№ 1954
гр. Варна, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110113617 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ХР. ИВ. Д., ЕГН
********** срещу ЧСИ И.С., с рег. № 712 в КЧСИ, с район на действие –
ВОС, с която са предявен иск чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 436,50 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от действия на ЧСИ, изразяващи се в
незаконосъобразно изпълнение върху несеквестируем доход от трудово
възнаграждение, причинени по изп.д. № 20217120400012 по описа на ЧСИ
И.С., с рег. № 712 в КЧСИ, с район на действие – ВОС, ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ответника е
образувано изп.д. № № 20217120400012 по описа на ЧСИ И.С., с рег. № 712
в КЧСИ. От ЧСИ бил наложен неправомерен запор на трудовото
възнаграждение, получено от извършена по реда на чл.77-78 от ЗИНС трудова
дейност към Затвора-Варна, което не е надхвърляло законоустановения
несеквестируем минимум. Събраните неправомерно суми били в общ размер
от 436,50 лева, както следва: на 10.08.2021г. сума в размер на 258.92 лева, на
18.08.2021г. сума в размер на 89,20 лева, на 17.09.221г. сума в размер на
44,20 лева, на 15.10.2021г. сума в размер на 44,18 лева.
1
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Не се оспорва, че
ищецът е длъжник по изп.д. № 20217120400012, което било образувано по
изп.лист от 27.01.2016г. издаден по н.о.х.д. № 5160/2015г. по описа на ВРС с
взискател Национална агенция за приходите. На длъжника била изпратена
покана за доброволно изпълнение, която му била връчена лично на
19.02.2021г. От справка в НАП било установено, че като изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ полага труд в Затвора Варна. До Затвора
било изпратено запорно съобщение, в което било посочено, че следва да се
изпълнява при спазване правилата на чл.446 от ГПК. С уведомление от
12.03.2021г. длъжникът уведомил ЧСИ, че възнаграждението му е
несеквестируемо. С възражение от 04.06.2021г. длъжникът поискал вдигане
на наложения запор, което било оставено без уважение, на основание чл.78,
ал.3 от ЗИНЗС и чл.57, ал.1 от ППЗИНЗС. По жалба пред ВОС с решение на
съда бил отменен наложения запор върху трудово възнаграждение за
разликата над 2/3 от полагащото се месечно трудово възнаграждение на
лишения от свобода, като в мотивите било посочено несеквестируемата част
от доходите на лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ се
определя по чл.78, ал.3 от ЗИНЗС и чл.57, ал.1 от ППЗИНЗС в размер на 1/3
от полагащото се месечно възнаграждение, без значение от неговия размер и
не в размер на МРЗ като абсолютен минимум определен в чл.446, ал.1 от
ГПК. Предвид изложеното удръжките са продължили да се правят от ЧСИ по
същия законосъобразен начин. На ищеца била оставена за лично ползване
сума по-голяма от предвидената в закона. По изпълнителното дело била
събрана сума от запора в размер на 527,99 лева, с което вземането на
взискателя било удовлетворено, както и дължимите такси по изпълнението.
Изпълнителното дело било свършено на 12.11.2021г., а запорът бил вдигнат
на 24.11.2021г. Сочи се, че разпоредбата на чл.446 от ГПК е неприложима в
настоящия случай. С оглед на това счита, че липсва предпоставка на
фактическия състав на чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД, а именно
противоправност на действието на ЧСИ.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа становището,
2
дадено с отговора на исковата молба.
Процесуалният представители на конституираното като трето лице
помагач ЗК „Лев Инс“ АД и ЗАД „Армеец“ АД в писменото си становище,
депозирано преди съдебно заседание оспорват исковата молба по основание и
размер. Сочат, че ЧСИ е действал законосъобразно, като е наложил запор на
трудовото възнаграждение на длъжника и че следва да се съобразят
разпоредбите на ЗИНЗС.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че при ЧСИ И.С., с рег. № 712 в КЧСИ, с
район на действие – ВОС е образувано изп.д. № 20217120400012 въз основа
на изпълнителен лист № 178 от 27.01.2016г., издаден по н.о.х.д. №
5160/2015г. по описа на ВРС срещу длъжника ХР. ИВ. Д. за сумата от 230
лева, представляваща разноски за възнаграждение за правна помощ.
Приобщен по делото е препис от изп.д. № 20217120400012, от което се
установяват следните обстоятелства:
С постановление от 25.02.2021г. ЧСИ И.С. е наложила запор върху
вземанията на длъжника ХР. ИВ. Д., които получава от полагане на труд до
размера на дълга му и е изпратила запорно съобщение до Затвора.
Запорното съобщението е връчено на Затвора Варна като трето
задължено лице на 01.03.2021г.
От Затвора Варна до ЧСИ И.С. е изпратено писмено съобщение от
11.03.2021г. , с което ЧСИ е уведомен, че ХР. ИВ. Д. изтърпява присъдата си
в Затвора Варна от 17.01.2020г., като към момента на писмото работи и ще
бъдат превеждани суми по наложения запор.
С уведомление от 11.03.2021г. ХР. ИВ. Д. е уведомил ЧСИ Илияна
Станчева, че счита,ч е възнаграждението, което получава е под минималната
работна заплата за страната и че наложеният запор е незаконосъобразен.
Видно от приложената към уведомлението служебна бележка, издадена от
Затвора Варна на 10.03.2021г. получаваните от ХР. ИВ. Д. доходи от трудова
дейност са в размер на 234 лева месечно при изцяло отработен месец.
Видно от извлеченията от сметка (л.42 – 45 от изп.д.) по изп.д. 12/2021г.
3
като удръжки от трудовите доходи на ищеца за постъпвали следните суми: 70
лева на 14.04.2021г, 90 лева на 25.05.2021г., 90 лева на 08.06.2021г., 70 лева на
08.07.2021г., като от същите на НАП е преведена сума в размер на 258,92 лева
на 10.08.2021г. 89,20 лева са постъпила на 17.08.2021г. и на 18.08.2021г. са
преведени на НАП. 45 лева са постъпили на 16.09.2021г., от които 44,20 лева
са преведени на НАП на 17.09.2021г. Още 45 лева са постъпили на
14.10.2021г., от които 44,18 лева са преведени на НАП на 15.10.2021г.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от
ЗЗД.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в
условията на пълно и главно доказване противоправното действие на
ответника, причинените имуществени и неимуществени вреди, както и
причинната връзка между поведението на ответника и вредите.
Разпоредбата на чл.441 ГПК препраща към общия институт на
непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД. Отговорността по чл.441 ГПК се
носи за реално причинени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 442
ГПК взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане
на длъжника. Изпълнение не се допуска върху несеквестируемите вещи на
длъжника така, както са описани в чл. 444 ГПК и върху несеквестируем доход
по видове и размер, посочен в разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК. Посочените
разпоредби са общи.
В настоящия случай са налице специални разпоредби, а именно чл.78,
ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНСЗ) и чл.57, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС. Съгласно чл.78,
ал.3 от ЗИНЗС на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно
действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се
възнаграждение. Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение
за издръжка. Съгласно чл.57, ал.1 от ППЗИНЗС дръжките по член 78, ал. 3
ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 от Гражданско-процесуалния
кодекс върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да
надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2
4
ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат
данъците.
Целта на разпоредбата на чл.446, ал.1 от ГПК е осигуряване на
екзистенциален минимум за гарантиране живота и физическото оцеляване на
длъжника и семейството му. Същевременно на лишените от свободата този
минимум е гарантиран от разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗИНС. С оглед на
изложеното, съдът намира, че доколкото се касае за лице, лишено от свобода
приложими са посочените специални разпоредби.
Установи се по делото, че доходите от положения от ищеца труд на
месец в процесния период са в размер на 234 лева, както и че в периода от м.
април до м.октомври 2021г. са му правени удръжки в максимален размер от
90 лева. Доколкото сумите не надвишават 2/3 от възнаграждението му,
същите се явяват законосъобразно удържани.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ХР. ИВ. Д., ЕГН ********** срещу ЧСИ
И.С., с рег. № 712 в КЧСИ, с район на действие – ВОС, иск за заплащане на
сумата от 436,50 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от действия на ЧСИ, изразяващи се в незаконосъобразно
изпълнение върху несеквестируем доход от трудово възнаграждение,
причинени по изп.д. № 20217120400012 по описа на ЧСИ И.С., с рег. № 712 в
КЧСИ, с район на действие – ВОС, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, на
основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5
6