски за получените и ползвани мобилни устройства. За
стойността на ползваните услуги и движими вещи
са издадени фактури с №**********/15.05.2016г.,
№**********/01.06.2016г., №**********/15.06.2016г.,№**********/01.07.2016,
№**********/15.08.2016г.,№ **********/01.09.2016г., които не се събраха
доказателства, а и не се твърди от ответника да са платени.
С
фактура №**********/15.09.2016г., на
ответника са начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договорите по
негова вина в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни
такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално
предвидения срок на договора, съгласно идентични разпоредби на стр.2 от
договорите , в които е записано, че в случай на прекратяване на настоящия договор
през първоначалния срок на която и да е сим карта ,посочена в него, по вина или
по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка карта
до края на този срок. По Договор за
мобилни услуги от №********* от
11.05.2016г. за мобилен номер **********
е начислена неустойка в размер на 393.49 лева, от която се претендират
52.47 лева. По Договор за мобилни
услуги № ********* от 12.05.2016г за
мобилен номер ********** са начислени 300.99 лева неустойка, от които се претендират 39.99
лева. По Договор за мобилни услуги № ********* и от 26.05.2016г за мобилен номер **********
начислената неустойка е 287.25 лева,
която не се претендира.
Налице са облигационни правоотношения,
основани на сключените договори между страните с описаните в същите права и
задължения.
Образувано
е ч.гр.д. 647/2019г. на ВРС, с оглед подаденото заявление от Т.Б. ЕАД на
07.03.2019г и е издадена заповед за изпълнение..
С
оглед установената фактическа обстановка съдът намира за установено вземането
на ищеца за стойността на предоставените далекосъобщителни услуги . Видно от събраните писмени доказателства
издадените фактури отразяват стойността на предоставените и ползвани от
ответника услуги по сключения от страните договор, същите не са платени и се
дължат на ищеца. Установи се и вземането на ищеца за лизинговата стойност на
предоставените мобилни устройства. Видно от писмените доказателства,
устройствата са предоставени на ответника.
По отношение на претенцията за неустойка,
съдът намира следното: Съгласно чл.92 от ЗЗД задължението за неустойка
възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора,
като страните следва да са уговорили начина, по който да бъде начислявана
неустойката. В конкретния случай от общите условия на дружеството доставчик се
установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги,
доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а същевременно
договорите, сключени между страните съдържат клауза за уговорена неустойка в
размер на дължимите месечни такси до крайната дата на договора. Предвид
обстоятелството, че в хода на производството не е проведено доказване кога и от
кого е прекратено договорното правоотношение (няма доказателства за връчване на
волеизявление за прекратяване , нито са приложени доказателства за наличие на
такова у ищеца), по какъв начин страната, която упражнява правото си да
прекрати договора е уведомила другата страна,
– съдът приема, че исковата претенция в тази част не е доказана в основанието
си. В чл.19 б , б.“в“ от ОУ на ищеца за взаимоотношенията с потребителите на
мобилни телефонни услуги , е предвидено едностранното прекратяване на договор
от ищеца, в случай на неплащане на дължими суми след изтичането на сроковете по
индивидуалния договор или общите условия. Липсват доказателства волеизявлението
за прекратяване да е достигнало до ответника и кога е достигнало, с оглед
чл.20а ЗЗД , още повече, че никъде в договорите не е посочен адрес на
ответника, електронен такъв или телефон , на който да бъде осъществявана
комуникация, с оглед което претенцията в тази част следва да се отхвърли.
По отношение нищожността на клаузата от
договора, касаеща заплащането на неустойка при предсрочно прекратяване на
договора, съдът намира следното : Предвид създадената между страните
облигационна обвързаност съдът счита, че ответника притежава качеството
потребител по смисъла на § 13,т.1 от ДП на ЗЗП, даващ легална
дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На
ответника в качеството на физическо лице са предоставени далекосъобщителни
услуги. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на
понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя като в 19 точки визираната правна норма
дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
Процесните договори са
сключени при предварително определени условия от едната страна- ищецът
кредитор клаузи на договора. По делото не се установи, че представените от
ищеца бланкови договори са били предмет на предварително
договаряне между двете страни. Ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието му. Не се установи атакуваната клауза на договора, да е била
индивидуално договорена. Липсват такива както твърдения, така и доказателства
от ищцовата страна. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2
от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при
общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007
г./Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които
не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че
някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално
договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата
част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт. В случая с оглед начина на попълване
на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на ищеца-търговец говори, че ответника не е имала възможност
да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка.
Поради изложеното съдът приема, че в случая не е налице индивидуално договаряне
на разпоредбите по т. 11 от договора, касаеща дължимата неустойка. В
този смисъл е и разпоредбата на чл.146 от ЗЗП, съгласно която самата тежест на
доказване за индивидуално договаряне е в тежест на търговеца, каквито
доказателства по делото няма.
Следва само да се
отбележи, че неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до
края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се
приема за нарушение по чл. 68г,ал.1 от ЗЗП от КЗП и
за нелоялна търговска практика - Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на
АдмС – С.-град по адм. д. № 6627/2013 г.
Ето защо и на това
основание така предявеният иск на ищеца за неустойка от 74.97 лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото
и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответната страна следва да заплати на ищцовата
страна сумата от 633.60 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение по заповедното и исковото производства от общо
доказани 720.00 лв., съразмерно с уважената част от иска, и сумата от 44.00 лв.
разноски за ДТ в двете производства от
общо доказани 50.00 лв. съразмерно с уважената част от иска.Ответникът следва
да бъде осъден на заплати на ищеца и внесеното възнаграждение за особен
представител съобразно уважената част в размер на 264.00 лева.
Воден от
горното Съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.Д.Д. , ЕГН ********** и с посочен адрес гр.Видин ,
ж.к.П. №5, вх.В, ет.4, ап.40, че „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ж.к.“М. 4“, Б.П. С., сграда 6, че има вземане
спрямо М.Д.Д. , ЕГН **********, за сумата от общо 562.74лв. - главница,
представляваща възнаграждение за ползвани мобилни услуги, абонаментни такси и
лизингови вноски, съгласно фактури с №
**********/15.05.2016г., №**********/01.06.2016г.,
№**********/15.06.2016г.,№**********/01.07.2016, №**********/15.08.2016г.,№
**********/01.09.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.03.2019 г. до изплащане на
вземането, които суми са включени в Заповед № 677-РЗ от 27.03.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 647/2019 г. на Районен съд
Видин.
ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част за установяване вземане за неустойки в размер на 74.97 лева,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Д.Д. ,
ЕГН ********** и с посочен адрес гр.Видин , ж.к.П. №5, вх.В, ет.4, ап.40 да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.“М. 4“, Б.П. С., сграда 6,
съразмерно с уважената част от иска, разноски в заповедното и в исковото
производство в размери: 633.60 лв. за адвокатско възнаграждение, 44.00 лв.
разноски за ДТ, 264.00 лева възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на страните пред Видински окръжен съд.
Районен съдия: П
Вярно с оригинала
Секретар: