Решение по дело №7/2021 на Районен съд - Исперих

Р Е Ш Е Н И Е  № 260018

 

 

 

гр. Исперих, 11.03.2021 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ,  в съдебно заседание при закрити врата, проведено на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря Детелина Витанова, като разгледа докладваното от съдията АНД  № 7 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

С Наказателно постановление № 69, издадено на 11.12.2020 г. от Анатоли Стефанов Станев, директор на РИОСВ - Русе, е наложена на основание чл. 200, ал. 4 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева на Община Исперих с ЕИК *********, с адрес: гр. Исперих, ул. “Дунав” 2, със законен представител - кмета на общината Б.Ф.Ш., за извършено административно нарушение на разпоредбите на чл. 200, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 200, ал. 4 от ЗВ.

Срещу НП е постъпила жалба, подписана от кмета на общината, в която се оспорва материалната и териториална компетентност на органа, издал НП. Твърди се незаконосъобразност и се излага становище за осъществяване на състава на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, съответно за несъставомерност по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ. В този смисъл се твърди несъответствие между фактическото обвинение и правната квалификация. Твърди се, че в съставения АУАН не е повдигнато обвинение за повторност. Отделно се излага довод, че повторността в случая е неприложима, доколкото за прилагането ѝ е посочено Наказателно постановление № 7/24.02.2020 г. Акцентира се, че фактическите констатации в акта са с оглед резултати от извършен физико-химичен анализ, инкорпорирани в протокол, в който са отразени стойности в режим на неопределеност. Излага се становище, че неопределеността представлява грешка, която е допустима при такъв вид лабораторно изследване, а при съблюдаването на нормите актосъставителят е следвало да изчисли математическата стойност на горната и долна граница, вземайки предвид числото за неопределеност. Моли се за отмяна на процесното НП с оглед изложеното, на основание чл. 28 от ЗАНН или алтернативно - намаляване на санкцията до минимално предвидения размер, посочен в ЗВ.

 

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

При редовно призоваване в с.з. се явява редовно упълномощената юрисконсулт Бочева, която моли за отмяна на процесното НП с оглед изложените съображения в жалбата. Моли съда да вземе предвид, че свидетелите акцентират върху проблеми, свързани с техническата неизправност. Моли да бъде взето предвид, че пробите не са взети съобразно правилата, посочени в Наредба № 6 от 09.11.2000 г. В условията на евентуалност моли за изменение на наложената санкция и развива доводи, че размера ѝ не е съобразен с фактите по делото. Посочва, че не е налице административно обвинение за повторност.

При редовно призоваване за въззиваемата страна в с.з. се явява упълномощения от директора юрисконсулт на дирекцията, който изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че в хода на административно наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че е налице нарушение по на чл. 200, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 200, ал. 4 от Закона за водите, включително повторност, тъй като е извършено в рамките на една година от предходно такова. Посочва, че е депозирано възражение извън посочения в ЗАНН тридневен срок, а в него не се навеждат нови обстоятелства и не се представят нови доказателства. Счита за неоснователно възражението за отчитане на неопределеността (± на посочените стойности). Акцентира, че се съгласява с показанията на актосъставителя, че плюсовете и минусите са неопределена стойност, а се зачита стойността, посочена преди тях. Относно възражението за наложената санкция, счита същата за правилно определена въз основа на посоченото в мотивите. Акцентира, че е определен размер към минималния. Счита, че не са налице основания за редуциране на размера. Навежда доводи, че извършеното нарушение не касае техническата неизправност, а превишаването на стойностите на емисионните ограничения. Моли съда да се произнесе с решение, с което да потвърди процесното НП, както да ѝ присъди юрисконсултско възнаграждение в нормативно предвидения размер.

Редовно призовани Районна прокуратура – Разград не изпращат представител и не заявяват становище.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На 30.06.2020 г. актосъставителят К., на длъжност главен експерт в отдел “КОС” при РИОСВ - Русе, извършила проверка на обект: Канализационна система на гр. Исперих, включваща канализационна мрежа и ПСОВ. При проверката присъствали представител на Община Исперих в лицето на гл. експерт Полина Маринчева и представител на Регионална лаборатория - Русе към ИАОС старши специалист Стефан Кърнев. Проверката се извършила в изпълнение на посоченото в Заповед № РД-962/2019 г. на Министъра на околната среда и водите. Заповедта се отнасяла за контрол на емитерите, формиращи отпадъчните води и заустващи във водни обекти. В съставения протокол за проверка било отразено, че ГПСОВ се състои от механично стъпало, биобасейн с вторичен радиален утаител, утайкоуплътнител и третиране на дъждовни води. При проверката представителят на Регионална лаборатория - Русе взел съставна проба отпадъчни води от изход на ГПСОВ. Пробата била съставена на база три еднократни проби, взети съответно в 11:30 ч., 12:00 ч. и 12:30 ч. При проверката е отразено, че измервателното устройство на изход ПСОВ е демонтирано с цел ремонт. Количеството отпадни води се измерват на вход, а автоматизираната система за контрол на ГПСОВ не функционира. Не се осъществявал контрол на параметрите и показателите. Копие от съставения протокол бил връчен на представителя на Община Исперих. На 08.07.2020 г. е издаден протокол за изпитване (л. 11), включващ резултатите от взетите проби. Въз основа на него, на 28.07.2020 г. бил издаден констативен протокол (л. 10) в присъствието на кмета на Община Исперих. В него било отразено, че при извършената проверка на 30.06.2020 г. в изпълнение на горепосочената заповед са взети проби от изход на ПСОВ преди заустване в сухо дере “Бейгир гьолджук”. Отразено е, че съгласно протокола за изпитване пробите не отговарят на индивидуалните емисионни ограничения, определени в Разрешително № 13740085 от 15.05.2012 г. по следните показатели: неразтворени вещества (резултат 65 мг/л при норма 35 мг/л) и БПК/5 (резултат 27,0 мг/л при норма 25 мг/л). Дадени са предписания за достигане на индивидуалните емисионни ограничения, определени в Разрешителното за заустване № 13740085 от 15.05.2015 г.

В с.з. актосъставителят К. уточнява, че при проверката установила, че пречиствателната станция е в режим на неизправност. Измервателното устройство не функционирало  и  не се отчитали отпадните водни количества, а това е условие, което трябва да се изпълнява непрекъснато съгласно разрешителното за заустване. Не функционирала автоматизираната система за контрол на процесите на пречистване. Актосъставителят посочва, че извършилата анализ на пробите лаборатория е акредитирана. Взети са предвид стойностите преди степента на неопределеност. Уточнява, че пробите са взети в изпълнение на разписаните вътрешни правила - в рамките на два часа. Изтъква, че не е регламентиран интервала, в който следва да се вземат отделните проби. Изразява становището си, че не следва да бъдат вземани предвид неопределените стойности, които могат да бъдат както надолу, така и нагоре. В този смисъл се взема предвид конкретно определената стойност на величината, а не посоченото като отклонение.

На 27.08.2020 г. актосъставителят К., в присъствието на свидетелите М. и П., съставила АУАН и го предявила на кмета на Община Исперих. Актът е съставен срещу Община Исперих. В обстоятелствената му част било отразено, че на 30.06.2020 г. на площадката на Градска пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ), собственост на Община Исперих, във връзка с изпълнение на Заповед № РД-962/2019 г. за контрол на емитерите, формиращи отпадъчни води и заустващи във водни обекти, е констатирано, че Община Исперих като собственик на канализационната система на гр. Исперих (канализационна мрежа в ГПСОВ) изхвърля отпадъчни води, формирани от канализационната мрежа на гр. Исперих (смесен поток от битови, промишлени отпадъчни води и дъждовни води) във воден обект - “сухо дере Бейгир гьолджук”, поречие Дунавски Добруджански реки, в нарушение на индивидуалните емисионни ограничения. В акта е отразено, че за пречистване на отпадъчните води на канализационната мрежа на гр. Исперих е изградена Градска пречиствателна станция за отпадъчни води, в която се извършва механично и биологично пречистване на водите. В деня на проверката - на 30.06.2020 г., от пробовземач при Регионална лаборатория - Русе е взета съставна проба отпадъчни води от Пункт № 2 - изход на ГПСОВ (пречистена отпадъчна вода, непосредствено преди заустване във водоприемника), определен в Разрешителното за заустване № 13740085 от 15.05.2015 г. Като място на нарушението в акта е отразено мястото на заустване с посочени географски координати. Вписано е, че след извършен физико-химичен анализ на пробите отпадъчни води и съгласно протокол за изпитване, изхвърлените във воден обект “сухо дере” отпадъчни води превишават индивидуалните емисионни ограничения - ИЕО по показатели: неразтворени вещества (резултат 65 мг/л при норма 35 мг/л) и БПК/5 (резултат 27,0 мг/л при норма 25 мг/л). Актосъставителят направил преценка, че резултатите от анализа показват нарушение на ИЕО, определени в разрешителното. Като правна квалификация е отразена разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ.

Депозирани са възражения извън тридневния срок, определен в ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН наказващият орган издал процесното НП. В обстоятелствената част подробно е описана фактическата обстановка, отразена в акта. Направен е извод, че е налице нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ,доколкото при извършената на 30.06.2020 г. проверка на площадката на Градска пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ), собственост на Община Исперих, във връзка с изпълнение на Заповед № РД-962/2019 г. за контрол на емитерите, формиращи отпадъчни води и заустващи във водни обекти, е констатирано, че Община Исперих като собственик на канализационната система на гр. Исперих (канализационна мрежа в ГПСОВ) изхвърля отпадъчни води, формирани от канализационната мрежа на гр. Исперих (смесен поток от битови, промишлени отпадъчни води и дъждовни води) във воден обект - “сухо дере Бейгир гьолджук”, поречие Дунавски Добруджански реки, в нарушение на индивидуалните емисионни ограничения. Подробно АНО аргументира становище, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Наказващият орган преценил, че с осъщественото е извършено нарушение на разпоредбите на чл. 200, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 200, ал. 4 от ЗВ. Подробно са обсъдени съображенията за налагане на имуществена санкция в размер на 5000 лева. Посочено е, че ГПСОВ - Исперих е въведена в редовна експлоатация преди четири години, със съответно разширение, реконструкция и модернизация. През последните години се наблюдавали неизправности в технологичните процеси, нефункционираща система за контрол на основните параметри, осигуряващи оптимален режим на работа. Като отегчаващо обстоятелство е отчетено, че наличния персонал от двама работещи отговаря за техническата поддръжка на определени съоръжения (помпи) и няма вменени задължения за начина и на експлоатация. Констатирана е повторност на извършване на нарушението предвид посоченото в НП № 7 от 24.02.2020 г. в сила от 02.11.2020 г. Определена е санкция в размер на 5000 лева на основание чл. 200, ал. 4 от ЗВ.

Като доказателствата по делото съдът прие: Наказателно постановление № 69/11.12.2020 г. – л. 6-7; АУАН № 0002544, съставен на 27.08.2020 г. – л. 8; Протокол за проверка № ГК-20/30.06.2020 г. – л. 9; Констативен протокол № СЖ-39/28.07.2020 г. – л. 10; Протокол от изпитване № 11-0268/08.07.2020 г. – л. 11; писмо до Кмета на Община - Исперих – л.12; копие от ел. поща на изпратено писмо от общината като писмено възражение придружено с писмено възражение – л. 13 – 14; писмо до РИОСВ – Русе  – л. 17; Решение № 42/06.08.2020 г. по АНД № 73/2020 г. на РС – Исперих – л.18-20; както и изисканите от съда в разпоредително заседание и приложени по делото: заверено копие на известие за доставяне на НП, заверено копие на Заповед № РД 154/28.02.2019 г., заверено копие на Заповед № РД 8/10.01.2011 г., Служебна бележка с изх. № АО-58-(2)/28.01.2021 г., електронна разпечатка на регистър Булстат, от която е видно, че директора на РИОСВ е Методи Стефанов Станев и Заповед № РД-962/20.12.2019 г.

От съдържанието на Заповед № РД - 154 от 28.02.2019 г. се установява, че актосъставителя К. е оправомощена да съставя АУАН за нарушения по чл. 200, ал. 1 от ЗВ. Видно от Заповед № РД - 8 от 10.01.2011 г. директорите на РИОСВ при МОСВ са оправомощени от министъра да издават наказателни постановление при констатирани нарушения по чл. 200 от ЗВ.

Горната фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства и събраните гласни доказателства – разпитите на актосъставителя К. и свидетелите М. и П.. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, доколкото същите установяват едни и същи факти. Тези факти се потвърждават и от приетите писмени доказателства.

СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбата е  ЧАСТИЧНО  ОСНОВАТЕЛНА.

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

Относно компетентността на органите, издали АУАН и НП:

Съгласно чл. 201, ал. 1 от ЗВ актовете за установяване на нарушенията по чл. 200, ал. 1 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите или от директорите на басейновите дирекции. Според ал. 2 наказателните постановления по ал. 1 се издават от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица или от директорите на басейновите дирекции. Като взе предвид приложените по делото заповеди, съдът прецени, че АУАН и НП са издадени от компетентни по смисъла на ЗВ лица.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Посочени са датата на извършване на нарушението, както и място на извършването му. Налице е  фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Актосъставителят е изпълнил изискванията на ЗАНН, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Посочено е коя разпоредба е нарушена. В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, длъжността на лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване на нарушението. Отразеното за жалбоподателя безспорно дава възможност за неговото идентифициране. Посочени са данните  относно актосъставителя,  както  и тези, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Изписан е размера на наложената санкция.

Не е налице нарушение по чл. 34 от ЗАНН.

Във връзка с материално правната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП:

Според чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ се наказва с имуществена санкция от 1000 лева до 5000 лева юридическо лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания. Съгласно ал. 4 за повторно нарушение по ал. 1 санкцията е от 1000 лв. до 50000 лв. В санкционната разпоредба се съдържа описание на изпълнителното деяние, което се явява съставомерно административно нарушение. Според легалното определение на § 1, ал. 1, т. 11 от ДР на ЗВ „индивидуални емисионни ограничения“ са стойностите на масата, изразена с някои специфични параметри, концентрация и/или емисионно ниво, определени в разрешителните за заустване на отпадъчни води при прилагане на комбинирания подход, които не трябва да бъдат надвишавани през даден период от време. Съгласно § 1, ал. 1, т. 48 от ДР на ЗВ  „емисионна норма“ са стойностите на масата, изразена чрез определени специфични параметри, концентрацията и/или нивото на емисията, които не бива да бъдат превишавани през един или през няколко периода от време. Според разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения.

С оглед резултатите категорично се установява нарушение на посочените емисионни норми/ограничения. Съдът преценява като неоснователно възражението, че следва да бъдат взети стойностите на неопределеност (графа 6 на обратната страна на л. 11 по делото). На първо място, посочената величина преди знак ± съответства на 95%. Тя би променила стойностите, както с отрицателен знак, така и с положителен знак. В този смисъл не следва да бъде взета предвид. Освен това посоченият резултат на неразтворени вещества не би променило извода, че е налице нарушение на индивидуалните емисионни ограничения. Като неоснователно следва да се прецени и възражението относно нарушените правила при вземане на пробите. Посочената наредба не е действащ нормативен акт към момента на проверката. Освен това текста на чл. 18, ал. 2, т. 1, визиращ интервал от два часа между пробите, се отнася за мониторинг на промишлени предприятия. Макар и наредбата да не е действаща, посочената процедура в чл. 19, ал. 1 е спазена и пробите са взети на равни интервали (през половин час) в един ден.

Като основателно съдът прецени единствено възражението, че не е налице повторност. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 200, ал. 4 се отнася за повторност на случая, а към момента на извършване на нарушението (30.06.2020 г.) няма влязло в сила НП за нарушение по чл. 200. В процесното НП като дата на нарушението е посочена 30.06.2020 г., а посоченото в оспорваното НП от наказващия орган Наказателно постановление № 7 от 24.02.2020 г. е влязло в сила на 02.11.2020 г. въз основа на Решение № 77 на Административен съд - Разград. Доколкото горепосоченото решение е влязло в сила след 30.06.2020 г., не е налице административен рецидив. Във всички случаи рецидивът предполага вече влязло в сила НП преди извършване на следващото деяние. В този смисъл НП следва да се измени до размера на санкцията, посочена в чл. 200, ал. 1 от ЗВ. При обсъждането на повторността наказващият орган е изложил мотиви, с които въззивният съд се съгласява, а страните не оспорват. В този смисъл настоящият съдебен състав преценява, че целите по ЗАНН ще бъдат постигнати и с налагане на санкция в размер към минималния, а именно 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения. Следва да са има предвид, че не са налице обстоятелства, които да сочат, че извършеното нарушение от жалбоподателя е с по-ниска обществена опасност от останалите случаи от този род. Вземайки предвид фактите по делото, съдът прецени, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

По отношение на разноските: 

По делото присъждане на разноски е поискал единствено административно наказващият орган, като съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който взе участие в проведеното съдебно заседание. Съдът намира, че справедливия размер на възнаграждението за защита по настоящото производство е 100 лева, който съответства на средния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Доколкото обаче съдът намери претенцията на жалбоподателя за частично основателна, като прецени, че не е налице повторност, то съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК, според който страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането. Следователно по съразмерност и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение в размер на 30,00 (тридесет) лева. За заплащане на същото следва да бъде осъден жалбоподателят Община Исперих.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд – Исперих

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 69, издадено на 11.12.2020 г. от Анатоли Стефанов Станев, в качеството му на директор на РИОСВ – Русе, с което Община Исперих с ЕИК *********, с адрес: гр. Исперих, ул. “Дунав” 2, със законен представител - кмета на общината Б.Ф.Ш., е наложена на основание чл. 200, ал. 4 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева за извършено административно нарушение на разпоредбите на чл. 200, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 200, ал. 4 от ЗВ, като го ОТМЕНЯ в частта, в която е приложен чл. 200, ал. 4 от Закона за водите, доколкото не е налице повторност и на основание чл. 200, ал. 1 от Закона за водите и чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания въззивният съд налага на Община Исперих с ЕИК *********, с адрес: гр. Исперих, ул. “Дунав” 2, със законен представител - кмета на общината Б.Ф.Ш., имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите.

ОСЪЖДА Община Исперих с ЕИК *********, с адрес: гр. Исперих, ул. “Дунав” 2, със законен представител - кмета на общината Б.Ф.Ш., да заплати на РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ - РУСЕ юрисконсултско възнаграждение в размер на 30 (тридесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Разград в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .............................................

 Силвина Йовчева