Решение по адм. дело №343/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е с правно основание чл.171 т.2а б.“а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано по жалба на А. С. Б., [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх.В, ет.4, ап.15, чрез адвокат М. И. - ЛАК, адрес: [населено място], бул. „България“ №1, ет.2, срещу Заповед за прилагане на ПАМ №25-4332-003116/10.06.2025г. по чл. 171, т.2А, б.“А“ от ЗДвП, издадена от Р. Б. Н. - Полицейски инспектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, с която на същата е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и отнети документи: 1.СРМПС № ********* и 2бр.рег. табели: [рег. номер].

С доводи, че оспорената заповед е неправилна, необоснована, издадена при допуснати множество съществени процесуални нарушения, се иска отмяната й като незаконосъобразна. В жалбата се излага, че в оспорената заповед не е посочено правното основание за нейното издаване, липсват данни има ли по случая образувано административно -наказателно производство срещу нея, както и коя е разпоредбата, която АО счита, че е нарушена. Сочи, че липсват законови реквизити и фактически основания, като оспорената заповед е немотивирана. Счита, също така, че АО е постановил процесния акт при нарушение правило по чл.35 от АПК, според което индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, както и правилата по чл.36, ал.1 и ал.3 от АПК за служебно събиране, проверка и преценка на доказателствата от административния орган.

В съдебно заседание, оспорващата не се явява, представлява се от упълномощения адвокат М. И. от АК-Ловеч, който поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли съда да отмени заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, като претендира направените по делото разноски по представен списък. Подробни съображения се излагат в писмена защита.

Ответникът по делото Р. Б. Н.-П. инспектор, в Отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ към Министерството на вътрешните работи, не се явява и не се представлява. В писмени бележки с вх.№2505/11.09.2025 година на АдмСЛ, ответника чрез пълномощника юрисконсулт К. изразява становище по съществото на спора, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 3883210, Серия GA е констатирано, че Е. Е. И. [ЕГН], като водач на лек автомобил - Ауди А5 3.0 ТДИ, с ДК номер [рег. номер], на 04.06.2025г. в 05:00ч. в [населено място], на [улица], с посока на движение от [улица]към [улица]та при подход за проверка по редовността на документите на лек автомобил Ауди А5 3.0 ТДИ, с ДК номер [рег. номер], собственост на А. С. Б. [ЕГН], напуска мястото на проверка, потегля и се насочва към [жк]. Автомобилът е последван и спрян за проверка на ул.47-ма срещу номер 5 [жк]. В 06:00 часа му е предоставена възможност да даде проба с техническо средство Drager Drugtest 5000 с фабричен номер ARRM 0035 за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, като същият категорично отказва да даде проба и му е издаден талон за медицинско изследване с номер 0174638 с направление ВМА [населено място] придружен с 8 (осем) броя холограмни стикера с номер [рег. номер], като от направената справка е установено, че водачът е с отнето свидетелство за управление на МПС със ЗППАМ с номер 24-0906-000015 от 31.01.2024г. Прието е, че като е отказал да предаде документите си, или осуетява извършването на проверка от органите за контрол, е нарушил чл. 103 от ЗДвП, и като е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотична вещества или техни аналози и не изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, същият е нарушил чл. 174, ал.3 от ЗДвП както и, че управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, в нарушение на чл.150а от ЗДвП. Иззети са: 2 бр. регистрационни табели № [рег. номер] и СРМПС№ *********.

С оглед на това, че като собственик на горепосочения автомобил допуска същият да бъде управляван от Е. Е. И. [ЕГН] от [населено място], [улица], [адрес], след като е неправоспособен (лишен), тъй като водачът е с отнето свидетелство за управление на МПС със ЗППАМ с № 24-0906-000015 от 31.01.2024г., Р. Б. Н. - полицейски инспектор в Отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, е издал оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4332-003116 от 10.06.2025г. срещу жалбоподателката А. С. Б., в качеството й на собственик на процесното МПС, с която и е наложена ПАМ по чл. 171 т.2а б.“а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети следните документи: СРМПС№ ********* и 2 бр. регистрационни табели № [рег. номер].

С административната преписка са приложени: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4332-003116 от 10.06.2025г. /л.12/; Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 3883210, Серия GA от 04.06.2025г. /л.13/; Талон за изследване № 0174638/л.14/; Протокол за медицински изследвания и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози/л.15/; Справка за собственост на МПС/л.16/; Докладна записка от 04.06.2025г. /л.17/; Справка за АНП 3883210/25г. по описа на ОПП-СДВР/л.18-19/; Заповед № 513з-6400/07.07.2023г. на Директора на СДВР/л.21/; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР/л.22-23/; Заповед за преназначаване на държавен служител в СДВР /л.24/; Наказателно постановление №25-4332-019084 от 30.07.2025г./л.34/; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4332-003111 от 10.06.2025г. /л.38/; Мотивирана резолюция №25-4332-[рег. номер] от 12.06.2025г./л.48/.

Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в законовоустановения срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Предвид данните, че оспорената заповед е съобщена на 14.07.2025 г., а жалбата е заведена с вх. № 2162 от 23.07.2025 г. в деловодството на Административен съд-Ловеч, съдът приема, че е подадена в законоустановения срок по чл.149 от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от ЗДвП. Принудителната административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите на чл.146 от АПК. Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, Ловешки административен съд, първи състав, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон.

Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи /чл.165 ал.1 т.1 от ЗДвП/. Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171 т.т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 513з-6400/07.07.2023г. на Директора на СДВР, на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, е оправомощил държавни служители от Отдел „Пътна полиция“ СДВР, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171 т.т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а” и т.6. Обжалваната заповед е издадена от Р. Б. Н. - Полицейски инспектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, който е държавен служител видно от Заповед за преназначаване на държавен служител в СДВР/л.24/, и в това му качество е налице необходимата компетентност.

Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Издателят на Заповедта е посочил фактическите и правните основания, като изрично се е позовал на съставеният АУАН, с което е изпълнил изискването за мотивиране, визирано в чл.172 ал.1 от ЗДвП, респ. чл.59 ал.2 от АПК. В съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите на административния орган могат да бъдат изведени и от документи, представляващи част от административната преписка по издаване на административния акт.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и както се отбеляза по – горе съдържа всички законово изискуеми реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактически основания за издаване на заповедта, като е посочен с номера на АУАН, с който е установено извършеното нарушение, посочена е датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е конкретното МПС, управлявано от Е. Е. И., собственикът и регистрационния номер на същото, както и е описано извършеното нарушение. АУАН също е съставен в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните факти не създават съмнение или неяснота относно характера на нарушението – на правилата за движение по пътищата. В ЗППАМ нарушението е посочено ясно и непротиворечиво както цифрово, така и текстово. Противно на твърденията на жалбоподателката, в ЗППАМ е посочена точната хипотеза на правната норма, а именно, както в заглавната част, така и в диспозитивната част на заповедта е посочено, че е нарушена б.”а” на чл.171, т.2а от ЗДвП. С оглед на изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт при изяснена фактическа обстановка. В тази връзка твърденията на жалбоподателката за немотивираност на акта се явяват неоснователни.

Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящи самостоятелна отмяна на акта и противоречие с материално-правни норми. Следва да се отбележи, че не всяко нарушение на административно производствените правила води до унищожаемост на административните актове, а само същественото такова съгласно чл.146 т.3 от АПК, поради което и като установи, че липсват съществени нарушения на административно производствените правила съдът констатира липса на същото отменително основание. Съгласно трайната съдебна практика процесуалното нарушение е съществено ако би могло да обоснове друг фактически и правен извод при издаването на акта, което в случая не е налице.

Заповедта е материално законосъобразна.

В хипотезата на чл.171, т.2а б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.

Настоящият състав намира, че след като по делото е безспорно доказано управлението на процесното МПС от водач лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред и собственикът на автомобила, административният орган законосъобразно е приложил ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство“. Нормата на чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година, като в случая мярката е приложена за минималния законов срок, което от своя страна прави неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на мотиви относно продължителността на срока.

Посочената от административния орган правна норма на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от водач лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред. В случая посоченото обстоятелство е безспорно и е доказано. Жалбоподателката-собственик не е адресат на съставения и цитиран в заповедта АУАН, но това обстоятелство е ирелевантно за налагане на ПАМ, доколкото законът изисква самото нарушение (управление на МПС от водач лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред) да е констатирано с АУАН, което в случая е направено. Приложимата правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение са обстоятелствата как е допуснато процесното МПС да бъде управлявано от И.-дали жалбоподателката лично е предоставила управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали тя е знаела за това. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 от ЗДвП – опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.

В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице, изпълнено е изискването моторното превозно средство да е управлявано от водач лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред. Субективното отношение на собственика на превозното средство не е елемент от фактическия състав.

Неоснователно е оплакването на оспорващата, че заповедта е немотивирана и не са посочени конкретните фактически основания, въз основа на които е издадена. Всички относими факти и обстоятелства, съставляващи фактическото основание за издаване на заповедта по смисъла на чл.59, т.4, пр.1 от АПК, а именно управление на моторно превозно средство от водач лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, са констатирани и изяснени от АО с АУАН, въз основа на който се издава самата заповед и към който тя изрично препраща, поради което не е налице твърдения порок. Административната мярка е приложена за минимално предвидения в закона срок, за нарушение, което има висока степен на обществена опасност – управление на собствения на жалбоподателката автомобил от неправоспособно лице.

Противно на оплакванията на жалбоподателката, във връзка с изложените дотук мотиви приложената ПАМ е съобразена и с постигане на целите на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него и преустановяване на административните нарушения, като съответства и на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, тъй като е наложена за минималния законов срок.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е валиден и законосъобразен административен акт и оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

При този изход на спора в полза на ответника следва да бъде присъдено своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал.3 от АПК, в размер на 100 лева, определен съобразно вида и количеството на извършената дейност по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предложение последно и чл. 143, ал.3 от АПК, Ловешки административен съд, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на А. С. Б., [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх.В, ет.4, ап.15, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4332-003116/10.06.2025 година по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор в Отдел „Пътна полиция“ в Столична дирекция на вътрешните работи.

ОСЪЖДА А. С. Б., [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх.В, ет.4, ап.15 да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал.5, изр. второ от Закона за движение по пътищата.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.