Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
22.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...………, като разгледа докладваното от съдия
Йорданов административно наказателно
дело № 1708 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Х.М.М., чрез адв. Т.Б., депозирана против наказателно постановление №
19-1085-001560 от 07.06.2019г., издадено от Началник група, Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя, са наложени следните
административни наказания: по т. 1 от НП, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.
104б, т. 2 ЗДвП; по т. 2 от НП, на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение по чл. 6,
т. 1 ЗДвП и по т. 3 от НП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, в частта му досежно нарушението по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
поради нарушение на материалния и процесуалния закон и се моли за отмяна на
наказанието по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП. Оспорват се изложените в АУАН
фактически обстоятелства. Застъпва се тезата, че деянието не е извършено
виновно и жалбоподателят е ползвал пътя в съответствие с неговото
предназначение.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа
депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения релевира
доводи, че автомобилът е ползван по предназначение – за превоз на лица и няма
данни жалбоподателят да е участвал в състезания или гонки, поради и което не се
касае за нарушение по чл. 104б ЗДвП.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по
същество на жалбата.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 19-1085-001560/10.05.2019г.
(бл. № 238346) против жалбоподателя, за това, че на 10.05.2019г., около 00,25
часа, в град Русе, ул. „Борисова“ – пред блок Вяра, управлявал лек автомобил „Мерцедес
ЦЛК 200“ с рег. № Р 54 89 КА, собственост на М.Г.С., като извършил следните
нарушения: 1. Водачът използвал пътищата отворени за обществено ползване не по
тяхното предназначение за превоз на хора и товари като превърта задните гуми на
моторното превозно средство и прави няколко оборота в кръг по средата на
пътното платно, което е прието, че осъществява състав на нарушение по чл. 104б,
т. 2 ЗДвП. 2. Водачът не съобразява поведението си с положената пътна
маркировка тип М 2, двойна непрекъсната линия като я пресича изцяло, което е субсумирано като нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП и 3. Водачът
не носи контролния талон от свидетелството за управление, с което е прието, че
е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
АУАН е
подписан от нарушителя, без възражения. Такива не са били депозирани и в срока,
и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание на всяко едно от деянията, идентично с
описаното в АУАН, като на жалбоподателя са наложени следните административни
наказания: по т. 1 от НП, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП; по т.
2 от НП, на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП и по т. 3 от НП,
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни доказателства, приобщени посредством разпита в процесуалното качество на
свидетел на актосъставителя Ц.Р.П. и свидетелите К.Д.К.
и Х.П.К., както и писмените доказателства - АУАН №
19-1085-001560/10.05.2019г. (бл. № 238346), докладна записка, , доклад за
установен факт и предприети действия, Решение на Адм.
Съд – Русе, ЗППАМ и справка за нарушител.
По
отношение нарушенията на по т. 2 и т. 3 НП наказателното постановление не е
обжалвано и същото е влязло в сила.
Не са налице противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по
делото, досежно подлежащите на доказване факти, включени в предмета на
доказване, по отношение на обжалваната част на наказателното постановление, които
да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание
чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства приема и кои
отхвърля. Както писмените така и гласните доказателства се намират в
корелативно единство и напълно кореспондират с приетата за установена
доказателствено обезпечена фактология.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часа на нарушението. Както в акта, така и в наказателното
постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на
нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
чрез посочване на всички приети за осъществили се факти от обективната
действителност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под които същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа
на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
По
изложените мотиви съдът намира за неоснователни релевираните
с жалбата доводи, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Във
връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
Съдът
намира, че от събраните в хода на производството доказателства и извършената им
оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а
именно че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.
От
обективна страна от доказателствата по делото, безспорно се установява и
доказва, че жалбоподателят на 10.05.2019г., около 00,25 часа, в град Русе, ул.
„Борисова“ – пред блок Вяра, управлявал лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“ с рег.
№ Р 54 89 КА, собственост на М.Г.С., като е използвал пътищата отворени за
обществено ползване не по тяхното предназначение за превоз на хора и товари,
тъй като е превъртял задните гуми на моторното превозно средство и няколко пъти
се е завъртял по средата на пътното платно.
Преки
доказателства във връзка с това нарушение се съдържат в показанията на
разпитаните в процесуалното качество на свидетели К.Д.К. и Х.П.К., всеки един
от които пряко и непосредствено е възприел приетите за осъществили се в АУАН и
НП факти.
От
показанията на тези свидетели категорично се опровергава тезата на
жалбоподателя, че липсва виновно негово поведение.
Всеки
един от тези двама свидетели – очевидци, в депозираните от тях показания,
изнасят че жалбоподателят е изфорсирал двигателя и
два пъти с управлявания от него лек автомобил се е завъртял в кръг, по средата
на пътното платно.
Категорично
в случая това негово поведение не сочи на случайно деяние, а не умишлена и
целена от водача принудителна загуба на сцеплението на задните колела на
управлявания от него лек автомобил, с цел извършване на фигури по платното за
движение, които са характерни при провеждане на състезания по демонстрационно шофиране
и показване на умения във връзка с управлението на моторно превозно средство. В
случая не се касае само и единствено за загуба на сцеплението на задните колела
при завой, а за целенасочени действия с двигателя и боравене с механизмите на управление
на лекия автомобил, с цел същият да загуби сцепление на задните колела и да
изпълни описваните от свидетелите две завъртания около неговата ос, по средата
на пътното платно.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца
са намерили отражение всички обективни факти от състава на това нарушение, а
именно принудителна загуба на сцепление на автомобила и задържането му
принудително в това състояние до извършването на два оборота, около неговата ос,
а във волево отношение същият пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици от извършеното от него деяние, а именно да използва път отворен за
обществено ползване за извършване на фигури с управлявания от него лек
автомобил.
Разпоредбата на чл. 104б ЗДвП не
намира приложение само и единствено при провеждането на нерегламентирани
състезания по пътищата отворени за обществено ползване, както се твърди от
защитата, а се прилага за всяка една проява, която обективира
използването на пътищата за различни от посочените цели, което следва от
буквалното тълкуване на същата, като в конкретния случай, жалбоподателят е
използвал път отворен за обществено ползване за извършване на фигури с
управляваното от него МПС, които са типични за състезания по демонстрационно шофиране
и показване на умения във връзка с управлението на моторно превозно средство,
като в случая изложените в АУАН и НП факти, са субсумирани именно като
нарушение на т. 2 на чл. 104б ЗДвП, а не по т. 1, която запретява
именно участието в нерегламентирани състезания по пътища отворени за обществено
ползване.
Правилно
е издирана и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба
на чл. 175А, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, в която санкциите са в абсолютни размери досежно
всяко едно от кумулативно предвидените наказания, каквито именно размери на
наказанията са наложени на жалбоподателя.
Обстоятелството, че в лекия
автомобил освен водача е имало още две лица не само не сочи, че същият е използвал
пътищата отворени за обществено ползване съобразно тяхното предназначение, а
именно за превоз на хора и товари, а сочи на значително по висока укоримост на извършеното от него деяние, тъй като със
своето поведение, жалбоподателят е поставил в опасност техния живот и здраве.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. По делото не се
установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на
нарушения от този вид, а напротив с поведението си жалбоподателят е поставил в
пряка и непосредствена опасност живота и здравето на още две лица, поради и
което извършеното нарушение, не може да бъде квалифицирано като “маловажен
случай” и да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
С оглед
всичко изложено депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По
гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-1085-001560 от 07.06.2019г., издадено от Началник група,
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, в обжалваната част по т. 1 от същото, с
което на Х.М.М., ЕГН: **********, с адрес ***,
на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно наказание „ГЛОБА“
в размер на 3000 (три хиляди) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца, за нарушение по чл. 104б, т.
2 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: