Р Е
Ш Е Н
И Е
в името на
народа
№ 156/01.04.2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -МОНТАНА ,ІІІ
СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет и втори март ,през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПPEДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа
докладваното от съдия БОЙЧЕВА ,административно дело№545/2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.215 от ЗУТ,във връзка с чл.225а,ал.1 и ал.2 от ЗУТ ,във връзка с чл.228 от ЗУТ ,във
връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Делото
е образувано по жалба от В.Д. *** и Ю.Д. *** против Заповед №431/23.11.2020г.на
кмета на община Вършец ,с която е наредено на жалбоподателите да премахнат незаконен строеж:“Бетонова
водомерна шахта“,изпълнен в поземлен имот с идентификатор 12961.424.181
,съответстващ на УПИ 6-1295, кв.85 по
действащия регулационен план на гр.Вършец.с административен адрес: гр.Вършец,ул.„П.Я***
“ №2А, намиращ се непосредствено до
границата на съседния ПИ с идентификатор 12961.424.182,съответстващ на
УПИ V -1104,кв.85 по действащия рег.план на гр.Вършец ,с административен адрес
: гр.Вършец ,ул. „П.Я*** “№2.
С протоколно определение в
съдебно заседание на 15.02.2021г. съдът е оставил жалбата на Ю.Д.Д. без
разглеждане и е прекратил частично производството по отношение на него,поради
просрочие.Определението не е обжалвано пред ВАС с частна жалба и е влязло в
сила.Делото е продължено по жалба на В.Д.Д. против Заповед
№431/23.11.2020г.на кмета на община Вършец .
В жалбата си твърди,че издадената заповед е незаконосъобразна, като
издадена в нарушение на административно-производствените правила и материалния
закон. Моли за нейната отмяна.
В съдебно заседание,жалбоподателката
се явява лично и моли да се отмени оспорената заповед ,като неправилна и
незаконосъобразна,ведно със законните последици от това.Представя списък с разноски
по чл.80 от ГПК.
Ответникът-кмет на община Вършец ,в съдебно заседание не се явява и не изпраща
представител, но в писмена молба, вх.№311/12.02.2021г./л.63/ моли да се
отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди оспорената заповед ,като
правилна и законосъобразна.
Доказателствата
по делото са писмени, след чиято преценка
в тяхната взаимна връзка и логическо единство , във връзка със
становищата на страните и въз основа на закона ,административният съд приема
следното:
С обжалваната заповед№431/23.11.2020г.на кмета на
община Вършец , съобразно предоставените му правомощия по
силата на нормата на чл.225а,ал.1 от ЗУТ , е наредено на жалбоподателката да премахне незаконен строеж:“Бетонова
водомерна шахта“,изпълнен в поземлен имот с идентификатор 12961.424.181
,съответстващ на УПИ 6-1295, кв.85 по
действащия регулационен план на гр.Вършец.с административен .адрес:гр.Вършец,ул.„П.Я***
“№2А,намиращ се непосредствено до
границата на съседния ПИ с идентификатор 12961.424.182,съответстващ на
УПИ V-1104,кв.85 по действащия рег.план на гр.Вършец с административен адрес :
гр.Вършец ,ул. „П.Я*** “№2. Извършители са В.Д.Д. и Ю.Д.Д..
Заповедта е съобщена на
жалбоподателката на 03.12.2020г./видно
от известие за доставяне на л.21/,а жалбата е депозирана чрез административния
орган до съда на 14.12.2020г.,т.е. в 14-дневния срок по чл.215,ал.4 от ЗУТ,при
което жалбата ,като подадена от легитимирано лице и в срок се явява допустима
за разглеждане. Разгледана по същество се явява и основателна.
Установено е от административната
преписка , че процесният обект, представляващ :“Бетонова водомерна шахта“, се
намира в имот с идентификатор№ 12961.424.181 ,съответстващ на УПИ 6-1295, кв.85 по действащия регулационен
план на гр.Вършец,с административен адрес: гр.Вършец,ул.„П.Я*** “№2А ,който е
съсобствен на жалбоподателката и Ю.Д.Д.,съгласно нотариален акт №353,т.І,дело№532/
1975г.на районен съдия при РС-Берковица/л.36/ и нотариален акт №354,т.І,дело№533/1975г.на
районен съдия при РС-Берковица/л.35/.С констативен акт№10/29.10.2020г.на
длъжностни лица по контрол на строителството при Община Вършец е установено ,че
„Бетоновата водомерна шахта“ е „строеж“ по смисъла на §5 ,т.38 от ДР на ЗУТ
, чийто собственик и извършител е жалбоподателката и Ю.Д.Д.,и същия е незаконен по смисъла на чл.225,ал.2,т.2
от ЗУТ,като изпълнен без строителни книжа и разрешение за строеж ,в нарушение
на чл. 148,ал.1 от ЗУТ,послужило като основание за образуване на
административно производство по чл.225а,ал.1 от ЗУТ за премахването му. Актът е
съставен в отсъствие на извършителите на строежа , и е подписан само от тримата
проверяващи ,без свидетели/л.13/ .Изпратен е за връчване на жалбоподателката с писмо
,изх.№9400-3354/10.11.2020г. с указание за възможност за подаване на възражение
в 7 -дневен срок,получен от нея на 12.11.2020г./л.16/.Срещу акта не са подавани
възражения ,видно от констативен протокол на л.17. С оспорената в настоящето
производство Заповед
№431/23.11.2020г.на кмета на община Вършец , е наредено на
жалбоподателката да премахне незаконен
строеж:“Бетонова водомерна шахта“,изпълнен в поземлен имот с идентификатор
12961.424.181 ,съответстващ на УПИ
6-1295, кв.85 по действащия регулационен план на гр.Вършец.с административен адрес:гр.Вършец,
ул.„П.Я*** “№2А, намиращ се непосредствено до
границата на съседния ПИ с идентификатор 12961.424.182,съответстващ на
УПИ V -1104,кв.85 по действащия рег.план на гр.Вършец ,с административен адрес
: гр.Вършец ,ул. „П.Я*** “№2, извършен от жалбоподателката, без строителни книжа.Така
установената фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото и
не е спорна между страните.При тази фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предмет на настоящето
производство е Заповед №431/23.11.2020г. на кмета на община Вършец ,с
която е наредено на
жалбоподателката да премахне незаконен
строеж:“Бетонова водомерна шахта“,изпълнен в поземлен имот с идентификатор
12961.424.181 ,съответстващ на УПИ
6-1295, кв.85 по действащия регулационен план на гр.Вършец.с административен адрес:гр.Вършец,ул.„П.Я***
“ №2А,намиращ се непосредствено до
границата на съседния ПИ с идентификатор 12961.424.182,съответстващ на
УПИ V -1104,кв.85 по действащия рег.план на гр.Вършец с административен адрес :
гр.Вършец ,ул. „П.Я*** “№2, извършен от жалбоподателката, без строителни книжа,и
нейната законосъобразност.
При служебна проверка за законосъобразността на заповедта на основание
чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът намира следното.
Заповедта е издадена от компетентен орган –Кмета на община Вършец , при спазване
нормата на чл.225а ,ал.1 от ЗУТ.Строежът е V категория,съгласно чл.13,ал.2,във
вр. с чл.10,ал.1,ал.1 от Наредба №1/ 2003г.
за номенклатурата на видовете строежи ,доколкото строежът е V категория
,съответно V категория е и водомерната шахта в имота. Заповедта е и мотивирана,посочени
са в нея фактическите и правни основания за издаването й, в съответствие с
нормата на чл.59,ал.2,т.4 от АПК ,приложима с оглед препращащата разпоредба на
чл.228 от ЗУТ. Като правно основание за
издаване на административния акт е посочена нормата на чл.
225а, ал.1 от ЗУТ. Съгласно тази норма, релевантните факти за издаването на
заповед за премахване на незаконен строеж, се съдържат в чл.
225, ал.2 ,т.2 от ЗУТ и се свеждат до установяване на следните факти: 1. да
е налице строеж; 2. строежът да е без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. В настоящия казус тези релевантни факти са налице .Спазена е формално и процедурата по
издаване на заповедта-издаден е констативен акт по чл.225а,ал.2 от ЗУТ от длъжностни лица по
контрол на строителството при община Вършец,определен е извършителя на
строежа,съобщен му е констативния акт и му е предоставена възможност да подаде
възражение срещу него ,от което той не се е възползвал , като производството е
финализирано с издаване на заповед за премахване по чл.225а,ал.1 от ЗУТ.
За съответствието на
заповедта с материалния закон съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Д.Д.,неоспорено от страните и прието от съда,като компетентно и
обективно дадено. Съгласно констатациите на вещото лице и след посещение на
обекта на място и замервания от вещото лице ,в имот с идентификатор
12961.424.181 по кадастралната карта на гр.Вършец (представляващ УПИ VI ,пл.1295,кв.85
по действащия рeг.план) е изградена
монолитно -от бетон и тухлена зидария, водомерна шахта на 2,80 м от ъгъла, образуван
при чупката (т. В на скицата) с размери 0,80 м/0,70
м, на 0,23
м от границата с имот с идентификатор 12961.424.182 (УПИ V1104 в кв.85 по действащия рег.план), с дълбочина 0,80 м,
отразено на скица - Приложение № 4 към СТЕ.
Шахтата е отразена с кръг,
стрелка и буква „ш" на копие от действащия регулационен план на
гр.Вършец -Приложение № 2 към СТЕ. Видно от обозначеното на
скицата, шахтата се намира на разстояние 0,23м от съседния на север УПИ V1104, на 5,65 м от съседния на изток УПИ IX1118, на 14,50 м от съседния на запад УПИ III1106,1105, на 24 м
от дънната регулация към УПИ VII1117.
По сведение от жалбоподателката
шахтата е изградена към 1967г. -1968г. В тази
връзка вещото лице е извършило проучвания относно местоположението на шахтата в
стария кадастрален и регулационен план от 1958г., копие от който е приложено
към СТЕ - Приложение № 1.
Шахтата е отразена с червен
кръг и стрелка на копие от стария кадастрален и регулационен план на с.Вършец -
Приложение № 3 към настоящата СТЕ.
На същото приложение са отразени с червени линии и щрихи границите на имоти с
идентификатори 12961.424.181 и 12961.424.182 по КК на гр.Вършец, от което става
ясно, че УПИ /парцел/ IV1166 в кв.72 по стария регулационен план на
с.Вършец от 1958 г. включва в границите си площите на тези два имота т.е. в
периода на изграждане на шахтата по регулация и по кадастър на мястото на двата
имота е бил нанесен само един УПИ IV и един имот пл. № 1166, записан на С***
М*** М*** и С*** И*** П*** съгл. удостоверение вх. № 4962/14.08.1967г. от ГОНС
-Вършец.
Имот с идентификатор
12961.424.182 е образуван от имот пл. 1104 включен в УПИ /парцел/ V кв. 85 по
кадастралния и регулационен план на гр.Вършец от 1986г. Имот с идентификатор
12961.424.181 е образуван от имот пл. № 1285 включен в УПИ VI по същия план в
същия квартал.
В делото на лист 59 и 58, са
приложени разрешително за водопроводно отклонение № 212 - В/18.11.1967 г. и
обяснителна записка към него. Показаната на окомерната скица шахта / в началото
на отклонението/ не е изградена, вместо нея е изградена водомерната шахта,
която е предмет на делото. Тъй като жилището е построено към 1967г., предвид и
годината на издаване на разрешителното, и информацията от жалбоподателката по
делото, вещото лице е достигнало до извода ,че шахтата е построена през 1969г.
В делото няма декларация за годината на изграждането на шахтата.
На копие от стария
регулационен план на с.Вършец Приложение №3
е показано местоположението на шахтата
по този план, а именно на 5, 66 м. от източната регулационна граница и на около
29 м от уличната регулация - Приложение №
3.
Впоследствие УПИ е бил
разделен на две части и в действащия peг. план от 1986г. се е появила
регулационната линия в близост до шахтата. В заключение , процесният обект
„Бетонова водомерна шахта" е строеж по смисъла на т.38, §5 от ДР на ЗУТ. Собственици
на строежа са В.Д.Д. и Ю.Д.Д., съгл. нотариален акт №353, том първи, дело №
532/1975г. и нот. акт №354, том първи, № 533/1975г. на Берковски районен съдия.В
отговор на възражението в жалбата ,неприложима в случая е разпоредбата на
чл.151,ал. 1 ,т. 14,доколкото се отнася до водопроводни отклонения до
измервателните уреди,каквото настоящия обект не е.
По отношение допустимостта
на строежа по §16 ,ал.1 от ПР на ЗУТ,§183 и 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и §127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ съдът констатира
следното.
По
отношение допустимостта на строежа по
правилата и нормите по време на неговото изграждане.
С оглед годината на изграждане на строежа -1969г.
,установено от вещото лице в СТЕ ,към
1969 г. действащи са били Наредба за ползване на водопроводите и канализациите,
1962г. (обн. в-к „Известия" бр.37/1962г.; изм. и доп.ДВ бр.30/1964г.;
бр.64/1965г.) издадена във връзка с § 309 от ПП3ИНМ и Строителни правила и
норми за изграждане на населените места в."Известия" бр.75/18.09.1959
г., изд. във връзка с чл.52, ал.1 от ЗПИНМ.
В тези нормативни актове
няма изисквания за отстояния на водомерни шахти от вътрешни регулационни
граници, освен това по плана от 1958 г. шахтата е отстояла на 5,66 м от
източната регулационна граница, на около 22м от южната, на около 15 м от
западната и на около 30 м от уличната, регулационна граници.
В заключение ,така изградената шахта е допустима по
правилата , действащи по време на
построяването й.
По допустимостта по сега действащия ЗУТ.
В момента са действащи Закон за устройство на територията
/Обн., ДВ, бр. 1
от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г., Наредба № 7 за правила и нормативи за
устройството на отделните видове територии и устройствени зони на МРРБ/ обн.,
ДВ, бр. 3 от
13.01.2004 г., в сила от 13.01.2004/, Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи на МРРБ,
обн., ДВ, бр. 88 от
8.10.2004 г. , Наредба № 3/2000г. за условията и реда за проучване,
проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителни зони около
водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около
водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни,профилактични,питейни
и хигиенни нужди (обн.ДБ, бр.88/2000г.).
В горецитираните нормативни актове няма изисквания за
отстояния на водомерни шахти от вътрешни регулационни граници. В чл.11,ал.3 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи на МРРБ,
в сила от 01.11.2013г. е поставено изискване за 2 м. отстояние от уличната
регулационна линия, което в случая е спазено.
В ЗУТ- чл.47,ал.2 е посочено
изискване за разполагане от 3 м. до границите на имотите, но за обекти:
басейни, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни. В тях не
са включени водомерни шахти.
Съгласно
§16 ,ал.1 от ДР на ЗУТ, „Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа,
но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне
на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими“.С оглед годината на изграждане на водомерната шахта -1969г.
,установено от вещото лице в експертизата , строежа е допустим по §16 ,ал.1
от ПР на ЗУТ.
Досежно §127 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ
съдът намира ,че строежът е допустим, съгласно посочената разпоредба,съгласно
която „Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат
да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от
органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че
строежите са търпими.“.
След като същия отговаря на правилата и нормите по
време на неговото изграждане и по сега
действащия ЗУТ ,същият е търпим и не подлежи на премахване. Административния
орган не е изследвал всички факти и обстоятелства по делото съгласно чл.35 АПК
,за да направи извод дали същия е допустим ,респ. търпим ,установено от вещото
лице в настоящето производство чрез назначената от съда съдебно-техническа
експертиза.Неизясняването на този факт е от съществено значение за спора и като
не го е сторил , административния орган
е допуснал съществено нарушение на административно-производствените
правила и материалния закон ,което обосновава отмяна на заповедта по чл.146,т.
3 и т.4 АПК.Не е спазена и целта на
закона –да се следи за спазване на законовите положения при извършване на
проверки в строежи в урегулирани територии -основание за отмяна по чл.146,т.5 АПК.
Предвид гореизложеното,заповедта ,макар и постановена от
компетентен орган , и при установената
форма на акта ,но при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон и целта на закона ,следва да се отмени
.
При направено искане за присъждане на разноски
от жалбоподателката ,съгласно представен списък по чл.80 ГПК ,същите й се
следват ,с оглед изхода на делото и на основание чл.143,ал.1 от АПК.Поискани са
разноски в размер на 223лв.,от които 10лв. държавна такса и 4лв. банкова такса/л.25
и л.27/,държавна такса за удостоверение 5 лв./л.24/, депозит за вещо лице
200лв./л.74/ и банкова такса 4лв./л.75/, които следва да и бъдат възстановени .Водим от
гореизложените мотиви, административният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.Д. ***, Заповед№431/23.11.2020г.
на кмета на община Вършец ,с която е наредено на същата да премахне незаконен строеж:“Бетонова
водомерна шахта“,изпълнен в поземлен имот с идентификатор 12961.424.181
,съответстващ на УПИ 6-1295, кв.85 по
действащия регулационен план на гр.Вършец.с адм.адрес:гр.Вършец, ул.„П.Я*** “№2А,намиращ
се непосредствено до границата на
съседния ПИ с идентификатор 12961.424.182,съответстващ на УПИ V -1104,кв.85 по
действащия рег.план на гр.Вършец с административен адрес : гр.Вършец ,ул. „П.Я***
“№2,КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Община Вършец да заплати на В.Д. *** разноски по делото в размер на 223,00/двеста двадесет
и три /лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВАС в 14 -дневен срок от съобщението на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: