Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1255
гр. Пловдив, 10.06. 2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Х
състав, в съдебно
заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдия Ангелов адм. дело № 2114 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
сл. от ДОПК.
Делото е образувано по жалба на С.С.К., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция и адрес по
чл.8 от ДОПК: ***, против Ревизионен акт № Р-16001617004892-091-001 от 16.04.2018
г., издаден от З.Д.В. – началник сектор, възложил ревизията, и Ф.Г.К. -
главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 339 от 18.06.2018 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр.
Пловдив, в частта относно допълнително
начислен ДДС общо в размер на 278 718,64 лв., ведно с прилежащите лихви от
91 461,37 лв. и в частта за установените задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО и лихви
за просрочие по години, както следва: годишен и ав.
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2012 г. в
размер на 4 155,76 лв. и лихви 2 094,31 лв., за
2013 г.
в размер на
62 188,34 лв. и лихви 25 021,80 лв., за 2014 г. в размер на
25 708,75 лв. и лихви 7 731,77 лв., за 2015 г. в размер на 108 813,42 лв. и лихви 21 645,50 лв., за
2016 г.
в размер на 23 982,74 лв. и лихви 2 338,50 лв.; ДОО за 2011 г. в размер на
645,12 лв. и лихви 535,78 лв., за 2012 г. в размер на 1 885,05 лв. и лихви 1 028,54 лв., за 2013 г.
в размер на 2 281,96
лв. и лихви 965,45лв.,
за 2014 г. в размер на 3 686,40 лв. и лихви 1 155,91лв., за 2015 г. в размер на 3 993,60
лв. и лихви 841,80лв.,
за 2016 г. в размер на 3 993,60 лв.
и лихви в размер 436,57лв.; ЗО за 2011 г. в размер на 403,20 лв. и лихви в
размер на 276,37 лв., за 2012 г. в
размер на 1 178,16
лв. и лихви
в размер на 625,21 лв., за 2013 г. в размер на 1 338,75 лв. и лихви в размер на 568,19 лв., за 2014 г. в размер на 2 052,51 лв. и лихви в размер на 646,80 лв., за 2015 г. в размер на 2 499,00 лв. и лихви в размер на 526,85 лв.,
за 2016 г. в размер на 2 496,00 лв. и лихви в размер на 272,94 лв.; ДЗПО-УПФ за 2011 г. в размер на 252,00
лв. и лихви 209,30 лв., за 2012 г. в размер на 736,35 лв. и лихви 401,77лв., за 2013 г. в размер на
891,39 лв. и лихви 377,11 лв., за 2014
г. в размер на 1
440,00 лв. и лихви 451,52 лв., за 2015 г. в размер на 1 560,00 лв. и лихви 328,83 лв., за 2016
г. в размер на 1 560,00 лв. и лихви 170,54
лв.
В
жалбата се твърди, че РА е неправилен и незаконосъобразен – постановен в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Според жалбоподателя
позоваването на данни от електронен /магнитен носител/, след извършена намеса в
данните от страна на ревизиращите не може да бъде използвано като основание за
облагане по реда на чл.122 от ДОПК, поради нарушение на процесуалния ред за
събиране на доказателства. Посочено е, че ревизията се основава на предоставени
данни от технически носители от трети лица, в случая „Еконт
експрес“ ООД. В жалбата са изложени подробни съображения относно условията на
чл.54 от ДОПК. Оспорена е материалната и формална доказателствена
сила на представените доказателствени данни. Оспорена
е и верността на данните предоставени от „Еконт
експрес“ ООД. Според жалбоподателя е налице манипулиране на доказателства и
данни от технически носител. Твърди се, че не са събрани достатъчно доказателства
за извършването на търговска дейност по смисъла на чл.1 от ТЗ, както и че не са
изследвани разходите за закупуването на хранителните добавки. Твърди се
неправилност на определената данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК. Според
жалбоподателя свидетелските показания дадени в хода на извършената проверка са
недопустими доказателствени средства при условията на
ДОПК. Иска се отмяна на акта, като подробни доводи се излагат в представената
по делото писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателя адв.С.. Претендират се разноски по делото.
Ответникът - Директор на дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” /ОДОП/ Пловдив, чрез
процесуалният си представител – юриск. С.а, е на
становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я отхвърли, по доводи
подробно изложени в представената по делото писмена защита. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ревизионният
акт, обект на настоящото производство, е бил обжалван в предвидения за това
процесуален срок пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който е счел същият за законосъобразен в
обжалваната му част. Така постановеният от приходния орган резултат и
подаването на жалбата, в рамките на установения в закона срок, по повод на
която е образувано настоящото производство, налагат извода за нейната
допустимост.
Със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001617004892-020-001 / 25.07.2017,
е сложено начало на ревизията на жалбоподателя с обхват: данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011г.-
31.12.2016г., ДОО - за самоосигуряващи се за периода
01.01.2011г. -
31.12.2016г., Здравно осигуряване – за самоосигуряващи
се за периода 01.01.2011г.- 31.12.2016г., Универсален
пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2011г. - 31.12.2016г., като е определен краен срок за
приключването й до два месеца, считано от датата на връчване на посочената
заповед. Последвало е издаването на Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001617004892-020-002
/ 10.11.2017г. и №
Р-16001617004892-020-003 / 07.12.2017г., като с последната срокът на ревизията
е удължен до 12.02.2018г. Цитираните ЗВР са издадени от З.Д.В., на длъжност
началник сектор при ТД на НАП гр. Пловдив.
В хода на производството, на основание
чл.117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001617004892-092-001 от
23.02.2018 г.Няма данни срещу така изготвения РД да е депозирано възражение,
макар че с Уведомление за удължаване на срока за подаване на възражение срещу
РД № Р- 16001617004892РУС- 001 от 07.03.2018г. е удължен срока до 05.04.2018г.
Впоследствие, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК, е издаден и оспореният
Ревизионен акт (РА) № № Р-16001617004892-091-001 / 16.04.2018 г.
Този
резултат е обжалван от ревизираното лице, като с Решение № 339 от 18.06.2018
г., директорът на дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава
процесния ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.
С
оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, по делото е
представена Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017 г., издадена от директора на ТД на
НАП – Пловдив, на основание чл.11 ал.3 от ЗНАП във връзка с чл.112 ал.1 т.2 от ДОПК.
Съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
В хода на
ревизията е определена основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с ДДС за периодите
от 01.12.2012 г. до 31.12.2016 г. и за задължения за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 2011 г. до 2016 г.
Във връзка с изпратено в хода на
ревизията искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица
изх. № Р-16001617004892-041-083/06.10.2017 г. до „Еконт Експрес“
ООД, с което са изискани данни за всички изпратени от С.К. пратки за периода от
01.01.2011 г. до 31.12.2016 г., данни за получателите
на пратките, както и данни за изплатените суми от наложен платеж по дати на
изпращача С.К., от „Еконт Експрес“ ООД с писмо вх. №
от 24.10.2017 г. е получена на диск информация за всички куриерски услуги с
подател и получател С.К. и GSM ***. На „Еконт
Експрес“ ООД е изпратено второ ИПДПОТЛ № Р-16001617004892-041-096/14.11.2017
г., с което е изискано представянето на заверени копия на документите, с които
са изплатени сумите на ревизираното лице – разписки и други. Същите са представени
от куриерската фирма на диск, разпечатани са от органите по приходите и
приложени към преписката. Така ревизиращите установили, че за ревизирания
период лицето не е подавало годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и не
е декларирало извършване на стопанска дейност.
В хода на ревизията от С.С.К. по реда на ДОПК са изискани всички първични и вторични
счетоводни документи, счетоводни регистри, сключени договори и анекси към тях,
банкови извлечения и други, касаещи дейността на лицето и доходите му за
ревизирания период, като ревизираното лице е представило: копие от трудова
книжка, договори за покупко-продажба на МПС, копие на нотариални актове,
декларации и други. В обяснение, подадено с вх. № 2148/13.02.2018 г. лицето
декларирало, че не може да представи исканите от него данни, поради факта, че
не е водил счетоводство.
С протокол № 0472055/21.02.2018 г. са
присъединени постановление за извършена проверка от Окръжна Прокуратура
Пловдив, разпити на лица и справки и разпечатки от информационната база данни
на НАП.
Ревизиращите са установили, че през
ревизирания период С.С.К. осъществявал търговия с хранителни добавки чрез куриерска
фирма „Еконт Експрес“ ООД като сумите от продажбите
от клиентите са изплащани чрез наложен платеж. По данни от куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД за периода от 01.01.2011
г. до 31.12.2016 г. е установено, че С.К. е изпратил пратки за продажба на хранителни добавки и е получил парични
средства общо за 78 363,00 лв.,
описани по години и суми в приложения по делото РД.
Ревизиращите са установили също, че са постъпили
парични средства в лева и евро от различни физически лица от страната и от
чужбина – Италия, Испания, Германия, Франция, Англия, Швейцария и други
страни, през системата за електронни разплащания MoneyGram
и от преводи по банкови сметки, като същите са подробно описани по дати и суми
в РД. Констатирано е, че титуляри на
банковите сметки са ревизираното лице, ***и ***. Установено е, че
изпратените парични средства са изтеглени от сметките на посочените по-горе
лица от С.К. и от ***, който от своя
страна твърди, че ги е предавал на ревизираното лице. При преглед на
представените банкови извлечения органите по приходите констатирали, че в част
от тях като основание за превода е посочено „хранителни
добавки“, „плащане добавки“, „пратка Франция“ и други.
Във връзка с това в хода на ревизията на
***е изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети
лица от 13.11.2017 г., с което са изискани обяснения относно издадени от нея пълномощни на *** и на С.С.К., в отговор на което от ***е получено писмо вх. № от14.11.2017
г., в което е посочено, че е издавала
пълномощни на *** и на С.С.К. за развиване на онлайн
търговия. В обясненията си е посочила, че тя самата не е извършвала никакви
операции с тези банкови сметки, не може да посочи какви суми са постъпвали по
тях и не притежава извлечения.
На *** също е изпратено искане за
представяне на документи и писмени обяснения от трети лица от 13.11.2017 г., с
което са изискани обяснения относно издадено от него пълномощно на С.С.К., в отговор на което е получено писмо вх. № от 28.11.2017
г., в което е посочено, че е разкрил сметка в Уникредит
Булбанк АД и е издал пълномощно на С.С.К., както и че
*** никога не е теглил и внасял парични
средства по банковата сметка, а единствено С.К. е оперирал със сметката.
И на *** е изпратено искане за
представяне на документи и писмени обяснения от трети лица от 13.11.2017 г., с
което е изискана информация за размера на предоставените суми на С.К. и за
издадено от ***пълномощно, в отговор което е получено писмо вх. №
11705/17.11.2017 г., в което Рахнев е посочил, че е имал пълномощно, издадено
от ***и е теглил парични средства от
сметката й, които е предавал на С.С.К..
Така
органите по приходите приели, че всички получени от „Еконт
Експрес“ ООД чрез наложен платеж парични средства и изтеглени средства от
банкови сметки с титуляр С.К., ***и Д. ***
са получени доходи от ревизираното лице. Така е направен извод, че С.С.К. не е отразил на приход постъпили парични средства от търговия с хранителни добавки, реализирана
чрез „Еконт Експрес“ ООД, получени суми през системата за електронни
разплащания MoneyGram и от постъпили суми по банкови
сметки, описани в табличен вид по месеци и
по години на стр.81-83 от ревизионния доклад.
Между страните по делото няма спор, че С.С.К. не е осчетоводил по надлежния ред приходи от извършени
продажби на хранителни добавки, основно реализирани чрез куриерски услуги от „Еконт Експрес“ ООД, получените суми през системата за
електронни разплащания MoneyGram и получените и изтеглени
по банкови сметки преводи, поради което данъчната
основа на получените суми от наложения платеж от „Еконт
Експрес“ ООД, както и получените суми през системата за електронни разплащания MoneyGram и получените и изтеглени преводи по банкови
сметки е определена от органите по
приходите като укрит приход от С.С.К..
Поради установено наличие на
обстоятелства по ал. 1, т. 2 и т. 4 от чл. 122 от ДОПК, според които „налице са
данни за укрити приходи или доходи“ и „липсва или не е представена счетоводна
отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава
възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за
определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по
установения ред“, ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК. На
задълженото лице е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1, в което е посочено,
че данъчната основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и
данък върху добавената стойност за ревизираните периоди ще бъде определена по
реда на чл. 122 от ДОПК. На лицето е връчено и искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице, с което е изискано
представянето на декларация за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.
В РД е направен подробен анализ на изброените в чл. 122, ал. 2 от ДОПК точки,
като са посочени кои от същите са относими и кои не -
при определяне на данъчната основа. При определяне на данъчната основа по реда
на чл. 122 от ДОПК са взети предвид
стойността на укритите приходи, определени въз основа на получените суми от
наложения платеж от „Еконт Експрес“ ООД, получените и
изтеглени суми през системата за електронни разплащания MoneyGram
и получените и изтеглени преводи от банкови сметки.
По ДДС:
В хода на ревизията е установено, че
през ревизираните периоди С.С.К. е осъществявал
независима икономическа дейност, която се изразява в продажба на хранителни
добавки и в получаване на доходи от тях, като няма спор, че не е регистрирано
по ЗДДС лице. Според ревизиращите икономическата дейност е осъществявана през
продължителен период от време и редовно, като е установено, че от клиентите на
лицето /български и чуждестранни лица, нерегистрирани за целите на ЗДДС/ са
превеждани суми по банков път и чрез наложен платеж. Органите по приходите
приели, че в случая са налице доставки с място на изпълнение на територията на
страната и същите са облагаеми по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. Така е направен
извод, че за тези сделки се дължи данък
добавена стойност, независимо, че лицето няма регистрация по ЗДДС. На С.С.К. е определен облагаем оборот по данъчни периоди, като
сума от: получените суми от наложения платеж от „Еконт
Експрес“ ООД, получените суми през системата за електронни разплащания MoneyGram и получените преводи по банкови сметки,
представляващи неотчетени приходи от продажби на стоки /хранителни добавки/. За
определяне на облагаемия оборот на С.С.К. са
послужили установените от органите по приходите неотчетени приходи (таблично
посочени стр. 131 – 134 от РД), във връзка със задължението за регистрация по
ЗДДС. Установено е, че към 28.02.2013 г. ревизираното лице е достигнало
задължителния оборот за регистрация по ЗДДС – 95 531,04 лв., и че към 31.12.2016
г. /срокът на ревизията/ общият оборот на лицето не спада под 50 000 лв. Според
ревизиращите на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, С.С.К.
е следвало до 14.03.2013 г. да подаде заявление за регистрация по ЗДДС и да
бъде регистрирано по ЗДДС, считано от 28.03.2013 г. От установеното, че към
31.12.2016 г. /срокът на ревизията/ общият оборот на лицето не спада под 50 000
лв. , ревизиращите направили извод, че за него не отпада основанието за задължителна
регистрация по ЗДДС и поради тази причина за периода от 28.03.2013 г. до
31.12.2016 г. лицето дължи ДДС.
Установено е, че за ревизирания период
от 28.03.2013 г. до 31.07.2016 г. от ревизираното лице е реализиран облагаем
оборот от продажби на хранителни добавки на клиенти, български и чуждестранни
лица, нерегистрирани за целите на ЗДДС, по интернет, общо в размер на 1 393
593,20 лв. Така според органа по приходите на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС С.С.К. дължи ДДС общо в
размер на 278 718,64 лв., определен по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС /включен в
цената/, като задължение за периодите от 28.03.2013 г. до 31.07.2016 г., ведно
с прилежащите лихви от 91 461,37 лв.
По ЗДДФЛ:
В хода на ревизията е установено, че С.С.К. през ревизирания период С.К. е работил в ЕТ „***“ и
във ВМИ – санаториум Хисар, а на срочен трудов договор в „Аугуста
91“ АД гр. Хисар на длъжност спасител басейн е работил в периода от 05.05.2012 г. до 30.09.2012 г. и за периода от 01.05.2013 г.
до 30.09.2013 г. съгласно представени служебни бележки за получени доходи. Констатирано
е, че за ревизирания период лицето не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е
декларирало доходи от стопанска дейност. Установено е, че лицето е съдружник в
дружеството „Медикос Лаб“ ООД. Няма спор, че С.С.К.
не е регистрирал едноличен търговец. От органите по приходите е установен дължим
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ по години, както следва:
- за 2012 г. в размер на 4 155,76 лв. и лихви
за 2 094,31 лв.
- за 2013 г. в размер на 62 188,34 лв. и лихви
за 25 021,80 лв.
- за 2014 г. в размер на 25 708,75 лв. и лихви
за 7 731,77 лв.
- за 2015 г. в размер на 108 813,42 лв. и лихви
за 21 645,50 лв.
- за 2016 г. в размер на 23 982,74 лв. и лихви
за 2 338,50 лв.
Както бе посочено по-горе, от събраните
доказателства в хода на ревизията от „Еконт Експрес“
ООД, от представените банкови извлечения и от други данни и доказателства е ревизиращите
приели, че С.С.К. не е отразил на приход постъпили
средства от търговия със хранителни добавки, реализирана чрез „Еконт Експрес“ ООД и не е декларирал получени парични
преводи от различни физически лица от страната и чужбина. Няма спор, че
реализираните приходи не са намерили отражение в счетоводните регистри на
ревизираното лице, а търговецът не е отчел както отчетната стойност на тези
стоки, така и приходите от извършените продажби на стоки.
Според органа по приходите лицето е
извършвало дейност редовно, по занятие, а не еднократно и инцидентно, свързана
с покупко-продажба на стоки. В този смисъл, е прието от ревизиращите органи, че
облагаемият доход следва да се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ. Така
е прието, че стойността на приетите за укрити приходи от С.С.К.
по години е:
- за 2011 г. общо в размер на 962,00 лв.
- за 2012 г. общо в размер на 31 504,62
лв.
- за 2013 г. общо в размер на 481 824,10
лв.
- за 2014 г. общо в размер на 214 284,79
лв.
- за 2015 г. общо в размер на 880 166,91 лв.
- за 2015 г. общо в размер на 201 521,43 лв.
Що се отнася до разходите, ревизиращите
приели, че такива не са извършени, тъй като при ревизията такива не са
установени, а ревизираното лице не е представило доказателства, независимо, че
такива са били изискани по реда на ДОПК.
Така органът по приходите определил основата за облагане с годишен данък
по ЗДДФЛ на ЕТ, както следва: за 2011 г. са определени укрити доходи
общо за 962,00 лв. върху които се дължат вноски за ЗОВ за 1300,32 лв.
Определената годишна данъчна основа по ЗДДФЛ е нула лева; за 2012 г. са определени укрити доходи общо за 31 504,62 лв., върху
които се дължат ЗОВ - 3 799,56 лв. За лицето е определена годишна данъчна
основа по ЗДДФЛ за доходи от стопанска дейност по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер на 27 705,06 лв. и дължим годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ /15%/ за 2012
г. в размер на 4 155,76 лв.; за 2013 г.
са определени укрити доходи общо за 419 101,02 лв., върху които се дължат ЗОВ -
4 512,10 лв. За лицето е определена годишна данъчна основа по ЗДДФЛ за доходи
от стопанска дейност по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер на 414 588,92
лв. и дължим годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ /15%/ за 2013 г. в размер на 62
188,34 лв.; за 2014 г. са определени
укрити доходи общо за 178 570,60 лв., върху които се дължат ЗОВ – 7 178,91 лв.
За лицето е определена годишна данъчна основа по ЗДДФЛ за доходи от стопанска
дейност по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер на 171 391,69 лв. и дължим
годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ /15%/ за 2014 г. в размер на 25 708,75 лв.; за 2015 г. са определени укрити доходи
общо за 733 472,43 лв., върху които се дължат ЗОВ – 8 049,60 лв. За лицето е
определена годишна данъчна основа по ЗДДФЛ за доходи от стопанска дейност по
реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер на 725 422,83 лв. и дължим годишен
данък по ЗДДФЛ на ЕТ /15%/ за 2015 г. в размер на 108 813,42 лв.; за 2016 г. са определени укрити доходи
общо за 167 934,53 лв., върху които се
дължат ЗОВ – 8 049,60 лв. За лицето е определена годишна данъчна основа по
ЗДДФЛ за доходи от стопанска дейност по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер
на 159 884,93 лв. и дължим годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ /15%/ за 2016 г. в
размер на 23 982,74 лв.
По КСО и ЗЗО
В хода на
ревизионното производство органите по приходите са установили, че С.С.К. не е декларирал извършване на стопанска дейност и няма
регистрация като самоосигуряващо се лице. Според
ревизиращите, задълженото лице е упражнявал трудова дейност по смисъла на КСО. Също
така както бе посочено по-горе направен е извод, че през ревизирания период
жалбоподателят е извършвал независима икономическа дейност, от която са
реализирани доходи, които не са декларирани до започване на ревизията. Според
органа по приходите, дейността за ревизирания период определя задълженото лице
като търговец, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ. От събраните в хода на
ревизията доказателства, органът по приходите е направил извод, че
жалбоподателят е извършвал трудова дейност през всяка една от годините,
включени в обхвата на ревизията и на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, чл.
40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и чл. 157, ал. 5 и ал. 6 от КСО подлежи на задължително
осигуряване. Така с ревизията са установени задължения за ЗОВ и прилежащите
лихви.
Тъй като за
ревизирания период от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г.
органите по приходите са установили обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК –
данни за укрити приходи/доходи/ и липса или не е представена счетоводна
отчетност съгласно ЗС или воденото счетоводство не дава възможност за
установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне
на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред,
същите са приложили разпоредбата на чл. 124 а от ДОПК при установяване
на задълженията за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за ЗО при определяне
на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице и
съответните задължения за задължителни осигурителни вноски.
Ревизиращите констатирали, че за
ревизирания период самоосигуряващото се лице не е
внасяло авансово дължимите осигурителни вноски върху минималния размер на
месечния осигурителен доход. Същите не са декларирани с деклация
обр. 6. Не са подадени и декларации обр. 1. За ревизирания период от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. органите по приходите са
установили обстоятелства по чл. 122, ал.
1 от ДОПК. Органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 124 а от ДОПК
при установяване на задълженията за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за
ЗО при определяне на осигурителния доход на самоосигуряващото
се лице и съответните задължения за задължителни осигурителни вноски. В РД е
посочено, че
съгласно
чл. 124а от ДОПК разпоредбите на чл. 122-124 от ДОПК се прилагат съответно и за
установяване на задължителни осигурителни вноски. При определяне на
окончателния размер на осигурителния доход на ЗЛ е взето предвид, че лицето не
е внасяло авансови осигурителни вноски като самоосигуряващо
се лице, доходът върху който лицето е осигурено по трудов договор, както и максималния
месечен размер на осигурителния доход, определен със съответния ЗБДОО.
Както бе посочено по-горе, след
извършен анализ на относимите
обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, органът по приходите е установил
недеклариран облагаем доход на лицето, както следва: - за 2011 г. облагаем
доход в размер на 962,00 лв.; за 2012 г. облагаем доход в размер на 31 504,62
лв.; за 2013 г. облагаем доход в размер
на 419 101,02 лв.; за 2014 г. облагаем доход в размер на 178 570,60 лв.; за
2015 г. облагаем доход в размер на 733 472,43 лв.; за 2016 г. облагаем доход в
размер на 167 934,53 лв.
Върху установения с ревизията нов
размер на осигурителния доход, на основание чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, органът
по приходите е установил задължения за ЗОВ за ревизирания период, както и
прилежащите лихви.
На
основание чл. 113, ал. 1 от КСО, органът по приходите е начислил дължимите
лихви за невнесените в законоустановения срок
осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ, а лихвите за просрочените
здравно-осигурителни вноски са начислени на основание чл. 107 от ЗЗО, във
връзка с чл. 175 от ДОПК.
За да потвърди РА, решаващият орган
изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като освен нормативната база, уреждаща този вид
отношения, е счел за неоснователни претенциите на жалбоподателя.
Във връзка с твърденията за манипулиране на „Еконт Експрес“ ООД, по искане на жалбоподателя по делото е
допусната и приета в съдебно заседание на 09.01.2019 г. без възражения от
страните съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, изготвена от вещото лице Д.Д., който посочва, че анализираните от органите на НАП
файлове не са били манипулирани и отговарят на съдържанието си с файловете
намиращи се в информационната база данни на софтуера, който ползва „Еконт Експрес“ ООД за следене на получени и изпратени
пратки. По отношение на втория въпрос в констативната част на експертното
заключение е посочено, че от страна на НАП няма създадени механизми при селектиране и обобщаване на информацията
и че ако има разлика в контролните суми значи има външна намеса в съдържанието
на файловете, но доколкото експертизата е направила повторен анализ на данните
изпратени от „Еконт Експрес“ ООД на база издадено
съдебно удостоверение, вещото лице сочи, че резултатите описани в РД и тези
получени при анализа съвпадат. Според вещото лице софтуерът който използват за
анализа на базата данни не може да
извършва промени в съдържанието й, а само се анализират по предварително
зададен критерий сумите на определени колони, като в конкретния случай критерий
е ползвано полето за вид пратка – наложен платеж, който се маркира със
символите “CD”.
По искане на
жалбоподателя по делото е допусната и приета в съдебно заседание на 13.03.2019
г. без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, за
изготвянето на която вещото лице М.М. е взело предвид
всички приложени по делото и събрани по административната преписка писмени
документи, включително банковите извлечения от банковите сметки с титуляр *** в
Алианц България Банк е проследило
изменението на лихвения процент за ревизирания период от БНБ.
С оглед поставената задача на
експертизата, вещото лице в табличен вид (таблици 1,2 и 3) е посочило
изтеглените от *** суми. В таблица 4 и 6 от заключението е изготвен паричен
поток отразяващ имущественото състояние на С.К. за 2012г. и 2013г., а за
2011г., 2014г., 2015г. и 2016г. вещото
лице е посочило, че паричния поток е без промяна от ревизията. В таблица 9 на
заключението, вещото лице е изчислило публичните задължения на С.К. като
главница и лихва (начислена до 16.04.2018г. датата на РА), определени по чл.122
от ДОПК, но при условие че се приеме, че всички изтеглени суми от банковите
сметки от лицето *** не са били предавани на жалбоподателя С.К., т.е. не следва
да се считат за недекларирани доходи от жалбоподателя.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
На първо място следва да се отбележи, че
по същество жалбоподателят не отрича, че е формирал приходи от постъпили
средства от търговия със хранителни добавки, като изложените възражения по
отношение на търговиятата реализирана чрез „Еконт Експрес“ ООД и получените парични преводи от различни
физически лица от чужбина (Италия, Испания, Германия, Франция, Англия,
Швейцария и други страни, през системата за електронни разплащания MoneyGram) са твърде общи и лаконични. Що се отнася
твърденията на жалбоподателя за манипулиране на „Еконт
Експрес“ ООД, съдът намира за необходимо да отбележи, че кредитира приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, като компетентно и безпристрастно
изготвена и неоспорена от страните, съгласно която анализираните от органите на
НАП файлове не са били манипулирани и отговарят на съдържанието си с файловете
намиращи се в информационната база данни на софтуера, който ползва „Еконт Експрес“ ООД за следене на получени и изпратени
пратки. Ето защо съдът изцяло възприема анализираните при ревизията данни от „Еконт Експрес“ ООД. А по отношение на възражението за
механизма на селектиране на информацията от страна на НАП, въпреки че съгласно заключемието на вещото лице няма създадени механизми в настоящия случай от значение е, че
доколкото експертизата е направила повторен анализ на данните изпратени от „Еконт Експрес“ ООД на база издадено съдебно удостоверение,
вещото лице сочи, че резултатите описани в РД и тези получени при анализа
съвпадат. Т.е. независимо дали има или не механизъм, в случая резултатите
съвпадат и няма външна намеса за манипулиране. А и още повече, че пак СТЕ сочи,
че софтуерът който използват за анализа на базата данни не може да извършва промени в съдържанието й,
а само се анализират по предварително зададен критерий сумите на определени
колони, като в конкретния случай критерий е ползвано полето за вид пратка –
наложен платеж, който се маркира със символите “CD”.
Спорът между страните в настоящото
производство се концентрира върху приетото от органа по приходите, че
изтеглените средства от банкови сметки с титуляр С.К., ***и Д. *** са получени доходи от ревизираното лице.
С оглед направените в хода на
ревизионното производство констатации, органите по приходите са приели, че в
случая е намерил проявление съставът, предвиден в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4
от ДОПК, като са налице данни за укрити приходи или доходи от продажби на хранителни
добавки (което не се отрича от жалбоподателя) или не е представена счетоводна
отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава
възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за
определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по
установения, като по делото няма спор, че жалбоподателят не е водил
счетоводство.
За разрешаването на спора между
страните по делото следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК, които регламентират особени правила за извършване на данъчни ревизии,
т.е. ревизии при особени случаи.
Съгласно нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК,
органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на
данъка към определена от него по реда на ал. 2 данъчна основа, когато е налице
някое от обстоятелствата, визирани в т.1 - 7 от посочената разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал.
1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, такова обстоятелство е налице, когато се констатира
наличие на укрити приходи или доходи и липсва или не е представена счетоводна
отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава
възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за
определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по
установения ред.
Настоящият
случай е именно такъв, доколкото от събраните доказателства в хода на ревизионното
производство се установява, че жалбоподателят не е отчел приходи от продажба на
хранителни добавки.
Основното възражение на жалбоподателя
е, че свидетелските показания дадени в хода на извършената проверка са
недопустими доказателствени средства при условията на
ДОПК. Съдът намира тези възражения за неоснователни.
На първо място, настоящият съдебен
състав следва да отбележи, че съгласно чл. 110, ал. 2 от ДОПК ревизията е
съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на
задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски. В тази връзка в
хода на ревизията се събират доказателства служебно от ревизиращия екип чрез
извършване на насрещни проверки и искания, както до ревизираното лице, така и
до трети лица, които са длъжни да представят данни, сведения, документи и
обяснения. В настоящия случай показанията дадени в хода на ревизията са във
връзка с изпратени искания за
представяне на документи и писмени обяснения от трети лица. В отговор на именно
такова ***е посочила, че е издавала пълномощни на *** и на С.С.К. за развиване на онлайн търговия и, че тя самата не е
извършвала никакви операции с тези банкови сметки. От своя страна *** е
отговорил, че е разкрил сметка в Уникредит Булбанк АД
и е издал пълномощно на С.С.К., като Д. *** никога не
е теглил и внасял парични средства по банковата сметка и посочва, че единствено
С.К. е оперирал със сметката. *** пък е
посочил, че имал пълномощно, издадено от ***и е теглил парични средства от
сметката й, които е предавал на С.С.К.. Поради това
правилно органите по приходите са приели, че всички изтеглени средства от
банкови сметки с титуляр С.К., ***и Д. ***
са получени доходи от ревизираното лице. Посочените лица са дали своите писмени
обяснения и в хода на ревизията по реда на чл. 37 от ДОПК. Т.е. всички събрани
в хода на ревизията доказателства са събрани и приобщени съгласно разпоредбите
в ДОПК.
За пълнота следва да се отбележи, че с
протокол № 0472055/21.02.2018 г. в хода на ревизията са присъединени
постановление за извършена проверка от Окръжна Прокуратура Пловдив, разпити на
лица и справки и разпечатки от информационната база данни на НАП. Във връзка с
изложеното настоящия съдебен състав следва да отбележи, че кредитира
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, като компетентно и
безпристрастно изготвена, но няма да я ползва доколкото същата е изготвена по
така поставената задача от жалбоподателя, при условие че се приеме, че всички
изтеглени суми от банковите сметки от лицето *** не са били предавани на
жалбоподателя С.К..
Предвид
изложеното, съдът намира, че правилно и законосъобразно органите по приходите
са провели ревизионното производство по особения ред на чл.122 от ДОПК.
Целта на особения начин на определяне
на данъчната основа за облагане при заместване на изискуемите се по материалния
закон данни - декларации, отчети и други, с други такива, посочени в чл. 122 от ДОПК, е да се получи цялостна, макар и косвена представа за дейността на
задълженото лице. За да създаде възможност определената облагаема основа да е
най-близко до обективната истина законодателят в ДОПК е посочил различни
критерии, по които това може да се извърши. В текста няма изискване при всеки
случай на определяне на данъка по реда на чл. 122 от ДОПК органът по приходите
да установи конкретно съдържание на всички визирани в ал. 2 критерии, с оглед
на тяхната разностранност. Достатъчно е да приложи онези от тях, които биха му
дали възможност да определи облагаемата основа по възможно най-достоверния
начин. В случая, ревизиращият орган се позовава на относимите
към ревизираното дружество критерии, визирани в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като
определя размера на неотчетните приходи от продажби на животни и
съответстващите им разходи. По отношение определената данъчна основа за
облагане, прави впечатление, че жалбоподателя е направил възражение, че не са
изследвани разходите за закупуването на хранителните добавки, а нито в хода на
ревизията, нито в настоящото производство е представил доказателства в тази
насока, въпреки, че такива са били изискани по реда на ДОПК в хода на
ревизията, поради което правилно органа по приходите е приел, че такива не са
установени.
От цитираните разпоредби в ДОПК е
видно, че е достатъчно да е налице едно от обстоятелствата, визирани в чл. 122,
ал. 1 от ДОПК, за да се предприемат действия по извършване на ревизия при
особени случаи. В тази връзка в хода на ревизията е направен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1 - т. 16 от ДОПК.
Съдът счита, че механизмът за
определяне на облагаемата основа, от страна на ревизиращите органи, е съобразен
с действителното фактическо и правно положение, като са взети предвид в
необходимата пълнота релевантните обстоятелства по ал.2, които са способствали
за определяне на облагаемата основа по начин, доближаващ се в максимална степен
до обективно осъществения фактически състав. В случая подходът, възприет от
ревизиращите органи при определяне на облагаемата основа, несъмнено е
максимално обективен и способства за формиране на облагаемата основа по чл.122
ал.2 от ДОПК по възможно най- достоверният начин спрямо ревизирания субект.
Неминуемо, така определената облагаема
основа по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, ще се различава в една или друга степен
от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на
неправомерното поведение на задълженото лице, независимо, че в разпоредбата на
чл.122 ал.2 от ДОПК са регламентирани критериите за определяне на облагаемата
основа, като по този начин, различието се свежда до минимум. Задълженото лице
обаче разполага с процесуална възможност, в хода на производството по обжалване
на ревизионния акт да опровергае истинността на установените фактически
констатации. Това определя и доказателствената тежест
в настоящия процес, която се предопределя с оглед правилото на чл.154 чл.1 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с §2 от ДР на ДОПК. В спорното
съдебно производство, двете страни – данъчният субект и административният орган
са равнопоставени и имат еднакви възможности за
извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с по¬мощта на доказателствените средства на истината относно фактите,
релевантни за спорното право. Решаващо е обстоятелството – каква правна
последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази
последица, страната носи доказателствената тежест.
В случая без всякакво съмнение е
приложимо и правилото, възведено в чл.124 ал.2 от ДОПК, съобразно което в производството
по обжалване на ревизионен акт издаден в хода на извършена ревизия по реда на
чл.122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е
подкрепено от събраните доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва,
кому лежи доказателствената тежест относно
релевантните факти, при спор относно законосъобразността на ревизионен акт
издаден в производство реда на чл.122 от ДОПК, като придава отнапред установена
материална доказателствена сила на съдържащите се в
ревизионния акт фактически констатации, когато те са надлежно обосновани със
събраните в хода на ревизията доказателства.
Или съгласно презумпцията за вярност на
фактическите констатации в РА при ревизия, осъществена по правилата на чл.122
от ДОПК, данъчният субект е този, който е следвало да обори същите в хода на
процеса.
Съобразно изложеното по-горе, следва да
се приеме, че данните от приобщените в хода на ревизионното производство писмени
доказателства, в т.ч и данните от „Еконт експрес“ ООД
налагат несъмнения извод, че за процесните ревизирани
периоди жалбоподателят е реализирал приходи от продажби на хранителни добавки.
Каквито и да е доказателства в обратния
смисъл, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните
на тях правни изводи, не са ангажирани, нито в хода на административното, нито
дори в хода на настоящото съдебно производство, като ревизираното лице не е
опровергало истинността на фактическите констатации, посредством ангажираните
от него доказателства, включително и посредством експертното заключение на
приетата по делото ССЕ.
В хода на проведеното административно и
съдебно производство са събрани достатъчно категорични и непротиворечиви
доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност, които в своята съвкупност
позволяват да се формира обоснованият и логичен извод за наличие на неотчетени
приходи от продажби на хранителни добавки от страна на ревизираното лице, при
което законосъобразно органите по приходите са определили облагаемата основа по
реда на чл.122 от ДОПК, и съответно са начислили следващите се данъци.
По отношение на допълнително начисления
ДДС, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която
данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа
дейност, без значение от целите и резултатите от нея. А съгласно ал.2 на същата
разпоредба независима икономическа дейност е дейността на производители,
търговци и лица, предоставящи услуги, вкл. в областта на минното дело и
селското стопанство, както и упражняването на свободна професия. Независимата
икономическа дейност е и всяка дейност осъществявана редовно или по занятие
срещу възнаграждение, вкл. експлоатация на материално и нематериално имущество
с цел получаване на редовен доход от него.
Правилно органите по приходите са
приели, че в процесния случай жалбоподателят е
извършвал независима икономическа дейност, която се изразява в продажба на
хранителни добавки и в получаване на доходи от тях. Правилно е прието и че са налице
доставки с място на изпълнение на територията на страната и същите са облагаеми
по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. Ето защо за тези сделки се дължи данък добавена
стойност, независимо, че лицето няма регистрация по ЗДДС.
Органите по приходите са съобразили и
разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2007
г., като в тази връзка е направен законосъобразен извод, че задължението за
регистрация на С.С.К. е възникнало към 28.02.2013 г.,
когато облагаемият му оборот е надхвърлил 50 хил. лв. Облагаемият оборот е
определен по данъчни периоди, като сума от получените суми от наложения платеж
от „Еконт Експрес“ ООД, получените суми през
системата за електронни разплащания MoneyGram и
получените преводи по банкови сметки, представляващи неотчетени приходи от
продажби на стоки /хранителни добавки/. Крайният извод, който се налага, че
правилно и законосъобразно е начислен допълнителен ДДС.
По
ЗДДФЛ ревизията на С.С.К. обхваща периода от 2011 г. до 2016 г. Безспорно е установено, че
лицето е работил и в ЕТ „***“ и във ВМИ – санаториум Хисар, както и на срочен
трудов договор в „Аугуста 91“ АД гр. Хисар на
длъжност спасител басейн за периода от 05.05.2012 г.
до 30.09.2012 г. и за периода от 01.05.2013 г. до 30.09.2013 г., както и че е
съдружник в дружеството „Медикос Лаб“ ООД.
Няма спор, че за ревизирания период лицето не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е декларирало доходи от стопанска дейност, не е регистрирал и ЕТ.
Както бе посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, за ревизирания
период, С.К. не е отразил на приход постъпили средства от търговия със
хранителни добавки, реализирана чрез „Еконт Експрес“
ООД и не е декларирал получени парични преводи от различни физически лица от
страната и чужбина, които приходи не са намерили отражение в счетоводните
регистри на ревизираното лице, а и търговецът не е отчел както отчетната
стойност на тези стоки, така и приходите от извършените продажби на стоки.
Съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, ако физическото лице е търговец по смисъла на
ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му
дейност се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, т.е. смятат се
за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и следва да се облагат с
15 на сто данък съгласно чл. 48, ал. 2
от ЗДДФЛ. Така за определените укрити доходи за всяка от процесните
години, върху които се дължат ЗОВ, правилно органите по приходите са определили
годишна данъчна основа по ЗДДФЛ за доходи от стопанска дейност по реда на чл.
122, ал. 2 от ДОПК и дължим годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ /15%/, като за 2011 г.
определената годишна данъчна основа по ЗДДФЛ е нула лева, а размерът на
установения дължим годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ по години, както
следва: за 2012 г. в размер на 4 155,76 лв. и лихви за 2 094,31 лв.; за 2013 г.
в размер на 62 188,34 лв. и лихви за 25 021,80 лв.; за 2014 г. в размер на 25 708,75 лв. и лихви за 7 731,77 лв.;
за 2015 г. в размер на 108 813,42 лв. и лихви за 21 645,50 лв.; за 2016 г. в
размер на 23 982,74 лв. и лихви за 2 338,50 лв.
По КСО и ЗЗО ревизията обхваща периода
от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. Както бе посочено
по-горе няма спор, че С.С.К. не е декларирал
извършване на стопанска дейност и няма регистрация като самоосигуряващо
се лице, като при ревизията е установено, че задълженото лице е упражнявал
трудова дейност по смисъла на КСО. Правилно органите по приходите са приели, че през ревизирания период К. е извършвал
независима икономическа дейност, от която са реализирани доходи, които не са
декларирани до започване на ревизията, а дейността определя задълженото лице
като търговец, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Правилно е приложена и разпоредбата на
чл. 124 а от ДОПК при установяване на задълженията за осигурителни вноски за
ДОО, ДЗПО-УПФ и за ЗО при определяне на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице и съответните задължения за
задължителни осигурителни вноски. Органите
по приходите са определили размерите на годишните облагаеми доходи на ЗЛ, които
са определени по реда на чл. 122 от ДОПК. На основание чл. 124 а от ДОПК допълнително
са установени задължения за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващото се лице, като правилно при определяне на
окончателния размер на осигурителния доход на ЗЛ е взето предвид, че лицето не
е внасяло авансови осигурителни вноски като самоосигуряващо
се лице, доходът върху който лицето е осигурено по трудов договор, както и
максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със съответния
ЗБДОО.
С оглед на всичко изложено съдът
намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и предвид претенциите на страните
за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на
ответника и същите се констатираха в размер на 9495,73 лв. (девет хиляди
четиристотин деветдесет и пет лв. и седемдесет и три ст.), представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.8
ал.1 т.5 от Нaредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Административен съд –
Пловдив, Х състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.К.,
с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК: ***,
против Ревизионен акт № Р-16001617004892-091-001 от 16.04.2018 г., издаден от З.Д.В.
– началник сектор, възложил ревизията и Ф.Г.К.
- главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 339 от 18.06.2018 г. на Директора
на дирекция „ОДОП“ Пловдив, в частта относно допълнително начислен ДДС общо в
размер на 278718,64 лв., ведно с прилежащите лихви от 91 461,37 лв. и в частта
за установените задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО и лихви за просрочие
по години, както следва: годишен и ав. данък по ЗДДФЛ
на ЕТ за 2012 г. в размер на 4 155,76
лв. и лихви 2 094,31 лв., за 2013 г. в размер на 62 188,34 лв. и лихви 25
021,80 лв., за 2014 г. в размер на
25 708,75 лв. и лихви 7 731,77 лв., за 2015 г. в размер на 108 813,42 лв. и
лихви 21 645,50 лв., за 2016 г. в размер на 23 982,74 лв. и лихви 2 338,50 лв.;
ДОО за 2011 г. в размер на 645,12 лв. и лихви 535,78 лв., за 2012 г. в
размер на 1 885,05 лв. и лихви 1 028,54 лв., за 2013 г. в размер на 2 281,96
лв. и лихви 965,45лв., за 2014 г. в размер на 3 686,40 лв. и лихви 1 155,91лв.,
за 2015 г. в размер на 3 993,60 лв. и лихви 841,80лв., за 2016 г. в размер на 3
993,60лв. и лихви в размер 436,57лв.; ЗО
за 2011 г. в размер на 403,20 лв. и лихви в размер на 276,37 лв., за 2012 г. в размер на 1 178,16 лв. и лихви в размер
на 625,21 лв., за 2013 г. в размер на 1 338,75 лв. и лихви в размер на 568,19 лв., за 2014 г. в размер на 2 052,51
лв. и лихви в размер на 646,80 лв., за
2015 г. в размер на 2 499,00 лв. и лихви в размер на 526,85 лв., за 2016 г. в
размер на 2 496,00 лв. и лихви в размер на 272,94 лв.; ДЗПО-УПФ за 2011 г. в
размер на 252,00 лв. и лихви 209,30 лв., за
2012 г. в размер на 736,35 лв. и лихви 401,77лв., за 2013 г. в размер на 891,39 лв. и лихви 377,11 лв., за 2014
г. в размер на 1 440,00лв. и лихви 451,52 лв., за 2015 г. в размер на 1 560,00
лв. и лихви 328,83 лв., за 2016 г. в размер на 1 560,00 лв. и лихви 170,54 лв.
ОСЪЖДА С.С.К., с ЕГН **********, с
адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК: ***, да заплати на Дирекция
„ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 9495,73 лв. (девет хиляди четиристотин
деветдесет и пет лв. и седемдесет и три ст.) представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: