и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение N251/24.08.2007г., постановено по гр.д. N 14/2007г. Момчилградският районен съд е осъдил Назиф Ахмед Юсеин от с.Кукуряк, общ.Кирково да заплати на ВК „Обединение”, с.Чорбаджийско сумата в размер на 1 887,86лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2007г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 406лв. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Назиф Ахмед Юсеин, който чрез пълномощника си го атакува като необосновано. Излага подробни съображения. Моли съда да отмени решението на Районен съд-Момчилград, и делото да се реши по същество. В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. Не сочи нови доказателства. Представя становище. Ответникът по жалбата – ВК „Обединение”, с.Чорбаджийско, се представлява от адв.Терзиева. Не сочи нови доказателства. Представя писмено становище. Претендира деловодни разноски. Окръжният съд, като прецени събраните доказателства и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното: Жалбата е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Съображенията на съда за това са следните: Пред Районен съд-Момчилград е депозирана искова молба с правно основание чл.232,ал.2 от ЗЗД, с която се иска Назиф Ахмед Юсеин да бъде осъден да заплати на ВК „Обединение”, с.Чорбаджийско сумата 1 887,86 лв., представляваща неизплатен наем за периода от 01.04.2004г. до 31.12.2006г. В подкрепа на иска са представени доказателства-договор за наем на недвижим имот от 01.01.2004г., сключен между ЕТ „Ида”-с.Кукуряк, като наемател, и ВК „Обединение”, с.Чорбаджийско, в качеството му на наемодател; 3бр. писма до Назиф Юсеин Мехмед; молба от Назиф Мехмед Юсеин до председателя на „Потребителна кооперация”-с.Чорбаджийско; протокол на приемателна комисия от 18.05.1978г.; извлечение от сметка 203 при ВК „Обединение”, с.Чорбаджийско; 2бр. ПКО. По делото по реда на чл.114 от ГПК са разпитани страните. Назначена е съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че за претендирания период дължимия наем, изчислен по приложения по делото договор за наем е в размер на 1 887,86лв., от които - според вещото лице, 1 573,22 лв. главница и 314,64лв. ДДС. Вещото лице е установило, че ответникът е внесъл общо 450лв. за погасяване на задължението си към ищеца. Пред настоящата инстанция не се представят доказателства. При така събраните доказателства въззивният съд съобрази следното: Като субсумира твърдяните в исковата молба факти и заявеното с нея искане под съответната правна норма, съдът намира, че е сезиран с иск по чл. 232, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл.228 от ЗЗД за заплащане на наемна цена за ползването на вещта - в случая обект „Скара-бира” в с.Чорбаджийско. Договорът за наем, уреден в чл. 228 - 239 от ЗЗД, чийто обект може да бъде, както недвижим имот, така и движима вещ, е двустранен, защото създава задължения и за двете страни, възмезден - срещу престацията на наемодателя, наемателят дължи насрещна престация за заплащане на наемна цена, консенсуален - страните по него са обвързани, щом постигнат съгласие, неформален - няма законово изискване за форма за действителност, в която следва да бъде сключен, договор, с който наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ, а наемателят да му плати определена цена, която в практиката се нарича наем. За действителността му не е нужно да бъде извършен в писмена или нотариална форма, достатъчно е да е налице съгласие между страните, което може и да не бъде облечено в специална форма. Понеже с този договор не се прехвърлят вещни права върху наетата вещ, той има само облигационно действие, т. е. наемателят е само държател на наетата вещ, която той държи за своя праводател. Характерна особеност на този договор е наемният срок, но той може да бъде сключен и без определен срок, за не повече от десет г¯дини. Наемната цена е съществено условие на този договор - ако не е определена, тя трябва поне да е определяема. Т.е., в настоящият процес следва да се установи наличието на 2 предпоставки, за да бъде искът основателен: 1.наличие на наемно правоотношение между страните, по силата на което ищецът има право да получи от ответника по иска договорени наемни вноски за претендирания период от време; и на второ място – липса на плащане на уговорените наемни вноски, и/или разходите по обикновеното употребление на вещта, които са за сметка на наемателя. Като съобрази твърденията на ответника по иска, въззивник в настоящото производство, направени по реда на чл.114 от ГПК пред първоинстанционния съд, съдът намира, че е налице частично признание на иска. Между страните по делото е налице наемно правоотнощение, тъй като същите устно са се договорили за ползването под наем на процесния обект „Скара-бира” в с.Чорбаджийско. Това се установява както от приетата по делото молба –л.15 от гр.д.№14/07г. на МРС, за която въззивникът признава че е писана по повод процесното наемно отношение, така и от полученото писмо за освобождаване на обекта, за което също признава, че е получено от него; а също така и от признанието му, че е ползвал обекта през периода м.май 2004г. до края на м.декември 2004г., но също и че не предал ключа за обекта и до настоящия момент, защото никой от страна на кооперацията не му го бил искал. Въззивникът твърди, че той знаел за наемна цена от 40лв. месечно, каквато цена първоначално плащал, а после спрял да плаща. При тези констатации, следва да се приеме, че е налице наемното правоотношение между страните; договорената между тях наемна месечна цена е в размер на 40лв.; по отношение на срока на договора съдът приема, че същият не е прекратен към момента на подаване на исковата молба, с оглед признанието на въззивника, че не е предавал на представител на кооперацията ключовете за обекта. Не се спори между страните, че по повод на това наемно правоотношение въззивникът е заплатил общо сумата в размер на 450лв. за погасяване на задължението си да заплаща наем за наетото помещение. Т.е. искът е основателен досежно задължението на въззивника да заплаща месечен наем за периода м.май 2004г. до 31.12.2006г. за сумата в размер на 1 280лв. (32 месеца по 40лв. мес.наем), от които обаче въззивникът е заплатил 450лв., която сума следва да се приспадне от задължението му. Поради което следва да се приеме, че предявеният иск е основателен и доказан за сумата в размер на 830лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на иска – 16.01.2007. до окончателното й изплащане. Ето защо следва да се бъде отменено атакуваното решение на Районен съд-Момчилград в частта му за разликата над 830лв. до присъдения размер от 1 887,86лв., както и в частта по отношение за разноскитеза разликата от 244,45лв. до присъдения размер от 406лв., вместо което да се постанови друго по същество, с което да се отхвърли предявеният от ВК „Обединение”, с.Чорбаджийско против Назиф Ахмед Юсеин от с.Кукуряк, общ.Кирково иск с правно основание чл.332, ал.2, предл.1 във вр. с чл.328 от ЗЗД, за разликата от 830лв. до 1 887,86лв., като неоснователен и недоказан. Водим от изложеното и на основание чл.208,ал.1 ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение N 251/24.08.2007г., постановено по гр.д.N 14/2007г. по описа на Момчилградския районен съд в частта му за разликата от 830лв. до 1 887,86лв., която Назиф Ахмед Юсеин от с.Кукуряк, общ.Кирково е осъден да заплати на ВК „Обединение”, с.Чорбаджийско, на осн.чл.332, ал.2, предл.1 във вр. с чл.328 от ЗЗД, както и в частта му за разликата от 244,45лв. до 406лв. представляващи деловодни разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от ВК „Обединение”, с.Чорбаджийско п р о т и в Назиф Ахмед Юсеин от с.Кукуряк, общ.Кирково, иск с правно основание чл. 232,ал.2 във вр. с чл.328 от ЗЗД, за разликата от 830лв. до 1 887,86лв. като неоснователен и недоказан. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/ |