№ 2523
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100512916 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258-273 от ГПК.
С Решение № 20150807 от 02.07.2021 г., постановено по гр.д. № 34916/2020 г. на
СРС, 119 състав, са уважени предявените от Р. К. Б. срещу С.О. обективно съединени
искове по чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, като е признато за незаконно
наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“ от заеманата от нея длъжност
„директор на общинско предприятие „Гробищни паркове” със Заповед № СОА20-
РД15-7446, издадена на 03.06.2020 година от кмета на С.О., отменена е тази
заповед като незаконосъобразна, възстановена е ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „директор на общинско предприятие „Гробищни паркове“ при
С.О., и е осъден ответника да й заплати сумата 12000.00 лева обезщетение за оставане
без работа поради незаконното уволнение, както и 1000.00 лв. разноски.
С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и относно разноските,
които ответната страна следва да заплати за държвана такса и за разноски на съда.
Решението е обжалвано в срок от ответника С.О. /СО/, като неправилно.
Навеждат се доводи за непълнота на мотивите, за необоснованост на изводите със
събраните по делото доказателства. Оспорват се решаващите изводи на съда, че
уволнителната заповед била неясна, също и извода, че ищцата не била извършила
посочените нарушения на трудовата дисциплина, доколкото било обсъдено в мотивите
на решението само едно от сочените в уволнителната заповед нарушение- за липсата
1
на предоставени документи при одитната проверка, но не и другите посочени
нарушения, за които сочени нарушения ответникът твърди с жалбата, че са установени
от събраните по делото доказателства. Намира, че е спазен срока за налагане на
наказанието по чл.194, ал.1, вр. ал.З от КТ, предвид датата на узнаване от работодателя
на нарушенията- 20.12.2019 г. и ползваните от ищцата болнични. Счита още, че
наложеното наказание на ищцата-уволнение, е адекватно на множеството извършени
от нея нарушения на трудовата дисциплина и вменените й функции като директор на
предприятието. Оспорва и основателността на иска за обезщетение поради липсата на
доказателства ищцата след уволнението да е останала без работа.
Въззиваемата страна-ищец Р. К. Б. оспорва жалбата с писмен отговор и моли
решението да се потвръди като правилно, съобразено със събраните по делото
доказателства, като поддържа довода си, че заповедта не посочва нарушенията и
времето на тяхното извършване, също и твърди нарушение на разпоредбата на чл.194
от КТ, също и на чл.189, ал.1 от КТ поради несъборазяване тежестта на наказанието с
трудовата характеристика на ищцата и професионалната й квалификация. Претендира
разноски.
С последващо определение по реда на чл.248 от ТПК с № 20198934 от
15.10.2021г. по същото дело, първоинстанционният съд е оставил без уважение
искането на СО за изменение на решението в частта на разноските, които ответникът е
осъден да заплати на ищцата. Това определение не е обжалвано самостоятелно по реда
на чл.248, ал.4 от ГПК.
С Решение № 1065/11.05.2022 г. на СГС по в.гр.д.№ 11681/2021 г. е потвърдено
постановеното от СРС решение в частта на произнасяне по исковете по чл.344, ал.1, т.1
КТ и чл.344, ал.1, т.2 КТ, като в частта на произнасяне по искът по чл. 344, ал. 1, т.3 вр.
чл.225, ал.1 КТ решението на СРС е отменено, като е отхвърлен като неоснователен
предявения от Р. К. Б. с ЕГН **********, от гр. София, жк. *******, със съдебен адрес
в гр. София на ул. „*******, срещу С.О. БУЛСТАТ ******* иск по чл. 344, ал. 1, т.3
вр. чл.225, ал.1 КТ, за заплащане на сумата 12000 лева обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение за периода 04.06.2020 г. - 04.12.2020 г.
С Решение № 50110/13.11.2023 г. по гр.д.№ 3215/2022 г. на ВКС е отменено
решението на СГС в частта на произнасяне по исковете по чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344,
ал.1, т.2 КТ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за
нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива
в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до
2
изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г
по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното
решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:
Фактическите констатации на СРС са правилни, като съдът намира същите за
обосновани, чрез събраните пред първата инстанция доказателства. В този смисъл,
настоящата инстанция констатира следното:
Производството е образувано по предявени от Р. К. Б. срещу С.О. обективно
съединени искове по чл.344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, с искане да бъде
признато за незаконно наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“ от
заеманата от нея длъжност „директор на общинско предприятие „Гробищни паркове”
със Заповед № СОА20-РД15-7446, издадена на 03.06.2020 година от кмета на С.О.,
да бъде отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, като
незаконосъобразна, да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност „директор на общинско предприятие „Гробищни паркове“ при С.О., да бъде
осъден ответника да й заплати сумата 12000.00 лева обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение.
В подадената от ищцата искова молба се поддържат фактически и правни
доводи, че ищцата Р. К. Б. е заемала при ответника С.О., длъжността “Директор на
общинско предприятие „Гробищни паркове” за времето от 07.12.2017 година до
03.06.2020 година, като на 04.06.2020 г. й било наложено дисциплинарно наказание
“дисциплинарно уволнение” с връчването й на Заповед № СОА20-РД15-7446, издадена
на 03.06.2020 година от кмета на С.О.. В последната било посочено, че
дисциплинарното наказание й се налага на основание чл. 187, ал. 1, т. 3 и т.10 от
Кодекса на труда за „неизпълнение на възложената работа и за неспазване на
законоустановени правила”. В заповедта работодателят посочил допуснати от ищцата
нарушения, установени при вътрешен одит на общинското предприятие за 2018 г.
В подадената искова молба ищцата поддържа, че заповедта, с която е прекратено
трудовото й правоотношение не е мотивирана и не отговаря на изискванията на чл.
195, ал. 1 от Кодекса на труда: в заповедта не били посочени конкретно задълженията
на ищцата, които тя не изпълнила; не било посочено и времето, когато са извършени; в
заповедта били посочени само отрицателните изводи от извършения одит, но не и
положителните; не съдържал оценка на цялостната дейност на ищцата; не били взети
предвид взетите от ищцата мерки за отстраняване на пропуските, установени с
вътрешния одит. Заповедта била издадена и след изтичане на сроковете по чл. 194 от
3
Кодекса на труда. Ищцата отрича да е извършила твърдяното от работодателя
нарушение на трудовата дисциплина - изготвила допълнително длъжностно
разписание, а по отношение на заплатите следвала практиката, установена от
предходните директори. Твърди, че работодателят е наложил наказание,
несъответстващо на извършеното нарушение по смисъла на чл. 189, ал. 1 от Кодекса на
труда. Иска съда да бъде признае уволнението й за незаконно и да бъде отменено,
ищцата да бъде възстановена на предишната работа; да й бъде присъдено обезщетение
за времето от 04.06.2020 година до 04.12.2020 година, през което е останала без работа
поради уволнението, в размер на 12000 лева, ведно с разноските по делото.
В срока за отговор ответникът С.О. оспорва иска като неоснователен. Поддържа
фактически и правни доводи, че ищцата е извършила нарушението на трудовата
дисциплина, за което й е наложено дисциплинарно наказание. Твърди, че ищцата не е
изготвила допълнително длъжностно разписание, правилата за работната заплата не са
одобрени от кмета на С.О.; не били изпълнени изискваните от закона процедури при
възлагане на обществени поръчки; не били сключени договори за извършване на
строително-монтажни работи, а били съставени само първични платежни документи.
Моли исковете да се отхвърлят като неоснователни.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява и не е
спорно, че на 07.10.2017 г. страните са сключили след проведен конкурс трудов
договор № СОА17-РД15-12304, по силата на който ищцата заемала по безсрочно
трудово правоотношение в длъжността “Директор на общинско предприятие
„Гробищни паркове” при С.О..
Установява се, че в периода 20.11.2019 г.-06.12.2019 г. е бил извършен вътрешен
одит в ОП „Гробищни паркове”, като проверката обхванала периода 01.01.2018 г.-
31.12.2018 г. В резултат на проверката бил съставен одитен доклад, в който били
дадени три препоръки до директора на ОП Гробищни паркове, както следва:
1. Да предприеме действия за утвърждаване от кмета на СО на правилата за работна
заплата;
2. Да предприеме действия за уведомяване по надлежния ред на СО за
необходимостта от провеждане на процедури за възлагане на обществени
поръчки за доставки, услуги, в т.ч. на ел.енергия и топлонергия, както и за
извършване на СМР;
3. Да предприеме действия за възлагане на длъжностно лице от предприятието
осъществяване на контрол при разходването на средства за СМР, т.е.
извършените разходи да бъдат придружени със сключени договори между
възложител и изпълнител в рамките на делегираните от кмета на СО правомощия
и изготвени КСС към тях.
Установява се, че на 04.06.2020 г. на ищцата била връчена Заповед № СОА20-
4
РД15-7446, издадена на 03.06.2020 година от кмета на С.О. за прекратяване на
трудовия й договор поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” с
посочено правно основание чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 от Кодекса на труда и фактическо
такова - за неизпълнение на възложената работа и за неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение. Като основание работодателят посочил
нарушения, които по изложени от него съображения били установени при извършения
вътрешен одит на общинското предприятие през 2018 г.
Установява се, че последното получено от ищцата трудово възнаграждение за
пълен отработен месец е за м. 12.2019 г., в размер на 2062,50 лв.
За да уважи предявените искове СРС е приел, че трудовото правоотношение на
ищцата е прекратено незаконосъобразно, тъй като в производството не е установено,
че същата е допуснала конкретни нарушения на трудовата дисциплина, които да
доведат до правомерно упражнена дисциплинарна власт от страна на работодателя –
ответник с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”.
Решението е правилно.
Съобразно оплакванията с исковата молба за налагане на наказанието при
неспазване на предвидения законов ред по чл.195, ал.1 от КТ и чл.194 от КТ и за
липсата на извършено дисциплинарно нарушение, съдът е задължен да провери дали са
спазени императивните изисквания на посочените текстове от КТ, и ако установи
нарушаване на някой от тях, е освободен от задължението да установява дали е
извършено дисциплинарно нарушение.
По оплакването на ищцата с исковата молба, поддържано и с отговора на
въззивната жалба, за налагане на наказанието при непазване на срока по чл.194 от КТ,
въззивният съд намира същото за неоснователно. Това е така, тъй като от датата на
връчване на работодателя на окончателния одитен доклад тече срокът по чл. 194, ал.1
КТ, защото с този доклад е приключил одитният ангажимент, въз основа на който са
установени нарушителят и нарушенията със съществените им признаци от обективна и
субективна страна. В този смисъл е постановеното от ВКС решение по настоящето
дело. В подобен смисъл е и постановеното от ВКС решение № 109 по гр.д . №
3323/2017 на ВКС, ІV г.о. В решение № 69 по гр.д. № 372/2012 г. на ВКС, ІV г.о. съдът
приема, че когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на
определен период, спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на
точния ден и час на извършването му, а контролирането му е възможно само като
краен резултат, изискванията на чл.195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на периода
на извършването му; когато нарушението, изразяващо се в бездействие – неизпълнение
на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до
5
откриването му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с
посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и
момента на откриването му съвпадат. Настоящият състав споделя изразените
становища в цитираните решения. Очевидно е, че тези становища са били възприети и
от СРС при постановяване на оспорваното решение, доколкото спорът за законността
на уволнението на ищцата е бил разгледан по същество.
Работодателят може да прекрати трудовия договор като упражни своето
субективно преобразуващо право само на предвидените в закона основания, които
законодателят е предвидил с цел да се осигури по-голяма защита при уволнение на
икономически по-слабата страна. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ предвижда, че
"Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства.". Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК
Решение № 165 ОТ 25.10.2011 Г. ПО ГР. Д. № 359/2010 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС,
което становище се възприема от настоящия състав, достатъчно е обясненията да са
относно нарушението, за което е наложено наказанието, и да са достигнали до
работодателя, за да се счетат за изпълнени изискванията на чл. 193, ал. 1 ГПК.
В случая в заповедта за уволнение са посочени документите, въз основа на които
се установява нарушението, изложено е и накратко съдържанието на одитния доклад,
както и на дадените от ищцата обяснения по случая, също и фактическата обстановка
по нарушението и преценката за неговата последица за работодателя и тежестта на
нарушението, мотивирало дисципилнарно наказващия орган да наложи „уволнение“.
Посочения в заповедта и в писмото, с което са изискани от работодателя
писмени обяснения от ищцата одитен доклад е известен на ищцата. Същият й е бил
предоставен още на 20.12.2019 г. като ръководител на одитираното предприятие.
Освен това същата е взела отношение по данните в този доклад с писмените си
обяснения в дисциплинарната процедура по чл.193 от КТ.
Настоящият състав намира че в случая не са изпълнени изискванията на чл. 193,
ал. 1 ГПК, тъй като в образуваното дисциплинарно производство са поискани
обяснения за нарушения на трудовата дисциплина, които според работодателя са
установени при извършения вътрешен одит, за които съответно е наложено
дисциплинарното наказание. При съобразяване обаче на извършената проверка по
вътрешния одит, изложените в него констатации и препоръки, настоящия състав
намира че фактическите констатации на заповедта за уволнение не съответстват на
констатирани от вътрешния одит нарушения. Поради това и съдът намира че
поддържаните от работодателя твърдения за извършени нарушения на трудовата
дисциплина от ищцата с посоченото описание въз основа на констатациите по одитния
доклад са недоказани в производството. Както правилно е посочила в своите обяснения
6
ищцата, дадени по образуваното дисциплинарно производство една част от описаните
нарушения не са извършени, за други са предприети действия, тъй като не са в
правомощията й като директор на общинското предприятие, а за трети- от страна на
проверяващите не са били изискани документи, които на по-късен етап са били
представени и констатациите на одиторите са отпаднали. Останали са препоръки,
които към момента на налагане на дисциплинарното наказание са изпълнени.
Изложените в заповедта за уволнение нарушения, за които се сочи че се
основават на одитния доклад и се обосновават от последния са недоказани.
Подробният им анализ е следният:
По т.1- посочено е, че не е изготвено допълнително-длъжностно разписание за
назначените лица по реда на ПМС 66 от 1996г., което е в несъответствие с
изискванията на чл.2, ал. 1 от ПМС 66- чрез събраните по делото доказателства е
установено, че такова допълнително щатно разписание е било изготвено на 15.01.2018
г. и на 30.10.2018 г., както и че същото е представено на одиторите и по отношение на
него не е налице негативна констатация в одитния доклад, съответно – по отношение
на него ищцата е дала обяснения, че не е извършено такова нарушение на сочените
разпоредби; Вътрешни правила за структурата и организацията на работната заплата са
утвърдени в ОП Гробищни паркове и същите са представени по делото. Както се
установява от одитния доклад такива правила се утвърждават от кмета на СО, а не от
ищцата. Освен посоченото, настоящия състав намира че чрез представената по делото
длъжностна характеристика на длъжността „директор на общинско предприятие
„Гробищни паркове” не се установява възлагане на ищцата на такива задължения по
трудовото правоотношение. С трудовата функция са й възлажени контролни функции
във връзка с изготвянето и актуализирането на сочени вътрешни актове, а в случая е
наложено дисциплинарно наказание за неизготвянето на тези актове, съответно – за
неутвърждаване, което е в правомощията на кмета на СО.
По т.2- е посочено, че е допуснала несъответствие по отношение на отчитане на
разходите за граждански договори на персонала, нает по трудови правоотношения-
както правилно е посочила в своите обяснения ищцата в окончателния одитен доклад
тази констатация е отпаднала с оглед представените на проверяващите документи.
Поради това и при липса на ангажирани от страна на работодателя на други
доказателства за обосноваване и доказване на това нарушение неговата констатация се
оказва недоказана. Идентичен извод се налага и по отношение на описаното по т.3
нарушение - допуснато несъответствие по отношение отчитане на част от разходваните
за СБКО средства, като е налице неприлагане изискванията на Единната бюджетна
класификация и Правилника за организацията и дейността на общинското
предприятие. В окончателния одитен доклад тази констатация е отпаднала с оглед
представените доказателства и при липса на ангажирани на други от работодателя това
нарушение съдът намира за неоснователно и недоказано.
7
По т.4- Относно констатацията за неефективен предварителен контрол за
законосъобразност и неуведомяване по надлежния ред на С.О. за необходимост от
провеждане на процедури по реда на ЗОП, за допуснати несъответствия по отношение
на сключване на договори и извършване на разходи за изграждане на двустранни стени
за монтаж на урни и на системи за видеонаблюдение, за доставка на ел, енерщя и
топлоенергия, за ремонти и поддръжка на МПС, без да бъдат проведени нормативно
изискуемите процедури за обществени поръчки- по делото са представени одобрени и
влезли в сила от м.01.2018 г. Вътрешни правила за прогнозиране, планиране и
сключване на обществени поръчки. Това е посочено в дадените от ищцата обяснения и
е констатирано от проверяващите с оглед което е била дадена и само препоръка.
Същевременно в дадените обяснения ищцата е посочила подробно какво е наложило
спешното изграждане на урнови стени в последното тримесечие на 2018 г. в ГП
„Княжево", както и в ГИ „Бакърена фабрика“. Дадените от нея обяснения не са взети
предвид от работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание.
Същевременно не е отчетено, че констатацията на одита е свързана с уведомителната
функция, която директора на общинското предприятие има по отношение на сочените
процедури като второстепенен и по-ниско по степен разпоредител с бюджетни
средства. С оглед изпълняваната от ищцата функция с одитния доклад са дадени
препоръки за уведомяване към кмета на С.О. за следващи процедури, а не е извършена
констатация за извършено конкретно нарушение;
По т.5-констатацията за допуснато несъответствие по отношение на
извършените разходи за СМР не се основава на констатация за извършено нарушение
по одитния доклад. Същото се обосновава с приетите Вътрешни правила за
прогнозиране, планиране и сключване на обществени поръчки и с приетия Правилник
за организацията и дейността на общинското предприятие „Гробищни паркове“, като
тези правила са посочени изрично в дадените от ищцата обяснения. Съответно, при
липса на ангажирани от страна на работодателя на други доказателства за
обосноваване и доказване на това нарушение неговата констатация се оказва
недоказана.
При така изложеното, настоящият състав намира за недоказани описаните от
работодателя, като извършени от ищцата, чрез бездействие нарушения на трудовата
дисциплина. Последното при съобразяване, че срокът за откриване на тези
нарушения, съответно- за налагане на наказания за тях се свързва с крайния акт на
одиторите – одитен доклад. При липса на установяване на извършени нарушения чрез
одитния доклад, който според работодателя е основа не само за откриване на
нарушенията, а и за тяхното установяване/доказване, настоящия състав намира за
незаконосъобразна наложената заповед за дисциплинарно наказание „уволнение“.
Констатацията на работодателя, че на основание чл. 186, във връзка с чл. 187, ал. 1 ,т.З
8
и т. 10 от Кодекса на труда, описаните нарушения представляват виновно
неизпълнение на трудовите задължения от ищцата, съдът намира за неправилна.
Относно искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя
основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ при положение, че не е било спорно по
делото, че ТПО е било безсрочно. Решението е правилно и като такова ще следва да
бъде потвърдено.Доколкото съдът намира, че прекратяването на трудовия договор на
ищцата с ответника поради уволнение е незаконно, то, заповедта за уволнение подлежи
и на отмяна, като по тази причина основателен се явява и втория обективно съединен
иск за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, тъй като
доказателствата по делото сочат на наличие на безсрочен трудов договор сключения
такъв на 07.12.2017 г. за длъжността „Директор на Общинско предприятие „Гробищни
паркове” в С.О..
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, решението в частите, в които
исковете по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, са уважени, подлежи на
потвърждаване.
В частта на произнасяне по искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225 от КТ,
решението на СГС от 11.05.2022 г. е влязло в законна сила.
По разноските:
Частичното отменяне на решението по иска за обезщетение и неговото
отхвърляне налага отмяна на решението и в частта за разноските и определяне отново
на отговорността за разноски между страните и тези по чл.78, ал.6 от ГПК.
На ищцата от платеното за адв. Л. възнаграждение от 1000 лв. се следва сума от
670 лв., доколкокто няма разграничаване за всеки от предявените 3 обективно
съединени иска какъв размер е уговорен, при което се присъждат 2/3 от сумата.
Ищцата дължи на ответника 100 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт за
отхвърления иск за обезщетение.
Ответникът дължи за държавна такса следователно само 100 лв. /2x50лв./ за
уважените два иска по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, и още 200 лв. за разноски за вещо
лице.
По разноските за въззивната инстанция:
Съобразно изхода на спора, направените от въззивника-ответник разноски
240.00 лв. за държавна такса по осъдителния иск за обезщетение следва да му се
възстановят от ищцата, както и същата му дължи и 100.00 лв. за възнаграждание за
защита от юрисконсулт.
На ищцата ответникът дължи 670.00 лв. за възнаграждение за адвокат /2/3 от
платеното въззнаграждение от 1000.00 лв. по вече изложените мотиви за разноските
9
пред първата инстанция/.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20150807 от 02.07.2021 г., постановено по гр.д.
№ 34916/2020 г. на СРС, 119 състав, В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от Р.
К. Б. срещу С.О. обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т.1 и т.2 КТ, като е
признато за незаконно наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“ от
заеманата от нея длъжност „директор на общинско предприятие „Гробищни паркове”
със Заповед № СОА20-РД15-7446, издадена на 03.06.2020 година от кмета на С.О.,
отменена е тази заповед като незаконосъобразна, възстановена е ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност „директор на общинско предприятие „Гробищни
паркове“ при С.О., както и в частта на разноските.
ОСЪЖДА С.О. БУЛСТАТ ******* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.*******, да заплати на Р. К. Б. ЕГН**********, от гр. София, ж.к. *******,
със съдебен адрес гр. София на ул. „******* на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
670.00 лв. разноски за първата инстанция и сумата 670.00 лв. разноски за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА С.О. БУЛСТАТ ******* да заплати по бюджета на съдебната власт
чрез бюджета на СРС на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата 100 лв. за държавна такса
и 200 лв. за разноски за първата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10