РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1229/17.6.2021г.
гр. Пловдив,
17 юни 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, І
отделение, ХІ състав, в открито
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
при
секретаря Д. Й., като разгледа
докладваното от съдия Дичева административно дело № 1905 по описа на съда за
2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодек (АПК) във връзка с чл.84 ал.1 т.1 от Закона
за митниците.
Образувано
е по жалба на “Фитони 1” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
чрез адв. К.Б., против Решение №
РТД-3000-1715 от 10.07.2020/32-198870,
издадено от директора на Териториална дирекция „Тракийска“, в качеството
му на орган по чл.5 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент
(МКС), с което е определена нова митническа стойност за стоки от МД с МРН 19BG003009049126R7 и на
дружеството-жалбоподател са установени за досъбиране по посочената декларация
общо 717,80 лв. ДДС на основание чл.77 §1 б. а) във връзка с чл.85 §1 от МКС и
чл.54 от ЗДДС.
В
жалбата се твърди, на първо място, че са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на анализ,
съобразно изискванията на чл.141 от Регламент за изпълнение /РИ/ 2015/2447, в
резултат на което липсва обосновка на приложената от страна на митническата
администрация договорна стойност по внос на трето лице. Не е извършен анализ на
разликата в договорените количества, на търговската марка и качеството на
стоките, както и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско
равнище. В тази насока са развити аргументи, включително с посочване на
нормативните актове и практика на ВАС. На второ място се твърди, че в
оспореното решение липсват мотиви, т.е. нарушена е формата на акта. Твърди се
също така, че същият е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и
не е в съответствие с целта на закона. Иска се отмяна на акта и се претендират
разноски по делото.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б., която поддържа
жалбата по доводи, подробно изложени в представената по делото защита.
Ответникът
– директор на ТД "Тракийска" към агенция "Митници", чрез
процесуален представител по пълномощие, намира жалбата за неоснователна.
Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя се писмена
защита.
Жалбата
е депозирана от лице, притежаващо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ
на оспорване акт. Същата е подадена в законоустановения срок – видно от
отбелязването върху самото решение същото е получено на 14.07.2020 г., а
жалбата е подадена на 27.07.2020 г. чрез АО. Всичко това я прави допустима, а
разгледана по същество същата е и основателна по следните съображения:
В
развилото се административно производство директорът на ТД
"Тракийска" към агенция "Митници", в качеството му на орган
по чл.101 §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/, като преценил наличния
доказателствен материал във връзка с внесена от "Фитони 1“ ЕООД стока от
Република Турция, и след като приел, че декларираната митническа стойност е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическата стойност при внос на
сходни стоки, издава своето решение, което е предпоставено от следните факти и
обстоятелства:
На 18.12.2019
г. в Митническо бюро /МБ/ Радиново е регистрирана митническа декларация (МД) с
МРН 19BG003009049126R7, с декларатор и
титуляр на режима "допускане за свободно обращение с цел крайно
потребление" „Фитони 1“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 147, с управител Николинка Рангелова
Дашева, стока, както следва:
-
Стока № 1 – „домашни чехли с външни ходила от
каучук и горна част от изкуствена кожа: - мъжки – 342 чифта, дамски – 468
чифта“ с код по ТАРИК **********, държава на изпращане и произход – Турция,
общо нето тегло 374.05 кг., декларирана митническа стойност (МС) в размер на 1893,43
лв.; 5,06 лв/кг;
-
Стока № 2 – „гумени чехли: мъжки - 440 чифта,
дамски – 720- чифта “ с код по ТАРИК **********, държава на изпращане и
произход Турция, общо нето тегло – 263,75 кг, декларирана митническа стойност
(МС) в размер на 1787,38 лв.; 6,78 лв./кг.
-
Стока № 3 – „домашни чехли с външни ходила от
каучук и горна част от текстилни материали: - мъжки – 990 чифта, дамски – 1 440
чифта, детски пантофи с външни ходила от каучук и горна част от текстилни
материали – 54 чифта“, с код по ТАРИК **********, държава на изпращане и
произход – Турция, общо нето тегло – 764 кг., декларирана митническа стойност (МС)
в размер на 4814,42 лв. , 6,30 лв./кг.
При
регистриране на декларацията са активирани рискови профили, които индикират, че
декларираната на основание чл.70 § 1 от МКС митническа стойност за горепосочените
стоки, е значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на
същия вид стоки със същата държава на произход. За сравнение са използвани
определените в т.40 от § 1 от ДР на ЗМ „справедливи цени“ – оценка на групи
месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база
данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки
за всеки продукт, произход и държава-членка на местоназначение, за многогодишен
период, обикновено 4 последователни години, предоставени на разположение на
страните-членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ на Съвместния изследователски
център на Европейската комисия.
Съгласно
данните, публикувани в „ТЕЗЕЙ“, справедливата цена при внос в ЕС за стоки с
кодове по ТАРИК и същата държава на произход, е както следва:
-
За стока № 1 – ********** възлиза на 16.23
лв./кг.
-
За стока № 2 – ********** възлиза на 24.64
лв./кг.
-
За стока № 3 – ********** възлиза на 13.22
лв./кг.
Предвид възникналото
съмнение относно това, дали декларираната митническа стойност на цитираните
стоки може да бъде приета по реда на чл.70 §1 от МКС, са предприети действия в
съответствие с разпоредбите на чл.140 § 1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 /РИ/ на
Комисията и чл.195 § 1 от МКС.
На
основание чл.188 от МКС митническите органи са извършили проверка на стоките,
резултатите от която са описани в Протокол за извършена митническа проверка № …..(
не се чете ) /код на МУ 9920/19.12.2019 г. – л.61. От стоки № 1, № 2 и № 3 са
взети по 1 бр. мостри за целите на митническия контрол под опис – л.64.
При
извършения оглед на взетите мостри е
установено следното:
-
Стока № 1 –дамски и мъжки чехли с външни
ходила от каучук и горна част от изкуствена кожа;
-
Стока № 2 – дамски и мъжки чехли от
микропореста гума в бяло и
тъмносиньо 20 БГ;
-
Стока № 3 – дамски, мъжки и детски домашни
чехли с външни ходила от каучук и горна част от текстилна материя, различни
цветове, детски пантофи с външни ходила от каучук и горна част от текстилни материали,
тъмносини. Установено е, че съответстват на митническата декларация.
С писмо
рег. инд. № 32-371247/20.12.2019 г. на МБ – Радиново са изискани от декларатора
допълнителни документи в подкрепа на декларираната МС.
С писмо
вх. № 32-1255/03.01.2020 г. до началника на МБ – Радиново, „Фитони 1“ ЕООД
представя допълнителни документи относно декларираната митническа стойност.
При
анализ на представените документи е констатирано, че:
-
Стоката, закупена по фактура № ЕXР2019000000754/19.12.2019г. и допусната за свободно обращение с МД с МРН 19BG003009049126R7
от 18.12.2019 г. не може да бъде идентифицирана с продадената по цитираните
фактури за продажба на подобна стока на първо търговско ниво от предходен внос,
като липсва и документ за извършено плащане;
-
В представеното търговско споразумение липсват
количества, цена и условия на доставка;
Така,
според митническата администрация, гореописаните констатации и необичайно
ниските цени, са достатъчно основание за отхвърляне на декларираната митническа
стойност по реда на чл.70 от МКС, като същевременно не се оспорва
автентичността на предоставените документи. В резултат на това, е прието, че
следва да се определи нова МС по един от вторичните методи, като е посочено, че
на основание чл.140 § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, митническите органи
могат да определят МС по метод, различен от този по реда на чл.70 § 1 от МКС.
В
решението се посочва чл.74 § 1 от МКС, според който, когато МС за внесената
стока не може да бъде определена съгласно разпоредбите на чл.70 § 1 от МКС, тя
се определя като се прилагат последователно букви: а), б), в) и г) от § 2 та
чл.74 от МКС, докато се стигне до първата разпоредба, по която въпросната
стойност може да се определи.
Подробно,
в решението на директора на Териториалната дирекция, са посочени методите по
горе цитирания текст на МКС, като е посочено, че при изследване на метода
съгласно чл.74 § 2 б. б) от МКС е извършена справка в системата за предоставяне
на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи / МИС – IIIА/ за
сравнителни цени на допуснати в обращение с крайно потребление сходни стоки.
Установен е внос на сходни стоки, както следва:
За стока № 1
– „домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от изкуствена кожа:
мъжки - 342 чифта, дамски – 468 чифта“ с код по
ТАРИК **********
-
С МД с МРН 20BG005807047614R4/29.01.2020 са допуснати за свободно обращение дамски чехли с горна
част от изкуствени материали – 200 чифта с митническа стойност, изчислена на
4.16 лв./чифт;
-
С МД с МРН 19BG005100110447R3/16.09.2019 г. са допуснати за свободно обращение дамски пантофи с
горна част от изкуствени материали – 8 чифта с митническа стойност, изчислена
на 5.54 лв./чифт;
-
С МД с МРН 19BG005100111614R0/18.09.2019 г. са допуснати за
свободно обращение пантофи за жени и момичета
с горна част от изкуствени материали – 23 чифта с митническа стойност,
изчислена на 5.61 лв./чифт.
За стока № 3 – „домашни чехли с външни
ходила от каучук и горна част от текстилни материали: мъжки – 990 чифта, дамски – 1 440 чифта,
детски – 54 чифта“ с код по ТАРИК **********
-
С МД с МРН 19BG003009042903R3/06.11.2019 г. са допуснати за
свободно обращение домашни чехли с външни
ходила от каучук и горна част от текстилни материали – 7 932 чифта с
митническа стойност, изчислена на 1.71 лв./чифт;
-
С МД с МРН 19BG002005020496R4/27.11.2019 г. са допуснати за
свободно обращение домашни чехли с горна част
от текстилни материали и ходило от PVC – 9 528 чифта
с митническа стойност, изчислена на 2.28 лв./чифт;
-
С МД с МРН 19BG005100104750R9/03.09.2019 г. са допуснати за
свободно обращение пантофи с горна част от
текстилни материали за жени и момичета – 44 чифта с митническа стойност,
изчислена на 4.80 лв./чифт
За стока № 2 - посочено, че в системата /МИС – IIIА/ не са
установени митнически декларации за допускане за свободно обращение на сходни
стоки. Поради това е прието, че митническата стойност не може да се определи по
метода регламентиран в чл.74 §2, б.“б“
от МКС.
Изложени
са мотиви по отношение приложението на разпоредбата на чл.74 § 2 от МКС, а
именно:
Не е
възможно приложението на метода по б. а) тъй като, недостатъчното описание на
стоките в МД не включва качество на изделията, изчерпателно описание на
артикулите, съставът на материалите и пр., което от своя страна, не позволява
прилагането на метода за идентичност на стоките по смисъла на определението,
посочено в чл.1 §2 т.4 от РИ. Посочено е, че въз основа на разпоредбата на
чл.74 §1 от МКС, следва да се определи може ли да бъде приложен следващият
резервен метод – този по б. б).
Според
разпоредбата на чл.74 § 2 б. б), митническата стойност, определена по този
метод, е договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с
местоназначението в митническата територия на Съюза и изнесени в същия или
приблизителен момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Изложени са
мотиви в насока неприложимост и на този метод, поради обстоятелството, че
описанието на внасяните стоки, както и липсата на декларирана информация за
държавата на производство, не позволяват да бъде установено дали те имат
подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност
да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско
отношение.
Според
административния орган, приложение не може да намери и третият вторичен метод
за определяне на митническата стойност – този регламентиран в разпоредбата на
чл.74 § 2 б. в), и това е така, тъй като в информационните системи липсват база
данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на
Съюза най-голямо сборно количество от внасяните стоки, включително идентични и
сходни стоки.
Най-сетне,
в решението е посочен подробно и четвъртият вторичен метод за определяне на
митническата стойност на стоките, а именно – този по чл.74 § 2 б. г), според
който, „изчислената стойност, която се състои от сбора на:
i)
Разходите или стойността за материалите и за
производствените или другите операции, използвани при производството на
внасяните стоки;
ii)
Сума за печалба и за общи разходи, равна по
размер на тази, която обичайно се начисляван при продажбата на стоки от същия
клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от
производители в страната на износа за износ за Съюза;
iii)
Разходите или стойността на елементите,
посочени в чл.71 §1 б. д).
В този смисъл е коментирано, че за приложимостта на този метод са
необходими данни за разходите и стойността на
материалите, разходите за производство, както и допълнителните елементи, но
такава база данни също липсва, както и липсва информация за размер на
обичайната печалба и размер на общи разходи, поради което и този метод е
неприложим.
Предвид
изложеното, органите на митническата администрация са формирали извод, че въз
основа на разпоредбата на чл.74 § 1 от МКС, следва да се определи може ли да
бъде приложен следващият резервен метод – този по чл.74 § 3 от МКС, според
който, когато митническата стойност, когато МС на стоките не може да се
определи по горепосочените вторични методи, тя се определя въз основа на
наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни
способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от
следните: - Споразумението за прилагане на чл.VII от
Общото споразумение за митата и търговията; чл.VII от
Общото споразумение за митата и търговията
и дял II глава III „Стойност на стоките за митнически цели“ от
МКС. Посочено е също така, че при определяне на МС по реда на чл.74 § 3 от МКС,
може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в
чл.70 и чл.74 § 2 от МКС и така определената стойност ще се основава във
възможно най-голяма степен на определената при това МС.
Въз
основа на метода, определен в чл.74 § 3 от МКС и спазвайки указанията,
определянето на МС за стока № 2 следва да се извърши на база МД с МРН 19BG005803000458R5/25.01.2019 г., при
което е прието, че МС на стоки № 1, № 2 и № 3, следва да се определят по
посочения начин, а именно:
- За стока № 1 – на база МД с МРН 20BG005807047614R4 от 29.01.2020г. – 4.16 лв./чифт, на основание чл.74 § 2 б. б) от МКС;
- За
стока № 2 – на база МД с МРН 19BG005803000458R5 от 25.01.2019г. – 3.15
лв./чифт, на основание чл.74 § 3 от МКС;
- За
стока № 3 – на база МД с МРН 19BG003009042903R3 от 06.11.2019г. – 1.71 лв./чифт, на основание чл.74 § 2 б. б) от
МКС.
На
основание чл.77 § 1 б. а) от МКС, за стоки № 1, № 2 и № 3 от МД с МРН 19BG003009049126R7, ответникът е приел, че възниква митническо задължение, а на
основание §2 на същия текст, то възниква от датата на приемане на митническата
декларация – в случая – 18.12.2019 г.
На
основание чл.85 §1 от МКС е определен размерът на вносното митническо задължени
въз основа на правилата за изчисляване
на митата, приложими за стоката към момента на възникване на митническото
задължение - приемане на МД с МРН 19BG003009049126R7 от 18.12.2019 г.
В
решението се посочва, че предвид обстоятелството, че за декларираните стоки към
датата на регистриране на митническата декларация е представен сертификат за
движение на стоките А.TR. № А1738583 от 10.12.2019
г., издаден от митническите органи от страната на износа, за декларираните
стоки се прилага нулева ставка по митническа тарифа, предвид на което, за
„Фитони 1“ ЕООД не възниква вносно митническо задължение за плащане на мито.
Посочено
е също така, че на основание чл.54 ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.77 § 1 б. а) и
§ 2 от МКС на датата на възникване на митническото задължение възниква
задължение за ДДС – 18.12.2019 г.
На
основание чл.55 ал.1 от ЗДДС данъчната основа при внос пи смисъла на чл.16 ал.1
от ЗДДС за стоки № 1, № 2 и № 3, е определена, както следва: - за стока № 1 - 3 384,79.39
лв.; за стока № 2 – 3666,19 лв. и за стока № 3 – 5 103,28 лв.
Според
решаващия орган, предвид данъчната ставка за ДДС от 20%, съгласно чл.66 ал.1
т.2 от ЗДДС и на основание чл.67 ал.1 от с. з., възниква задължение за ДДС за
стоки №1, № 2 и № 3 от МД с МРН 19BG003009049126R7 в размер на 2 416,85 лв.
На
основание чл.29 във връзка с чл.22 §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 с писмо на
началника на МБ - Радиново с рег. № 32-74823/09.03.2020 г., дружеството е
уведомено, че предстои издаване на решение, с което се определя нов размер на задължение
по митническата декларация. Със съобщението дружеството е уведомено и за
мотивите за това – независимо от представената от него информация и документи,
митническите органи остават със съмнения, че декларираната митническа стойност
на внесената стока не е действително платената или подлежаща на плащане цена.
Поради това на основание чл.74 §2 б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е
определена митническата стойност на стоките. В съобщението е указано на
дружеството, че има право да изрази становище в срок от 7 дни от получаване на
писмото.
С писмо
вх. № 32-87509/19.03.2020 г. „Фитони 1“ ЕООД в отговор на съобщението по чл.22
§6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. е изложило аргументи, че не е налице
основание за определяне на нова митническа стойност на процесните стоките по
някой от допълнителните методи на чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Това
становище е разгледано от решаващия орган, който е приел, че същото следва да
бъде оставено без уважение, тъй като само част от доводите, изложени в него са
относими към същността на конкретния спор.
Така по
отношение на статистическата информация, директорът на ТД „Тракийска“ сочи, че
в описанието на стоките в митническите декларации, с които е извършено
сравнение, липсва посочена търговска марка с висока репутация, респ.,
качеството на стоките отговаря на средното ниво за съответния вид стока.
Количеството на закупените стоки отговаря на търговското равнище – търговия на
едро. При извършената съпоставка са съобразени количествата на внесените сходни
стоки, поради което е приел, че описаното в МД и установеното при огледа на
мострите, позволяват да се направи извод, че внесените стоки по МД с МРН 19BG003009049126R7 са сходни с тези,
с които е извършена съпоставка.
В тази
насока е посочено още, че в приложимото законодателство липсва дефиниция на
понятието „приблизително същия момент“ като времева граница. В тази връзка,
данните за допуснатите за свободно обращение сходни стоки в предходни периоди
са относими, тъй като са внесени от м.09.2019 г. до м.01.2020 г.
Относно
продажбите на подобни стоки на първо търговско ниво от предходен внос, становището на директора е, че изискването на
фактури за продажба на първо търговско ниво след вноса е допустимо поради
обстоятелството, че законодателството позволява предоставянето на допълнителна
информация (чл.140 § 1 от РИ), независимо че вносителят е предоставил фактура
за продажната цена на стоките, както е предвидено в чл.145 от същия регламент.
По
отношение на представеното търговско споразумение, в решението си,
административният орган е посочил, че липсата на цени и количества в него, не е
основание за възникване на съмнение относно декларираната митническа стойност.
Основанието е значителното отклонение от средностатистическите стойности при
внос на същия вид стоки със същата държава на произход.
Предвид
изложеното, административният орган е приел, че в случая не възниква митническо
задължение, а само се променя основата за изчисляване на вземането, при което е
определен нов размер на задълженията по ЗДДС, които дружество „Фитони 1“ ЕООД
следва да доплати. Така, на основание чл.77 § 1 б. а) във връзка с чл.85 §1 от
МКС е определен ДДС за доплащане в размер на 717,80 лв.
По
делото е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-оценителска
експертиза /СОЕ/, за изготвянето на която, вещото лице е използвало всички
налични по делото документи и мостри на процесните стоки, както и е извършило
посещение и оглед на място в база на ТД „Тракийска“ при А „Митници“.
Вещото
лице е посочило, че не са представени мостри от същите видове стоки, иззети по
МД, послужили за база за определяне на новата митническа стойност на процесните
стоки. В експертизата се сочи, че по данни на представители на А „Митници“, ТД
„Тракийска“ – Пловдив, се установява, че няма практика за изземване на мостри
от митническите декларации, послужили за определяне на нова митническа стойност
и тяхното съхранение, като образци за сравнение. Определянето на сходност на
стоките, по които е определена нова митническа стойност се извършва само на
база описание на стоките по митническите декларации, по които са изведени нови
митнически стойности, послужили за база за обмитяване на стоките по процесната
митническа декларация. Експертът е установил, че от митническия екип, извършил
проверката, не е правено физическо сравнение за сходност на стоките.
Предвид
изложеното, експертът сочи, че не е във възможност да извърши физическо
сравнение между стоките по процесната декларация, представени на експертизата,
със стоките, за които се твърди, че са сходни на декларираните и, на база на
които се твърди, че са сходни на декларираните и на база на които, е определена
новата по-висока митническа стойност. Вещото лице сочи също, че невъзможността
за извършване на пряко сравнение, изключва възможността, стоките да бъдат
сравнени по компоненти и технология на изпълнение. Сочи също така, че
елементите на сравнението, по които се извършва определяне на цени на стоките
по материали за изработка, качество и марка, не могат да бъдат установени
анализирани само въз основа на описание на стоката, използвана за база за
сравнение, посочена по съответната митническа декларация. Експертът е посочил
значението на разликата в състава на материал, който определя различно тегло на
подметката; значението на технологичния процес – автоматично или ръчно, като
последно соченият компонент е най-скъпия в технологичния процес и в голяма
степен той определя качеството и цената на изделието, както и значението на
теглото на стоката. В този смисъл в експертизата се сочи, че извеждането на
теглото на стоката, като определящ елемент, не дава достатъчно надеждна база за
определяне /обосноваване/ на сходност и извеждане на адекватни цени на стоката,
с отчитане на елементите, формиращи себестойността на същата. По отношение на определената при митническата
проверка цена на деклариране, изведена за килограм, вещото лице сочи, че така
определената цена за килограм стока, не съдържа в себе си информация за броя
чифтове, на които съответства, тъй като не за всички модели, теглото на 1 чифт
чехли, е кратно без остатък на 1 000 грама. В заключението е налична
сравнителна таблица по средни пазарни цени за сходни стоки, съобразно
представените по делото МД за сравнение, като изводите на експерта в тази
насока са, че: анализът на стоките от разглежданите видове по пазарни цени на
дребно показва, че съотношението на по-скъпите модели в сравнение със стоките с
ниски ценови стойности, е средно 2:1; процесните стоки с производител „Гезер
аяк дери сан ве тадж. А. Ш.“ – Истанбул, Турция, са с ниски до средни пазарни
цени за изследваните стоки и модели и са позиционирани в ниския ценови диапазон
на пазара за „домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от
изкуствена кожа, „гумени чехли“ и „домашни чехли с външни ходила от каучук и
горна част от текстилни материали“, формирани ценови диапазон в интервала от 5
до 5 лева за различните стоки и модели.
В заключение вещото лице сочи, че стоките, с предназначение за пазара на
ЕС /произведени за големи търговски вериги/ с утвърдени за българския пазар
марки /Mat star, Runners,
Spesita и с различен произход, в т. ч. Р Турция/
формират ценови диапазон от 15 до 30 лв. за един чифт.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Процесното
решение, издадено от директора на ТД „Тракийска“ при Агенция „Митници“, е
издадено от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл.19 ал.1 и ал.7
от ЗМ, при спазване на предвидената в закона писмена форма.
В хода
на административното производството, приключило с издаване на оспореното
решение, съдът установи, че е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, а именно не е спазена процедурата за
извършване на последващ контрол на декларирането, установена в чл.84а-чл.84м от
ЗМ.
Последващият
контрол е извършен без да е издадена нарочна заповед за възлагане в изискуемата
форма и съдържание по чл.84в ал.1-3 от ЗМ, при това не от митнически служители
в специализирано звено за последващ контрол, в какъвто смисъл са
законоустановените изисквания.
Съгласно
чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС)
952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършват
последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в
декларациите и придружаващите документи, според т.2 , обект на проверка може да
бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани
с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски
операции, включващи съответните стоки. Проверката по ал.1 т.2 се извършва по
реда на чл.84а и 84м от ЗМ (чл.84, ал.2 от ЗМ).
В случая
съдът счита, че е налице хипотезата на последващ контрол на декларирането,
съобразно разпоредбата на чл.84 ал.1 т.2 от ЗМ във връзка с чл.84а и следв. от
ЗМ. Митническият орган би бил извършил последващ контрол на подадената
митническа декларация по смисъла на
чл.84 ал.1, т.1 от ЗМ, ако беше взел предвид както представените от получателя
на стоката – „Фитони 1“ ЕООД доказателства при подаването й, така и събраната
допълнителна информация, с цел установяване истинността на данните от
декларацията, както и законосъобразността на действията на дружеството при
поставяне на стоките под режим „допускане за свободно обращение с цел крайна
употреба“ на стоки. При така извършения обаче, последващ контрол на
декларирането, съдът намира, че е проверявана счетоводната и материална
отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока, каквото е
законовото изискване за извършване на контрол по реда на чл.84а и чл. 84м от ЗМ
– аргумент от чл.84 ал.2 във връзка с ал.1 т.2 от ЗМ.
От
страна на началник МБ „Радиново“, за
нуждите на проверката, на основание чл.188 б. б) от Регламент (ЕС) №
952/2013, от жалбоподателя е изискано да
представи документи, свързани със счетоводната и материалната отчетност на
стоките, с последващи търговски операции, включващи съответните стоки,
разплащане и други данни от счетоводните му регистри.
С писмо
(л.34) жалбоподателят е представил
търговски договор, фактура за доставка на стоките по процесната МД, проформа
фактура за заявената стока по процесната МД, заверени копия от фактури за
продажба на стоките на български фирми, копие на фактура за транспортна услуга.
Следователно, в случая е извършен последващ контрол на декларирането, при което
е проверявана счетоводната отчетност на декларатора, свързана с операции с
процесните стоки и с предварителни или последващи търговски операции, включващи
съответните стоки, поради което проверката е следвало да бъде извършена по реда
на чл.84а-чл.84м от ЗМ – аргумент от чл.84 ал.2 във връзка ал.1 т.2 от ЗМ.
Другият
спорен момент е, дали са били налице предпоставките за определяне на митническа
стойност по реда на чл.74 §2 б. „б“ и чл.74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
В разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е установен общият
принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната
стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза. В чл.74 са предвидени вторични методи за определяне на
митническата стойност, когато тя не може да се определи съгласно чл.70.
Съобразно чл.74 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., в този случай митническата
стойност на стоките се определя като се прилагат последователно букви от а) до
г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да
се определи митническата стойност на стоките.
Съгласно
чл.140 §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато митническите органи
имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява
общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70 §1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013г., те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна
информация“, а съгласно чл.140 §2, ако съмненията им не отпаднат, митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда
на чл.70 §1.
Видно от
мотивите на оспореното в настоящото производство решение, митническите органи
са приели, че тъй като декларираната от жалбоподателя договорна стойност е
необичайно ниска в сравнение с цената на вноса на сходна стока в приблизително
същия момент, са налице основателни съмнения относно стойността на стоките,
определени по реда на чл.70 §1 от МКС. В случая, съобразно съдържанието на
обжалваното решение, в него е отразено, че след направен анализ в националната
база данни за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение
с крайно потребление в същия или приблизително същия момент на сходни стоки са
намерени няколко /шест/ резултата от месец септември 2019 г. до месец януари
2020 г. за „домашни (мъжки, дамски и детски) чехли с външни ходила от каучук и
горна част от изкуствена кожа“, „дамски чехли с горна част от изкуствени
материали“, „пантофи за жени и момичета с горна част от изкуствени материали“,
„домашни чехли (мъжки, дамски, детски) с външни ходила от каучук и горна част
от текстилни материали“, „домашни чехли с горна част от текстилни материали и ходило
от РVС“ и „пантофи с горна част от текстилни материали за жени и момичета“,
без обаче да е посочен, както производител, така и изпращач; без да е посочена
държава на произход, с различни митнически стойности, вариращи от 2.28 лв./чифт
до 5.61 лв./чифт.
