РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 981
гр. Пловдив, 29. 05. 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХХI касационен
състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря К.Р.и участието на прокурора К.
П., като разгледа
докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 752 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс,
във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по касационна жалба предявена от Централно управление на
Националната агенция за приходите, чрез процесуалния представител юрисконсулт С.П.
против Решение № 2351 от 15.12.2022г. на Районен съд Пловдив, ХI н.с. постановеното
по а.н.д. № 2760 по описа на същия съд за 2022 г., с което е отменено Наказателно
постановление № (НП) № 613646-F619409/25.11.2021г. на и.д. началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Еф Ти Моторспортс“ ООД с ЕИК ********* на основание чл. 185, ал.
1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена
санкция в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Поддържаните касационни основания се
субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение
на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Поддържа се, че от събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установява по
категоричен начин, че ответното дружество е осъществило състава на визираното в
АУАН и НП административно нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, и като е приел обратното, първоинстанционния
съд е постановил решението си в противоречие на закона.
Претендира се
отмяна на обжалваното решение, съответно потвърждаване на процесното НП.
Претендира се
присъждана на юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
3.
Ответникът по касационната жалба – „Еф Ти Моторспортс”
ООД оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в
депозиран по делото писмен отговор от процесуалния представител адвокат М.Л..
Претендира се
присъждане на направените разноски за касационното производство, както и
разноски за първоинстанционото производство в пълен
размер.
4.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив
дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
ІІ. За допустимостта:
5.
Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от „Еф Ти Моторспортс“ ООД с ЕИК ********* против Наказателно
постановление № (НП) № 613646-F619409/25.11.2021 г. на и.д. началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на дружеството на
основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е
наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 1,
т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.
118, ал. 1 от ЗДДС.
Първоинстанционния съд е приел за установени обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, като е приел за установена следната
фактическа обстановка :
„Еф Ти Моторспортс“ ООД е притежавало търговски обект –
автосервиз, находящ се в гр.Пловдив, кв.”Отромила” № 45, в който осъществявало търговската си
дейност. В обекта било налично фискално устройство (ФУ) модел „DATECS DP-150“ с
индивидуален номер DT757353 и номер на фискална памет 02757353. В период
01-02.02.2021 г. лицето Денис Неделчев Р. посетил обекта на дружеството и
оставил за ремонт лек автомобил марка „AUDI“, модел „А3“ с рег. № ***.
Обслужването и ремонтът на автомобила касаел тунинг и
сваляне на турбо. На клиента била предоставена
ремонтна карта тип оферта с посочена в нея цена от 2244 лв. На 15.02.2021 г.
било заплатено капаро в размер на 535 лв., за което бил издаден фискален бон №
0001345. За ремонта на автомобила била съставена окончателна ремонтна карта №
57 с посочени материали, количество, единична цена и крайна цена на отделните
материали и труд и общо цена за целия ремонт в размер на 2249 лв. В графата
забележки било посочено получено капаро на 15.02.2021 г. в размер на 535 лв. и
остатък от плащане в размер на 1714 лв. На 25.02.2021 г. бил издаден и фискален
бон № 0001366 за изплащане и на остатъка от ремонта. За издаването на ремонтните
карти и фискалните бонове отговарял единствено С.В., като същият издал, както процесните фискални бонове, така и ремонтната карта.
Р. обаче останал
недоволен от ремонта, поради което изпратил покана за доброволно изпълнение и
уреждане на отношенията с дружеството, а по-късно, и подал сигнал вх. №
РД-57-101/16.03.2021 г. в Агенцията по приходите за това, че бил извършен
ремонт на предоставения от него автомобил, за което не били издадени фискални
касови бележки. Към сигнала си приложил и ремонтна карта, находяща
се на лист 68 от преписката. Съгласно предоставената ремонтна карта общата сума
за плащане била 2244 лв. Същата касаела процесния
автомобил, същото време за ремонт, същите консумативи и обслужване. В „описание
на проблемите“ е отбелязано „сваляне турбо и
изпращане за хибрид мас безопасен, 02.02.2021 – 1000 лв.“ Сигналът съдържал
данни от подателя, че на 02.02.2021 г. последният е заплатил капаро в размер на
1000 лв. за извършване на ремонта, а при вземане на автомобила заплатил и остатъка от цялата сума 1244 лв.
По повод на сигнала била разпоредена проверка на
дружеството жалбоподател с резолюция за извършване на проверка в обект №
О-16001621022239-0РП-001 от 13.04.2021 г. Извършено било скрито наблюдение на
обекта на 14.04.2021 г. и на 12.05.2021г., като последното е осъществено от инспектор
по приходите З.П.. При първоначалното наблюдение на обекта и последващата него проверка в обекта, не са установени
нарушения на данъчното законодателство, а представител на дружеството е
попълнил собственоръчно написана декларация, в която отразил, че относно
сигнала са издадени фискални бонове, посочил ги е и е приложил копия на тях.
Това именно били и тези за капаро в размер на 535 лв. и остатък от 1714 лв. От
своя страна, втората проверка, т.е. извършената от инспектор по приходите З.П.,
включвала и контакт със служители и управителя на дружеството и събиране на
данни за издадени фискални бонове във връзка със сигнала и за работата в обекта
като цяло. По този начин по преписката били приобщени ремонтни карти № 55, № 56
и № 57, надлежно описани в протокола за извършена проверка. Били изведени и от
наличното в обекта ФУ дневни отчети, съкратени отчети на фискална памет и
фискални бонове – копия за февруари и май месец 2021 г. Тъй като инспекторът по
приходите не установил издаването на фискални бонове на твърдените от Р.
плащания, служителят изискал разкриване на сигналодателя.
Установил същия, призовал го и изискал от него собственоръчно попълване на
декларация с посочване на данните от сигнала, които били потвърдени от Р.. Към
декларацията била приложена и твърдяната от него ремонтна карта. За последното
бил съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0017153 от 09.06.2021 г.
В тази връзка служителят по приходите изискал от представител на дружеството
информация и поканил управителя му Г.Х.. Въз основа на данните от преписка инспектор
Павлов констатирал нарушения на данъчното законодателство във връзка с неиздаване
на фискален бон и съставил протокол за извършена проверка № 0017159/12.07.2021
г. При предявяването на протокола представителят на дружеството Ходжев посочил в
мястото за искания, възражения и бележки, че предоставената от сигналодателя ремонтна карта представлява оферта и е
издадена от дружеството, отразената сума в него в размер на 1000 лв.
представлява капаро, но не означава, че е платено такова. Окончателният
документ бил ремонтна карта № 57, който бил предоставен по преписката.
При
така установеното, бил съставен
АУАН № F619409 от 12.07.2021г. от З.В.П.– инспектор по приходите в ЦУ на НАП.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна
обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия
орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.
7.В
хода на съдебното производство са разпитани като свидетели актосъставителят
З.П. и служител на ответното дружество С.В., издал ремонтните карти и фискални
бонове.
8.
За да отмени НП, районният съд е приел, че не е осъществен
съставът на нарушението по чл.25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ вр. чл.118, ал. 1 от ЗДДС, тъй като не е доказано
действително да е налице неиздаване от страна на задължено лице на фискален бон
при реализирано плащане по извършена доставка, а напротив обосновава се извод
за изпълнение на това задължение, макар и с различни параметри. Затова именно
съдът не е намерил, да е осъществен от обективна страна фактическият състав на вмененото
нарушение, поради което и е приел, че неправилно е ангажирана отговорността на
дружеството.
В тази насока,
съдът е приел за неустановено обвинението на администрацията, че не е издадена
фискална касова бележка за заплащането на капаро в размер на 1000 лв. на
02.02.2021 г. Приел е, че въобще не се установява по делото, на същата или последваща дата, да е изплащано капаро или каквато и да е
била сума в посочения размер. Предвид на това е приел, че дружеството не е имало и няма как да има
задължение да издаде фискален бон, а оттам и няма и не е извършило нарушение на
вменената правна норма за конкретните повдигнати като административно обвинение
обстоятелства. Впрочем, съдът е намерил, че дружеството съвсем не е извършило и
никакво нарушение, а коректно е изпълнило задължението си за издаване на
фискална касова бележка при наличието на плащане, което в случая е станало на
15.02.2021 г. в размер на 535 лв. Този извод според съда, не може да се разколебае
и от пренебрежимо малкото разминаване в крайната стойност по ремонтните карти,
което е в размер на 5 лв. В тази връзка, съдът е съобразил, че в конкретния
случай и двете ремонтни карти изхождат от дружеството жалбоподател, в който
смисъл е протоколът за проверка № 0017159/12.07.2021 г. и съдържащото се в него
изявление на представителя на дружеството, че представената от сигналодателя ремонтна карта е работна, но не и окончателна,
така и от тази с № 57, която е приложена към ПИП № 0014915/12.05.2021 г. и
която не се оспорва от жалбоподателя. Съдът е приел, че данните по тях са
идентични, с изключение на 2 разминавания – относно сумата 1000 лв. и датата
02.02.2021 г. (без да се посочва каква е същността на тази сума), респективно
размера и датата на заплащане на капарото, както и относно стойността по т. 16
от картите относно почистващи материали и обезмаслители,
като в окончателния вариант на картата стойността й е с 5 лв. повече, откъдето
и идва разликата в крайната цена. В този смисъл и съдът е възприел ремонтна
карта № 57 като окончателна и като доказателство за заплатеното капаро и датата
на плащането.
ІV. За правото:
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление
районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В
решението са изложени
подробни и
задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното
постановление, поради липса на осъществен от обективна страна състав на
административно нарушение. Фактите
по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в
пълнота, както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото, и са
обсъдени доводите на страните.
Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните
изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция. Мотивите на решението са
изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК
не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. В случая изводите на административнонаказващия орган, че дружеството е осъществило състава на
визираното в АУАН и НП административно нарушение по чл. 25, ал. 1,
т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, са необосновани и незаконосъобразни, като същите не
съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния съд правилно е оценил.
За да се ангажира административнонаказателната
отговорност на едно лице за конкретно извършено от него административно
нарушение, следва да се установи по безспорен начин извършването на конкретното
деяние, санкционирано от закона като административно нарушение, неговия
извършител, и вината (при
физическите лица).
С оглед разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия
орган е да докаже посочените обстоятелства по несъмнен и
категоричен начин, нещо което не е
сторено в конкретния случай, като не е доказано по безспорен начин извършването
на твърдяното административно нарушение. Това от своя страна, е довело до
издаване на незаконосъобразно и необосновано наказателно постановление, с което
неправилно е ангажирана отговорността на ответното дружество, което като такова
правилно отменено от първоинстанционния съд.
Във връзка с оплакванията на касатора за осъществен състав на административно нарушение,
поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че такива доводи
са релевирани още в първоинстанционното
производство и по тях решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при
правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при
правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи
относно незаконосъобразността на наказателното постановление, поради липса на
осъществен от обективна страна състав на административно нарушение, като е
формирал правилно вътрешно убеждение.
11.В случая доказателства, които да
подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито
в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно
производство.
12. Изложеното до тук налага да се
приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а
обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и
законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно,
допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
V. За разноските:
13. При този изход на спора, на основание
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл.143 от АПК, на ответника по касационната
жалба следва да се присъдят сторените в производството съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, които се констатираха в
размер на 600 лева/с ДДС/,съобразно представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 24.01.2023г., фактура и платежно нареждане за кредитен
превод.
Касационният
жалбоподател е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията
за адвокатския хонорар, което настоящия състав намира за неоснователно. Според
настоящата съдебна инстанция, заплатеното от ответната страна възнаграждение за
адвокат, което е ориентирано към минимално определения размер, съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата,във вр. с чл. 18,ал.2,
във вр. с чл.7,ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/който е 400лв.,без ДДС/, не прекомерно.То е съобразено с действителната
правна и фактическа сложност на делото и осъществената процесуална защита от
стана на процесуалния представител на ответника, поради което не е налице
основание за да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, в претендирания от касатора аспект.
По
отношение на претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски
за първоинстанционото производство в пълен размер, следва
да се посочи, че същата е недопустима, доколкото въпросът за разноските в първоинстанционното производство е окончателно разрешен с
влязлото в законна сила Определение № 161 от 03.02.2023г. на Районен съд
Пловдив, по а.н.д. № 2760 по описа на същия съд за 2022 г., постановено в производство
по реда на чл. 63д,ал.1 от ЗАНН вр. чл.144 от АПК вр. чл. 248 от ГПК, и с оглед стабилитета на влезлия в сила
съдебен акт, е недопусимо да бъде пререшаван в
искания от ответника аспект. Като такава, същата следва да бъде оставена без
разглеждане.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Пловдивският
административен съд, ХХХI – ви
касационен състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 2351 от 15.12.2022г. на Районен съд Пловдив, ХI н.с. постановеното по
а.н.д. № 2760 по описа на същия съд за 2022 г.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да
заплати на „Еф Ти Моторспортс“ ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.****представлявано от Г.П.Х.сумата от 600
/шестотин/ лева, съставляваща сторените разноски за
адвокатско възнаграждение за касационната съдебна инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията на „Еф
Ти Моторспортс“ ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.****представлявано от Г.П.Х.за присъждане на разноски за
първоинстанционото производство в пълен размер.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.