№ 294
гр. Пазарджик, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255200500387 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №49/28.02.2025г., постановено по гр.д.№466/2024г. по описа
на РС- Велинград е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 ЗЗД, във
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.36, ал.3 ЗА, че Община Велинград, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан
Аспарух“ №35, дължи на адв.Г. Х. Б.- АК - П., ЕГН **********, с адрес: гр.П.,
бул.„***“ №**, ет.*, офис **, сумата в размер 9404,12лв.- дължимо адвокатско
възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община
Велинград по ч.гр.д.№1071/2013г. по описа на РС- Велинград, определено с
Решение №139/13.03.2024г. на Адвокатски съвет гр.П. по Протокол
№7/13.03.2024г., ведно със законната лихва за периода от 25.03.2024г., до
изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №206/27.03.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№375/2024г. по
описа на РС- Велинград.
Осъдена е, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Община Велинград, ЕИК:
********* с адрес: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“ №35, да заплати на адв.Г.
Х. Б.- АК - П., ЕГН **********, с адрес: гр.П., бул.„***“ №**, ет.*, офис **,
1
разноски за държавна такса в размер на 188,08 по гр.д.№466/2024г. на РС-
Велинград.
Осъдена е, на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. чл.38, ал.2 ЗА, Община
Велинград, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“ №35, да заплати адв.С. С.- АК - П., с личен
номер *****, с адрес на кантората: гр.П., бул.„***“ №**, ет.*, адвокатско
възнаграждение за защита по гр.д.№466/2024г. на РС- Велинград, в размер на
1488,49лв. с ДДС.
Осъдена е, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Община Велинград, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.„Хан
Аспарух“ №35, да заплати на адв.Г. Х. Б.- АК - П., ЕГН **********, с адрес
гр.П., бул.„***“ №**, ет.*, офис **, разноски за държавна такса в размер на
188,08 с ДДС по ч.гр.д.№375/2024г. на РС- Велинград.
Осъдена е, на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. чл.38, ал.2 ЗА, Община
Велинград, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“ №35, да заплати на адв.С. С.-АК - П., с личен
номер *****, с адрес на кантората: гр.П., бул.„***“ №**, ет.*, адвокатско
възнаграждение за защита по ч.гр.д.№375/2024г. на РС- Велинград, в размер
на 924,25лв. с ДДС.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на Община
Велинград, представлявана от Кмета К.К., чрез пълномощника му адв.П. Г..
Твърди се в същата, че решението е неправилно, издадено в
противоречие с материалния закон и при противоречие със събраните по
делото доказателства и е необосновано.
Приема се, че районният съд е изградил неправилно фактическо
положение, което е довело и до неправилен краен извод, че ищеца е доказал
безспорно исковата си претенция. В тази насока се визира, че същата не е
доказана по основание и по размер.
Счита се, че въпреки високия материален интерес, следва да се съобрази
видът и количеството на извършените процесуални действия, както и
обстоятелството, че въпреки, че производството се е развило само с размяна на
книжа, процесуалната активност е била сравнително ниска.
Приема се, че няма пречка, съдът служебно да намали размера на
исканото възнаграждение, като определи такъв под минимума, предвиден в
2
Наредба №1/09.07.2004г.
Счита се, че за да се определи справедлив размер на адвокатското
възнаграждение, трябва да се вземат предвид фактическата и правна сложност
на делото, като се има предвид вида на претенцията, материалния интерес,
броят на страните по делото, обемът на доказателствения материал,
приложимите към спора национални и международни норми, броят на
заседанията, в който процесуалния представител е участвал или по хода на
делото, на които е депозирал писмено становище. Съответно извършените
процесуални действия в открито съдебно заседание; Значимост на
извършеното процесуално действие за защита на интересите на страната;
Изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложените твърдения
и възражения на насрещната страна; Икономическите условия и стандартът на
живот в страната.
Счита се, че адвокатското възнаграждение е прекомерно висока за
действията, които са извършени и трябва да бъде редуцирано от съда.
Твърди се, че съдът е бил длъжен да извърши съдебен контрол и
проверка за законосъобразност или евентуална нищожност на Решение
№273/28.06.2023г. на Адвокатски съвет гр.П. по Протокол №**/28.06.2023г.,
предвид факта, че органа се е произнесъл, съгласно действащата нормативна
уредба без да се съобрази със забраната по чл.101, §2 от ДФЕС. Съгласно тази
разпоредба всички споразумения или решения, които са забранени в
съответствие с чл.101 от ДФЕС са нищожни.
Счита се, че са налице всички основания за прилагане на приетото в
националната съдебна практика- решение на СЕС по дело С-438/22 от
25.01.2024г.
Приема се, че следва да се прецени какъв размер на адвокатско
възнаграждение в случая е справедлив и обоснован, но без да се вземат
предвид като задължителни посочените в Наредба №1/09.07.2004г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения, а те следва да се ползват само като
инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за
адекватност на адвокатските възнаграждения, при съобразяване на
спецификата на спора, сложността му и извършената от адвоката работа.
Визира се, че нормата на чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. посочва
като критерий за определяне на минимален размер на адвокатско
3
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
дело с определен интерес.
Твърди се, че в случая е несъмнено, че адв.Б. не е бил инцидентно
ангажиран за изготвяна на частна жалба и на отговори на частни жалби. Той е
бил ангажиран, както ясно е посочено в пълномощното му, да осъществява
именно процесуално представителство, защита и съдействие по делото,
поради което няма основание при определяне на възнаграждението му да се
взимат предвид нормите на чл.9 и на чл.11 от същата Наредба.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като се постанови друго,
с което се отхвърлят изцяло предявените от ищеца искове или да го измените,
като се постанови справедлив размер.
Моли се за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение и ДТ за двете съдебни инстанции.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- ищеца Г.
Х. Б., чрез пълномощника му адв. С. С. от АК-П.. В него се моли подадената
въззивна жалба да се остави без уважение и се потвърди обжалваното
решение на РС- Велинград. Повтарят се фактите и обстоятелствата изложени
в исковата молба и поддържани в производството пред първата инстанция.
Повтарят се правните и фактически действия предприети от ищеца по повод
учредената му представителна власт от ответната Община извършени по
ч.гр.д.№1071/2013г. на РС- Велинград-искане за обезсилване на издадената
ЗНИ, молба за отстраняване на нередовности, обжалване на разпореждането
на заповедния съд оставил без разглеждане на молбата за обезсилване на ЗНИ
и изпълнителния лист, като след отмяната му от въззивната инстанция и
последвалото отхвърляне по същество на молбата за обезсилване е била
подадена и частна жалба против постановеното отхвърлително определение,
обжалване на разпореждането на заповедния съд за връщане на частната
жалба срещу отхвърлителното определение, оттеглянето на частната жалба
срещу разпореждането от Кмета на Община Велинград след постигнато
споразумение със заявителя в заповедното производство. Коментирано е и
решението на Адвокатски съвет-П. за определяне на адвокатско
възнаграждение в размер на 9404,12лв. с ДДС за извършените от ищеца
правни действия по процесното ч.гр.д., по реда на чл.36, ал.3 от Закона за
адвокатурата, значението на този акт за установяване и присъждане на
4
адвокатското възнаграждение по съдебен ред, началния момент на
погасителната давност съгласно чл.114 от ЗЗД, като счита, че в случая същата
не е изтекла. Цитира се и съдебна практика.
Искането е да се потвърди обжалваното решение, с присъждане на
разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание, жалбоподателят Община Велинград, редовно
призован, законен представител не се явява. Не се явява и процесуалния му
такъв адв.Г.. От страна на последния е постъпило писмено становище в което
се поддържа подадената от него въззивна жалба. Моли се за отмяна или
изменение на обжалваното решение Моли се за присъждане на разноски, като
се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Ответникът Г. Б., редовно призован не се явява. За него се явява
процесуалния му представител адв.С.. От страна на последния се оспорва
подадената въззивна жалба и се поддържа подадения на нея писмен отговор.
Искането е да се потвърди обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно по съображения подробно изложени в отговора на
въззивната жалба. Моли се за присъждане на разноски по делото, съобразно
представените доказателства и списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Пред първоинстанционният съд производството е образувано по повод
на подадена искова молба от Г. Х. Б. срещу Община Велинград, с която е
предявен иск, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
във вр. чл.37 във вр. чл.36, ал.3 ЗА за установяване съществуване на вземане
на адвокат Г. Х. Б., с ЕГН ********** с адрес: гр.П., бул.„***“ №**, ет.*, офис
**, срещу Община Велинград, БУЛСТАТ *********, за признаване за
установено между страните, че ответникът, дължи на ищеца сумата в размер
на 9404,12лв.- главница, ведно със законната лихва за периода от 25.03.2024г.
до изплащане на вземането, произтичащо от Протокол №7/13.03.2024г. на
Адвокатски съвет гр.П. и Решение №139/13.03.2024г. на Адвокатски съвет
гр.П. за определяне на адвокатско възнаграждение, на основание чл.36, ал.3 от
Закона за адвокатурата за извършване на посочените в искане пред
Адвокатски съвет- П. с вх.№87/05.02.2024г. правни действия и процесуално
5
представителство в полза на Община Велинград по ч.гр.д.№1071/2013г. по
описа на РС- Велинград, за което е издадена Заповед №206/27.03.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№375/2024г. по
описа на РС- Велинград.
С исковата молба се претендират разноски в заповедното производство,
от които 188,08лв.- държавна такса и 924,25лв.- адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.1, т.3, пр.3 от ЗА в полза на адв.С. С. от АК - П..
Твърди се от страна на ищецът, че му е издадена Заповед за изпълнение
№206 за парично задължение по чл.410 ГПК от 27.03.2024г. по ч.гр.д.
№375/2024г. по описа на РС- Велинград, с която е разпоредено длъжникът
Община Велинград, да му заплати сумата 9404,12лв.- главница, ведно със
законната лихва за периода от 25.03.2024г. до изплащане на вземането,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ответника по ч.гр.д.№1071/2013г. по описа на РС-
Велинград, определено от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв.,
държавна такса в размер на 188,08лв. и 924,25лв.- адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че с пълномощно изх.№92-00/379 от 04.02.2019г. на Община
Велинград, К.Т.К. в качеството си на Кмет на Община Велинград е
упълномощил адвокат Г. Х. Б., да осъществява процесуално представителство
в производството по ч.гр.д.№1071/2013г. по описа на РС- Велинград, като
извършва всякакви съдопроизводствени действия до приключване на делото
във всички съдебни инстанции. В процесуалните права на пълномощника се
включвали и тези по чл.34, ал.1, 3 и 4 от ГПК. Пълномощното било от дата
04.02.2019г. и същото било подписано от упълномощителя К.К.- Кмет на
Община Велинград и от адвокат Г. Б..
Сочи се, че Договор за правна защита и съдействие по ч.гр.д.
№1071/2013г. между Община Велинград, като възложител и адвокат Г. Б., като
изпълнител не бил подписван, нито към датата на упълномощаването, нито
след тази дата.
Твърди се, че на основание издаденото пълномощно за процесуално
представителство по ч.гр.д.№1071/2013г. по описа на РС- Велинград, адвокат
Г. Б. се е запознал с предмета на делото и е осъществил процесуална защита.
Изложил е доводи, че производството по делото е водено от ненадлежна
страна. Твърдял е, че по ч.гр.д.№1071/2013г. на РС- Велинград изначално не е
6
възникнало надлежно процесуално правоотношение, поради липса на
надлежна активна процесуална страна. Поискал е да се обезсилят Заповед за
незабавно изпълнение №533/17.10.2013г. и Изпълнителен лист от 17.10.2013г.,
издадени по ч.гр.д.№1071/2013г. на РС- Велинград, като издадени в полза на
неправосубектна страна. Първоначално първоинстанционният съд е намерил,
че процесуалните действия са нередовни и е дал указания за отстраняване на
нередовностите им по реда на чл.101, ал.1 ГПК. Въпреки предприетите от
адвоката процесуални действия, молбите за обезсилване на заповедите за
изпълнение и изпълнителния лист били оставени без разглеждане.
Пълномощникът на ответника е обжалвал разпорежданията, които са били
отменени от въззивната инстанция с указания за произнасяне по
основателността на молбите, след което РС- Велинград е приел молбите за
неоснователни и ги е отхвърлил. Постановеният акт е бил обжалван от
адвокат Г. Б. пред ОС- Пазарджик. Подадената до ОС- Пазарджик частна
жалба е била оттеглена по молба на кмета на Община Велинград и е поискано
прекратяване на производството. С определение на ОС- Пазарджик частната
жалба е върната. Определението е влязло в законна сила, като необжалвано на
23.12.2019г. С това се е сложило край на производството по ч.гр.д.
№1071/2013г. на РС- Велинград.
Твърди се, че със своето процесуално поведение, адвокат Г. Б. е
предприел и извършвал процесуални действия, като е положил дължимата
грижа за правилния и срочен ход на делото. Така в резултат на осъществената
процесуална защита и съдействие по ч.гр.д.№1071/2013г. на РС- Велинград
между страните по делото е сключено Споразумение №1378/10.12.2019г.
Съгласно констативната част на Споразумението страните приемат, че са
влезли в законна сила заповеди за незабавно изпълнение, издадени по ЧГД по
описа на Районен съд Велинград.
Визира се, че по ч.гр.д.№1071/2013г. на РС- Велинград, адв.Г. Б. е
осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на
пълномощно изх.№9200/379/04.02.2019г. на К.Т.К., в качеството си на Кмет на
Община Велинград. Договор за правна помощ и съдействие между Община
Велинград, като възложител и Адвокат Г. Б., като изпълнител по ч.гр.д.
№1071/2013г. не бил подписван нито към датата на упълномощаването, нито
към датата на приключване на делото. Липсата в случая обаче на писмен
договор за правна защита и съдействие, причините поради които такъв
7
договор не е бил подписан, били без значение, защото отношенията между
адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие,
включително процесуално представителство, се уреждали при специалната
регламентация по Закона за адвокатурата. Поначало законът предполагал
дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено
с договор- чл.36, ал.2 от ЗА, но това не било императивно изискване- договор
можело и да няма, както в настоящия случай, без това да лишава адвоката от
правото да получи възнаграждение- чл.36, ал.3 от ЗА. При липса на договор
или когато страните по договора не са определили размера му, то
възнаграждението, по искане на адвоката или клиента се определял от
Адвокатския съвет, съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски
съвет за минималните адвокатски възнаграждения. В тази хипотеза
липсващата воля по договарянето на възнаграждение можела да бъде
заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв, като съдът
не е в правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно
правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на
договаряне. Затова адвокатът поискал да му се определи възнаграждение по
реда на чл.36 ЗА. С Протокол №7/13.03.2024г. от проведено заседание на
Адвокатски съвет гр.П. и Решение №139/13.03.2024г. на Адвокатски съвет
гр.П. било прието, че в конкретния случай е налице липса на договор за правна
защита и съдействие по въпросните дела, че не е сключван такъв нито към
датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото.
Затова Адвокатски съвет гр.П. приел, че съгласно разпоредбата на чл.36, ал.3
от Закона за адвокатурата, във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му се
определи възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет и
уважил направените искания. Определил е на основание чл.36, ал.3 от Закона
за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 9404,12лв. с ДДС в
полза на адвокат Г. Х. Б. за извършена правна защита и процесуално
представителство на длъжника по ч.гр.д.№1071/2013г. на РС- Велинград. В
мотивната част на решението си приел, че по аналогия следва да се приложи и
разпоредбата на чл.3 от Наредбата, съгласно който текст „Когато се постигне
доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение
или споразумение или бъде прекратено, поради оттегляне или отказ от иска,
внесеното възнаграждение не се връща“. Прието е, че този текст е приложим
8
по конкретното дело, тъй като е постигнато доброволно решение на спора-
подписано е споразумение, а от друга страна след като внесеното
възнаграждение не се връща, на същото основание следва да може да се
претендира такова, на основание чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата.
Сочи се, че по подаденото заявление по чл.410 ГПК, РС- Велинград
разпоредил издаване на Заповед №206/27.03.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№375/2024г. срещу длъжника Община
Велинград, ЕИК *********, с адрес: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“ №35, да
заплати на адвокат Г. Х. Б., с ЕГН **********- адвокат от Адвокатска колегия
гр.П., с адрес: гр.П., бул.„***“ №**, ет.*, офис **, парично вземане в размер на
9404,12лв.- главница, ведно със законната лихва за периода от 25.03.2024г. до
изплащане на вземането, държавна такса в размер на 188,08лв. и 924,25лв.-
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата в полза на адвокат С. С. от АК - П., на основание чл.36, ал.3 от
Закона за адвокатурата за извършване на правни действия в полза на Община
Велинград във връзка с ч.гр.д.№1071/2013г. по описа на РС- Велинград.
Искането е съдът да постанови решение с което, на основание чл.422,
вр. с чл.415 вр. с чл.124 от ГПК, във вр. с чл.37, вр. с чл.36, ал.3 от Закона за
адвокатурата да установи със сила на присъдено нещо съществуването на
вземане в полза на Г. Х. Б. срещу Община Велинград, за сумата в размер
9404,12лв.- главница, ведно със законната лихва за периода от 25.03.2024г. до
изплащане на вземането, както е посочено в Протокол №7/13.03.2024г. на
Адвокатски съвет- гр.П. и Решение №139/13.03.2024г. на Адвокатски съвет-
гр.П. за определяне на адвокатско възнаграждение, на основание чл.36, ал.3 от
Закона за адвокатурата за извършване на правни действия в полза на Община
Велинград по ч.гр.д.№1071/2013г.
Претендират се разноски в заповедното и в настоящото исково
производство.
В срока по чл.131 от ГПК от страна на ответникът Община Велинград е
подаден писмен отговор на исковата молба. В него се застъпва становище в
насока, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
Приема се, че се дължи възнаграждение само за реално извършени от
адвоката действия и то доколкото същите отговарят на изискванията на закона
и са в интерес на доверителя- Община Велинград. Прави се възражение за
9
погасяване на задължението по давност.
Пазарджишкият окръжен съд от фактическа страна прие за
установено следното:
Видно от материалите по приложеното по делото ч.гр.д.№375/2024г. по
описа на РС- Велинград се установява издаването на Заповед за изпълнение на
парично задължение №206/27.03.2024г., с която е разпоредено Община
Велинград, да заплати на Г. Х.в Б., сумата от 9404,12лв.- адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл.36, ал.3 от Закона за
адвокатурата в полза на адв.Г. Х.в Б.- адвокат от АК - П., ведно със законната
лихва за периода от 25.03.2024г. до изплащане на вземането; 188,08лв.-
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 924,25лв.- разноски
за процесуално представителство на кредитора адв.Г. Х.в Б. по ч.гр.д.
№373/2024г. по описа на РС- Велинград, адвокатско възнаграждение, в полза
на адв.С. И. С.- адвокат от АК - П..
Срещу заповедта за изпълнение длъжникът- Община Велинград е
възразил и на кредитора са дадени указания за предявяване на установителен
иск. Установителният иск е предявен в срока по чл.415, ал. 4 ГПК, като
паричното вземане, предмет на иска е идентично с паричното вземане по
издадената заповед за изпълнение, поради което същият е допустим.
Не е спорно между страните, като в тази връзка са и представени по
делото доказателства, че на 04.02.2019г. ответникът Община Велинград е
упълномощил ищеца адв.Г. Х.в Б. от АК - П., да го представлява по ч.гр.д.
№1071/2013г. по описа на Районен съд-Велинград, за което е съставено
пълномощно в писмена форма. Процесуалното представителство е до
приключване на делото във всички инстанции и за извършване на всякакви
съдопроизводствени действия, включително и тези по чл.34, ал.1, ал.3 и ал.4
ГПК- да преупълномощава други адвокати, да сключва спогодба, да намалява
иска, да оттегля или да са отказва от иска, да признава искания на другата
страна, да получава пари или на други ценности, да получава депозирани
разноски.
По силата на учредената представителна власт пълномощникът е
депозирал молба по ч.гр.д.№1071/2013г. по описа на РС- Велинград, с която е
поискал да бъдат обезсилени издадените Заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист на РС- Велинград в полза на „Еко Титан“
10
ЕООД- клон София, като издадени срещу неправосубектна страна.
По тази молба, заповедният съд се е произнесъл с Разпореждане по
ч.гр.д.№1071/2013г., с което на молителя са дадени указания за отстраняване
на констатирани нередовности.
В изпълнение на тези указания на съда, адв.Б. своевременно е предприел
процесуални действия, като е подал молба. Съдът е приел, че с нея
нередовностите на молбата не са отстранени и е оставил молбата без
разглеждане. В тази връзка, процесуалният представител е обжалвал
разпореждането, което е отменено, видно от Определение от 05.07.2019г.
постановено по в.ч.гр.д.№454/2019г. на ОС- Пазарджик и на
първоинстанционния съд са дадени указания да се произнесе по подадената
молба за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния
лист.
Видно от Определение №590/10.07.2019г. по ч.гр.д.№1071/2013г. по
описа на РС- Велинград, молбата за обезсилване на Заповед за незабавно
изпълнение е оставена без уважение. Това определение е обжалвано от
процесуалния представител на ответника пред ОС- Пазарджик с частна жалба.
Последната е подадена от 12.09.2019г. е върната от ОС, на основание чл.275,
ал.2, във вр. чл.262, ал.2 ГПК с Разпореждане №1734/25.09.2019г. по ч.гр.д.
№1071/2013г. по описа на РС- Велинград. С последното, въззивната инстанция
е приела, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като
обжалваният акт не е преграждащ, а и в закона не е изрично предвидено, че
съдебните актове, с които се отказва да бъде обезсилена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обжалване.
Установява се, че срещу разпореждането в срока по чл.275, ал.1 ГПК е
подадена частна жалба вх.№5002/10.10.2019г.
Видно от Молба с вх.№10084/04.12.2019г., до ОС- Пазарджик, подадена
от кмета К. се установява, че частната жалба срещу Разпореждане
№1726/25.09.2019г. по ч.гр.д.№1072/2013г. на РС- Велинград е оттеглена, след
постигнато между Община- Велинград и Еко- Титан ЕООД споразумение от
10.12.2019г., с § 1 от което е предвидено задължение на Община Велинград да
оттегли подадените жалби, с произтичащите от това последици.
От Определение №664/05.12.2019г. постановено по в.ч.гр.д.№841/2019г.
по описа на ОС- Пазарджик е видно, че частната жалба е върната, на
11
основание чл.264, ал.1 от ГПК. Определението е влязло в сила на 23.12.2019г.
Безспорно е между страните- Община Велинград и адв.Б., че помежду
им няма сключен писмен Договор за правна защита и съдействие, в който, при
условията на чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата има уговорен размер
на възнаграждението.
Видно от Решение №139/13.03.2024г., обективирано в Протокол
№7/13.03.2024г., на адвокат Г. Б. от АК - П., на основание чл.36, ал.3 от ЗА е
определено адвокатско възнаграждение в размер на 9404,12,08лв. с ДДС, за
извършване на правни действия по ч.гр.д.№1071/2013г. по описа на РС-
Велинград.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени
от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция
доказателства намира, че е валидно и допустимо, като подадената жалба е
неоснователна.
В конкретният казус, за да уважи предявените искове,
първоинстанционният съд е изложил съображения които няма основание да не
бъдат споделени изцяло, като не е необходимо тяхното преповтаряне в цялост.
В тази връзка следва да се посочи, че договорът за правна помощ е
специален вид договор за поръчка, за който се прилагат специалните правила
на ЗАдв. Дължимостта на адвокатско възнаграждение е безусловно и за всяка
инстанция, съгласно чл.36, ал.1 от ЗА. Единствената допустима от закона
хипотеза на лишаване на адвоката от правото му на възнаграждение се
съдържа в нормата на чл.35, ал.4 от ЗАдв, когато съдебното производство бъде
прекратено по вина на адвоката без възможност същото да продължи, каквато
хипотеза в случая не е налице. Производството по делото обаче е прекратено
по волята на ответника доверител. Затова на ищеца се дължи възнаграждение
за извършените правни действия по делото.
Съгласно чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата, при липса на договор,
12
определящ размера на възнаграждението, определянето се извършва на основа
на Наредбата за установяване на минималните размер на адвокатските
възнаграждения. В тази хипотеза, съдът не може да замести волята на
страните по договарянето на справедливия и обоснован размер на
адвокатското възнаграждение, като присъди възнаграждение, определено по
Наредбата. Законът за адвокатурата и Наредбата изрично предвиждат, че
липсваща воля по договарянето на възнаграждение може да бъде заместена
само от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 от ЗАдв. Съдът не е в
правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно
правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на
договаряне. В този смисъл е Решение №208 от 22.06.2015г. по т.д.
№3961/2013г., на ВКС, II т.о.
В конкретният случай процесното възнаграждение е определено с
Решение №139/13.03.2024г. на Адвокатски съвет- П., обективирано в
Протокол №7/13.03.2024г. в размер на 9404,12лв. с ДДС за извършване на
правни действия по ч.гр.д.№1071/2013г. на РС- Велинград, поради което е
установено по размер.
Не е спорно, че до приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция процесното възнаграждение не е заплатено, което определя и
основателността на предявения иск.
По същество са налице възражения, изложени с подадения писмен
отговор на исковата молба, но неразвити с подадената въззивната жалба в
насока, че се дължи възнаграждение за реално извършени от адвоката
действия, но ако същите отговарят на изискванията на закона и са в интерес на
Община Велинград. В този смисъл навеждат доводи, че спорът би следвало да
се концентрира върху това какви действия били реално извършени от адв.Б. и
дали са били в полза на представлявания, като се твърди, че ако не са в
интерес на клиента, възнаграждение не се дължи.
Установи се от доказателствата по делото, че в изпълнение на
упълномощителната сделка адв.Б. е осъществил процесуално
представителство на ответника по процесното частно гражданско дело, който
подробно са описани в установената фактическа обстановка.
В тази връзка на констатирани действия следва да се приема, че от
представените по делото доказателства, адв.Б. е извършил необходимите
13
процесуални действия в изпълнение на поръчката. Избирайки сам довереника
и учредявайки му неограничена представителна власт, ответникът е
предоставил свобода на доверителя да преценява конкретните правни
действия, които да извърши. Не се установява в изпълнение на пълномощията
си ищецът да е предприел действия, които са незаконосъобразни или да
противоречат на интересите на доверителя. Не са предприемани процесуални
действия, с които производството да се забавя неоправдано, с цел
допълнително начисляване на хонорар, нито ответникът да е подведен, че
правните действия ще имат за последица благоприятен за него резултат.
Производството по делото е прекратено по волята на ответника
доверител, затова на ищеца се дължи възнаграждение за извършените правни
действия по делото.
Следва да се посочи, че принципно правилно е изразеното от
жалбоподателя становище, че утвърдените с Наредба №1/09.07.2004г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения нямат обвързваща сила
за съда. Независимо от така изведения извод, то настоящата инстанция няма
основание да приема за основателно възражението наведено с въззивната
жалба за прекомерност на определеното от АС- Пловдив адвокатско
възнаграждение.
В тази насока следва да се посочи, че съдебната практика приема, че
възнаграждението за адвокат, определено с решение на Адвокатския съвет по
чл.36, ал.3 от ГПК може да се редуцира като прекомерно и необосновано в
хипотеза, когато страната /ответник/ е направила изрично възражение в тази
насока с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК и са налице условията
на закона. В този смисъл- Определение №2492 от 27.09.2024г. по к.т.д.
№**********/1940 на ВКС, Іт.о.
В случая следва да се посочи, че в отговора на исковата молба не е
налице такова възражение, което са развива едва в подадената въззивна жалба.
В случая обаче настоящата инстанция няма основание да редуцира размера на
паричното вземане на адв.Б., като адвокатско възнаграждение, защото
извършените множество правни и фактически действия са реални,
своевременно извършени и са постигнали положителен за представлявания
ефект в чисто правен и финансов аспект за Общината.
На практика определения размер, който се претендира в конкретния
14
казус е съобразен от Адвокатския съвет- гр.П. още с приемането на Решение
№139/13.03.2024г., с конкретно извършените от страна на адв.Б. действия и
съответно защитавания материален интерес и съответства на обичайните
размери на договорени възнаграждения за защита по същия вид други дела.
При тези съображения в насока несподеляне на възраженията изложени
във въззивната жалба и приемане в цялост като обосновани изводите на
първоинстанционния съд, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди, като жалбата се остави без уважение,
като неоснователна.
По разноските за въззивното производство:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, следва да се
присъдят разноски в полза на адв. С., представлявал ищеца пред настоящата
инстанция и претендиращ възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3, предл.3
от ЗА. За защитата пред въззивния съд адв. С. е претендирал разноски в
размер на 1488,49лв. с вкл. ДДС. В депозираното писмено становище Община
Велинград е направила възражение на основание чл.78, ал.5 от ГПК, което
следва да бъде разгледано. Съдът намира, че следва да намали размера на
възнаграждението до 800лв. с ДДС. Съображенията в тази му насока се
мотивира от това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Този си извод настоящият съд извежда и поради факта, че му е служебно
известно, че в съда са разгледани и продължават да се разглеждат множество
дела между същите страни със същия предмет, по които се явява адв.С. и
защитата по всички дела е почти една и съща, което значително облекчава
ангажимента на адвоката при подготовката на всяко дело. От друга страна
районният съд е присъдил на процесуалния пълномощник възнаграждение за
първа инстанция в размер на 1488,49лв., а процесът пред въззивният съд не е с
по- висока правна сложност от този пред районния съд.
По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение рег.№49/28.02.2025г. постановено по гр.д.
№466/2024г. по описа на Районен съд- Велинград.
ОСЪЖДА Община Велинград, ЕИК: ********* със седалище и адрес
15
на управление: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“ №35, да заплати адв. С. С.-АК
П. с личен номер ***** с адрес на кантората: гр.П., бул.„***“ №**, ет.*,
разноски пред въззивната инстанция за представителство по реда на чл.38 от
ЗА в размер на 800лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен сок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16