Също
така, представена е информация от системата „ТЕЗЕЙ“, според която,
справедливата цена при внос в ЕС за стоки с кодове по ТАРИК, същите стоки са
посочени с цени между 6.04 лв./чифт за стока № 1, 6.62 лв./чифт за стока № 2 и
6.61 лв./чифт за стока № 3, поради което е прието, че декларираната стойност е
необичайно ниска в сравнение с цената на вноса на сходна стока в приблизително
същия момент и са налице съмнения относно стойността на стоките, определена по
реда на чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Според
чл.1 §2 14) от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 „сходни стоки“ означава
- в рамките на определянето на митническата стойност - стоки, произведени в
същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат
подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност
да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка, като в тежест на
административния орган е да докаже, че се касае именно за „сходни стоки“.
По
горните съображения съдът не установи в оспореното решение да са изложени
мотиви как е прието, че се касае за внос на сходни стоки по тези шест случая,
още повече, че по отношение на стока № 2 не е предоставена никаква информация
за сравнение - не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали
на стоките, нито е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Достатъчно данни, които да
обосноват несъмнен и категоричен извод, че се касае именно за „сходни стоки“ по
смисъла на цитираното легално определение не се съдържат и в посочените и
представени по делото МД за допускане до свободно обращение с цел крайна
употреба.
Видно от
съдържанието на сочените в административното производство, като послужили за
изготвяне на анализа митнически декларации, посочени по-горе, стоката, която е
била предмет на вноса е с различно наименование – „дамски чехли с горна част от
изкуствени материали, „дамски пантофи с горна част от изкуствени материали“,
„пантофи за жени и момичета с горна част от изкуствени материали“, „домашни
чехли с външни ходила от каучук и горна част от текстилни материали“, „домашни
чехли с горна част от изкуствени материали и ходило от PVC“ и
„пантофи с горна част от текстилни материали за жени и момичета“, докато
стоките, предмет на вноса по процесната митническа декларация са със следните
наименования: - стока № 1 – „домашни
чехли с външни ходила от каучук и горна част от изкуствена кожа“; -стока № 2 –
„мъжки/дамски гумени чехли“ и стока №
3 – „домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от текстилни
материали“. За съда не става ясно на какво основание митническите органи, а
впоследствие, и началникът на ТД „Тракийска“ при А „Митници“ са приели, че
става въпрос за сходни стоки, които могат да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
За да
обосноват съмненията си относно декларираната от жалбоподателя митническа
стойност, митническите органи са се позовали само и единствено на информацията
от посочените МД, без да е посочен: код по ТАРИК, страна на произход на стоките
- производител, изпращач, като дори няма съвпадение на артикулите, така както
са посочени по обследваната в настоящото производство МД. В резултат на
изложеното, е констатирано, че сходни стоки се търгуват на многократно
по-висока цена. Не са посочени, обаче, нито в оспореното решение, нито пред
настоящата инстанция конкретни обяви и не е доказано действително да е налице
сходство по смисъла на чл.1 §2 т.14 от Регламента за изпълнение между
посочените в МД за сравнение стоки и стоките предмет на процесния внос.
В
доказателствена тежест на административния орган е да установи съществуването
на относимите факти - защо в случая са възникнали съмнения относно договорената
стойност на стоките по смисъла на чл.140 §1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, както и въз основа на какви доказателства и на какво правно
основание е определена новата митническа стойност на стоките.
Това
обстоятелство обаче не е взето предвид от решаващия орган при издаване на
оспореното в настоящото производство решение, а е прието, че митническата
стойност на трите стоки следва да бъде определена по формула нетни килограми на
стоката умножени по единичната й цена.
Липсват
аргументи и в насока, защо след като в решението изрично се посочва, че не
намира приложение нито един от методите за определяне на митническата стойност
по реда на чл.74 §2 б. а) до г) на МКС, и е формиран извод, че МС следва да се
определи по реда на чл.74 § 3 от МКС, митническата стойност на стоки № 1 и №
3 са определени на основание чл.74 §2 б.
б) от МКС.
Липсват
и аргументи за разликата между декларираната стойност на стоката по процесния
внос и стойността на вноса на сходни стоки по цитираните по-горе 6 бр. МД, без
да е изследвано дали тези стоки действително са със сходно качество и дали са
взаимозаменяеми със стоката, чийто внос е оформен със митническа декларация с
МРН МРН 19BG003009049126R7. Формалното
позоваване на информация от МД на други вносители относно извършени шест вноса
на стоки, без да е посочен изпращач и страна на произхода, без други мотиви за
неприемане на митническа стойност определена по реда на чл.70 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013г., не обосновава приложение на чл.74 §2, б.“б“ от същия регламент.
Сама по себе си разликата в цените е счетена за достатъчна да обоснове
съмненията за отхвърляне на декларираната от жалбоподателя митническа стойност,
което е неправилно. Още повече изводът на митническите органи, че не е доказано
на какво се дължи тази разлика, противоречи на представените от жалбоподателя
доказателства за търговските му отношения с изпращача на стоките и
представените фактури за последваща реализация на процесните стоки на първо
търговско ниво.
Горното
се подкрепя изцяло и от приетата без възражения от страните СОЕ, която съдът
кредитира като коректна и безпристрастно изготвена, отговаряща изцяло на
поставените задачи и, която е категорична, че, на първо място, липсва практика
в ТД „Тракийска“, Агенция „Митници“ да се извършва пряко физическо сравнение на
сходност на стоките, което изключва възможността стоките да бъдат сравнявани по
компоненти и технология на изпълнение; на второ място, елементите на сравнение,
по които се извършва определяне на цени на стоките по материали за изработка,
качество и марка, не могат да бъдат установени и анализирани само въз основа на
описание на стоката, използвана за база за сравнение, посочена по съответната
МД; на следващо място, значение има съставът на материала, който определя
различно тегло на подметката, технологията на изработка – ръчно или
автоматизирано, като изрично е посочено , че извеждането на теглото на стоката,
като определящ елемент, не дава достатъчно надеждна база за определяне на
сходност и извеждане на адекватни цени на стоката с отчитане на елементите,
формиращи себестойността на същата, като крайният извод на експерта е, че така
получената цена за килограм стока, на практика няма търговски и потребителски
смисъл.
С оглед
изложеното съдът намира, че от страна на ответника, върху когото е
доказателствената тежест в процеса, не е доказано наличието на основателни
съмнения дали декларираната от жалбоподателя договорна стойност на стоката
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70 §1
от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Следователно, не са били налице предпоставките,
установените в чл.140 §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде
определена митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод,
установен в чл.74 §2 б.“б“ и чл.74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., за
определяне на митническата стойност на внесените от жалбоподателя стоки на база
договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в
същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване.
Макар в
административното производство да е дадена възможност на
дружеството-жалбоподател да изрази становище по възникналите съмнения и да
представи доказателства, което то надлежно е сторило, липсват каквито и да са
мотиви, защо органът не ги възприема, а е изложил изключително лаконични мотиви
по отношение на статистическата информация, продажбата на първо търговско ниво
и относно търговското споразумение.
Митническите
органи не са намерили аргументи защо декларираната стойност е значително
по-ниска, без да са изложени мотиви защо не кредитират един или друг от
представените от дружеството документи.
С оглед
изложеното, от събраните в хода на съдебното производство доказателства не се
установяват основанията за определяне на митническата стойност на посочените
стоки по реда на чл.74 §2 б.“б“ и чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и
обжалваното решение, с което е определена такава, е незаконосъобразно.
Последствие на това е незаконосъобразното определяне на нова митническа
стойност на стоките, незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни
задължения на дружеството за ДДС на стоката, за която е подадена митническа
декларация МРН № 20BG0030009051738R0/13.01.2020 г. и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, във връзка с чл.220 от ЗМ, обжалваното решение
следва да бъде отменено.
При този
изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по
делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се
констатираха в размер на 940.00 лева, представляващи
– 50.00 лв. ДТ, 650 лв. депозит за вещо лице по СОЕ и 240 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд -Пловдив,
осемнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на “Фитони 1” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
Решение № РТД-3000-1715 от 10.07.2020/32-198870, издадено от директора на Териториална
дирекция „Тракийска“, с което е определена нова митническа стойност за стоки от
МД с МРН 19BG003009049126R7 и са установени за
досъбиране общо 717,80 лв. ДДС на основание чл.77 §1 б. а) във връзка с чл.85
§1 от МКС.
ОСЪЖДА Агенция
“Митници” да заплати на “Фитони 1” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, сумата от 940.00 лева, разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: