РЕШЕНИЕ
№4
гр. Перник 18.01.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на шестнадесети
декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател:
Милена Даскалова
при секретаря Пенка Анкова като
разгледа докладваното от съдията търг. дело № 538 по описа за 2015 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявените
обективно
съединени искове са с правно основание чл. 258 във вр. с чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .
По изложени в
исковата молба обстоятелства, ищецът „А.” ООД/н/, гр. П., моли да бъде осъден
ответникът Община П. да заплати сумата от 546 561,67 лв., представляващи неплатено възнаграждение
за извършена работа по договор за изработка, 63 584,55 лв. обезщетение за забава, ведно със
законната лихва , считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумите.
Ответната
страна оспорва исковете.
Пернишкият окръжен
съд, като преценява събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
договор № *** г. между страните е постигнато съгласие ищцовото дружество да извърши
реконструкция и разширяване на пътната и В и К инфраструктура на *****, до
източната индустриална зона на **** по регулационния план на гр. П., при
възнаграждение от 4 670 813,19 лв.
От акт за
установяване годността за приемане на строежа от ***г., се установява, че уговорените
СМР са изпълнени и приети от възложителя.
С писмо изх. № ****
г. община П. е уведомила ищеца, че СМР по договора са изпълнени със забава от
60 дни. След изтичане на крайния срок на договора са извършени работи за
1 063 584,91 лв. с ДДС, за които са подписани протоколи обр.19, то не
са фактурирани. Ответната страна не приема сумата за фактуриране, тъй като от
общата сума следва да се приспадне аванс в размер на 199 233,65 лв. с ДДС.
, при което остават 864 351,26 лв. с ДДС. Съгласно договора изпълнителят
дължи неустойка от 1 % на ден за просрочените дни или 518 610,76 лв. с
ДДС. Следователно оставаща за разплащане е сумата от 345 740,50 лв. с ДДС.
С покана от ****
г. синдикът на ищцовото дружество е поканил ответника да заплати сумата от
640 776,20 лв. без ДДС , за извършени СМР по договора.
На ****г. между
страните е сключено споразумение, свидно от което безспорна е дължимостта на
възнаграждение в размер на 179 386,05 лв. без ДДС за извършена работа по
договор № ***г., като в чл.3 от същото страните са постигнали съгласия за реда
и начина на плащане на сумите. Последното плащане е следвало да се извърши на ****г.
В споразумението е посочено, че спорна е дължимостта на възнаграждение в размер
на 518 610,76 лв. с ДДС- 432 175,62 лв. без ДДС, представляващи
приспадната от община П. неустойка по чл.30 от договора.
Ищецът
поддържа, че от безспорните 179 386,05 лв. без ДДС са платени само
65 000 лв. На **** г. ищецът е поканил ответника в 10-дневен срок да
изпълни задълженията си, като в противен случай ще счита споразумението за
развалено.Доказателства, че плащане е извършено в този срок не са представени.
Предвид
горното, съдът намира, че искът за присъждане на възнаграждение по договора за
изработка в размер на 114 386,05 лв. е основателен и доказан и следва да
се уважи. Фактът на извършване и приемане на СМР на тази стойност не е спорен
между страните, което се установява и от приложеното споразумение. Правният
характер на последното следва да се приеме като извънсъдебно признание на
вземането в посочения размер. Доколкото същото е развалено след едностранно
изявление от страна на кредитора – ищец по делото, то ответникът дължи
заплащане на цялата неплатена сума, предмет на споразумението, независимо от
обстоятелството, че към датата на даване ход на делото по същество не е бил
настъпил падежът на последната вноска.
Спорна по
делото е дължимостта на сумата от 518 610,76 лв. с ДДС- 432 175,62
лв. без ДДС. За да откаже плащане на същата ответната страна е направила
извънсъдебно изявление за прихващане с дължима се по договора неустойка за
забавено изпълнение. От своя страна ищецът поддържа, че е изправна страна и
уговорените СМР са изпълнени в срок.
Съгласно чл.
чл.11 от договора, срокът на изпълнение е 7 месеца след влизането му в сила, а
в чл. 31 е постигната уговорка, че договорът влиза в сила в деня на
подписването му , който е **** г. или с оглед на тези разпоредби се налага
изводът, че СМР е следвало да се изпълнят до ****г.
Задължение на
възложителя е да осигури инвеститорски контрол, авторски и строителен надзор
при извършване на СМР, както и да предостави на изпълнителя екземпляр от
одобрения инвестиционен проект за обекта и да го уведоми за лицата, които ще
извършват инвеститорски контрол и авторски и строителен надзор- чл.13 от
договора.
Видно от
приемо- предавателен протокол от **** г. на тази дата е извършено окончателното
предаване на инвестиционния проект от възложителя на изпълнителя, а
разрешението за строеж е влязло в сила на ****г. и следователно до тази дата
изпълнителят не е могъл да започне извършването на СМР и съответно да започне
да тече срокът по чл. 11 .
Ищецът е
длъжник по сключения договор за изработка , но за да започне да изпълнява
задълженията си, то възложителят следва да му е предоставил всички необходими
документи за законното извършване на строителните работи. Следователно не може
да бъде изисквано от изпълнителя да извършва СМР преди този момент. Т.е. за
периода от началото на сключване на договора до предоставянето на книжата,
срокът за изпълнение не може да започне да тече. Това е така, защото по силата
на чл. 70 ЗЗД срокът, включително и този за изпълнение по договор за изработка,
се смята за уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на
страните или от естеството на задължението, като данни за последното няма. От
друга страна възложителят не може да обоснове забава на длъжника, дължима се на
неговото неизпълнение за предаване на изискуемите се строителни книжа, което
следва и от разпоредбата на чл. 260 ЗЗД. Възложителят не може да се позовава на
неизпълнение на собствените си задължения, изпълнението на което пък е условие
за да възникне задължение на изпълнителя по договора за изработка.
Предвид
горното, съдът намира, че задължението на ищеца по договора е следвало да се
изпълни, считано от датата на влизане в сила на разрешението за строеж – **** г.
Съгласно чл. 12
от договора, срокът може да бъде удължен поради неблагоприятни атмосферни
условия . В тази връзка по делото е представен акт за установяване на
състоянието на строежа при спиране на строителството поради неблагоприятни
атмосферни условия от *** г. Видно от акт за установяване на състоянието на
строежа и продължаване на строителството , то последното е продължено на *** г.
Следователно въз основа на тези два акта се налага изводът, че строителството е
било спряно за периода *** г. – *** г. и срокът на изпълнение на основание чл.12 от договора е удължен с
два месеца и 19 дни, т.е. до *** г.
С писмо изх. № ***
г. ищецът е уведомил ответника , че при извършване на СМР се установява, че трасето,
по което се извършват строителни работи се пресича с подземни комуникации,
които не се намират на мястото, на което са били обозначени, включително и газопровод.
На *** г. между страните по делото и „Р.г.” ЕАД гр. С. е постигнато
споразумение за регламентиране отношенията във връзка със съгласуване сроковете
на изпълнение на СМР по договора, предмет на настоящия спор, и предстоящото
изграждане на газоразпределителна мрежа. Съгласно т.2 от споразумението , то на
основание представен график от „Р. г.” ЕАД, страните по делото подписват акт № ***
за поетапно осигуряване на строителна площадка за работа на „Р. г.” ЕАД .
Извършените СМР от „Р. г.” ЕАД поетапно се предават на община П., след което
община П. и ищеца подписват акт образец *** за продължаване на строителството –
т.5 и 6 от споразумението. В тази връзка по делото са представени актове от ***
г. и от *** г. за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството, изготвени на основание споразумение от *** г. и актове от *** г.
и *** г. за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на
строителството. От същите е видно, че строителството е било спряно през периода
*** г. – **** г., т.е. за един месец и седем дни.
На основание чл. 81 ЗЗД длъжникът не отговаря, ако
невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се
вмени във вина. В случая длъжникът по договора за изработка не е изпълнил в
предварително уговорения срок задължението си поради необходимостта да се
осигури строителна площадка за работа на „Р.г.” ЕАД за изграждане на газопровод
по трасето, по което и ищецът е следвало да изпълнява възложените му СМР, което
е довело до спиране на строителството по установения за това ред, видно от
приложените актове обр.***. По делото липсват доказателства, че едновременното
изграждане на газопровод по същото трасе е било предвидено при сключване на
договора и при определяне срока за изпълнението му, който извод се налага и с
оглед на сключеното споразумение от **** г. и извършеното въз основа на него спиране
на строителството. Ето защо съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 81 ЗЗД,
тъй като по несъмнен начин се установява, че невъзможността за изпълнението на
договора в срок се дължи не по вина на изпълнителя, а по причина, която същият
не е могъл да предвиди и да предотврати.
Както вече се
посочи срокът на изпълнение на договора е бил удължен до *** г., а СМР са
приети на *** г. Имайки предвид, че строителството е било спряно допълнително за
период от повече от един месец, то съдът намира, че с оглед на това се налага
извод, че СМР са изпълнени в срок, поради което и изпълнителят не дължи
неустойката по чл. 30 от договора, а задължение на възложителя е да заплати
възнаграждение за всички приети по делото СМР. Не се спори по делото, че
претендираните СМР на стойност 432 175,62 лв. без ДДС са изпълнени и
приети от възложителя, както и че същите не са заплатени, поради което и съдът
намира, че предявеният иск е доказан и в тази му част и следва да се уважи.
Предвид
изложеното, съдът намира, че ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца сумата от 546 561,67 лв., представляващи дължимо се
възнаграждение по договора за изработка.
Следващата
претенция е за присъждане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД.
Като
доказателство по делото е представена покана, с която ищецът е поканил община П.
да заплати възнаграждение по договора от 640 776,20 лв. в 10- дневен срок
от връчването й, което е станало на ***г. Следователно ответната страна е
изпаднала в забава от ***г. и дължи обезщетение по чл. 86 ЗЗД . Размерът на
последното следва да се определи като се зачете волята на страните,
обективирана в споразумението от ***г., а именно, че общата цена на
незаплатените СМР е 611 561,67 лв., а не както е поддържал изпълнителят по
договора - 640 776,20 лв. , както и като се вземе предвид извършеното от
ответника плащане в размер на 65 000 лв., като няма спор, че датата на
последното е ***** г.
Изхождайки от
горното и като направи изчисления по реда на чл.162 ГПК, съдът намира, че
ответната страна дължи обезщетения по чл. 86 ЗЗД за периода *** г.- **** г. в
общ размер на 63 584,55 лв.
Върху
главницата следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В полза на
ищеца следва да се присъдят разноски по делото в размер на 19 364, 39 лв.
Съдът намира, че при преценка на дължимостта им не следва да се има предвид
дали такива действително са направени. Това е така, защото дружеството ищец е
обявено в несъстоятелност, а начинът на плащане на суми, представляващи
разноски по несъстоятелността е уреден в чл. 720 и сл. ТЗ - след извършване на
сметка за разпределение, предпоставка за която обаче е наличието на средства,
постъпили от осребряване масата на несъстоятелността и от събиране вземания на
дружеството. Т.е. плащането на разрешените разноски за адвокатско
възнаграждение е поставено в зависимост от наличието на парични средства в
масата на несъстоятелността и в този смисъл предварителното им плащане не би
могло да бъде условие за присъждането им.
Ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на Пернишки
окръжен съд в размер на 24 405,85 лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община П. да заплати на „А.” ООД / н/, ***** сумата
от 546 561,67
/
петстотин четиридесет и шест хиляди петстотин шестдесет и един лева и 67 ст./ лв. без ДДС, представляващи неплатено възнаграждение
за извършена работа по договор за обществена поръчка № ***г. за
реконструкция и разширяване на пътната и В и К инфраструктура на ****, до
източната индустриална зона на **** в участъка от ОК 3 до ОК 57219 по
регулационния план на гр. П., както и да заплати сумата от 63 584,55
лв., представляващи обезщетение за забава за периода *** г.- **** г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – *** г. до окончателното изплащане на
сумата и 19 364, 39 лв., представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА Община П.
да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд държавна такса в размер на
24 405,85 лв., ведно със законната лихва върху държавни вземания , считано
от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата, както и 5
лв. за издаване на изпълнителен лист ако сумата не бъде платена доброволно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
С.апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия :