РЕШЕНИЕ
№ 11247
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20231110103153 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от ... срещу Л. Н. П. искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, с които се претендира признаване спрямо ищеца, че ответникът
дължи следните суми: сума в общ размер от 2428.27 лева – главница за ползвана
топлоенергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ
се в..., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 16.09.2022г. /датата на
депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ
размер от 382.48 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020г. до
30.08.2022г.; сума в общ размер от 31.62 лева – главница за дялово разпределение за
периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 16.09.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното
изплащане на вземането и сума в общ размер от 6.31 лева – обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 30.08.2022г.
Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана
топлоенергия от ответника, който съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, действащи към момента на взирания период, е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45евен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
1
постъпил отговор от ответника, чрез назначения по делото особен представител, с
който оспорва предявените искове като неоснователни, като в тази връзка са
релевирани следните възражения: оспорено е наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по делото; оспорени са и размерите на исковите
претенцции; релевира възражение за погасяване на процесните суми по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца – .... не излага становище по
предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 50637/2022год. по описа на СРС, 87
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, връчена по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК. Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за
установяване на вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се
явяват допустими.
Предявен e иск с правна квалификация чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.150 ЗЕ.
В тежест на ищцовата страна – .... е да установи основанието и размера на
претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а
именно – валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба на
топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за ответника –
собственик или ползвател, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия
за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената
услуга в посочения размер. Ответникът носи тежест за насрещно доказване по тези
факти.
Относно първите две предпоставки за уважаване на иска, а именно – валидно
възникнало договорно отношение между страните по делото за продажба на топлинна
енергия за процесния апартамент и качеството потребител за ответника – собственик,
следва да се посочи следното: от приетия по делото договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 27.09.1990г. /л. 17-л. 18/
се установява, че ответницата е собственик на процесния имот.
Въз основа на трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в
решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС, решение №
504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и решение № 162 от
28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ВКС, е прието, че облигационното отношение с
2
предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона между предприятието-
снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря винаги
собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. С оглед
изложеното, съдът намира, че ищецът е доказал наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответника.
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –
изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по
което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер,
следва да се изложи следното: от приетата по делото СТЕ /л. 111-л. 117/ се установява,
че при спазване на чл.125 ЗЕ, 139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ на ответника на горепосочения адрес
е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сграда етажна
собственост при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка относно
процесния период. Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.
Съгласно чл.150, ал.1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия
за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни ОУ за продажба на топлинна енергия от ... на потребители за битови нужди,
които се изготвят от предприятието и се одобряват от КЕВР към МС. Същите влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен
ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите. По
делото няма данни за заявено възражение от ответника по чл.150, ал.3 ЗЕ, поради
което съдът намира приетите ОУ да са обвързващи и за ответника.
Съгласно действащите към релевантния период ОУ е предвидено, че
месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия е дължима в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася. В настоящия случай е налице
следното специфично обстоятелство: за процесния период начислените суми за ТЕ са
по прогнозно потребление като в края на отоплителния сезон се изчислява реалното
потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължимата сума:
връщане или доплащане. След изтичането на посочения срок купувачът по договора –
потребител изпада в забава, поради което дължи обезщетение за забава съобразно
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Задължението е срочно, така че, за да изпадне в забава длъжникът,
не е необходима покана от кредитора.
От заключението на СТЕ /л. 111 и сл./, кредитирано от настоящия състав като
компетентно изготвено се установява, че за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за
3
абонатен № 180664 сумите са начислявани на база стойности на потребена ТЕ, като
дължимата сума за доставената топлинна енергия е определена на 2631.58 лева /л.
115/.
От заключението на ССчЕ /л. 120 и сл./, кредитирано от настоящия състав като
компетентно изготвено се установява, че за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за
абонатен № 180664 сумите са начислявани на база стойности на потребена ТЕ, като
дължимата сума за доставената топлинна енергия е определена на 2428.27 лева /л. 123,
стр. 2/. Дължимата сума за дялово разпределение възлиза на 31.62 лева / л. 123, стр. 2/.
Доколкото исковете се явяват основателни и доказани, то следва да бъде
обсъдено възражението за погасяване на процесната сума по давност, направено от
ответника с отговора на исковата молба, с оглед което следва да се изложат следните
съображения:
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на
която вземането е станало изискуемо. В отношенията между страните са се прилагали
Общите условия на оператора на топлинни услуги, като ищецът има качеството на
абонат и потребител на тези услуги и не се спори, че за процесния период е ползвал
услугите, като му е било начислено съответното задължение.
Задълженията за плащане на доставяните топлинни услуги представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в", пр. 3 ЗЗД и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно задължителните постановки в цитираното Тълкувателно решение, понятието
„периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Ето защо този извод се налага от еднородния и периодичен характер на
задълженията, които независимо че имат в основанието си доставка на топлинни
услуги, се дължат на месечни вноски. Изводът следва и от характера на насрещното
задължение на ... – задължението на това дружество е да осигури постоянно
топлоснабдяване до процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да
достави определен брой единици топлинна енергия срещу предварително определена
цена с разсрочено плащане на месечни падежи.
Доколкото в настоящия случай заявлението на ищеца, въз основа на което е
образувано заповедното производство е депозирано на 16.09.2022г. и доколкото
давността се брои назад във времето, то настоящият съдебен състав счита, че същата
принципно изтича на 15.09.2019г. Следователно вземането за главница е погасено по
4
давност за периода от 01.05.2019г. до 15.09.2019г. От приетата по делото ССчЕ се
установява, че вземането за този период възлиза на сумата от 233.56 лева /л. 122, стр.
2/. Следователно дължимата главница за периода от 16.09.2019г. до 30.04.2021г.
възлиза на сумата от 2194.71 лева /2428.27 лева – 233.56 лева/. Следователно искът за
главница за доставена топлинна енергия следва да се уважи за сумата от 2194.71 лева и
за периода от 16.09.2019г. до 30.04.2021г. като за разликата над сумата от 2194.71 лева
до пълния предявен размер от 2428.27 лева и за периода от 01.05.2019г. до 15.09.2019г.
следва да се отхвърли.
По отношение на вземането за главница за дялово разпределение, следва да се
посочи, че доколкото заявлението е депозирано на 16.09.2022г., то вземането се явява
погасено по давност за периода от 01.08.2019г. до 15.09.2019г. като от приетата САТЕ
се установява, че същото възлиза на сумата от 1.49 лева /л. 122/. Следователно
дължимата главница за периода от 16.09.2019г. до 30.04.2021г. възлиза на сумата от
30.13 лева /31.62 лева – 1.49 лева/. Следователно искът за главница за доставена
топлинна енергия следва да се уважи за сумата от 30.13 лева и за периода от
16.09.2019г. до 30.04.2021г. като за разликата над сумата от 30.13 лева до пълния
предявен размер от 31.62 лева и за периода от 01.08.2019г. до 15.09.2019г. следва да се
отхвърли.
Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва
върху главницата за дялово разпределение, считано от датата на подаване на
заявлението – 16.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Размерът на обезщетението за забава върху непогасената по давност главница
за доставена топлинна енергия възлиза на сумата от 344.91 лева, определена от съда по
реда на чл. 162 ГПК, въз основа на приетата по делото ССчЕ /л. 123/.
С оглед изложеното предявеният иск за обезщетение за забава следва да се
уважи за сумата от 344.91 лева, а за разликата над сумата от 344.91 лева до пълния
предявен размер от 382.48 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Предявеният иск за обезщетение за забава върху главницата за дялово
5
разпределение следва да се отхвърли изцяло, доколкото ищецът не е доказал
обстоятелството, че е поканил ответника да заплати главницата за дялово
разпределение.
По отговорността за разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски възниква за всички страни. На
основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1391.34
лева, съразмерно с уважената част от исковете, от които 56.97 лева – държавна такса;
100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение; 585.00 лева – депозит за особен
представител; сумата от 700.00 лева – депозити за вещи лица.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 95.52 лева по гр. д. №
50637/2022г. по описа на СРС, 87 състав.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД от ..., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ... срещу Л. Н. П., с ЕГН
**********, с адрес: г..., че Л. Н. П. дължи следните суми: сума в общ размер от
2194.71 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от 16.09.2019г. до
30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в ..., ведно със законната лихва върху
сумата за периода от 16.09.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 344.91 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2020г. до 30.08.2022г.; сума в общ размер от
30.13 лева – главница за дялово разпределение за периода от 16.09.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 16.09.2022г. /датата
на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: искът за главница за ползвана топлоенергия за
разликата над сумата от 2194.71 лева до пълния предявен размер от 2428.27 лева и за
периода от 01.05.2019г. до 15.09.2019г.; искът за главница за дялово разпределение за
разликата над сумата от 30.13 лева до пълния предявен размер от 31.62 лева и за
периода от 01.08.2019г. до 15.09.2019г.; искът за обезщетение за забава за разликата
над сумата от 344.91 лева до пълния предявен размер от 382.48 лева; искът за
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за сумата от 6.31 лева
и за периода от 01.10.2019г. до 30.08.2022г.
6
ОСЪЖДА Л. Н. П., с ЕГН **********, с адрес: ... да заплати, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на ..., с ЕИК .., със седалище и адрес на управление .... сума в размер на
1391.34 лева – разноски за исковото производство пред СРС и сума в общ размер на
95.52 лева – разноски по гр. д. № 50637/2022г. по описа на СРС, 87 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – .....
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7